ПРИНЦИПИ НА СЪТВОРЕНИЕТО - ЧАСТ I - Глава 1 -

                                      ЧАСТ I

                                     Глава 1

                  ПРИНЦИПИ НА СЪТВОРЕНИЕТО

В историята, хората отчаяно са търсили отговори на основните въпроси за живота и Вселената. Никой не е разбирал фундаменталните принципи, по които човечеството и Вселената са  създадени. За да проникнем по-дълбоко в сферата на познанието, не е достатъчно да изследваме резултантната реалност. Първостепенно значение има причинната реалност. Проблеми, засягащи човешкия живот и Вселената, не могат да бъдат решени, ако не бъде разбрана природата на Бог. Настоящата глава се спира по-задълбочено на тези въпроси.

РАЗДЕЛ 1

Двойните характеристики на Бог и създадената Вселена

1.1 Двойните характеристики на Бог

Как е възможно да разберем Божествената природа на невидимия Бог? Един от начините да проникнем в Неговата Божественост е като изследваме Вселената, която Той е създал. Св. Ап. Павел казва: "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч, вечната му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение."[1]

Точно както творбите на един художник изразяват невидимата му природа, така и всичко във Вселената е субстанциален израз на някои от невидимите качества на Твореца, Неговата Божествена природа. По същия начин, всичко е свързано с Бог. Както чрез творбите на художника можем да опознаем неговата личност, така можем да разберем и природата на Бог, наблюдавайки Творението.

Като начало, нека подчертаем общите универсални елементи, които присъстват в природата. Всяко битие притежава двойни характеристики Ян /мъжки/ и Ин /женски/. Всяко битие съществува, когато такива характеристики формират реципрочни взаимовръзки - както в самото битие, така и между него и други битиета. 

Например, елементарните частици, основни структурни единици на всяка материя, притежават положителен, отрицателен или неутрален заряд, последният формиран при неутрализиране на положителни и отрицателни съставни части. Когато частиците формират взаимовръзки на двойни характеристики, образуват атом. Атомите от своя страна се отличават с положителна или отрицателна валентност. Когато двойни характеристики на атом са във взаимовръзка с друг атом, образуват молекула. Изградени по този начин, молекулите се свързват чрез своите двойни характеристики.

Растенията се размножават чрез тичинки и плодник. Животните се размножават чрез мъжки и женски индивиди. Според Библията, след като Бог създал Адам, Той видял "че не е добро мъжът да живее сам"[2]. След като Бог създал Ева, като женско съответствие на Адам, Той заявил, че Неговото Творение е "много добро"[3].

След йонизация атомите формират позитивни или негативни йони, но всеки от тях е стабилно единство на положително ядро и отрицателни електрони. Подобно на тях всяко животно, мъжко или женско, поддържа живота си, чрез взаимовръзки на ян и ин елементи вътре в себе си. Това е валидно и за всяко растение. При хората женската природа е латентна при мъжете, а мъжката е  латентна при жените.

Всяко битие съществува чрез взаимни аспекти: вътрешно и външно, вътре и вън, високо и ниско, отпред и отзад, отляво и отдясно, горе и долу, силно и слабо, дълго и късо, широко и тясно, изток и запад, север и юг и т.н. Причината за това е, че всичко е създадено да съществува чрез взаимовръзки на двойни характеристики. Затова, за всяко съществуване е необходимо взаимодействие между двойните характеристики ян и ин.

Съществува и друга двойка двойни характеристики с реципрочна взаимовръзка, които са по-фундаментални, отколкото двойните характеристики ян и ин. Всяко битие притежава характеристиките външна форма и вътрешен характер. Видимата, външна форма, изразява невидимия вътрешен характер. Вътрешният характер, макар и невидим, притежава определена структура, която намира видим израз в определена външна форма. Вътрешният характер също се нарича и вътрешна природа. Тъй като вътрешната природа и външната форма се отнасят до вътрешните и външните аспекти на едно битие, външната форма може да се нарече втора вътрешна природа. Ето защо вътрешният характер и външната форма са двойни характеристики.

Да вземем хората за пример. Те притежават външна форма – тяло, и вътрешен характер - съзнание. Тялото е видимото отражение на невидимото съзнание. Съзнанието притежава определена структура. Тялото, като негово отражение, също е структурирано. Това е ключът за познаване на характера и съдбата на човека по външни белези, при методи като физиогномията и хиромантията. Съзнанието е вътрешната природа, а тялото - външната му форма. Съзнанието и тялото са два съотнасящи се аспекта на човешките същества, затова тялото може да бъде разглеждано като второ съзнание. Заедно те образуват двойните характеристики на всеки човек. Подобно на тях всички битиета съществуват чрез взаимовръзки между своите двойни характеристики - вътрешна природа и външна форма.  

Каква е връзката между вътрешната природа и външната форма? Вътрешната природа е недоловима за сетивата. Тя е причинна и затова е в позиция на субект-партньор спрямо външната форма. Външната форма, от своя страна, е осезаема и резултантна,тя е в позиция на обект-партньор спрямо вътрешната природа. Взаимовръзката между тези два аспекта в едно битие включват: вътрешно и външно, причина и следствие, субект-партньор и обект-партньор, вертикално и хоризонтално. За пример нека отново използваме човека. Съзнанието и тялото са съответно вътрешната природа и външната форма. Тялото отразява съзнанието и изпълнява неговите команди така, че да поддържа живота и следва целите на съзнанието. Съзнанието и тялото са във взаимовръзка на вътрешно и външно, причина и следствие, субект-партньор и обект-партньор, вертикално и хоризонтално.

Подобно на тях, всяко сътворено битие, независимо колко сложно е то, притежава неосезаема вътрешна природа, която съответства на човешкото съзнание и осезаема външнна форма, която съответства на човешкото тяло. Във всяко  битие управляваща е вътрешната природа, която е причинна и субект. Тяхната връзка позволява на индивидуалното битие да съществува и функционира целенасочено като Божие творение.

Животните живеят и се движат, защото техните тела се управляват от вътрешната им същност, съответстваща на човешкото съзнание, която им задава определена цел.

Растенията поддържат органичните си функции по силата на своята вътрешна природа, която до известна степен действа също като човешкото съзнание.

Човешкото съзнание притежава естествена склонност към създаване на хармонични връзки. Така, както положителните и отрицателните йони се свързват, за да образуват определен вид молекули, защото у тях съществува изначална вътрешна природа, която ги насочва, така и електроните се събират около ядрото, за да образуват атом, защото притежават вътрешна природа, която ги води към тази цел.

Според съвременната наука всички елементарни частици са изградени от енергия. Енергията също притежава вътрешна природа, която я насочва към образуване на частици.

Изследвайки дълбоко тези въпроси, ние все още търсим Първопричината, която е породила енергия с определена вътрешна природа и външна форма. Това същество е Първопричина за всичко във Вселената и трябва също да притежава двойни характеристики на вътрешна природа и външна форма, които се намират в позиция на субект-партньор спрямо вътрешните природи и външните форми на всички останали битиета. Ние наричаме тази Първопричина за Вселената - Бог, а Божиите Вътрешна природа и Външна форма наричаме Изначална вътрешна природа и Изначална външна форма.

Както сочи св. Павел, изследвайки универсалните характеристиките, на творенията, можем да опознаем природата на Бог: Бог е първопричина на цялата Вселена и неин Субект-партньор. Той притежава хармонични двойни характеристики на Изначална вътрешна природа и Изначална външна форма.

Както споменахме, всяко битие съществува на основата на  взаимовръзка между двойните характеристики ян и ин. Естествено е да заключим, че Бог, Първопричината на всички неща, също съществува въз основа на реципрочна връзка между двойните характеристики ян и ин. Стихът: "И Бог създаде човека по свой образ, по Божия образ го създаде, мъж и жена ги създаде"[4], подкрепя идеята, че Бог, като субект-партньор, е в съвършена хармония на двойните си характеристики ян и ин.

Каква е връзката между двойките характеристики вътрешна природа/външна форма, и ян/ин? Божията Изначалната вътрешна природа и Изначалната Му външна форма съдържат общи взаимовръзки на ян и ин. Затова, изначалните ян и ин са атрибути на Изначалните вътрешна природа и външна форма. Връзката между ян и ин е подобна на връзката между вътрешната природа и външната форма. Ян и ин имат следните взаимовръзки: вътрешно и външно, причина и резултат, субект-партньор и обект-партньор, вертикално и хоризонтално. По тази причина в Битие пише, че Бог е взел ребро от Адам и сътворил Ева за негов помощник[5]. Така Божиите ян и ин са изявени чрез мъжа и жената.

Хората постигат съвършенство, когато живеят с център израстване и развитие на съзнанието си. Така и Творението е в съвършено единство, когато Бог е негов център. Вселената е съвършено органично тяло, което се движи само в съответствие с Божията цел на Сътворението. Вселената съществува като връзка на вътрешна природа и външна форма, като вътрешната й природа е Бог, а външната й форма е създадената Вселена. Затова Библията казва, че хората, които са център на Вселената, са създадени по Божи образ[6]. 

Преди сътворението Бог съществувал само като вътрешен мъжки субект-партньор. Затова Той създал Вселената като Свой външен женски обект-партньор. Това е подкрепено от Библейския стих, който казва: "защото мъжът...е образ и слава на Бога"[7]. Като уважение към Неговата позиия на вътрешен мъжки субект-партньор, ние го наричаме "Наш отец".

В заключение, Бог е Субектът у когото двойните характеристики Изначална вътрешна природа и Изначална външна форма са в пълна хармония. Едновременно с това, Бог е и хармонично единство на Изначалната мъжка и Изначалната женска природа. Спрямо Вселената, Бог е Субект-партньор с качества на вътрешна мъжка природа.

