РАЗМИСЛИ НА ОБЕДИНИТЕЛ ВЪРХУ МЕЖДУРЕЛИГИОЗНИТЕ ВЗАИМОТОНОШЕНИЯ

Д-Р ФРАНК КАУФМАН

(преведено със съкращения)

Уводни думи

Настоящото есе цели да структурира Обединителната представа за междурелигиозните взаимоотношения, съпоставена със съществуващите теории на междурелигиозния диалог. Счита се, че има две разнопосочни гледни точки, които са се опитвали да определят визията и подхода на междурелигиозния диалог през изминалия век. Тези визии отразяват Азиатското единение (с неговия голям пионер в междурелигиозните усилия, Вивекананда) и Западните Демократични презумпции, произхождащи от много християнски, светски или необвързани теоретици на междурелигиозния диалог. Ще покажа, че Обединителната гледна точка представя подход на съвсем различна основа и презумпции, и после ще представя в резюме основните елементи на тази позиция. Само по себе си това есе не може да се сметне за нещо повече от подготвителен или въвеждащ опит в представянето на темата. За да се представи правилно Обединителната теория на междурелигиозния диалог са необходими по-обстойни доводи, представяне на развитието на основните елементи, а също ще изисква внимателно историческо изследване на огромния междурелигиозен опит, натрупан от Обединителното Движение през годините.

ЗАПАДНИТЕ И ИЗТОЧНИТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Чикагският Парламент на Световните Религии от 1893 г. може да се идентифицира като повратна точка на постоянно набиращата популярност поддръжка на межурелигиозния диалог.

Това събитие се свързва специално с беседата на Свами Вивекананда. Но трябва да отбележим, че по това време голям брой от пионерите на междурелигиозната мисъл и действие са поддържали своя напредък благодарение концепциите на модернизма, който по това време (1893) е действал с пълен замах на запад и е продължил със същата сила и през следващия век. Междурелигиозните лидери от Християнския Запад, които са допринесли наполовина за формирането на ранната междурелигиозна мисъл и действие, са правили това под влиянието на Модернизма. Другата половина се дължи на усилията на групите, базирани в Азия, с типичен пример на Свами Вивекананда и множество други хиндуисти и будисти. Тези две групи са оформили визия относно средствата и начините на междурелигиозния диалог, като в това отношение са се допълвали взаимно . Моделите, които Западната група развива се базират на принципите на демокрацията, докато Източната група се опира на Азиатския религиозен мироглед.

Източният лагер набляга на своята идентичност, идваща от писанията на Източните религии и затова се придържа към техните наставления. Западната група обаче прави по-малко усилия да аргументира основата на своята визия и по този начин биват по-неясни относно основата на техните аргументи по междурелигиозния диалог. Една от причините за това се крие зад факта, че Запада е доминирал над останалата част от света през последните 300 години и в днешно време хората на запад приемат, че всеки по света желае човешките и институционални взаимоотношения да бъдат структурирани по модела на Западните демокрации. Тази недекларирана изходна позиция на много междурелигиозни дейци от Запада произхожда от допускането, че „всеки вече знае колко желана е Западната демокрация. Ето защо почти не се налага да аргументираме междурелигиозните модели, отразяващи този универсално желан идеал“.

Визията на Обединителното движение, произлизаща от Божествения принцип,              оценява достойнствата на тези две течения, но в същото време не се съгласява с никоя от тях, както и съзнателно не се стреми да ги хармонизира чрез философска инициатива. Заявявайки, че изхожда от позиция, нямаща корени в нищо от познатите ни досега, това от само себе си налага критика на гореспоменатите гледни точки.

Източникът на конфликтите

Първата стъпка при определянето на подход в междурелигиозния диалог е да се разгледа ключовият въпрос за същността на конфликта. Раздорът сред световните религии не се отличава по форма и съдържание от който и да друг тип конфликт. Това е просто едно поредно изражение на факта, че хората не съумяват да се разберат. Всяко предложение за подобрение на тази толкова стара ситуация неизбежно произлиза от това какво е разбирането ни за произхода на конфликта. Следователно, първият въпрос, който човек трябва са си зададе, когато анализира предложение в сферата на междурелигиозния диалог е: „какво е разбирането на авторът за съществуването разединението и конфликта?“

Причините за раздорите и конфликтите могат да бъдат поставени в спектъра между два крайни полюса:

А: Това може да бъде видяно като част от естествения ред на нещата, а именно че или Бог е създал доброто и злото още от самото начало, или че „злото“ е вторичен резултат от смесването на духа и материята.

Другият полюс, Б: е, че Бог е създал космоса, като нещо добро и изпълнено с мир, и че конфликта и раздора са се появили в резултат на съзнателното непослушание на първите човешки предци.

Пример за позиция А можем да намерим в някои течения на Юдаизма. В Талмуда, (Kiddushin 30b) четем, „Деца мои! Аз създадох във вас предразположение към Злото, но създадох и Закона като антидот“. Будизмът и Джайна също споделят тази позиция, но без да утвърждават Твореца Бог; „злото (конфликта) произлиза поради тенденцията на живите същества да разделят формите и имената и да се обвързват с тях“ (Vajrasamahisutra, b.617, d. 686). Позицията на Джайна е още по-радикална, „всички живи същества, от най-низшите до човека, имат вродената сила на душата, осакатена от асоциирането с кармичната материя“. Другата гледна точка (Б), че първоначалният свят, изпълнен с мир и хармония, е бил разрушен от „Грехопадението“, може да се открие в традиционните тълкувания на Книгата Битие от Стария Завет и в Корана.

Начинът, по който човек подхожда към неопровержимия факт, че хората не са в мир по между си, определя в последствие съответни предписания за справянето със ситуацията. Самото съществуване на такива предписания, определя втората отличителна характеристика при сравняването на междурелигиозните програми и теории, която характеристика касае не произхода, а именно изхода на конфликта като цяло. Тук отново могат да бъдат различени два полюса. При първият, А, заключението е, че „винаги е имало конфликти и това е начина, по който нещата са устроени.“ Заключението е, че „винаги ще има разединение и конфликти“ Такова мислене допуска възможност за мир, но не в условията на реалността, която ни обкръжава.

Противоположната позиция, Б, утвърждава, че мирът и хармонията са някак възможни в този свят.

