ПЕРИОД НА ПОДГОТОВКА ЗА ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ НА МЕСИЯТА

ЧАСТ ВТОРА

ГЛАВА 5

ПЕРИОД НА ПОДГОТОВКА ЗА ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ НА МЕСИЯТА

Периодът на подготовка за Второ пришествие на Месията бил с продължителност от четиристотин години, започнал с Протестантската реформация от 1517 г. и продължил до края на Първата световна война (1918г.). Вече описахме този период при сравнението му с паралелния Период на подготовка за пришествие на Месията. В тази глава той ще бъде разгледан по-подробно. От гледна точка на провидението за възстановяване, Периодът за подготовка на Второ пришествие на Месията се разделя на три: Реформация; Период на религиозни и идеологически конфликти; и Период на съзряване на политиката, икономиката и идеологията.

Раздел 1

Период на Реформация (1517-1648)

Сто и тридесет годишният Период на Реформация започнал 1517 г., когато Мартин Лутер издигнал знамето на протестантската реформация в Германия, и продължил до края на религиозните войни със сключването на Вестфалския мирен договор от 1648г. Характерът на този период бил оформен от Ренесанса и Реформацията, продукти на средновековното феодално общество. Когато целта на Божието провидение в средновековното общество не била осъществена, посоката на провиденциалната история се променила и Бог отново започнал работа за изграждане на Основа за Второ пришествие на Месията, чрез Ренесанса и Реформацията. Не можем да разберем характера на този период, без да изучим тези две явления.

Какво повлияло на хората от средновековието така, че да подтикне тяхната изначална природа към Ренесанса и Реформацията. В късното средновековие, човешкото изначално съзнание било подтискано, а свободното му развитие – блокирано от социалната среда на феодализма, секуларизацията и корупцията в Римската църква. Вярата е път, който всеки трябва да извърви в търсене на Бог. Вярата трябва да бъде подхранвана, чрез непосредствени вертикални взаимоотношения с Бог. Но в онази епоха, папството и духовенството, с ритуали и догми, сковавали религиозния живот на хората. Освен това, строгата съсловно-феодална структура на обществото ограничавала свободата на духовния живот. В онова време, духовните санове се купували и продавали. Епископите и свещениците често злоупотребявали със положението си, живеейки в разкош и охолство. В резултат на това, папството изгубило светостта си, превръщайки се в институция, подобна на светската власт. То изгубило способност да води духовния живот на хората. По такъв начин, социалните условия в периода на късното средновековие били пречка за възстановяване на изначалната природа на хората. Притиснати от тези обстоятелства, европейците през средновековието, последвали дълбоките импулси на своето сърце, призоваващо ги да разрушат съществуващите социални условия и да открият път за възстановяване на своята изначална природа.

Нашата изначална природа включва два аспекти: вътрешен и външен. Нека да ги разгледаме от гледна точка на Принципите на сътворението.

Като субстанциални обекти на Бог, създадени по Негов образ, ние отразяваме Неговите двойни характеристики и притежаваме  подобие на Неговата изначална вътрешна природа и външна форма. Действието на даване и приемане между нашата вътрешна природа и външна форма е основа за нашето съществуване и развитие. В съответствие с това, нашата изначална природа се стреми да изпълни два вида желания: вътрешни и външни. Когато Бог започнал провидение, за да ни възстанови, Той действал в съответствие с тези два вида желания на нашата изначална природа.

Бог сътворил физическото “аз” на първите хора, преди да създаде духовното им ”аз”.[1] В съответствие с това, в провидението за възстановяване Бог ни пресъздава, възстановявайки ни, първо външно, а след това вътрешно.Както беше обяснено по-рано[2], ние, грешните хора можем да принесем субстанциална жертва, която е вътрешна, само след принасяне на успешна символична жертва, която е външна. След успех в принасянето на тези два вида жертви, ние поставяме Основа за Месията, която е дори по-вътрешна.

Процесът на възстановяване взаимоотношенията на грешните хора с Бог също се развива от външно към вътрешно. Бог първо възстановил хората до позиция на “слуга на слугите”,[3] в периода преди Епохата на Стария завет, чрез принасяните на жертви. След това Той възстановил хората до позиция на „слуги“,[4] в Епохата на Стария завет, чрез Моисеевия закон. По време на Новия завет, Бог ни възстановил до позиция на „осиновени деца“,[5] чрез нашата вяра. Накрая, в Епохата на Изпълнения завет, Той ще ни възстанови до позиция на „истински деца“, чрез нашите Сърца.[6]

По същия начин, Бог първо възстановява нашата външна социална среда, чрез науката, а след това възстановява нашата духовност, чрез религията. В реда на Сътворението, ангелите, които са външни, били създадени преди хората, които са вътрешни. При възстановяването, Бог първо издига ангелския свят, който е външен, и го мобилизира за възстановяване на външния физически свят с център човешкото тяло, а след това възстановява вътрешния духовен свят с център човешкият дух.

Европейците през средновековието трябвало да възстановят дадената им от Бог изначална природа, като първо се отделят от Сатана, който осквернил обществото, когато папството се провалило в своята вътрешна отговорност за възстановяване Основата на вяра и потънало в безнравственост. В стремежът на хората да възвърнат вътрешния и външния аспект на изначалната си природа, потокът на епохата се разклонил в две движения, които ние определяме с термините авелов тип движение и каинов тип движение. Каиновия тип движение започнал, като възраждане на елинизма, културата и философията на древните Гърция и Рим. То породило Ренесанса,[7] който бил с основна ценност хуманизма. Движението от авелов тип възникнало, като възраждане на евраизма, унаследен от Израел и раннохристиянската църква. То породило протестанската реформация, чиято основна ценност е вярата в Бог.

Теченията на евраизма и на елинизма се формирали исторически и се сблъсквали множество пъти в курса на историята. Около 2000 г. пр. н. е., на остров Крит процъфтявала Минойската цивилизация, наследена от Микенската цивилизация. През ХІ век тези цивилизации създали каиновия тип елиниска цивилизация, с водеща  идеология - хуманизма. В същото време  в Близкия изток се зародила евраизката цивилизация от авелов тип, с еврейския монотеизъм, като водеща идеология. Това бил Периодът на обединеното царство. Ако израелските царе от този период бяха положили Основа за Месията, евраизката цивилизация щеше да процъфти и да асимилира елиниската цивилизация, формирайки единна световна цивилизация. Но царете се провалили в изпълнение на Божията Воля и този промисъл не се осъществил. Вместо това, след като израилтяните били взети във Вавилонски плен, връщайки се, се оказали под управление на гърците в 333 г. пр. н.е., а след това на Рим в 63 г. пр. н.е. Така, в продължение на столетия, до времето на пришествието на Исус, евраизмът бил под господството на елинизма.

Ако еврейският народ бе повярвал на Исус и се беше обединил с Него, Римската империя щеше да се превърне в месианско царство, водено от Исус. Вместо това, когато Исус бил отхвърлен и това провидение осуетено, евраизмът останал подчинен на елинизма. В 313 г. от н.е., император Константин издал специалния Милански едикт, официално признаващ християнството. От това време нататък, евраизмът постепенно започнал да взима превес над елинизма. В началото на VІІІ век били формирани две цивилизации – Източното православие и Римокатолическото християнство.

Ако папството и императорите, отговорни за възстановяване на Основата на вяра в периода на Каролингите, не бяха изгубили вяра, Основа за Второ пришествие на Месията щеше да бъде изградена още тогава. Евраизмът щеше напълно да асимилира елинизма, формирайки единна световна цивилизация. Вместо това, тяхната липса на вяра и аморалност позволили на Сатана да корумпира водещата идеология на средновековието. Така, Бог трябвало да започне ново провидение за отделяне от Сатана. Подобно на начина, по който Бог разделил Адам на две, чрез Каин и Авел, за отделяне от Сатана, Бог разделил доминиращата идеология на средновековието на два тренда: движение от каинов тип, за възраждане на елинизма и движение от авелов тип, за възраждане на евраизма. Те дали плодове, съответно в Ренесанса и Реформацията.

Елинистичния тренд в мисленето, възроден чрез хуманизма на Ренесанса, скоро заел доминиращо положение по отношение на евраизтичния тренд. Започнал период за възстановяване, чрез паралелни условия за изкупление, във фазата на подготовка за пришествие на Месията, когато  евреите били в подчинение на гърците, и елинизмът доминирал над евраизма. Това можело да бъде успешно, само ако Каин се подчини на Авел, така Адам щял да бъде отделен от Сатана, чрез полагане на Субстанциална основа, необходима за приемане на Месията в семейството на Адам. Аналогично, само ако каиновия тип елинизъм се подчини на авеловия тип евраизъм, Сатана ще бъде отделен от духът на епохата. Тогава, може да бъде положена, на световно ниво, Субстанциална основа,  необходима за приемане на Христос при Второто Му пришествие.

1.1.             РЕНЕСАНС

Както вече бе обяснено, Ренесансът се развил, заради външни стремежи на изначалната природа. Какви ценности следвали хората на средновековието? Защо и как се стремели към тях?