1.2 Връзката между Бог и Вселената 

Изяснихме, че всяко създание е субстанциален обект-партньор на Бог, сътворен по Негово подобие, като проекция на Неговите двойни характеристики. Бог съществува като невидим субект-партньор на всички неща. Хората са обект-партньори, въплътени на ниво Божи образ, а останалото Творение са обект-партньори, въплътени на ниво Божи символ. Тези обект-партньори се наричат индивидуални тела на истината в образ и символ.

Индивидуалните тела на истината са отделни проявления на двойните характеристики на Бог. Най-общо, те са разграничени в два класа: с ян качества, които отразяват Изначалната вътрешна мъжка природа на Бог; и с ин качества, които отразяват Изначалната външна форма и женска природа на Бог.

Индивидуалните тела на истината принадлежат към един от двата класа. Всички те са субстанциални субект-партньори на Бог и отразяват Неговите Изначални двойни характеристики, но всяко, съдържа своя вътрешна природа и външна форма, а също така ян и ин.

В светлината на нашето разбиране за двойните характеристики, връзката между Бог и Вселената може да бъде обобщена така: Вселената, като цяло, е субстанциален обект-партньор на Бог. Тя е съставена от индивидуални тела на истината, като всяко едно от тях е уникално проявление на двойните характеристики на Бог на ниво образ или ниво символ. Безчетните качества на Бог, в тяхната дуалност, са разпределени в различните хора и всяко едно от тях е въплътен обект-партньор на ниво образ. Тези качества са разпределени и в различните Творения, като всяко от тях е въплътен обект-партньор на ниво символ. Връзката между Бог и Вселената е подобна на връзката между вътрешната природа и външната форма. Тя е като взаимовръзките между двойните характеристики вътрешно и външно, причина и резултат, вертикално и хоризонтално, субект-партньор и обект-партньор и т.н.

Накрая, от гледна точка на Принципите на Сътворението, нека изследваме метафизичната концепция, залегнала в Източноазиатската философия, основана на Книгата на промените (I Ching). Там произходът на Вселената е Великото начало (Ultimate void). От Великото начало се появяват ян и ин. От тях - петте елементи - метал, дърво, вода, огън и земя, а от петте елементи произхождат Всички неща[8]. Заедно, ян и ин се наричат Пътят (Тао) или както казва "Книгата на промените": "Един ян и един ин - това е пътят"[9]. Пътят традиционно се определя като Словото. За да свържем всичко това, трябва да разберем, как от „Великото начало“ възникват ян и ин или Словото. А всички съществуващи неща водят началото си от Словото. Следователно, Великото начало е Първопричина за всички съществуващи неща, интегралните ядра, хармоничните субект- и обект-партньори, ян и ин.

В Евангелието от Йоан пише: "Словото бе у Бога и Словото бе Бог"[10] и че всички неща бяха създадени чрез Словото. Ако сравним това с концепцията, заложена в "Книгата на промените", можем да обобщим, че Великото Начало, като хармоничен източник на ян и ин, или Словото, е Бог, който, както видяхме, е хармоничен Субект-партньор на двойните характеристики. От тук следва, че твърдението, изложено в "Книгата на промените", че заедно ян и ин са Словото, е правилно.

Източноазиатската метафизика разглежда Вселената предимно от гледна точка на ян и ин, но пропуска, че всички неща притежават вътрешна природа и външна форма. Затова, макар и да разкрива, че Великото Начало е Субект-партньор на хармоничните ян и ин, тя не отбелязва, че Великото Начало е също субект-партньор на хармоничните вътрешна природа и външна форма. Така, не става ясно, че Великото Начало е Богът  личност.

Видяхме, че основната концепция на Източноазиатската философия, залегнала в "Книгата на промените", може пълно да се разбере единствено с помощта на Принципите на сътворението. В последните години Източната медицина намери широко признание по света. Това се дължи на факта, че фундаменталните й принципи, основани на концепцията за ян и ин, са в съгласие с Принципите на сътворението. 

РАЗДЕЛ 2

Универсална Първична Енергия, Действие на Даване и Приемане и Четирипозиционна основа

2.1 Универсална Първична Енергия

Бог, Творецът на всички неща, е Абсолютната реалност, вечен, самосъществуващ, извън времето и пространството. Фундаменталната енергия на Бог също е вечна, самосъществуваща и абсолютна. Тя е произход на всички енергии и сили, които позволяват на сътворените неща да съществуват. Тази фундаментална енергия наричаме Универсална Първична Енергия.

2.2  Действие на Даване и Приемане

Чрез Универсалната Първична Енергия, субект- и обект- елементите на всяко битие формират обща база и влизат във взаимодействие. Това създава сили за съществуване, размножаване и развитие. Взаимодействието, пораждащо сили чрез този процес, се нарича действие на даване и приемане. Универсалната Първична Енергия и силите, създадени чрез действието на даване и приемане са в реципрочна връзка на причина и резултат, вътрешно и външно, субект-партньор и обект-партньор. Универсалната Първична Енергия е вертикална, докато силите, създадени при Действието на даване и приемане са хоризонтални.

Нека изследваме по-детайлно Бог и Неговото творение по отношение на Универсалната Първична Енергия и Действието на даване и приемане. Божията Универсална Първична Енергия насочва Неговите Вечни двойни характеристики да образуват обща база за взаимодействие. Тогава те започват Действие на даване и приемане. На основа на силите, породени от това, двойните характеристики създават основа за вечното си взаймодействие. Това е основата за съществуване на Бог, затова Той съществува вечно и създава всички необходими сили за създаване и поддържане във Вселената.

В създадената Вселена, двойните характеристики, които оформят всяко създание, чрез силата на Универсалната Първична Енергия, установяват обща база. Тогава те се привличат в Действие на даване и приемане. Чрез силите от това Действие на даване и приемане, двойките характеристики изграждат своето взаимодействие. На такава основа съществува всяко едно битие, което става обект-партньор на Бог и е способно да  създаде всички сили, необходими за продължително съществуване.

Например, атомите възникват, когато електрони се съберат около ядро и влязат в електромагнитно взаимодействие на даване и приемане. Когато положителни и отрицателни йони осъществят действие на даване и приемане, те образуват молекули и създават химични реакции. Действието на даване и приемане между положителни и отрицателни електрически заряди е в основата на всички електрически явления.

Циркулацията на хранителните съставки между дървесната тъкан и проводящата тъкан е Действие на даване и приемане при растенията, което ги поддържа и осигурява растежа им. Действието на даване и приемане между тичинки и плодник е от първостепенно значение за размножаването. Животните се размножават чрез Действието на даване и приемане между мъжките и женските. Животинският и растителният свят водят съвместно съществуване, чрез Действие на даване и приемане, при обмяна на кислород и въглероден двуокис.

Що се отнася до небесните тела, Слънчевата система съществува въз основа на Действията на даване и приемане между слънцето и планетите. Различните им движения оформят структурата на Вселената. Земята и Луната също поддържат въртенето си в определена орбита, чрез Действия на даване и приемане.

Човешкото тяло поддържа живота си чрез Действия на даване и приемане между артериите и вените, вдишване и издишване и т.н. Действията на даване и приемане между съзнанието и тялото позволяват на индивида да извършва дейности в съответствие с целта на живота. Действията на даване и приемане между съпругът и съпругата в семейството, между индивидите в обществото, между правителството и гражданите в държавата и между държавите в света, са основа за съжителството им в хармония и мир.

Колкото и лош да е човек, в него е будна силата на съвестта, която го подтиква към праведен живот. Никой не може да унищожи силата на съвестта, която действа дори без да съзнаваме това. В мига, в който извърши нещо лошо, човек започва да изпитва угризения на съвестта. Ако при грешните хора липсваше функцията на съвестта, Божието провидение за възстановяване щеше да бъде невъзможно. Как се генерира силата на съвестта? След като всичко възниква чрез Действия на даване и приемане, съвестта също не може сама да породи сила от себе си. Съвестта може да функционира, само когато създаде обща база със субект-партньор и влезе с него в Действия на даване и приемане. Изначалният субект-партньор на нашата съвест е Бог.

Грехопадението, най-общо казано, прекъсва връзката ни с Бог. Вместо единство с Бог, нашите предци са  взаимодействали със Сатана и се обединили с него. Исус, единородният син на Бог, постигнал единство със Своя Отец, чрез съвършено Действие на даване и приемане. Когато се обединим с Исус в съвършена взаимовръзка, ще преоткрием Изначалната си Божествена природа; ще развием връзка на даване и приемане с Бог и ще станем едно с Него. По този начин Исус служи като посредник между грешните хора и Бог. Той е нашият път, истина и живот. Исус дойде, за да даде с любов и саможертва всичко на човечеството, дори пожертва живота си. Ако се обърнем към Него с вяра, ние „няма да загинем, но ще имаме вечен живот"[11].

Християнството е религия на любовта. То се стреми да проправи път за възстановяване на хоризонтални връзки на даване и приемане между хората, чрез любовта на Христос. Върху тази хоризонтална основа на любовта, е отворен пътят за възстановяване на вертикалната връзка на даване и приемане с Бог. Фактически това е целта на всички думи и дела на Исус. Например, Исус казал:

"Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мяра мерите, с такава ще ви се мери." (Мат.7:1-2)

"И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците." (Мат. 7:12)

"И тъй, всеки който изповядва Мене пред човеците, ще го изповядам и аз пред Отца си, Който е на Небесата." (Мат. 10:32)

"Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в името на праведник, награда на праведник ще получи." (Мат. 10:41)

"И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си." (Мат. 10:42)

2.3 Четирипозиционната основа, която реализира Целта на трите обекта, чрез действието Произход - Деление - Единство

2.3.1. Действие Произход - Деление - Единство

Процесът на Божиeтo сътворение започва, когато двойните характеристики на Бог образуват обща база, чрез Неговата Универсална Първична Енергия. Щом влязат в действие на даване и приемане, те създават сила, която поражда размножаване. Тази сила проектира двойните характеристики в различни субстанциални обект-партньори, всеки един свързан с Бог, като свой център. Тези обект-партньори на Бог заемат позиции на субект- и обект-партньори един спрямо друг, водени от Универсалната Първична Енергия, създават обща база и влизат в действие на даване и приемане. Свързани в хармонично единство, образуват нов обект-партньор на Бог. Целият този процес, при който, от Бог (Произходът), две отделно представени битиета се обединяват в единство, се нарича действие на Произход-Деление-Единство.