Накратко, в казаното до тук виждаме, че междурелигиозните инициативи могат да изходят от разбирането за сътворена вселена или с вечно съществуваща вселена. Те могат да изходят освен това от разбирането, че мирът и хармонията са били унищожени или загубени, или с реалност, която е първоначално или вечно изпълнена с раздори и конфликти. Освен това, мирните инициативи могат да се базират на вярата, че мирът и хармонията са осъществими в настоящата реалност, или на допускането, че природата на нещата е такава, че идеалът е просто невъзможен, когато и да е било.

Любопитно е да се отбележи, че има множество начини да се живее за мир, въпреки убеждението, че постигането му е невъзможно. Единият от начините е просто да се приемат противоречиви начини на мислене, говорене и действие. Такова състояние е типично дори и за високообразовани хора. Поради това, не е случайно да се открият хора, ангажирани в междурелигиозни дейности, които не са се и замисляли дали постигането на техните цели е възможно според философското или теологическото заключение на изповядвания мироглед.

Друга вариация произлиза от тип религиозен индивидуализъм, която заявява нещо от сорта на „винаги ще има конфликти и раздори на този свят, но ако дори и един живот може да бъде спасен, или ако една душа може да се просветли... и т.н.“ Никой не може да отрече, че това е ценен начин за човек да оползотвори времето си, и че това е ценна кауза на която да се посвети. Но при все това, една визия за междурелигиозни връзки трябва да потвърди ясно дали авторът й вярва, че траен и глобален мир е възможен.

Интересно е, че религиозни и философски системи, които приемат, че „злото“ или конфликта са част от сътворението, не предполагат задължително, че космосът трябва да остане вечно в конфликт. Тези хора наистина вярват в настоящото постигане на това, за което работят. Междурелигиозната работа на такъв тип хора няма в основата си противоречие. Тези системи по-скоро са заложили в основата си вяра в прогреса или еволюция, извършена от някаква космическа сила, духовна, културна или материална. В този случай се вярва, че доброто рано или късно ще превъзмогне злото, че интуицията на хармонията ще измести илюзията на разделението. В тези системи, възможността хората да бъдат просветлени един по един има допълнителната възможност, че честотата на просветление може да се ускори, обхващайки все повече и повече хора, докато в един момент превземе всички. Такива прогресивно-еволюционни възгледи ще призовават за образование, издигане на съвестта, политически активизъм и дори все по-усилено следене за спазването на религиозните права и закони. Всичко това ще са средства, които евентуално биха премахнали завинаги конфликтите. Тези позиции ще бъдат защитавани и прилагани с пълното и съзнателно убеждение, че един ден конфликтите, включително и междурелигиозните, ще престанат да съществуват.

Възгледите за „Съзнателното неподчинение“ или „Грехопадението“ като корена на „злото“ също могат да заемат поне две позиции. Едната произлиза от фундаменталистичния апокапсизъм, който не вижда мир на земята. Другата, която също приема необходимостта от радикална, Божествена намеса, се различава дотолкова, доколкото вярва, че Бог може да установи своя идеал на този свят в определен момент. Която и да е от тези позиции, свързани с консервативните интерпретации на Аврамовите вери да включва елементи на прогрес, то необходимостта от Божествена намеса под каквато и да е форма, изключва възможността в тези системи да присъства един истински прогресивизъм.

Мирът между Религиите и Световния Мир

Веднъж когато основните елементи и схващания на човек относно мира като цяло са установени, то следващият по важност елемент е свързан с въпроса: „Дали конфликта между религиите е някакъв уникален по своята същност конфлик? Дали разрешението на този конфликт изисква нещо различно от, да кажем това, което ООН се опитва толкова упорито да стори в международните взаимоотношения?“ Ако човек смята, че междурелигиозния конфликт е нещо различаващо се, т.е. уникално сред множеството форми на противопоставяне по света, то същият човек трябва да обясни разликата и по какъв начин междурелигиозния конфликт е свързан с останалите форми на конфликт.

Освен това, трябва да се попита, дали религиите имат по-голям шанс да се помирят, в сравнение с които и да е други враждуващи битиета? Дали един ден ще видим всички вярващи хора, застанали щастливо един до друг, а в същото време уличните банди от мексиканци и чернокожи да продължат да се избиват, сякаш е неделима част от ежедневието на Лос Анджелис?

Или да погледнем нещата на обратно. Може би религиите са толкова невъзможни за помирение, че израелските и палестинските лидери биха постигнали мир, напълно пренебрегвайки религиозните убеждения на хората, които те представят и които хора са в конфликт от 2500 години. В смисъла на гореспоменатото, междурелигиозните усилия за мир, провеждани от група индивиди трябва да са актуална, реална част в по-глобалния театър на човешките действия.

Например, някой може да предаложи план за междурелигиозно помирение, базиран на все по-доминиращия език на правата, представлявайки разцепващите и влошаващи се Западни демокрации. Същият човек обаче, трябва да обясни, защо този план ще работи сред общността на вярващите, след като очевидно се проваля да поддържа социалното съвместителство в развитите общества, а също и че не успя да вдъхнови нациите по света да се кооперират. Същото важи и за предложения, които биха обединили религиозните институции под ръководството на индивиди, които са вдъхновени от визията за единство, което обаче не зачита различията. Която и схема да се предложи, Западно-демократичната или Азиатската, трябва да се обоснове дали ще успее да създаде в опита си, мир на глобално ниво. Ако не може, то каква е тази природа на религиите, която би позволила на провалящи се с хилядолетия схеми да успеят, и то само защото са приложени върху духовни общности.

Междурелигиозните инициативи трябва да обяснят ясно как те ще съумеят да заработят в междурелигиозни институции и между самите вярващи, при положение, че никога не са давали резултат в другите сфери на човешките взаимоотношения. В допълнение, тези инициативи трябва да обяснят как междурелигиозната хармония оказва влияние върху по-глобалните международни взаимоотношения.

Говорейки за тези два подхода, ние трябва да отчетем техния невероятен принос за прогреса на международния диалог, и това, че техните усилия ни доведоха все по-близо към световен мир. Освен това, бъдещето развитие на мирния процес ще продължава да зависи от приноса на тези две течения. Източната позиция има по-голямо влияние върху прогреса на междурелигиозните взаимоотношения, докато Западната позиция често е откъсната от религиозните си основи и прекалено дълбоко свързана с рационализма на Просвещението.