Съгласно Принципи на сътворението, ние сме създадени, за да постигнем съвършенство, изпълнявайки своята част от отговорността, чрез свободната си воля, без Божия директна подкрепа. Така ще постигнем единство с Бог и истинска независмост. Затова, изначалната природа ни води към свобода и независимост. Човек със съвършен характер разбира Божията Воля и я въплъщава в живата си, чрез вдъхновение и разум, без да се налага да се опира на Божии откровения. Затова, стремежът към мислене и разбиране е естествен за хората. Ние сме създадени също и с даденото ни от Бог право да сме господари на природния свят, за да го покорим и култивираме, създавайки приятни условия за живот, изследвайки скритите закони на природата, с помощта на науката. Затова, ние ценим природния свят, развиваме науката, уважавайки практичния живот.

В средновековното общество, изначалната човешка природа дълго била потискана. Затова, хората пламенно се стремели към тези ценности, които извират от външните подтици на изначалната им природа. Те започнали да се интересуват от класическото наследство на елинизма, донесено от мюсюлманите в резултат на разширените контакти с Изтока, след кръстоносните походи. Гърците и римляните от античността следвали външните стремежи на изначалната човешка природа. Те ценели свободата, независимостта, разума, природата и практическия живот. Значително развили науките. Всичко това било в пълно съответствие с желанията на изначалната природа на хората от средновековието, затова движението за възраждане на античното наследство на елинизма се разгърнало с бурна сила. Вследствие на това, хуманизмът през Ренесанса достигнал своя разцвет.

Ренесансът се зародил през XIV век в Италия, център за изучаване на класическото наследство на елинизма. Въпреки, че започнало, като движение, подражаващо на духа и живота на древните Гърция и Рим, то бързо се разгърнало в по-широко движение, което променило целия средновековен начин на живот. Разпространявайки се отвъд пределите на културата, то обхванало всички аспекти на обществения живот, включително политиката, икономиката и религията. На практика, Ренесансът станал външна движеща сила, оформила съвременния свят.

1.2.             РЕФОРМАЦИЯ

Провидението за възстановяване с център средновековната папска власт не донесло плодове, поради секуларизацията и разложението на духовенството. Защитаващи идеите на хуманизма, хората от средновековието отхвърлили формалната религиозна обрядност и църковните предписания, ограничаващи свободата на духовния живот. Те се обявили против съсловнофеодалната система и господството на папите, потискащи тяхната независимост. Съпротивлявали се на установените представи, според които вярата изисквала безпрекословно подчинение на диктата на църквата във всички области на живота. Отхвърляли аскетичното, ориентирано към задгробния живот, манастирско светоусещане, което обезценявало света на природата, науката и практическите дейности. Затова, много християни възстанали против папската власт.

Европейците от средновековието, стремейки се да осъществят външните желания на своята изначална природа, започнали да търсят и нейните, дотогава потискани, вътрешни аспекти. Те призовали за възраждане на духа на ранното християнство, когато вярващите, водени от словото на Исус и апостолите, живяли за осъществяване на Божията Воля. Това средновековно движение за възраждане на евраизма започнало с Джон Уиклиф (1324-1384), професор по теология в Оксфордския университет, който превел Библията на английски език. Той настоявал, че нито папата, нито духовенството, могат да определят стандарт за вярата, а само Библията може. Показвайки, че много от догмите, церемониите и правилата на Църквата не се основавали на писанията, той подложил духовенството на остра критика, заради упадъка му, експлоатацията и злоупотребата с власт.

Протестантската реформация започнала в Англия в ХІV век, където уважението към папата било на много ниско ниво. Подобни реформаторски движения също се появили в Бохемия и Италия, но били потушени, а водачите им екзекутирани. Папа Лъв Х, събирайки средства за строителство на катедралата Свети Петър, започнал да продава индулгенции, които католическата църква обявила, като свидетелства за опростяване на греховете за задгробния живот. Когато тези индулгенции били обявени в Германия през 1517 година, проявите срещу тази порочна практика и нейните отрицателни последствия послужили, като стимул за взрив на Протестантската реформация под водачеството на Мартин Лутер (1483-1546), професор по библейска теология от Витенбергския университет. Пламъкът на реформацията се разгорял и бързо се разпространил в Швейцария, където начело на движението застанал Улрих Цвингли (1484-1531), във Франция било водено от Жан Калвин (1509-1564), както и в нации, като Англия и Холандия.

Религиозните войни, разразили се около протестантските движения, продължили повече от сто години, до 1648 г., когато Вестфалският мирен договор сложил край на Тридесетгодишната война. Протестантизмът победил в северна Европа, докато на юг римокатолическата църква, заздравила своите позиции сред европейските народи.

Тридесетгодишната война между протестанти и католици се водила в Германия. Но този конфликт не бил просто религиозна война. Това било граждански и политически конфликт за съдбата на Германия. Вестфалският мирен договор, който сложил край на войната, имал характер не само на религиозно съглашение между протестанти и католици, но и политически договор, решил териториалните претенции между Австрия, Франция, Швеция и Испания.

РАЗДЕЛ 2

ПЕРИОД НА РЕЛИГИОЗНИ И ИДЕОЛОГИЧЕСКИ КОНФЛИКТИ

(1648-1789)

Периода на религиозни и идеологически конфликти продължил сто и четиресет години, от Вестфалския договор от 1648 г., утвърдил протестантизма, до Френската революция от 1789 г. Хората на новото време, проправящи път към осъществяване желанията на външния и вътрешния аспект на изначалната природа, не можели да избегнат теологическите разногласия и диспутите на философите, следствия от религиозната и идеологическата свобода.

Както вече споменахме, Божието провидение за възстановяване се развива в историята, чрез постоянно разделяне на авелови и каинови представители, от индивидуално до световно ниво. В последните дни, грешният свят е разделен на каинов комунистически свят и авелов демократически свят. Доколкото Субстанциална основа можела да бъде създадена в адамовото семейство, само ако Каин се смири пред Авел, в последните дни каиновия свят трябва да се смири пред авеловия свят, за се установи Субстанциална основа на световно ниво. Това трябва да стане, преди ние да приемем  Христос на Второто пришествие и да изградим обединен свят. Затова, трябва двата типа възгледи за живота да съзреят и да се развият.

2.1. Каинов тип възглед за живота

Стремежите на външните аспекти на изначалната природа пораждат движение за възраждане на античното наследство на елинизма и зараждат ренесансовия хуманизъм. Ренесансовият хуманизъм се противопоставял на средновековната култура, издигайки достойнствата на човешките същества и ценностите на природата над отдадеността към Бог и религията. Хората от средновековието превъзнасяли послушанието към Бог, подценявали ценностите на природата, смятали човешкото тяло за низко и греховно. Ренесансът утвърдил нов поглед върху живота, възвеличаващ ценността на човека и природата, и търсел начини за тяхното опознаване, чрез разум и преживявания, логика и експерименти. Под въздействие на прогреса в естествените науки, този възглед върху живота породил две школи в модерната философия: рационализъм, основаващ се на дедуктивни методи; и емпиризъм, основан на индуктивни методи.

Рационализмът, основан от френският философ Рене Декарт (1596-1650 г.), се основавал на това, че истината може да се опира само на човешкия разум. Подлагайки на съмнение общопризнатите истини от историята и традициите, Декарт се осланял единствено на собствения си разум, както гласи неговото твърдение: ”Мисля, значи съм“.  На този фундаментален принцип, той основал дедуктивния метод за потвърждение на знанията за външния свят. Въпреки, че Декарт приемал и даже се опитвал да докаже, на основата на разума, съществуването на Бог, рационалистите се съмнявали и дори отхвърляли, че Бог съществува.

Английският философ Франсис Бейкън (1561-1626) основал емпиризма, считал, че истината се опознава само чрез лични преживявания. Тази школа утвърждавала, че човешкото съзнание е като бял лист хартия (tabula rasa). И за да възприеме нова истина, човек трябва да изтрие всички предразсъдъци и да опознае истината, чрез преживявания и наблюдения над външния свят. Рационализмът, превъзнасящ разума и отричащ Бог, както и емпиризмът, ценящ преживяванията и експерименталната наука, отхвърлят мистицизма и суеверията. Използвайки разум или емпирически наблюдения над живота, те клонят към отделяне на хората и природата от Бог.

Ренесансът дал начало на тези две мисловни течения, основани върху хуманизма. Вместо да подкрепят вътрешните нагласи за търсене на Бог, те дали тласък на възглед за живота, стимулиращ хората да следват само своите външни желания. Така била поставена преграда по пътя към Бог и хората били водени към сатанинската страна. Това се нарича каинов тип възглед за живота. В началото на ХVІІІ век, каиновия тип възглед за живота разрушил установените, чрез историята и традициите, истини. Всичко в човешкия живот се оценявало, чрез разум или емпирично наблюдение. Всяко нещо, определяно като ирационално или неземно, включително вярата в Бог и Библията, били грубо дискредитирани. Човешката енергия била тясно насочена към практически живот. Такава била и идеологията на Просвещението, възникнала от емпиризма и рационализма. Просвещението било движеща сила за Френска революция.

Деизмът бил друга школа от каинов тип възглед за живота, основан от английския философ Едуард Хърбърт (1583-1648). Деистите издигнали теология, основана изцяло на човешкия разум. Те отхвърляли хармонията между откровения и разум, което било традиционен възглед от времето на Тома Аквински. Деистите ограничили Бог до Творец, дал тласък на Вселената, а след това я оставил сама на себе си да следва установените от Бог естествени закони. Деистите отхвърляли нуждата на човека от каквито и да е божествени откровения или чудеса.