2.3.2. Целта на трите обекта

В резултат на действието произход-деление-единство се формират четири позиции: Произход като център; Субект-партньор и Обект-партньор (разграничени спрямо Произхода като обект-партньори по модел на Неговите двойни характеристики) и тяхното Единство. Всяка една от четирите позиции може да поема роля на субект-партньор и да се свързва с останалите три като с нейни обект-партньори, образувайки общност от три обект-партньора. Когато всяка една от четирите позиции действа като субект-партньор и влиза в действия на даване и приемане с останалите три, въртящи се около нея, тогава всички те изпълняват Целта на трите обекта.

2.3.3. Четирипозиционна основа

Когато чрез действието произход-деление-единство произходът, проектираните от него субект- и обект-партньори, и тяхното единство, заедно изпълнят целта на трите обекта се формира четирипозиционна основа.

Оригиналното значение на числото четири произхожда от четирипозиционната основа. Оригиналното значение на числото три също идва от нея, защото е изпълнение на целта на трите обекта.

Четирипозиционната основа се осъществява от Бог, съпруг, съпруга и деца, които изпълват трите етапа от действието произход-деление-единство. Затова, четирипозиционната основа е коренът на принципа за трите етапа. Освен това, всяка от четирите позиции в четирипозиционната основа ангажира три обект-партньори за изпълнение целта на трите обекта. Общо се получават дванадесет обект-партньори; оттук произхожда и оригиналното значение на числото дванадесет.

Четирипозиционната основа е фундаменталната основа за доброто. Тя е осъществяване на Божията цел на сътворението. Тя е основа на живота за всички битиета, осигуряваща всички необходими сили за тяхното съществуване и позволява на Бог да обитава в тях. Затова четирипозиционната основа е Божията вечна цел на Сътворението.

2.3.4. Начин на съществуване на четирипозиционната основа

Всички битиета, осъществили четирипозициона основа, чрез изпълнение целта на трите обекта, посредством действието произход-деление-единство, се движат по кръгови (елиптични) или сферични орбити. В резултат на това, те съществуват в три измерения. Нека изследваме причината за това.

Чрез действието произход-деление-единство, двойните характеристики на Бог се проектират и образуват два отделни и субстанциални обект-партньори, които взаимодействат помежду си като субект-партньор и обект-партньор. Обект-партньорът откликва на субект-партньора за създадаване на обща база и започва действие на даване и приемане около субект-партньора. Равновесието и балансът между тях се поддържат от силата на даване (центробежна) и от силата на приемане (центростремителна). Обект-партньорът извършва кръгово движение около субект-партньора и по този начин те стават единни и хармонични.

По същия начин, субект-партньорът става обект-партньор на Бог, въртейки се около Него и постига единство с Него. Когато обект-партньорът стане абсолютно едно със субект-партньора, тяхното единство може да застане пред Бог като нов обект-партньор, отразяващ двойните Му характеристики. Начинът за всеки обект-партньор да застане в позиция на обект-партньор на Бог, е като създаде единство със своя субект-партньор.

В това единство на субект- и обект-партньорите, които също  притежават двойни характеристики, чрез действието на даване и приемане, поддържат своето кръгово движение. Така виждаме кръгови движения на действие на даване и приемане, и в субект-, и в обект-партньорите, които същевременно се свързват в по-голямо кръгово движение вътре в своето единство. Разбира се, съществуват моменти, при които двете нива на кръгово движение между субект- и обект-партньорите имат орбити в една и съща равнина. Обикновенно това се получава, защото ъгълът на въртене около субект-партньора непрекъснато се променя и  кръговото движение се превръща в сферично. Накратко, всички битиета, осъществили четирипозиционна основа, извършват кръгово или сферично движение и оттук начинът им на съществуване е триизмерен.

Да вземем за пример Слънчевата система. Планетите, намиращи се в позиция на обекти спрямо Слънцето, създават обща база и влизат в действие на даване и приемане с него, чрез центробежните и центростремителните сили. Планетите, обикаляйки около Слънцето по елиптични орбити, постигат хармония и единство с него образувайки Слънчевата система. В същото време, планетата Земя, като съставно тяло на двойни характеристики, се върти около собствената си ос. Същото се отнася за Слънцето и останалите планети. Те се намират в непрекъснато въртене около собствената си ос, тъй като също са съставни тела на двойни характеристики. Орбитите, образувани от действието на даване и приемане в Слънчевата система не се разполагат точно в една и съща равнина. В следствие на различните ъгли на техните орбити, Слънчевата система извършва сферично движение в три измерения. Небесните тела също съществуват триизмерно по силата на своите кръгови и сферични движения. Намирайки се в действие на даване и приемане помежду си, безбройните небесни тела съставляват едно цяло и съставят структурата на Вселената. Тя съществува в три измерения и по силата на същия принцип, елементите й се свързват в сферични движения.

Когато електрон създаде обща база с протон и се свърже с него в действие на даване и приемане, той започва да се върти около него. Така те се обединяват и образуват водороден атом. Самите електрон и протон са съставени от двойни характеристики, които са причина за непрестанното им въртене. Затова, кръговото движение, породено от действието на даване и приемане между протон и електрон, не е ограничено само в една равнина, а създава сферично движение. Това става чрез непрекъсната промяна на ъгъла на въртене. Чрез това сферично движение атомът съществува в три измерения. По същия начин, магнитната сила между положителни и отрицателни полюси е причина електрозаредени частици да извършват сферични движения.

Нека разгледаме човека. Като обект-партньор на съзнанието, тялото създава с него обща база и влиза във връзка на даване и приемане. Образно казано, тялото се върти около съзнанието и постига единство с него. Когато духът застане в позиция на обект-партньор спрямо Бог и се завърти около Него, постигайки пълно единство, а тялото от своя страна стане едно със съзнанието, тогава индивидът ще бъде отражение на Божиите двойни характеристики и ще бъде въплътен обект-партньор на Бог. Така личността постига целта на Сътворението. Съзнанието и тялото също се състоят от двойни характеристики, така че те извършват непрестанни движения вътре в себе си. Оттук кръговото движение, създадено чрез динамично действие на даване и приемане между съзнанието и тялото, постоянно променя ъгъла на въртене около Бог и се превръща в сферично. Хора, постигнали целта на сътворението, съществуват триизмерно и винаги живеят в сферични взаимоотношения, с център Бог. Това е начинът, по който те могат да властват дори и над нематериалния свят[12].

Динамизмиката и креативността на Вселената се разгръщат, когато кръговото движение на субект и обект в една равнина премине в сферично движение по триизмерна орбита. Разнообразието в дистанцията, формата, положението, посоката, ъгълът, силата и скоростта се изразяват в красотата на творението и  безкрайното й многообразие.

Както всички неща имат вътрешна природа и външна форма, така има и сферични движения, отговарящи на вътрешната природа и други, отговарящи на външната форма. Също така съществува център на движението, съответстващ на вътрешната природа и друг, съответстващ на външната форма. Тези два центъра имат връзка, както вътрешната природа и външната форма.

Кой е изначалният център на тези сферични движения? Хората са центърът на всички неща, които са символичен въплътен обект-партньор на Божиите двойни характеристики. Бог е центърът на хората, създадени като Негови образни обект-партньори. Оттук следва, че Изначалният център на всички сферични движения във Вселената е Бог.

Нека се спрем на това по-задълбочено. Всеки обект-партньор на Бог сьдьржа субект-партньор и обект-партньор вътре в себе си. Центърът на тяхната връзка е субект-парньорът, така че центърът на тяхното обединение е също субект-партньорът. След като Бог е център за субект-партньора, то Той е Изначалният център на тяхното единство. Както казахме по-горе, трите субстанциални обект-партньори на Бог (субект-партньор, обект-партньор и единство) създават обща база и помежду си. Всеки един от трите заема централна позиция и чрез действието  даване и приемане с Бог, като техен Изначален център, изпълняват целта на трите обекта, установявайки четирипозиционна основа. Следователно, центърът на четирипозиционната основа е Бог.    

Всички неща, установили четирипозиционна основа по този модел, са индивидуални тела на истината. Както беше споменато, индивидуалните тела на истината са най-общо два вида, индивидуални тела на истината в образ (хората) и индивидуални тела на истината в символ (останалото творенние). Вселената се състои от безброй индивидуални тела на истината, добре свързани по определен ред - от най-ниското до най-високото ниво. Хората са най-високото ниво.

Индивидуалните тела на истината извършват сферични движения едно около друго, като тези от по-ниско ниво са обект-партньори на тези от по-високо ниво. Така център на което и да е сферично движение е субект-партньор и индивидуално тяло на истината от по-високо ниво. Центрове на безбройните символни индивидуални тела на истината са взаимосвързани от най-ниското до най-високото. Най-висшият център са хората, които са индивидуални тела на истината в образ.

Нека разгледаме централната позиция на хората. Науката твърди, че елементарните частици са основни структурни елементи на материята и са изградени от енергия. Изследвайки целта на съществуване на индивидуалните тела на истината, които съставят видимата Вселена на различни нива, можем да обобщим: енергията съществува, за да образува елементарни частици. Елементарните частици съществуват, за да изграждат атоми, атомите - за да образуват молекули, молекулите - за да образуват материя, а тя - за сътворяване на всички индивидуални битиета във Вселената. Също така, действието на енергията има за цел да създаде частици; действието на частиците - атоми; действието на атомите - молекули; действието на молекулите - материя, а действието на материята има за цел изграждане на Вселената.