Обединителната Гледна Точка

Обединителната гледна точка представя ясна програма за установяване на хармонични междурелигиозни взаимоотношения. Тя дава изчерпателен отговор както по отношение на произхода на конфликтите, така и по отношение на ролята на междурелигиозния сблъсък в глобалния театър на човешките взаимоотношения.

По отношение на първоначалната природа на сътворения свят, Обединителната гледна точка утвърждава недвусмислено, че Божият първоначален идеал за творението е бил един напълно хармоничен свят и Космос. Конфликтите са се появили изцяло в резултат на съзнателното неподчинение на първите човешки предци. Обединителната гледна точка много ясно описва първоначалния идеал на хармонията, произхождащ от Истинската Любов, т.е., че Бог и всичко в Космоса съществува, за да живее за другите. Загубата на този идеал, причинена от Грехопадението на първите хора, е именно потъпкването на Истинската Любов. Така, възстановяването на първоначалния идеал на хармонията (включително и междурелигиозната хармония), се състои във възстановяването на Истинската Любов. На това именно се базира есенцията на Обединителното предложение за установяване на междурелигиозна хармония, или с други думи убеждението, че единствените наистина хармонични взаимоотношения са тези, характеризиращи се с Истинска Любов. Хармонията според Обединителната теория не може да се установи чрез „съзнателно защитаване правата на другите“ или пък поради необходимостта от уважение към правото на другия да бъде различен. Тези две позиции, едната на осъдителния демократизъм, а другата на деконструктивния демократизъм, изразяват ултра-модерните гледни точки, които понастоящем изобилстват в изхабените и разпадащи се Западни демокрации.

Обединителната теория за междурелигиозните взаимоотношения не търси никакви строги законови формулировки, на чиято база равенството и справедливостта да бъдат наложени и гарантирани. Нито пък предлага издигане на съвестта в класическите или псевдонаучни формулировки, според които добросъвестните партньори постепенно достигат до осъзнаването на това какво представлява другия. Основата на Обединителната теория и практика за междурелигиозните взаимоотношения предписва възстановяването на Истинстата Любов, чрез принципи, разкрити в откровение, както и чрез насърчаване всеки да достигне Истинския Бог (или Истинския Абсолют) в смирено, интензивно и изпълнено с вяра практикуване на собствената си религия – будистите, чрез практикуване на Будизма, християните, чрез практикуване на Християнството и т.н.

Междурелигиозните дразги са просто една от многото форми на изкривени взаимоотношения. Чрез практикуване на Истинската Любов ще бъде възможно да се възстановят правилните и функционални връзки между световните религии. Според Обединителната теория, всички връзки, от индивидуално до космическо ниво, произлизат от микроструктурата, в която са капсулирани всички възможни взаимоотношения на Истинска Любов. Това именно са взаимоотношенията между родители и деца, братя и сестри, съпруг и съпруга. Когато говорим за ниво на хармония или противопоставяне (дори на ниво нации или религии), това съответства на мащаба на една от тези базови връзки, току що споменати.

Обединителната позиция разглежда произхода на конфликтите като 5-степенен процес:

1) Отделяне на човека от „Словото на Бог“; 2) Разделение между тялото и духа (вътрешен конфликт); 3) Разделение между мъжът и жената (съпружески конфликт); 4) Разделение между деца и родители (семеен конфликт) и 5) Разделение между по-възрастния и по-младия брат (братски конфликт). Възстановяването на първоначалната хармония и установяването на траен мир се постига като се извърви обратния път. Двамата братя се обединяват като условие за обединение с майката. Единството на тези три фигури е условие за единството между родителите, и единството на семейството е условие за обединение с Бог (със Словото или с Абсолюта). Начинът, по който се възстановява хармонията на всяко едно от тези нива се постига единствено с практикуването на Истинската Любов, или живот за другите. Историята на войни и мир е история на опита да се премине от външното ниво на братя към вътрешното ниво на родители и Бог. Най-високият идеал, въплатен в човешката ценностна система е бил този на Сина и Годеницата. Преди идването на Обединителната доктрина, родителския идеал в процеса на установяването на хармонията не се е бил появил.

 

Обединителната теория за междурелигиознините взаимоотношения прилага разбирането си относно първоначалната хармония и настоящето възстановяване по следния начин: Бог (или Абсолюта) е такъв, който живее абсолютно и безусловно за другите. При положение, че всяка религия претендира да е директния израз на Единствения Истински Бог, или Истинския Абсолют, то това трябва да означава (и означава), че последователите трябва да отразяват Божият идеал в техния живот. Призивът да се живее безусловно за другите е единствено възможен за тези, които следват собствената си религия толкова отдадено, че да могат да достигнат корените й. Веднъж озовали се там, те откриват източника на Истинската Любов, единствената сила, способна да доведе до трайна междурелигиозна хармония. Религиите и вярващите в такъв случай трябва да се подпомагат взаимно в задълбочаването на посвещението на всеки човек към собствената му религия. Веднъж когато капацитетът за Истинска Любов е постигнат чрез влизане в контакт с Истинския Бог (Абсолютния Идеал), религиите могат да възстановят трайния мир. Тогава те могат да възстановят първоначалния идеал на хармонията, преминавайки заедно по обратния път, по който хармонията и Истинската Любов са били загубени.

Вторият въпрос, по който една изчерпателна теория на междурелигиозните взаимоотношения трябва да отговаря, е относно ролята на религията в глобалната сцена на човешките взаимоотношения. Как дисхармонията между вярващите хора се отнася към другите форми на социални и междуличностни разногласия?

По този въпрос отново Обединителната гледна точка е изчерпателна и систематична. Според нея първата отговорност на човека е да обедини своите дух и тяло с център Божието Слово (или истината на Абсолютния Идеал). Духът е вътрешното, истинското Аз на личността и е предназначен да живее вечно. Физическото тяло от друга страна е първоначално създадено да се кооперира и подкрепя дадената ни от Бог насока за развитие на духа към съвършенство. Поради Грехопадението (или разрушаването на връзката между човешкия дух и величествената му отговорност и съдба), религията стана необходима като възпитателно и възстановително средство за преизграждане на първоначалното единство между духа и тялото, както и на всички последващи от това взаимовръзки.