В началото на ХІХ век немският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) направил подробен синтез на философията на идеализма от ХVІІІ век. Но много от неговите последователи били под влияние на атеизма и материализма на френското Просвещение и създали школата на Лявото хегелианство, която по своему преосмислила логиката на Хегел. Давид Фридрих Щтраус (1808-1874), ляв хегелианец, написал книгата “Животът на Исус“, която отричала достоверността на библейските разкази за чудесата, извършени от Исус, като измислици на неговите последователи. Людвиг Фоейрбах (1804-1872) в своя труд “Същността на християнството” обяснил, че Бог е плод на човешката вътрешна природа. Техните тези станали основа за съвременния атеизъм и материализъм.

Карл Маркс (1818-1883) и Фридрих Енгелс(1820-1895) систематизирали логиката на левия хегелианизъм и създали диалектическия материализъм. Повлияни от Щраус и Фоайербах, а също и от френския социализъм, те съчетали диалектическия материализъм с атеизма и социализма, за да създадат идеологията на комунизма. По този начин, каиновия тип възглед за света който се развил след Ренесанса и израснал на почвата на Просвещението, в атеизъм и материализъм, съзрял в отричащата Бог идеология на Марксизма, която станала крайъгълен камък за съвременния комунистически свят.

2.2 Авелов тип възглед за света

Някои хора гледат на развитието на историята от средновековието до модерния свят, като на процес, откъснал  хората от Бог и религията. Те разглеждат историята според каиновия тип възглед за живота. Но изначалната природа следва, не само външни ценности, а се стреми и към вътрешни ценности. Сред хората от средновековието,  подтиквани от изначалната си природа да следват и търсят вътрешните ценности, се зародило движение за възраждане на Евраизма, което донесло плодове в Протестантската реформация, породила многобройни философски и религиозни учения, развили широкообхватни представи за живота, търсейки осъществяване на дадената им от Бог изначална природа. Това наричаме авелов тип възглед за живота. Докато каиновия тип възглед за живота води до отдалечаване от Бог и вярата, авеловия тип възглед води съвременните хора към търсене на Бог по един по-дълбок и смислен начин.

Германският философ Емануел Кант (1724 - 1804) анализирал философията на вътрешните и външните стремежи на изначалната природа, и така въвел авеловия тип възглед за живота в сферата на философията.[8] В неговата Критическа философия той асимилирал конфликтните теории на емпиризма и рационализма. Според Кант, различните усещания се появяват при контакт с външни обекти. Те, сами по себе си, могат да дадат познания, но не могат да осъществят  опознаване. За пълно опознаване, човек трябва да притежава определени форми на интуиция и мислене, които са априори и трансцедентни, с които да се обединят различни съдържания (апостериори и преживяни), чрез синтезирана оценка. Тези форми на интуиция и мисловност са субективни за същността. Следователно, познанието се осъществява, когато различни усещания, идващи от външни обекти, се интегрират и обединяват със субективните особености на индивида, чрез спонтанни действия на мислене и разбиране. Така Кант опровергал емпиризма, който твърдял, че познанието е определено от външни обекти, и създал нова теория, според която познанието се направлява от субектното съзнание. Философията на Кант се развила и благодарение на редица философи  идеалисти: Йохан Г. Фихте (1762 - 1814), Фридрих Шелинг (1775 - 1854) и Г. В. Хегел. В частност, Хегел прокарал нова философия, основана на Хегелианската диалектика. Техният идеализъм утвърдил авеловия тип възглед за света във философията.

В религиозната сфера се появили нови движения, противопоставящи се на господстващото влияние на рационализма в религията и подчертавали важността на религиозния устрем и духовния живот. Те поставяли мистичните преживявания над доктрините и ритуалите. Така например, в Германия се зародил пиетизмът, под водачеството на Филип Шпенер (1635 - 1705). Това движение било строго консервативно и се придържало към традиционната вяра, като същевременно придавало особено значение на мистичните преживявания.

Пиетизмът се разпространил в Англия и процъфтял в средите на вярващите, давайки начало на нови църковни движения, като това на  Методизма, основано от братята Уесли (Джон, 1703 – 1791, и Чарлс, 1707 – 1788). Тяхната дейност довела до голямо съживление в Англия, която се намирала в духовен застой.

Джордж Фокс (1624 - 1691), английският мистик, създал Квакерите, казвал, че Христос е вътрешна светлина, която озарява душите на вярващите. Той подчертавал, че докато човек не приеме Светия дух, не се обедини духовно с Исус и не почувства вътрешната светлина на Христос, не би могъл да разбере истинското значение на Библията. Квакерите понесли жестоко преследване в Англия, но се разраснали в Америка.

Емануел Сведенборг (1688 - 1772) бил известен учен с пробудени духовни сетива. Той започнал систематично изследване на духовния свят и разкрил много от неговите тайни. Въпреки, че дълго бил пренебрегван от теолозите, броят на хората, които общували с духовния свят постепенно нараствал, както и ценностите на духовните преживявания.

Така, по различни пътища, авеловият тип възглед за живота съзрял, за да формира днешния демократичен  свят.

Раздел 3

Период на съзряване на политиката, икономиката и идеологиите (1789 - 1918)

Религиозните и философски конфликти от предходния период се влели в каинов и авелов възгледи за живота. В зората на този период на съзряване на политиката, икономиката и идеологиите, двата вида възгледи за живота се развили и поели по отделни пътища. Със съзряването си, те създали две различни обществени форми с особени социални структури: каинов тип общество и авелов тип общество. В същото време, политиката, икономиката и идеологиите (сферата на религията и философията) напреднали до последната степен, предхождаща идеалния свят. Този период започнал с Френската революция, обхванал Индустриалната революция и завършил с края на Първата световна война.

3.1 Демокрация

В предишната глава разгледахме демокрацията от гледна точка на развитието на историята, в рамките на социалните промени довели до нейната поява.[9] Тук ще изследваме вътрешните процеси зад възхода на днешната демокрация и особено идеологическите течения, които я въздигат във водовъртежите на историята.

В периода на християнската империя от IX век, Бог предвиждал, че духовното царство, водено от папството, и земното царство, управлявано от императорите, да се обединят и да създадат християнско монархическо общество, като основа за месианско царство. То щяло да изгради Основата за Месията. Силно месианско царство би довело до ранен край на феодализма в Европа. Но тъй като това провидение не се осъществило, феодализмът продължил, докато политическата, религиозната и икономическата история на Европа  поели по различен път на развитие. Политическата власт на феодалните владетели намалявала след кръстоносните походи, залязвала през Ренесанса и Реформацията и напълно отслабнала по време на Просвещението. През 17 век феодалните владетели отстъпили голяма част от политическата си власт на кралете, които създали централизирани национални държави и ги управлявали, като абсолютни монарси. Те оправдавали върховната си власт, чрез доктрината за божественото право на кралете.

Социалните причини за възхода на абсолютната монархия били: Първо, зараждане на нови граждански съсловия, които се обединили с кралете срещу феодалните владетели. Второ, в икономическата сфера възникнала необходимост от силни държави с търговски икономически правила, които да защитават и контролират търговията, подпомагаща националните икономически интереси. Мощната основа на еднонационалните държави била необходима за преодоляване на феодализма и за управление на икономиката, чрез търговията.

Възходът на абсолютната монархия също бил свързан с развитието на провиденциалната история, изискващо феодалното общество да се консолидира в монархия. Но, след като Божието провидение за изграждане на Негово царство през периода на  Каролингите било провалено, защото тогавашните папи и императори не се обединили, феодалното общество, под властта на папата, се корумпирало. Развивайки се според курс предвиден от Сатана, християнското феодално общество се превърнало в монархическо общество на сатаниска страна.

Сега, нека разгледаме идеологическите течения, причинили края на абсолютната монархия, от гледната точка на провидението за възстановяване, отправило се в посока на възход на комунистически свят на основа каиновия тип възглед за живота, и в посока на възход на демократичен свят на основа на авеловия тип възглед за живота. Тъй като средновековното феодално общество се движело в посока, обратна на Евраизма и Елинизма, тези две идеологии работели заедно за неговото разрушаване, изграждайки общества с каинов и авелов тип възгледи за живота. По подобен начин, в обществата с абсолютни монархии, хората били лишени от свобода на вярата, ценност провъзгласявана от демократичното християнство. Абсолютната монархия се развивала в посока обратна на целта на авеловия тип възглед за живота. Освен това, остатъците от феодалната система, както твърдели водещи атеисти и материалисти, ограничавали напредъка на гражданското съсловие, и по такъв начин, се противопоставяли на целите на каиновия тип възглед за живота. Затова, тези два типа възгледи за живота съдействали за сваляне на абсолютната монархия. Те изградили каинов и авелов тип демокрации, които накрая се развили в комунистически свят, от една страна, и демократически свят, от друга.

3.1.1 Демокрация от каинов тип

Демокрацията от каинов тип възникнала след Френската революция. По това време Франция била под влияние на Просвещението. Идеите на Просвещението възникнали от каиновия тип възглед за живота и се отклонили към атеизъм и материализъм. Повлияни от Просвещението, френските граждани осъзнали недостатъците на абсолютната монархия. Освен това, налице било и всеобщо желание за разрушаване на остатъците от феодалната система в обществото.

