Бюлетинът на Посолството на мира - София се премести на адрес http://zadogradata.ffwpu.eu/

Будизъм

откъс от "Религиите по света: От възникването до съвременните секти"

д-р Ниниан Смарт

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение
Кратка история на будизма

Повествователно измерение

Доктринно измерение

Практическо измерение

Етично и житейско измерение

Социално и материално измерение

Будизъм - някои ключови термини

-------------------------------------------------

Будизъм

Всички дати в ранната история на Индия са предмет на научни спорове. Вероятно обаче тъкмо през VI в. пр. н. е. се е родил Буда, а други основни фигури достигнали разцвета си. Някои учени датират тези събития по-късно - раждането на Буда например през IV в. пр. н. е. - но ние ще се придържаме към по-традиционната схема.
    Историята на Буда е легендарна - към няколко исторически факти са били прикрепени удивителни истории. Това означава, че ще ни бъде трудно да достигнем до т. нар. „исторически Буда". Легендата за живота на Буда обаче е важна, тъй като на нея се дължат набожността и благочестието на будистите през вековете. Нещо повече, тя е била образец на праведен живот, като например този на предполагаемия му съвременник Махавира, основал или преоткрил джайнистката традиция.
    По-късните будисти изповядвали кредото: „Намирам убежище в Буда, намирам убежище в Дхарма, намирам убежище в сангха." Можем да го преведем така: „Намирам убежище в Просветения, намирам убежище в Учението, намирам убежище в ордена" (т. е. монашеският орден). Това обобщение на верността съдържа трите най-важни елемента на будистката традиция - разказът за Буда, представеният доктринен или философски възглед и институцията, която продължава практическия път до освобождението, а именно - верните последователи на Буда. Извън това простичко кредо будизмът има много форми, затова ще трябва да представим кратко описание на разклонената му история.

---

Кратка история на будизма

    В началото е ранният период, в който живял Буда, а ученията и обичаите били обединени. Можем да приемем, че този период продължил от около 500 г. пр. н. е. до I в., когато Канонът от писанията вече бил съчинен на палийски в Шри Ланка и приемал формата на това, което днес е известно като теравада или Доктрина на старите. Това направление в будизма продължава и до днес в Шри Ланка и Югоизточна Азия, макар и с примеси от другия голям клон - махаяна, или Голямата колесница, чиито корени се появяват успоредно с тези на теравада в ранния будизъм в Индия около IІІ в. пр. н. е.
    Второ, след І в. будизмът се разпространил в Китай и достигнал до Корея и Япония. И в северната махаяна, и в теравада будизмът достигнал голямо развитие, така че този период може да бъде наречен класически.
    Трето, след VII в. се развила друга форма на будизма, наричана понякога ваджраяна (Диамантената колесница), а понякога -мантраяна (Колесница на свещените формули), отделяща голямо внимание на вълшебните и сакралните ритуали, при които духовните резултати се появявали след рецитирането на мантри или свещени формули. Това постепенно било асимилирано в хиндуистките обичаи от онази епоха и станало една от причините за окончателното практическо изчезване на будизма от субконтинентална Индия. От друга страна, ваджраяна станала основна форма на будизма в Непал и Тибет, където религията се разпространила през този период. Можем да наречем епохата от VII до XVIII в. средновековен период.
    Четвърто, съвременният период, който накрая оказал влияние върху будизма не само в Южна Азия, но и в останалите части на континента, където се разпространил. Влиянието на колониализма ще бъде разгледано във втората част на книгата.
    Всички тези периоди - ранен, класически, средновековен и съвременен - се отнасят главно за будизма в Южна Азия, а по отношение на Източна Азия и другаде ще използваме различна периодизация.
    При очертаването на будистките корени ще разгледам различните им измерения по следния начин. Първо, повествователното измерение, разказващо историята на Буда и света, от който той идва. Второ, доктрините, на които учи - философските им идеи са включени в ежедневния живот, но са особено важни в будистката традиция, която отделя голямо място – по причини, които ще станат ясни по-нататък - на анализа на света и на човешката природа. Трето, ритуалното или практическо измерение, основно в търсенето на освобождение. С това ще свържем и етичното измерение. След това ще разгледаме вътрешните изживявания на Буда и последователите му. Ще продължим с излагане на социалната организация на религията. Накрая ще се спрем на материалното измерение на ранния будизъм.

---

Повествователно измерение

    Откъде всъщност трябва да започнем историята на човека, който щял да бъде наречен Буда? Животът му като личност никога не е започвал, понеже според будистката традиция той, подобно на всички нас, преминавал без начало през цикъла на самсара. За него в писанията се разказват много удивителни и поучителни истории - как в предишните си раждания бил змия, заек, цар или нещо друго. Тези разкази, наречени джатаки, били важен източник на социални поучения и състрадание за хората, които последвали Буда. Непосредствено преди раждането му на този свят като човек, велик учител и освободител бъдещият Буда или Бодхисатва (Бележка под линия: Не само Сиддхартха Гаутама е бил Бодхисатва; и бъдещият Буда Майтрея сега е на небето като Бодхисатва и чака подходящия момент да се роди на земята.) живял милиони години на небето, наречено Тушита, и се радвал на голямо щастие като бог. Ала трябвало да се откаже от всичко това, за да облекчи страданията на хората и накрая да ги освободи от тях.
    Вероятно през 586 г. пр. н. е. той се е родил на този свят като Сиддхартха Гаутама в покрайнините на новата цивилизация, зараждаща се край реката Ганг. Той се е родил в племето, наречено шакя, и се прочул като Шакямуни, мъдрецът на шакя. Неговият народ бил под властта на царството Косала. Баща му Шудходана бил владетел, а майка му била Махамая. При раждането му било предсказано, че той ще стане господар на света, но не ставало ясно дали в политически или в духовен смисъл. Според легендата самото раждане било чудодейно. Майка му сънувала, че бъдещият Буда приема образа на бял слон и влиза в утробата й, след което тя изгубила всякакво желание за сексуален контакт. Макар тя да не била девствена, тъй като имала и други деца, в известен смисъл това било девствено раждане, което настъпило през майско пълнолуние в една гора, наречена Лумбини.
    Младият Сиддхартха израснал в разкош, но накрая, след като се оженил и му се родил син, той почувствал желание да напусне светския живот и да стане скитащ отшелник. Той имал четири видения - на грохнал старец, на болен човек, на труп, погълнат от пламъците на погребалната клада, и накрая на свят просяк. Сиддхартха напуснал жена си и детето си и се отдал на скитнически живот, суров аскетизъм и размисъл. Известно време учел и практикувал заедно с шестима шрамани като него. Накрая, по собствено желание и на място, известно днес като Бодхгая, под една свещена смокиня, той прозрял природата на света и начина да бъдат преодолени страданията и нещастията. От този момент нататък като Просветен той щял да бъде наричан Буда.
    Той се върнал в Бенарес, в една еленова гора извън града, и на мястото, наречено Сарнат, където бил оставил спътниците си, им изнесъл първата си Проповед, в която обяснил прозрението си. Тя е известна като Проповедта за търкулването на колелото, в която той завърта колелото на дхарма. Тези хора станали първите му ученици и ядрото на новия орден сангха. Оттук нататък, в продължение на четиридесет и пет години, докато станал на осемдесет, той пътувал, проповядвал и обединявал организацията на сангха. Посетил големите градове в областта - Бенарес, Урувела, Раджагира, Вайсали, Шравасти, Каусамби и родния си град Капилаващу. Според хрониките от Шри Ланка Буда извършил три пътувания до острова приживе, едно от които било до връх Суманаката, наречен по-късно Адамов връх, върху който оставил огромен отпечатък от крак, превърнал се в център на основното поклонничество на острова. Общувал с принцове и царе, проститутки и занаятчии. Проповядвал спасителната си доктрина за Пътя към освобождаването.
    Накрая умрял от стомашно разстройство. Както и при други важни събития от живота му, смъртта му била съпроводена от небесни и земни знамения - земетресения и дъждове от цветя. Кончината му била изпълнена с прозрение и покой - всички материални неща са нетрайни и рано или късно физическият Гаутама Буда ще трябва да умре. Той неведнъж отблъсквал хитрините на Мара Изкусителя, който не искал Буда да получи прозрение и да предаде посланието си на света. Той преодолял силите на смъртта и повече нямало да се преражда. Започнали да го наричат Татхагата (Бележка под линия: Трудно преводим термин, означаващ приблизително “достигнал до същността или истината”; самият Буда наричал себе си Татхагата.) или Отпътувалия, а крайното му състояние оставало загадка. Той нямало да се прероди, но не трябвало да бъде смятан за съществуващ или несъществуващ. Неговите последователи кремирали тялото му, а останките му били поставени в основата на паметници на различни места.
    Това бил животът на последния от рода на Будите. В Палийския канон са изброени и други, като Будите Випаси, Сикхи, Весабху, Какусанда, Конагамана и Кашяпа. Смята се, че Буда не е основал вярата, а я е възстановил.