В този смисъл религията представлява света на духовното и на всички идеали, докато науката (включваща политиката и икономиката), съотвества на тялото, или физическия живот в този свят. Затова и религията има двойнствена мисия. Първата е да свърже отново човешкия дух към неговата първоначална и величествена съдба. Втората мисия на религията е да възстанови духовния аспект на битието ни в първоначално определената му позиция на водач. Това означава, че хармонията между световните религии не е просто един от многото компоненти в процеса към световния мир, а че всъщност е първо и задължително условие в този процес. С други думи, без хармония между религиите е невъзможно да се изградят трайни хармонични взаимоотношения в която и да сфера на човешките дела. Религиозната хармония е произхода, източника и водача на всички останали хармонии, в това число правилната насока на развитие на науката и академиката, както и международните политически, икономически и културни връзки.

Практическото приложение на Обединителната Теория може да бъде видяно в 40 годишната програма за междурелигиозна хармония, провеждана от институции, основани от Д-р Сан Мьонг Мун. Започвайки от Надденоминационното Движение, основано в Южна Корея през 50-те години на миналия век, тяхното развитие продължава в лицето на Междурелигиозната Федерация за Световен Мир (1991), Надденоминационната и Наднационална Федерация за Световен Мир (1999) и се завърши с Вселенската Федерация за Мир (2005). През годините Обединителите имаха себеотдаден живот, за да спонсорират буквално хиляди религиозни лидери да вземат участие в програми, работещи за междурелигиозна хармония. Освен това, всички тези дейности бяха провеждани съвместно с други Обединителни организации, стоящи на равнопоставено или по-високо ниво.

В заключение може да бъде казано, че Обединителният възглед е програма, предлагаща процедура за възстановяването на Божия първоначален идеал на хармония. Този възглед обяснява, че е възможно да се възстанови вечната хармония чрез преминаване по път, обратен на този, по който първоначалния идеал е бил погубен. За да се осъществи това, се изисква потоянно и отдадено практикуване на Истинската Любов (живот за другите). Това може да бъде постигнато единствено от тези, които са в контакт с първоизточника на Истинската Любов. Това означава, че искрено и съзнателно посвещение на мъдростта и ученията на религията, изповядвана от всеки индивид, е незаменим компонент в реализирането на междурелигиозната хармония. Ролята на религията и стремежа към хармонични междурелигиозни връзки заемат водеща позиция при установяването на траен глобален мир, който мир е отражение на Божия първоначален идеал на Истинската Любов.

Фън Шуй (Feng Shui) - Живот в хармония

Каква енергия преобладава във Вашето жилище – мъжка или женска?

Забелязали ли сте, че има места на които спите по-добре, отколкото на други? Или, че има офиси, в които сте по-креативни и по-концентрирани, отколкото в други? Случвало ли Ви се е гостите Ви да предпочитат да останат цяла нощ в уютната Ви кухня, отколкото в подредената всекидневна? Чували ли ли сте също, че децата, след като им преместиш леглото започват да предпочитат да спят в него, отколкото при родителите си? Зад всичко това стои една много стара система за избиране на „подходящото място”, учението на Фън Шуй.

Прави форми, мебели с остри ъгли, огледални повърхности, бели и сиви цветове, метални и лъскави повърхности, активират енергията Ян. Това олицетворява яснота, динамика и активност, ориентация към успех, донякъде типична за „разумни” хора атмосфера. От друга страна уютните мебели, меките платове, топлите цветове, притъпената светлина, приятните миризми  и малките аксесоари са част от Ин-интериора. Тук човекът е насочен повече към себе си, но в същото време е загрижен, добродушен и в търсене на уют, постоянство и интимност.

Преведенобуквално азиатският израз „Фън Шуй” означава вятър и вода. Вятърът е символ на мъжката енергия Ян, водата репрезентира женската сила Ин. Тези две напълно противоположни енергии трябва да намерят подходящ баланс. Прекалено много енергия  и от едната и от другата могат да навредят на човек.

За да има в едно жилище хармония то се нуждае от много Ин и Ян енергии. Който например живее в high-tech-сграда трябва да уравновеси прекалено многото стъкло или метал с естествени материали, цветове и мебелировка, като дърво, килими, завеси или растения. Важното е цялостната енергия на жилището да е в хармонично съзвучие и по-този начин да излъчва позитивна енергия.

Много от нас живеят в постоянен стрес, с усещането, че животът им е поел в неправилна посока.

Изкуството на фън шуй, тръгнало от Китай преди 3000 години, може да помогне за възстановяване на спокойствието и предлага конкретни принципи за постигане на хармония.

Всичко зависи от вас

Фън шуй не е с универсален номер, който става и стои добре на всички. Всеки има уникални качества и Фън Шуй акцентира върху създаването на позитивна енергия по начин, който има отношение именно към отделната личност.

Погледнете обзавеждането в дома си, картините, разните сувенири по лавиците и семейните снимки. Всеки от тези предмети е свързан с някакъв спомен.

Ако този спомен не ви подкрепя и не ви дава сила, не трябва да бъде в дома ви. Така че изхвърлете например онзи стенен часовник, останал при вас след развода. Може би сте изкарала страхотни дни с приятелка в Париж? Тогава окачете на стената в рамка снимка от това пътуване или дори пощенска картичка с Айфеловата кула.

Персонализирайте дома си и ще се изненадате от промяната в прилива на енергия.

Когато се опитвате да решите дали за запазите някой предмет, може да си зададете следните въпроси:

- Необходим ли ми е?

- Използвам ли го?

- Обичам ли го?

- Прави ли ме щастлив и провокира ли хубави спомени?

Станете богати

Сигурно сте чували, че фън шуй може да ви помогне да печелите повече, да намерите любовта или да получите повишението, към което се стремите. Как може да се случи това?

Всъщност е много просто: когато живеете в обстановка, която ви подкрепя като личност, чувствате прилив на енергия.

Когато се събуждате, за да отидете на работа и първо видите свежите цветя на шкафчето си, любимата си картина или любимия си предмет, свързани със спомени, които ви топлят, ще се чувствате заредени и в хармония още преди да излезете навън.

Това е една от най-силните страни на изкуството фън шуй - то не само ще направи дома ви по-красив, но може да ви донесе хармония и спокойствие.

