РАЗМИСЛИ НА ОБЕДИНИТЕЛ ВЪРХУ МЕЖДУРЕЛИГИОЗНИТЕ ВЗАИМОТОНОШЕНИЯ

Д-Р ФРАНК КАУФМАН

(преведено със съкращения)

Уводни думи

Настоящото есе цели да структурира Обединителната представа за междурелигиозните взаимоотношения, съпоставена със съществуващите теории на междурелигиозния диалог. Счита се, че има две разнопосочни гледни точки, които са се опитвали да определят визията и подхода на междурелигиозния диалог през изминалия век. Тези визии отразяват Азиатското единение (с неговия голям пионер в междурелигиозните усилия, Вивекананда) и Западните Демократични презумпции, произхождащи от много християнски, светски или необвързани теоретици на междурелигиозния диалог. Ще покажа, че Обединителната гледна точка представя подход на съвсем различна основа и презумпции, и после ще представя в резюме основните елементи на тази позиция. Само по себе си това есе не може да се сметне за нещо повече от подготвителен или въвеждащ опит в представянето на темата. За да се представи правилно Обединителната теория на междурелигиозния диалог са необходими по-обстойни доводи, представяне на развитието на основните елементи, а също ще изисква внимателно историческо изследване на огромния междурелигиозен опит, натрупан от Обединителното Движение през годините.

ЗАПАДНИТЕ И ИЗТОЧНИТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Чикагският Парламент на Световните Религии от 1893 г. може да се идентифицира като повратна точка на постоянно набиращата популярност поддръжка на межурелигиозния диалог.

Това събитие се свързва специално с беседата на Свами Вивекананда. Но трябва да отбележим, че по това време голям брой от пионерите на междурелигиозната мисъл и действие са поддържали своя напредък благодарение концепциите на модернизма, който по това време (1893) е действал с пълен замах на запад и е продължил със същата сила и през следващия век. Междурелигиозните лидери от Християнския Запад, които са допринесли наполовина за формирането на ранната междурелигиозна мисъл и действие, са правили това под влиянието на Модернизма. Другата половина се дължи на усилията на групите, базирани в Азия, с типичен пример на Свами Вивекананда и множество други хиндуисти и будисти. Тези две групи са оформили визия относно средствата и начините на междурелигиозния диалог, като в това отношение са се допълвали взаимно . Моделите, които Западната група развива се базират на принципите на демокрацията, докато Източната група се опира на Азиатския религиозен мироглед.

Източният лагер набляга на своята идентичност, идваща от писанията на Източните религии и затова се придържа към техните наставления. Западната група обаче прави по-малко усилия да аргументира основата на своята визия и по този начин биват по-неясни относно основата на техните аргументи по междурелигиозния диалог. Една от причините за това се крие зад факта, че Запада е доминирал над останалата част от света през последните 300 години и в днешно време хората на запад приемат, че всеки по света желае човешките и институционални взаимоотношения да бъдат структурирани по модела на Западните демокрации. Тази недекларирана изходна позиция на много междурелигиозни дейци от Запада произхожда от допускането, че „всеки вече знае колко желана е Западната демокрация. Ето защо почти не се налага да аргументираме междурелигиозните модели, отразяващи този универсално желан идеал“.

Визията на Обединителното движение, произлизаща от Божествения принцип,              оценява достойнствата на тези две течения, но в същото време не се съгласява с никоя от тях, както и съзнателно не се стреми да ги хармонизира чрез философска инициатива. Заявявайки, че изхожда от позиция, нямаща корени в нищо от познатите ни досега, това от само себе си налага критика на гореспоменатите гледни точки.

Източникът на конфликтите

Първата стъпка при определянето на подход в междурелигиозния диалог е да се разгледа ключовият въпрос за същността на конфликта. Раздорът сред световните религии не се отличава по форма и съдържание от който и да друг тип конфликт. Това е просто едно поредно изражение на факта, че хората не съумяват да се разберат. Всяко предложение за подобрение на тази толкова стара ситуация неизбежно произлиза от това какво е разбирането ни за произхода на конфликта. Следователно, първият въпрос, който човек трябва са си зададе, когато анализира предложение в сферата на междурелигиозния диалог е: „какво е разбирането на авторът за съществуването разединението и конфликта?“

Причините за раздорите и конфликтите могат да бъдат поставени в спектъра между два крайни полюса:

А: Това може да бъде видяно като част от естествения ред на нещата, а именно че или Бог е създал доброто и злото още от самото начало, или че „злото“ е вторичен резултат от смесването на духа и материята.

Другият полюс, Б: е, че Бог е създал космоса, като нещо добро и изпълнено с мир, и че конфликта и раздора са се появили в резултат на съзнателното непослушание на първите човешки предци.

Пример за позиция А можем да намерим в някои течения на Юдаизма. В Талмуда, (Kiddushin 30b) четем, „Деца мои! Аз създадох във вас предразположение към Злото, но създадох и Закона като антидот“. Будизмът и Джайна също споделят тази позиция, но без да утвърждават Твореца Бог; „злото (конфликта) произлиза поради тенденцията на живите същества да разделят формите и имената и да се обвързват с тях“ (Vajrasamahisutra, b.617, d. 686). Позицията на Джайна е още по-радикална, „всички живи същества, от най-низшите до човека, имат вродената сила на душата, осакатена от асоциирането с кармичната материя“. Другата гледна точка (Б), че първоначалният свят, изпълнен с мир и хармония, е бил разрушен от „Грехопадението“, може да се открие в традиционните тълкувания на Книгата Битие от Стария Завет и в Корана.

Начинът, по който човек подхожда към неопровержимия факт, че хората не са в мир по между си, определя в последствие съответни предписания за справянето със ситуацията. Самото съществуване на такива предписания, определя втората отличителна характеристика при сравняването на междурелигиозните програми и теории, която характеристика касае не произхода, а именно изхода на конфликта като цяло. Тук отново могат да бъдат различени два полюса. При първият, А, заключението е, че „винаги е имало конфликти и това е начина, по който нещата са устроени.“ Заключението е, че „винаги ще има разединение и конфликти“ Такова мислене допуска възможност за мир, но не в условията на реалността, която ни обкръжава.

Противоположната позиция, Б, утвърждава, че мирът и хармонията са някак възможни в този свят.

Накратко, в казаното до тук виждаме, че междурелигиозните инициативи могат да изходят от разбирането за сътворена вселена или с вечно съществуваща вселена. Те могат да изходят освен това от разбирането, че мирът и хармонията са били унищожени или загубени, или с реалност, която е първоначално или вечно изпълнена с раздори и конфликти. Освен това, мирните инициативи могат да се базират на вярата, че мирът и хармонията са осъществими в настоящата реалност, или на допускането, че природата на нещата е такава, че идеалът е просто невъзможен, когато и да е било.

Любопитно е да се отбележи, че има множество начини да се живее за мир, въпреки убеждението, че постигането му е невъзможно. Единият от начините е просто да се приемат противоречиви начини на мислене, говорене и действие. Такова състояние е типично дори и за високообразовани хора. Поради това, не е случайно да се открият хора, ангажирани в междурелигиозни дейности, които не са се и замисляли дали постигането на техните цели е възможно според философското или теологическото заключение на изповядвания мироглед.

Друга вариация произлиза от тип религиозен индивидуализъм, която заявява нещо от сорта на „винаги ще има конфликти и раздори на този свят, но ако дори и един живот може да бъде спасен, или ако една душа може да се просветли... и т.н.“ Никой не може да отрече, че това е ценен начин за човек да оползотвори времето си, и че това е ценна кауза на която да се посвети. Но при все това, една визия за междурелигиозни връзки трябва да потвърди ясно дали авторът й вярва, че траен и глобален мир е възможен.

Интересно е, че религиозни и философски системи, които приемат, че „злото“ или конфликта са част от сътворението, не предполагат задължително, че космосът трябва да остане вечно в конфликт. Тези хора наистина вярват в настоящото постигане на това, за което работят. Междурелигиозната работа на такъв тип хора няма в основата си противоречие. Тези системи по-скоро са заложили в основата си вяра в прогреса или еволюция, извършена от някаква космическа сила, духовна, културна или материална. В този случай се вярва, че доброто рано или късно ще превъзмогне злото, че интуицията на хармонията ще измести илюзията на разделението. В тези системи, възможността хората да бъдат просветлени един по един има допълнителната възможност, че честотата на просветление може да се ускори, обхващайки все повече и повече хора, докато в един момент превземе всички. Такива прогресивно-еволюционни възгледи ще призовават за образование, издигане на съвестта, политически активизъм и дори все по-усилено следене за спазването на религиозните права и закони. Всичко това ще са средства, които евентуално биха премахнали завинаги конфликтите. Тези позиции ще бъдат защитавани и прилагани с пълното и съзнателно убеждение, че един ден конфликтите, включително и междурелигиозните, ще престанат да съществуват.

Възгледите за „Съзнателното неподчинение“ или „Грехопадението“ като корена на „злото“ също могат да заемат поне две позиции. Едната произлиза от фундаменталистичния апокапсизъм, който не вижда мир на земята. Другата, която също приема необходимостта от радикална, Божествена намеса, се различава дотолкова, доколкото вярва, че Бог може да установи своя идеал на този свят в определен момент. Която и да е от тези позиции, свързани с консервативните интерпретации на Аврамовите вери да включва елементи на прогрес, то необходимостта от Божествена намеса под каквато и да е форма, изключва възможността в тези системи да присъства един истински прогресивизъм.

Мирът между Религиите и Световния Мир

Веднъж когато основните елементи и схващания на човек относно мира като цяло са установени, то следващият по важност елемент е свързан с въпроса: „Дали конфликта между религиите е някакъв уникален по своята същност конфлик? Дали разрешението на този конфликт изисква нещо различно от, да кажем това, което ООН се опитва толкова упорито да стори в международните взаимоотношения?“ Ако човек смята, че междурелигиозния конфликт е нещо различаващо се, т.е. уникално сред множеството форми на противопоставяне по света, то същият човек трябва да обясни разликата и по какъв начин междурелигиозния конфликт е свързан с останалите форми на конфликт.

Освен това, трябва да се попита, дали религиите имат по-голям шанс да се помирят, в сравнение с които и да е други враждуващи битиета? Дали един ден ще видим всички вярващи хора, застанали щастливо един до друг, а в същото време уличните банди от мексиканци и чернокожи да продължат да се избиват, сякаш е неделима част от ежедневието на Лос Анджелис?

Или да погледнем нещата на обратно. Може би религиите са толкова невъзможни за помирение, че израелските и палестинските лидери биха постигнали мир, напълно пренебрегвайки религиозните убеждения на хората, които те представят и които хора са в конфликт от 2500 години. В смисъла на гореспоменатото, междурелигиозните усилия за мир, провеждани от група индивиди трябва да са актуална, реална част в по-глобалния театър на човешките действия.

Например, някой може да предаложи план за междурелигиозно помирение, базиран на все по-доминиращия език на правата, представлявайки разцепващите и влошаващи се Западни демокрации. Същият човек обаче, трябва да обясни, защо този план ще работи сред общността на вярващите, след като очевидно се проваля да поддържа социалното съвместителство в развитите общества, а също и че не успя да вдъхнови нациите по света да се кооперират. Същото важи и за предложения, които биха обединили религиозните институции под ръководството на индивиди, които са вдъхновени от визията за единство, което обаче не зачита различията. Която и схема да се предложи, Западно-демократичната или Азиатската, трябва да се обоснове дали ще успее да създаде в опита си, мир на глобално ниво. Ако не може, то каква е тази природа на религиите, която би позволила на провалящи се с хилядолетия схеми да успеят, и то само защото са приложени върху духовни общности.

