ЧАСТ 2
ГЛАВА
3
ПЕРИОДИ
В ПРОВИДЕНЦИАЛНАТА ИСТОРИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТЯХНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Раздел
1
ПАРАЛЕЛНИ ПРОВИДЕНЦИАЛНИ ПЕРИОДИ
Разглеждайки
развитието на човешката история, често намираме случаи, когато обстоятелства,
характерни за даден исторически период, се повтарят в подобна форма, в по-късна
епоха. Някои историци, впечатлени от този феномен, смятат, че историята се
развива спирално. Но, те не разбират основната причина за това. Когато един исторически период
повтаря събития от предишен период, въпреки някои минимални разлики по обхват и
степен на тези събития, тези периоди се наричат паралелни провиденциални периоди. Както ще бъде обяснено по-долу,
използването на такава терминология е поради принципната причина зад тези
паралели, която се основава на Божието провидение за възстановяване.
Как се обособяват паралелните провиденциални
периоди? Ходът на историята придобива своя облик под въздействие на различни
събития в провидението за възстановяване, които водят историята към определена
цел. Когато централна личност в провидението се провали при изпълнение на
своята отговорност във възстановяване Основата за Месия, тогава провиденциалният
период с център тази личност, завършва. Но, тъй като Бог абсолютно е предопределил
изпълнението на Своята Воля,[1] Той избира
друг човек, който да поеме мисията и
поставя начало на нов исторически период в провидението за възстановяване, чрез изплащане, на Основата
за Месия. Тъй като, този нов период възстановява предишния, чрез изплащане, в
него ще се повторят подобни събития. Така, периодите стават идентични един на
друг.
Въпреки това, паралелните периоди нямат точно
същата форма и съдържание, защото централната личност, за определен период,
трябва да възстанови в своето време (хоризонтално), неизпълнени условия на
изплащане от предишни периоди (вертикално). Колкото повече се удължава провидението
за възстановяване и колкото повече се натрупват минали (остатъчни) условия на
изплащане, толкова по-тежки ще бъдат условията на изплащане, които новата
централна личност трябва да изпълни. Затова, новият паралелен период ще се различава
от предишния по съдържание и мащаб.
Трите
степени в периода на израстване могат да бъдат класифицирани според различните им
начини на проявление: степента Формиране е символна, степента Растеж - образна,
а степента Завършеност - субстанциална.
По същия начин, с развитието на
историята, паралелните периоди в провидението за възстановяване повтарят
сходни събития, следващи този модел. Затова, цялата история на провидението може да се раздели според
формата на паралелите: Епохата на провидението за поставяне Основа за
възстановяване е епоха на символни паралели; Епохата на провидението за
възстановяване е епоха на образни паралели; Епохата на удължаване на провидението
за възстановяване е епоха на субстанциални паралели.
Сега, нека разгледаме основните фактори,
които определят формирането на паралелните провиднциални периоди. Паралелните
провиденциални периоди са циклични, защото се повтаря Божията воля за
възстановяване Основата за Месия. Факторите, които определят формирането на
паралелни провиденциални периоди са: първо, трите условия необходими за Основа
на вяра (централна личност, обект на условието и числен период на изплащане);
второ, условие на изплащане за премахване на грешната природа, необходимо за
възстановяване на Субстанциална основа.
Възоснова на тези фактори се
открояват две особености на паралелните провиденциални периоди. Първо,
продължителността им се определя от точно фиксиран брой поколения или години от
периода на изплащане, необходим за възстановяване Основата на вяра. В провидението за възстановяване, когато централна личност
се провали в изпълнение на отговорността си и така, стане причина за отлагане
осъществяването на Божията Воля, Бог повтаря делата Си, чрез други централни
фигури, докато постигне окончателно възстановяване на загубената Основа на
вяра. Във всяко провидение,
числовите периоди на изплащане за възстановяване, трябва да се повторят под
някаква форма. Поради тази причина, паралелните периоди в историята имат
подобна продължителност, представена, чрез същия точно фиксиран брой години или
поколения. Целта на тази глава е да разгледа това в детайли.
На второ място, паралелите в
историята се формират под въздействие на други три провиденциални фактори: централна
личност, обект на условието, поставено за Основа на вяра, и условие на
изплащане за премахване на грешната природа, за Субстанциална основа. Крайната цел на Провидението за възстановяване е
възстановяване Основа за Месията. Когато Провидението е удължено, се повтарят
различни планове за възстановяване. Тъй като, Основа за Месия може да бъде изградена само след полагане
Основа на вяра, чрез символична жертва, и след това, полагане на Субстанциална
основа, чрез субстанциална жертва, то в провиденциалната история се повтаря планът
за възстановяване на тези две жертви. Двата плана придават облик на паралелите между
провиденциалните периоди. В следващата глава ще се спрем по-обстойно на
този въпрос.