Искрата на Френската революция пламнала през 1789 г., чрез познатите призиви за демокрация, издигнати от граждани, повлияни от школата на Просвещението. Те искали да вземат властта от управляващата класа, премахвайки остатъците от феодализма и да установят свобода и равенство за обикновените граждани, т. нар. трето съсловие. Френската революция установила демокрация, прокламирайки Декларацията за правата на човека. Родената от  Френската революция демокрация, била от каинов тип. Въпреки, че разрушила абсолютизма, тя се стремяла здраво да закрепи каиновя тип възглед за живота. Водещите фигури зад Френската революция били личности от Просвещението, като Дени Дидро (1713 - 1784) и Жан Люрон Д‘Аламбер (1717 - 1783), които се придържали към атеизма и материализма. Освен това, въпреки идеалите си за свобода и равноправие, действителната тенденция на Френската демокрация в годините на революцията и след това, клоняла към тоталитаризъм.

По този начин, каиновия тип възглед за живота успял, чрез Просвещението, да породи Френската революция, установявайки, по този начин, каинов тип демокрация. Това напълно блокирало възможностите на човешкия дух за търсене на Бог. Продължило развитието, фокусирано върху външните аспекти на живота, по-късно систематизирано в учението на Марксизма в Германия и на Ленинизма в Русия, формирайки, в края на краищата, комунистически свят.

3.1.2 Демокрация от авелов тип

От самото си възникване, демокрацията в Англия и Съединените щати, била различна от демокрацията родена от Френската революция. Последната била демокрация от каинов тип, създадена от атеисти и материалисти, които развили каинов тип възглед за живота, опитвайки се да сложат край на абсолютизма и феодализма. Английската и американската демокрации, от друга страна, били създадени от искрени християни, и били плодове на авеловия тип възглед за живота. Те възникнали в победната им битка с абсолютизма за религиозна свобода. Затова те са авелов тип демокрации.

Нека видим как демокрацията от авелов тип била установена в Англия и САЩ.

В  Англия, Джеймс I (управлявал 1603-1625 г.) укрепил абсолютната монархия и официалната църква, като в същото време преследвал Пуританите и опозиционно настроени християни, много от които избягали в други европейски държави или на американския континент, търсейки религиозна свобода. Неговият син, Чарлз I (управлявал 1625-1649) бил посрещнат с размирици и бунтове от страна на шотландските презвитериянци, които през 1640 г. се сплотили около Националната спогодба. Пуританите, които формирали основното ядро на английския парламент, дали ход на пуританската революция от 1642 г., предвождана от Оливър Кромуел.

По-късно, Чарлс II (управлявал 1660-1685 г.) възстановил абсолютната монархия и укрепил Англиканската църква за сметка на останалите християни, а неговият брат Джеймс II (управлявал 1685-1688) обявил себе си за католик. Протестантските лидери поканили Уилям оф Ориндж (управлявал 1688-1702), зет на Джеймс II, който по това време бил наместник на Холандия, да се намеси. През 1688 г. Уилям пристигнал в Англия с войските си, за да защити религиозната свобода и гражданските права. При своето ръкополагане той ратифицирал Декларацията за правата, предложена му от Парламента, която признавала парламентарната независимост. Така била положена основа за английската коституционна монархия. Тъй като революцията от 1688 г. завършила без кръвопролития, тя била наречена Славната революция.

Въпреки, че имало външни причини за тези английски революции, като желанието на гражданите за политическа свобода от управляващата класа, аристокрацията и англиканското свещеничество, по-вътрешната причина била неудържимият стремеж за постигане на религиозна свобода.

Много пуритани и опозиционно настроени християни преследвани в Англия, емигрирали на американския континент, за да се сдобият с религиозна свобода. Те създали независима държава през 1776 г. и установили американската демокрация. Родена от авеловия тип възглед за живота, демокрацията от авелов тип се развила до съвременния демократичен свят.

3.2 Значение на разделението на властите

Идеята за разделение на властите в три дяла на управление била защитавана от Монтескьо (1689-1755), водещ мислител на Просвещението. По този начин се предотвратява концентрация на политическа власт в ръцете на определен индивид или институция, както било при политическия абсолютизъм. Тази идея била прокламирана в Декларацията за правата на човека по времето на Френската революция.

От самото начало, разделението на властите трябвало да бъде характерна особеност на политическата структура на идеалното общество, което Бог искал да осъществи. Но и тук, в хода на провидението, виждаме как Сатана грешно имитира аспект от Принципа, преди той да е осъществен от Бог. Нека накратко да разгледаме политическата структура на идеалния свят.

Както видяхме, Вселената е създадена по модел на съвършения човек. Затова, за да бъде изграден идеален свят от напълно зрели хора, той също трябва да отразява структурата и функциите на съвършен човек.[10] По аналогия с човешкото тяло, чиито органи функционират в съответствие с напътствията на мозъка, всички институции в идеалното глобално общество трябва да съблюдават желанията на Бог. Така както командите на мозъка се предават от гръбначния мозък до всяка част на тялото, чрез периферната нервна система, така и в идеалния свят, Божиите напътствия ще достигат до цялото общество, чрез Христос и боголюбиви религиозни водачи. Разклоненията на периферната нервна система съответстват на политическите партии в една нация. В идеалния свят Божиите хора, водени от Христос, ще формират организации, подобни на днешните политически партии.

В човешкото тяло, белите дробове, сърцето и стомахът поддържат хармонично взаимодействие в съответствие с напътствията от мозъка, предавани, чрез гръбначния мозък и периферната нервна система. По аналогичен начин, трите клони на властта в идеалния свят: законодателен, съдебен и изпълнителен, ще си взаимодействат в хармонични и принципни взаимоотношения, следвайки Божиите напътствия, предавани чрез Христос и Божиите хора.

Също както четирите крайници на тялото се движат в съответствие със заповедите от мозъка, с цел благополучие на индивида като цяло, така и икономическите институции в идеалния свят, съответстващи на крайниците, ще подкрепят желанията на Бог и ще съдействат за благосъстоянието на целия свят. Точно както се извличат и натрупват хранителни вещества за цялото тяло, така в идеалният свят, винаги ще има определени запаси, които при нужда, ще бъдат на разположение за всеобщо благо.

Тъй като всяка част от човешкото тяло има вертикална връзка с мозъка, между различните органи са изградени естествени хоризонтални връзки, формирайки интегриран организъм. По същия начин, в идеалния свят, хоризонталните връзки между хората се коренят във вертикалната им връзка с Бог, те формират единно и взаимозависимо общество, което споделя всички свои радости и скърби. В това общество, ако човек нарани някого, той ще се почувства така, сякаш е наранил себе си. Затова, хората просто няма да искат да извършват престъпления.

Сега нека разгледаме как, в провидението за възстановяване, Бог е работил за възстановяване на тази идеална социална структура. В курса на историята на Запада, имало период в който функциите на трите клона на управление били концентрирани в ръцете на един човек, кралят. Това се променяло в случаите, когато кралят държал управлението, докато църквата, под властта на папата, играела роля, подобна на политическите партии. Политическата система претърпяла фундаментална промяна по време на френската и американската революции, когато управлението било обособено в три клона: законодателен, съдебен и изпълнителен. С установяване на конституционната демокрация, била поставена структурата на идеалната политическа система.

Така, политическата система се изменяла в хода на историята, защото грешното общество трябва да се възстанови до идеално общество, чиято структура и функции ще бъдат създадени по модел на съвършен човек.

Днешните демокрации, характерни с три отделни клона на управление и множество политически партии, отчасти наподобяват структурата на здравото човешко тяло. Но въпреки това, поради грехопадението, днешните демокрации приличат повече на тялото на болен или осакатен човек. Те не могат изцяло да изявят своите изначални качества и функции в пълния им потенциал. Тъй като политическите партии са невежи относно Божията Воля, те могат да  бъдат сравнени с нервна система, неспособна да предава командите от мозъка. Тъй като конституциите не са написани в съответствие с Божието слово, трите клона на властта понастоящем функционират като вътрешни органи, които не могат да усетят или да откликнат на командите на мозъка, защото периферните нерви са прекъснати. Липсва ред и хармония, страдат от постоянни конфликти помежду тях.

Затова, Христос при Второто пришествие, възстановявайки вертикалната връзка на хората с Бог, ще излекува болната съвременна политическа система, така че тя да отрази Божият замисъл.  Това ще разгърне истинския потенциал на обществото.

3.3 Значение на Индустриалната революция

Божият идеал за Сътворението не може да бъде изпълнен само със създаване на безгрешен свят. Бог е благословил хората с право да господстват над Вселената.[11] Трябва да търсим скритите закони на природата и да развиваме науката и техниката, за да създадем приятна среда за живеене. Религията и науката са се заели със съответните им отговорности да помагат на грешните хора в преодоляване на вътрешните и външните аспекти на тяхното невежество. Затова, в Последните дни на историята, можем да очакваме не само поява на истина, която да води хората към пълното премахване на тяхното невежество, но също така, напредък в науката, който да разкрие всички мистерии на физическия свят.[12] Заедно, те ще доведат човешкото общество до степен, непосредствено предхождаща осъществяването на идеалния свят. В такъв случай, можем да разберем, че започналата в Англия индустриална революция, била като резултат от Божието провидение за възстановяване на жизнената среда и превръщането й в такава, съответстваща на идеалния свят.

Икономическата структура на идеалното общество също отразява структурата на здраво човешко тяло. Производството, разпределението и потреблението трябва да имат органична,  взаимосвързана връзка помежду си, каквато съществува между храносмилателните, кръвоносните и метаболитните процеси. Не трябва да съществува разрушителна конкуренция за свръхпроизводство, нито пренатрупване или свръхконсумация, поради несправедливо разпределение, срещу благоденствието на хората. Трябва да има адекватно производство на необходими и полезни блага, справедливо разпределение за удовлетворение на нуждите, и разумна консумация, в хармония с целта на цялото.