Усещане за вътрешен комфорт и удовлетвореност се простира, за да подобри, всеки аспект от живота ви.

Подредете хаоса

Безпорядъкът ви кара да се чувствате изтощени, изнервени и натоварени емоционално. Мислете за него практично.

Ако трябва да се обадите на някого, за да уредите някакъв въпрос, но половин час търсите визитната му картичка, затрупана под стари и често - ненужни листове по бюрото, ще загубите ценно време в търсене на това, което ви трябва.

За да разчистите бъркотията, изхвърлете всичко, което е ненужно. Останалото подредете в папки, които може спокойно да останат извън полезрението и съзнанието ви.

Следвайте "пътя на вятъра и водата"

Тази фраза е буквален превод на термина "фън шуй". За да разберете наистина това изкуство, трябва да разберете смисъла, скрит зад него.

Точната сила на вятъра ще донесе нежен бриз от морето, но твърде силен вятър ще предизвика ураган. По същият начин, точното количество вода създава красива река, но твърде много вода ще предизвика наводнение.

Също както силите в природата трябва да бъдат в баланс, за да създават хармонична среда, елементите в дома ви трябва да бъдат в баланс, за да живеете вие хармонично.

Внесете природата в дома си

Спомнете си последния път, когато сте били сред природата, независимо дали става въпрос само за пикник в планината или може би за риболов. Спомняте ли си чувството на хармония? Пресъздаването на това чувство е лесно.

Колкото повече светлина, толкова по-добре. Така че махнете щорите и оставете слънцето да влезе в дома ви. Сменете мъждивите крушки с крушки, от които блика светлина.

Цветята също ще внесат хармония и баланс в дома ви. Животът и енергията на едно растящо цвете ще промени пространството около вас. Не е необходимо да купувате скъпи, екзотични цветя. Мястото, където живеете, трябва да отразява вас и да съдържа това, което вие смятате за красиво, включително и ако това е мушкато от градината на баба ви.

Може би сте забелязали, че в Китайските ресторанти винаги има вода - аквариум, декоративен фонтан или езерце. Идеята зад това е, че както водата тече нежно, така трябва да тече вашата енергия.

За да имате това усещане в дома си, използвайте идеята по най-уместния начин. Затворете очи и слушайте ромона на водата, за да усетите хармонията и баланса на енергията си.

Направете фън шуй начин на живот

Изкуството на фън шуй служи, за да внесе положителна енергия в живота и да прогони лошата. Да избереш позитивното пред негативното, е начин на живот. Това означава, че по същия начин, по който изхвърляте снимката на бившия приятел, защото е бил груб, по същия начин трябва да се отървете от лошите връзки в живота си.

И както слагате цветя в дома си, за да го направите по-красив, по същия начин трябва да направите по-красив живота си, като прекарвате времето си с хора и в дейности, които ви дават чувство за пълноценност, щастие, спокойствие и хармония.

НОВ МОДЕЛ НА СВЕТОВНО УПРАВЛЕНИЕ

Сан Мьон Мун, сега на 89 години, обещава да доживее да 100. Той е твърдо решен да постигне няколко глобални промени. Да издигне нов модел на световно управление, по-добър от демокрацията и да премахне границите, бариерите, омразата и войните.

Държавници и нобелисти, изтъкнати учени и религиозни лидери посещават д-р Мун, за да се запознаят и дускутират неговите идеи за световното развитие. Той е твърдо решен да постигне глобални промени в света.

• Първо, да гарантира създаване на Междурелигиозен парламентарен съвет в ООН; Да гарантира кооперирането на световните религии в усилията за мир;
• Да покаже нов модел за управление по-добър от демокрацията;
• Да премахне световните граници;
• Да създаде световна магистрала със свръхбързи влакове;
• Да премахне пропастта между бедни и богати;
• Да спре моралния упадък и да възвърне семейните ценности.
  

Преп. д-р Сан Мьон Мун и г-жа Мун със Бившия президент на Коста рика в Палата на мира, Чон-пьонг, Кореа.

Някои от неговите идеи вече са подкрепени от на правителсвено ниво.

 
През 80-те години, противоречивия корейски религиозен лидер премина през преследване и неразбиране поради бързото разрастване на неговата дейност и влияние. В САЩ той беше обвинен за неплатени данъци. Политическите, анти-расови и анти-деноминационни критики и преследването, по никакъв начин, не намаляват ентергията и ентусиазмът на този човек, в неуморните му усилия да осъществи свят на мир, хармония и разбирателство между хората, отвъд раса, религия, нация и култура. Свят, който според думите му трябва да е основан на Културата на сърцето и съвестта.

Глбалният фестивал за мир, вдъхновява милиони хора с надежда за мир и издига Културата на сърцето в десетки нации по света

 

Ден на мира в Бразилия

Над 20,000 бразилци от всички възрасти изпълниха с шум и ентусиазъмстадиона „Нелсън Нилсън” . Архиепископ Мануел Ферейра, неуморен поддръжник и председател на Глобалния фестивал за мир - Баразилия - Global Peace Festival (GPF) - може заслужено да се радва на успеха на фестивала, проведен миналата седмица.

"Това е много важен момент за Бразилияl," каза той пред репортери. "Ние сме една от най-бързо растящите нации в света и е време да покажем на какво сме способни." Въпреки всички социални проблеми, най-належащата криза пред която сме изправени не е материална или икономическа, а морална и духовна, заяви Ферейра.

Щастие и отдаденост мира

Ферейра е Федерален директор в Конгреса на Бразилия, както и президент на 9-милионната Асамблея на Божието братство. Но през последните пет месеца той даде всичко за подготовката на Глобалния фестивал за мир, работейки с няколкостотин доброволци, координира огромно разнообразие от програми и проекти в цялата страна.

"Правителството не може само да разреши проблемите," каза Ферейра. "Ние трябва да укрепим младежта и да заздравим семействата в нацията ни. Трябва да възстановим традиционните ценности." Бразилия е лидер в основаните на вярата програми, в които църкви, със забележителен успех, работят за преодоляване на проблемите с алкохолизма, разпадането на семействата, насилието.

На 7-ми декември се събраха представители от 50 нации, и на всички 26 щата на Бразилия и стотици църкви, синагоги, джамии, училища и общности. Между многото невероятни изпълнения и танци пя и Франк Агуера.

