Инж. Никола Статков

Творческа вечер

На 21-ви т.м. в Посолството на мира се проведе първата творческа вечер . Тя беше посветена на живота и творчеството на инж. Никола Илиев Статков.

Великите учени за вярата си в Бога

Антологията “50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци.

Цялата книга в PDF формат (на български, английски и руски език) можете да изтеглите оттук:

NOBELISTS-BG

NOBELISTS-ENG

Тази pdf-антология се разпространява безплатно и може да бъде използвана само за некомерсиални цели.

Печатното издание можете да намерите във всички големи градове на България, в следните книжарници:

- верига книжарници ПИНГВИНИТЕ, www.pe-bg.com

- верига книжарници ХЕЛИКОН, www.helikon.bg

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ ПЪРВА. УЧЕНИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Алберт Айнщайн, Макс Планк, Шрьодингер, Хайзенберг, Маркони, Макс Борн, Робърт Миликан, Джон Екълс, Чарлз Таунс и др.

ЧАСТ ВТОРА. ПИСАТЕЛИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Франсоа Мориак, Т.С. Елиът,  Солженицин, Чърчил, Киплинг, Анри Бергсон,  Херман Хесе, Жан-Пол Сартр и др.

ЧАСТ ТРЕТА. МИРОТВОРЦИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Алберт Швайцер, Джими Картър, Теодор Рузвелт, Удроу Уилсън, Джон Мот, Мартин Лутър Кинг и др.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. БАЩИТЕ НА МОДЕРНАТА НАУКА (16 - 20 ВЕК):Нютон, Галилей, Коперник, Да Винчи, Декарт, Джордано Бруно, Пастьор, Фарадей, Едисон, Дарвин и др.

NB: ТАБЛИЦА "МОДЕРНИТЕ НАУКИ И ТЕХНИТЕ ОСНОВАТЕЛИ"

ЧАСТ ПЕТА. ФИЛОСОФИТЕ НА МОДЕРНАТА ЕПОХА (17 - 20 ВЕК):Кант, Хегел, Джон Лок, Дейвид Хюм, Волтер, Русо, Хобс, Спиноза, Бъркли, Киркегор, Витгенщайн и др.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1. ДРУГИ РЕЛИГИОЗНИ НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ

ПРИЛОЖЕНИЕ 2. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

БИБЛИОГРАФИЯ НА КИРИЛИЦА

БИБЛИОГРАФИЯ НА ЛАТИНИЦА: (A-L) (M-Z)

♦♦♦♦♦♦♦

УВОД

Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци. Тази информация беше събирана в продължение на 11 години предимно от библиотеките в София, Виена, Милано и Кембридж (Харвард), както и чрез личната ми кореспонденция с учени-нобелисти.

Вярвам, че тази антология ще затвърди убежденията на християните, ще обнадежди търсещите и колебаещите се и ще бъде интересна за онези атеисти, които са достатъчно смели, за да се противопоставят на Айнщайн и Нютон.

                                      От съставителя

♦♦♦♦♦♦♦

“Книгата ‘50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА’ е една невероятно интересна и уместна антология, която съдържа мненията на първокласни учени!”

Чарлз ТАУНС,
Нобелов лауреат за физика,
изобретател на лазера

♦♦♦♦♦♦♦

Copyright (c) Тихомир Димитров – съставителство, преводи, 2006

Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна

Петя Манолова – редактор

ISBN-10: 954-90892-5-8

ISBN-13: 978-954-90892-5-7

Всички права запазени

E-mail на съставителя: tih777@yahoo.com

http://nobelisti.com

Елизавета Дреничева е осъдена на 2 години затвор за проповядване

На 2 години затвор е осъдена Елезавета Дреничева от Казахтански съд. Присъдата е за проповядване на религия. Престъплението е, че в проповедите хората са разделяни на праведни и грешни. Според обвинението това престъпление срещу мира и човечеството. Елизавета е мисионер на Обединителната църква, която е регистрирана в Министерство на правосъдието на Казахстан.

За още вижте видеото.

 

Още по темата:

INFORMATION LETTER OF DEFENSE LAWYER

Позор казахстанским властям!

