ЧАСТ 2
ГЛАВА
4
Паралели
между двете епохи в провидението за възстановяване
Крайната цел на провидението за
възстановяване е да положи Основа за Месията. Ако провидението бъде удължено, провиденциалните
планове за възстановяване на тази основа трябва да се повторят. Знаем, че за да се установи Основа за Месията,
централна личност трябва да принесе приемлива за Бог символична жертва, чрез
определен обект на условието, за определен период от време. Освен това, централната
личност трябва да положи и Субстанциална основа, като принесе приемлива
субстанциална жертва, изпълнявайки условие на изплащане за премахване на
грешната природа. В курса
на провидението, повторения на провиденциални планове за възстановяване на Основата
за Месия, представляват повторения на провиденциалните планове за
възстановяване, чрез изплащане, на символичните и субстанциалните жертви.
Историческите документи осветляват паралелите между провиденческите периоди,
предизвикани от повторения на провиденциални планове за възстановяване, чрез
изплащане, на Основата за Месия. Епохата на удължаване на провидението за
възстановяване имала за цел да възстанови Епохата на провидението за
възстановяване, чрез субстанциални
паралелни условия на изплащане. Нека, от тази гледна точка, да разгледаме
сходните особености на различните провиденциални периоди.
Първо трябва да установим какви
групи хора са носели основна отговорност за Божието провидение и историческите
източници, които могат да хвърлят светлина върху тяхната история. Човешката
история съдържа съдбите на безброй хора. Но, Бог специално избира определени личности,
които да преминат през курс-модел на възстановяване, за да положат Основа за Месията.
Бог ги поставя в центъра на Своето провидение и ги води, чрез Своя Принцип.
Тяхната история, от друга страна, направлява историята на човечеството, като
цяло. Нация или народ, натоварени с такава мисия, наричаме Божи избран народ.
Първият Божи избран народ бил от
потомците на Авраам, Исак и Яков, които изградили семейна Основа за Месията. Затова,
Израел бил централно отговорна нация за Божието провидение в Епохата на провидението
за възстановяване. Старият завет, който съхранява историята на Израел, служи
като източник за изучаване на историята на провидението през онази епоха.
Но, от времето, когато те отхвърлили Исус,
евреите загубили качеството си на централно отговорна нация в Божието
провидение. Предвиждайки това, Исус разказал притчата за лозето, казвайки:
“Затова ви казвам, че Божието царство
ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.” - Мат.
21:43
Свети Павел казал, страдайки за
евреите:
“...защото не всички ония са Израел,
които са от Израиля; нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство... Значи
не чедата, родени по плът, са Божии чада, но чадата, родени според обещанието,
се считат за потомство.” - Римл. 9:6-8
Наистина, народът който получил
централна отговорност за провидението в Епохата на удължаване на провидението
за възстановяване не били евреите, а християните. Те поели мисията да доведат
докрай Божието неосъществено провидение за възстановяване. И историята на
християнството служи, като извор за провиденциалната история през съответната епоха. В този смисъл, потомците на Авраам от Епохата на Стария завет могат да
бъдат считани за Първи Израел, а християните от Епохата на Новия завет – за Втори
Израел.[1]
Когато сравним Стария и Новия завет, виждаме,
че петте книги на Закона (от Битие до Второзаконие), дванайсетте исторически
книги (От Исус Навиев до Естир), петте книги с поезия и мъдрост (от Йов до
Соломоновата Песен на песните) и седемнайсетте пророчески книги (от Исая до
Малахия) от Стария завет, отговарят съответно на Евангелията, Деяния, Посланията на апостолите
и Откровение.Така, докато историческите
книги от Стария завет описват повече от две хиляди години история на Израел, книгата
„Деяния на апостолите“ разказва само историята на ранните християни от
поколението, живяло след смъртта на Исус. Историческите сведения за Божието
дело за възстановяване в Епохата на Новия завет, могат да бъдат сравнени, по
своя обхват, с онези, открити в Стария завет.
Затова, трябва да вземем предвид цялостната история на християнството от
времето на Исус до наши дни. На тази основа, можем да сравним историите на Първия
и Втория Израел и въздействието им върху характера на всеки период от двете провиденциални
епохи. Откривайки модел от паралелни периоди, можем по-ясно да осъзнаем, че
историята на човечеството е получила очертанията си възоснова на систематичното
и справедливо провидение на живия Бог.
Раздел 1
Период на
робство в Египет и период на преследване в Римската империя
След като Яков влязъл в Египет с дванадесетте
си синове и седемдесет свои роднини, техните потомци страдали, подложени на
ужасни мъчения и унижения от египтяните, в продължение на четиристотин години.
Това било необходимо за възстановяване на четиристотингодишния период от Ной до
Авраам, период за отделяне от Сатана, който бил осквернен, поради грешката на
Авраам. Съотвестващия Период на преследване в Римската имтерия, имал за цел да
възстанови този период, чрез паралелни условия на изплащане. Дванадесетте
апостоли и седемдесетте последователи на Исус били първото от множество
поколения християни, които изтърпяли ужасно тежко преследване в Римската
империя в продължение на четиристотин години. Понасяйки това страдание, те
възстановили, чрез изплащане, четиристотингодишния Период на подготовка за
пришествие на Месията, период за отделяне от Сатана, който бил осквернен,
поради грешката на евреите, които не почитали Исус като жива жертва, а Го изпратили
на кръста.
В Периодът на робството в Египет, избрания
народ от Първия Израел пазил чистота, чрез обрязване,[2] принасяйки
жертви,[3] и, когато напуснали
Египет, спазвайки съботата.[4] По време
на Периода на преследване в Римската империя, християните, като Втори Израел, спасвали
тайнствата на кръщаването и светото причастие, и спазвали съботата. И през
двата периода, избраният народ, трябвало да следва път на чиста вяра, за да се отдели
от Сатана, който постоянно ги атакувал, заради грешките на Авраам и евреите.
В края на робството в Египет, Моисей успял
да подчини фараона, чрез трите знамения и десетте бедствия. Извел израелтяните
от Египет и се отправили към Ханаан. Подобно на това, в края на Периода на
преследване в Римската империя, след като християните изпили докрай горчивата
чаша на гоненията, Исус увеличил броя на вярващите, трогвайки сръцата им със
силата и милостта Си. Докосвайки сърцето на император Константин, Исус го накарал
да признае християнството през 313 г. от н.е. Исус вдъхновил и император Теодосий
I през 392 г. да
провъзгласи християнството за официална религия. Така християните възстановили Ханаан
духовно, в рамките на Римската империя, олицетворение на Сатанинския свят. В Епохата на Стария Завет, Бог работил, чрез външни
условия на изплащане, определени в Моисеевия закон. По същия начин и по Божия
воля, Моисей победил фараона, със силата
на външни чудеса. В Епохата на Новия завет, когато Бог работел, чрез вътрешни
условия на вяра, чрез изплащане, Той изявил Своята Сила вътрешно, трогвайки
сърцата на хората.
Когато Периодът на робство в Египет
приключил, Моисеи получил на планината Синай Десетте заповеди и Божието Слово, изразено чрез Закона, изградил същината на Писанията
на Стария завет. Издигайки и почитайки каменните плочи, Ковчега на завета и
Скинията, той очертал пътя за подготовка на израелтяните за пришествието на
Месията. Подобно на това, в края на Периода на преследване в Римскта империя,
християните събрали Писанията, оставени от апостолите и евангелистите, и съставили
принципите за книгата на Новия завет. На основа на тези Писания, те искали
духовно да осъществят Божия идеал, който бил съхранен в Десетте заповеди и
Скинията от Епохата на Стария завет. Те построили църкви и разширили основите
за подготовка на Второто пришествие на Христос. След Възнесението на Исус, възкръсналият Исус и Светия Дух пряко
водели християните. Затова, Бог не издгнал никой човек за централна личност,
отговорна за цялостното провидение, както било по-рано.
Раздел
2
Период на съдиите и Период на патриарсите
(регионални църковни водачи)
Наследявайки мисията на Моисеи, Исус
Навиев въвел израелтяните в Ханаан. През следващите четиристотин години,
петнайсет съдии управлявали израелските племена: тринайсет съдии от Готониил до
Самсон записани в книгата Съдии, а също Илий и Самуил. Съдиите изпълнявали
множество функции като пророци, свещеници и царе, по-късно обособени в отделни
институции. В този период Израел бил феодално общество без централна
политическа власт.
В Новия завет, Периодът на регионалните
църковни водачи имал за цел да възстанови, чрез паралелни условия на изплащане,
Периодът на съдиите. В този период, християнското общесто било управлявано от регионални
църковни водачи - патриарси, епископи и абати. Също като съдиите от епохата на
Стария Завет, те имали задължения, на пророци, свещеници и царе. Както при
съдиите, християнското общество в този период било феодално, управлявано от регионалните
власти.