Междурелигиозните инициативи трябва да обяснят ясно как те ще съумеят да заработят в междурелигиозни институции и между самите вярващи, при положение, че никога не са давали резултат в другите сфери на човешките взаимоотношения. В допълнение, тези инициативи трябва да обяснят как междурелигиозната хармония оказва влияние върху по-глобалните международни взаимоотношения.

Говорейки за тези два подхода, ние трябва да отчетем техния невероятен принос за прогреса на международния диалог, и това, че техните усилия ни доведоха все по-близо към световен мир. Освен това, бъдещето развитие на мирния процес ще продължава да зависи от приноса на тези две течения. Източната позиция има по-голямо влияние върху прогреса на междурелигиозните взаимоотношения, докато Западната позиция често е откъсната от религиозните си основи и прекалено дълбоко свързана с рационализма на Просвещението.

Обединителната Гледна Точка

Обединителната гледна точка представя ясна програма за установяване на хармонични междурелигиозни взаимоотношения. Тя дава изчерпателен отговор както по отношение на произхода на конфликтите, така и по отношение на ролята на междурелигиозния сблъсък в глобалния театър на човешките взаимоотношения.

По отношение на първоначалната природа на сътворения свят, Обединителната гледна точка утвърждава недвусмислено, че Божият първоначален идеал за творението е бил един напълно хармоничен свят и Космос. Конфликтите са се появили изцяло в резултат на съзнателното неподчинение на първите човешки предци. Обединителната гледна точка много ясно описва първоначалния идеал на хармонията, произхождащ от Истинската Любов, т.е., че Бог и всичко в Космоса съществува, за да живее за другите. Загубата на този идеал, причинена от Грехопадението на първите хора, е именно потъпкването на Истинската Любов. Така, възстановяването на първоначалния идеал на хармонията (включително и междурелигиозната хармония), се състои във възстановяването на Истинската Любов. На това именно се базира есенцията на Обединителното предложение за установяване на междурелигиозна хармония, или с други думи убеждението, че единствените наистина хармонични взаимоотношения са тези, характеризиращи се с Истинска Любов. Хармонията според Обединителната теория не може да се установи чрез „съзнателно защитаване правата на другите“ или пък поради необходимостта от уважение към правото на другия да бъде различен. Тези две позиции, едната на осъдителния демократизъм, а другата на деконструктивния демократизъм, изразяват ултра-модерните гледни точки, които понастоящем изобилстват в изхабените и разпадащи се Западни демокрации.

Обединителната теория за междурелигиозните взаимоотношения не търси никакви строги законови формулировки, на чиято база равенството и справедливостта да бъдат наложени и гарантирани. Нито пък предлага издигане на съвестта в класическите или псевдонаучни формулировки, според които добросъвестните партньори постепенно достигат до осъзнаването на това какво представлява другия. Основата на Обединителната теория и практика за междурелигиозните взаимоотношения предписва възстановяването на Истинстата Любов, чрез принципи, разкрити в откровение, както и чрез насърчаване всеки да достигне Истинския Бог (или Истинския Абсолют) в смирено, интензивно и изпълнено с вяра практикуване на собствената си религия – будистите, чрез практикуване на Будизма, християните, чрез практикуване на Християнството и т.н.

Междурелигиозните дразги са просто една от многото форми на изкривени взаимоотношения. Чрез практикуване на Истинската Любов ще бъде възможно да се възстановят правилните и функционални връзки между световните религии. Според Обединителната теория, всички връзки, от индивидуално до космическо ниво, произлизат от микроструктурата, в която са капсулирани всички възможни взаимоотношения на Истинска Любов. Това именно са взаимоотношенията между родители и деца, братя и сестри, съпруг и съпруга. Когато говорим за ниво на хармония или противопоставяне (дори на ниво нации или религии), това съответства на мащаба на една от тези базови връзки, току що споменати.

Обединителната позиция разглежда произхода на конфликтите като 5-степенен процес:

1) Отделяне на човека от „Словото на Бог“; 2) Разделение между тялото и духа (вътрешен конфликт); 3) Разделение между мъжът и жената (съпружески конфликт); 4) Разделение между деца и родители (семеен конфликт) и 5) Разделение между по-възрастния и по-младия брат (братски конфликт). Възстановяването на първоначалната хармония и установяването на траен мир се постига като се извърви обратния път. Двамата братя се обединяват като условие за обединение с майката. Единството на тези три фигури е условие за единството между родителите, и единството на семейството е условие за обединение с Бог (със Словото или с Абсолюта). Начинът, по който се възстановява хармонията на всяко едно от тези нива се постига единствено с практикуването на Истинската Любов, или живот за другите. Историята на войни и мир е история на опита да се премине от външното ниво на братя към вътрешното ниво на родители и Бог. Най-високият идеал, въплатен в човешката ценностна система е бил този на Сина и Годеницата. Преди идването на Обединителната доктрина, родителския идеал в процеса на установяването на хармонията не се е бил появил.

 

Обединителната теория за междурелигиознините взаимоотношения прилага разбирането си относно първоначалната хармония и настоящето възстановяване по следния начин: Бог (или Абсолюта) е такъв, който живее абсолютно и безусловно за другите. При положение, че всяка религия претендира да е директния израз на Единствения Истински Бог, или Истинския Абсолют, то това трябва да означава (и означава), че последователите трябва да отразяват Божият идеал в техния живот. Призивът да се живее безусловно за другите е единствено възможен за тези, които следват собствената си религия толкова отдадено, че да могат да достигнат корените й. Веднъж озовали се там, те откриват източника на Истинската Любов, единствената сила, способна да доведе до трайна междурелигиозна хармония. Религиите и вярващите в такъв случай трябва да се подпомагат взаимно в задълбочаването на посвещението на всеки човек към собствената му религия. Веднъж когато капацитетът за Истинска Любов е постигнат чрез влизане в контакт с Истинския Бог (Абсолютния Идеал), религиите могат да възстановят трайния мир. Тогава те могат да възстановят първоначалния идеал на хармонията, преминавайки заедно по обратния път, по който хармонията и Истинската Любов са били загубени.

Вторият въпрос, по който една изчерпателна теория на междурелигиозните взаимоотношения трябва да отговаря, е относно ролята на религията в глобалната сцена на човешките взаимоотношения. Как дисхармонията между вярващите хора се отнася към другите форми на социални и междуличностни разногласия?

По този въпрос отново Обединителната гледна точка е изчерпателна и систематична. Според нея първата отговорност на човека е да обедини своите дух и тяло с център Божието Слово (или истината на Абсолютния Идеал). Духът е вътрешното, истинското Аз на личността и е предназначен да живее вечно. Физическото тяло от друга страна е първоначално създадено да се кооперира и подкрепя дадената ни от Бог насока за развитие на духа към съвършенство. Поради Грехопадението (или разрушаването на връзката между човешкия дух и величествената му отговорност и съдба), религията стана необходима като възпитателно и възстановително средство за преизграждане на първоначалното единство между духа и тялото, както и на всички последващи от това взаимовръзки.

В този смисъл религията представлява света на духовното и на всички идеали, докато науката (включваща политиката и икономиката), съотвества на тялото, или физическия живот в този свят. Затова и религията има двойнствена мисия. Първата е да свърже отново човешкия дух към неговата първоначална и величествена съдба. Втората мисия на религията е да възстанови духовния аспект на битието ни в първоначално определената му позиция на водач. Това означава, че хармонията между световните религии не е просто един от многото компоненти в процеса към световния мир, а че всъщност е първо и задължително условие в този процес. С други думи, без хармония между религиите е невъзможно да се изградят трайни хармонични взаимоотношения в която и да сфера на човешките дела. Религиозната хармония е произхода, източника и водача на всички останали хармонии, в това число правилната насока на развитие на науката и академиката, както и международните политически, икономически и културни връзки.

Практическото приложение на Обединителната Теория може да бъде видяно в 40 годишната програма за междурелигиозна хармония, провеждана от институции, основани от Д-р Сан Мьонг Мун. Започвайки от Надденоминационното Движение, основано в Южна Корея през 50-те години на миналия век, тяхното развитие продължава в лицето на Междурелигиозната Федерация за Световен Мир (1991), Надденоминационната и Наднационална Федерация за Световен Мир (1999) и се завърши с Вселенската Федерация за Мир (2005). През годините Обединителите имаха себеотдаден живот, за да спонсорират буквално хиляди религиозни лидери да вземат участие в програми, работещи за междурелигиозна хармония. Освен това, всички тези дейности бяха провеждани съвместно с други Обединителни организации, стоящи на равнопоставено или по-високо ниво.

В заключение може да бъде казано, че Обединителният възглед е програма, предлагаща процедура за възстановяването на Божия първоначален идеал на хармония. Този възглед обяснява, че е възможно да се възстанови вечната хармония чрез преминаване по път, обратен на този, по който първоначалния идеал е бил погубен. За да се осъществи това, се изисква потоянно и отдадено практикуване на Истинската Любов (живот за другите). Това може да бъде постигнато единствено от тези, които са в контакт с първоизточника на Истинската Любов. Това означава, че искрено и съзнателно посвещение на мъдростта и ученията на религията, изповядвана от всеки индивид, е незаменим компонент в реализирането на междурелигиозната хармония. Ролята на религията и стремежа към хармонични междурелигиозни връзки заемат водеща позиция при установяването на траен глобален мир, който мир е отражение на Божия първоначален идеал на Истинската Любов.

Фън Шуй (Feng Shui) - Живот в хармония

Каква енергия преобладава във Вашето жилище – мъжка или женска?

Забелязали ли сте, че има места на които спите по-добре, отколкото на други? Или, че има офиси, в които сте по-креативни и по-концентрирани, отколкото в други? Случвало ли Ви се е гостите Ви да предпочитат да останат цяла нощ в уютната Ви кухня, отколкото в подредената всекидневна? Чували ли ли сте също, че децата, след като им преместиш леглото започват да предпочитат да спят в него, отколкото при родителите си? Зад всичко това стои една много стара система за избиране на „подходящото място”, учението на Фън Шуй.

Прави форми, мебели с остри ъгли, огледални повърхности, бели и сиви цветове, метални и лъскави повърхности, активират енергията Ян. Това олицетворява яснота, динамика и активност, ориентация към успех, донякъде типична за „разумни” хора атмосфера. От друга страна уютните мебели, меките платове, топлите цветове, притъпената светлина, приятните миризми  и малките аксесоари са част от Ин-интериора. Тук човекът е насочен повече към себе си, но в същото време е загрижен, добродушен и в търсене на уют, постоянство и интимност.

Преведенобуквално азиатският израз „Фън Шуй” означава вятър и вода. Вятърът е символ на мъжката енергия Ян, водата репрезентира женската сила Ин. Тези две напълно противоположни енергии трябва да намерят подходящ баланс. Прекалено много енергия  и от едната и от другата могат да навредят на човек.

За да има в едно жилище хармония то се нуждае от много Ин и Ян енергии. Който например живее в high-tech-сграда трябва да уравновеси прекалено многото стъкло или метал с естествени материали, цветове и мебелировка, като дърво, килими, завеси или растения. Важното е цялостната енергия на жилището да е в хармонично съзвучие и по-този начин да излъчва позитивна енергия.