 

---

Доктринно измерение

    Доктрините на Буда принадлежали към общата схема на религията на шраманите от онази епоха, но той я подложил на радикално нова интерпретация. Основните въпроси били около проблема за прераждането и как да се постигне освобождение от несъвършения свят. Подобно на джайнистите и адживиките (вж. стр. 84 - 87), които са били съвременници на Буда, той се увлякъл от практикуването на аскетизъм, но накрая решил, че самоцелният аскетизъм е прекалено отрицателен. Той научил от другите изкуството на йога и развил система за медитация, но смятал, че медитацията без разбиране е сляпа, а разбирането без медитация е безплодно. Човек трябвало да съчетава двете, а за това била жизненонеобходима правилна ориентация към философските въпроси.
    Основното му прозрение било за нетрайността и взаимната обвързаност на всичко. Той търсел причините на всяко събитие и особено на онези, които директно засягали хората, така че човекът трябва да развие чувствителност към природата на събитията, които се случват в нас, и техните последствия. Ала Буда отхвърлял детерминизма (проповядван например от адживиките). Свободни сме да променяме съдбата си, въпреки че наследяваме от предишния си живот тенденции, които, ако не им влияем, ще доведат до събития, наситени с дукха или нещастие (обикновено превеждано като „страдание") (Бележка под линия: Значението на този термин е по-обширно и означава по-скоро нещо, което е отрицателно в най-широкия смисъл на думата.). В действителност в разпространеното виждане за природата на вселената, което будизмът възприел и променил, съществуват многобройни небеса - въпреки че дори в тях праведният живот има край - и много страховити чистилища, а хората могат да се превърнат в духове, червеи или други живи същества в зависимост от делата си.
    Тъй като нищо във вселената не е вечно, няма удоволствие, което да продължава вечно, а краят му е болезнен. Следователно целият живот е проникнат от страдание. Това била първата от Четирите благородни истини, формулирани от Буда. Втората е, че причината за страданието е търсенето или жаждата за живот (танха на палийски) (Бележка под линия: Широко използваното оригинално название е тришна – жаждата за живот, което е и самодая – надигане на желанието за тришна, т.е. получава се сякаш омагьосан кръг от тришна – самодая). Третата е, че тази причина може да бъде премахната (Бележка под линия: Прекратяването на дукха е дукха-ниродха), а четвъртата истина гласи, че това се прави, като се премине по Благородния осморичен път.
    Този път има осем аспекта и е развитие на по-фундамен талната идея, че Пътят се състои от три елемента - истина, етично поведение и медитация. Първите два аспекта на Пътя се отнасят до истината - те са Правилна вяра и Правилно отношение. Следващите три са свързани с етичното поведение - Правилен говор, Правилни движения и Правилен живот (това означава да не се вършат неща, които неминуемо биха довели до нарушение на будистката етика, като например практикуването на касапския занаят). Последните три, свързани с йога или самоконтрол, са Правилно усилие (Бележка под линия: Йога като цялостна система от физически, психически и духовни упражнения не се практикува задължително от будистите, макар и да не се отрича. Тук се има предвид оригиналното значение на термина – подчинение, единство на човека с божеството, както и йогата като една от шестте велики философски доктрини на Индия и хиндуизма. Така значението на термина йога е много по-дълбоко от навлязлото в българския език напоследък.), Правилно самосъзнание и Правилна медитация.
    Буда нарекъл пътя „среден", т. е. по средата между крайностите - между крайностите на самоопрощаването и самобичуването, и между крайностите да мислим, че душата е безсмъртна или че смъртта слага край на всичко. Във всяко отношение вярата била умерена.
    Пътят води до състояние на прозрение и мир в живота, подобно на онова, постигнато от Буда при неговото Просветление; в смъртта светецът изчезва като гаснещ пламък или като искра, чезнеща в тъмнината. Това не е унищожение, но не е и продължение на индивидуалното съществувание. Така Татхагата е възприеман като нямащ отношения с този свят. Най-правилният начин да се посочи трансценденталното му съществуване е тишината.
    Най-правилният път към спасението е монашеството (Бележка под линия: Макар този термин да се прилага и за християнските, и за будистките аскети, трябва да имаме предвид факта, че далеч невинаги практиките на монашеството в различните религии са идентични или дори сходни). Такъв живот в духовната общност, с периоди на самота, е най-подходящ за медитация. Послушниците, които още не са готови за относителната строгост на сангха, могат чрез етичен живот или себеотдаване на ордена да постигнат бъдещ  живот на небето, а оттам могат да се върнат на земята и да облекат оранжевата роба.
    Идеята за нетрайността, както и отхвърлянето на вечната душа в индивида, концепцията за всеобщата причина и стремежът към великото върховно състояние - нирвана - са същината на посланието на Буда. По-нататък ще проследим развитието на тези понятия. Основна във философията е мисълта за прераждането и вездесъщата сила на кармата. Тя е оригинална по своята природа и представянето си, а влиянието й е било много силно в областите, в които проповядвал Буда.
    Тази религия отхвърляла стремежа към откровение и особено претенциите на брамините върху Ведите. Буда лично изпитал истините, които проповядвал, докато брамините (според него) разчитали само на традицията и авторитета. Те не били виждали боговете, на които се молели. Истински брамин бил не роденият в класата на жреците, а онзи, който следвал добродетелта и самоконтрола (Бележка под линия: Будизмът, подобно на някои други световни религии, набляга върху принадлежността към вярващите не по кръв, не по външен, телесен произход, а според духовния произход или качествата на вярата на всеки отделен човек. Този елемент е особено засилен в християнството, където всеки може да бъде член на божия народ и избраничеството е изключително по дух (Посланието на апостол Павел до галатяните, 3:28).).

 

---

Практическо измерение

    Най-важният обичай в ученията на Буда е йога, при който човек, седнал на някое спокойно място, опитва да овладее съзнанието си, за да успее накрая да изкачи различните степени надхяна (джяна на палийски). Той може да започне с нещо обикновено, например синьо цвете, и да се научи да го вижда просто като късче синьо. След това може да отхвърли подобно средство и да се изкачи през различните степени на все по-голямо пречистване на съзнанието. Посветеният не може да постигне нирвана и святост само чрез подобни упражнения, но те са елемент от най-ранния образ на будизма, с който разполагаме. Той е преди всичко религия на медитацията и самоконтрола.
    Структурата на сангха обаче отхвърля прекаления индивидуализъм, тъй като Буда виждал последователите си като живеещи заедно според правилата (виная). При всяка фаза на луната те трябвало взаимно и публично да признаят греховете си, а в края на дъждовния сезон се правело по-голямо и по-официално признание и взаимно опрощение. (Вж. ил. 1 в Приложението).
    Според друг важен аспект на ранния живот будистките монаси и монахини, подобно на други шрамански групи, си набавяли храна чрез просия. Това било замяна - те получавали храна, а обикновените хора си осигурявали заслуги. Даването (дана) било главното задължение на миряните към ордена. В началото се смятало, че важните места в живота на Буда трябва да се посещават, за да се трупат заслуги - родното му място, мястото, на което получил Просветление, мястото на пьрвата му проповед и мястото на смъртта му; съответно Лумбини, Бодхгая, Сарнат и Кушинагар. В отношението към останките на Гаутама след смъртта му се корени по-късната почит и дори боготворене (макар че в известен смисъл Татхагата „не бил там", за да бъде боготворен, а само споменът за него служел като подтик за добри дела и самоспасение).