Каква е целта на Вселената? Кой е нейният център? Отговорът и на двата въпроса е един - хората. Затова Бог, след като създава хората, им дава заповед да владеят над Вселената[13]. Ако няма хора, които да се наслаждават на Вселената, тя би заприличала на музей без посетители. Произведенията, изложени в музея изпълняват целта си, само когато има хора, които ги оценяват и харесват. Връзката с хората дава ценност на тяхното съществуване. Ако нямаше кой да им се наслади, какво значение щеше да има съществуването им? Същото важи за Вселената, чийто господар е човекът.

Различните неща от Творението влизат във взаимодействие с обща цел, когато хората открият източника и природата на материята и когато идентифицират и класифицират растенията и животните във водата, въздуха и на сушата, и всички звезди на небето. Общата им цел се реализира, когато те се асимилират от човешкото тяло, като есенциални елементи, които поддържат физиологичните функции на човека или участват в изграждане на удобнна среда за живот на хората. Това е един от начините, по които хората стават център на сътворената вселена в смисъла на външната форма.

Хората се свързват с Вселената и от позицията си на вътрешен център. Докато връзките, които обсъдихме по-горе са физически връзки, тук ние ще разгледаме менталните или духовните взаимоотношения. Човешкото тяло, макар и изградено от материя, напълно откликва физиологично на емоциите, интелекта и волята на човешкото съзнание. Това показва, че материята съдържа елементи, които кореспондират с емоциите, интелекта и волята - елементи, които изграждат вътрешната природа на материята. Това е причина всички неща във Вселената да откликват на човешките емоции, интелект и воля, макар и на различно ниво. Ние се впечатляваме от красотата на естествения свят и преживяваме възторг от мистичното сливане с него. Преживяваме това, защото сме създадени като център на всички неща в естествения свят. Хората са създадени като център на Вселената, затова мястото, където те стават едно с Бог, е център на Космоса.

Нека сега обсъдим от друга гледна точка, как хората, като център на Космоса, който се състои от духовен и от физически свят. Всеки човек въплъщава всички елементи на Космоса. Както казахме, всичко в Космоса може да бъде най-общо разделено на субект-партньори и обект-партньори. Ако Адам, първият прародител, бе постигнал съвършенство, той щеше да въплъти всички субект-елементи от Творението. Ако Ева бе постигнала съвършенство, щеше да въплъти всички обект-елементи от Творението. Бог създал Адам и Ева, за да владеят над естествения свят. Израствайки заедно към съвършенство, Адам щеше да стане цар на всички субект-елементи в Творението, а Ева - царица на всички обект-елементи. Ако после бяха станали едно цяло, като съпруг и съпруга, те щяха да се превърнат в център, който да управлява  Вселената, състояща се от субект- и обект-партньори.

Хората са създадени да бъдат центърът на хармонията в целия Космос. Ако Адам и Ева бяха постигнали съвършенство и се бяха обединили като съпруг и съпруга, това щеше да е сливане на двата центъра на двойните характеристики на всички битиета. Ако Адам и Ева заедно бяха постигнали хармония и единство, целият Космос със своите двойни характеристики, щеше да затанцува в хармония. Там, където Адам и Ева се сливат в едно, сърдечно и физически, като съпруг и съпруга, е мястото, където Бог, даващият любов Субект-партньор, и хората, обект-партньорите, отвръщат с красота. Това е центърът на доброто, където се изпълнява целта на Сътворението. Тук Бог, Нашият Родител, идва и обитава в съвършените Си деца. Там Той се отпуска във вечно спокойсвие. Този център на доброто е обект-партньор на Божията вечна любов, където Бог може да бъде вечно вдъхновяван от радостта. Тук е мястото, където Словото на Бог е въплътено и изпълнено. Това е центърът на истината и центърът на Изначалното съзнание, което ни води към целта на сътворението. Цялата Вселена ще се движи сферично, в обща цел, чрез четирипозиционната основа, установена от съвършени мъж и жена, свързани като съпруг и съпруга с център Бог.

За съжаление Вселената загуби своя център, когато хората извършиха грехопадението. Затова Свети Павел пише, че творението въздиша и се мъчи, очаквайки Божиите деца[14]. Творението очаква да се появят хората, възстановили изначалната си природа, за да станат негов център.

2.4. Всеприсъствието на Бог

Видяхме, че четирипозиционната основа, изградена на основа на целта на трите обекта, чрез действието произход-деление-единство, преминава в сферично движение около Бог,  ставайки едно с Него. Това е основа, чрез която всички битиета могат да бъдат управлявани от Бог и да получат всичката енергия, необходима за своя живот. В свят, в който Божията цел на сътворението е изпълнена, всяко отделно битие въплъщава, както Изначалната вътрешна природа на Бог, така и Изначалната Му външна форма. Всяко битие инициира сферични движения, които да изградят основа за Божието господство. По този начин Бог е всеприсъстващ.

2.5. Размножаване на живота

За да поддържат вида си, представителите на живата природа се възпроизвеждат. Това се осъществява чрез действието произход-деление-единство, на базата на взаимодействие с център Доброто. Например, при растенията семената израстват в цветя с тичинки и плодник. Чрез опрашване, те възпроизвеждат семена и продължават своя вид. Мъжките и женските животни съзряват, влизат в период на ухажване, сношават се и раждат малки. Всички клетки в растенията и животните се делят, чрез действие на даване и приемане.

Когато тялото действа в съгласие с волята на съзнанието, те участват в действие на даване и приемане, така човек има смислен живот. Такъв човек привлича подобни хора около себе си. Действайки заедно и продуктивно, групата се увеличава. Може да се каже, че Вселената е оформена чрез размножаване на безбройните субстанциални проявления на Божиите Изначална вътрешна природа и Изначална външна форма, на основа на действието на даване и приемане, в стремеж към постигане целта на Сътворението.  

2.6. Причината, поради която всички същества са изградени чрез двойни характеристики

За съществуване на което и да е битие, е необходима енергия. Тя може да се произведе единствено чрез действие на даване и приемане. Нищо не се свързва без наличие на партньор. За да се генерират сили за съществуване, са необходими двойни характеристики на субект-партньор и обект-партньор, които да влязат в действие на даване и приемане.

Движение по права линия не може да бъде поддържано вечно. За наличие на вечна природа, е необходимо кръгово движение. Действие на даване и приемане между субект-партньор и обект-партньор е необходимо за кръгово движение. Това важи дори и за Бог. Наличието на двойни характеристики Му позволяват да живее вечно. За да отразява Божията вечна природа и да бъде Негов вечен обект-партньор, Творението също трябва да притежава двойни характеристики. Подобно на това, времето също поддържа вечността си чрез своята цикличност.

РАЗДЕЛ 3

ЦЕЛ НА СЪТВОРЕНИЕТО

3.1. Целта на сътворението на Вселената

В Библията се казва, че в края на всеки ден от сътворението Бог виждал, че то е добро[15]. Това предполага, че Бог е искал Неговите творения да бъдат обект-партньори, въплъщаващи доброто, така че да им се радва непрестанно. Как може Творението безкрайно да радва Бог?

Бог създал хората като последна стъпка при сътворението на Вселената. Той ги създал по Свой образ, по подобие на Своите вътрешна природа и външна форма, и ги дарява със сетивност за всички чувства и емоции, тъй като Неговото намерение е да споделя радостта Си с тях. След сътворението на Адам и Ева, Бог ги Благословя:

„Плодете се и се множете, пълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. Бит. 1:28

Това са трите велики благословии: плодете се (бъдете плодоносни, бел.ред.), множете се и владейте над Творението. Ако Адам и Ева бяха изпълнили Божиите благословии и бяха създали Небесното царство, без съмнение, Бог би изпитал най-висшата радост, виждайки Своите синове и дъщери щастливи в света на Своя осъществен идеал.

Как могат да бъдат изпълнени трите велики благословии на Бог? Те могат да бъдат реализирани единствено като се изгради четирипозиционна основа - основа на сътвoрението. Трите велики благословии са изпълнени, когато цялото Творение и хората, установят четирипозиционна основа с център Бог. Това е Небесното царство, в което е осъществено абсолютното добро, а Бог се чувства безмерно щастлив. Това е  целта, с която Бог създал Вселената.

Крайната цел на Вселената с център човекът, е да носи радост на Бог. Всички битиета имат двойни цели. Както бе обяснено по-рано, всяко битие има два центъра на движение, един на вътрешната природа и друг на външната форма. Тези центрове преследват взаимни цели - цел на цялото и цел на индивида. Връзката им е като тази между вътрешната природа и външната форма. Двойните цели се отнасят една към друга, като причина и резултат, вътрешно и външно, субект-партньор и обект-партньор. В Божия идеал не съществува индивидуална цел, която не подкрепя целта на цялото, нито цел на цялото, която не гарантира интересите на индивида. Безкрайното многообразие от създания във Вселената образува по този начин, едно огромно органично тяло, свързано чрез тези двойни цели.

3.2. Добри обект-партньори за радост на Бог

За да разберем по-добре въпросите за Божията цел на Сътворението, първо ще проследим как възниква радостта.

Радостта не се създава само от един индивид. Тя възниква, когато имаме обект-партньор, в който се отразяват и развиват нашите вътрешна природа и външна форма. Нашият обект-партньор ни помага да почувстваме собствената си вътрешна природа и външна форма чрез стимулации, която ни дава. Този обект-партньор може да е неосезаем или субстанциален.

Например, обект-партньор за художника може да бъде идея в съзнанието му, или завършена картина,  субстанциален израз на неговата идея. Когато даде визуален образ на идеята или наблюдава творбата си, творецът е стимулиран и усеща своите вътрешна природа и външна форма отразени в нея. Това му доставя радост и удовлетворение. Ако самата идея е негов обект-партньор, тя не го стимулира или вдъхновява така силно,, нито радостта от нея е така дълбока, както тази от завършената вече творба.