Много от нас живеят в постоянен стрес, с усещането, че животът им е поел в неправилна посока.

Изкуството на фън шуй, тръгнало от Китай преди 3000 години, може да помогне за възстановяване на спокойствието и предлага конкретни принципи за постигане на хармония.

Всичко зависи от вас

Фън шуй не е с универсален номер, който става и стои добре на всички. Всеки има уникални качества и Фън Шуй акцентира върху създаването на позитивна енергия по начин, който има отношение именно към отделната личност.

Погледнете обзавеждането в дома си, картините, разните сувенири по лавиците и семейните снимки. Всеки от тези предмети е свързан с някакъв спомен.

Ако този спомен не ви подкрепя и не ви дава сила, не трябва да бъде в дома ви. Така че изхвърлете например онзи стенен часовник, останал при вас след развода. Може би сте изкарала страхотни дни с приятелка в Париж? Тогава окачете на стената в рамка снимка от това пътуване или дори пощенска картичка с Айфеловата кула.

Персонализирайте дома си и ще се изненадате от промяната в прилива на енергия.

Когато се опитвате да решите дали за запазите някой предмет, може да си зададете следните въпроси:

- Необходим ли ми е?

- Използвам ли го?

- Обичам ли го?

- Прави ли ме щастлив и провокира ли хубави спомени?

Станете богати

Сигурно сте чували, че фън шуй може да ви помогне да печелите повече, да намерите любовта или да получите повишението, към което се стремите. Как може да се случи това?

Всъщност е много просто: когато живеете в обстановка, която ви подкрепя като личност, чувствате прилив на енергия.

Когато се събуждате, за да отидете на работа и първо видите свежите цветя на шкафчето си, любимата си картина или любимия си предмет, свързани със спомени, които ви топлят, ще се чувствате заредени и в хармония още преди да излезете навън.

Това е една от най-силните страни на изкуството фън шуй - то не само ще направи дома ви по-красив, но може да ви донесе хармония и спокойствие.

Усещане за вътрешен комфорт и удовлетвореност се простира, за да подобри, всеки аспект от живота ви.

Подредете хаоса

Безпорядъкът ви кара да се чувствате изтощени, изнервени и натоварени емоционално. Мислете за него практично.

Ако трябва да се обадите на някого, за да уредите някакъв въпрос, но половин час търсите визитната му картичка, затрупана под стари и често - ненужни листове по бюрото, ще загубите ценно време в търсене на това, което ви трябва.

За да разчистите бъркотията, изхвърлете всичко, което е ненужно. Останалото подредете в папки, които може спокойно да останат извън полезрението и съзнанието ви.

Следвайте "пътя на вятъра и водата"

Тази фраза е буквален превод на термина "фън шуй". За да разберете наистина това изкуство, трябва да разберете смисъла, скрит зад него.

Точната сила на вятъра ще донесе нежен бриз от морето, но твърде силен вятър ще предизвика ураган. По същият начин, точното количество вода създава красива река, но твърде много вода ще предизвика наводнение.

Също както силите в природата трябва да бъдат в баланс, за да създават хармонична среда, елементите в дома ви трябва да бъдат в баланс, за да живеете вие хармонично.

Внесете природата в дома си

Спомнете си последния път, когато сте били сред природата, независимо дали става въпрос само за пикник в планината или може би за риболов. Спомняте ли си чувството на хармония? Пресъздаването на това чувство е лесно.

Колкото повече светлина, толкова по-добре. Така че махнете щорите и оставете слънцето да влезе в дома ви. Сменете мъждивите крушки с крушки, от които блика светлина.

Цветята също ще внесат хармония и баланс в дома ви. Животът и енергията на едно растящо цвете ще промени пространството около вас. Не е необходимо да купувате скъпи, екзотични цветя. Мястото, където живеете, трябва да отразява вас и да съдържа това, което вие смятате за красиво, включително и ако това е мушкато от градината на баба ви.

Може би сте забелязали, че в Китайските ресторанти винаги има вода - аквариум, декоративен фонтан или езерце. Идеята зад това е, че както водата тече нежно, така трябва да тече вашата енергия.

За да имате това усещане в дома си, използвайте идеята по най-уместния начин. Затворете очи и слушайте ромона на водата, за да усетите хармонията и баланса на енергията си.

Направете фън шуй начин на живот

Изкуството на фън шуй служи, за да внесе положителна енергия в живота и да прогони лошата. Да избереш позитивното пред негативното, е начин на живот. Това означава, че по същия начин, по който изхвърляте снимката на бившия приятел, защото е бил груб, по същия начин трябва да се отървете от лошите връзки в живота си.

И както слагате цветя в дома си, за да го направите по-красив, по същия начин трябва да направите по-красив живота си, като прекарвате времето си с хора и в дейности, които ви дават чувство за пълноценност, щастие, спокойствие и хармония.

Ден на народните будители

Малко хора знаят какво означава думата "будител". Ето даже в свободната енциклопедия Уикипедия как НЕправилно е дадена думата "будител":

"Будителите термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и пиетета към родната култура и етнос."

Ето и портрети на някои наши народни будители, чиито имена също са посочени в гореспоменатата енциклопедия. За съжаление никъде не успяхме да намерим портретите на няколко от тях.

 

 

 

 

 

Денят на народните будители

е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на : Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

 

Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото е, в някакъв смисъл, и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин, отколкото това е ставало през Античността, през Средновековието и през Възраждането.
За пръв път, Денят на народните Будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на св. Иван Рилски. През 1922 г., народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.
През многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под чуждо владичество – 2 века под това на византийците и 5 века - под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура...
И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа.
Този факт се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете.
Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет.
Показателен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, че само 9 години след Освобождението на България от османо-турско владичество вече имаме БАН.
На този ден, България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.
Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност. Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона.
През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят.
Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде “Златния век” на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.
Разбира се, не бива да пропускаме делото на т. н. “свети Седмочисленици” – това са братята Константин Философ – Кирил и Методий, както техните ученици – Горазд, Сава, Ангеларий, Наум и Климент (последният е автор на азбуката, наречена на името на неговия учител – кирилицата). Без тях, Златният век би бил невъзможен.
Не бива да пропускаме ученията на богомилството, на варлаамитството и на исихазма.
Нашите средновековни предци вярвали, че “Голи са, без книги, всички народи!”
На надписа върху колона на хан Омуртаг е записано: “Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!”
Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним!

За разлика от Западноевропейското Възраждане, което беше опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация (здрав и красив дух – в здраво и красиво тяло), при нас, народните будители търсеха пътища, водещи към победата над невежеството.
Нашето Възраждане не е нито опит за припомняне на нечии чужди идеи, нито опит за хуманизиране на човешкия дух.
Ние не се опитвахме да възстановим нещо, което е вън от нас, нямахме необходимост от идеите на Платон и на Аристотел, защото си имахме идеите на Орфей, на Иван Рилски, на Йоан Екзарх, на черноризец Храбър, на презвитер Козма и на всички знайни и незнайни старобългарски книжовници. Опитвахме се да отстояваме своето собствено минало величие.
Но защо наричаме борците за просвета с термина “будители”?
Защото те “събуждат народа”, за да може да види той деня, да види светлината на Слънцето. Целта на “събуждането” е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история...
Паисий Хилендарски, родоначалникът на българската освободителна идеология, разбуди българския народ от неговия вековен робски сън.
Неговото дело бе продължено от хората, взели участие в процесите, свързани с църковната борба, с просветното и с научното дело, с революционната борба, с литературата, с дарителството...

И кой, ако не – Църквата - трябва да спомага най-много за разпространението на знанията, за запазването на българсия език, на българщината, както и - за по-дълбокото разбиране на философията на историята - не като култура на войната, а като култура на мира?

Не е възможно да бъдат изброени всички народни будители. Трябва да се сетим и за всички незнайни будители. Трябва да отдадем признателността си и на днешните будители, защото признанието на цялостната им дейност не трябва да идва след векове.
Нужни ли са, в днешно време, нови народни будители?
Винаги са нужни велики личности, които да спомогнат за реализирането на националните идеали на един народ. Отговорността пред утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и – национална – на цялата българска нация.
Нека благодарим на всички знайни и незнайни, минали и настоящи народни будители за идеята, която са ни завещали, а именно – че будността е важна за едно по-добро бъдеще – лично и общонародно.

За Исус и неговото семейство

Кой е моделът за добро семейство? А по чий модел се създават семействата? На Сатана! Затова свободнния секс, разводите, кавгите и злоупотребата с деца се случват ежедневно. Определено Бог е искал да ни покаже не само модел за съвършен индивид чрез Исус, но и модел за истинска семейна любов. Но защо това не се е случило?
Еврейските лидери решиха, че Исус е просто самообявил се Месия. А какво би станало, ако вместо това го бяха приели? Исус щеше да остане жив и със сигурност да създаде семейство, а от там безгрешен род, наиция и свят щяха да се развият с времето. Но понеже е бил убит това не се осъществява и така и Божието царство не идва.

А може би някои си мислят, че просто Исус не е имал мъжкия орган за тази работа или не е знаел как се прави семейство, единствено е знаел как да умре?!? Да не бъдем толкова бързи в заключенията си... Можел ли е да създаде семейство? Можел е! Искал ли е да създаде семейство? Искал е!

Исус и Мария Магдалена

Да, има сведения за такава връзка в писанията. Но при внимателно изследване, тези цитати не показват реална семейна връзка, а само желание за създаване на такава. За съжаление Иисус бива убит преди да успее да има деца.
Ако Исус Христос бе успял да се сдобие с деца, те нямаше ли да са съвършенни и да имат същата връзка с Бог като него? Нямаше ли децата на Иисус да бъдат безгрешни и способни да доминират  Сатана? Помислете си, ако Исус имаше 10 деца и всяко от тях имаше по 10 деца, то колко съвършенни и безгрешни хора щеше да се появят преди още Исус да достигне 70 години. Това щеше да е края за Сатана и началото на Божия свят на доброто.
В тази светлина можем да разберем защо "ние трябва да се присадим към дървото на Исус". Изяснява се в каквъв смисъл той е "Истинското маслиново дърво", а ние сме "дивите". Грешните хора трябваше реално да се присадят към исусовата потомствена линия, която е отделена от първородния грях, потомствено предаден от Адам и Ева на цялото човечество. Така Сатана щеше да бъде буквално вързан, понеже нямаше да има обекти на земята над които да заклеймява кръвното право да им влияе към зло.

Съвършенни деца само от съвършенни родители

Ще си кажете, "какво ако човечеството щеше да разбере какво е съвършено семейство? -пак ли семействата щяха да си бъдат такива като сега? -защото ето виж, човечеството разбра какво е съвършен "човек" в лицето на Исус, но никой не стана съвършен като него?" И тук е основния момент, за да имаш съвършенни хора, те трябва да се родят и бъдат отгледани от съвършенни родители като Исус. Така че без Месията да създаде семейство той не може да посее семето за появата на други съвършени хора. Просто без съвършенни, безгрешни родители няма начин как да се появят безгрешни деца. Няма такъв начин!
Но ако съвършен човек като Исус, който няма грях, създаде семейство раждането на безгрешно потомство е гарантирано. Разбира се, че Съвършен човек, небесно царство не прави. Но съвършенно, безгрешно семейство, ще има безгрешни деца и от там Божията потомствена линия ще се възстанови, света ще се изпълни със съвършенни личности и злото ще изчезне веднъж за винаги. Исус щеше да създаде семейство, от там безгрешен род, нация и накрая нов безгрешен свят. Но трябваше да бъде приет, за да осъществи това.