 

---

Етично измерение

    Най-важният обичай в ученията на Буда е йога, при който човек, седнал на някое спокойно място, опитва да овладее съзнанието си, за да успее накрая да изкачи различните степени надхяна (джяна на палийски). Той може да започне с нещо обикновено, например синьо цвете, и да се научи да го вижда просто като късче синьо. След това може да отхвърли подобно средство и да се изкачи през различните степени на все по-голямо пречистване на съзнанието. Посветеният не може да постигне нирвана и святост само чрез подобни упражнения, но те са елемент от най-ранния образ на будизма, с който разполагаме. Той е преди всичко религия на медитацията и самоконтрола.
    Структурата на сангха обаче отхвърля прекаления индивидуализъм, тъй като Буда виждал последователите си като живеещи заедно според правилата (виная). При всяка фаза на луната те трябвало взаимно и публично да признаят греховете си, а в края на дъждовния сезон се правело по-голямо и по-официално признание и взаимно опрощение. (Вж. ил. 1 в Приложението).
    Според друг важен аспект на ранния живот будистките монаси и монахини, подобно на други шрамански групи, си набавяли храна чрез просия. Това било замяна - те получавали храна, а обикновените хора си осигурявали заслуги. Даването (дана) било главното задължение на миряните към ордена. В началото се смятало, че важните места в живота на Буда трябва да се посещават, за да се трупат заслуги - родното му място, мястото, на което получил Просветление, мястото на пьрвата му проповед и мястото на смъртта му; съответно Лумбини, Бодхгая, Сарнат и Кушинагар. В отношението към останките на Гаутама след смъртта му се корени по-късната почит и дори боготворене (макар че в известен смисъл Татхагата „не бил там", за да бъде боготворен, а само споменът за него служел като подтик за добри дела и самоспасение).

Житейско измерение

    Към какви вътрешни изживявания се стремял ранният будизъм? Можем да разберем от разказите за практикуването на йога. Върховната точка в нарастващото пречистване на съзнанието е нещо като спокойно блаженство, от чиято висота посветеният гледа надолу, щом излезе от транса, към обикновените земни преживявания, които все пак в своето спокойствие са пропити от радост и увереност.
    Подобно просветлено съзнание понякога се смята за мистично преживяване, но в будизма то не се разглежда като единение с върховния личен бог. Будизмът не отрича боговете, нито дори великия бог Брама, създателят на света според брамините (според Буда обаче това не е така - Брама просто бил първият от боговете, появили се в началото на новия цикъл от съществуването на Вселената). Само че боговете, независимо от великолепието си, също са нетрайни. Така че върховното блаженство и прозрението на нирвана са отвъд всички думи и всички идеи за единение с когото и да било.
    Изглежда това е основното преживяване на Буда и свещените му последователи, т. е. онези, които са достигнали нирвана. Това висше съзнание обаче се постига с цената на интелектуалното осъзнаване, че всички неща са нетрайни. Подобно осъзнаване може да се постигне за миг, наситен с разбиране. Такива моменти са описани в някои от автобиографичните стихове на първите монаси и монахини, включени в Палийския канон. Минало време, преди да се появи по-ревностна и набожна религия, насочена към небесните Буди. В ранния Канон можем да открием тънко разбиране на Природата и на горчивината на живота, а подобни чувства формират ясна противоположност на дълбочината и величието на будистката медитация.

---

Социално измерение

    В началото орденът сангха вероятно бил много по-свободно обединен, отколкото впоследствие. Много монаси и монахини през по-голямата част от годината били отшелници, обитавали пещери и колиби край реките, освен през влажния сезон, когато се събирали и живеели заедно в някои от центровете, предоставени от богати хора край градовете или по-големите селища. Въпреки че приживе Буда бил като монарх на сангха, духовен завоевател на света и имперска фигура, той не посочил наследник. Той предпочитал републиканския модел за някои от народите, погълнати от царствата, процъфтяващи в долината на Ганг. Новият водач щял да бъде Дхарма, учението. След като си отида, казал Буда, ще остане Учението.
    По подобен начин били организирани някои от другите шрамански движения, особено тези на джайнистите и адживиките, предвождани съответно от Махавира Вардхамана и Макхали Гошала. Така виждаме будисткия орден сангха заедно със съперниците му, заобиколен от разнообразни скитащи отшелници, сред които имало обръснати, голи, със сплъстени коси, някои били странни и плашещи, други - внимателни и добри. Орденът си съперничел и с наследствените жреци или брамините. Цивилизацията била смесена и брамините, отшелниците и монасите от различни ордени трябвало да живеят заедно. Будизмът получавал много богата подкрепа от царе и търговци. Той бил осъвременяващ и неусетен и давал възможност на миряните да използват богатството си и чистия си живот по начини, които обещавали блага в бъдещето, дори и рай.
    Епохата била и период на политическа промяна. Някои от племенните републики били погълнати от царствата, които владеели областта. Орденът сангха предлагал алтернативен начин на живот сред толкова много обществени промени.

Материално измерение

    Останките на Буда били разпределени след смъртта му. Те били поставени в каменни грамади, предшественици на голямата могила, или ступа, в класическия будистки храм. Тази грижа за останките предполага много други неща, но имало още време до създаването на будистките манастири и съпровождащото ги изкуство. Едва по-късно щяло да се появи великолепното развитие на скулптурата и живописта, превърнали будисткото изкуство в един от върховете на човешката цивилизация. В началото може би битувало силното усещане, че в доктрините, проповядвани от Буда, „нямало нищо" за изобразяване. Подобно на носорог или птица в небето учителят не оставял следа.

 

---

Будизъм - някои ключови термини

Бодхисатва - бъдещ Буда, който отлага собственото си окончателно освобождение, за да работи неуморно за благото на другите човешки същества. Най-известният Бодхисатва е Авалокитешвара, известен като Гуан-ин в Китай и Канон в Япония.

Буда - същество, получило просветление и видяло истината на дхарма.

Дхяна - медитация, обикновено се състои от осем степени на постепенно пречистване на съзнанието.

Нирвана - окончателно освобождение, след което светецът не се преражда повече.

Праджня - прозрение или мъдрост по отношение на същността на космоса.

Пратитясамутпада - зависимо възникване на събития; законът, който свързва всички събития в света в последователността на самсара.

Самсара - живият поток на съществувание, в който живите същества участват в процеса на прераждане.

Санга - монашески орден, основан от Буда, за да предава учението на Дхарма.

Ступа - могила, в която се пазят реликви, превърнала се в централна част на храмовете и пагодите.

Тантра - ритуален текст или метод в будистката форма ваджраяна (днес главно в Тибет) за придобиване на свещена сила, обикновено чрез поученията на някой гуру.

Шила - добродетел или наставление за добродетел, като например петте предписания, обобщаващи будисткия морал.

Шунята - пустота, основна характеристика на всички събития, тъй като те са лишени от същност и са относителни.