РАЗМИСЛИ НА ОБЕДИНИТЕЛ ВЪРХУ МЕЖДУРЕЛИГИОЗНИТЕ ВЗАИМОТОНОШЕНИЯ

Д-Р ФРАНК КАУФМАН

(преведено със съкращения)

Уводни думи

Настоящото есе цели да структурира Обединителната представа за междурелигиозните взаимоотношения, съпоставена със съществуващите теории на междурелигиозния диалог. Счита се, че има две разнопосочни гледни точки, които са се опитвали да определят визията и подхода на междурелигиозния диалог през изминалия век. Тези визии отразяват Азиатското единение (с неговия голям пионер в междурелигиозните усилия, Вивекананда) и Западните Демократични презумпции, произхождащи от много християнски, светски или необвързани теоретици на междурелигиозния диалог. Ще покажа, че Обединителната гледна точка представя подход на съвсем различна основа и презумпции, и после ще представя в резюме основните елементи на тази позиция. Само по себе си това есе не може да се сметне за нещо повече от подготвителен или въвеждащ опит в представянето на темата. За да се представи правилно Обединителната теория на междурелигиозния диалог са необходими по-обстойни доводи, представяне на развитието на основните елементи, а също ще изисква внимателно историческо изследване на огромния междурелигиозен опит, натрупан от Обединителното Движение през годините.

ЗАПАДНИТЕ И ИЗТОЧНИТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Чикагският Парламент на Световните Религии от 1893 г. може да се идентифицира като повратна точка на постоянно набиращата популярност поддръжка на межурелигиозния диалог.

Това събитие се свързва специално с беседата на Свами Вивекананда. Но трябва да отбележим, че по това време голям брой от пионерите на междурелигиозната мисъл и действие са поддържали своя напредък благодарение концепциите на модернизма, който по това време (1893) е действал с пълен замах на запад и е продължил със същата сила и през следващия век. Междурелигиозните лидери от Християнския Запад, които са допринесли наполовина за формирането на ранната междурелигиозна мисъл и действие, са правили това под влиянието на Модернизма. Другата половина се дължи на усилията на групите, базирани в Азия, с типичен пример на Свами Вивекананда и множество други хиндуисти и будисти. Тези две групи са оформили визия относно средствата и начините на междурелигиозния диалог, като в това отношение са се допълвали взаимно . Моделите, които Западната група развива се базират на принципите на демокрацията, докато Източната група се опира на Азиатския религиозен мироглед.

Източният лагер набляга на своята идентичност, идваща от писанията на Източните религии и затова се придържа към техните наставления. Западната група обаче прави по-малко усилия да аргументира основата на своята визия и по този начин биват по-неясни относно основата на техните аргументи по междурелигиозния диалог. Една от причините за това се крие зад факта, че Запада е доминирал над останалата част от света през последните 300 години и в днешно време хората на запад приемат, че всеки по света желае човешките и институционални взаимоотношения да бъдат структурирани по модела на Западните демокрации. Тази недекларирана изходна позиция на много междурелигиозни дейци от Запада произхожда от допускането, че „всеки вече знае колко желана е Западната демокрация. Ето защо почти не се налага да аргументираме междурелигиозните модели, отразяващи този универсално желан идеал“.

Визията на Обединителното движение, произлизаща от Божествения принцип,              оценява достойнствата на тези две течения, но в същото време не се съгласява с никоя от тях, както и съзнателно не се стреми да ги хармонизира чрез философска инициатива. Заявявайки, че изхожда от позиция, нямаща корени в нищо от познатите ни досега, това от само себе си налага критика на гореспоменатите гледни точки.

Източникът на конфликтите

Първата стъпка при определянето на подход в междурелигиозния диалог е да се разгледа ключовият въпрос за същността на конфликта. Раздорът сред световните религии не се отличава по форма и съдържание от който и да друг тип конфликт. Това е просто едно поредно изражение на факта, че хората не съумяват да се разберат. Всяко предложение за подобрение на тази толкова стара ситуация неизбежно произлиза от това какво е разбирането ни за произхода на конфликта. Следователно, първият въпрос, който човек трябва са си зададе, когато анализира предложение в сферата на междурелигиозния диалог е: „какво е разбирането на авторът за съществуването разединението и конфликта?“

Причините за раздорите и конфликтите могат да бъдат поставени в спектъра между два крайни полюса:

А: Това може да бъде видяно като част от естествения ред на нещата, а именно че или Бог е създал доброто и злото още от самото начало, или че „злото“ е вторичен резултат от смесването на духа и материята.