Исус не успя да създаде семейство

Защо когато Библията говори за Второто пришествие, все го свързва със свадба? Това е била болката на Исус, че не е успял да създаде семейство. Много по-важно от личните му чувства е че създаването на семейство е било централната му мисия! Без съвършенно семейство на земята, Божието царство никога не може да се установи, затова и Второто пришествие е необходимо в плът, за да довърши тази недовършена мисия, която Адам и Ева провалиха, а Исус бе убит и не успя да довърши... Провала не бе негов, а на подготвените да го приемат, еврейския народ, който се провали да разпознае и приеме Месията Исус.
Днес някои не изпитват нужда да създадат семейство. Едни са посветили живота си да достигнат лично съвършенство, а без него няма смисъл да създават семейство. Други пък ги интересува само егоистичното сексуално удоволствие и не желаят брак, отговорности и деца. Така че светът наистина се нуждае от модел за истинско семейство установен от Бог.
Но времето на църквите и религиите вече приключва. Вече навлизаме в епоха, когато семейството ще е най-важно, както за усъвършенстване на сърцето, така и за връзката с Бог. Не в църква, а в семейството се научаваме, чрез преживяване на детска любов, братскосестринска любов, след това на много по-всеотдайната съпружеска и накрая най-висшата и саможертвена - родителската любов.
И поради ограниченията на досегашните философии, никой не е разрешил човешките проблеми? Защото без да се разрешат семейните проблеми как ще се разрешат световните? Затова и още живеем в свят на войни и насилие, защото и в семейството е война и насилие!
Настоящия модел, за търсене на идеален партньор, чрез свободни сексуални връзки докато не попаднем на нещо по-успешно, е неуспешен. Точно затова се случват всички семейни проблеми в грешния свят. След като свикнем с безразборни, егоистични връзки, определено ще е трудно да създадем здаво и вярно семейство. Затова и разводите достигнаха до такива пропорции.
Но първоначалния идеал не е бил такъв. За всеки мъж някъде се ражда жена точно за него, с която съвършено да се допълват. Просто Бог не ни е създал да живеем отделени от него и неспособни да знаем коя е нашата половинка. Явно защо с отделянето ни от Бог всичко тръгва с главата надолу, а и колкото и да проверяват, коя е точната половинка, толкова по-далеч от намирането й отиват...

Историческия спор: Исус Бог ли е или човек?

"Иисус Христос е Господ и Бог, чрез когото всичко е сътворено. Той ееЕдинственият напълно съвършен". Това е стар спор, разкъсвал християнстовото в продължение на столетия. Прочетете историята и ще разберете колко мръсни и неморални игри за власт, влияние и пари са се играли около това. И колко ненужна кръв се е проляла.
Аз съм миротворец и обединител и не виждам смисъл в този безумен, сатанински спор. Разбира се, че и двете гледни точки "Исус е едно с Бога" и "Исус е човек, различен от Бога Творец" са верни. Проблема им е бил, че никой никога не е могъл удовлетворително да разбере и обясни връзката между двете. По тази причина споровете и конфликтите са били неизбежни.
Истината е, че и до ден днешен християнството не е разбрало тази връзка, но лошото е начина по който християнството е подхождало към спора - с насилие. А да разрешаваш спор със сила и манипулации не само е нецивилизовано, но е абсолютно противно на Божията същност и методи. Освен ако не говорим за фалшивия бог - Сатана.
Боли ме сърцето че е така, но това са историческите факти. А днешното християнство, дори евангелистите, са наследили и приели всичко решено на тези Вселенски събори. И още носят в сърцата си нетолерантноста, омразата, неприязънта. И разбира се пълната липса на желание да изслушат другата страна и да разберат, че се говори за едно и също нещо.
Нека се поучим от историята и не повтаряме грешките си. И не мислете, че невежеството е аргумент да обвиняваме другите. Не невежеството, а истината ще ни спаси, казва Исус. Та каква е истината по този въпрос?
Някой би казал, "сатана е вътре в мен". Да сатана е в човечеството, във всеки един! Сатана е в грешните хора и каквото и да правиш само можеш да намалиш ефекта на това, но не и да го махнеш от там. Но ако Исус имаше деца, сатана въобще нямаше да е в тях и когато "потомството на Месията" (Христос) се разрастне "като броя на звездите", както Книгата на Енох заявява, то къде щеше да се скрие сатана? Нека не се лъжем, единственото разрешение на проблема е появата на безгрешно потомство от безгрешни родители...

Усилията на Бог през историята

Бог е работил градивно и постепенно да издигне човечеството от невежество към все по-високо разбиране на истината. Така че винаги старото се е явявало на по-ниско ниво, и ако не приеме новото, е ставало дори пречка за човешкото развитие и за Божието провидение.
Християнството отваря много по-дълбоко разбиране за връзката между Бог и човека, като родител-деца, отколкото предишните съществували религии. Това е причината поради която с център християнството, западният свят достига невероятно развитие и просперитет. Но всеки път, когато християнските нации използват просеперитета си егоистично, а не за благото на човечеството, Бог ги изоставя и премества провидението в друга нация.
Така ако проследим християнското провидение, ще видим как то преминава от Израел в Рим, към Испания, след това Англия, и от там се прехвърля в САЩ.
Днес съществуват 5 основни религии, но е явно всеобщото установяване на западната култура на демокрация възникнала с център християнството. Божията цел обаче не са само християните. Бог желае всички да обединят усилията си и всеки с това в което е най-добър да допринесе за установяване на вечния свят на мир, хармония и разбирателство, където всички да се уважават и ценят.

Конфликта между Исус и Мария

"Коя е майка ми и кои са братята ми", казва Исус. А майка му казва за него: "Не го слушайте, той не знае какво говори, не е нормален." Явно взаимоотношенията на Исус и Мария са били много обтегнати, а не романтично възвишени и святи.
В друг цитат, Исус упреква майка си, че се притеснява за свадбата на другите, а не се е погрижила за неговия годеж.  Тогавашната традиция не му позволява сам да си вземе съпруга.
Така че основната причина, че Исус не създава семейство е провала на собственото му семейство да го разберат и подкрепят. Те просто са го мислели за луд. Да не говорим че Йосиф постоянно трябва да е натяквал, че Исус е копеле и да е упреквал Мария да признае кой е бащата. Друг инцидент отбелязан в Библията е когато радителите го забравят в Йерусалим и няколко дена дори не се сещат да го потърсят.

Съпругата на Исус

Но как да създаде семейство без подготвена съпруга? Да точно така! Исус, като съвършен е бил способен да създаде съвършено семейство! Но с кого? За това са необходими двама съвършени. Или определено говорим за годеница, която трябва да е била подготвена от Бог и следвайки безусловно Исус би могла да се отдели напълно от греха и да стане майка на безгрешното човечество.
Определено това възстановяване на позицията на безгрешна майка на човечеството, не е било лесна работа. Три години обществена мисия не са били достатъчни Исус да осъществи това. А и дори да е имало такава подготвена годеница, в обстоятелствата на преследване като сектант, Исус не е бил в позиция да получи благоволението на роднините й и да се сгоди с нея. В процеса на усилията си да намери разрешение на тези проблеми и изпълни мисията си да даде началото на безгрешното човечество и от там да изгради Божия идеален свят, Исус се озовава в безизходния капан на еврейското неверие. Той е обвинен за сектант, богохулник и изпратен на мизерна смърт.

Борбата между духа и тялото

"Плътта не наследява духа!!!" Но не Бог ни е създал така. Ако не беше грехопадението, духа и тялото щеше да са в абсолютно единство с център Бог. Всъщност спасението представлява точно това, да се върнем обратно в това състояние без вътрешен конфликт между духа и тялото.
Ако Исус бе останал жив, понеже неговите дух и тяло бяха абсолютно единни с център Бог, то и последователите му, и в крайна сметка, цялото човечество щеше, следвайки го да достигнат до това ниво. Факт е обаче че нито един светец дори, или колкото и да е отдаден вярващ не може да достигне това състояние.
Понеже Исус е в духовния свят, само с духа си можем да се обединим с Бог, но тялото ни остава под атаките на Сатана, така както и тялото на Исус бе убито от сатанинските сили.

Защо е необходимо Второ Пришествие

Това е единствената причина, защо, след като Исус разбира на преображение, че ще трябва да поеме пътя на кръста, в последните си дни, той за първи път споменава нуждата от Второ пришествие (нещо което никога не е било очаквано дотогава). Причината е че трябва съвършен човек, тук на земята да поведе хората, за да обединят и те духа и тялото си и тук на земята, този същия човек, Месията, да успее да възстанови жена до позицията на безгрешна съпруга, за да могат следвайки техния модел на истински родители, всички семейства да станат истински семейства и истински родители с център Бог. Едва тогава Божия свят ще може да се установи на земята и в духовния свят.

Само примерът учи

Някои казват, "Исус е бил достатъчно зает, за да казва на другите какво да правят, за да имат добри семейства."
Исус не можеше да е лицемер, да говори на хората да правят нещо (добро семейство), което той самия не е направил и преживял. А и той, който е съвършен, ако не може да създаде безгрешни деца, какъв смисъл има да учи грешните хора на това? Едва след като той успееше да покаже какво е безгрешно семейство, можеше да учи и последователите си на това.

Неутешимата мъка на Исус

Доказателство за невежеството на някои християни е факта, че те се радват на разпъването на Исус. Исус от своя страна обаче плаче в Библията поради неверието и неразбирането от страна на хората, които Бог с толкова усилия подготвяше само и само да могат да приемат и следват Исус, а те не можаха да го разпознаят.
Друго голямо невежество на някои е че с огромна самоувереност смятат, че следват Исус, докато те нямат директна връзка с него и незнаят, какво всъщност би било неговото мнение за делата им. Но Исус е жив, и лесно може да се свърже с нас от духовния свят, ако искренно се молим и го желаем. Също спокойно можете да го попитате или упрекнете директно, защо се е явил на Сан Мьон Мун и защо го е призовал. На нас това може и да не ни харесва, но предполагам Исус би могъл да обясни избора и действията си.
Интересното също е че д-р Мун (или Муун, както неправилно го изписват) свободно общува с Исус от 15 годишна възраст. И аз бих поставил това под съмнение, ако и начина му на живот и плодовете на живота му не го доказваха. Но в невежеството ни е лесно да критикуваме нещо което не познаваме. Това е същността на тесногледството, предразсъдъците и егоизма, които са довели толкова много конфликти, войни и неприязън в историята. Така че нищо ново не показваме по този начин и нищо не доказваме освен, че ние самите имаме много предразсъдъци в сърцето си.