В
епохата преди Исус, когато Бог работел с Първия Израел за установяване на
национална Основа за Месията, на духовно и физическо ниво, политиката,
икономиката и религията поставяли на фокус националните интереси. От друга
стрна, в епохата след Исус,
християните изграждали, под Негово ръководство, духовното царство, на духовната
Основа за Месията. Християнската лоялност надхвърляла националните бариери, защото
те служели на възкръсналия Исус, като на Цар на царете. Затова, духовното
царство на Исус не било ограничено в рамките на нация, а се разпростряло до
най-отдалечените краища на света.
Периодът на съдиите започнал, след робството
в Египет, когато младото поколение било здраво обединено с Исус Навиев и Халеф,
влизайки в Ханаан. Те разделили земята между родовете и племената си.
Заселвайки се и обединявайки се около съдиите, те установили избраната нация и създали
ранно феодално общество.
По същия начин, Периода на регионалните
църковни водачи, в епохата на християнството, започнал след освобождение на християните
от преследване в Римската империя, предствител на сатанинския свят. Християните
разпространили Евангелието сред германите, голяма част от които се преселили в западна
Европа през четвърти век, за да избегнат набезите на хуните. В новите си земи в
западна Европа, Бог издигнал германските племена, като нов избран народ и те
установили ранна форма на феодално общество, което по-късно се развило във средновековен
феодализъм.
Както вече споменахме, когато евреите тръгнали
за Ханаан, първо построили Скинията, като символ на Месията и като обект на
условието, което да реши кой да застане в позиция на Авел за Субстнциалната
основа.[5]
В Периода на съдиите,
израелтяните трябвало да почитат Скинията и да се подчиняват на напътствията на
съдиите. Но, вместо да унищожат седемте ханаански племена, те заживели сред тях
и били повлияни от обичаите им. Дори започнали да почитат техните идоли, което довело
до голямо объркване във вярата.
По същия начин, в Периода на регионалните
църковни водачи, християните трябвало да почитат църквата, която била образ на
Месията, и да следват напътствията на епископите и другите църковни водачи.
Църквата била обект за условието, което да определи позицията на Авел. Но, християните
били повлияни от религията и културата на езическите германски племена, което довело
до голямо объркване в християнската вяра.
Раздел
3
Период на Обединено кралство и Период
на Християнска империя
Когато Периода на съдиите завършил и Първият
Израел навлязъл в Периода на Обединено кралство, функциите на съдиите били разделени
между пророци, свещеници и цар. Пророците получавали напътствия пряко от Бог,
свещениците се грижели за Скинията, по-късно - за Храма, а царят управлявал
нацията. Изпълнявайки различни мисии, водели Израел към изпълнение целта на провидението
за възстановяване.
Целта на Периода на Християнската
империя била, чрез паралелни условия на изплащане, да възстанови Периода на
Обединено кралство. Така, когато Периода на регионалните църковни водачи
завършил, задачите били разпределени между монаси, папа и император. Те били
отговорни да водят Втория Израел към успешно изпълнение на целта на провидението
за възстановяване. В предишния период,
християнската църква била разделена на пет патриаршии: Ерусалим, Антиохия,
Александрия, Константинопол и Рим, като Рим имал водеща позиция в запада.
Папата, като римски патриарх, управлявал всички епископи и абати в западна Европа.
В Периода на Обединено кралство, царете изградили
Израел около Храма, изразявайки идеалът на Моисеи за Скинията, от времето на
Изхода. Това бил образния курс за създаване на Небесното царство, управлявано
от Исус, което Той, като цар на царете, един ден щял да установи.[6]
По същия начин, в Периода на християнската империя,
Карл Велики целял да изгради империята така, както била описана от свети
Августин в „Божият град“, който живял във времето, когато християните току-що били
освободени от преследване в Римската империя, време, паралелно на моисеевото. Това
бил образен курс за създаване на Божието царство, което Христос, един ден, отново
ще дойде да установи, като цар на царете.
Затова, в този период,
императорът и папата трябвало да осъществят идеала за християнска държава, като
се обединят сърдечно в следване на Божията Воля. Управляваното от папата
духовно царство, основано на духовната Основа за Месията и управляваното от
императора временно царство, трябвало да се обединят на основа на Христовото
учение. Ако бяха сторили това, религията, политиката и икономиката щяха
да са в хармония, и Основата за Второ пришествие на Христос щеше да бъде
установена още по онова време.
В Периода на Обединено Израелско кралство, кралят
бил централна личност за възстановяване Основата на вяра. Той бил отговорен за
изпълнение на Божието Слово, давано чрез пророците. Преди царят да бъде
помазан, пророкът и първосвещеникът трябвало да представят и проповядват Божието
Слово, намирайки се в позиция на Авел. Тяхната мисията, необходима за провидението
за възстановяване, била възстановяване на физическия свят от позиция на
архангел, представящ духовния свят. Но, след като положили основа за
коронясване на царя, след като го помазали и благословили, трябвало да заемат
каинова позиция спрямо него. Царят трябвало да управлява царството според
насоките на пророците, а те, от своя страна, да се покоряват на царя, като негови
субекти и съветници.
Около осемстотин години след като
потомците на Авраам влезли в Египет, по Божия воля, пророкът Самуил помазал Саул
за първи цар на Израел.[7] Цар Саул стъпил
на основата от четиристотин години управление на съдиите. Ако през четиресетте
години на своето управление цар Саул бе изпълнил желанията на Бог, той щеше да
застане в позиция на човек, възстановил, чрез изплащане, четиристотинте години
робство в Египет и четиресетте години на Моисеи в двореца на фараона. Така, цар
Саул щял да изпълни Божията повеля за отделяне от Сатана, свързана с числото четиресет,
и да положи Основа на вяра. Ако, на тази
основа, цар Саул бе построил и почитал Храма, образ на Месията, той щеше да
застане в позиция, която Моисеи трябвало да заеме, ако не се бе провалил Първия
национален курс за възстановянане на Ханаан. Ако след това израелтяните, стъпили на тази Основа на вяра,
предано бяха следвали цар Саул, почитайки Храма, щяха да положат Субстанциална
основа. Така, Основа за Месията щеше да бъде изградена още по онова време.
Но, цар Саул не спазил Божите
заповеди, дадени чрез пророка Самуил[8] и не могъл
да построи Храма. Заради своя провал, цар
Саул се озовал в същата позиция, като Моисеи след провала на първия национален
курс за възстановяването на Ханаан. Както при Моисеи, провидението за възстановяване, чрез цар Саул, било удължено.
Трябвало да изминат два пъти по четиресет години под управленията на царете
Давид и Соломон, преди да бъде положена Основа на вяра и Храмът бъде построен. Освен това,
както вече отбелязахме, цар Саул бил и в позиция на Авраам. Възложената на
Авраам Божия воля, накрая била осъществена от Исак и Яков. По същия начин
построяването на Храма от цар Саул трябвало да бъде удължено до времето на
управление на цар Давид и, в крайна сметка, осъществено от цар Соломон. Въпреки това, Соломон напуснал
позицията на Авел за принасяне на субстанциална жертва, защото се отдал на
похот с многобройните си чуждестранни съпруги, които го отвърнали от Бог.[9] Затова,
Израел неможал да изгради Субстанциална основа. Основата за Месията, която
трябвало да бъде положена в Периода на Обединено кралство, не била осъществена.
В Периода на християнската империя, всички
условия, отнасящи се до Периода на Обединено царство трябвало да бъдат
възстановени, чрез паралелни условия на изплащане. Отново, централната личност
за възстановяване Основата на вяра бил императорът. Той бил отговорен да
възвърне християнските идеали, представяни чрез монашеството и папата. Папата,
от своя страна, бил в позиция сравнима с тази на първосвещеник в Израел, който
получавал Божиите повели, чрез пророците. Той бил отговорен за полагане на духовна
основа, върху която императорът да осъществи идеалът за християнската държава.
След коронясване и благославяне на
императора, папата трябвало да му се подчинява, като негов поданик, относно светските
дела. От своя страна, императорът трябвало да почита и подкрепя духовната
дейност на папската институция в страната.
През 800 г. от н.е., папа Лъв III коронясал
Карл Велики и го благословил за първи император на християнския свят. Карл
Велики стоял на основата от четиристотин години Период на патриарсите, който, чрез
изплащане под форма на субстанциални паралели, възстановил четиристотинте години
Период на съдиите. Затова, подобно на цар Саул, той стоял на основа на провидение
за отделяне от Сатана, свързано с числото четиресет. Живеейки според учението
на Исус, той трябвало да изгради Основа на вяра, водейки изпълнен с вяра начин
на живот, осъществявайки християнския идеал в държавата. Всъщност, когато Карл
Велики бил коронясан за император, той постигнал тази основа. Ако
Вторият Израел абсолютно вярваше и следваше Карл Велики, щеше да бъде положена
Субстанциална основа и така щеше да стане възможно изграждане на Основа за
Месията. С други думи, духовното царство, управлявано от папата, и земното
царство, управлявано от императора, трябваше напълно да се обединят върху
съществуващата духовна основа за Месията. Тогава, Христос щеше да се завърне на
тази здрава основа и да изгради Своето царство.Но, Императорът не останал покорен на Бог и напуснал
позицията на Авел за принасяне на субстанциална жертва. Така, не били изградени
нито Субстанциална основа, нито Основа за Второ пришествие на Месията.