Специална програма се проведе в Националния Конгрес с участието на лидери от вери и общности, които обсъдиха перспективите за по-добра национална политика. Заинтригувани от възможнаостта, много дипломатически мисии и неправителствени организации също се включиха.

Мануел Ферейра с д-р Хьон-джин Мун

Д-р Мун, син на преподобния д-р Мун и президент на Глобалния фестивал за мир, обясни три от главните цели на фестивала: междурелигиозно взаимодействие, укрепване на семейстата и издигане култура на служене и взаимопомощ. Той призова за бързо създаване на "Глобален корпус на мира" - "Global Peace Corps", който да даде на младите възможност да развият сърце на служене и да помогнат на нацията.

"Представете си млади хора от враждували нации и различни вери да работят рамо до рамо в проекти за служене," заяви той. "Всяко старо неразбиране и взаимни съмнения, ще се стопят, когато те се потят, плачат и радват заедно със обща цел и кауза."

ГФМ отбелязва международния Ден на доброволеца

По рано на същия ден, обявен от ООН за Ден на доброволеца, бяха посадени 150 дръвчета и боядисани покриви и детски площадки в близкия град Гама. Младите хора, дошли като доброволци, бяха възхитени от ентусиазираната група възрастни, която се присъедини към тях взасаждането и почистването.

"Тази програма срещна голяма подкрепа сред общността ни," сподели Доницете Андраре, кмет на Гама. "Заедно с нашата полиция и пожарната, с общинските здравни агенти и училищата. Федералните агенции също ни помогнаха”. Координатор на участвалите НПО беше г-н Джон Брайер, директор на бразилския клон на Международната фондация за помощ и приятелство (IRFF). Събитието беше отразено от много местни телевизионни станции.

След Бразилия ГФМ продължава в Манила, Филипините и Хайфа, Израел. 20-те фестивала, проведени през 2008 г., са привлекли повече от един милион души, посветили се на идеята „За едно семейство на Бог.”

Michael Balcomb
Communications Director
Universal Peace Federation

Религиозни лидери декларират подкрепа за човешките права на конференция на ООН

Повече от 300 религиозни и политически лидери, както и лидери на гражданското общество се събраха на 2 декември 2008 г. в седалището на ООН в Ню Йорк, за да отбележат 60 –та годишнина от приемане на Всеобщата декларация за правата на човека и да обсъдят как по най-добър начин да се отговори на новата вълна от нарушаване на човешките права в различните места по света. Събитието бе спонсорирано от постоянните мисии на четири нации: Гвинея, Етиопия, Кения и Непал и координирано от Офисът за връзки с ООН на Федерацията за вселенски мир (ФВМ).

Темата на срещата - „Междурелигиозното сътрудничество и закрилата на човешките права и достойнство", отразява нарастващото разбиране в средите на Обединените нации, че наред с работата на органите на ООН и на нейните държави-членки, важна и растяща е ролята на т.нар. „Втора писта в дипломацията”, включваща недържавни участници – духовни лидери, представители на НПО и на други сегменти на гражданското общество.

На провелата се наскоро среща на високо равнище „Култура на мира”, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун със съжаление обяви, че дискриминацията и расизма по верски причини бележат „плашещо постоянство” и за да може мирът да устои, отделните хора, групи и нации трябва да се уважават и разбират едни други. В този процес междурелигиозният диалог е от съществено значение.

Срещата се проведе в конферентна зала 1 в сградата на ООН, при домакинство на четири постоянни мисии

„Междурелигиозният диалог е абсолютно съществен, уместен и необходим” каза съпредседателя, Ануарул Чоудхури, бивш специален представител на генералния секретар на ООН. „Ако 2009 година ще бъде наистина Година на междурелигиозното сътрудничество, ООН се нуждае спешно от представители на различните верски традиции на съвещателно ниво към Секретариата”.

Почитаемият Пол Гоа Зоумангуи от Мисията на Гвинея, която финансира събитието, заедно с три други мисии

Съпредседателят на конференцията Ануарул Чоудхури, бивш специален представител на генералния секретар на ООН

Почитаемият Пол Гоа Зоумангуи от мисията на Гвинея призова религиозните лидери да поемат инициативата и да представят пред своите общности въпросите на човешките права и да се уверят, че правата на всички хора, а не само на неколцина избрани, ще бъдат зачитани. Н. Пр. Мадху Раман Ачаря от Непал се съгласи: „Мирът е най-висшето призвание на ООН и защитата на правата на всички е една от неговите най-висши цели. Обединените нации не могат да позволят „сблъсъкът на цивилизациите” да стане факт.”

Многобройната публика включваше представители на всички главни религиозни традиции и повече от 40 нации

Д-р Хьон Джин Мун говори за необходимостта от междурелигиозен съвет към ООН като инструмент за мира

Д-р Хьон Джин Мун, съпредседател на ФВМ, отбеляза въодушевлението, с което е обградена бъдещата администрация на новоизбрания президент Обама, както и надеждата на много нации, че САЩ ще приемат ново поведение в своите международни взаимоотношения. „Сега е много добро време за ООН да преосмисли своите стратегии и политика за постигане на мир. Ако случилите се напоследък жестокости в Момбай, Индия, покажат и религиозни, и политически мотиви, този факт ще подчертае реалността, че религията е един от най-важните въпроси за мира, пред които са изправени Обединените нации.”

Конгресменът Скот Гарет от Ню Джърси(Р) призова ООН да упражни авторитета си в подкрепата на човешките права.

Алекса Уорд, Женска федерация за световен мир, чете творби на пионера на човешките права Елионор Рузвелт

Почитаемият Скот Гарет, представител в конгреса от Ню Джърси, също настоя ООН да изостри вниманието си върху дискусията за човешките права. „Всички права, в това число човешките и религиозните, произлизат от Бог и дълг на ООН и всички страни е да защитават тези права. Възможно е някой да не се съгласи с това твърдение, тогава нека помисли за алтернативата. Ако правата на човека не произлизат от Бог, тогава те произлизат само от държавата. Често моите избиратели, много от които са дошли в Щатите от страни с много ниско ниво на спазване на човешките права, ми напомнят, че има държави, управлявани от несъвършени, грешни човешки същества, като самите те често се оказват най-големите нарушители. ООН не трябва да употребяват празни думи за важността на правата на човека, а да използват своя авторитет, за да призоват страните-членки да ги спазват.”