Масовото производство, след индустриалната революция, довело Англия да завладее обширни колонии, като източници на суровини и пазари за произведените блага. По такъв начин, индустриалната революция открила огромна територия за разпространение на Евангелието. Така, допринесла за вътрешния и външния аспекти на провидението за възстановяване.

3.4 Зараждане на великите сили

Видяхме, че след Ренесанса, общия възглед на средновековна Европа бил разделен на каинов тип и авелов тип възгледи за живота. Те довели до два типа политически революции и основали два типа демокрация, които укрепнали в резултат от индустриалната революция. Двата типа демокрация създали демократичния и  комунистическия свят.

След индустриалната революция, която била стимулирана от бурното развитие на науката, индустрализацията създала икономики на свръхпроизводство. Великите сили в Европа, почувствали неотложна нужда от нови земи, като пазари за своята продукция и източници на суровини за фабриките, силно укрепнали, надпреварвайки се за колонии. Така, двата фактора - двете идеологически течения и курсът на икономическо развитие след  научния прогрес, станали причина за политическо разделение на света на два блока: демократичен и комунистически.

3.5 Религиозни реформи, политически и индустриални революции след Ренесанса

Каиновият тип движение, което започнало след възраждане на елинизма, надделяло в средновековния свят и дало начало на ренесансовия хуманизъм. Като продължило да се развива в посока на Сатана, това движение довело до поява на Просвещението, което може да се разглежда, като втори Ренесанс в сферата на идеологиите. Идеологията на Просвещението съзряла в сатанинска посока, зараждайки историческия материализъм, съцевината на комунистическата идеология. Тя може да се разглежда, като трети Ренесанс.

Тъй като сатанинската страна изпреварващо имитира Божието провидение, трябва да очакваме, Божието провидение да призове към триетапна революция, която да протече във всяка от сферите на религията, политиката и икономиката. При религията първата Реформация станала под ръководството на Мартин Лутер след първия Ренесанс. Втората Реформация започнала след втория Ренесанс, чрез духовни движения, водени от хора, като братята Уесли, Фокс и Сведенборг. Изследвайки хода на историята, можем да видим, че трета Реформация ще се появи след третия Ренесанс. Всъщност, състоянието на днешното християнство, отчаяно зове за такава реформация.

В политическата сфера, можем да обобщим, че реформата също е в три етапи. Първо, средновековното феодално общество се разпаднало под тежестта на първия Ренесанс и първата Реформация. Второ, абсолютната монархия била свалена от силите, разгърнали се от втория Ренесанс и втората Реформация. И накрая, комунистическият свят се формирал под въздействие на политически революции, причинени от третия Ренесанс. В идващата трета религиозна реформация, демократическият свят на Божия страна, ще триумфира в идеологическата война и ще постави на колене комунистическия свят на страната на Сатана. Тогава, тези два блока ще се обединят в Небесно царство на земята с център Бог.

Икономическите промени след религиозните и политическите реформи се развили в три индустриални революции. Първата индустриална революция започва от Англия и е на основата на парната машина. Век по-късно, втората индустриална революция намерила почва в много от напредналите нации и се основавала на електричеството. Третата индустриална революция ще започне с безопасно овладяване на атомната енергия; тя ще създаде приятна жизнена среда за идеалния свят. През вековете на подготовка, предхождащи Второто пришествие на Месията, триетапните революции в сферите на религията, политиката и индустрията, след трите етапи на Ренесанс, били необходим курс за изграждане на идеалния свят, според Принципът на развитие, чрез преминаване през три етапи.

Раздел 4

Световните войни

4.1 Провиденциални причини за световните войни

Войни избухват вследствие от сблъсък на политически или икономически интереси или сблъсък на идеологии. Но това са предимно външни причини. Освен тях, съществуват и вътрешни причини за войните, така както има вътрешни и външни мотиви за всяко човешко действие. Човешките постъпки се определят от свободната воля на индивида, който опитва, от една страна, да  откликне на външната ситуация в която се намира, и, в същото време, да следва вътрешните си стремежи към Божията Воля в развитие на провидението за възстановяване. Затова, за доброто или злото в човешките постъпки не трябва да се съди единствено според външни мотиви. Същото може да се каже и за световните войни, резултат от сблъсък на световно ниво между действията на няколко личности, произтекли от тяхната свободна воля. Следователно, не можем да определим провиденциалното значение на световните войни, фокусирайки се единствено върху конфликтите между политическите и икономическите интереси, идеологическите конфликти и други такива външни причини.

Какви са вътрешните, провиденциални причини за световните войни? Първо, те са в резултат на последен отчаян натиск на Сатана за запазване на своя суверенитет. От грехопадението на първите човешки същества до днес, Сатана непрестанно изгражда грешни, непринципни подобия на Божия идеален свят. Целейки да възстанови идеалния свят съгласно Своите Принципи, Бог постепенно разширява господството Си, възвръщайки го от непринципния свят под сатанинско робство.[13] Затова, в курса на провидението за възстановяване, се появява фалшива представа за идеала, преди истинското му проявление. Библейското пророчество, че преди завръщането на Христос ще дойде антихристът е пример за това.

Историята на човечеството, под сатанински суверенитет на злото, ще приключи с Второ пришествие на Христос. След това тя ще се превърне в история на човечеството в сферата на Божия суверенитет на доброто. Тогава, Сатана ще започне последна отчаяна битка. Когато израелтяните напускали Египет, във времето на националния курс за възстановяване на Ханаан, Сатана действал чрез фараона, опитвайки се да ги задържи в робство. Така, Божията страна трябвало да го порази с три свръхестествени знамения. По подобен начин, в Последните дни, Сатана ще започне последна битка, за да подкопае основите на Божията страна и световния курс за възстановяване на Ханаан. Три Божии контраатаки срещу сатанинската агресия се изразяват в трите световни войни.

Второ, трите световни войни изпълняват световни условия на изплащане за възстановяване на трите велики благословии. След като създал хората, Бог им дал три благословии: да достигнат индивидуално съвършенство, да се разраснат като идеално семейство и да придобият господство над Творението.[14] Изпълнявайки тези благословии, нашите първопредци щели да изградят Небесно царство на земята. Тъй като самият Бог създал хората и ги благословил, Той не ги е отменил след грехопадението. Бог трябвало да позволи грешните хора да изградят непринципен свят, който наподобява трите благословии по един неправилен начин под ръководство на Сатана. Съответно, в края на човешката история, наблюдаваме непринципния свят, изкривено осъществил външната форма на трите благословии: победи на сатаниски каузи на индивидуално ниво, разрастване на сатанински семейства и завладяване на света под сатанинско ръководство. За да се изпълнят световни условия на изплащане за възстановяване на трите велики Божии благословии, три световни конфликти трябва да се състоят, в които Бог да надвие над сатанинските сили, в три степени: формиране, растеж и завършеност.

Трето, трите световни войни се разразили така, че цялото човечество да преодолее, на световно ниво, трите изкушения с които Сатана изкушавал Исус. Като последователи на Исус, християните трябва да следват курса своя учител и да преодолеят трите изкушения пред които Исус бил изправен в пустинята, като индивиди, семейства, нации и на световно ниво.

Четвърто, световните войни изпълняват световни условия на изплащане за възстановяване на Божия суверенитет. Ако първите хора не бяха съгрешили, а бяха постигнали съвършенство, преминавайки през трите етапа в периода на израстване, те щяха да осъществят света на Божието върховенство. По подобен начин, световното възстановяване трябва да премине през три етапа. Възстановяването на света изисква той най-напред да бъде разделен на свят от каинов тип и свят от авелов тип, а след това да има три  последни войни, в които Небесният авелов тип свят да надделее над сатанинския каинов тип свят. Това е условие за възстановяване, на световно ниво, на убийството на Авел от Каин. След това, светът на Божията върховна власт ще може да бъде установен. Следователно, тези световни войни са последните глобални конфликти в човешката история, които възстановяват хоризонтално, чрез изплащане, целта на всички войни, водени за възстановяване на Божията върховна власт, във вертикалния курс на провидението.

4.2 Първа световна война

4.2.1 Кратък преглед на провидението през Първата световна война

Краят на абсолютната монархия дошъл в резултат от демократичните революции от каинов и авелов тип, които се зародили от каиновия и авеловия възгледи за живота. Последвалата индустриална революция премахнала остатъците от феодализма и довела до господство на капитализма. След това настъпила епохата на империализма.

В сферата на политиката, Първата световна война била сблъсък между демокрации от авелов тип, които се стремели към изпълнение целта на провидението за възстановяване, и авторитарните държави, където били установени идеалите на демокрация от каинов тип, които се противопоставяли на целта на провидението за възстановяване. Това била битка между империалистически нации на Божия страна и империалистически нации на сатанинска страна. От гледна точка на икономическите интереси, тази война била конфликт за колонии между установени и новоиндустриализирани капиталистически нации. В сферата на религията и идеологиите, каинов тип нации, включително Турция - мюсюлманска страна, преследваща християнството, и нейните съюзници - Германия и Австро-Унгария, се сражавали срещу нации от авелов тип: Великобритания, Съединените щати, Франция и Русия, които, като цяло, подкрепяли християнството. В края на Първата световна война, демокрациите от авелов тип спечелили победа на етап формиране.