Раздел
4
Период на разделени северно и южно
царства и Период на разделени източно и западно кралства
Тъй като, под въздействие на съпругите
и наложниците си, цар Соломон започнал да се кланя на идоли, царството, което след
смъртта му, просъществувало само три поколения, било разделено.[10] Северното
царство Израел, основано от десет от общо дванадесет племена, било в позиция на
Каин, а южното царство Юдея, основано от останалите две племена, било в позиция
на Авел. Така започнал Периодът на разделени северно и южно царства.
Християнската империя също започнала да
се разделя в третото поколение. Внуците на Карл Велики я разцепили на три кралства:
Източни франки, Западни франки и Италия. Потомците на Карл Велики били в
ожесточени и постоянни конфликти помежду си. Останките от Хрисктиянската империя
скоро се обособили в две царства, като Италия се присъединила към Източните
франки. Кралството на Източните франки процъфтяло
под управлението на Ото I и било
наречено Свещена Римска империя. Претендирайки да е наследник на
Римската империя, то включило в нея и части от западна Европа, опитвайки се да
си осигури господство в политиката и религията. По отношение на Франция, както било наречено кралството
на Западните франки, Свещената римска империя била в позиция на Авел.
Северното кралство Израел било основано
от Еровоан, който живял в изгнание по времето на цар Соломон. То било управлявано
от деветнайсет царе в продължение на около двеста и десет години. Поради непрекъснати
убийства, обречени на кратък живот, кралските династии се сменили девет пъти.
Нито един цар от тях не бил праведен в очите на Бог. Въпреки това, Бог им изпратил
пророк Илия, който на планината Кармил надделял над 850 пророци на Ваал и Ашер.[11] Други
пророци, сред които Елисей, Йона, Осия и Амос, разпространявали Божието Слово с
риск за живота си. И тъй като Северното царство продължило да се прекланя пред
чужди богове и не се разкаяло, Бог оставил асирийците да го разрушат и да
отнемат завинаги качеството му на избран народ.[12]
Южното царство, Юдея, било основано от соломоновия
син Ровоам. Тяхната кралска династия продължила от Давид до Седекия и създала множество
праведни царе измежду общо двайсет владетели, управлявали царството в
продължение на близо четиристотин години. Въпреки това, поредица от лоши царе, в
съчетание с влияния от северното царство, довела до идолопоклоничество и
корупция. Така, народът на южното царство бил взет в изгнание във Вавилон.
В Периода на разделени северно
и южно царства, всеки път, когато израелтяните нарушавали завета си с Бог,
отклонявайки се от идеала за Храма, Бог изпращал пророци, като Илия, Исая и
Йеремия, за да ги смъмрят, подтикнат към разкаяние и вътрешни реформи. Но, тъй
като царете и народът не обръщали внимание на предупрежденията на пророците и
не се разкайвали, Бог им давал външни наказания, изпращайки езически нации като
Сирия, Асирия и Вавилон, които да ги нападат.
По време на паралелния период на разделени източно и
западно царства, папската институция била корумпирана. Бог изпратил монаси,
като свети Тома Аквински и свети Франциск от Асизи, за да предупредят папите и
да съдействат за вътрешна реформация в Църквата. Тъй като папата и църквата не
се разкаяли, а затъвали все по-дълбоко в корупция и аморалност, Бог ги наказал външно,
изпращайки хората им да се бият с мюсюлманите. Това била провиденциалната
причина за кръстоносните походи. Докато
Ерусалим и Светите места се намирали в протектората на Абазидския халифат,
християнските поклонници били посрещани с гостоприемство. След като халифатът
бил разрушен и Светите земи завладени от седжукските турци, се чували тревожни
гласове, че християнски поклонници били измъчвани. Оскърбено, папството започнало кръстоносни походи
за възвръщане на Светите места. Имало общо осем кръстоносни походи, започнали 1095
г. и продължили приблизително двеста години. Въпреки някои първоначални успехи,
кръстоносните походи непрекъснато завършвали с поражение.
Периодът на разделени северно и южно царства завършил, когато езически
нации завладели народите на Израел и Юдея. Те сложили край на монархията в
Израел. По същия начин, в края на Периода на разделени източно и западно кралства,
папската институция напълно изгубила престиж и доверие, поради непрекъснати провали
на кръстоносните походи. Християнството изгубило своя център на духовен суверенитет.
Освен това, тъй като лордовете и рицарите, които поддържали феодалното
общество, били избити в кръстоносните походи, папската институция загубила политическата
си власт и сила. Тъй като, папата и феодалните владетели похарчили огромни
средства за тези неуспешни войни, напълно обеднели. Монархическото християнство
започнало да запада.
Раздел
5
Период на израелско заточение и завръщане и Период на папско заточение и завръщане
Изгубвайки вяра, без разкаяние,
народът на Израел не успял да осъществи идеала за Божия нация с център Храма. Опитвайки отново да осъществи тази Си Воля, Бог оставил народа да изстрада
трудностите на заточението във Вавилон. Това било подобно на времето, когато
Бог оставил израелтяните да страдат, като роби в Египет, за да
възстановят, чрез изплащане, грешката на Авраам при символичната жертва.
В Периода
на Християнската империя Бог работел чрез папата и императора за установяване на
царство, подготвено за Христос и Второто Му прешествие. Божието намерение било те
да предоставят империята и трона на Месията, когато Той най-накрая дойде, като
цар на царете, и да изгради Божието царство на тази основа.[13]
Но императорите и папите
се корумпирали. Папите не положили духовна основа, върху която императорите да
застанат, като централни личности за Субстанциална основа. Затова, Основа за
Второ пришествие на Христос не била изградена. За да започне нов план за
възстановяване на тази Основа, Бог позволил папите да бъдат отведени в
заточение и да страдат в пленничество.
В по-ранния паралелeн период, почти седемдесет години изминали от времето,
когато вавилонският цар Навуходоносор взел в плен цар Йоахим и неговото
семейство, както и пророци, между които Даниил и Езикил, свещеници, чиновници,
занаятчии и много други израелтяни, до деня на падането на Вавилон, когато с
върховен указ на цар Кир[14] те били освободени.
Отнело им още сто и четиресет години, за да се завърнат, на три вълни, в
родината си, докато, изцяло се възродили
като нация, обединена около Божията Воля, както било предречено в месианските
пророчества на Малахия. От този момент нататък, те започнали да се подготвят за
пришествието на Месията. В Периода на
папско заточение и завръщане, който трябвало да възстанови този предишен
период, чрез изплащане под форма на субстанциални паралели, западното
християнство трябвало да премине през подобен курс.
Папите и свещениците, затънали в
аморалност и корупция, постепенно загубили доверието на народа. Авторитетът на
папите още повече бил подронен, поради непрекъснатите поражения в кръстоносните
походи. Краят на кръстоносните походи задълбочил упадъка на феодализма в Европа
и нуждата от образуване на национални държави. Със нарастване на светската монархическа
власт, конфликтите между папите и кралете започнали да се изострят. В един от тези
конфликти френският крал Филип ІV Хубави осъдил папа Бонифаций VІІІ на затвор.
В 1309 г. той принуил папа Климент V да премести папството от Рим в Авиньон, южна
Франция. В продължение на следващите седемдесет години папите живели там, в
подчинение на френските крале, до 1377 г., когато папа Григорий ХI върнал
папската резиденция в Рим.
След
смъртта на Григорий, кардиналите избрали италианския архиепископ на Бари, като
папа Урбан VI. Но група кардинали, предимно французи, не го приели и избрали
друг папа, Климент VII, установявайки съперническа папска институция в Авиньон.
Великата Схизма продължила до следващия век. За да излязат от това положение,
кардиналите от двата лагера свикали събор в Пиза, Италия, през 1409 г., където освободили
римския и авиньонския папи, и назначили Александър V за легитимен папа. Но двамата
отказали да предадат властта, сътворявайки, за кратко, спектакъл, в който
тримата папи си съперничели помежду си. Малко след това, в Констанс, се събрали
кардинали, епископи, теолози, кралски особи, и свикали Вселенски църковен събор (1414-1417г.) На него
тримата папи били освободени и Мартин V бил избран за нов папа. Така, дошъл краят
на Схизмата.
Съборът
в Констанс постановил, че Вселенските църковни събори ще имат върховна власт,
по-голяма от власта на папата, както и право да избират или освобождават папа.
Решено било редовно да се провеждат събори. Така, бил направен опит Римската
църква да се утвърди, като конституционна монархия. Но през 1431 година, когато
се събрали делегати за следващия събор, проведен в Базел, Швейцария, папата се
опитал да отложи събитието. Делегатите отказали да си тръгнат и продължили в отсъствие
на папата, но без резултат. Накрая, през 1449 г, те разпуснали събора. Опитът за
институциализиране на конституционна монархия в Римската църква се провалил, а папата си възвърнал загубения, през
1309 г., авторитет.