Другият полюс, Б: е, че Бог е създал космоса, като нещо добро и изпълнено с мир, и че конфликта и раздора са се появили в резултат на съзнателното непослушание на първите човешки предци.

Пример за позиция А можем да намерим в някои течения на Юдаизма. В Талмуда, (Kiddushin 30b) четем, „Деца мои! Аз създадох във вас предразположение към Злото, но създадох и Закона като антидот“. Будизмът и Джайна също споделят тази позиция, но без да утвърждават Твореца Бог; „злото (конфликта) произлиза поради тенденцията на живите същества да разделят формите и имената и да се обвързват с тях“ (Vajrasamahisutra, b.617, d. 686). Позицията на Джайна е още по-радикална, „всички живи същества, от най-низшите до човека, имат вродената сила на душата, осакатена от асоциирането с кармичната материя“. Другата гледна точка (Б), че първоначалният свят, изпълнен с мир и хармония, е бил разрушен от „Грехопадението“, може да се открие в традиционните тълкувания на Книгата Битие от Стария Завет и в Корана.

Начинът, по който човек подхожда към неопровержимия факт, че хората не са в мир по между си, определя в последствие съответни предписания за справянето със ситуацията. Самото съществуване на такива предписания, определя втората отличителна характеристика при сравняването на междурелигиозните програми и теории, която характеристика касае не произхода, а именно изхода на конфликта като цяло. Тук отново могат да бъдат различени два полюса. При първият, А, заключението е, че „винаги е имало конфликти и това е начина, по който нещата са устроени.“ Заключението е, че „винаги ще има разединение и конфликти“ Такова мислене допуска възможност за мир, но не в условията на реалността, която ни обкръжава.

Противоположната позиция, Б, утвърждава, че мирът и хармонията са някак възможни в този свят.

Накратко, в казаното до тук виждаме, че междурелигиозните инициативи могат да изходят от разбирането за сътворена вселена или с вечно съществуваща вселена. Те могат да изходят освен това от разбирането, че мирът и хармонията са били унищожени или загубени, или с реалност, която е първоначално или вечно изпълнена с раздори и конфликти. Освен това, мирните инициативи могат да се базират на вярата, че мирът и хармонията са осъществими в настоящата реалност, или на допускането, че природата на нещата е такава, че идеалът е просто невъзможен, когато и да е било.

Любопитно е да се отбележи, че има множество начини да се живее за мир, въпреки убеждението, че постигането му е невъзможно. Единият от начините е просто да се приемат противоречиви начини на мислене, говорене и действие. Такова състояние е типично дори и за високообразовани хора. Поради това, не е случайно да се открият хора, ангажирани в междурелигиозни дейности, които не са се и замисляли дали постигането на техните цели е възможно според философското или теологическото заключение на изповядвания мироглед.

Друга вариация произлиза от тип религиозен индивидуализъм, която заявява нещо от сорта на „винаги ще има конфликти и раздори на този свят, но ако дори и един живот може да бъде спасен, или ако една душа може да се просветли... и т.н.“ Никой не може да отрече, че това е ценен начин за човек да оползотвори времето си, и че това е ценна кауза на която да се посвети. Но при все това, една визия за междурелигиозни връзки трябва да потвърди ясно дали авторът й вярва, че траен и глобален мир е възможен.

Интересно е, че религиозни и философски системи, които приемат, че „злото“ или конфликта са част от сътворението, не предполагат задължително, че космосът трябва да остане вечно в конфликт. Тези хора наистина вярват в настоящото постигане на това, за което работят. Междурелигиозната работа на такъв тип хора няма в основата си противоречие. Тези системи по-скоро са заложили в основата си вяра в прогреса или еволюция, извършена от някаква космическа сила, духовна, културна или материална. В този случай се вярва, че доброто рано или късно ще превъзмогне злото, че интуицията на хармонията ще измести илюзията на разделението. В тези системи, възможността хората да бъдат просветлени един по един има допълнителната възможност, че честотата на просветление може да се ускори, обхващайки все повече и повече хора, докато в един момент превземе всички. Такива прогресивно-еволюционни възгледи ще призовават за образование, издигане на съвестта, политически активизъм и дори все по-усилено следене за спазването на религиозните права и закони. Всичко това ще са средства, които евентуално биха премахнали завинаги конфликтите. Тези позиции ще бъдат защитавани и прилагани с пълното и съзнателно убеждение, че един ден конфликтите, включително и междурелигиозните, ще престанат да съществуват.