4.2.2 Какво определя Божията и сатаниската страна?

Въпросът кои нации са на Божия и кои на сатанинска страна, се решава на основа на посоката на Божието провидение за възстановяване. Онези, които подкрепят Божието провидение и са в съгласие с него, дори непряко, са на страната на Бог, докато нации на противоположна позиция са на страната на Сатана. Това, дали човек или нация са на Божия или на сатанинска страна, не винаги е в съгласие с преценката на нашите усещания или съвест. Например някой, който не е наясно с Божието провидение, може да реши, че извършеното от Моисеи убийство на надзирателя в Египет било зло действие. Но то може да се разглежда като добро дело, защото било в съответствие с Божието провидение. Също така, когато израелтяните нахлули в Ханаан и убили много от хананитите, сякаш без причина, за човек, незапознат с Божието провидение, тези действия изглеждат зли и жестоки; но те се случват с одобрението на Бог. Дори сред хананитите да е имало повече добросърдечни хора, отколкото сред израелтяните, по онова време хананитите, като цяло, принадлежали към страната на Сатана, докато израелтяните били на страната на Бог.

Нека разгледаме тази идея в сферата на религията. Тъй като целта на всяка религия е доброто, всички религии принадлежат на Божията страна. Но, когато една религия прегражда пътя на друга, намираща се по-близо до центъра на Божието провидение, тя ще се окаже на сатанинска страна. На всяка религия е дадена мисия според епохата, но ако, след като времето за изпълнение на отговорността й изтече, тя се превърне в пречка за друга, новозараждаща се религия, с нова мисия, тогава първата се оказва на страната на Сатана. Преди пришествието на Исус, юдаизма и неговите последователи били на Божия страна. Но след като започнали да преследват Исус, дошъл с нова мисия, която освен друго изпълнявала и целта на юдаизма, те преминали на страната на Сатана, независимо с колко вяра са служили на Бог в миналото.

В съвременния свят, структури, които възприемат авелов тип възглед за живота, се числят към Божията страна, докато такива, които се придържат към каиновия тип възглед за живота, стоят на сатанинска страна. Например, независимо колко етична и жертвоготовна може да изглежда материалистичната философия, вкоренена в каиновия тип възглед за живота, тя все пак принадлежи на сатанинската страна. По тази причина, можем да съдим, че комунистическия свят е сатанински. От друга страна, демократичният свят, който дава свобода на религията, основан на авелов тип възглед за живота, се намира на Божията страна.

  Християнството било установено, като централна религия с крайна цел да изпълни целите на всички религии.[15] Затова, всяка нация, която преследва християнството или спъва развитието му, пряко или непряко, стои на сатанинската страна. В Първата световна война, Антантата, начело с Великобритания, Съединените щати, Франция и Русия, били християнски нации; освен това те се борели за освобождение на християни преследвани в Турция. Следователно те били на страната на Бог. От друга страна, Централните сили, начело с Германия и Австро-Унгария, подкрепяли Турция, мюсюлманска нация, преследваща християнството. Затова те били на сатанинската страна.

4.2.3  Провиденциални причини за Първата световна война

Кои са провиденциалните вътрешни причини за Първата световна война? Тя трябвало да избухне, първо, за да изпълни световно условие на изплащане за възстановяване на трите велики Божии благословии, на етап формиране. Сатана предварително изградил фалшиво подобие на Божия идеален свят, който трябвало да бъде установен от Адам. Така, в завършека на историята, съществува непринципен свят, осъществил един изкривен външен модел на трите благословии, на етап Формиране, воден от антипода на Адам на сатанинска страна. Затова, Божията страна трябва да надделее над този непринципен свят, за да бъде изпълнено условие на изплащане.

Фактически, немският кайзер Вилхелм II (1859-1941), който започнал Първата световна война, бил антипод на Адам на сатанинска страна. На етап Формиране, той бил като човек, постигнал индивидуално съвършенство. Демонстрирал форма на изпълнение на благословията за размножаване, чрез пропагандиране на пангерманизма, и предлагал модел за господство над творението, чрез прилагане политика на световна хегемония. По този начин, кайзерът реализирал един непринципен свят, придавайки завършен вид на сатаниската имитация на трите велики благословии, на етап Формиране. Първата световна война трябвало да изпълни условие на изплащане на световно ниво, на етап Формиране, за бъдещо установяване на свят, в който трите велики благословии действително ще бъдат изпълнени с център Бог.

Второ, Първата световна война имала за цел, хора на Божия страна да се изправят и колективно да преодолеят, на световно ниво, първото изкушение на Исус. В светлината на трите изкушения на Исус, можем да видим, че Божията страна трябвало да надделее в Първата световна война, за да изпълни условие на изплащане за възстановяване на първата Божия благословия, на световно ниво. Преодолявайки първото изкушение в пустинята, Исус възвърнал  смисъла на скалата, като символ, и поставил основа за възстановяване на съвършенството на характера. Подобно на това, чрез победата си в Първата световна война, Божията страна трябвало не само да победи сатанинския свят и неговия център, но също да изгради Божи свят и да положи основа за неговия център - Христос на Второто пришествие. На тази основа можело да се роди и да усъвършенства своя характер завръщащият се Христос.

Трето, Първата световна война положила основа, на етап формиране, за възстановяване на Божията върховна власт. Демокрацията сложила край на авторитарните монархически режими, като последна политическа система с мисия да възстанови Божието върховенство.[16]  По време на Първата световна война, Божията страна била отговорна да удържи победа и да разшири политическата си територия, за да християнизира света. Така, установявайки всеобхватна и здрава политическа и икономическа основа, тя осигурила основа, на етап Формиране, за демократичен свят, и, в същото време, основа за възстановяване на Божието господство, на етап Формиране.

4.2.4 Провиденциални резултати от Първата световна война

Победата на Антантата в Първата световна война изпълнила условие на изплащане, на етап формиране, за възстановяване на трите велики Божии Благословии, на световно ниво. Преодолявайки първото изкушение на Исус, на световно ниво, се изпълнило условие на изплащане за възстановяване на Божията първа благословия, на световно ниво. Победата на демокрацията също установила основа, на етап Формиране, за възстановяване на Божията върховна власт. С поражението на сатанинския свят и неговия властелин, кайзерът, светът на Божията страна, извоювал победа, на етап формиране и положил основа за рождението на завръщащия се Христос, който бил предопределен за Господ на Божия свят.

Едновременно с това, комунизмът в Русия бил установен. Скоро Сталин се сдобил с власт, като антипод на Христос при Второто му пришествие, но на страната на Сатана. Тъй като Христос идва с идеалите на Небесното царство на земята - взаимозависимост, общ просперитет и универсални споделени ценности, сатанинската страна се опитвала първа да осъществи тези идеали, като изгради имитация на Небесното царство на земята, управлявано от сатанински двойник на Христос, по време на Второто пришествие.

В заключение, с победата на Божията страна в Първата световна война, била положена основа за Второто пришествие на Месията. Тогава започнало, на етап Формиране, изпълнение на Божият план за Второто пришествие.

4.3 Втора световна война

4.3.1 Общ преглед на провидението по време на Втората световна война

Духовния произход на съвременната демокрация бил в усилията на хората да осъществят ценностите на авеловия тип възглед за живота. Демокрацията следва вътрешните и външните стремежи на изначалната човешка природа и, със сигурност, се развива в посока на Божия идеален свят. Фашизмът, от друга страна, насила ограничава хората в следване на стремежите на тяхната изначална природа. През Втората световна война, демокрацията, на основата на извоюваната победа, на етап Формиране, в Първата световна война, победила фашизма и осигурила победа, на етап  Растеж.

4.3.2 Същност на фашизма

Когато икономическата депресия завладяла света, през 30-те години на ХХ век, някои нации се опитали да я избегнат, приемайки фашизма. Това бил пътят на Германия, Япония и Италия, които се почувствали изолирани, обсипани от беди и нещастия.

Какво представлява фашизмът? Той отрича фундаменталните ценности на съвременната демокрация, включително уважението на личността и основните й права, свобода на словото, печата и сдруженията, както и парламентарната система. Расата или националността са основни ценности на фишизма, които трябва да бъдат поддържани от силна национална държава. Личностите и институциите съществуват само в полза на държавата. При фашизма хората не могат да претендират за свобода, като свое неприкосновено право; те трябва да жертват свободата си в името на дълга си да служат на нацията. Водещият политически принцип на фашизма гласи, че цялата сила и власт трябва да бъдат поверени на един върховен водач, а не разпределени сред народа. Личната воля на лидера диктува управленската идеология за цялата нация. Диктатори от фашистки тип били Мусолини в Италия, Хитлер в Германия и ръководителите на японското милитаристично правителство.

4.3.3 Нации на Божия страна и нации на сатанинска страна във Втората световна война

По време на Втората световна война, съюз от демократичните нации на Съединените щати, Великобритания и Франция водел  нациите на Божия страна. Сатанинската страна била съюз на фашистки нации воден от Германия, Япония и Италия. Какво определя принадлежността на едните към Божията, а на другите към сатанинската страна? Съюзните сили били на страната на Бог, тъй като политическите им системи били демокрации - система, характерна за крайния етап в провидението за възстановяване, основана на авелов тип възглед за живота. Силите на Оста, от друга страна, били на страната на Сатана, защото подкрепяли фашизма, който е антидемократичен и е позиция на каинов тип възглед за живота. Освен това, Съюзните сили и Оста били разделени на Божия и сатанинска страна, защото едните подкрепяли християнството, докато другите го преследвали.