 

ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО

към книгата Световни писания, сравнителна антология на свещените текстове

 

д-р Ниниан Смарт

Декан на факултета по Изучаване на религия, Калифорнийски университет, Санта Барбара

Професор в колежа по сравнително изучаване на религия „Дж. Ф. Рауни”, Калифорнийски университет, Санта Барбара

По пътя към о бщата световна цивилизация, в която лице в лице ще се срещнат много културни и духовни традиции, става очевидно, че трябва добре да се разбираме. Това, обаче, не означава пълно съгласие с всичко. Иначе, как  ще забележим разнообразието от ценности, които имат хората на Земята? На планетата ни, която става все по-тясна, за различните религии, големи и малки, това може да означава търсене на допирни точки и стремеж към взаимно обогатяване. Поради това е хубаво да имаме точно такива източници, които да ни дадат възможност да сравняваме различните религиозни традиции и е очевидно, че на първо място трябва да се обърнем към свещените текстове на различните религии.

„Свещените писания” са прекрасен сборник с фрагменти от свещените текстове на различните религии по света представени от широка теистична гледна точка. Напълно е възможно, някой да би предпочел друг принцип на подбор на материалите. Но, както справедливо е отбелязал в своето въведение Андрю Уилсън – нека тези хора създадат други, свои сборници от свещени текстове. Съвременният свят се отнася съвсем доброжелателно към разнообразието от подходи. В предлагания от нас метод на представяне на великите традиции може да се намери паралел и с други методи, по-точно – стремежа към единство. Мисля, че точно систематичното разпределение на текстовете по теми придава на метода ни логическа подреденост, което помага за по-лесното сравняване и съпоставяне на голям по обем материал.

Подобен род антология представлява интерес за широк кръг от читатели. Първо, тя ще бъде полезна на хората, които по природа имат склонност към религия и духовност, защото ще им позволи лесно да се запознаят с много свещени традиции. Второ, учащите се, които се занимават със сравнително изучаване на религии или история на религията, ще могат за използват тази книга по време на занятията си в час или при самостоятелна подготовка. Трето, свещенослужителите – християни, мюсюлмани, будисти или представители на други религии – ще възприемат книгата като добър справочник.

Освен това, в съвременния свят, всяка религиозна традиция трябва да се съобразява с другите. Какво говорят будистите за християнския теизъм? Какво казват мюсюлманите за китайските традиции? Какво мисли теистът за нетеистичните религии? Всички тези въпроси са жизнено важни, ако хората на планетата желаят да се отнасят сериозно, както към собствената си, така и към другите религии. Антологията ще им помогне в това и ще помогне за решаване на много въпроси. Тя е създадена с уважение към всички духовни традиции. Това е необходимо, ако смятаме да живеем в мир. Разбира се, това не винаги е лесно. Не мога да подценя напрежението, между братята и сестрите от съперничещи си религии. Но постепенно, вървейки към световна култура, се надявам, че ще преодолеем това напрежение и ще се научим да разговаряме и спорим помежду си съвсем доброжелателно. Тази антология несъмнено ще послужи за развитие на подобен диалог.

Безкрайно съм признателен на Международния религиозен фонд, който извърши огромна работа по подготовката на тази книга за публикация. Можем да се научим на всичко, каквото пожелаем, един от друг.

"Чудото от Хъдзън"

Така в Америка наричат случилото се с приводнения на река Хъдзън самолет. На 15-ти януари 155 пътници оцеляха след като пилотът Чесли Съленбергер избра да поеме рискът да кацне на реката.

"11 септември се случва отново"

Това си е помислил капитанът на нюйоркския ферибот и член на Обединителното движение, г-н Мануел Либа, виждайки пътническия самолет да връхлита в реката. "Първата ми мисъл беше за терористична атака, защото знаех, че в този район никога не прелитат самолети", споделя кап. Либа. "После разбрах, че самолетът се приводнява принудително. Вряза се във водата и малко по-късно, хора започнаха да излизат от него и да застават по крилата." И така капитанът е един от първите, които достигат до самолета. След това с ферибота под негово командване, започва да извозва пътниците.

На снимката: кап. Либа с преп. Майкъл Дженкинс - национален лидер на САЩ.

Инж. Никола Статков

Творческа вечер

На 21-ви т.м. в Посолството на мира се проведе първата творческа вечер . Тя беше посветена на живота и творчеството на инж. Никола Илиев Статков.

Великите учени за вярата си в Бога

Антологията “50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци.

Цялата книга в PDF формат (на български, английски и руски език) можете да изтеглите оттук:

NOBELISTS-BG

NOBELISTS-ENG

Тази pdf-антология се разпространява безплатно и може да бъде използвана само за некомерсиални цели.

Печатното издание можете да намерите във всички големи градове на България, в следните книжарници:

- верига книжарници ПИНГВИНИТЕ, www.pe-bg.com

- верига книжарници ХЕЛИКОН, www.helikon.bg

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ ПЪРВА. УЧЕНИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Алберт Айнщайн, Макс Планк, Шрьодингер, Хайзенберг, Маркони, Макс Борн, Робърт Миликан, Джон Екълс, Чарлз Таунс и др.

ЧАСТ ВТОРА. ПИСАТЕЛИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Франсоа Мориак, Т.С. Елиът,  Солженицин, Чърчил, Киплинг, Анри Бергсон,  Херман Хесе, Жан-Пол Сартр и др.

ЧАСТ ТРЕТА. МИРОТВОРЦИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Алберт Швайцер, Джими Картър, Теодор Рузвелт, Удроу Уилсън, Джон Мот, Мартин Лутър Кинг и др.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. БАЩИТЕ НА МОДЕРНАТА НАУКА (16 - 20 ВЕК):Нютон, Галилей, Коперник, Да Винчи, Декарт, Джордано Бруно, Пастьор, Фарадей, Едисон, Дарвин и др.

NB: ТАБЛИЦА "МОДЕРНИТЕ НАУКИ И ТЕХНИТЕ ОСНОВАТЕЛИ"

ЧАСТ ПЕТА. ФИЛОСОФИТЕ НА МОДЕРНАТА ЕПОХА (17 - 20 ВЕК):Кант, Хегел, Джон Лок, Дейвид Хюм, Волтер, Русо, Хобс, Спиноза, Бъркли, Киркегор, Витгенщайн и др.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1. ДРУГИ РЕЛИГИОЗНИ НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ

ПРИЛОЖЕНИЕ 2. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

БИБЛИОГРАФИЯ НА КИРИЛИЦА

БИБЛИОГРАФИЯ НА ЛАТИНИЦА: (A-L) (M-Z)

♦♦♦♦♦♦♦

УВОД

Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци. Тази информация беше събирана в продължение на 11 години предимно от библиотеките в София, Виена, Милано и Кембридж (Харвард), както и чрез личната ми кореспонденция с учени-нобелисти.

Вярвам, че тази антология ще затвърди убежденията на християните, ще обнадежди търсещите и колебаещите се и ще бъде интересна за онези атеисти, които са достатъчно смели, за да се противопоставят на Айнщайн и Нютон.

                                      От съставителя

♦♦♦♦♦♦♦

“Книгата ‘50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА’ е една невероятно интересна и уместна антология, която съдържа мненията на първокласни учени!”

Чарлз ТАУНС,
Нобелов лауреат за физика,
изобретател на лазера

♦♦♦♦♦♦♦

Copyright (c) Тихомир Димитров – съставителство, преводи, 2006

Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна

Петя Манолова – редактор

ISBN-10: 954-90892-5-8

ISBN-13: 978-954-90892-5-7

Всички права запазени

E-mail на съставителя: tih777@yahoo.com

http://nobelisti.com

Елизавета Дреничева е осъдена на 2 години затвор за проповядване

На 2 години затвор е осъдена Елезавета Дреничева от Казахтански съд. Присъдата е за проповядване на религия. Престъплението е, че в проповедите хората са разделяни на праведни и грешни. Според обвинението това престъпление срещу мира и човечеството. Елизавета е мисионер на Обединителната църква, която е регистрирана в Министерство на правосъдието на Казахстан.