Нуждата от второ пришествие

Каква е тогава мисията на Второто Пришествие? Исус не можеше просто да се ожени за която и да е. На него му трябваше, "подготвена съпруга" (както се споменава в Библията). Но дори и подготвена, тя произлиза от грешно потомство, така че на него му трябваше и време да възстанови тази жена до позицията на възстановена Ева.
Бог създаде Адам и Ева безгрешни, те съгрешиха и сега загубеното трябва да се възстанови. Това е основната логика в Библията. Как Бог работи да възстанови грешката на Адам и Ева? Той работи дълго, за да подготви основа за появата на нов безгрешен Адам (Исус). Затова Библията заявява, "Чрез първия Адам всички умряха, а чрез последния Адам всички ще получат нов живот." Исус идва, като възстановен Адам, след което трябва да се възстанови жена. Затова и Библията завършва с тази идея за "подготвената съпруга" за Христа.
Виждаме как различните християнски нации които са се издигали и просперирали когато Бог ги е избирал, после са упадали, когато са се проваляли да изпълнят отговорността си. Което показва как Бог е устремен към крайната си цел, но той не може да предопредели дали избраните от него ще изпълнят отговорността си или не... Той не може да се намеси в изпълнението на човешката част от отговорността при възстановяването, но при провал издига други които да продължат на мястото на провалилите се... Докато накрая със сигурност неговия идеал за човечеството не се осъществи!!!
Но интересното е че плодовете от делата на д-р Сан Мьон Мун (Муун) са без прецедент в историята. Не е имало друк човек на земята, който да е постигнал толкова много за толкова кратко... Аз не мога да отдам на нищо друго това постижение, освен че Бог определено е с него, а не с критиците му.

Исус не успя да покаже пътя за семейство

За съжаление Христос бе убит преждевременно и то от тези които всъщност чакаха да го приемат. Така Исус не създаде семейство, и днес най-лесно ни е да мислим, че не е искал. А какво е искал? Да бъде убит?!?
Когато най-добрите теолози от цял свят се събират, те до един, единодушно гласуват, че по всички сведения в Библията Исус е очаквал Небесното Царство да се осъществи още тогава и не е имал никакво желание да бъде убит.
Самата Библия утвърждава, че "ако бяха разбрали Божията премъдрост не биха разпнали господа", защото Божията мъдрост и воля не бяха Исус да умре, а да бъде приет. Можем ли да спорим с Исус, той сам отговаря на въпроса "Каква е Божията воля?", "Божията воля е да приемете този който Той е пратил.", а не да го убият.
Исус също разказва притча за лозето в която Господаря (Бог) изпраща сина си (Исус), не за да бъде убит, а с надеждата че "поне него ще уважат и няма да убият", както са правили с пророците и той ще прибере реколтата. Библията също казва ясно, че такъв, като Юда Искариот, който го предаде, "по-добре да не се бе родил"...
Но поради човешките разбирания натрупани през последните 2000 години, дори християните пренебрегват Библията. Защо? Те се бият едни други, кой бил по- спроед библията. Но де що опре нещо да не им харесва от Библията и те го отричат. Но така е, 2000 години да те заливат с фабрикации в един момент истината колкото и очевадна да е, не я чувстваме и не я искаме. А ако Исус сега застане пред християните, каквото и да им каже, пак ще скочат и ще го убият. Не виждам с какво християнството днес се различава от фарисеите тогава.

Адам и Ева бяха незряли за семейство

Колкото и съвършенни деца да са, Адам и Ева са били малолетни, емоционалното им и сърдечно развитие още не е приключило, което се доказва от факта, че съгрешиха. Ако бяха напълно зряли в съвършенството си, нямаше да е възможно да съгрешат, защото щеше да чувстват Божиите чувства като свои.
Луцифер е знаел, че след още някоя и друга година те ще са готови и духовно в зряла любов да започнат семеен живот и ще имат съвършенно потомство, което ще доминира над него. Той е знаел колко сладък може да е вкуса на сексуалното познание. Той ги подтиква да вкусят от забранения плод (преждевременния секс), така те се отклоняват от Бог, поради силата на грешна, непринципна любов с център Архангела.
Луцифер (Сатана) става господар на грешната любов, грешния живот, който те раждат, и цялата човешка потомствена линия. На която той, падналия Архангел, става баща. Затова Исус казва "вие сте от баща Дявола". Така Архангел Луцифер се превръща във фалшив бог и властва над човечеството през цялата история, докато Бог е изоставен самотен, с покъртено сърце от загубата на децата си и унищожените идеали, които Той е имал за тях.
Какви идеали, каква цел Бог е имал а Адам и Ева? Ясно се казва: да станат плодни (развият плодовете на духа, достигнат зрялост на характера и сърцето си), чак тогава да създадат семейство и напълнят земята с безгрешни деца, и так да господстват над всички творения (включително и над Ангелите). Точно това и щеше да стане, ако те не бяха съгрешили. Точно това щеше да възстанови Исус още приживе, ако не бяха го убили. Точно за това идва Второто пришествие. Защото Бог казва за своя идеал, "намислих и ще го сторя, рекох и ще го извърша". Бог не се е отказал, християните може би са решили, че той се е отказал да има безгрешни син и дъщеря, които да родят безгрешно потомство, но Бог не се е отказал от този идеал за човечеството.
Самия Исус не е желаел да се откаже лесно: "Ако е възможно нека ме отмине тая горчива чаша, Отче, но нека бъде твоята воля." Той е искал, дори в тази безизходна ситуация на отхвърляне, да намери шанс, да довърши първоначалната си мисия и установи Небесното Царство на земята, както е и молитвата му, "Да бъде Твоето царство, както на Небето така и на земята." Затова Господаря на Второто пришествие идва, за да изпълни точно това, да създаде идеално семейство, род, нация и в крайна сметка Божия свят. Но самия Исус задава въпроса: "Когато той дойде, ще намери ли вяра".

Масовите убииства на Комунизма

Марксистко-ленинските режими доведоха до смъртта на милиони

Пълния материал опровергаващ идеологията на Марксизма-Ленинизма можете да намерите в страницата "Победа над Комунизма"

Под влиянието на никоя друга идеология в човешката история не са проведени по-многобройни масови убийства от тези, извършени от правителствата на режимите, изградени върху или подчинени на марксизма, съответно на научния социализъм. „Комунистическите еднопартийни правителства са извършили 4,5 пъти по-често и многократно по-големи масови убийства, отколкото всички други авторитарни режими" (Файн 1993, 79-88). Убеждението на Д-р Мун е, че за да се противопоставим на комунизма, трябва да изясним основните позиции на Марксизма-Ленинизма. Сан Мьон Мун успешно изобличава безбожната идеология оправдала най-големите в историята масови убийства.

150 милиона невинни жертви

За СССР от 1917 до 1991 се дават подробни изчисления и данни за 70 милиона жертви. Тоталитарните режими във всички държави приели Марксизма са се изградили върху основата на систематични масови убийства. Общият им брой на световно ниво надхвърля 150 милиона невинни жертви. Но трябва да отбележим, че не всички архиви са достъпни, много често липсват или са унищожени огромни количества данни и документи, освен това за много операции на масови чистки и изкуствено създадени масови гладувания, никога не са водени документи. Тези гигантски цифри на загиналите от масови убийства не биха могли да се пренебрегнат и от най-упоритите скептици. Съдбата на тоталитарните режими, изградени върху систематични масови убийства е такава, че поради държаните в тайна от самата система данни не се дава пълна възможност да се узнаят размерите на престъпленията.

Мегаубийства на марксистко-ленинските режими

Статистики на историци за жертвите на марскистко-ленинските режими:

Изчисления за мега-убийства на по-важните марксистко-ленински режими между 1917 и 1987 чрез различни техники на избиване, без война: СССР 1917-1987 - 69 110 000 ;НР Китай 1949-1990 - 67 002 000; Камбоджа 1975-1979 - 2  035 000; Етиопия 1974-1991 - 2 000 000; НР Виетнам 1945-1987 - 1 678 000; Северна Корея(КНДР) след 1945 - 1 663 000; други държави - 10 милиона.

По изследване на историка Бекер (Becker 1998) за Китай през периода 1958-1961 трябва да се дадат минимум 20 милиона жертви повече. За цифрите при Сталин, историци се колебаят между 20 и 40 милиона. С допълнителните 20 милиона жертви на Мао за периода 1958-1961 по Бекер (Becker 1998), Мао би застанал на 1-во място.

Защо марксистко-ленинистките режими са избивали така безгранично?

Организацията за Победа над Комунизма, основана от Д-р Сан Мьон Мун (Муун), най-добре разкрива корените на тези зверства в самата идеология на Маркс. Трудовете на Маркс оправдават масовите убийства: Материализъм, Материалистичната диалектика, Исторически Материализъм, МАРКСИЧЕСКА ПОЛИТИКОНОМИЯ, Маркс за отчуждението... Марксизма е изцяло написан и систематизиран за да оправдае използването на насилие с уж красивите идеали за изпълнение на човешките мечти. Но действителната същност на Марксистката идеология е че тя принизява стойността на човека до тази на животните, които могат да бъдат избивани без никакви угризения на съвестта. Понятия като диктатура, тоталитаризъм, деспотизъм, психопати-водачи и т.н. служат по-скоро да прикрият съществуващото недоумение и широко разпространено неразбиране, отколкото да осветлят действителността на престъпленията на режимите и идеологическата им система. Въпреки това или, точно поради това, не е възможно до безкрайност да се отклоняваме в избягване на количественото изясняване на най-мащабните геноциди в историята - тези на марксизма-ленинизма. Поне един опит в тази насока би трябвало да бъде направен.

Страх, за да се държи мнозинството под власт

Относително просто могат да бъдат разбрани жертвите при революционните акции, съответно при преврати и при разширяване на властта на режимите. В същността си те не се различават на пръв поглед от останалите борби за диктатурна, съответно тоталитарна власт. Конкурентният елит бива елиминиран, всичко (и съответно всеки), което може да представлява противник, е заплашено да бъде унищожено. Национални малцинства, които вероятно се стремят да останат привързани към произхода си, са депортирани или избити директно на място. Така мотивираните масови убийства, разпространяват достатъчно страх, за да се държи мнозинството под властта на режима, далеч от желание за активна съпротива.Към избитите, нужни за поддържане и опазване на властта, принадлежат и жертвите от собствения идеологически лагер, които са имали намерение да поемат друг път към властта или са целяли, замисляли, организирали поставянето на други личности на върха на добитата власт. В тази област не съществуват марксистко-специфични основания за убиства.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Комунизма и Маркс: Илюзия, заблуда, машина на смъртта Илюзията на Комунизма - Tова което насилствените им революции донесоха в действителност бе, без изключение, лидери с окървавени ръце, подтиснати общества и търсещи начин да избягат бежанци, както и безнадеждно блокирала икономика. Кой доведе краха на Комунизма Проблема е в теорията на Маркс. Погрешната теория на Маркс е в основата за провала на Комунизма. Марксизма е Безбожна теория оправдаваща насилието, която доведе до 150 милиона невинни жертви. Преп. Муун изигра ключова роля в мирната победа над комунизма.

Публикувано от ПОСОЛСТВО НА МИРА

Интелигентния дизайн и грешките на Дарвин!

"Дарвин изправен пред съд" - Най-новите научни открития доказват интелигентен дизайн. Теорията на Дарвин съдържа множество допускания, които съвременните научни открития отхвърлат напълно. В учебниците по Биология децата изучават схеми на развитието, които са отдавна опровергани... Религиозен фанатизъм на дарвинистите не позволява децата да получат адекватна научна информация.

В много щати на Америка учени представиха данни за най-новите генетични открития и със съдебно решение бе утвърдено, че дарвиновата теория за произхода на видовете съдържа грешки и в училищата не трябва да се преподава неговата теория. Съдебните решения постановиха, че ако се преподава дарвинизма в училище, той трябва да се споменава само като една съществувала теория и задължително да се иснасят и новите научни факти, които опровергават много от тезите му.