Възгледите за „Съзнателното неподчинение“ или „Грехопадението“ като корена на „злото“ също могат да заемат поне две позиции. Едната произлиза от фундаменталистичния апокапсизъм, който не вижда мир на земята. Другата, която също приема необходимостта от радикална, Божествена намеса, се различава дотолкова, доколкото вярва, че Бог може да установи своя идеал на този свят в определен момент. Която и да е от тези позиции, свързани с консервативните интерпретации на Аврамовите вери да включва елементи на прогрес, то необходимостта от Божествена намеса под каквато и да е форма, изключва възможността в тези системи да присъства един истински прогресивизъм.

Мирът между Религиите и Световния Мир

Веднъж когато основните елементи и схващания на човек относно мира като цяло са установени, то следващият по важност елемент е свързан с въпроса: „Дали конфликта между религиите е някакъв уникален по своята същност конфлик? Дали разрешението на този конфликт изисква нещо различно от, да кажем това, което ООН се опитва толкова упорито да стори в международните взаимоотношения?“ Ако човек смята, че междурелигиозния конфликт е нещо различаващо се, т.е. уникално сред множеството форми на противопоставяне по света, то същият човек трябва да обясни разликата и по какъв начин междурелигиозния конфликт е свързан с останалите форми на конфликт.

Освен това, трябва да се попита, дали религиите имат по-голям шанс да се помирят, в сравнение с които и да е други враждуващи битиета? Дали един ден ще видим всички вярващи хора, застанали щастливо един до друг, а в същото време уличните банди от мексиканци и чернокожи да продължат да се избиват, сякаш е неделима част от ежедневието на Лос Анджелис?

Или да погледнем нещата на обратно. Може би религиите са толкова невъзможни за помирение, че израелските и палестинските лидери биха постигнали мир, напълно пренебрегвайки религиозните убеждения на хората, които те представят и които хора са в конфликт от 2500 години. В смисъла на гореспоменатото, междурелигиозните усилия за мир, провеждани от група индивиди трябва да са актуална, реална част в по-глобалния театър на човешките действия.

Например, някой може да предаложи план за междурелигиозно помирение, базиран на все по-доминиращия език на правата, представлявайки разцепващите и влошаващи се Западни демокрации. Същият човек обаче, трябва да обясни, защо този план ще работи сред общността на вярващите, след като очевидно се проваля да поддържа социалното съвместителство в развитите общества, а също и че не успя да вдъхнови нациите по света да се кооперират. Същото важи и за предложения, които биха обединили религиозните институции под ръководството на индивиди, които са вдъхновени от визията за единство, което обаче не зачита различията. Която и схема да се предложи, Западно-демократичната или Азиатската, трябва да се обоснове дали ще успее да създаде в опита си, мир на глобално ниво. Ако не може, то каква е тази природа на религиите, която би позволила на провалящи се с хилядолетия схеми да успеят, и то само защото са приложени върху духовни общности.

Междурелигиозните инициативи трябва да обяснят ясно как те ще съумеят да заработят в междурелигиозни институции и между самите вярващи, при положение, че никога не са давали резултат в другите сфери на човешките взаимоотношения. В допълнение, тези инициативи трябва да обяснят как междурелигиозната хармония оказва влияние върху по-глобалните международни взаимоотношения.

Говорейки за тези два подхода, ние трябва да отчетем техния невероятен принос за прогреса на международния диалог, и това, че техните усилия ни доведоха все по-близо към световен мир. Освен това, бъдещето развитие на мирния процес ще продължава да зависи от приноса на тези две течения. Източната позиция има по-голямо влияние върху прогреса на междурелигиозните взаимоотношения, докато Западната позиция често е откъсната от религиозните си основи и прекалено дълбоко свързана с рационализма на Просвещението.