Водачите
на съборното движение през XV век се опитали да реформират корумпираната папска
институция, назначавайки представителен събор от епископи и миряни, който да
разполага с върховна власт. Но папството получило абсолютна власт, каквато нямало
преди заточението си. Съборът настоявал за фундаментални реформи, като тези, които
предложили Джон Уиклиф (1330-1384) и Ян Хус (1373-1415), поканени на събора в
Констанс, за да бъдат изгорени на клада. Така започнала Протестантската
реформация.
Този период от почти двеста и десет години,
започнал през 1309 г. със седемдесетгодишно заточение на папата в Авиньон, продължил
с Великата схизма, съборното движение и възстановяването на папската власт в
Римската църква, и завършил в навечерието на Протестантската реформация, с Мартин
Лутер през 1517 г. Целта на периода била да възстанови, чрез изплащане под
форма на субстанциални паралели, двеста и десетте годишния Период на изгнание и
завръщане на израелтяните, от времето на седемдесетгодишното им заточение във
Вавилон, завръщането им в Израел, повторното изграждане на Храма, реформирането
на политиката и религията, под
ръководството на Ездра, Неемия и пророк Малахия.
Раздел
6
Период на подготовка за пришествие на
Месията и Период на подготовка за Второ пришествие на Месията
След Периода на израелско
пленничество и завръщане изминали четиристотин години до пришествието на Исус. Това
бил Период на подготовка за пришествие на Месията. По същия начин,
християнството ще срещне Христос при второто Му пришествие, само след като
премине през четиристотин години Период на подготовка за Второ пришествие на
Месията, който започнал след Периода на папско заточение и завръщане. Този
период трябва да възстанови, чрез изплащане под форма на субстанциални паралели,
Периода на подготовка за пришествие на Месията.
По време на четирите хиляди години Божие провидение
за възстановяване, от Адам до Исус, били натрупани вертикални условия на
изплащане, поради непрестанното нахлуване на Сатана в Божиите повели за възстановяване
Основата на вяра, чрез периоди за отделяне от Сатана свързани с числото
четиресет. Периода на
подготовка за пришествие на Месията трябвало да бъде последен период в провиденциалната
история, в който всички условия да бъдат възстановени хоризонтално, чрез
изплащане. По същия начин, Периодът на подготовка за Второ пришествие на
Месията трябвало да бъде последен период в провиденциалната история, когато
всички вертикални условия на изплащане, натрупани през шестте хиляди години от
Адам досега, да бъдат възстановени хоризонтално.
При завръщането си от Вавилонското
заточение, израелтяните изградили Основа
на вяра, разкайвайки се за миналите си грехове на идолопоклонничество, отново построили
Храма,[15] който бил
разрушен от цар Навуходоносор, и реформирали вярата си, съгласно моисеевия
закон, под водачеството на книжника Ездра.[16] След това
започнали подготовка за пришествие на Месията, съгласно словото на пророк
Малахия.
По същия начин, след завръщането на папството
в Рим, средновековните християни изградили Основа на вяра, стремейки се да
реформират Римската църква. Тези усилия достигнали кулминация при
Протестантската реформация, водена от Мартин Лутер. Това движение проникнало в мрака
на средновековна Европа със светлината на Евангелието и прокарало нови пътеки за
вярата.
Една
от целите на Периода на подготовка за Пришествие на Месията била да бъдат
възстановени, чрез изплащане под форма на образни паралели, четиресетте години
подготовка на Яков за влизане в Египет. Това бил етап в неговия живот от
завръщането му от Харан в Ханаан, до времето в което той и семейството му влезли
в Египет.
Периода
на подготовка за второ пришествие на Месията имал за цел да възстанови предишния
паралелен период, чрез изплащане под форма на субстанциални паралели.
Следователно, християните, от този период трябвало да понесат скърби и
страдания, както страдало якововото семейство, преди да срещат Йосиф в Египет,
или както страдали евреите преди да срещнат Исус. Характерно е за Епохата на провидението за възстановяване,
че хората били оправдавани пред Бог, чрез външни условия, например спазвайки моисеевите
закони и принасяйки жертви. Затова, през Периода на подготовка за Пришествие на
Месията, Първият Израел трябвало да понесе външни страдания, причинени от
езически нации, като Персия, Гърция, Египет, Сирия и Рим. По време на Епохата на
удължаване на провидението за възстановяване, християните били оправдавани пред
Бог, чрез вътрешни условия на молитва и вяра, съгласно учението на Исус. Така,
през Периода на подготовка за Второ пришествие на Месията, Вторият Израел
трябвало да изтърпи вътрешни изпитания. Идеологиите на Ренесансовия
хуманизъм и Просвещението, както и призивът за религиозна свобода, издигнат от Реформацията,
създали изобилие от философии и теологии, и предизвикали огромно объркване в
християнската вяра и смут в духовния живот на хората.
Периода
на подготовка за второ пришествие на Месията възстановявал, чрез паралелни
условия на изплащане от субстанциален тип, също и вътрешните подготовки и
външните условия за приемане на Месията на световно ниво, които първо били
установени през четиристотинте години на Периода на подготовка за пришествие на
Месията.
При
подготовката за първото пришествие на Христос, Бог изпратил на избрания народ пророк
Малахия, четиристотин и трийсет години по-рано, за да събуди у тях силно месианско
очакване. В същото време, Бог насърчавал евреите да реформират религията и задълбочават вярата си, за да направят необходимите
вътрешни приготовления за приемане на Месията. Междувременно, сред народите по света, Бог основал религии, подходящи
за съответните региони и култури, чрез които те да проведат необходимите
вътрешни приготовления за приемане на Месията. В Индия, Бог основал Будизма, чрез
Гаутама Буда (565-485 г. пр. Хр.), като развитие на Индуизма. В Гърция, Бог вдъхновил
Сократ (470-399 г. пр. Хр.) и поставил начало на прекрасната епоха на
класическата гръцка цивилизация. В Далечния изток, Бог издигнал Конфуций
(552-479 г. пр.Хр.), и учението на Конфуцианството, изграждайки стандарт за човешката
етика. Исус трябвало да дойде на тази световна основа на подготовка, и чрез
Своето учение, да обедини Юдаизма, Елинизма, Будизма и Конфуцианството. Той
трябвало да обедини всички религии и цивилизации в една световна цивилизация, основавана
на християнското Евангелие.
От времето на Ренесанса, Бог започнал да създава
религиозна, политическа и икономическа среда, благоприятна за Христос и Второто
Му пришествие. Това била
епоха за възстановяване, чрез изплащане под форма на субстанциални паралели, на
по-ранния период, когато Бог създал условия на световно ниво за пришествието на
Исус. С Ренесанса
започнал бърз прогрес във всички области на човешката дейност, в това число политиката,
икономиката, културата и науката. Днес тези области са достигнали своя зенит и са
създали глобални условия, благоприятни за работата на Христос при Неговото
Второ пришествие.
В дните на Исус, Римската империя
владеела обширни територии около Средиземно море, свързани в модерна и широка транспортна
система. Това бил център на огромната Елинистична цивилизация на основа на
гръцкия език. Така, цялата необходима подготовка била направена за бързо пренасяне
на учението на Месията, от Израел, където живял Исус, към Рим и целия свят.
Подобно на това, в настоящата епоха
на Второто пришествие, влиянието на Западните сили е довело до разпространение на
демократичната политическа сфера в целия свят. Бързият прогрес в транспорта и
комуникациите до голяма степен скъсява разстоянията между Изтока и Запада, а свободното
общуване между езици и култури води до сближаване на световно ниво. Тези
фактори изцяло подготвят среда, в която думите на завърналия се Христос
свободно и бързо да достигнат до сърцата на всички хора. Това ще даде възможност на учението Му да предизвика
бързи и дълбоки промени по целия свят.
Раздел
7
Провидението за възстановяване и
развитието на историята
Небесното царство на земята
представлява общество, чиято структура е образ на съвършената личност.[17] Подобно
на това, грешното общество наподобява грешния човек. Можем да разберем по-добре
историята на обществата на грешното човечество, ако разгледаме вътрешния живот
на грешния човек.
Грешният човек притежава изначално съзнание,
което го подтиква да търси добро, и зло съзнание, което го изпълва със зли
желания и се бунтува срещу импулсите на изначалното съзнание. Безспорно е, че
двете съзнания са в постоянна война едно с друго, предразполагайки ни към
променливи настроения и конфликтно поведение. Тъй като човешкото
общество се състои от индивиди, които са в постоянна война със самите себе си,
взимодействията между тях не могат да помогнат и са изпълнени с раздори и
конфликти. Човешката история се състои от изпълнени с конфликти социални
взаимоотношения, непрекъснато променящи се във времето. Затова, тя неизбежно се
развива, чрез сблъсъци и войни.