 

Преди години ситуацията бе точно обратната. През 1987 Върховният Съд на САЩ е разгледал 2 случая - Съдът постановява - "Креационизма" е религиозно учение". Наистина креационизма с твърдението за сътворение в шест буквални дни е не само "Религиозно", но и фаниатично твърдение. Всъщност бих казал "Анти-религиозно", и водещо хората към неверие...

Но най-новите генетични открития на учените, обръщат делото от 2005 - (в този процес вече става дума за "intelligent design" (интелигентен дизайн) вместо за креационизъм...). Първоначално съдиите го свързват с единственото познато, Креационизма. Съдът постановява - "Изучаването на "интелигентен дизайн" в часовете по биология в училищата за невъзможно, а преподавателя е отстранен от длъжност.

Но развитието продължава: Следват още серия от дела, и през 2007 няколко щата постановяват, че Дарвинизма е неправилен... имаше статии озаглавени "Дарвин изправен пред съд" и т.н. Оказа се че училищната система от предразсъдъци към религията автоматически отхвърля и не приема най-новите научни открития, които доказват интелигентен дизайн. С други думи, сложната кодова информация на ДНК е невъзможно да съществува без зад това творение да стои невероятно интелигентно същество - Творец или Бог, както и да го наречем.

В серия от дела бе доказано, че теорията на Дарвин е пълна с допускания, които съвременните научни открития отхвърлат напълно. Например за "Естествения подбор и еволючията на видовете", днес се знае, че всяка генетична промяна в природата остава без потомство. Като катъра, мулето и другиподобни... Промяната не е бавна и наследствена, както твърди Дарвин, а се осъществява със скок, и то директно на генетично ниво. Новите научни изследвания доказват също, не бавна еволюция на видовете, които постепенно се разклонявали в нови, както Дарвин е предполагал, а точно обратното, бърза революция на многобройни видове още в началото на появата на живот. А това е невъзможно да стане, чрез бавен еволюционен процес.

Оказва се, че в учебниците по Биология децата изучават схеми на развитието, които са отдавна опровергани... Отговора бил, "да може да не са верни, но поне показват това което е прието". С други думи говорим за религиозен фанатизъм у Дарвинистите, които не желаят децата да получават свободно научна информация и в часовете им да се дискутират нови генетични открития...

Интелигентния дизайн "intelligent design" е научна теория, но тя все повече ще бъде използвана и от вярващите, въпроса е да се прави разлика между "сътворение 6 дни" (религиозно фанатично), и интелигентно сътворение за милиярди години (което доказва науката).
Или на кратко казано, днес и науката, може би, дори по-добре от религията показва, че Бог съществува. Най-скорошните открития относно Големия взрив доказват същото. Те шокират научния свят с факта, че появата на звездите не е хаотично, както се е предполагало, а много точно и логично, като закодирано послание към човечеството.

OOН Цели на хилядолетието за развитие

Нека да ги достигнем до 2015

Глобалният фестивал за мир подкрепя провъзгласените от ООН Цели на хилядолетието за развитие

1. Преодоляване на крайната бедност и глада

2. Постигане на начално образование за всички

3.Насърчаване равенството между жените и мъжете и овластяване на жените

4. Намаляване на детската смъртност

5. Подобряване здравeто на майките

6. Борба с ХИВ/СПИН, малария и други болести

7. Осигуряване на устойчива околна среда

8. Създаване на глобално партньорство за развитие

PDF Доклади за осъществяване на целите: 2005, 2006, 2007, 2008

Track progress towards MDGs via interactive maps (MDGmonitor.org)
Global Monitoring Report, April 2008 (worldbank.org)
Steps Toward Achieving the MDGs (UPF Statement)

Как се учим на любов

Unification Family Therapy

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Без да се преживее, любовта не може да се научи.

Пример за това са децата отгледани от животни. Те са неспособни да съчувстват или изпитват любов. Те не са преживели любовта на родителите си. Психологическия период в който е трябвало да развият тези способности е отминал.

Любовта се научава чрез физическа интимност

· Най-силния движещ импулс при децата е нуждата им от интимност

· Те биха направили всичко за да я получат (по правилен или неправилен начин)

· Преживяната интимност е единствената интимност която те познават и търсят в живота си

· По начина който са я получавали в детството те ще я изразяват в целия си живот

Неправилна интимност:

Предаване на безпокойство в интимни моменти

Понякога родителите систематично предават безпокойствата си, проблемите и негативните чувства на децата си. Това обикновенно се прави в най-интимните моменти на сърдечно споделяне. Те не осъзнават, че за децата им това ще е най-дълбоката форма на интимност и любов която ще научат. По-късно в живота си тези деца винаги ще търсят сърдечна връзка с другите на базата на споделяне на всякакви негативни чувства, безпокойства и критики. Това ще се превърне в техния живот, тяхната идентичност, понеже то е същината на техните сърца. Сърцето им е пристрастено към наркотика на негативните чувства. В Обединитлената Терапия ще възприемем термина Триангулиране, взаимстван от Семейната Терапия, за да обясним този процес. В Принципа това съответства на грешната природа за Размножаване на злото, и по-специално предаване на негативните ни чувства на другите по най-ефективния, силен и сърдечен начин.

ЗАБЕЛЕЖКА:

· Този процес не е логически основан, с цел търсене на разрешение на ситуация. Централния, макар и неосъзнат мотив, в тази „игра” е получаване на негативните Витални елементи, чрез извъртяното сърдечно споделяне към което те са пристрастени. Поради това всички действия на даване и получаване са напълно емоционални и лишени от логика. Инициаторите дори не осъзнават, че те са тези, които са предали тези негативни чувства на другите и по-късно ще използват тяхната негативност, като основен довод за собствената си негативност. Това се дължи на факта, че те са неспособни рационално и зряло да осмислят и контролират собствените си емоции, както и тези, които другите им предават. И най-нелогичните обвинения напълно обземат чувствата им и те са неспособни на друго освен да ги Триангулират (Мултиплицират), което разбира се не води към разрешение, а само към влошаване на ситуацията. (Transactional Analyses)

„Нека се научим да се освобождаваме от безпокойството и прекалените притеснения. Помнете израза, „Да се безпокоите прекомерно е като да седите в люлеещ се стол. Дава ви занимание, но няма да ви доведе до никъде” Това представляват прекомерните притеснения.” (Hyung Jin Nim, Having God's strength and letting go)

Но помислете за момент за ефекта от предаване на нашите притеснения на децата ни. Най-разрушителен е когато целта е да се предизвика съпричастност от страна на децата в съпружески конфликт, настройвайки ги така на наша страна срещу другия им родител. Това ще унищожи същността на сърцето, съвестта и характера им. Това е самата есенция на стореното от Луцифер на Ева.

Всяка форма на неодобрение един към друг от страна на съпрузите, вербално или с жестове, ще бъде копирано от децата и ще унищожи завинаги основата за връзка на доверие в тях. Това унищожава най-основната връзка във вселената, връзката родител-дете.

След като вече няма да са способни да вярват на собствения си родител, те няма да могат да имат доверие и сигурност в когото и да било. Това ще ги направи емоционално нестабилни за цял живот, понеже всяка дума или жест подсъзнателно ще се възприема негативно и като заплаха.

Към това се добавя и придобитата в семейството лесна емоционална зависимост от чувствата на другите. Използването на децата като емоционален отдушник в тези негативни триъгълници води до липса на емоционално разделение и независимост. При тази връзка негативните емоции са се предавали безпрепятствено във възраст където детето не е било способно логически да оцени ситуацията. Така детето не е развило емоционална зрялост и дори в зряла възраст ще бъде лесно обладано от негативните емоции и неспособно да ги контролира и овладее. Още повече те подсъзнателно ще търсят дори работят за създаването на такива ситуации, за да могат да си набавят негативните витални елементи от които техния живот е станал зависим. С други думи, сърцето и любовта им се изкривяват и опрочават..

Възпитание на Децата

Unification Family Therapy

"Човечестшото дължи на децата

най-доброто, коеот мовеже да даде..."

ООН – "Декларация за Правата на Детето"

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Всички желаем да бъдем по-добри родители и учители. Има няколко простички методи, които ни дават способност да извлечем най-доброто от децата. Те се базират на най-основния и добре познат от Принципа процес на Даване и Получаване в съчетание с разбирането на дестската психология на възприятие.

Грешки които можем да допуснем като родители

С погрешни думи и заплахи можем да настроим децата си негативно за целия им живот. Как става това? Понякога в забързания си живот забелязваме децата си само тогава, когато се държат лошо. Ние винаги сме там, за да им направим забележка, когато не слушат, допускат грешки, получашат слаби оценки, вдигат силен шум, карат се с братчетата или сестричетата си.

Грешки при възпитанието

· Децата търсят интимност

· Дори и тя да е под формата на бой и порицание

· Ако белята ще им донесе това внимание те ще я направят

· Това ще стане метода им за получаване на интимност

Имайки повече давани и приемане с тези отрицателни изяви ние всъщност ги стимулираме и генерираме енергия за тяхното усилване. Детето естествено и подсъзнателно търси интимност, и ако му се обръща повече внимание когато върши пакости то ще продължи да ги прави всеки път когато има нужда от него.

Но за да бъде стимулирано доброто поведение то също трябва да бъде оценявано. Ние трябва да даваме много повече внимание и любов на децата когато покажат и най-малкото подобрение, вместо да се фокусираме да откриваме и порицаваме грешките. Ние трябва да се фокусираме да им казваме какво обичаме да правят, вместо вечно да ги гоним с команди какво не трябва да правят. Това са елементарни грешки които често допускаме като родители. Те нарушават принципа за даване и приемане и са срещу постигане на добри резултати при възпитанието на децата. Просто казано, ние им предаваме нашето негативно мислене и мироглед без самите да осъзнаваме какво правим.

Погрешно придобити навици

· Да търси интимност по погрешен начин

· Да мисли и реагира негативно

· Да оценява с външни субективни критерии

· Да бъде хуманист

Използвайте положителни изрази с децата си

Положителните изрази ви помагат да получите това, което искате

Да се фокусираме върху негативните неща, да мислим и виждаме нещата негативно, това са навици, които често са вкоренени в подсъзнанието на децата от детството. Например, обърнете внимание, дали ползвате положителни или отрицателни команди в семейството си.

Нека дадем следния пример: детето се затичва към вратата и тъй като вие предполагате, че излизането му ще бъде доста шумно, му нареждате: "Не блъскай вратата!". Как си представяте сценария след тези свои думи "Не блъскай вратата!" - какво ще последва? Разбира се, затръшване на вратата.

Това е така, защото сте използвали отрицателно твърдение. "Отрицателно" не означава, че то е било лошо, просто дава противоположна представа за това, което желаете. Помислете за момент, как бихте изразили молбата си чрез положително твърдение? Има нчколко начина. Бихте могли да кажете: "Ако обичаш, затвори вратата внимателно" или "Моля те, излез тихо!". Това са положителни твърдения, защото думите създават мисловни образи на това, което искаме.

Думата "недей" е сигнал, че следва отрицателно твърдение. Трябва да спрем, да помислим и да осъзнаем какво желаем в действителност и да създадем положителна мисловна картина, според която съзнанието на детето да действа положително.