Германия, водеща за силите на Оста, лишавала хората от  техните основни свободи, а чрез идеологически натиск били отказвани религиозните им свободи. Освен това, Хитлер избил шест милиона евреи. След сключване на пакт с папата, той опитал да подчини църквите под контрола на определени епископи, корумпирайки християнството до националистическо неоезичество, основано на примитивна германистка религия. Някои протестанти и католици оказали ожесточена съпротива.

По време на Втората световна война, японските военни принуждавали всяка църква в Корея да инсталира “камидана” - олтар на японските богове Шинто, и заставяли корейските християни да почитат тези олтари. Християните, които не се подчинявали, били затваряни или убивани. Корейските християни, които избягали в Манджурия, в търсене на религиозна свобода, били брутално избивани. В края на войната, гоненията срещу корейското християнство силно нараснали.

Италия, като държава от Оста, подкрепяла каузата на Германия. Противно на основната насока на Божието провидение, Мусолини утвърдил католицизма, като държавна религия, с егоистично намерение да използва религията за обединение на хората под неговия фашистки режим. На тази основа, Германия, Япония и Италия, се определят като нации на сатанинска страна по време на Втората световна война.

4.3.4 Провиденциални позиции на нациите на Божия страна и нациите на сатанинска страна

Една от целите на Втората световна война била да изпълни световно условие на изплащане, на етап Растеж, за възстановяване на Божиите три велики благословии, както трябвало да стане и по времето на Исус. В самото начало на човешката история, поради грехопадението на Адам, Ева и Архангела, трите велики Божии Благословии не били осъществени. Затова, в процеса на тяхното възстановяване, трябва задължително да има три действащи лица, които да поемат подобни позиции. Бог духовно възстановил трите благословии в провидението за духовно спасение, чрез обединените усилия на възкръсналия Исус, като втори Адам, на Светия дух, като духовна Ева,[17] и на ангелите. По същия начин, във Втората световна война, три нации на Божия страна, представящи Адам, Ева и архангела, водели битка срещу три нации на страната на Сатана,  също представящи Адам, Ева и архангела. Победа на нациите на страната на Бог би поставила условие на изплащане, на етап Растеж, за възстановяване на трите велики благословии. Сатана, който разбирал това провидение, поел инициатива, сплотявайки на своя страна трите  нации, представящи Адам, Ева и архангела, и ги накарал да атакуват трите нации на Божия страна.

Съединените щати, като нация от мъжки тип, представяла Адам на Божия страна. Великобритания, като нация от женски тип, представяла Ева на Божия страна. Франция, като нация от смесен тип, представяла Архангела на страната на Бог. На сатанинска страна: Германия, като нация от мъжки тип, представяла Адам, Япония, нация от женски тип, представяла Ева, и Италия, нация от смесен тип, представяла Архангела. В Първата световна война, Съединените щати, Великобритания и Франция представяли, на етап формиране, трите позиции на Божия страна, докато Германия, Австрия и Турция, заемали тези позиции на страната на Сатана.

Съветският съюз, нация на сатанинска страна, участвала във Втората световна война на страната на Бог. Как било възможно това? Когато средновековното общество не изпълнило провиденциалната си цел, то се превърнало в пречка, както за Божията, така и за сатанинската страна, които се разделили и се развивали по отделни пътища, съзрявайки в демократичен и комунистически блокове. Каиновият и авеловият тип възгледи за живота работели съвместно за премахване на средновековния феодализъм, а по-късно и на абсолютната монархия и империализма. Точно както Божието провидение се развива, носейки се по течението на времето, сатанинските усилия за установяване на непринципна имитация на идеалния свят са свързани с хода на времето. Когато господстващият социален ред пречи за формиране на нови общества, включително и на такива, които подпомагат сатанинските цели, Сатана се присъединява в борбата за разрушаването му.

По подобен начин, фашизмът се превърнал в пречка и за Божията и за сатанинската страна. Тъй като провидението за възстановяване, чрез изплащане, изисква Бог временно да даде възможност на сатанинската страна да изгради комунистическия свят, във Втората световна война на Съветския съюз било позволено да се присъедини към нациите на Божия страна, за премахване на фашизма, за да може бързо да изгради комунистическа държава. Въпреки това, веднага след края на Втората световна война, комунистическият свят и демократическият свят се разделили.

4.3.5 Провиденциални причини за Втората световна война

Вътрешните, провиденциални причини за Втората световна война са следните: Първо, войната избухнала, за да изпълни световно условие на изплащане, на етап Растеж, за възстановяване на трите велики Божии благословии. Идеалният свят, в който трите велики Божии благословии са изпълнени, който не бил осъществен от Адам, поради грехопадението, трябвало да бъде изграден от Исус, когото Бог изпратил, като Втори Адам. Но този идеал бил осъществен само духовно, защото Исус умрял на кръста. Тъй като Сатана се опитвал да създаде грешна имитация на идеалния свят, в края на историята със сигурност ще се появи непринципен свят, който погрешно изпълнява външната страна на трите велики благословии на етап растеж, под ръководство на сатанински Исус. Божията страна трябва да надделее над този свят и така да изпълни световно условие за изплащане, на етап растеж, необходимо за възстановяване на идеалния свят, където трите велики благословии са изцяло осъществени, с център Бог.

Хитлер бил сатанински антипод на Исус. Въпреки, че неговите  намерения били коренно противоположни, някои аспекти от живота на Хитлер наподобяват, по един изкривен начин, събития от живота на Исус. Например: грандиозните му идеи, самотният му живот, изчезването на тялото. Хитлер също бил и сатанински антипод на съвършения Адам, на етап растеж. Той изопачавал благословията за размножаване, поддържайки идеята за чистота на германския народ, като господстваща раса, и имитирал благословията за господство над Творението, чрез политиката си за завладяване на света. По този начин, Хитлер изградил непринципен свят със сатанински модел на трите благословии, изпълнени на етап  растеж. Удържайки победа във Втората световна война, Божията страна трябвало да изпълни световно условие на изплащане, на етап растеж, за възстановяване на идеалният свят на Божиите три благословии.

Втората провиденциална причина за войната била да има хора на Божия страна, преодолели второто изкушение на Исус, на световно ниво. В светлината на трите изкушения на Исус, можем да видим, че Божията страна трябвало да победи във Втората световна война, за да изпълни условие на изплащане за възстановяване на втората Божия благословия, на световно ниво. Също както Исус положил основа за възстановяване на децата, преминавайки през второто изкушение в пустинята, така Божията страна трябвало да положи световна основа за демокрацията, на етап Растеж, триумфирайки във Втората световна война.

Третата провиденциална причина за войната била да  се положи, на етап растеж, основа за възстановяване на Божията върховна власт. Чрез победа за Божията страна в Първата световна война, демократичният свят осигурил основа на етап формиране. Действайки за изграждане на каинов тип свят, сатанинската страна също имала полза от колапса на царисткия абсолютизъм по време на Първата световна война и положила основа за комунистическия свят, на етап Формиране. По време на Втората световна война, комунистическият свят и демократичният свят поотделно изградили своите основи на етап Растеж, преди да прекъснат връзките си в края на войната. Създаването на тази основа, на етап Растеж, за демократичния свят, възстановила основата за Божията върховна власт, на етап Растеж.

4.3.6 Провиденциални резултати от Втората световна война

Победата за Божията страна във Втората световна война изпълнила условие на изплащане, на етап Растеж за възстановяване на трите велики Божии благословии, на световно ниво. Със значение на преодоляване на второто изкушение на Исус, на световно ниво, победата изпълнява условие на изплащане, на световно ниво, за  възстановяване на втората Божия благословия. И накрая, полагайки  основа за демократичния свят на етап Растеж, била изградена основа за Божието върховенство, на етап Растеж.

Хитлер бил антипод на Исус на сатанинска страна, а Сталин -  антипод на Господа на Второто пришествие на сатанинска страна. Фактът, че Хитлер и неговата нация били победени, докато Сталин и неговата основа за световен комунизъм укрепнали, показва, че времето за установяване на духовно царство, водено от възкръсналия Исус, е отминало, и започва епоха за създаване на ново небе и нова земя, водена от Христос на Второто пришествие.

В края на Втората световна война, започнал етапът растеж за изпълнение на Божията повеля за Второто пришествие. Много християни получавали откровения за завръщащият се Христос и Божията духовна дейност започнала по света. От този момент нататък, установените църкви все повече се обърквали, разделяли и секуларизирали; започнали да губят сърдечния си интерес към духовността. Това са явления на Последните дни, характерни за начало на Божието заключително провидение за обединение на всички религии, чрез нов, окончателен израз на истината.

4.4 Трета световна война

4.4.1 Неизбежна ли е Третата световна война?

Тъй като Бог дал на първите хора благословия да управляват Вселената, докато Сатана действа, чрез грешни хора да създаде непринципно подобие на света, в който тази благословия е изпълнена, Бог трябва да го позволи. Следвайки Сатана по петите, Бог направлява своето провидение, за да Си върне завладения от Сатана свят. В края на човешката история, Сатанинската страна и Божията страна ще се борят, докато един от тях успее да извоюва върховна власт над света. Затова, демократичният свят и комунистическият свят са изправени един срещу друг. Следователно, световни войни са неизбежни, първо за разделяне, а след това, за обединение на тези два свята.