За още вижте видеото.

 

Още по темата:

INFORMATION LETTER OF DEFENSE LAWYER

Позор казахстанским властям!

РАЗМИСЛИ НА ОБЕДИНИТЕЛ ВЪРХУ МЕЖДУРЕЛИГИОЗНИТЕ ВЗАИМОТОНОШЕНИЯ

Д-Р ФРАНК КАУФМАН

(преведено със съкращения)

Уводни думи

Настоящото есе цели да структурира Обединителната представа за междурелигиозните взаимоотношения, съпоставена със съществуващите теории на междурелигиозния диалог. Счита се, че има две разнопосочни гледни точки, които са се опитвали да определят визията и подхода на междурелигиозния диалог през изминалия век. Тези визии отразяват Азиатското единение (с неговия голям пионер в междурелигиозните усилия, Вивекананда) и Западните Демократични презумпции, произхождащи от много християнски, светски или необвързани теоретици на междурелигиозния диалог. Ще покажа, че Обединителната гледна точка представя подход на съвсем различна основа и презумпции, и после ще представя в резюме основните елементи на тази позиция. Само по себе си това есе не може да се сметне за нещо повече от подготвителен или въвеждащ опит в представянето на темата. За да се представи правилно Обединителната теория на междурелигиозния диалог са необходими по-обстойни доводи, представяне на развитието на основните елементи, а също ще изисква внимателно историческо изследване на огромния междурелигиозен опит, натрупан от Обединителното Движение през годините.

ЗАПАДНИТЕ И ИЗТОЧНИТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Чикагският Парламент на Световните Религии от 1893 г. може да се идентифицира като повратна точка на постоянно набиращата популярност поддръжка на межурелигиозния диалог.

Това събитие се свързва специално с беседата на Свами Вивекананда. Но трябва да отбележим, че по това време голям брой от пионерите на междурелигиозната мисъл и действие са поддържали своя напредък благодарение концепциите на модернизма, който по това време (1893) е действал с пълен замах на запад и е продължил със същата сила и през следващия век. Междурелигиозните лидери от Християнския Запад, които са допринесли наполовина за формирането на ранната междурелигиозна мисъл и действие, са правили това под влиянието на Модернизма. Другата половина се дължи на усилията на групите, базирани в Азия, с типичен пример на Свами Вивекананда и множество други хиндуисти и будисти. Тези две групи са оформили визия относно средствата и начините на междурелигиозния диалог, като в това отношение са се допълвали взаимно . Моделите, които Западната група развива се базират на принципите на демокрацията, докато Източната група се опира на Азиатския религиозен мироглед.

Източният лагер набляга на своята идентичност, идваща от писанията на Източните религии и затова се придържа към техните наставления. Западната група обаче прави по-малко усилия да аргументира основата на своята визия и по този начин биват по-неясни относно основата на техните аргументи по междурелигиозния диалог. Една от причините за това се крие зад факта, че Запада е доминирал над останалата част от света през последните 300 години и в днешно време хората на запад приемат, че всеки по света желае човешките и институционални взаимоотношения да бъдат структурирани по модела на Западните демокрации. Тази недекларирана изходна позиция на много междурелигиозни дейци от Запада произхожда от допускането, че „всеки вече знае колко желана е Западната демокрация. Ето защо почти не се налага да аргументираме междурелигиозните модели, отразяващи този универсално желан идеал“.

Визията на Обединителното движение, произлизаща от Божествения принцип,              оценява достойнствата на тези две течения, но в същото време не се съгласява с никоя от тях, както и съзнателно не се стреми да ги хармонизира чрез философска инициатива. Заявявайки, че изхожда от позиция, нямаща корени в нищо от познатите ни досега, това от само себе си налага критика на гореспоменатите гледни точки.

Източникът на конфликтите

Първата стъпка при определянето на подход в междурелигиозния диалог е да се разгледа ключовият въпрос за същността на конфликта. Раздорът сред световните религии не се отличава по форма и съдържание от който и да друг тип конфликт. Това е просто едно поредно изражение на факта, че хората не съумяват да се разберат. Всяко предложение за подобрение на тази толкова стара ситуация неизбежно произлиза от това какво е разбирането ни за произхода на конфликта. Следователно, първият въпрос, който човек трябва са си зададе, когато анализира предложение в сферата на междурелигиозния диалог е: „какво е разбирането на авторът за съществуването разединението и конфликта?“

Причините за раздорите и конфликтите могат да бъдат поставени в спектъра между два крайни полюса:

А: Това може да бъде видяно като част от естествения ред на нещата, а именно че или Бог е създал доброто и злото още от самото начало, или че „злото“ е вторичен резултат от смесването на духа и материята.

Другият полюс, Б: е, че Бог е създал космоса, като нещо добро и изпълнено с мир, и че конфликта и раздора са се появили в резултат на съзнателното непослушание на първите човешки предци.

Пример за позиция А можем да намерим в някои течения на Юдаизма. В Талмуда, (Kiddushin 30b) четем, „Деца мои! Аз създадох във вас предразположение към Злото, но създадох и Закона като антидот“. Будизмът и Джайна също споделят тази позиция, но без да утвърждават Твореца Бог; „злото (конфликта) произлиза поради тенденцията на живите същества да разделят формите и имената и да се обвързват с тях“ (Vajrasamahisutra, b.617, d. 686). Позицията на Джайна е още по-радикална, „всички живи същества, от най-низшите до човека, имат вродената сила на душата, осакатена от асоциирането с кармичната материя“. Другата гледна точка (Б), че първоначалният свят, изпълнен с мир и хармония, е бил разрушен от „Грехопадението“, може да се открие в традиционните тълкувания на Книгата Битие от Стария Завет и в Корана.

Начинът, по който човек подхожда към неопровержимия факт, че хората не са в мир по между си, определя в последствие съответни предписания за справянето със ситуацията. Самото съществуване на такива предписания, определя втората отличителна характеристика при сравняването на междурелигиозните програми и теории, която характеристика касае не произхода, а именно изхода на конфликта като цяло. Тук отново могат да бъдат различени два полюса. При първият, А, заключението е, че „винаги е имало конфликти и това е начина, по който нещата са устроени.“ Заключението е, че „винаги ще има разединение и конфликти“ Такова мислене допуска възможност за мир, но не в условията на реалността, която ни обкръжава.

Противоположната позиция, Б, утвърждава, че мирът и хармонията са някак възможни в този свят.

Накратко, в казаното до тук виждаме, че междурелигиозните инициативи могат да изходят от разбирането за сътворена вселена или с вечно съществуваща вселена. Те могат да изходят освен това от разбирането, че мирът и хармонията са били унищожени или загубени, или с реалност, която е първоначално или вечно изпълнена с раздори и конфликти. Освен това, мирните инициативи могат да се базират на вярата, че мирът и хармонията са осъществими в настоящата реалност, или на допускането, че природата на нещата е такава, че идеалът е просто невъзможен, когато и да е било.

Любопитно е да се отбележи, че има множество начини да се живее за мир, въпреки убеждението, че постигането му е невъзможно. Единият от начините е просто да се приемат противоречиви начини на мислене, говорене и действие. Такова състояние е типично дори и за високообразовани хора. Поради това, не е случайно да се открият хора, ангажирани в междурелигиозни дейности, които не са се и замисляли дали постигането на техните цели е възможно според философското или теологическото заключение на изповядвания мироглед.