Представете от колко голямо значение е използването на положителни твърдения при възпитанието на децата ни. Осъзнайте колко важно е да си служите с думи, които създават у тях мисловни картини, които вие бихте желали.

Какво ще научат децата

Дори когато във всекидневието наблюдаваме неща които не бихме желали децата ни да правят, трябва да знаем, че съществуват и по-ефективни методи да ги коригираме от критиката и наказанията, особенно ако целта ни не е да ги научим те да критикуват и наказват.

На първо място целта ни не е наказанието, нито вечно да вървим след тях и да им казваме какво да не правят. Напротив целта ни е да ги научим как да правят нещата правилно, така че, защо вместо постоянно да обясняваме какво да не правят не започнем да им обясняваме как е добре и правилно да правят всяко нещо.

Когато родителите постоянно натякват на детето, "Не прави това" и "Не прави онова", можем да забележим, че то започва да копира същия модел на поведение спрямо другите си връстници. Но това не е всичко. Дори когато порасне това дете ще има тази тенденция подсъзнателно, много дълбоко вкоренена, да осъжда постоянно поведението на околните според тези външни и твърде незначителни и субективни критерии насадени от родителите.

Какво всъщност искаме да предадем на децата си? Като Благословени семейства ние желаем да научим децата си не на външни и хуманистични ценности през призмата на които ще пречупват всичко през живота си, а вътрешни, абсолютни ценности според пръвоначалния идеал на Бог.

Ако осъзнаем описаното до тук, ще разберем как методите ни на възпитание всъщност определят и ценностите които предаваме на децата. Нашите всекидневни действия в опита ни да ги възпитаваме са носител на мироглед който автоматически се възприема от тях. Така че ако целта ви е да им предадете негативен мироглед продължавайте смело с негативните команди. Ако ли не, то спрете да го правите.

Детски семинар – Априлци, 10 - 15 септември '08

Седем деца второ поколение участваха в поредния детски семинар.

 

Вижте всички снимки тук, за да разберете повече.

МАНТАЛИТЕТЪТ НА РАЗВОД И КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЕМ

От Джун Саундърс

Все повече развития свят привикна към определени идеи, които допринасят за културата на разводa. Целта на тази статия е да пререзгледа някои от идеите на тази култура, като използва за пример САЩ, където тя е установена вече от около 40 години.

Голяма част от мъдростта на миналото бе загубена и заменена с идеи, противоположни на брака. Много от тези идеи са пропагандирани по целия свят, чрез медиите и други средства за разпространение на културата. За да съхраним и установим култура, благоприятстваща брака, гореспоменатите идеи трябва да ги идентифицираме, да се отърсим от тях и да ги захвърлим. Всеобщата мъдрост трябва да бъде възстановена.

Наблягане върху външната привлекателност

Прегледът на дневниците на младите американски момичета от началото на 20-ти век показва, че повечето от тези девойки са разбирали техния дял в подготовката за брак като работа върху своя характер, а именно да отдадат времето си, за да се научат да бъдат търпеливи, учтиви, доброжелателни и прощаващи. Този разумен подход, който е бил предназначен да създаде един приятен, бъдещ живот с човек от противоположния пол, беше заменен с идея, вредяща на щастливия брак, а именно че най-важното нещо, върху което да се концентрираме е да бъдем физически (сексуално) привликателни. Преглед върху дневниците на съвременните момичета показва, че те са по-заинтересовани от преческите си, отколкото от състоянието на характерите им. В по-голямата си част дневниците им описват как да подчертаят външността си, вместо сърцата си, надявайки се така да привлекат любовта.

Жените винаги са се интересували от това да подчертаят хубостта си. Д-р Мун беше казал веднъж, че жените са по природа творци, които влагат цветове и стилове във външния си вид, водени от желанието да бъдат красиви за техните съпрузи. Докато определена част от тази им природа е нещо естествено, то когато външния вид и привлекателността станат основна водеща грижа, пренебрегвайки израстването на духа в красотата на нравствеността, се появява невероятно пагубно доминиране на тялото спрямо духа. А това едва ли предвещава успешен брак.

Съвременните млади мъже също са повлияни от наблягането на външната привлекателност. Чрез списанията и рекламите, мъжете са окуражавани да консумират продукти и услуги, за да подчертават външността си. Козметичните продукти за мъже, членството във фитнес-клубове и мъжката мода станаха процъфтяващи индустрии. Никой не казва на младите мъже, че би било по-добре да развиват търпение, отколкото бицепси и алтруизъм вместо трицепси.

Освен това, мъжете в днешно време са бомбардирани от медиите с образи на невероятно привлекателни, до степен провокиращи, жени. Тези образи развиват определено сексуализирано отношение спрямо жените. Съвременният мъж може лесно да пренебрегне едно обикновено момиче, без значение колко целомъдрена и чистосърдечна е тя, в полза на неустоимия сексуален модел, наложен от културата.

Клайв Степъл Люис подчертава в разработката си “The Screwtape Letters ”, че злото работи така, че да създаде във всяка култура идеал на сексуална красота, която никоя жива жена не би могла да постигне, или поне не за дълго. Това е с цел да се подкопае брака и щастието. В настоящата американска култура жената е руса, с големи гърди, но слаба в останалата част от тялото си, с дълги коси и вероятно със слънчев загар. Фактите, че същия този модел си боядисва косите, изкуствено оголемява гърдите си със силикон, посещава салон за
изкуствен загар, чрез ултравиолетови лъчи и плаща на личен треньор въобще не се споменават. В допълнение към тези уловки, моделите и актрисите са фотографирани с помощта на орди от гримьори, фризьори и какви ли не дресьори, стоящи извън обхвата на камерата. Те са там, за да направят жените да изглеждат перфектни за няколкото секунди, през които те ще се появят на екрана.

За средностатистическата жена е невъзможно да се конкурира със всичко това, без да жертва повечето от останалите житейски грижи. Така един мъж е държан гладен за недостижимия сексуален идеал, който може би му прави знак, чрез младата колежка, която има парите, времето и решителността да направи всичко по силите си, за да имитира моделите. Това може да е в пълна противоположност на съпругата му, която вероятно е понапълняла, преуморена от нуждата за допълнителни приходи и да се грижи за къщата и
децата, и която също е стресирана от културата, изискваща от нея не само тези неща, но и да бъде също така прелъстителна русалка.

Културата размножава сред мъжете недоволството от това да бъдат с един партньор, като постоянно набляга на сексуалната привлекателност на множество жени. Дори рекламата на телевизионно родео се провиква съблазнително “Ездачките са на ход” и камерата показва дупето на момиче, облечено в дънки. (Мъжете ездачи не са подложени на такова унижение.)

Как мъжът може да противостои на сексуализираните образи, яростно налагани от медиите? Каубоите от Дивия запад трябва да са доста бързи на спусъка, ако искат да отстрелят всичките
кадри, примамващи ги да гледат безкрайния парад от сексуално достъпни жени.

Заблудата, че щастието в любовта е обвързано със сексуалната привлекателност има вече солидно влияние в американския мироглед. Тази заблуда има верни съюзници в рекламната и развлекателната индустрия, които печелят от това и правят всичко по силите си да разпалват страстта.

Всички добре знаем, че такъв мироглед не подготвя хората за дълготрайно щастие в брачната любов. По-скоро, той ги подготвя за развод. Когато хората не подготвят характера си да бъдат партньори за цял живот, споделящи отговорностите, верни на семейството си и един на друг, то брака е като излизане в открито море с пробит кораб. Съвременните хора са толкова измамно въвлечени да прекарват повече време в грижа за телата си, отколкото в грижа за душите си, че приемат противоположния пол по това колко физически привлекателни са се направили. Резултатите са предсказуеми: разпадане на семействата.

“Нямаме нужда от документ”

“Ние сме отдадени един на друг. Нямаме нужда от парче хартия, което да потвърждава това.” Това са обикновено думи на хора, които съжителстват без брак, връзка по избор, широко разпространена в развития свят. В своята истинска същност това е практика срещу брака, защото отлага и подкопава посвещението, което е сърцевината на брака.

Съжителстващите без брак не разбират това и изпадат във възмущение, когато тяхното посвещение един на друг е поставено под въпрос. Всъщност те понякога виждат съжителството си като тест за посвещение. Те искат да открият дали са съвместими един с друг, за да избегнат травмата на един евентуален развод. В техните очи съжителството без брак е всъщност отговорен подход към брака.

Но при все това статистиките показват, че съжителството не води към трайни бракове. Според същите, съжителстващите двойки са по-склонни към практики, подронващи брака, като караници, домашно насилие и злоупотреби. Статистически е показано, че когато двойки, които са съжителствали накрая сключат брак, след това те се развеждат по-често от двойки, които не са живели заедно преди брака си.

Анекдотен случай показва, как съвместното съжителство не води до брак. Действието се развива в градски автобус в Ню Йорк, където се води разговор между две млади жени. Едната се оплаква, че всеки път, когато повдига въпрос за брак пред приятеля си, с когото живеят заедно, той се ядосва и заявява, че всеки път, когато тя спомене за брак, той ще го отлага за все по-нататък. Другата млада жена, Мери, заявява, че била шокирана, когато разбрала, че една нейна приятелка, Таниша, която е девствена, ще се омъжва. Мери живее вече пет години
със своя приятел, а Таниша просто е излизала с годеника си една година. “Никога не си и помислях, че Таниша ще се омъжи преди мен!” проплаква Мери. В този момент, шофьорът на автобуса, от дълго време свикнал на прищявките на човешката природа, възкликва, “Защо тия млади мъже да си купуват крава, когато си имат безплатно мляко?”

И наистина, списанията за млади жени през 19-ти век са поучавали читателките си, че бидейки сексуално достъпни би им донесло невероятно внимание от страна на мъжете, но не и брак. Момичета, които изчакват със секса до сватбата, независимо колко смахнати и тъпи биха изглеждали, минават под венчилото приди техните “дръзки” сестри, просто защото мъжете искрено ги уважават, като добър брачен материал.

В смутните времена на Сексуалната революция всеобщата мъдрост бе загубена. Съвременните млади жени вярват, че като преспат с гаджетата си, това ще ги окуражи да се оженят за тях. Обаче, това има точно обратния ефект. Сексът преди брака подкопава отдадеността, която е основополагащия камък на брака. “Документът на хартия” бива отнесен от вятъра и чак след като си е отишъл, младите хора, особено жените, разбират колко важен наистина е бил.

Много от съжителсващите без брак заявяват, че живеят заедно, за да тестват тяхната “сексуална съвместимост”. Но сексуалността без отдаденост към един брачен партньор и посветеност към него, е разрушителна. За секса се знае, че продуцира “свързващи” вещества в мозъка, подобни на свързващите хормони, стимулирани при процеса на кърменето на дете. Сексът и кърменето са замислени от Всевишния да възпроизвеждат телесни вещества, които да свържат двама в сърце, дух и тяло. Веднъж когато сексуалната връзка е
продуцирала такива вещества и след това партньорите скъсат, както често се случва при съвместно съжителстващите, хората остават с усещането, че все едно са разкъсани. Нещо повече, подобно на което и да е лепило, свързващите вещества изгубват част от силата си, когато се използват повече от веднъж. Последвалите сексуални връзки, дори и брак, ще имат по-малка устойчивост във времето.