Освен
това, в разгара на упоритата битка между изначалното и злото съзнания, хората
непрестанно се стремят да отхвърлят злото и да следват пътя на доброто. Когато
успеят, усилията им дават плодове в праведни дела. Под въздействие на изначалното си съзнание, дори грешен
човек може да откликне на Божието провидение за възстановяване и да спомогне за
постигане целта на доброто. Затова, в историята, прогресът към добро е направляван от личности,
които дори във вихъра между добро и зло, правят целенасочени усилия да
отхвърлят злото и да следват доброто. Затова, светът към който се стреми историята
е Небесното царство.
Трябва да разберем, че конфликтите и
войните са временни явления, които разделят доброто и злото в преследване на
тази крайна цел. Въпреки, че понякога злото триумфира, Бог ще
използва това, за да насочи историята към осъществяване на по-висша добра цел. Така можем да видим, че развитието на историята към доброто,
е направлявано от процес на постоянно отделяне на доброто от злото, в
съответствие с Божието провидение за възстановяване.
Междувременно, на основа на кръвните
връзки с първите човешки същества, Сатана действа, чрез грешните хора, за да осъществи
изкривен вариант на идеалното общество. В резултат на това сме свидетели на
непринципни общества в хода на човешката история, изградени върху изопачени
варианти на Принципа. В самия край на човешката история, преди Бог да възстанови
Небесното царство на Земята, Сатана изградил непринципен свят с изкривен образ
на Царството. Това е светът на комунизма.
Това е пример как Сатана, който има преднина в хода на историята, винаги изпреварва
Божия план. В курса на провидението за възстановяване, винаги фалшиво подобие
предшества появата на истинското.[18]
Исусовото пророчество, че преди Второто пришествие на Христос ще се появят
лъжливи Месии[19], може
се обясни с този аспект на Принципа.
7.1 Развитие на историята в Епохата на
провидението за възстановяване
Някои историци твърдят, че първото
общество на грешните хора било първобитно-общинното общество. От
гледна точка на Божието провидение, първобитните общества били с център Сатана.
Въпреки, че Сатана опитвал да създаде общество, в което хората да споделят своето
имущество, това все пак било лоша имитация на обществото, което Бог
възнамерявал да създаде, чрез хора със съвършен характер: общество на взаимна обвързаност,
общ просперитет и споделени абсолютни ценности. Независимо от формата, сатанинското
примитивно общество не било свободно от борби и разделение. Иначе това общество
би съществувало завинаги без да се променя, а Божието провидение за възстановяване
никога не би се изпълнило.
В действителност, двете воюващи съзнания у грешния
човек, пораждат вътрешни конфликти, изразяващи се в неговите действия и причиняващи
конфликти с другите хора. Затова, не би било възможно сатанинското първобитно
общество да живее в мир, следвайки целта на колективния живот. Когато примитивните общества се развивали до най-различни
общества с различни икономически и социални отношения, конфликтите неизбежно се
разраствали. Поради
дейността на изначалното съзнание, което зове хората да откликват на Божието провидение
за възстановяване, в първобитните общества, намиращи се под властта на Сатана,
със сигурност се стигало до разделение между относително добро и относително зло.
Когато
разглеждаме социалното развитие, направлявано от Сатана, откриваме, че родовите
общества са възникнали на основата на разделение между индивидите в
първобитните общесва. Тези общества проявявали тенденция към разширяване на
своя обхват, като родовите общества се развили до феодални, а след това - до
монархични, увеличавайки територията и властта си. Сатана присвоил този модел изпреварвайки
Бог, защото знаел Божия план да призовава личности от грешния свят, чрез които да
изгради добро родово общество, да го разшири до феодално и накрая да достигне степен
на добро царство, с територия и суверенитет, достатъчни за пришествие на
Месията и изпълнение на Неговата задача.
Бог призовал Авраам от грешния свят
да бъде носител на стандарта на доброто и го благословил с потомци, които да подържат
Божията Воля. Бог издигнал авраамовите наследници в първото израелско родово
общество. Те влезли в Египет, като племенно общество, но когато напускали
Египет, поемайки към Ханаан, вече
развили родово общество. (Феодалното
общество, което разглеждаме, е общество с политическа система от
взаимоотношения на служене и подчинение господар-слуга, и икономическа система
от самодостатъчни единици в малки изолирани територии.) В Периода на съдиите,
израелското общество било с феодален характер. Когато израелтяните влезли в Ханаан,
на всеки род била дадена част от земята. Съдиите, управляващи териториите имали
роля, подобна на епископите и феодалните владетели в Европа през Ранното
Средновековие.
За
феодалното общество било характерно хората да приемат вярата на господаря си и да
се подчиняват на заповедите му. Докато
владетелят бил верен на Божията воля, хората му го следвали и стояли на
страната на Бог. Живеейки в политическа система, изградена на връзки господар-слуга,
и развивайки самодостатъчна икономика, изолирано от останалия свят, те имали нагласа
да противостоят на атаките на Сатана. Основната причина за развитие на родовото общество към феодално била връщане
обратно на Божията страна на имущество и хора, обвързани със Сатана.
Разширявайки територията на Божията власт, те можели по-добре да отстояват на сатанински
атаки. Разбирайки това Божие провидение, Сатана опитал да запази господството
си, като създаде свои феодални общества, векове по-рано.
Провиденциалната цел на феодалното
общество в ранния Израел била да положи основа за изграждане на монархическо
общество с по-голяма територия и по-силна върховна власт. Монархическото
общество обединявало по-малки единици на политическа и икономическа
независимост, осигурени чрез по-ранното феодално общество, в единна територия с
голямо население, силна икономика и добре защитена върховна власт. Това било постигнато
с изграждане на Обединеното царство на Израел, основано от цар Саул.
Исус трябвало да дойде като цар на
царете.[20] Бог изградил
монархическото общество в Израел, за да подготви достатъчно здрава основа за пришествието
на Месията и управлението Му като цар на царете.
Дълго
преди това, Сатана разбрал за провидението за приемане на Месията,
стоящо зад изграждане на монархията, и установил свои монархични общества, за
да попречи на Божието провидение. Много векове преди основаване на Обединеното кралство Израел, била
създадена първата династия на Египет, и фараонството продължило около трийсет династии.
Древното Вавилонско царство владеело цяла Месопотамия по време на управлението
на цар Хамурапи през XVIII век пр.н.е, а хетите
имали върховна власт над Близкия Изток, в региона на Сирия през XIV век пр.н.е. Дори в сатанинския свят имало постоянна война между
относително добрите и относително злите царства, за отделяне на доброто от
злото. Този импулс към добро се корени в изначалното съзнание, откликващо на
Божия призив на провидението за възстановяване.
Ако цар Соломон служеше докрай на Божията Воля,
можеше да упражни дадените му от Бог политически умения, за да обедини нациите в
Близкия Изток. Щеше да присъедини египетската,
минойската и месопотамската цивилизации, които били слаби по онова
време. Така, щеше да установи световно господство, където Месията да дойде и да
постигне Божието господство на земята. За нещастие, Соломон се отдал на
идолопоклонничество. Затова, Бог трябвало да започне нов план за разрушаване на
монархията, която изградил с много усилия.
Тъй като царете на Обединеното царство
Израел не положили Основа за Месията, нито изпълнили главното, за да може Бог да
възстанови върховенството Си, Бог разделил царството на две: Израел, на Север,
и Юдея, на Юг. Когато те продължили да прегрешават спрямо Божията Воля, Той позволил
Северното кралство Израел да бъде разрушено от езическата нация Асирия. През VIII век пр.н.е. асирийците завладели целия
древен Близък Изток, включително Египет, за да основат първата световна
империя. Царството Юдея спазвало за известно време Божията Воля, но после се разбунтувало.
Затова, Бог позволил то да падне в ръцете на нововавилонската империя, втората световна
империя.
След падането на Юдея, Бог оставил
празен трона на Израел и поставил евреите под управление на езически нации, в
периода предхождащ пришествието на Месията. От изключително значение било, че
Бог ги поставил под влияние на елинистичната културна сфера, която положила
основите на демокрацията. Бог формирал демократично общество в Израел, така че,
когато дойде Месията, Той да бъде приветстван като техен цар, по волята на
народа, който да Го посрещне с цялото си сърце. Но еврейското общество не почело
Исус по такъв начин. Без обществена
подкрепа, Той бил разпнат. Затова, в края на провидението, започнало две хиляди
години преди това с призоваване на Авраам и потомците му от грешния свят, целта
била постигната само духовно.
7.2 Развитие на
историята в Епохата на удължаване на провидението за възстановяване
7.2.1 Провидението за възстановяване
и историята на запада
Римската
империя, която преследвала християнството, го приела за държавна религия през IV век .