Друга вариация произлиза от тип религиозен индивидуализъм, която заявява нещо от сорта на „винаги ще има конфликти и раздори на този свят, но ако дори и един живот може да бъде спасен, или ако една душа може да се просветли... и т.н.“ Никой не може да отрече, че това е ценен начин за човек да оползотвори времето си, и че това е ценна кауза на която да се посвети. Но при все това, една визия за междурелигиозни връзки трябва да потвърди ясно дали авторът й вярва, че траен и глобален мир е възможен.

Интересно е, че религиозни и философски системи, които приемат, че „злото“ или конфликта са част от сътворението, не предполагат задължително, че космосът трябва да остане вечно в конфликт. Тези хора наистина вярват в настоящото постигане на това, за което работят. Междурелигиозната работа на такъв тип хора няма в основата си противоречие. Тези системи по-скоро са заложили в основата си вяра в прогреса или еволюция, извършена от някаква космическа сила, духовна, културна или материална. В този случай се вярва, че доброто рано или късно ще превъзмогне злото, че интуицията на хармонията ще измести илюзията на разделението. В тези системи, възможността хората да бъдат просветлени един по един има допълнителната възможност, че честотата на просветление може да се ускори, обхващайки все повече и повече хора, докато в един момент превземе всички. Такива прогресивно-еволюционни възгледи ще призовават за образование, издигане на съвестта, политически активизъм и дори все по-усилено следене за спазването на религиозните права и закони. Всичко това ще са средства, които евентуално биха премахнали завинаги конфликтите. Тези позиции ще бъдат защитавани и прилагани с пълното и съзнателно убеждение, че един ден конфликтите, включително и междурелигиозните, ще престанат да съществуват.

Възгледите за „Съзнателното неподчинение“ или „Грехопадението“ като корена на „злото“ също могат да заемат поне две позиции. Едната произлиза от фундаменталистичния апокапсизъм, който не вижда мир на земята. Другата, която също приема необходимостта от радикална, Божествена намеса, се различава дотолкова, доколкото вярва, че Бог може да установи своя идеал на този свят в определен момент. Която и да е от тези позиции, свързани с консервативните интерпретации на Аврамовите вери да включва елементи на прогрес, то необходимостта от Божествена намеса под каквато и да е форма, изключва възможността в тези системи да присъства един истински прогресивизъм.

Мирът между Религиите и Световния Мир

Веднъж когато основните елементи и схващания на човек относно мира като цяло са установени, то следващият по важност елемент е свързан с въпроса: „Дали конфликта между религиите е някакъв уникален по своята същност конфлик? Дали разрешението на този конфликт изисква нещо различно от, да кажем това, което ООН се опитва толкова упорито да стори в международните взаимоотношения?“ Ако човек смята, че междурелигиозния конфликт е нещо различаващо се, т.е. уникално сред множеството форми на противопоставяне по света, то същият човек трябва да обясни разликата и по какъв начин междурелигиозния конфликт е свързан с останалите форми на конфликт.

Освен това, трябва да се попита, дали религиите имат по-голям шанс да се помирят, в сравнение с които и да е други враждуващи битиета? Дали един ден ще видим всички вярващи хора, застанали щастливо един до друг, а в същото време уличните банди от мексиканци и чернокожи да продължат да се избиват, сякаш е неделима част от ежедневието на Лос Анджелис?

Или да погледнем нещата на обратно. Може би религиите са толкова невъзможни за помирение, че израелските и палестинските лидери биха постигнали мир, напълно пренебрегвайки религиозните убеждения на хората, които те представят и които хора са в конфликт от 2500 години. В смисъла на гореспоменатото, междурелигиозните усилия за мир, провеждани от група индивиди трябва да са актуална, реална част в по-глобалния театър на човешките действия.

Например, някой може да предаложи план за междурелигиозно помирение, базиран на все по-доминиращия език на правата, представлявайки разцепващите и влошаващи се Западни демокрации. Същият човек обаче, трябва да обясни, защо този план ще работи сред общността на вярващите, след като очевидно се проваля да поддържа социалното съвместителство в развитите общества, а също и че не успя да вдъхнови нациите по света да се кооперират. Същото важи и за предложения, които биха обединили религиозните институции под ръководството на индивиди, които са вдъхновени от визията за единство, което обаче не зачита различията. Която и схема да се предложи, Западно-демократичната или Азиатската, трябва да се обоснове дали ще успее да създаде в опита си, мир на глобално ниво. Ако не може, то каква е тази природа на религиите, която би позволила на провалящи се с хилядолетия схеми да успеят, и то само защото са приложени върху духовни общности.

Междурелигиозните инициативи трябва да обяснят ясно как те ще съумеят да заработят в междурелигиозни институции и между самите вярващи, при положение, че никога не са давали резултат в другите сфери на човешките взаимоотношения. В допълнение, тези инициативи трябва да обяснят как междурелигиозната хармония оказва влияние върху по-глобалните международни взаимоотношения.

Говорейки за тези два подхода, ние трябва да отчетем техния невероятен принос за прогреса на международния диалог, и това, че техните усилия ни доведоха все по-близо към световен мир. Освен това, бъдещето развитие на мирния процес ще продължава да зависи от приноса на тези две течения. Източната позиция има по-голямо влияние върху прогреса на междурелигиозните взаимоотношения, докато Западната позиция често е откъсната от религиозните си основи и прекалено дълбоко свързана с рационализма на Просвещението.

Обединителната Гледна Точка

Обединителната гледна точка представя ясна програма за установяване на хармонични междурелигиозни взаимоотношения. Тя дава изчерпателен отговор както по отношение на произхода на конфликтите, така и по отношение на ролята на междурелигиозния сблъсък в глобалния театър на човешките взаимоотношения.

По отношение на първоначалната природа на сътворения свят, Обединителната гледна точка утвърждава недвусмислено, че Божият първоначален идеал за творението е бил един напълно хармоничен свят и Космос. Конфликтите са се появили изцяло в резултат на съзнателното неподчинение на първите човешки предци. Обединителната гледна точка много ясно описва първоначалния идеал на хармонията, произхождащ от Истинската Любов, т.е., че Бог и всичко в Космоса съществува, за да живее за другите. Загубата на този идеал, причинена от Грехопадението на първите хора, е именно потъпкването на Истинската Любов. Така, възстановяването на първоначалния идеал на хармонията (включително и междурелигиозната хармония), се състои във възстановяването на Истинската Любов. На това именно се базира есенцията на Обединителното предложение за установяване на междурелигиозна хармония, или с други думи убеждението, че единствените наистина хармонични взаимоотношения са тези, характеризиращи се с Истинска Любов. Хармонията според Обединителната теория не може да се установи чрез „съзнателно защитаване правата на другите“ или пък поради необходимостта от уважение към правото на другия да бъде различен. Тези две позиции, едната на осъдителния демократизъм, а другата на деконструктивния демократизъм, изразяват ултра-модерните гледни точки, които понастоящем изобилстват в изхабените и разпадащи се Западни демокрации.

Обединителната теория за междурелигиозните взаимоотношения не търси никакви строги законови формулировки, на чиято база равенството и справедливостта да бъдат наложени и гарантирани. Нито пък предлага издигане на съвестта в класическите или псевдонаучни формулировки, според които добросъвестните партньори постепенно достигат до осъзнаването на това какво представлява другия. Основата на Обединителната теория и практика за междурелигиозните взаимоотношения предписва възстановяването на Истинстата Любов, чрез принципи, разкрити в откровение, както и чрез насърчаване всеки да достигне Истинския Бог (или Истинския Абсолют) в смирено, интензивно и изпълнено с вяра практикуване на собствената си религия – будистите, чрез практикуване на Будизма, християните, чрез практикуване на Християнството и т.н.