Обединителната Гледна Точка

Обединителната гледна точка представя ясна програма за установяване на хармонични междурелигиозни взаимоотношения. Тя дава изчерпателен отговор както по отношение на произхода на конфликтите, така и по отношение на ролята на междурелигиозния сблъсък в глобалния театър на човешките взаимоотношения.

По отношение на първоначалната природа на сътворения свят, Обединителната гледна точка утвърждава недвусмислено, че Божият първоначален идеал за творението е бил един напълно хармоничен свят и Космос. Конфликтите са се появили изцяло в резултат на съзнателното неподчинение на първите човешки предци. Обединителната гледна точка много ясно описва първоначалния идеал на хармонията, произхождащ от Истинската Любов, т.е., че Бог и всичко в Космоса съществува, за да живее за другите. Загубата на този идеал, причинена от Грехопадението на първите хора, е именно потъпкването на Истинската Любов. Така, възстановяването на първоначалния идеал на хармонията (включително и междурелигиозната хармония), се състои във възстановяването на Истинската Любов. На това именно се базира есенцията на Обединителното предложение за установяване на междурелигиозна хармония, или с други думи убеждението, че единствените наистина хармонични взаимоотношения са тези, характеризиращи се с Истинска Любов. Хармонията според Обединителната теория не може да се установи чрез „съзнателно защитаване правата на другите“ или пък поради необходимостта от уважение към правото на другия да бъде различен. Тези две позиции, едната на осъдителния демократизъм, а другата на деконструктивния демократизъм, изразяват ултра-модерните гледни точки, които понастоящем изобилстват в изхабените и разпадащи се Западни демокрации.

Обединителната теория за междурелигиозните взаимоотношения не търси никакви строги законови формулировки, на чиято база равенството и справедливостта да бъдат наложени и гарантирани. Нито пък предлага издигане на съвестта в класическите или псевдонаучни формулировки, според които добросъвестните партньори постепенно достигат до осъзнаването на това какво представлява другия. Основата на Обединителната теория и практика за междурелигиозните взаимоотношения предписва възстановяването на Истинстата Любов, чрез принципи, разкрити в откровение, както и чрез насърчаване всеки да достигне Истинския Бог (или Истинския Абсолют) в смирено, интензивно и изпълнено с вяра практикуване на собствената си религия – будистите, чрез практикуване на Будизма, християните, чрез практикуване на Християнството и т.н.

Междурелигиозните дразги са просто една от многото форми на изкривени взаимоотношения. Чрез практикуване на Истинската Любов ще бъде възможно да се възстановят правилните и функционални връзки между световните религии. Според Обединителната теория, всички връзки, от индивидуално до космическо ниво, произлизат от микроструктурата, в която са капсулирани всички възможни взаимоотношения на Истинска Любов. Това именно са взаимоотношенията между родители и деца, братя и сестри, съпруг и съпруга. Когато говорим за ниво на хармония или противопоставяне (дори на ниво нации или религии), това съответства на мащаба на една от тези базови връзки, току що споменати.

Обединителната позиция разглежда произхода на конфликтите като 5-степенен процес:

1) Отделяне на човека от „Словото на Бог“; 2) Разделение между тялото и духа (вътрешен конфликт); 3) Разделение между мъжът и жената (съпружески конфликт); 4) Разделение между деца и родители (семеен конфликт) и 5) Разделение между по-възрастния и по-младия брат (братски конфликт). Възстановяването на първоначалната хармония и установяването на траен мир се постига като се извърви обратния път. Двамата братя се обединяват като условие за обединение с майката. Единството на тези три фигури е условие за единството между родителите, и единството на семейството е условие за обединение с Бог (със Словото или с Абсолюта). Начинът, по който се възстановява хармонията на всяко едно от тези нива се постига единствено с практикуването на Истинската Любов, или живот за другите. Историята на войни и мир е история на опита да се премине от външното ниво на братя към вътрешното ниво на родители и Бог. Най-високият идеал, въплатен в човешката ценностна система е бил този на Сина и Годеницата. Преди идването на Обединителната доктрина, родителския идеал в процеса на установяването на хармонията не се е бил появил.