Освен това, изначалната провиденциална
роля на Римската империя, обединила древния свят по крайбрежието на Средиземно
море, била да положи основа за царството на Христос на земята. Ако евреите бяха
повярвали в Исус, като Месия и се бяха обединили с Него, Римската империя щеше
да бъда спечелена от Исус по време на Неговия земен живот. Исус щеше да бъде
почитан в империята, като цар на царете. Той щеше да установи световно царство
със столица Ерусалим. Но, тъй като еврейският народ не повярвал в Него, Юдея била
разрушена, а Римската империя била обречена на упадък. През 476 г. от н.е.,
след век варварски набези, западната Римска империя престанала да съществува.
Така центърът на Божието провидение за
възстановяване се преместил от Юдея, страната на Божията горчива печал, в западна
Европа, предишната територия на западната Римска империя, вече окупирана от
германските племена. Затова, духовното провидение за възстановяване, основано
на християнството, първоначално било насочено към западна Европа. Само там
историята в тази епоха се развивала стриктно, съгласно модела на провидението за
възстановяване.[21] Историята
на християнството в западна Европа ни предоставя информация за събитията, които
придали облик на Епохата на удължаване на провидението за възстановяване.
7.2.2 Взаимоотношения между
религиозната, икономическата и политическата история
За
да даде възможност на хората да управляват духовния и физическия свят, Бог ги създал
като същества с двойна природа, притежаващи духовна и физическа същност.[22]
Ако хората не бяха съгрешили, техните духовни и физически същности щяха
едновременно да достигнат съвършенство. Духовният и физическият им интелект щяха
да се обединят в пълна хармония още по време на земния им живот. Но, след като съгрешили и изпаднали
в невежество по отношение на духовния и физическия свят, Бог опитвал да преодолее
духовното им невежество, чрез религията, а физическото им невежество, чрез
науката.[23]
Религиите помагат на грешните хора
постепенно да превъзмогнат духовното си невежество, подтиквайки към действия изначалната
им природа. Религиите учат хората да
насочват живота си към невидимия, причинен свят на Бог. Тъй като не всеки
изпитва нужда от религия, само някои изключителни хора са достигали до бързо духовно
познанине. За огромното мнозинство, духовното познание е бавен процес. Затова, дори и днес, когато религиите са широко разпространени
в целия свят, духовното ниво на хората, често, не е по-добро от това на
древните.
От друга страна, всички сме запознати с
откритията на науката, които значително разширяват познанията ни за физическия
свят. Всички имат голяма нужда от науката, тъй като тя се занимава с
практически неща. Затова, нарастването на човешкото познание за физическия свят
е всеобхватно и бързо. Освен това, обектите на религията са неосезаеми и причинни,
а науката изследва осезаеми, материални резултантни обекти. Така, до днес религията
и науката остават теоретично несъвместими. Освен това, понеже Сатана, който
упражнява върховна власт над Вселената, атакува и корумпира хората в техния живот,
религиите учат на отречение от света. Така религията не може лесно да се
хармонизира с науката, която се стреми да подобри живота.
Знаем, че в началото Бог създал физическото
тяло на човека преди да му вдъхне вътрешен живот.[24]
Провидението за възстановяване, което всъщност е процес на пресътворяване,
следва същия модел, от външно към вътрешно. От тази провиденциална перспектива
се вижда, че в процеса им на развитие, религията и науката често са в разногласия
и, дори, в конфликти.[25]
Същото разногласие откриваме между религиозния
и икономическия живот на хората. Подобно на науката, икономиката също се
занимава с практическия свят. Всъщност, икономическият прогрес е в тясна връзка
с развитието на науката. Следователно, религиозната история, основана на
вътрешно развитие на Божието провидение, и икономическата история, основавана
на външното развитие на провидението, поемали в различни посоки и се развивали
с различна скорост. Затова, за да схванем развитието на историята на Запада,
която следва модела на Божието провидение за възстановяване, трябва да
разгледаме поотделно християнската история и западната икономическа история.
Подобно
на отношението между религия и наука, религията и икономиката са свързани с
това, че са отговорни за възстановяване на вътрешните и външните аспекти в живота
на грешните хора. Въпреки
че религията и икономиката, подобно на
религията и науката, сякаш се развиват независимо една с друга, те са свързани
в живота на обществото. Затова, има взаимно влияние между историята на християнството
и икономическата история.
Религията и икономиката били
интегрирани в обществения живот, чрез политиката. Особено в западна Европа, политиката се стремяла да свърже икономическото
развитие, което непосредствено следвало научния прогрес, с пътя на
християнството, на което често липсвало ясно усещане за посоката на провидението.
Западната политическа
история проправила път за хармонизиране на религията и икономиката. Затова, за
да схванем точно развитието на историята като движение към целта на провидението
за възстановяване, трябва отделно да изследваме и историята на политиката.
За да покажем как религията, политиката
и икономиката се развиват поотделно, нека скицираме историческата ситуация на западна
Европа към края на XVII век. По
отношение историята на религията, демократичните ценности вече били пуснали
корени в християнството от онзи период. Християнството
от монархическа форма на управление под властта на папата се разделило по време
на Протестантската реформация от 1517 г. Народите в Европа, чиито живот на абсолютна
преданост и посвещение, през средновековието, бил подчинен на папата,
постепенно се освободили до християнски живот според собствения им прочит на
Библията. Що се отнася до
политиката по онова време, абсолютната монархия била в разцвета си. Икономически,
феодалното общество, обособено в система от имения, се запазило в много части на
Европа. Така, европейското общество ставало демократично, по отношение на религиозния
живот, оставайки монархично, по отношение на политическия живот, и феодално, що
се отнася до икономическия живот.
Трябва да изясним защо развитието на историята
в по-голямата част от Епохата на Стария завет не се характеризира с този модел
на отделно развитие. В древния Израел научният напредък протичал изключително
бавно. Затова, икономическият живот не се развивал и обществото почти не било специализирано.
Хората водели прост начин на живот в социална система, където религията била неделима
част от ежедневието. Обвързани във връзка господар-слуга и от строгостта на моисеевите
закони, те трябвало да се подчиняват на владетелите, както в политиката, така и
в религията. През тази епоха религията, политиката и икономиката не се развивали
поотделно.
7.2.3 Родово общество
Нека
разгледаме развитието на историята от гледна точка на религията, политиката и
икономиката в Епохата на Новия завет. Склонността на изначалното съзнание да
откликва на Божието провидение за възстановяване, принципно, води до разделение
в обществото с център Сатана. Онези, които следват Божията Воля, биват
изолирани в този процес и могат да се съберат, за да създадат родово общество
на Божия страна. Зараждането на християнското родово общество следвало този
модел. С разпъването на
Исус, еврейската нация попаднала на страната на Сатана и Бог не можел да
продължи Своето провидение за възстановяване в това общество, при подобни
обстоятелства. Затова, Бог разпръснал израелското общество, призовавайки
предани вярващи от него да установят християнско родово общество.
В Епохата
на Стария завет, дванайсетте сина на Яков водели седемдесетте си родственици, формирайки
израелското родово общество и поели по курса на провидението. По подобен начин,
в Епохата на Новия завет, дванайсетте ученици на Исус повели седемдесетте му
последователи, изграждайки християнско родово общество, поставяйки начало на
новото Божие провидение. Християнското
родово общество се състояло от първични общини със слаби или неструктурирани
политическа и икономическа системи. В този период религията, политиката и
икономиката се развивали заедно.
Въпреки тежките гонения,
християнското родово общество постепенно просперирало в Римската империя по
крайбрежието на Средиземно море и прераснало в християнско племенно общество.
Разрушена, поради великото преселение на народите, започнало през втората
половина на IV век, Западната
Римска империя паднала през 476 г. от н.е. Християнското общество бързо се
разраснало, достигайки германските народи, които се заселили в тези територии.
7.2.4 Феодално общество
С развитие на историята, родовото
общество се превърнало във феодално. В Европа, феодалното общество се появило по
време на упадъка на Римската империя, когато императорската власт отслабнала, а
империята потънала в хаос. В това
общество религията, политиката и икономиката се разделили и поели по различни
пътища.
В
ранните дни на това феодално общество, особено в средите на новопокръстените
германски племена, свободните селяни и войни били управлявани от местни князе. Политическата власт била разделена
между много владетели, всеки от които управлявал своя територия. Феодалното
общество в Европа постепенно прераснало в политическа система, основана на
връзката господар-слуга, на всяко едно ниво. Например: между владетелите от
различна величина и техните рицари, и при самодостатъчната икономика във феодалните
имения. След падането на империята на каролингите, зрелият феодализъм се
разпространил навсякъде из Европа. Земята била разделена на множество имения,
всяко от тях управлявано от феодален княз. Князете управлявали всички аспекти от
живота в именията си, както и имали върховна съдебна власт. Земеделците давали земята
си на феодалните владетели или на манастирите в замяна на военна защита, а след
това земята им била връщана, като феодално владение. Васалните рицари получавали
феодални имения от своите господари в замяна на службата им, като лична войска.
Докато рицар от по-нисшите съсловия можел да има само едно имение, всеки крал
или висш владетел притежавал стотици или хиляди такива имения, които разпределяли
между васалите си. Кралете имали ограничена власт и не били нищо повече от по-големи
феодални владетели.