Брачният психотерапевт Харвил Хендрикс заявява, че психологически погледнато, пожизнената отдадеността в брака е необходима за развитието на наистина интимна и задоволяваща връзка между мъжът и жената. Той казва, че в истинската интимност, сексуална и всякаква, трябва да се ангажира най-дълбоката ни същност. Връзката трябва да бъде недостъпна и стояща върху стабилната основа на доверие и отдаденост, за да може най-уязвимата част от нас - сърцето ни, да рискува да обича и да бъде обичано. Съвместното съжителство не дава
достатъчно стабилна основа, върху която истинското аз да се прояви и взаимодейства смислено с друго човешко същество на най-дълбоките нива.

Наблягане върху независимостта

Много млади жени ще протестират, че брака не е това, към което се стремят, така че техните сексуални връзки са без определящо значение. Те ще ви заявят, че нямат нужда от мъж в техния живот. Като част от културата на развод, това е друга идея, внушавана на жените, а именно, че те нямат нужда от мъже. Защитничката на женските права Глория Стейнем заявява: “Жената има нужда от мъж толкова, колкото рибата се нуждае от велосипед.” Тази идея отстоява, че жената и нейните деца в действителност нямат нужда от мъж, и че биха се справили в същата степен, ако не и по-добре, и без него. Повечето от бракоразводните дела са инициирани от жени и идеята за непотребността им от мъже допринася за процеса.

Въпреки че ролята на жените в управлението нараства (САЩ могат да имат скоро жена президент) и че разликата в надниците при мъжете и жените намалява, това не означава, че жените имат все по-малка нужда от мъжете. Нарастващата финансова независимост не означава, че мъжете са ненужни в къщи.

За възпитанието на момчетата, особено в тинейджърска възраст, мъжката ръка е от безспорна необходимост. В книгата си “Малки жени”, Луиза Мей Алкот споделя малко семейна и брачна мъдрост. Погълната от бремето по отглеждането на близнаци, една от героините пренебрегва съпруга си до степен, че той започва да прекарва вечерите си извън къщи. Но с израстването на момчетата-близнаци, за майката става все по-трудно и по-трудно да се справя с тях и те стават разглезени, доминиращи и безпорядъчни. Едва когато тя започва да обръща
внимание на брака си и да привлича съпруга си обратно в дома им, тогава той поема момчетата с мъжка ръка и ги вкарва в правия път. Тази измислена история отразявя всеизвестната мъдрост, че трябва мъж за отглеждането на мъже.

Този факт се потвърждава от нации с високи нива на престъпност и преобладаващ развод. Много международни проучвания са показали, че високата престъпност, извършвана от агресивни младежи е пряк резултат от упадъка на семействата в резултат на развод. Деветдесет процента от бракоразводните дела водят до попечителство на майките върху децата. Жените сами по себе си не могат да формират момчетата като бъдещи мъже, поради което много юноши, отгледани само от майките си стигат до накакъв сблъсък със закона.

Също така бащите са изключително важни за психологическото и духовно развитие на дъщерите си. Самото присъствие на бащата в дома е защитен фактор за семейството срещу насилие и сексуална злоупотреба. Още повече, че дъщерите формират голяма част от представата за себе си чрез мнението на бащите им за тях. Един окуражаващ, любящ баща, който цени високо дъщеря си, й дава стабилно чувство за собствената й стойност. Такова момиче ще гледа на мъжкия свят с чувство на доверие, но при все това с достатъчно оценяване на своята пълноценност, така ще бъде безкомпромисна по отношение на ценностите си и очакванията си спрямо мъжкото поведение.

Жените не живеят добре без мъже, нито пък мъжете без жени. Женените мъже живеят по-дълго, хранят се по-добре, по-заможни са и страдат по-малко психологически отколкото неженените мъже. Също така изследванията са показали, че мъжете стават по-насилствени и агресивни, когато не са се посветили на жена, и така се подлагат на риск да бъдат наранени или убити. В историческите времена, когато някъде са се струпвали много неженени мъже, то тогава убийствата нараствали главоломно. Един такъв пример е американския Див запад.
Когато жените започнали да пристигат там, мъжете започнали да пренасочват енергията си за изграждането на семейства и общности, вместо за побои и престрелки. Така Дивият Запад е бил спечелен. Нивото на престъпленията намалял и цивилизацията започнала да се установява.

Мъжете без жените, както и жените без мъжете не създават здравословна култура. Културата на развод, която не благоприятства за брака, от своя страна предоставя далеч по-малко сигурно и цивилизовано обкръжение за живот, отколкото културата на брак. Мъжете и жените се нуждаят едни от други и цивилизацията се държи на тяхната способност да признаят и изпълнят тази нужда.

Индивидуалното щастие като най-върховно

Друга опасна постановка на културата на развод е идеята, че индивидуалното задоволство е определящо за всичко, и че то е по-важно отколкото брака и семейното посвещение.

През 70-те години в САЩ стана популярен израза “да откриеш себе си”. Въпреки че никой не можа да обясни адекватно какво означава това, нито пък как човек може да разбере, че е открил себе си, тази идея бе причина за разрушаване на много бракове. По това време, хора във възрастта на 40-те и 50-те напускаха семействата си, за да “открият” себе си, при това, често с нов партньор. Личното задоволство и реализиране бяха смятани за първостепенни. Ако човек не беше напълно задоволен и реализиран, то брака и семейството трябваше да бъдат изхвърлени през прозореца за сметка на индивида.

Подобно на повечето сатанински лъжи и измами и в това има зрънце истина. Нещастният и нереализирал се човек трябва да направи нещо, за да помогне на себе си. Но да напуснеш семейството, за да търсиш личното си осъществяване е незряло и безполезно. Това причинява болка не само на близките на този човек, но също увеличава и незадоволсвото му.

Намирането на нов партньор също не е решение. Статистиките показват, че в днешната култура на развод, ако нивото на разводите при първия брак е високо, то при втория брак нивото е още по-високо. Търсенето на индивидуалното щастие, когато първия брак и семейство са пожертвани, няма да увеличи личното удовлетворение и по-вероятно ще го намали.

Ако бракът сам по себе си е източник на лично неудовлетворение, окуражаващо е да се знае, че според статистиката много семейства, преживяващи брачно неудовлетворение, веднъж решили да устоят, а не да търсят други пътища за удовлетворение, намират себе си по-щастливи след това. Освен това, децата не са ощетени при бракове, които са по-слабо функциониращи (дотогава докато конфликта е под контрол), но при развод децата със сигурност са ощетени. Вместо да захвърли трудния брак, по-добре е (а и в повечето случаи е
по-удовлетворяващо) човек да намери решение на актуалната си ситуация. Един брачен терапевт беше казал, че по отношение на брачното щастие, “По-важно е да бъдеш правилния човек, отколкото да намериш правилния човек.” Работата върху характера е едно от най-удовлетворяващите неща, които индивида може да стори. Това е пътят към истинското себереализиране, а не смяната на ситуациите или партньорите. Това спомага допълнително за укрепването нашия брак и семейни взаимоотношения, водейки до по-голямо щастие.

Култът към чувствата и емоциите

От всички митове на културата на развод, най-големият е този, че чувствата трябва да управляват всичко. Това твърдение беше първоначално провъзгласявано от популярната психология. Важно е да осъзнаваме чувствата си и да ги изразяваме конструктивно, но в определени моменти здравата логика трябва да се наложи върху емоциите, за да ги държи под контрол. Има важни моменти, когато трябва да упражняваме себеконтрол.

Не можем да даваме гласност на всяко едно връхлитащо ни чувство, защото чувствата са именно такива - преминаващи. Хванете ни в добро настроение и ние може да чувстваме нещата съвсем различно отколкото само допреди няколко мига. Нашите чувства не са мерилото за всичко, което е добро, истинско и красиво. (Елементи като сърце и съвест, които са дълбоко в нас, могат да бъдат това мерило, но те са много по-различни от “чувства”.) Чувствата са променливи. Идеята, че емоциите трябва да бъдат изразявани напълно и винаги да се взимат под внимание, е специалитет на културата на развод, облечен в дрехите на психологията и представен да изглежда като психология.

Един брак не може да просъществува, когато партньорите се атакуват непрекъснато, изразявайки всяко чувство един на друг, независимо добро или лошо. Търпението и себеконтрола устояват далеч по-дълго от което и да е чувство, и даже, те пораждат, както уважение от страна на околните, така и себеуважение - два мощни “допинги” за брака. (Д-р Куак казва, че уважението е основополагащото начало на стабилния брак.)

Гневът е интересен пример за чувство, което беше дискутирано отново и отново в рамките на културата на развод в САЩ. В епохата на “култа към чувствата”, психолозите са спорели, че хората се нуждаят да “отпушат” гнева си, дори и по контролиран начин. “Запечатването” се е преценявало като нездравословно, както физически, така и психологически. Други психолози са отстоявали, че е по-добре да се трансформират чувствата на гняв в чувства на състрадание, чрез психологически техники и по-дълбоко разбиране.

Това разделение в общността на психолозите по отношение на гнева е довело до по-изчерпателно изследване. Експертите сега откриват, че тези, които контролират гнева си, вместо да го изразяват, се гневят по-малко в края на краищата. Членовете на Обединителната общност ще разпознаят това просто, като израз на закона за даване и получаване. Ако имаме достатъчно даване и получаване с гнева си, чрез изразяването му, то той ще се увеличи. Ако прекъснем даването и получаването с него, то гневът ще намалее. Когато човек се успокои, тогава има възможност да се справи конструктивно с въпроса, породил гнева му.

Друго понятие, свързано с култа към чувствата е това, че любовта е чувство. Това обаче е изключително опасна идея на културата на развод. Разбира се, че от една страна любовта е чувство, но тя е също дисциплина, практика и усилие. Чувсвата идват и си отиват. Лесно е да си любезен с половинката си, когато се чувстваш добре, но никак не е лесно да си любезен, когато не се чувстваш добре. Дисциплината на любовта е да бъдеш мил и грижовен дори когато не се чувсваш разположен, да бъдеш учтив, дори когато по-скоро би бил егоистичен, да бъдеш търпелив дори когато си на път да експлодираш. Това е дисциплината на любовта и след нея идват чувствата, както слънцето след буря.

Чувствата са като бурно море и почти толкова неконтролируеми. Те са навсякъде около нас. Чувсвата могат да ни издигат или смъкват - именно поради това Д-р Мун казва никога да не си позволяваме да бъдем прекалено високо или прекалено ниско в чувствата си. Чувсвата са просто прекалено лукави, когато управляват нашия живот или нашите бракове. Те могат много лесно да ни отклонят встрани и дори да ни доведат до предателство, ако оставим чувствата ни към другия да се развиват безконтролно.

Брачната култура се нуждае както от приемане на чувствата, така и от тяхното дисциплиниране. Култура, където чувствата са прекалено уважавани е култура, която ще бъде преситена от разводи.

Заключение

Едно от най-големите оръжия на злото е неясното мислене. То е майстор на неяснотата. Ние трябва да бъдем предупредени и превъоръжени срещу културата и мисленето, подкрепящи развода, решително да ги изкореним от нашите съзнания и от съзнанията на околните. Така ще предпазим от подронване културата, която е приятелски настроена към брака. Същата култура, в която се надяваме да живеем. Тази статия представи няколко важни идеи на културата на развод. Ние сме засегнати от тях повече отколкото предполагаме. Идеята отново да ги конфронтираме е належаща, защото така ще можем да поддържаме съзнанието си чисто, а оттам ще можем да прочистим културата около нас от идеи, които биха довели до унищожение.