 

Обединителната теория за междурелигиознините взаимоотношения прилага разбирането си относно първоначалната хармония и настоящето възстановяване по следния начин: Бог (или Абсолюта) е такъв, който живее абсолютно и безусловно за другите. При положение, че всяка религия претендира да е директния израз на Единствения Истински Бог, или Истинския Абсолют, то това трябва да означава (и означава), че последователите трябва да отразяват Божият идеал в техния живот. Призивът да се живее безусловно за другите е единствено възможен за тези, които следват собствената си религия толкова отдадено, че да могат да достигнат корените й. Веднъж озовали се там, те откриват източника на Истинската Любов, единствената сила, способна да доведе до трайна междурелигиозна хармония. Религиите и вярващите в такъв случай трябва да се подпомагат взаимно в задълбочаването на посвещението на всеки човек към собствената му религия. Веднъж когато капацитетът за Истинска Любов е постигнат чрез влизане в контакт с Истинския Бог (Абсолютния Идеал), религиите могат да възстановят трайния мир. Тогава те могат да възстановят първоначалния идеал на хармонията, преминавайки заедно по обратния път, по който хармонията и Истинската Любов са били загубени.

Вторият въпрос, по който една изчерпателна теория на междурелигиозните взаимоотношения трябва да отговаря, е относно ролята на религията в глобалната сцена на човешките взаимоотношения. Как дисхармонията между вярващите хора се отнася към другите форми на социални и междуличностни разногласия?

По този въпрос отново Обединителната гледна точка е изчерпателна и систематична. Според нея първата отговорност на човека е да обедини своите дух и тяло с център Божието Слово (или истината на Абсолютния Идеал). Духът е вътрешното, истинското Аз на личността и е предназначен да живее вечно. Физическото тяло от друга страна е първоначално създадено да се кооперира и подкрепя дадената ни от Бог насока за развитие на духа към съвършенство. Поради Грехопадението (или разрушаването на връзката между човешкия дух и величествената му отговорност и съдба), религията стана необходима като възпитателно и възстановително средство за преизграждане на първоначалното единство между духа и тялото, както и на всички последващи от това взаимовръзки.

В този смисъл религията представлява света на духовното и на всички идеали, докато науката (включваща политиката и икономиката), съотвества на тялото, или физическия живот в този свят. Затова и религията има двойнствена мисия. Първата е да свърже отново човешкия дух към неговата първоначална и величествена съдба. Втората мисия на религията е да възстанови духовния аспект на битието ни в първоначално определената му позиция на водач. Това означава, че хармонията между световните религии не е просто един от многото компоненти в процеса към световния мир, а че всъщност е първо и задължително условие в този процес. С други думи, без хармония между религиите е невъзможно да се изградят трайни хармонични взаимоотношения в която и да сфера на човешките дела. Религиозната хармония е произхода, източника и водача на всички останали хармонии, в това число правилната насока на развитие на науката и академиката, както и международните политически, икономически и културни връзки.

Практическото приложение на Обединителната Теория може да бъде видяно в 40 годишната програма за междурелигиозна хармония, провеждана от институции, основани от Д-р Сан Мьонг Мун. Започвайки от Надденоминационното Движение, основано в Южна Корея през 50-те години на миналия век, тяхното развитие продължава в лицето на Междурелигиозната Федерация за Световен Мир (1991), Надденоминационната и Наднационална Федерация за Световен Мир (1999) и се завърши с Вселенската Федерация за Мир (2005). През годините Обединителите имаха себеотдаден живот, за да спонсорират буквално хиляди религиозни лидери да вземат участие в програми, работещи за междурелигиозна хармония. Освен това, всички тези дейности бяха провеждани съвместно с други Обединителни организации, стоящи на равнопоставено или по-високо ниво.