Религиозният живот в Европа през Периода на
патриарсите се развивал в същата посока, като ранния феодализъм в неговия
политически и икономически живот. Затова, той може да се нарече феодално
християнство. Патриарсите, архиепископите и епископите заемали позиции,
отговарящи на висши, средни и низши феодални владетели. Както кралят бил единствен
висш феодален владетел, така и папата бил единствен измежду петте патриарси. Политическата структура в Римокатолическата църква се
основавала на строги йерархични отношения между господар и слуга. Епископите и
абатите имали социална позиция и власт, сравними с тези на светските феодални
владетели. Действайки като господари на своите църковни имоти, при необходимост
те можели да съберат армия, чрез своите васали.
Що се отнася до икономическия живот, този
период започнал с преход от робовладелското общество на древния Рим към имотна
система. Част от земята започнала да
преминава в собственост на свободно селячество. От гледна точка на
собствеността върху земята, през този период, социалният статут на хората имал
четири степени: аристокрация, свободно селячество, крепостни селяни и роби.
По
този начин, Бог издигнал
от пепелищата на западната Римска империя феодално общество от средите на
новопокръстените германски народи, които Той избрал да водят провидението. С
укрепени малки единици под Божи суверенитет, в сферите на религиозния,
политическия и икономическия живот, Бог положил основи за изграждане на Божие
царство.
7.2.5 Монархическо общество и
империализъм
С напредъка на историята, феодалното
общество се развило в монархическо. Как се зародило европейското
монархическо общество от политическа гледна точка? Кралствата създадени от германските народи в Западна
Европа били кратковременни с изключение на Краството на франките. Франкските
крале от династията на Меровингите приели християнството и наследили римската
цивилизация, формирайки германоримско общество в западна Европа. След като
кралете от Меровингите загубили властта, Карл Мартел станал предводител на
франките. Той разширил границите на кралството, побеждавайки маврите, нахлули
от юзозапад. Неговият син, Пипин Къси, станал първият крал на Каролингите и бил
баща на Карл Велики. Карл Велики имал добра представа за възгледите на свети Августин
за християнско царство и те станали водещ принцип за него. Империята на Карл
Велики обединявала западна и централна Европа, донесла стабилност на земите,
които дотогава били в смут заради големите преселения.
В сферата на религията, монархическото
християнство, което било наследник на феодалното християнство, било духовно
царство, отвъд националните бариери. То било
основано под управление на папата и върху духовната Основа за Месията. През 800
г. от н.е., папа Лъв III коронясал Карл Велики за император и му дал благословията
на Църквата. Чрез този акт, папата предал основната отговорност за провидението.
Духовното царство под властта на папата и Кралството на франките, под
управлението на Карл Велики се обединили и създали Християнската империя.
Периодът
на Християнската империя е паралел на Периода на Обединеното кралство Израел в Стария
завет. И в двата случая, след монархическо общество следва феодално общество,
за да се установи по-силна върховна власт, население и територия на Божия страна.
Вече обяснихме, че папата
водил Църквата от позиция на архангел, за да подготви земното царство. Но след като
коронясал император и му дал Божията благословия, папата трябвало да му служи
от позиция на Каин.[26] От своя
страна, императорът трябвало да подържа учението на папата и политически да
работи за осъществяване на царството така, че достойно да посрещне Месията. Ако
те бяха изградили Християнска империя в пълно съответствие с Божията Воля, този
период щеше да бъде Последните дни от човешката история, когато Месията щеше да
дойде. Тогава нов израз на истината щеше да се появи, за да разреши проблемите
на религията и науката, като обединено човешко усилие, водещо религията,
политиката и икономиката към развитие в една обща посока, основана на Божия идеал.
На тази основа, Основата за Второ пришествие на Месията щяла да бъде изградена.
Освен това, с началото на Периода на Християнската империя, феодализмът трябвало
завърши.
Но папите и императорите се отклонили от Божията Воля. Това направило
невъзможно осъществяването на идеала на Карл Велики. В резултат от това, феодалното общество не било преустановено,
а напротив, през следващите няколко века то укрепнало още повече. Религията,
политиката и икономиката останали разделени, като духовното царство, управлявано
от папата, било в постоянни конфликти с кралете.
Християнската империя се провалила в изграждане на обединено
царство, в което да дойде Месията. Карл Велики основал империята си, когато основите на ранното
феодално обществобили подготвени за установяване на силна монархия. Но той
никога не подчинил напълно феодалните владетели. Вместо това, феодалната система укрепнала, а Свещеният
римски император се снижил до ниво на голям феодален владетел.
Феодалната система господствала в
Европа до зараждането на абсолютната монархия през XVII век.С упадъка на феодализма
по онова време, предходната децентрализираната власт
на феодалните владетели се концентрирала в ръцете на кралете, владетели на
големи национални държави. Те разполагали с абсолютна власт и я оправдавали с
доктрината за божественото право на кралете. Абсолютните монархии процъфтявали до Френската
революция в 1789 г.
По
отношение на Религиозната история, какви били някои от тенденциите през
периода, в който християнството, водено от папата, имало монархическа структура?
Папите се отдалечавали от Божията Воля и се секуларизирали. Те вървели по път
на духовен упадък. Поради многократните поражения в Кръстоносните походи, папството
изгубило авторитета си, и по време на изгнанието си в Авиньон, било лишено от
власт и достойнство. С Протестантската реформация от 1517 г., западното
християнство престанало да бъде унитарна духовна монархия.
Когато
разглеждаме развитието на икономическия живот, откриваме, че феодалната икономическа система се запазила
дори и когато политическият феодализъм бил заменен от абсолютната монархия.
Капитализмът се развивал в големите и в по-малките градове, където
манифактурите и търговците се обединили с кралете срещу ограничченията на
феодална система. Нова
селскостопанска уредба се появила в провинцията, където независими
земеделци търсели подкрепа от кралете, за да се противопоставят на властта на
феодалните владетели. Но нито
една от тези икономически промени неможела изцяло да замени феодализма, който продължил
да съществува до Френската революция.
В развитието на икономическата
история, феодализмът бил последван от капитализма, придружен от колониална
ескпанзия. Както установяването на политически суверенитет била целта
на абсолютната монархия, така монополизирането на финансиите и капитала била целта
на могъщите капиталисти. Капитализмът се зародил с подема на абсолютната
монархия през XVII век и процъфтявал
по време и след Индустриалната революция.
Целта на капитализма в провидението била да постигне натрупване на капитал и централизиране на икономическата дейност до
степен, невъзможна за феодализма. Това станало още повече при империализма.
Империалистическият
стремеж към колониална експанзия, започнала в онзи период, имал провиденческата
цел да установи икономическа, политическа
и религиозна основа на световно ниво. Тук разглеждаме само европейския
империализъм, защото курса на Божието провидение за възстановяване бил с център
западна Европа. Конкуренцията
между западноевропейските нации довела до
надпревара за колонии по целия свят, преди началото на Първата световна война.
Това позволило на целия свят да се развие в цивилизация на западното християнство.
Епохата на монархията отстъпила на епохата на
демокрацията. Нека си припомним, че целта на монархическото общество била да създаде
царство, което да подкрепя Месията и Неговото управление. Когато това
провидение не било изпълнено в Периода на Християнската империя, Бог започнал
процес, който в крайна сметка, да премахне монархическите общества и на тяхно
място да издигне демокрации, за да започне ново провидение за изграждане на
суверенна нация, която да приеме Месията.
Демокрацията се основава на народния суверенитет. Тя е
управление на, от и за народа. Нейната цел била да разруши политическия монопол
на монархията, която се отклонила от Божията воля, и да установи нова
политическа система, способна да постигне целта на провидението за
възстановяване, а именно - да приеме и подкрепя Месията, като цар на царете.
Как
демокрацията може да изпълни своята цел? С течение
на историята, духовността на хората нараствала, заради облагите на епохата в провидението за
възстановяване. Изначалното съзнание на хората откликвало на провидението и търсело
религия, дори без самите те да знаят защо. В един момент приели християнството,
което Бог въздигнал, като висша религия. По този начин днешният свят е съсредоточил
усилията си за формиране на единна цивилизация основана върху християнските
идеали.
Когато историята приближава към своя
край, волята на хората клони към християнските ценности. Демократичните правителства,
които съблюдават волята на народа, стават все по-християнски. Затова, когато Месията дойде в общество, управлявано
от демократично правителство, със зряло християнско съзнание, Той ще установи Божи
суверенитет на земята с цялостна сърдечна подкрепа от страна на хората. Това ще
бъде Небесното царство на Земята. Трябва да разберем, че демокрацията се е родила, за да разклати
сатанинския монопол върху властта, в името на Божията крайна цел в провидението
за възстановяване, и по волята на хората, за Небесна върховна власт водена от завърналия
се Христос.