Раздел
2
БРОЙ НА ПОКОЛЕНИЯТА И ГОДИНИТЕ В
ПЕРИОДИТЕ ОТ ЕПОХАТА НА ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ПОЛАГАНЕ ОСНОВА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
2.1 Защо и как е удължено провидението
за възстановяване
Божието
провидение за човечеството, за полагане Основа за Месията, приемане на Месията
и постигане на крайната цел за възстановяване, било удължавано от времето на
Адам, през Ной, Аврам, Моисеи и, накрая, до Исус. Когато Исус бил убит без да е
постигнал Своята крайна цел, поради неверието на хората, провидението за
възстановяване било удължено отново до времето на Второто пришествие.
Защо било удължено провидението за
възстановяване? На този въпрос може да се отговори само, ако разбираме Принципите
на предопределение. Съглазно тях, тъй като, Бог абсолютно предопределя Волята
Си, със сигурност, един ден ще я осъществи. Но, изпълнението на Божията воля от
определен човек е условно и зависи от изпълнението на неговата част от
отговорността, която е като допълнение към Божията отговорност. Следователно,
когато Божията Воля не е осъществена, поради провал на определен човек, носещ
отговорност за това, Бог ще избере друг човек, в друга епоха. Бог ще продължи
да работи до пълно осъществяване на Волята Си, удължавайки провидението.
Сега нека разгледаме, как провидението за възстановяване се удължава. Според Принципите на Сътворение, Бог е същество на
числото три. Всички неща, създадени по Негово подобие, се проявяват в
тристепенен процес, отнасящ се до начина им на съществуване, движение и
израстване. За да изпълни целта на Сътворението,
всеки реално съществуващ обект, трябва да установи четирипозиционна основа със
сферично движение, и трябва да премине през трите степени на действието
произход-деление-единство; да си взаимодейства с три обект-партньори, за да
изпълни целта на трите обекта. Провидението за възстановяване целта на Сътворението
е провидение за пресътворение, основано на Словото. Затова, когато се удължава провидението
за възстановяване, то може да се разшири, най-много, в три степени. Въз основа
на Принципите на Сътворение, допускат се до три опита.
Например, когато в адамовото
семейство, Каин и Авел се провалят в принасяне на субстанциална жертва, планът
се повтаря при семействата на Ной и на Авраам, и е изпълнен при третия опит.
Когато Авраам сгрешил при принасяне на своята символична жертва, изпълнението
на този план било удължено през Исак и изпълнено от Яков. Всеки от курсовете за
възстановяване на Ханаан под водачеството на Моисеи и на Исус се разраства в по
три курса. Когато цар Саул се провалил да построи храм, този план бил удължен,
чрез други двама царе: Давид и Соломон. Божият идеал за Сътворението, който не бил
осъществен, чрез Адам, се очаква да бъде осъществен, чрез второ и трето
провидение, чрез Исус, втория Адам, и чрез Христос на Второто пришествие. Често се казва, както например в корейската
пословица, че: “Не успееш ли от първия, със сигурност ще успееш третия път”. Това
илюстрира този аспект на Принципа, изразен, в случая, като житейска мъдрост.
2.2 Вертикални условия на изплащане и
хоризонтално възстановяване чрез изплащане
За да наследи и завърши мисиите на
предшествениците си, в провиденциалната история, централната личност, отговорна
за провидението за възстановяване, трябва в кратък срок да изпълни всички
условия на изплащане, които предшествениците й не успели да изпълнят. Ако тази централна личност също се провали в мисията
си, всички условия на изплащане, които се е опитала да изпълни, се предават
натътк на следваща личност, натоварена със същата отговорност. Условията, натрупани в хода на
провиденциалната история, поради провали на централни личности в изпълнение на
тяхната отговорност, се наричат вертикални
условия на изплащане. Задачата на централната личност да изпълни всички
такива условия за кратко време, се нарича хоризонтално възстановяване, чрез
изплащане.
Така
например, Авраам трябвало да възстанови хоризонтално, чрез изплащане,
всички вертикални условия на изплащане, които семействата на Адам и Ной се
опитвали да изпълнят преди него. Принасяйки, по едно и също време и на един и същи олтар, три жертви,
Авраам трябвало да възстанови хоризонтално, чрез изплащане, вертикалните
условия на изплащане, натрупани в трите плана на удълженото провидение.