Следобедната сесия беше посветена на Форума на младежките религиозни лидери

Д-р Хьон Джин Мун с представители на мюсюлманските и хинду общности от Ню Йорк

Свами Пармесхананда слуша равина Майкъл Вайзер от Ню Йорк докато говори за Златното правило за любов и респект

Присъстваха религиозни лидери от различни традиции: сикхи, будисти, хиндуисти, юдеи, мюсюлмани, християни, както и представители на по-малки духовни групи. „Нуждаем се от истинска толерантност, не само да се търпим едни други, а да станем близки помежду си” каза равин Майкъл Вайзер от Флъшинг, Ню Йорк. „Религиозните и човешките права са за всички, а не само за тези, които изглеждат като нас.”

Michael Balcomb
Communications Director
Universal Peace Federation

Невероятен успех за Глобалния фестивал на мира в Лондон!

• 360 посланници на мира
• 70 посланици на мира участвали в Международната лидерска конференция
• 550 младежи участници
• над 3500 души публика на заключителния концерт
• 6 тематични конференции с високопоставени участници
• Междурелигиозна водна церемония проведена от лидери на световните религии в знак на решителността им за единство в изграждане на мира

"ТАМ, КЪДЕТО ЗАПОЧВА МИРА"

120 високопоставени участници в международната лидерска конференция бяха вдъхновени и уверени в способността ни да допринесем за промяна в Европа и в сътрудничество с Африка и Близкия Изток даработим за глобална трансформация до 2012 година. Те застават зад основателя на фестивала и председател на ФВМ, д-р Хьон Джин Мун, за изграждане на ефективно партньорство и развитие.

Глобалният фестивал за мир - Лондон започна в Долната камара на парламента на Великобритания

20 ноември 2008

"Работата за мир е най-важната", заяви при откриването преп. Маркъс Брейбрук, президент на Световния конгрес на религиите. "Ние трябва да се изправим срещу моралния вакуум в нашето общество и имаме нужда от лидери, чието смирение да се отразява в техния обществен и личнен живот", заяви още той.

Членът на британския парламент Дейв Андерсън беше водещ на дискусията, проведена в Камарата на общините, в която участваха представители от Европа, Африка и Близкия Изток. Г-н Андерсън, депутат от Блейдън, Североизточна Англия, също и участник в ГФМ - Кения, приветства делегатите, дошли от повече от 50 страни: "Хората, които желаят да направят промяна в света, са винаги добре дошли в този парламент."

Няколко говорители изразиха чуството си на спешна нужда от нова парадигма за мирна промяна. Почитаемият Амджад Маджали, член на парламента на Кралство Йордания, изрази загриженост за бавното протичане на мирните процеси в Близкия Изток: "Ние трябва ясно да определим стратегията си за мир в този регион, защото сегашните опити не дават резултат и тероризмът и екстремизмът се развиват почти необезпокоявани. Необходима ни е инфраструктура на мира и възпитаване на нашите младежи в мирно съжителство. Накратко казано: нуждаем се от 'нова луна'("new moon") на мира."

"Всички сме съгласни за необходимостта от добро управление", сподели Н.Пр. Ахмед Кабах, президент на Сиера Леоне (2000-2007), "Лидерите винаги трябва да помнят, че заедно със своята администрация са слуги на народа. Финансовото подпомагане и подкрепа не винаги са предпоставка за добро управление и мирно развитие. В условия на криза, хората, пострадали от лошо управление, не би трябвало да поемат допълнителни тежести и да плащат още повече."

Г-жа Ида Одинга, съпруга на министър-председателя на Кения, уважаемия Райла Одинга, и предеседателка на Кенийската лига на жените- гласоподавателки, каза: "В Кения се случиха огромни промени в последните десет години. От еднопартийна към многопартийна система, както и при сегашното ни коалиционно управление. Но след неочаквания изблик на насилие по време на изборите миналата година, ние осъзнахме, че сме само в началото на желаните промени. Сега и Зимбабве е пред подобна криза и аз се надявам, че те ще преминат към разрешение на проблемите по-бързо от нас." Г-жа Одинга отбеляза също така, че огромна роля за стабилизиране на страната й са изиграли проведените в Найроби Международна лидерска конференция и Глобален фестивал на мира.

Г-н Антон Роп, премиер на Словения (2002-2004), говори за новите предизвикателства пред мира предизвикани от настоящата световна финансова криза: "Днес благосъстоянието на нациите е заплашено от това, което Уорън Бъфет нарече 'оръжие за масово финансово унищожение."

"Задачата за изграждане на световен мир трябва да започне от духовните лидери и от хората на вярата", каза д-р Хьон Джин Мун в своето обръщение. "Моят баща винаги е вярвал, че Бог работи чрез всички религиозни традиции. Ние трябва да опознаваме, да стимулираме и да отбелязваме многото наши общи и универсални принципи и заедно да работим за създаване на едно общо семейство с Бог като наш родител."

Глобалнитя фестивал за мир във Великобритания достигна кулминацията си на 22 ноември с празничния концерт за мир в културния център Ексел, Лондон. Освен културната програма, там се проведоха и шест тематични конференции, всяка с по 200 делегати, а също така и изложба на мирни инициативи и проекти.

Повече от над 30 изложители показаха голямо разнообразие от начинания в областта на опазване и укрепване на мира. Над 3500 души посетиха фестивала в заключителния му ден.

Във фестивала взеха участие 12 държавни ръководители, 32-ма дипломатически представители от 21 държави, 5-ма членове на правителства, и 4-ма председатели на парламенти.

ГФМ Лондон 2008 - Водната церемония

Части от заключителния празничен концерт:

This Small House' Trina & Il-Hwa

GPF London 2008 Celebration - 'You Raise Me Up' OLA ONABULE

One Family Under God

WAIT team

emisiq

Папският съвет за междурелигиозен диалог и д-р Муун

.
04/06/2008
Папският съвет за междурелигиозен диалог подготвя документ в диалога между религиите

Междурелигиозни събития, междурелигиозен диалог, културни инициятиви. Д-р Муун успешно обединява лидери от трите Аврамови религии; Християни, Мюсулмани и Евреи.