В заключение може да бъде казано, че Обединителният възглед е програма, предлагаща процедура за възстановяването на Божия първоначален идеал на хармония. Този възглед обяснява, че е възможно да се възстанови вечната хармония чрез преминаване по път, обратен на този, по който първоначалния идеал е бил погубен. За да се осъществи това, се изисква потоянно и отдадено практикуване на Истинската Любов (живот за другите). Това може да бъде постигнато единствено от тези, които са в контакт с първоизточника на Истинската Любов. Това означава, че искрено и съзнателно посвещение на мъдростта и ученията на религията, изповядвана от всеки индивид, е незаменим компонент в реализирането на междурелигиозната хармония. Ролята на религията и стремежа към хармонични междурелигиозни връзки заемат водеща позиция при установяването на траен глобален мир, който мир е отражение на Божия първоначален идеал на Истинската Любов.

Фън Шуй (Feng Shui) - Живот в хармония

Каква енергия преобладава във Вашето жилище – мъжка или женска?

Забелязали ли сте, че има места на които спите по-добре, отколкото на други? Или, че има офиси, в които сте по-креативни и по-концентрирани, отколкото в други? Случвало ли Ви се е гостите Ви да предпочитат да останат цяла нощ в уютната Ви кухня, отколкото в подредената всекидневна? Чували ли ли сте също, че децата, след като им преместиш леглото започват да предпочитат да спят в него, отколкото при родителите си? Зад всичко това стои една много стара система за избиране на „подходящото място”, учението на Фън Шуй.

Прави форми, мебели с остри ъгли, огледални повърхности, бели и сиви цветове, метални и лъскави повърхности, активират енергията Ян. Това олицетворява яснота, динамика и активност, ориентация към успех, донякъде типична за „разумни” хора атмосфера. От друга страна уютните мебели, меките платове, топлите цветове, притъпената светлина, приятните миризми  и малките аксесоари са част от Ин-интериора. Тук човекът е насочен повече към себе си, но в същото време е загрижен, добродушен и в търсене на уют, постоянство и интимност.

Преведенобуквално азиатският израз „Фън Шуй” означава вятър и вода. Вятърът е символ на мъжката енергия Ян, водата репрезентира женската сила Ин. Тези две напълно противоположни енергии трябва да намерят подходящ баланс. Прекалено много енергия  и от едната и от другата могат да навредят на човек.

За да има в едно жилище хармония то се нуждае от много Ин и Ян енергии. Който например живее в high-tech-сграда трябва да уравновеси прекалено многото стъкло или метал с естествени материали, цветове и мебелировка, като дърво, килими, завеси или растения. Важното е цялостната енергия на жилището да е в хармонично съзвучие и по-този начин да излъчва позитивна енергия.

Много от нас живеят в постоянен стрес, с усещането, че животът им е поел в неправилна посока.

Изкуството на фън шуй, тръгнало от Китай преди 3000 години, може да помогне за възстановяване на спокойствието и предлага конкретни принципи за постигане на хармония.

Всичко зависи от вас

Фън шуй не е с универсален номер, който става и стои добре на всички. Всеки има уникални качества и Фън Шуй акцентира върху създаването на позитивна енергия по начин, който има отношение именно към отделната личност.

Погледнете обзавеждането в дома си, картините, разните сувенири по лавиците и семейните снимки. Всеки от тези предмети е свързан с някакъв спомен.

Ако този спомен не ви подкрепя и не ви дава сила, не трябва да бъде в дома ви. Така че изхвърлете например онзи стенен часовник, останал при вас след развода. Може би сте изкарала страхотни дни с приятелка в Париж? Тогава окачете на стената в рамка снимка от това пътуване или дори пощенска картичка с Айфеловата кула.

Персонализирайте дома си и ще се изненадате от промяната в прилива на енергия.

Когато се опитвате да решите дали за запазите някой предмет, може да си зададете следните въпроси:

- Необходим ли ми е?

- Използвам ли го?

- Обичам ли го?

- Прави ли ме щастлив и провокира ли хубави спомени?

Станете богати

Сигурно сте чували, че фън шуй може да ви помогне да печелите повече, да намерите любовта или да получите повишението, към което се стремите. Как може да се случи това?

Всъщност е много просто: когато живеете в обстановка, която ви подкрепя като личност, чувствате прилив на енергия.

Когато се събуждате, за да отидете на работа и първо видите свежите цветя на шкафчето си, любимата си картина или любимия си предмет, свързани със спомени, които ви топлят, ще се чувствате заредени и в хармония още преди да излезете навън.