Междурелигиозните дразги са просто една от многото форми на изкривени взаимоотношения. Чрез практикуване на Истинската Любов ще бъде възможно да се възстановят правилните и функционални връзки между световните религии. Според Обединителната теория, всички връзки, от индивидуално до космическо ниво, произлизат от микроструктурата, в която са капсулирани всички възможни взаимоотношения на Истинска Любов. Това именно са взаимоотношенията между родители и деца, братя и сестри, съпруг и съпруга. Когато говорим за ниво на хармония или противопоставяне (дори на ниво нации или религии), това съответства на мащаба на една от тези базови връзки, току що споменати.

Обединителната позиция разглежда произхода на конфликтите като 5-степенен процес:

1) Отделяне на човека от „Словото на Бог“; 2) Разделение между тялото и духа (вътрешен конфликт); 3) Разделение между мъжът и жената (съпружески конфликт); 4) Разделение между деца и родители (семеен конфликт) и 5) Разделение между по-възрастния и по-младия брат (братски конфликт). Възстановяването на първоначалната хармония и установяването на траен мир се постига като се извърви обратния път. Двамата братя се обединяват като условие за обединение с майката. Единството на тези три фигури е условие за единството между родителите, и единството на семейството е условие за обединение с Бог (със Словото или с Абсолюта). Начинът, по който се възстановява хармонията на всяко едно от тези нива се постига единствено с практикуването на Истинската Любов, или живот за другите. Историята на войни и мир е история на опита да се премине от външното ниво на братя към вътрешното ниво на родители и Бог. Най-високият идеал, въплатен в човешката ценностна система е бил този на Сина и Годеницата. Преди идването на Обединителната доктрина, родителския идеал в процеса на установяването на хармонията не се е бил появил.

 

Обединителната теория за междурелигиознините взаимоотношения прилага разбирането си относно първоначалната хармония и настоящето възстановяване по следния начин: Бог (или Абсолюта) е такъв, който живее абсолютно и безусловно за другите. При положение, че всяка религия претендира да е директния израз на Единствения Истински Бог, или Истинския Абсолют, то това трябва да означава (и означава), че последователите трябва да отразяват Божият идеал в техния живот. Призивът да се живее безусловно за другите е единствено възможен за тези, които следват собствената си религия толкова отдадено, че да могат да достигнат корените й. Веднъж озовали се там, те откриват източника на Истинската Любов, единствената сила, способна да доведе до трайна междурелигиозна хармония. Религиите и вярващите в такъв случай трябва да се подпомагат взаимно в задълбочаването на посвещението на всеки човек към собствената му религия. Веднъж когато капацитетът за Истинска Любов е постигнат чрез влизане в контакт с Истинския Бог (Абсолютния Идеал), религиите могат да възстановят трайния мир. Тогава те могат да възстановят първоначалния идеал на хармонията, преминавайки заедно по обратния път, по който хармонията и Истинската Любов са били загубени.

Вторият въпрос, по който една изчерпателна теория на междурелигиозните взаимоотношения трябва да отговаря, е относно ролята на религията в глобалната сцена на човешките взаимоотношения. Как дисхармонията между вярващите хора се отнася към другите форми на социални и междуличностни разногласия?

По този въпрос отново Обединителната гледна точка е изчерпателна и систематична. Според нея първата отговорност на човека е да обедини своите дух и тяло с център Божието Слово (или истината на Абсолютния Идеал). Духът е вътрешното, истинското Аз на личността и е предназначен да живее вечно. Физическото тяло от друга страна е първоначално създадено да се кооперира и подкрепя дадената ни от Бог насока за развитие на духа към съвършенство. Поради Грехопадението (или разрушаването на връзката между човешкия дух и величествената му отговорност и съдба), религията стана необходима като възпитателно и възстановително средство за преизграждане на първоначалното единство между духа и тялото, както и на всички последващи от това взаимовръзки.

В този смисъл религията представлява света на духовното и на всички идеали, докато науката (включваща политиката и икономиката), съотвества на тялото, или физическия живот в този свят. Затова и религията има двойнствена мисия. Първата е да свърже отново човешкия дух към неговата първоначална и величествена съдба. Втората мисия на религията е да възстанови духовния аспект на битието ни в първоначално определената му позиция на водач. Това означава, че хармонията между световните религии не е просто един от многото компоненти в процеса към световния мир, а че всъщност е първо и задължително условие в този процес. С други думи, без хармония между религиите е невъзможно да се изградят трайни хармонични взаимоотношения в която и да сфера на човешките дела. Религиозната хармония е произхода, източника и водача на всички останали хармонии, в това число правилната насока на развитие на науката и академиката, както и международните политически, икономически и културни връзки.

Практическото приложение на Обединителната Теория може да бъде видяно в 40 годишната програма за междурелигиозна хармония, провеждана от институции, основани от Д-р Сан Мьонг Мун. Започвайки от Надденоминационното Движение, основано в Южна Корея през 50-те години на миналия век, тяхното развитие продължава в лицето на Междурелигиозната Федерация за Световен Мир (1991), Надденоминационната и Наднационална Федерация за Световен Мир (1999) и се завърши с Вселенската Федерация за Мир (2005). През годините Обединителите имаха себеотдаден живот, за да спонсорират буквално хиляди религиозни лидери да вземат участие в програми, работещи за междурелигиозна хармония. Освен това, всички тези дейности бяха провеждани съвместно с други Обединителни организации, стоящи на равнопоставено или по-високо ниво.

В заключение може да бъде казано, че Обединителният възглед е програма, предлагаща процедура за възстановяването на Божия първоначален идеал на хармония. Този възглед обяснява, че е възможно да се възстанови вечната хармония чрез преминаване по път, обратен на този, по който първоначалния идеал е бил погубен. За да се осъществи това, се изисква потоянно и отдадено практикуване на Истинската Любов (живот за другите). Това може да бъде постигнато единствено от тези, които са в контакт с първоизточника на Истинската Любов. Това означава, че искрено и съзнателно посвещение на мъдростта и ученията на религията, изповядвана от всеки индивид, е незаменим компонент в реализирането на междурелигиозната хармония. Ролята на религията и стремежа към хармонични междурелигиозни връзки заемат водеща позиция при установяването на траен глобален мир, който мир е отражение на Божия първоначален идеал на Истинската Любов.

Фън Шуй (Feng Shui) - Живот в хармония

Каква енергия преобладава във Вашето жилище – мъжка или женска?

Забелязали ли сте, че има места на които спите по-добре, отколкото на други? Или, че има офиси, в които сте по-креативни и по-концентрирани, отколкото в други? Случвало ли Ви се е гостите Ви да предпочитат да останат цяла нощ в уютната Ви кухня, отколкото в подредената всекидневна? Чували ли ли сте също, че децата, след като им преместиш леглото започват да предпочитат да спят в него, отколкото при родителите си? Зад всичко това стои една много стара система за избиране на „подходящото място”, учението на Фън Шуй.

Прави форми, мебели с остри ъгли, огледални повърхности, бели и сиви цветове, метални и лъскави повърхности, активират енергията Ян. Това олицетворява яснота, динамика и активност, ориентация към успех, донякъде типична за „разумни” хора атмосфера. От друга страна уютните мебели, меките платове, топлите цветове, притъпената светлина, приятните миризми  и малките аксесоари са част от Ин-интериора. Тук човекът е насочен повече към себе си, но в същото време е загрижен, добродушен и в търсене на уют, постоянство и интимност.

Преведенобуквално азиатският израз „Фън Шуй” означава вятър и вода. Вятърът е символ на мъжката енергия Ян, водата репрезентира женската сила Ин. Тези две напълно противоположни енергии трябва да намерят подходящ баланс. Прекалено много енергия  и от едната и от другата могат да навредят на човек.

За да има в едно жилище хармония то се нуждае от много Ин и Ян енергии. Който например живее в high-tech-сграда трябва да уравновеси прекалено многото стъкло или метал с естествени материали, цветове и мебелировка, като дърво, килими, завеси или растения. Важното е цялостната енергия на жилището да е в хармонично съзвучие и по-този начин да излъчва позитивна енергия.