Демократичните движения, възправили
се срещу абсолютните монархии от XVII и XVIII век, предизвикали революциите в
Англия, Америка и Франция. Тези революции разрушили монархичните общества и дали
начало на днешните демократични общества.
В следващата глава ще обсъдим различните форми на демокрация, според провиденческите
тендинции на юдаизма и елинизма.[27]
Развитието на историята в
религиозната сфера достигнало до степента на демократично християнство, след като
монархичното християнство завършило, чрез Протестантската реформация от 1517 г. Чрез реформацията, демократичните сили в средите на
християнството съборили духовното царство, над което единствено папската
институция упражнявала власт. Божието първоначално желание било Християнската империя
да се обедини с монархичното папско християнство, изграждайки царство, в което
да дойде Месията. Но, когато
папите се провалили в своята отговорност, монархичното християнство в което те
се разпореждали с цялата си власт, трябвало да приключи. Това била мисията на
демократичното християнство, точно както мисията на политическата демокрация била
да разруши абсолютната власт на светската монархия. Така, след Протестантската реформация,
бил отворен път за свободно търсене на Бог, чрез собствен прочит на Библията,
без посредничество на свещениците. В религиозния си живот, хората вече
не били подчинени на чужда власт, а можели свободно да търсят собствения си път
на вяра. Демократичното християнство създало социална среда, която позволявала
на всички хора да открият Христос при завръщането Му, независимо от начина, по
който Той може да дойде.
По подобен начин, с развитието на икономическата
история, се зародили социалистическите идеали, подкопаващи основите на
империализма и благоприятстващи за демократична реформа на икономиката. Въпреки, че някои истории гледат на Първата световна война,
като на война, водена от империалистическите нации за колонии, на практика,
скоро след приключване на войната, демократичният дух се проявил и започнал да
подрива колониалната политика. В края на Втората световна война, Великите сили започнали
сами да се лишават от колоните си и да освобождават нациите под техен контрол. След упадъка на империализма, капитализмът
се разгърнал, като икономическа система, благоприятстваща равнопоставеността и
общия просперитет.
За сатанинската сфера, която достигнала
своя апогей при комунизма, било естествено да насърчава социализма. Това е
така, защото Сатана винаги се опитва, преди Бог, да изгради изкривено подобие
на Божия план. Божият план предвиждал да се развие социалистическа икономика,
но с форма и съдържание, съвършено различни от държавния социализъм, който
комунизмът в действителност изграждал.
В съответствие
с Божият идеал за Сътворението, Бог дал на всеки индивид еднаква изначална ценност.
Точно както родителите обичат еднакво
всички свои деца, Бог желае да осигури еднакво благоприятна среда и условия за
живот за всички. Освен това, в идеалното общество, производстото,
разпространението и потреблението трябва да са в същата органична връзка, както
между храносмилането, циркулацията и метаболизма в човешкия организъм. Затова, не
би трябвало да съществува разрушителна конкуренция и свръхпроизводство, нито
несправедливо разпределение, водещо до прекомерно натрупване и потребление,
което противоречи на общото благо. Трябва да има достатъчно производство на
необходими и полезни стоки, честно и ефикасно разпределение на благата, разумна
консумация, която да е в хармония с целта на цялото. Точно както организмът
обезпечава резерв от хранителни вещества, така адекватна наличност на резервни
капитали трябва да се подържа, за осигуряване на нормално функциониране на
цялата икономика.
Тъй като хората са създадени да живеят в идеално общество,
те неминуемо ще преследват социалистическите идеали, както и ще се борят за
свобода и демокрация, и ще продължават да търсят изначалната си природа. Това важи особено за
края на провиденциалната история, когато този идеал може да бъде осъществен.
Тъй като това естествено желание извира отвътре, политиката при демокрацията, която
се формира от волята на народа, също ще се развива в тази посока. Накрая, ще
бъде изградено социалистическо общество, въплъщаващо Божия идеал. В някои отношения, ранните християни живели в
съответствие с този идеал, споделяйки помежду си всички свои блага.[28] Книгата „Утопия“ на Томас Мор, написана
през XVII век в Англия и
хуманистичният социализм на Робърт Оуен от времето на Индустриалната революция
в Англия, дали израз на представите за социалистическите идеали. Католическите и
протестантските социалистическси движения също споделяли тези възгледи, като например,
подкрепата на Чарлс Кингсли за Християнския социализъм в Англия от средата на XIX век. Тяхното влечение към социализма се
дължало на естествения импулс на изначалното съзнание да следва идеала за Сътворението.
7.2.7 Идеалите Взаимозависимост, Общ
просперитет и Универсални споделени ценности, и комунизма
Облагите
от епохата в Божието провидение за възстановяване способстват за развитие на
човешката изначална природа, която не успява да се прояви, поради властта на Сатана
над човешкия живот. Откликвайки на подтиците, идващи от дълбините на техните
сърца, хората по всички кътчета на земята пламенно се стремят към свят на Божия
идеал, където ще бъде изпълнена Целта на Сътворението. В търсене на социалистическо общество на Небесна страна, изначалните
им съзнания ги водели към идеалите на Взаимозависимост, Общ просперитет и
Универсални споделени ценности. Светът, в който тези идеали в крайна сметка ще бъдат
осъществени е Небесното царсто на земята, водено от Христос.
Тъй като Сатана
непрекъснато подправя Божието провидение, сатанинската страна проповядвала
т.нар. “научен социализъм”, основан на теориите за диалектическия и
историческия материализъм, и така създала комунистическия свят. Теорията на историческия
материализъм твърди, че човешката история започнала с първобитнообщинния строй
и ще завърши със създаване на идеално комунистическо общество. Фактическите
грешки на тази теория произтичат от това, че тя не взима под внимание основната
причина за развитието на историята. След създаване на човешките същества, Бог обещал
да осъществи Небесното церство. Тъй като Сатана създал родствени връзки с хората
преди Бог, Бог трябвало да допусне изграждане на непринципен свят, с помощта на
грешните хора, под форма на изкривено подобие на идеалното общество, което Бог
възнамерявал да осъществи на земята. Комунистическият свят е този непринципен
свят, изграден от Сатана.
Два
вида демокрация се зародили, за да сложат край на абсолютната монархия и да върнат
суверенитета на народа. Породили се движения в подкрепа на идеалите
Взаимозависимост, Общ просперитет и Универсални споделени ценности от Божия
страна, докато комунизмът се появил на страната на Сатана, за да унищожи
икономическата система, концентрирала обществените блага в ръцете на
привилегировано малцинство. Всяко от тези движения се стремяло да изгради
система, която да разпределя благата поравно за всички хора. Стремежът към
социализъм и от двете страни се проявил в провиденческите усилия за изграждане на
общество, основано на истинска демократична инономическа система.
Вече обяснихме, че в историята на западна Европа,
направлявана от провидението за възстановяване, трите аспекта - религия,
политика и икономика, се развивали отделно един от друг. Как биха могли да се
обединят по време на завършека на провиденциалната история, за да положат
основа за Второто пришествие на Христос?
Главната причина за това разделено развитие било раздалечаването на религията и
науката, които търсели преодоляване на духовното и физическо невежество на хората.
За да се сближат
пътищата на развитие на религията, политиката и икономиката и да се осъществи Божият
идеал, Нов израз на истината трябвало да се появи, който напълно да обедини
религията и науката. Религията, основана на тази истина, ще поведе цялото човечество
към единство с Божието Сърце. Хората ще създадат икономика в съответствие с
Божия иеал. Това ще бъде основа за ново политическо устройство, способно да
осъществи иеала за Сътворението. Това ще бъде царството на Месията, основано на
принципите на Взаимозависимост, Общ просперитет и Универсални споделени
ценности.
(диаграма)
[1] Тит
2:14; 1 Пет. 2:9-10
[2] Исус
Навиев 5:2-5
[3]
Изход 5:3
[4]
Изход 16:23
[5] Вж.
Моисеи и Исус 2.2.2.3
[6] Исая
9:6
[7] I Сам. 8:19-22; 10:1-24
[8] I Сам. 15:1-23
[9] III Царе 11:3-7
[10] III Царе 11:5-13
[11] III Царе 18:19-40
[12] IV Царе 17:7-23
[13]
Исая 9:6; Лука 1:33
[15]
Езра 3:7-13; Езра 6:1-15
[16]
Езра 7:1-10; Неемия 8
[17] Вж.
Принципи на Сътворението 3.2
[18] Вж.
Подготовка 3.2.; Подготовка 4.1.
[19]
Мат. 24:23-24; I
Йоаново 2:18
[20]
Откр. 11:15
[21]
Както курсът на историяеско развитие представен в марксиската теория на
историческия материализъм, се отнася само до историята на западна Европа.
[22] Вж.
Принципи на Сътворението 6.2
[23] Вж.
Есхатология 5.1
[24]
Бит. 2:7
[25] Вж.
Подготовка 1
[26] Вц.
Паралели 4
[27] Вж.
Подготовка 3.1-3.2
[28]
Деяния 4:32-35
Няма коментари:
Публикуване на коментар