Тази черта на човешката същност води началото си от Бог. По същия начин, Бог се изпълва с радост, когато е стимулиран от субстанциален обект-партньор и чувства в него Собствените си Вътрешна природа и Външна форма.

Беше обяснено по-горе, че когато Небесното царство бъде реализирано, чрез изпълнение на трите велики благословии и установяване на четирипозиционна основа, то ще стане обект-партньор на доброто, носещо радост на Бог. Нека видим как  Царството ще стане добър обект-партньор на Бог.

Ключът за Първата благословия е съвършенството на  характера. Съзнанието и тялото на индивида са отделни проявления и обект-партньори на Божиите двойни характеристики. За да усъвършенства характера си, индивидът трябва да установи четирипозиционна основа в себе си, като съзнанието и тялото му станат едно чрез действие на даване и приемане с център Бог. Такива индивиди са храм на Бог[16], постигат абсолютно единство с Него[17] и придобиват Божествена природа. Те преживяват Сърцето на Бог като свое, разбират Волята Му и живеят напълно в съгласие с нея. Когато човек постигне индивидуално съвършенство, той живее като субстанциален обект-партньор на своето съзнание, чийто Център и Субстанциален Субект-партньор е Бог. Тогава съзнанието и Бог са щастливи, преживявайки своите вътрешна природа и външна форма чрез стимули от своите обект-партньори. Така и хората, когато реализират първата благословия, стават Божии възлюбени, които Го вдъхновяват с радост. Споделяйки всички чувства на Бог, като собствени, никога не биха сторили нещо грешно, което да причини болка на Бог. Това означава, че те никога не биха извършили грехопадение.

Втората Божия благословия щеше да бъде изпълнена, след като Адам и Ева постигнат лично съвършенство, като обект-партньори на Бог и всеки един от тях отразява аспект от Божиите двойни характеристики. За да изградят четирипозиционна основа в семейството си, Адам и Ева трябваше да се свържат в любовен съюз, като съпруг и съпруга, и да имат деца. Това би било изпълнение на втората благословия. Семейство или общество, установило четирипозиционна основа в съзвучие с Божия идеал, е устроено по модел на съвършената личност. То става субстанциален обект-партньор за индивида, който живее в единство с Бог и следователно става и субстанциален обект-партньор за Бог. Индивидът и Бог изпитват радост, когато всеки чувства, че в това семейство или общество са разгърнати собствените му вътрешна природа и външнна форма. Когато е изпълнена втората благословия, семейството или обществото стават също обект-партньори, носещи радост за Бог.

Преди да видим как след постигане на третата благословия човек става добър обект-партньор, носещ радост за Бог, първо трябва да разгледаме връзката между хората и Творението от гледна точка на вътрешната природа и външната форма.

Преди да сътвори хората, Бог създал естествения свят като  израз на отделни характеристики на вътрешна природа и външна форма, които искал хората да притежават. Така хората съдържат в себе си есенцията на всички неща. Това е причина, човекът да се нарича мирокосмос на космоса.

При сътворението на живите организми, Бог започнал от нисшите видове. С течение на времето, Той създал животните от по-висок клас, с по-сложни биологични функции и завършил с човека, като най-високото ниво. Ето защо в хората се съдържат всички елементи, структури и качества, открити при животните. Например, гласовите струни на човека са толкова гъвкави, че могат да наподобят почти всеки животински звук. Човешкото тяло съдържа всички красиви извивки и линии, срещани в Творението.

Въпреки че хората и растенията имат различна структура и функции, те си приличат по това, че са изградени от клетки. Всички елементи, структури и характеристики на растенията могат да бъдат открити и при хората. Например, листата на растенията съответстват на белия дроб при човека по външен вид и функции. Както листото абсорбира въглероден двуокис от въздуха, така и белият дроб абсорбира кислород. Клоните и стеблата на растенията отговарят на кръвоносната система, която снабдява  с храна всички части на тялото; дървесната и проводящата тъкан съответстват на вените и артериите при човека. Корените на растенията отговарят на стомаха и вътрешните органи, които абсорбират хранителни елементи.

Хората са сътворени от пръст, вода и въздух; следователно, съдържат елементи от минералното царство. Освен това, земята показва сходство със структурата на човешкото тяло: земната кора е покрита с растения, подпочвените й води се намират в земната кора, а под нея има разтопено вещество, обградено от скална мантия. Това отразява структурата на човешкото тяло, което има кожа, покрита с косми; кървоносни съдове вътре в мускулатурата и костен мозък дълбоко в костите.

Третата Божия благословия се изразява в усъвършенстване на човешкото господство над естествения свят. За да се изпълни тази благословия, трябва да бъде установена четирипозиционна основа на господство с център Бог. Хората и естествения свят, които са субстанциални обект-партньори на Бог, съответно на ниво образ и символ, отдават едни на други любов и красота,  ставайки едно цяло [18].

Естественият свят е обект-партньор, който изразява човешките вътрешна природа и външна форма по различни начини. Ето защо, природата вдъхновява съвършените хора. Усещайки собствените си вътрешна природа и външна форма, отразени в Творението, те изпитват невероятна радост. Бог също се чувства щастлив, когато Вселената стимулира Неговите Изначални вътрешна природа и външна форма. Това е възможно, когато тя стане Негов трети обект-партньор, чрез хармонично единство между хората и естествения свят. Ето защо, когато хората изпълнят третата Божия благословия, цялата Вселена ще стане още един обект-партньор на доброто, носещ радост на Бог. Ако Божията цел за Сътворението бе реализирана по този начин, щеше да бъде установен идеалният свят на земята, без следа от грях. Такъв свят наричаме Небесно царство на земята. Когато настъпи краят на даден човешки живот в Небесното царство на земята, човекът ще премине в духовния свят и естествено ще се наслаждава на вечен живот в Небесното царство на Небето.

Въз основа на разсъжденията дотук, разбираме, че Небесното царство отразява човек, постигнал лично съвършенство, въплъщаващ Божиите изначални вътрешна природа и външна форма. При личността, командите на съзнанието се предават на цялото тяло чрез централната нервна система и го карат да действа с определена цел. По същия начин, в Небесното царство Божиите насоки ще бъдат предавани на всички Негови деца, чрез Истинските родители на човечеството, водейки всички да живеят като едно цяло.

РАЗДЕЛ 4

ИЗНАЧАЛНА ЦЕННОСТ

4.1. Процес и стандарт за определяне на Изначалната    ценност

Как се определя Изначалната ценност на едно битие? Ценността на всякo едно битие се определя от отношението между целта на собственото му съществуване и желанието на човека за него. За да бъдем по-точни, ценността на определено битие не е даденост, а  резултат от връзката между неговата цел, според Божият идеал за Сътворението и изначалното желание на човека да разкрие истинската му ценнност. То намира истинската си ценност, когато се включи като обект-партньор в четирипозиционна основа с център Бог, чрез действие на даване и приемане с човек, обедини се с него, и така стане трети обект-партньор на Бог.

Кой поставя стандарт, според който се определя изначалната ценност на едно битие? След като изначалната ценност е определена от участие в четирипозиционна основа с център Бог, то Бог е  този, който задава стандарт за самата ценност. Тъй като Бог е абсолютен, изначалната ценност на обект-партньора, според стандарта установен от Бог, също е абсолютна.

Нека разгледаме една роза; как се определя изначалната й красота? Това става, когато целта, с която Бог я е създал, и породеното от Бог желание у човека да оцени и открие красотата й, бъдат изпълннени. С други думи, съвършеният човек се изпълва с радост, когато желанието му за красота е удовлетворено от емоционална възбуда, която цветето му дава. В този момент растението разкрива изначалната си красота. Красотата на цветето става абсолютна, когато постигне заложената у него цел да носи пълна радост на своя субект-партньор. Човешкото желание да оцени красотата на цветето е израз на желанието да почувства аспекти от своята собствена вътрешна природа и външна форма, чрез обект-партньор. В момента, в който целта, с която е било създадено цветето и човешкото желание за ценност са изпълнени, субект-партньорът и обект-партньорът влизат в състояние на хармонично единство.

Едно битие разгръща своята истинска ценност, когато то и човек, негов субект-партньор, встъпят в хармонично единство и формират трети обект-партньор на Бог в четирипозиционна основа. Чрез този процес, истинските ценности на всички неща се определят абсолютно, въз основа на връзката им с абсолютния ценностен стандарт, определен от Бог. Досега, ценността на нито един обект-партньор не е достигнала своята абсолютност; тя е относителна, тъй като връзката с грешни хора не е основана на Божия идеал за Сътворението, а на сатанински цели и желания.

4.2. Изначални Емоции, Интелект и Воля;

      и Изначални Красота, Истина и Добро

Човешкото съзнание има три аспекти: емоции, интелект и воля. Човешкото тяло действа в съответствие с командите на съзнанието. Когато тялото откликне на емоциите, интелекта и волята, неговите действия се насочват в търсене на красота, истина и добро. Бог е субект-партнньор на човешкото съзнание; следователно, Той е и субект-партньор на човешките емоции, интелект и воля. В желание да реализира изначалната си ценност, човек откликва в съзнанието си, на съвършените емоции, интелект и воля на Бог и действа в съответната посока чрез тялото си. Така той изразява ценностите на Изначалните красота, истина и добро.

4.3. Любов и Красота, Добро и Зло, Справедливост и Неправедливост

4.3.1. Любов и Красота

Когато две битиета, конкретни проявления на Божите двойни характеристики, създадат обща база и се стремят да се обединят като трети обект-партньор на Бог, образувайки четирипозиционна основа, те извършват действие на даване и приемане. Изпълнявайки това, субект-партньорът дава на обект-партньора емоционална сила, която се нарича любов, а емоционалната сила, която обект-партньорът връща на субект-партньора, се нарича красота. Силата на любовта е активна, а стимулацията на красотата е пасивна.