Много от нас живеят в постоянен стрес, с усещането, че животът им е поел в неправилна посока.

Изкуството на фън шуй, тръгнало от Китай преди 3000 години, може да помогне за възстановяване на спокойствието и предлага конкретни принципи за постигане на хармония.

Всичко зависи от вас

Фън шуй не е с универсален номер, който става и стои добре на всички. Всеки има уникални качества и Фън Шуй акцентира върху създаването на позитивна енергия по начин, който има отношение именно към отделната личност.

Погледнете обзавеждането в дома си, картините, разните сувенири по лавиците и семейните снимки. Всеки от тези предмети е свързан с някакъв спомен.

Ако този спомен не ви подкрепя и не ви дава сила, не трябва да бъде в дома ви. Така че изхвърлете например онзи стенен часовник, останал при вас след развода. Може би сте изкарала страхотни дни с приятелка в Париж? Тогава окачете на стената в рамка снимка от това пътуване или дори пощенска картичка с Айфеловата кула.

Персонализирайте дома си и ще се изненадате от промяната в прилива на енергия.

Когато се опитвате да решите дали за запазите някой предмет, може да си зададете следните въпроси:

- Необходим ли ми е?

- Използвам ли го?

- Обичам ли го?

- Прави ли ме щастлив и провокира ли хубави спомени?

Станете богати

Сигурно сте чували, че фън шуй може да ви помогне да печелите повече, да намерите любовта или да получите повишението, към което се стремите. Как може да се случи това?

Всъщност е много просто: когато живеете в обстановка, която ви подкрепя като личност, чувствате прилив на енергия.

Когато се събуждате, за да отидете на работа и първо видите свежите цветя на шкафчето си, любимата си картина или любимия си предмет, свързани със спомени, които ви топлят, ще се чувствате заредени и в хармония още преди да излезете навън.

Това е една от най-силните страни на изкуството фън шуй - то не само ще направи дома ви по-красив, но може да ви донесе хармония и спокойствие.

Усещане за вътрешен комфорт и удовлетвореност се простира, за да подобри, всеки аспект от живота ви.

Подредете хаоса

Безпорядъкът ви кара да се чувствате изтощени, изнервени и натоварени емоционално. Мислете за него практично.

Ако трябва да се обадите на някого, за да уредите някакъв въпрос, но половин час търсите визитната му картичка, затрупана под стари и често - ненужни листове по бюрото, ще загубите ценно време в търсене на това, което ви трябва.

За да разчистите бъркотията, изхвърлете всичко, което е ненужно. Останалото подредете в папки, които може спокойно да останат извън полезрението и съзнанието ви.

Следвайте "пътя на вятъра и водата"

Тази фраза е буквален превод на термина "фън шуй". За да разберете наистина това изкуство, трябва да разберете смисъла, скрит зад него.

Точната сила на вятъра ще донесе нежен бриз от морето, но твърде силен вятър ще предизвика ураган. По същият начин, точното количество вода създава красива река, но твърде много вода ще предизвика наводнение.

Също както силите в природата трябва да бъдат в баланс, за да създават хармонична среда, елементите в дома ви трябва да бъдат в баланс, за да живеете вие хармонично.

Внесете природата в дома си

Спомнете си последния път, когато сте били сред природата, независимо дали става въпрос само за пикник в планината или може би за риболов. Спомняте ли си чувството на хармония? Пресъздаването на това чувство е лесно.

Колкото повече светлина, толкова по-добре. Така че махнете щорите и оставете слънцето да влезе в дома ви. Сменете мъждивите крушки с крушки, от които блика светлина.

Цветята също ще внесат хармония и баланс в дома ви. Животът и енергията на едно растящо цвете ще промени пространството около вас. Не е необходимо да купувате скъпи, екзотични цветя. Мястото, където живеете, трябва да отразява вас и да съдържа това, което вие смятате за красиво, включително и ако това е мушкато от градината на баба ви.

Може би сте забелязали, че в Китайските ресторанти винаги има вода - аквариум, декоративен фонтан или езерце. Идеята зад това е, че както водата тече нежно, така трябва да тече вашата енергия.

За да имате това усещане в дома си, използвайте идеята по най-уместния начин. Затворете очи и слушайте ромона на водата, за да усетите хармонията и баланса на енергията си.

Направете фън шуй начин на живот

Изкуството на фън шуй служи, за да внесе положителна енергия в живота и да прогони лошата. Да избереш позитивното пред негативното, е начин на живот. Това означава, че по същия начин, по който изхвърляте снимката на бившия приятел, защото е бил груб, по същия начин трябва да се отървете от лошите връзки в живота си.

И както слагате цветя в дома си, за да го направите по-красив, по същия начин трябва да направите по-красив живота си, като прекарвате времето си с хора и в дейности, които ви дават чувство за пълноценност, щастие, спокойствие и хармония.

Правата на човека във фокус

Електронен бюлетин на Българския хелзинкски комитет за правозащитна информация и анализи

На адрес http://www.bghelsinki.org/bulletin/  можете да намерите Електронния бюлетин на Българския хелзинкски комитет.
Броят, който излезе вчера, е посветен на шестдесеттата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека (приета от ООН на 10 декември 1948 г.) и съдържа много интересни есета на автори като Aryeh Neyer, президент на "Отворено общество" - Ню Йорк, на Kenneth Roth, изпълнителен директор на вероятно най-голямата правозащитна организация в света - Human Rights Watch, на професорите в Лондон Costas Douzinas и  AC Grayling (това е постоянния коментатор на в-н "Гардиън" по въпросите на правата на човека), както и на д-р Димитрина Петрова, изпълнителен директор на базираната в Лондон правозащитна организация Equal Rights Thrust.
Тези, които желаят, могат да се абонират безплатно за изданието, което има за цел да запознава публиката в България с мненията на водещи световни автори в областта на правата на човека, както и с образци на световната правозащитна теоретична и публицистична мисъл, а също и да актуални събития в правозащитната област у нас и по света.

Да се научим да дишаме...

Онези, които не са обичали тук на Земята, в отвъдния свят ще се задушават. Те просто няма да могат да дишат. Животът на Земята е тренировъчна площадка, където се учим да дишаме така, както ще го правим в духовния свят. А семейството ви е учебното помагало. Ако срещнете връстник на дядо си, вземете решение да го обичате по-силно от дядо си. Без значение къде отивате, в коя държава се озовавате, срещайки хора на възрастта на родителите си, приемайте ги с топлина, без значение, че за вас те са чужди хора, без значение дали са черни или бели. Ако около вас има млади хора, обичайте ги като свои собствени деца. (121–294, 1982.10.29)

СММ

С.М.Мун и Бо Хи Пак при основаване на в-к Вашингтон таймс, 1982г.

БТВ: 4000 са ХИВ-позитивните у нас, само 1/3 знаят

Над 65% от новорегистрираните през тази година са открити в кабинетите за анонимно и безплатно консултиране

Сто и единадесет са новорегистрираните случаи на ХИВ-позитивни българи през тази година. С тях официалният брой на засегнатите от вируса у нас става 926. Според експертите обаче реалният брой на инфектираните е 4000 души, като само 1/3 от тях знаят, че са носители на ХИВ-вируса.
Над 65% от новорегистрираните у нас ХИВ-позитивни през тази година са открити в кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ-СПИН. Те са 19 в цялата страна и са най-лесният и достъпен начин за изследване.
"Хората идват тук, когато някой техен приятел или познат е минал през някой кабинет, този или някой от другите кабинети за анонимно и безплатно изследване, за да направят своето изследване. Има и такива, които се притесняват заради това, което са извършили", обяснява психологът Кирил Иванов.

Най-младият ХИВ-позитивен у нас е на 17 години, а най-възрастният - на 71.