Трите жертви представят всички условия, които Адам и Ной не могли да
изпълнят, както и онези, които Авраам трябвало
да изпълни, като нова централна личност.
По време на своя курс, Яков трябвало,
чрез изплащане и за кратко време да възстанови хоризонтално вертикалните
условия на изплащане, натрупани в продължение на дванайсет поколения от времето
на Ной. За тази цел, той имал дванайсет синове, от които произлезли дванайсете
израелски племена.
Исус
си служел с този метод, за да възстанови хоризонтално, чрез изплащане, всички
натрупани вертикални условия, неизпълнени от Неговите предшественици, пророците
и царете, които направлявали провидението през четирите хиляди години библейска
история до Неговото време. Например, Исус избрал дванадесет ученици и седемдесет последователи, за да
възстанови за кратко време вертикалните условия на изплащане, натрупани в курса
на Яков, когато Бог работел с дванадесетте му синове и седемдесетте му родственици,
както и от курса на Моисеи, в който Бог работел с дванадесетте племена на Израел
и седемдесетте старейшини. Освен това, Исус постел четиресет дни, за да
възстанови хоризонтално всички вертикални условия на изплащане под формата на провидение
на числото четиресет, за отделяне от Сатана, необходими за Основата на вяра.
В този смисъл, можем да
разберем, че всяка централна личност в провидението за възстановяване не
представя само себе си, индивидуално, а представя всички предци, пророци и
мъдреци, които имали същата мисия в миналото. Централната личност носи със себе
си плодовете от техните усилия през историята.
2.3. Хоризонтално възстановяване,
чрез изплащане, осъществено вертикално
Понякога,
хоризонтално възстановяване може се осъществи, чрез вертикален план, който да обхване
няколко поколения. Такъв е случаят с провидението за възстановяване в
семейството на Авраам. Принасяйки
приемлива символична жертва, Авраам трябвало да възстанови хоризонтално, чрез
изплащане, всички вертикални условия на изплащане, натрупани, поради грешките в
семействата на Адам и Ной. Неговата грешка при принасяне на жертвата довела
до друг провал и до забавяне на провидението. Както вече бе обяснено, тъй като това бил трети опит за
възстановяване на Основа за Месията на семейно ниво, Принципът изисква това
семейство да изпълни Божията воля без провал. Следователно, независимо
от неуспеха, Бог намерил начин да приеме Авраам така, като че не е допуснал грешка,
а е възстановил хоризонтално вертикалните условия на изплащане без всякакво
забавяне. Накрая, Бог провел специален
план: Авраам, Исак и Яков изпълнили необходимите условия на изплащане и Бог считал
тези три личности за един човек, по отношение на Божията Воля. Затова, въпреки
вертикалното удължаване в три поколения, победата на Яков и победата на Исак се
превърнали в победа и за Авраам, все едно постигната в неговото поколение без
каквото и да е забавяне.[2] Единството
на тези три поколения е изразено в определението на Бог за Себе Си, като “Бог
Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов”[3]
Така,
Бог могъл да приеме, че Авраам,
в своето поколение, изпълнил хоризонталните условия на изплащане, в които се
провалил, но ги изпълнил вертикално в поколенията на Исаак и Яков. Този вид
възстановяване се нарича, хоризонтално
възстановяване, чрез изплащане, осъществявано вертикално.
2.4 Числови периоди на изплащане за
възстановяване Основата на вяра
Всяка централна личност трябва да изпълни
един или повече числови периода, за да възстанови Основата на вяра.[4] Нека
разгледаме причините за това. Бог съществува, чрез своите Принципи,
които имат числови измерения. Вселената с център хората, е създадена на основа
на числови принципи, като въплъщение на двойните характеристики на невидимия
Бог, като нейн субстанциален обект-партньор. Това е причина, поради която,
науката, търсеща външните закони, управляващи Вселената, напредва благодарение
на изследвания, с помоща на математиката. Първите човешки праотци трябвало да станат завършени
личности, преминавайки през период на израстване, който се характеризира с
определени числа и да положат Основа на вяра. Достигайки съвършенство, те щяха
да станат въплъщение на тези числа.
Възстановяването на Основата на вяра, изисква не само да предложим обект на
условието, символ на Вселената под господството на Сатана. Възстановяването
също изисква да преминем през числови периоди на изплащане, за да възстановим
осквернените от Сатана числа.