Първата и Втората световни войни имали провиденциална цел да разделят света на комунистически и демократичен. След това, трябва да избухне друга война, която да доведе до тяхното обединение. Този конфликт е Трета световна война. Избухването на Трета световна война е неизбежно. Но съществуват два възможни варианти за нея.

Единият вариант е да се принуди сатанинския свят да капитулира, чрез въоръжен конфликт. Но в края на този конфликт трябва да се осъществи идеален свят, на който да се радва цялото човечество. Такъв свят никога не може да бъде постигнат просто с победа над врага в битка. В края на краищата, този враг трябва да се предаде вътрешно, така че всички да се помирят помежду си и да живеят в искрена радост. За да бъде постигнато това, трябва да се появи съвършена идеология, която да отговори на желанията на изначалната природа на всички хора.

Другият вариант за тази война е изцяло вътрешен, идеологически конфликт, без военни действия, който да доведе сатанинския свят до подчинение и бързо обединение. Хората са разумни същества. Затова, един съвършен и обединен свят може да бъде изграден, само когато хората се помиряват един с друг и участват в процес на обединение и истинско пробуждане.

Кой от двата варианта ще бъде валиден за Третата световна война? Това зависи от успеха или провала в изпълнението на човешката част от отговорността.

Откъде ще се появи идеологията, основа за разрешаване на този конфликт и установяване на нов свят? Със сигурност, не от комунистическия свят, вкоренен в каиновия тип възглед за живота, който се противопоставя на вътрешните стремежи на изначалната човешка природа. По-скоро, тази идеология трябва да израсне от демократичния свят, вкоренен в авеловия тип възглед за живота. Освен това, исторически факт е, че сред господстващите в демократичния свят идеологии, няма такава, която успешно да надвие комунистическата доктрина. Затова, неизвестна досега идеология ще се появи от средите на демократичния свят.

За да се роди новата идеология, първо трябва да се появи нов израз на истината. Той е същността на авеловия тип възглед за живота и демокрацията. Както в история, когато се появи нов израз на истината, той ще се окаже в противоречие със старите разбирания, в които много хора вярват. Така, дори демократичният свят ще бъде разделен на два лагера, които, подобно на Каин и Авел, ще се изправят един срещу друг. Когато новата истина си осигури победна основа в демократичния свят и надвие комунистическата идеология, ще бъде постигнато обединение на света, на основа на тази истина.

Сатана знае за Божия план за обединение на света чрез единна идеология, и представя грешна имитация на тази истина, с цел да обедини човечеството около себе си. Тази грешна истина е диалектическият материализъм. Той  отрича съществуването на всяка духовна реалност, предлагайки обяснение за вселената, основано изцяло на материалистическа логика. Отричайки съществуването на Бог, той също отрича и съществуването на Сатана. Затова, проповядвайки диалектически материализъм, Сатана успешно отрича собствената си реалност. Сатана разбира кое ще бъде ценено и подкрепяно в края на човешката история и добре знае, че той, със сигурност, ще загине. Приемайки, че не е време да бъде почитан, Сатана създава нечувано голямо движение за отричане на Бог, дори жертвайки самия себе си. Това е духовният корен на диалектическия материализъм. Докато в демократичният свят липсва истина, която да надделее над тази зла доктрина, той винаги ще бъде уязвим и в защитна позиция. Поради тази причина, някой на страната на Бог, трябва да оповести съвършената истина.

4.4.2 Преглед на провидението по време на Третата световна война

Третата световна война е крайният конфликт в провидението за възстановяване. Чрез тази война, Бог възнамерява да помогне на демократичния свят да подчини комунистическия, и да изгради идеалния свят.  От времето на Първата световна война, нациите на Божия страна разширяваха своето политическото и икономическо господство, завладявайки колонии по света, които да бъдат използвани от Бог за Неговото провидение. В края на войната, тези нации положиха световна основа за демокрацията, на етап Формиране. Чрез Втората световна война, те положиха световна основа за демокрацията, на етап  Растеж, здраво укрепвайки демократичния свят. По време на Третата световна война, Божията страна трябва да намери съвършения авелов възглед за живота, основан на Новия израз на истината и да изпълни световна основа за демокрацията, на етап завършеност. Тогава, Божията страна ще поведе цялото човечество към обединен свят. Третата световна война е последната голяма война в края на историята, когато Божията страна ще възстанови хоризонтално, чрез изплащане, всичко заграбено от Сатана през трите етапи на удълженото провидение.

4.4.3 Провиденциални причини за Третата световна война

Както бе обяснено по-горе, Третата световна война ще се води или с военни сили, или като идеологически конфликт. Това зависи от отговорността на хората, които служат на Божието провидение. Въпреки всичко, този световен конфликт е неизбежен.

Кои са вътрешните, провиденциални причини за Третата световна война? Първо, войната трябва да изпълни световно условие за изплащане, на етап Завършеност, за възстановяване на трите велики Божии благословии. Когато Исус, поради неверието на хората, успял да завърши провидението за възстановяване само духовно, се появила необходимост Той да се върне и да възстанови света на Божия идеал духовно и физически. Но тъй като Сатана предварително осъществява изкривени имитации на Божия идеал, в завършека на човешката история, ще се появи непринципен свят, претендиращ, че е възстановил трите велики благословии под водачеството на сатанински антипод на Христос на Второто пришествие. Вземайки надмощие над този сатанински свят, Божията страна е отговорна за изпълнение на световно условие на изплащане, на етап Завършеност, за възстановяване на идеалния свят, в който трите велики благословии са изпълнени с център Бог.

Сталин е сатанинския антипод на Христос на Второто  пришествие. Той беше превърнат в идол като съвършен човек. Пропагандирайки солидарност между селяните и работниците, в опозиция на демократичния свят, той имитираше благословията за размножаване, и чрез политика на световно комунистическо господство, той постигна външно подобие на благословията за господство над Творението. Така, Сталин създал огромен комунистически свят, осъществил, по грешен начин, външна форма на трите велики благословии. Трябва да разберем, че комунистическият свят е непринципна и дефектна имитация на Божия идеален свят, който се характеризира с взаимозависимост, всеобщ просперитет и общовалидни споделени ценности, с център Бог.

Второ, Третата световна война трябва да бъде проведена, за да могат хора на Божия страна да преодолеят, на световно ниво, третото изкушение на Исус. В светлината на значението на трите изкушения на Исус разбираме, че Божията страна трябва да победи в Третата световна война, за да изпълни условие на изплащане, на световно ниво, за възстановяване на третата Божия благословия. Както Исус изградил основа за възстановяване на господство над Творението, преодолявайки третото изкушение в пустинята, така и Божията страна трябва да спечели Третата световна война, за да възстанови господството на човека над цялата вселена.

Трето, Третата световна война трябва да се състои, за да бъде положена основа за възстановяване на Божията върховна власт, на етап на завършеност. Божията страна трябва да победи във войната, за да разруши комунистическия свят и да върне правото на господство на Бог. Тогава идеалният свят ще бъде установен на основа на принципите на небето и земята.

4.4.4 Провиденциални резултати от Третата световна война

Бог възнамерявал да завърши своето провидение за възстановяване в семейството на Адам, чрез Каин и Авел. Но Каин убил Авел, давайки начало на грешната история на човечеството. Бог започнал провидение за отделяне на доброто от злото, за да поправи провала в адамовото семейство, на индивидуално ниво, и да го развие до нива на семейство, род, общество, народ и нация. Дошло е време Бог проведе провидение на световно ниво. Бог желае да възстанови, чрез изплащане, цялото провидение, което било удължавано на три степени, побеждавайки в трите световни войни в последната глава на провиденциалната история.

В началото, човешките първопредци загубили сърдечната си връзка с Бог, когато станали жертви на изкусителните думи на Сатана. Чрез вътрешно, духовно падение и чрез външно, физическо падение, те наследили сатанинската потомствена линия. Затова, провидението за възстановяване може да бъде завършено само след като грешните хора възстановят сърдечната си връзка с Бог, чрез Божието животворящо Слово, след като бъдат спасени духовно и физически, и наследят Божията потомствена линия.[18]

Победите за Божията страна в Трите световни войни напълно ще възстановят, чрез изплащане, всички тези аспекти от провидението за възстановяване. Те ще направят възможно осъществяването на Божия идеален свят, към който Бог се стреми непрестанно, проливайки сълзи през  вековете на човешко страдание, от грехопадението до днес.

---

[1] Бит 2:7

[2] Вж. Основи 1.3

[3] Бит. 9:25

[4] Лев. 25:55

[5] Рим. 8:23

[6] Вж. Моисеи и Исус3.3.2

[7] „Ренесанс“ е френска дума, която означава „възраждане“

[8] Етичната теория на Кант илюстрира това дори по-ясно. Кант вярвал, че нито разума, нито наблюдението, могат да дадат стабилна основа на познание за Бог. Той твърди, че можем да разберем най-добре реалността на Бог, чрез моралния закон, който действа, чрез съвестта на всеки човек.

[9] Вж. Паралели

[10] Вж. Принципи на сътворението 1.1; 1.2; 3.2

[11] Бит. 1:28

[12] Вж. Есхатология 4.3

[13] Вж. Паралели 7.1

[14] Вж. Бит. 1:28

[15] Вж. Есхатология 2.3

[16] Вж. Паралели7.2.6

[17] Вж. Христология 4.1

[18] Вж. Моисеи и Исус 3.3.2