Във връзката между Бог и хората, Бог, като Субект-партньор, дава любов, а човекът, като обект-партньор, отвръща с красота. В отношенията между мъж и жена, мъжът е субект-партньор, даващ любов, а жената - обект-партньор и отвръща с красота. Във Вселената, хората са субект-партньори, които дават любов на естествения свят, а той, като обект-партньор, отвръща с красота. Когато субект-партньорът и обект-партньорът станат хармонично цяло, се открива любов в красотата и красота в любовта. Това е така, защото когато субект-партньорът и обект-партньорът станат едно цяло в кръгово движение, понякога, субект-партньорът действа като обект-партньор и обратното.

В човешките взаймоотношения, красотата, с която подчиненият отвръща в отговор на любовта на своя началник се нарича лоялност; а красотата, с която децата откликват на любовта на своите родители, се нарича синовна преданост. Красотата, с която съпругата откликва на любовта на съпруга си, се нарича вярност. Целта на любовта и красотата, течащи от Бог, е да направят възможна четирипозиционната основа, да се изпълни целта на Сътворението за определени две създания. Споделяйки любов и красота едно с друго, те встъпват в хармонично единство, превръщайки се в трети обект-партньор на Бог.

Сега нека разгледаме природата на Божията любов. Ако Адам и Ева бяха постигнали съвършенство и всеки от тях беше станал субстанциален обект-партньор на Бог, отразявайки по една от двойните Му характеристики, те щяха да се свържат като съпруг и съпруга и да отгледат деца в семейство на доброто. Така те щяха да преживеят три вида изначална любов с трите си обект-парньори: родителска, съпружеска и детска любов. (Любовта на първия обект-партньор, любовта на втория обект-партньор и любовта на третия обект-партньор). Едва тогава, те щяха да изпълнят целта на трите обекта и да образуват четирипозиционна основа. Това щеше да бъде изпълнение на целта на сътворението.

Божията любов е субект на различните видове любов, циркулиращи в четирипозиционната основа. Затова, Божията любов е изразена в различните видове любов на трите обект-партньори. Божията любов е основната сила, която вдъхва живот в четирипозиционната основа. Съответно, четирипозиционната основа е средство на съвършената красота, чрез което можем напълно да получим и да се насладим на Божията любов. Тя е също дом на съвършена радост и извор на доброто. На тази основа, целта на Сътворението е изпълнена.    

4.3.2. Добро и Зло

Действие или резултат от действие се счита за добро, когато изпълнява Божият идеал на Сътворението. Това става, когато субект-партньор и обект-партньор се обединят чрез хармонично и интензивно даване и приемане на любов и красота, станат трети обект-партньор на Бог и установят четирипозиционна основа.

От друга страна, действие или резултат от него е зло, когато нарушава Божията цел на Сътворението, създавайки четирипозиционна основа под господството на Сатана.

Например, когато човек изпълни първата Божия благословия и осъществи истинската си цел, тези негови действия са добри и човекът е добър. Това включва свободно протичащи  връзки на даване и приемане на любов и красота между съзнанието и тялото на човека, така че да се обединят по Божия начин и да формират индивидуална четирипозиционна основа.

Когато Адам и Ева изпълнят втората благословия, създавайки семейство, осъществяващо Божията цел, тези техни действия са добри и създаденото семейство също е добро. Това включва обединение в двойка според желанието на Бог чрез хармонично и пламенно споделяне на любов и красота, раждане и отглеждане на деца и установяване на семейна четирипозиционна основа. Освен това, когато съвършен индивид изпълни третата благословия, тези действия са добри. Свързвайки се с естествения свят, като негово второ „аз“ и обединявайки се напълно с него, се създава единство - трети обект-партньор на Бог, установявайки четирипозиционна основа на господство.

Но ако човек образува четирипозиционна основа, обвързвайки се със Сатана и постигне цел, противоположна на Божиите три благословии, тогава действията или резултатите от тях са зло.

4.3.3. Праведност и неправедност

Праведност е начин на живот, посветен на доброто и към постигане целта на доброто. Неправедност е начин на живот, който води към зло и към постигане на сатанински цели. Праведният живот е абсолютно необходим за постигане на доброто.

РАЗДЕЛ 5

ПРОЦЕС НА СЪТВОРЕНИЕ НА ВСЕЛЕНАТА И

ПЕРИОД НА НЕЙНОТО ИЗРАСТВАНЕ     

5.1. Процес на сътворение на Вселената

Според описаното в Битие сътворение на Вселената, когато „в пустошта тъмнина и хаос покривали бездната“, Бог създал светлината. След това, Той разделил водата под „простора“ от водата над „простора“. После събрал водата на едно място, за да се яви суша; създал растения, риби, птици и бозайници, а накрая и хората. Всичко това било извършено за шест "дни". От това описание можем да заключим, че процесът на сътворение отнел определен период, представен като шест дни. Процесът на сътворение, записан в Библията, има допирни точки със съвременната научна теория за произхода и формирането на Вселената.

Според съвременната наука, в началото Вселената представлявала разширяваща се плазма. От хаосът и  пространството се оформят и появяват небесните тела, появява се светлина. На планетите, вулканични изригвания изпълват небето с лава и пара. Появява се суша, вода се излива като дъжд, очертават се континенти и океани. След това, нисши растения и животни се появяват, следвани от риби, птици и бозайници, а на края и хората. Възрастта на Вселената се изчислява на няколко милиарда години. Предвид на факта, че версията за създаване на Вселената, описана в Библията преди хиляди години, почти съвпада с откритията на съвременните научни изследвания, не можем да не признаем, че Библейското описание  е откровение от Бог.

Вселената не се е появила внезапно в завършен вид. Нейното възникване и развитие са отнели огромен период от време. Ето защо, Библейските „шест дни“ не бива да се приемат буквално за шест изгрева и залеза. Те символизират шест последователни периода в процеса на сътворението.

5.2. Период за израстване на Творението

Фактът, че сътворението на Вселената отнело шест дни, т.е. шест времеви периода, загатва, че е необходим известен период от време за цялостното създаване на всяко творение. Начинът, по който са отброявани дните в Битие, разкрива естеството на времето на сътворението. Начинът на отбелязване на всеки ден от сътворението е необичаен. В края на първия ден от сътворението се казва "И стана вечер, и стана утро, ден първи"[19]. Всеки би помислил, че с настъпването на утрото след вечерта и нощта, ще се отброи като втори ден, но в случая те са прибавени към първия. Библията казва "ден първи", за да покаже, че сътвореното трябва да премине през период на израстване, символизиран от нощта, преди да достигне завършеност на сутринта. Приветствайки новата утрин, то може да постигне своя идеал на Сътворението.

Всички явления във Вселената, дават резултат само след определен интервал от време. Всички неща са сътворени да достигат до завършеност само след като преминат през определен период на израстване.

5.2.1. Трите последователни степени от периода на израстване

Вселената разкрива и отразява Божиите Изначални вътрешна природа и външна форма въз основа на математически принципи. Оттук можем да заключим, че един от аспектите на Божията природа е математически. Бог е абсолютната реалност, където двойните характеристики са в хармонично взаимодействие; затова, Бог е битие на числото три. Всички битиета, замислени като Негови подобия, се движат, съществуват и израстват, преминавайки през три степени.

Четирипозиционната основа, която е Божията цел за Сътворението, трябвало да бъде установена, чрез тристепенен процес: произходът от Бог; женитбата на Адам и Ева и раждането на деца. За да образува четирипозиционна основа и да извърши кръгово движение, всяко битие първо трябва да изпълни трите степени на действието произход-деление-единство и да изпълни целта на трите обекта, като всяка от позициите влезе във взаимодействие с останалите три. За да бъде стабилно едно тяло, то трябва да стъпи най-малко на три опорни точки. Съответно, за да достигне съвършенство, всяко битие в Творението трябва да премине през три последователни етапи на израстване: формиране, развитие (разтеж) и завършеност.

Числото три често се среща в природата. Самата природа се състои от минерали, растения и животни. Съществуват три състояния на материята: твърдо, течно и газообразно. Повечето растения се състоят от три основни части: корен, ствол и листа, а при животните – глава, тяло и крайници.

Има много примери за числото три в Библията. Хората не могли да осъществят целта на Сътворението, защото извършили грехопадение и не завършили трите етапи от развитието си. За това сега, подновявайки усилията си да постигнат целта, с която били създадени, хората трябва да преминат през тези три стадии. В провидението за възстовяване Бог се стреми да възстанови числото три. Това обяснява защо в Библията са записани много случаи, в които Божието провидение се основава на числото три: Триединството (Отец, Син и Свети дух); трите нива на Рая; трите архангели; трите нива на Ноевия ковчег; трите полети на гълъба от ковчега след потопа; трите жертви на Авраам; тридневният път преди жертването на Исак. По времето на Моисей имало: три дни наказание чрез тъмнина; три дни на пречистване при напускането на Египет; три четиресеттгодишни периоди на пътуване до Ханаан; три дни на пречистване под водачеството на Исус Навиев, преди преминаването на река Йордан. В живота на Исус забелязваме: три десетилетия живот преди трите години обществена дейност; трима мъдреци от изток, които носят три подаръка; трима главни ученици; три изкушения; три молитви в Гетсеманската градина; три отричания на Петър; три часа мрак при разпятието и три дни престой в гробницата преди възкресението.

Кога извършват грехопадение първите човешките предци? В периода на израстване, когато са още незрели. Ако бяха съгрешили след достигане на съвършенство, тогава вярата във всемогъществото на Бог би била неоснователна. Ако бяха прегрешили след като станат съвършени въплъщения на доброто, тогава Доброто, само по себе си, би било несъвършено. Следователно, щяхме да заключим, че Бог, изворът на Доброто, също е несъвършен.