Това е една от най-силните страни на изкуството фън шуй - то не само ще направи дома ви по-красив, но може да ви донесе хармония и спокойствие.

Усещане за вътрешен комфорт и удовлетвореност се простира, за да подобри, всеки аспект от живота ви.

Подредете хаоса

Безпорядъкът ви кара да се чувствате изтощени, изнервени и натоварени емоционално. Мислете за него практично.

Ако трябва да се обадите на някого, за да уредите някакъв въпрос, но половин час търсите визитната му картичка, затрупана под стари и често - ненужни листове по бюрото, ще загубите ценно време в търсене на това, което ви трябва.

За да разчистите бъркотията, изхвърлете всичко, което е ненужно. Останалото подредете в папки, които може спокойно да останат извън полезрението и съзнанието ви.

Следвайте "пътя на вятъра и водата"

Тази фраза е буквален превод на термина "фън шуй". За да разберете наистина това изкуство, трябва да разберете смисъла, скрит зад него.

Точната сила на вятъра ще донесе нежен бриз от морето, но твърде силен вятър ще предизвика ураган. По същият начин, точното количество вода създава красива река, но твърде много вода ще предизвика наводнение.

Също както силите в природата трябва да бъдат в баланс, за да създават хармонична среда, елементите в дома ви трябва да бъдат в баланс, за да живеете вие хармонично.

Внесете природата в дома си

Спомнете си последния път, когато сте били сред природата, независимо дали става въпрос само за пикник в планината или може би за риболов. Спомняте ли си чувството на хармония? Пресъздаването на това чувство е лесно.

Колкото повече светлина, толкова по-добре. Така че махнете щорите и оставете слънцето да влезе в дома ви. Сменете мъждивите крушки с крушки, от които блика светлина.

Цветята също ще внесат хармония и баланс в дома ви. Животът и енергията на едно растящо цвете ще промени пространството около вас. Не е необходимо да купувате скъпи, екзотични цветя. Мястото, където живеете, трябва да отразява вас и да съдържа това, което вие смятате за красиво, включително и ако това е мушкато от градината на баба ви.

Може би сте забелязали, че в Китайските ресторанти винаги има вода - аквариум, декоративен фонтан или езерце. Идеята зад това е, че както водата тече нежно, така трябва да тече вашата енергия.

За да имате това усещане в дома си, използвайте идеята по най-уместния начин. Затворете очи и слушайте ромона на водата, за да усетите хармонията и баланса на енергията си.

Направете фън шуй начин на живот

Изкуството на фън шуй служи, за да внесе положителна енергия в живота и да прогони лошата. Да избереш позитивното пред негативното, е начин на живот. Това означава, че по същия начин, по който изхвърляте снимката на бившия приятел, защото е бил груб, по същия начин трябва да се отървете от лошите връзки в живота си.

И както слагате цветя в дома си, за да го направите по-красив, по същия начин трябва да направите по-красив живота си, като прекарвате времето си с хора и в дейности, които ви дават чувство за пълноценност, щастие, спокойствие и хармония.

Правата на човека във фокус

Електронен бюлетин на Българския хелзинкски комитет за правозащитна информация и анализи

На адрес http://www.bghelsinki.org/bulletin/  можете да намерите Електронния бюлетин на Българския хелзинкски комитет.
Броят, който излезе вчера, е посветен на шестдесеттата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека (приета от ООН на 10 декември 1948 г.) и съдържа много интересни есета на автори като Aryeh Neyer, президент на "Отворено общество" - Ню Йорк, на Kenneth Roth, изпълнителен директор на вероятно най-голямата правозащитна организация в света - Human Rights Watch, на професорите в Лондон Costas Douzinas и  AC Grayling (това е постоянния коментатор на в-н "Гардиън" по въпросите на правата на човека), както и на д-р Димитрина Петрова, изпълнителен директор на базираната в Лондон правозащитна организация Equal Rights Thrust.
Тези, които желаят, могат да се абонират безплатно за изданието, което има за цел да запознава публиката в България с мненията на водещи световни автори в областта на правата на човека, както и с образци на световната правозащитна теоретична и публицистична мисъл, а също и да актуални събития в правозащитната област у нас и по света.