В Рим започна работа пленарната сесия на Папския съвет за междурелигиозен диалог на тема „Диалогът в истината и милосърдието: пасторални ориентири”. Целта на сесията е подготовката на документ, съдържащ „водещи линии” в помощ на католиците в отношенията им с хора и общности от други религии.

„Всички вярващи имат общо духовно наследство, което е вярата в единствения Бог"

Кардинал Жан Луи Торан, председател на ватиканското ведомство подчерта, че „Бог е единствения, който дава смисъл на човешкия живот и история”. „Като християни – каза кардинала – ние сме длъжни да търсим истината, да я обичаме, да я защитаваме и я предаваме”. База за ориентирите са Десетте Божи заповеди, които според кард. Торан са своеобразна „универсална граматика, която всички вярващи могат да използват в отношението си към Бог и ближния”. За кардиналът, важното е „вярващите да могат да споделят своите духовни убеждения и вземат под внимание убежденията на другите”, тъй като „всички вярващи имат общо духовно наследство”, което е „вярата в единствения Бог, сакралността на живота, нуждата от братство и молитвата”. Само два месеца по късно ролята на междурелигиозния диалог бе дискутирана и в Обединените нации.

Междурелигиозна младеж призовава за Междурелигиозен парламентарен съвет в ООН

През септември в Женева се състоя “Женевската конфенция по Междурелигиозно коопериране и протекция на човешките права и достойнство”. Пред близо 280 религиозни и обществени лидери, дипломати и представители от ООН бе обърнато специално внимание на приноса на вярата за мира.

Представителите на младежки организации от различни религии призоваха за Междурелигиозен парламентарен съвет в ООН. Те подчертаха ключовата роля която един междурелигиозен съвет би играл във ООН в усилията за постигане на мир. Посланниците в Обединените нации организиращи събитието специално се обърнаха за подкрепа от представителите на Федерацията за Вселенски Мир на д-р Мун.

(на снимката: Междурелгиозна конференция на Федерацията за вселенски мир)
Сан Мьон Мун е известен с обширната си дейност в областта на междурелигозния диалог. Неговия модел за обединение са всеобщите действия и разбирането, че Бог е родител на цялото човечество, а не на съответна религия. В миналото Корейския религиозен лидер работи усилено за обединение на религиите в борбата с атеистичния комунизъм. В последствие той става водеща фигура във борбата с аморалността, отново мобилизирайки представители от всички религии за съвместни действия. Д-р Мун и неговите организации са лидери в усилията за Световен Мир, чрез преодоляване на етническата и религиозната омраза.

Проектите които той организира в Близкия изток, Middle East Peace Initiative, включват широк спектър от междурелигиозни събития, пътувания до святите места в Израел, междурелигиозен диалог, култруни инициятиви, спортни програми и проекти за служене. С тези ралита за мир, под наслов, "Едно сърце, един Бог," д-р Муун успешно обединява лидери от трите братски - Аврамови религии; Християни, Мюсулмани и Евреи. Чрез тези проекти за мир политическия и религиозния свят се събужда за реалността, че без религиозно помирение световния мир е непостижим. Преподобния Муун не вижда това помирение посредствум теологически диалог и компромиси, а единствено чрез силата на любовта; изразена в общите действия за ценности, които всички признаваме.


Израел: Проекти за мир "Едно сърце, едно човечество, един Бог"
От Прокламацията за мир направена в над 120 страни: "В Близкия изток, едно от огнищата на напрежение в света, юдеи, християни и мюсюлмани, откриват възможности чрез философията за мир на преп. Мун да започнат диалог в ново измерение. През изминалите десетилетия инициираната от преп. Мун Обединителна мисъл изигра решаваща роля в това да се сложи край на Студената война."

Тази година е посветена на междукултурния диалог
При представянето на европейската година, европейският комисар по образованието, културата и младежта, словакът Ян Фидел заяви, че задачата на Европа е „да се справи с важни предизвикателства, вкоренени в интеркултурните взаимоотношения, произхождащи от културните и религиозни различия на Стария континент”. В този случай диалогът играе ролята на инструмент за обединение на Европа и е продължение на един процес, започнал преди 50 години, в момент, когато разширяването на Съюза и глобализацията акцентират върху мултикултурния диалог на много държави, подчертавайки голямото разнообразие от езици, религии, етнически групи и култури, които присъстват на европейска територия. За подобряване на диалога между отделните културни идентичности, са посветени многобройни инициативи през цялата година, които включват широка информационна кампания, изследвания и проучвания, седем специални проекта и 27 национални проекта. Специалните проекти предвиждат привличане на граждани от страните членки и касаят сферите на градската култура, народните изкуства, участието на младежи, емигранти, медии, обмен на местни инициативи, дейности на отделните имигрантски общности.
В Брюксел са предвидени дебати, като всеки един от тях ще се занимае с въпроса за междукултурния диалог от определен специфичен ъгъл, в сферата на следните теми: медии, културни блага и дейности, място на работа, междурелигиозен диалог, младежи и образование, миграция и интеграция. Сайта, посветен на тази година е www.dialogue2008.eu. Той е изготвен в сътрудничество с различни обществени организации и има за цел да предостави едно общо европейско място за интеркултурен диалог. Сайта съдържа секция, носеща наименованието „Партньори”, която цели да създаде мрежа от контакти и обмяната на опит в самия Европейски съюз.

На скоро дори и в Г-8, групата на 8-те икономически най-големи държави, бе дискутирана острата нужда от прокарване на ценности в икономиката. Дори те започват да осъзнават, че само икономическите и политически усилия няма да доведат до разрешение на световните проблеми. Д-р Мун заявява, "... през историята, хората непрестанно са работили за мира единствено възоснова на човешките усилия... движенията за мир неизбежно са стигали до предела на своите възможности и са приключвали неуспешно... Ето защо Обединените нации, които тръгнаха с прекрасната мечта да осъществят световен мир, днес трябва да признаят своите вродени ограничения." Той призовава за Междурелигиозен съвет в ООН със думите, "Човечеството най-после трябва да осъзнае, че всички религии говорят не за различни богове, а за един и същи Абсолют. При правилно разбиране на Бог бихме осъзнали, че всички сме Божии деца и че всички религии помежду си са като сестри, тъй като произхождат от един Бог." Само когато осъзнаем това", обяснява той, "можем да се обединим отвъд религия и националност, и издигнем универсалните ценности необходими за постигането на истинския мир.
.