В книгата Битие пише, че Бог предупредил Адам и Ева: „...Но от дървото за познаване на добро и зло, да не ядете; защото в деня, когато ядете от него, непременно ще умрете”[20]. Те имали избор: да пренебрегнат Божието предупреждение и да изгубят живота си, или да се вслушат в него и да живеят. Фактът, че потенциално са могли или да съгрешат, или да достигнат съвършенство показва, че били все още незрели. Вселената е създена така, че да достигне съвършенство след определен период на развитие, отбелязан в Библията като шест дни. Като Божие творение, хората също са подвластни на този принцип.

В кой етап от периода на израстване съгрешили човешките предци? Грехопадението било извършено в края на периода  „растеж”. Това става ясно, ако разгледаме обстоятелствата около падението на първите хора и историята на провидението за възстановяване. Това ще бъде подробно разяснено по-нататък.

5.2.2. Сфера на непряко господство

В период на израстване, всяко сътворено битие израства под водене и напътствия на Божия принцип. Бог, създателят на Принципа, признава само онези плодове на растежа, които са основани на Принципа. По този начин, Той управлява индиректно всички неща. Периодът на израстване наричаме сфера на непряко господство на Бог или сфера на господство чрез постижения, следствие от Принципа.

Всички неща достигат съвършенство след като преминат през период на израстване (сфера на непряко господство) по силата на самоуправление и напътствия от заложения у тях Принцип на Бог. Но Хората са устроени по различен начин. Освен напътствията на Принципа, за тяхното израстване е необходимо още и да изпълнят своя лична част от отговорността. Те трябва да изпълнят своята отговорност, за да преминат успешно през периода на израстване и да постигнат съвършенство. От заповедта, която Бог дава на Адам и Ева[21], можем да заключим, че тяхната отговорност била да вярват в Словото на Бог и да не ядат от плода. Дали ще се вслушат в Словото на Бог или не, зависело не от Бог, а от самите тях. Следователно, дали хората ще постигнат съвършенство, не зависи единствено от Божията сила на Сътворението; изисква се изпълнение на човешката отговорност.  В качеството си на Творец, Бог прави хората така, че да преминат през период на израстване (сфера на непряко господство) и да постигнат съвършенство само когато изпълнят собствената си част  от отговорността. Тъй като Бог ги създал по този начин, Той не се намесва в човешката отговорност.

Бог дава на хората част от отговорността по следната причина. Изпълнявайки своята част от отговорността, в която не се намесва дори Бог, хората трябва да наследят съзидателната, творческа природа на Бог и да станат Сътворци във великото Сътворние. Божията цел е те да заслужат правото на господство и достойнство, за да владеят цялото Творение,[22] както самият Бог управлява тях като техен Творец. Това е принципната разлика между хората и останалото Творение.

След като изпълним отговорността си, ние наследяваме Божиите творчески способности и правото да владеем над всички неща, включително и над ангелите. Бог ни е осигурил начин, чрез който да преминем през сферата на непрякото господство, за да достигнем съвършенство. Ние, грешните хора, които все още не сме квалифицирани да управляваме, трябва да изпълним нашата отговорност съгласно  Принципите на възстановяване. Така ще преминем през сферата на непряко господство и ще си възвърнем правото на господство над всички неща, включително и над Сатана. Това е единственият начин, по който можем да постигнем целта на сътворението. Божието провидение за спасение е било удължавано толкова пъти, защото централните фигури, натоварени с провидението за възстановяване, направили многократни грешки в опитите си да изпълнят своята част от отговорността, в която дори и Бог не може да се намеси.

Без значение колко велика е милостта на спасението чрез кръста на Христос, спасението, чукащо на нашата врата, ще бъде невъзможно, докато не укрепим своята вяра. Това е нашата част от  отговорността. Отговорността на Бог е да ни даде възможност за възкресение, но дали ще повярваме или не, остава изцяло наша част от отговорноста[23]. 

5.2.3. Сфера на пряко господство

Какво представлява сферата на Божието пряко господство и каква е нейната цел? Хората ще обитават сферата на пряко господство, когато се обединят като субект-партньор и обект-партньор в любовта на Бог, за да изградят четирипозиционна основа и станат едно със сърцето на Бог. В тази сфера те свободно и изцяло споделят любов и красота, според волята на субект-партньора, постигайки по този начин целта на доброто. Сферата на прякото господство е сферата на съвършенството. Навлизане в тази сфера е същността за изпълнение целта на Сътворението.

Какво е значението на прякото господство на Бог над хората? Щом Адам и Ева постигнат индивидуално съвършенство с център Бог, те ще живеят заедно, установявайки четирипозиционна основа в своето семейство. Единни със Сърцето на Бог, споделяйки изцяло любовта и красотата, те ще водят живот на доброто, с Адам като глава на семейството. В сферата на пряко Божие господство хората интензивно ще преживяват Божието Сърце в себе си. Следователно, ще познават Неговата воля и ще я практикуват в действията си. Както всяка една част на човешкото тяло реагира автоматично на заповедите на съзнанието, хората спонтанно ще изпълняват Божията Воля в синхрон с дълбоките намерения на Неговото сърце. В това състояние на пълен резонанс се осъществява целта на Сътворението.

Как би изглеждал светът под прякото господство на хората? Когато един напълно зрял човек общува с разнообразната природа, като с обект-партньор, те формират четирипозиционна основа. Хора, намиращи се в пълен резонанс с Божието сърце, ще водят природата към свободен обмен на любов и красота. Цялата вселена ще осъществи доброто. По този начин хората ще упражняват прякото си господство над всички неща.

Раздел 6

НЕВИДИМ СУБСТАНЦИАЛЕН СВЯТ  И ВИДИМ СУБСТАНЦИАЛЕН СВЯТ С ЦЕНТЪР ЧОВЕКА

6.1. Невидимият и видимият свят като субстанциални реалности

Вселената е създадена по модел на човека, който е образ на Божиите двойни характеристики. Ето защо, структурата на Вселената и на всяко битие в нея, отразява тази на човека, и най-общо, се състои от съзнание и тяло[24]. В съответствие с човешките съзнание и тяло, Вселената се състои от невидим и видим свят, като и двата са реални и субстанциални. Невидимият свят е наречен така, тъй като е необхватен за нашите пет физически сетива. Можем да го възприемем, чрез нашите пет духовни сетива. Тези, които са имали духовни преживявания, могат да потвърдят, че невидимият свят е също толкова реален, колкото и света, в който живеем. Невидимият и видимият святове съставят Космоса.

Тялото не може да действа, без връзка със съзнанието; човек не може да извършва правилни действия, без връзка с Бог. По същия начин, видимият свят не може да прояви истинската си ценност, ако не е свързан с невидимия свят. Както не можем да разгадаем характера на човек, без да проумеем съзнанието му, и както не можем да разберем фундаменталното значение на човешкия живот, без да познаваме Бог, така не можем и да проникнем напълно в природата и структурата на видимия свят, без да разберем природата и структурата на невидимия. Невидимият или духовният свят, е в позиция на субект-партньор, а видимият, или физическият свят, е в позиция на обект-партньор. Вторият е като сянка на първия[25]. Когато напуснем физическите си тела, след живота във физическия свят, ние влизаме в духовния свят, като духовни същества и живеем там вечно.

6.2. Позицията на хората в Космоса

Позицията на хората в Космоса има три аспекти. Първо: Бог създал човека за владетел на Вселената[26]. Вселената, сама по себе си, няма вътрешна сетивност за Бог. Следователно, Бог не я управлява пряко, а е надарил хората с чувствителност към всичко в нея и им е дал правото да я управляват. Бог е направил човешкото тяло от елементите на физическия свят - от водата, пръстта и въздуха - за да им позволи да го обхванат, възприемат и управляват. За да сме в състояние да възприемаме и управляваме духовния свят, Бог създал духовните ни тела, изградени от същите духовни елементи, от които е съставен духовния свят. На хълма Преображение Моисей и Илия, умрели стотици години преди това, се явяват пред Исус и му служат[27]. Това всъщност са били техните духове, но Исус бил способен да говори с тях. Хората, изградени от плът, която може да управлява физическия свят; и дух, който е способен да управлява духовния свят, имат потенциал да владеят над двата свята.

Второ, Бог създал човека за посредник и център на хармонията в Космоса. Когато духът и тялото на един човек се обединят чрез действие на даване и приемане и станат субстанциален обект-партньор на Бог, физическият и духовният свят също могат да влязат във връзка на даване и приемане с център този човек. По този начин те постигат хармонично обединение и се създава Космос, чувствителен към Бог. Също както въздухът помага на камертона да резонира, така и истинският човек действа като посредник и център на хармонията между двата свята. Способността за общуване между двата свята може да се оприличи на радио или телевизор, който трансформира невидими вълни в доловими образи и звуци. Така човек може да пресъздава реалностите на духовния свят във физически измерими реалности.

Трето, Бог създал човека като контейнер в субстанциална форма на всякакъв вид естество в Космоса. Бог сътворил Вселената като проекция и развитие на човешката вътрешна природа и външна форма в безброй субстанциални форми. Човешкият дух съдържа всички елементи, съществуващи в духовния свят, тъй като Бог създал духовния свят като проекция на духовните вътрешна природа и външна форма. Човешкото тяло съдържа всички елементи от физическия свят, тъй като Бог създал материалната сфера, развивайки вътрешната природа и външната форма на човешкото тяло. Съответно, след като хората съдържат в себе си есенция на всичко в Космоса, то всеки човек е микрокосмос.

Поради грехопадението, Вселената изгубила своя господар. Свети Павел пише, че „създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове”[28]. Това са хората, възстановени до изначално състояние. Трагедията е, че поради грехопадението, вместо те да бъдат център на универсална хармония, връзката между духовния и физическия свят била прекъсната. Абсолютно невъзможно станало постигане на обединение и хармония между двата свята. Затова, че са разделени, Свети Павел пише: "създанието съвкупно въздиша и се мъчи."[29]

Исус дошъл като нов Адам, съвършен в тяло и дух. Той беше микрокосмос на Космоса. Ето защо е писано: "Бог е покорил всичко под нозете Му"[30]. Исус е нашият Спасител. Той дойде в света, за да отвори път към съвършнство за грешните хора така, както е съвършен Той, докосвайки сърцата ни, за да повярваме и станем едно с Него.

6.3. Реципрочна връзка между физическото „Аз“ и духовното „Аз“

6.3.1. Устройство и функции на физическото „Аз“

Физическото „Аз“ се състои от двойните характеристики - физическо съзнание (субект-партньор) и физическо тяло (обект-партньор). Физическото съзнание направлява физическото тяло да поддържа функциите, необходими за оцеляване, защита и възпроизводство. Инстинктът например, е аспект на физическото съзнание при животните. За да израстне здраво, физическото тяло се нуждае от подходяща храна. То трябва да има въздух и слънчева светлина, които са неосезаема ян храна. Също така необходима е осезаема ин храна и вода. Връзката на даване и приемане между тялото и храната се осъществява чрез храносмилателната система  и кръвообръщението.

Доброто или злото в поведението на физическото „Аз“ се определя главно от това дали духовното „Аз“ е добро или зло. Това е така, тъй като физическото „Аз“ снабдява духовното „Аз“ с определени елементи, които наричаме витални. От опит знаем, че нашето съзнание се радва, когато физическото ни „Аз“ извършва добри дела; а изпитва нервност и безпокойство, когато върши зло. Причината за това е, че виталните елементи, които могат да бъдат добри или лоши в зависимост от постъпките на физическото „Аз“, се вливат в нашето духовно „Аз“.

6.3.2. Устройство и функции на духовното „Аз“

Нашето духовно „Аз“, или духът, е субстанциална, невидима реалност, която може да бъде възприета единствено чрез духовни сетива. То е субект-партньор на физическото „Аз“. Нашият дух може да общува директно с Бог и е създаден, за да владее над невидимия свят, включително и ангелите. Нашето духовно „Аз“ изглежда както физическото ни „Аз“. Когато напуснем физическото си „Аз“, ние преминаваме в духовния свят и живеем там вечно. Ние искаме да живеем вечно, защото най-дълбоката ни същност е духовното ни „Аз“, а то има вечна природа. Нашето духовно „Аз“ се състои от двойните характеристики духовно съзнание (субект-партньор) и духовно тяло (обект-партньор). Духовното съзнание е център на духовното ни „Аз“ и в него обитава Бог.

Духът израства, чрез действие на даване и приемане между два вида храна: елементи на живота от ян тип, които идват от Бог и витални елементи от ин тип, които идват от физическото „Аз“. Духовното „Аз“ връща елементи на физическото „Аз“, които се наричат елементи на живия дух. Когато хората се намират под благотворно влияние на небесния дух, в тялото им се извършват положителни промени; изпитват безмерна радост, преливат от нова сила, способна да прогони всяка болест. Тези явления са възможни, защото физическото „Аз“ получава елементи на живия дух от духовното „Аз“.

Духът може да расте само докато обитава физическото тяло. Връзката между физическо „Аз“ и духовно „Аз“ е подобна на тази между дърво и неговите плодове. Когато физическото съзнание се подчинява на духовното съзнание и физическото „Аз“ действа в съответствие с добра цел на духовното „Аз“, физическото „Аз“ получава от духовното „Аз“ елементи на живия дух и става все по-пълноценно. В отговор, физическото „Аз“ осигурява добри витални елементи на духовното „Аз“. Така духовното „Аз“  може да израства в посока на доброто.

Истината осветлява най-съкровените желания на духовното съзнание. За да изпълни своята отговорност, човек трябва първо да проумее най-дълбоките желания на духовното си съзнание, чрез истината, а после да ги прилага на практика. Само тогава елементите на живия дух и виталните елементи откликват в него и му позволяват да се развива към добро. Елементите на живия дух и виталните елементи са свързани като вътрешна природа и външна форма. Дори при злите хора, изначалното им съзнание ги подтиква към добро, тъй като елементите на живия дух са непрекъснато активни при всеки човек. Докато човек не води добър живот, елементите на живия дух не могат да влязат в правилна връзка на даване и приемане с виталните елементи, които да се влеят във физическото му „Аз“ и да го развиват.

От горното можем да заключим, че духовното „Аз“ може да достигне съвършенство само през физическия живот на човека. Духовното съзнание води духовното „Аз“ при израстването му в почвата на физическото „Аз“. Развитието на духовното „Аз“ към съвършенство преминава през трите степени, установени от Принципите на Сътворението. Духът в степен на формиране се нарича формиран дух, в степен на растеж - жив дух, а в степен на завършеност -  божествен дух.

Един дух съзрява напълно като божествен дух, когато духовното и физическото „Аз“ на човека се обединят, чрез съвършено действие на даване и приемане с център Бог и изградят четирипозиционна основа. Божественият дух може ясно да чувства и възприема всяка една реалност в духовния свят. Когато тези духовни реалности резонират чрез тялото и се проявяват като физиологически явления, те могат да бъдат възприети чрез петте физически сетива. Хора, развили божествен дух, които резонират с духовния свят, изграждат Небесното царство на земята. Когато напуснат физическите си тела, плавно ще преминат в Небесното царство на духовния свят. Ето защо, Небесното царство на Небето ще бъде реализирано, само след като бъде реализирано Небесното царство на земята.

Всяка сетивност на духа се развива чрез реципрочна връзка с физическото „Аз“ през земния му живот. Затова, само след като човек постигне съвършенство и напълно се потопи в любовта на Бог, живеейки на земята, може изцяло да се наслаждава на Божията любов след своята смърт. Всички качества на духовното „Аз“ се развиват, докато то обитава физическото „Аз“: грешни дела през земния живот задълбочават злото и грозотата в духа на грешните хора, докато изкуплението на греховете през физическия живот, отваря пътя му към доброто.

По тази причина, Исус трябваше да дойде на земята в плът и да спаси грешното човечество. Трябва да водим живот на доброто, докато сме на земята. Исус дал ключовете на Небесното царство на Петър[31], който останал на земята, казвайки:"...каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата"[32], тъй като същността на провидението за възстановяване трябва да бъде постигната на земята.

Не Бог определя дали след смъртта духът на човек да отиде на небето или в ада; определя го самият дух. Хората са създадени така, че когато постигнат съвършенство, те дишат Божията любов. Тези, които извършват грехове на земята, се превръщат в осакатени духове, неспособни да вдишват напълно от Божията любов. За тях е агония да стоят пред Бог, центърът на истинската любов. По своя воля, те избират да обитават ада, далеч от любовта на Бог.

След като човешкият дух може да се развива само в почвата на физическо „Аз“, то и размножаването става едновременно с размножаването на физическото „Аз“ - през земния живот.

6.3.3. Духовното съзнание, физическото съзнание и тяхната връзка в човешкото съзнание

Човешкото съзнание се състои от духовно съзнание и физическо съзнание. Връзката между двете е както между вътрешната природа и външната форма. Когато се обединят чрез действие на даване и приемане с център Бог, те образуват обединена функционална единица, която насърчава духовното „Аз“ и физическото „Аз“ към хармония и развитие на целта на Сътворението. Тази обединена единица е съзнанието на човека.

Съвестта е вродена духовна сила, способност на човешкото съзнание, която винаги ни подтиква към това, което според нас е добро. Поради грехопадението, хората изпадат в невежество по отношение на Бог, а оттук и в незнание за абсолютния стандарт на доброто. Ето защо, не сме в състояние да определим правилния стандарт за преценка на нашата съвест. Тъй като стандартът на доброто варира, стандартът на нашата съвест също е променлив. Това води до чести спорове дори между хора, живеещи според стандарта на съвестта си.

Изначалното съзнание е качество на човешкото съзнание, което се стреми към абсолютно добро. То се отнася към съвестта, както вътрешната природа към външната форма. Съвестта на човек го подтиква към добро според стандарт, който той сам е поставил, макар и различен от Изначалния стандарт. Изначалното съзнание, чувствително към правилната посока, отхвърля погрешния стандарт и се опитва да коригира съвестта.

Докато нашите духовно и физическо съзнания се намират в робство на Сатана, чрез своето действие на даване и приемане те  образуват функционална единица, която се нарича зло съзнание. Злото съзнание непрестанно тласка хората да вършат зло. Изначалното ни съзнание и нашата съвест ни подтикват да отхвърляме злото съзнание. С отчаяни усилия, те ни карат да отблъскваме злите желания и да останем верни на доброто, скъсвайки връзките си със Сатана и обръщайки се към Бог.

---

[1] Римляни 1:20

[2]Битие 2:18

[3]Битие 1:31

[4]Битие 1:27

[5]Битие 2:22

[6]Битие 1:27

[7]I Коринтяни 11:7

[8]Цитат от увода на „Обяснение на диаграмата на Великия” (Т’ай-чи-т’у шуо) от Чоу Тун-и

[9]„Книгата на промените”,  Добавена бележка 4

[10]Евангелието на Йоана 1:1-3

[11]Евангелието на Йоана 3:16

[12] Принципи на Творението 6.2

[13] Битие 1:28

[14] Римляни 8:19-22

[15] Битие 1:4-31

[16] 1 Коринт. 3:16

[17]  Евангелието на Йоан 14:20

[18] Принципи на Сътворението 5.2.3

[19]  Битие 1:5

[20]  Битие 2:17

[21]  Битие 2:17

[22] Битие 1:28

[23] Йоан 3:16; Ефес. 2:8; Римляни 5:1

[24]  Принципи на Сътворението 1.2

[25]  Послание към Еврейте 8:5

[26]  Битие 1:28

[27] Матея 17:3

[28]  Послание към Римляните 8:19

[29]  Послание към Римляните 8:22

[30]  I Послание към Коринтяните 15:27

[31]  Матей 16:19

[32]  Матей 18:18