На основата
на кои числа човешките прародители, преди Грехопадението, трябвало да положат
Основа на вяра? Кои числа трябвало да въплътят, за да достигнат съвършенство? От Принципите на сътворението
разбираме, че нито едно битие не може да съществува и да се развива без да
изгради четирипозиционна основа. Адам и Ева, още незрели, поотделно, също трябвало
да изградят четирипозиционна основа за съществуване. Всяка една от позициите в
четирипозиционната основа трябва да премине през три степени в периода на
израстване, общо дванадесет. Освен това, всяка позиция в четирипозиционнта
основа изпълнява целта на трите обекта, свързвайки се с три обект-партньори и
изпълнявайки общо целта на дванадесет обекта. Следователно, периодът за
израстване, през който Адам трябвало да изгради Основа на вяра, бил период за изпълнение
на числото дванадесет. Докато били още незрели, човешките праотци трябвало да
положат Основа на вяра, основана на числото дванадесет, а когато постигнели
съвършенство, трябвало да изпълнят целта на дванадесетте обекта, и така да станат
въплъщение на ценността на числото дванадесет. В резултат на тяхното Грехопадение,
Сатана осквернил това число. Затова централна личност в провидението за
възстановяване трябва да премине през период на изплащане, за да възстанови
числото дванадесет, полагайки Основа на вяра. Само на такава основа централната
личност може да изгради Субстанциална основа за възстановяване на съвършеното въплъщение
на ценността на числото дванайсет.
Ето
някои примери за периоди на изплащане за възстановяване на числото дванайсет: Сто и двайсет години били необходими на Ной за построяване
на ковчега. Сто и двайсет години било провидението за възстановяването на
Ханаан под водачеството на Моисеи. Сто и двайсет години изминали от времето,
когато Авраам бил призован от Бог до момента в който Яков дал за първородството
на Исав парче хляб и паница леща. Както ще изясним по-нататък, този последен
период трябвало да бъде възстановен, чрез периода от сто и двайсет години на
Обединеното кралство в епохата на Стария завет и в съответствния период от сто
и двайсет години на Християнската империя под господството на Карл Велики и
синовете му, в епохата на Новия завет.
Процесът на съзравяне, когато Адам и Ева полагали
Основа на вяра, изисква също и период за изпълнение на числото четири. Те
трябвало да преминат през трите степени в периода на израстване и да влязат в сферата
на пряко Божие господство, което е четвърта степен. Така, те щяха да осъществят
четирипозиционна основа и осъществявайки числото четири, първите човешки предци
биха станали негово съвършено въплъщение. Поради грехопадението това число било
осквернено от Сатана. Затова, централните личности в провидението трябва да преминават
през период на изплащане за възстановяване на числото четири, полгайки Основа
на вяра. Само така, те могат да изградят Субстанциална основа за възстановяване
на съвършеното въплъщение на ценността на числото четири.
Вече
обяснихме, че периодите на изплащане за възстановяване на числото четири са необходими за възстановяване
Основата на вяра.[5] Например:
четиресетдневното наказание, чрез потопа, при Ной; четиресетдневните пости на
Моисеи, четиресетдневната мисия за разузнаване в Ханаан, четиресетдневния пост
на Исус и четиресетдневната Му дейност след възкресението.
Периодът на израстване е също период за изпълнение
на числото двайсет и едно. Човешките първопредци трябвало да станат съвършено
въплъщение и на числото двайсет и едно, полагайки Основа на вяра в период, основан
на числото двайсет и едно и, след това, да осъществят целта на Сътворението. Но,
вследствие на грехопадението, и това число било осквернено от Сатана. Затова, централните
личности в историята трябва да преминават през период на изплащане, за да
възстановят числото двайсет и едно, полагайки Основа на вяра. Само така, те
могат да изградят Субстанциална основа за възстановяване на съвършено
въплъщение на качеството на числото двайсет и едно.
За да разберем значението на числото
двайсет и едно, трябва първо да разберем значението на числата три, четири и
седем в Принципа. Бог, чиито двойни характеристики съществуват в хармонично
единство, е същество на числото три. Сътворението е съвършено, когато постигне
единство с Бог в чатирипозиционна основа. Затова,
за да стане съвършен един индивид, той трябва да
изгради в себе си четирипозиционна основа, в която Бог, съзнанието и тялото
образуват троица, с център - Бог. За да станат съвършени съпрузи, мъжът и
жената, също трябва да изградят четирипозиционна основа, в която те формират троица,
с център - Бог. За да достигне съвършенство, Вселената трябва да формира
четирипозиционна основа, в която хората и естественият свят формират триединство
с Бог за техен център. Освен това, сътворените битиета, за
да осъществят четирипозиционна основа, в единство с център – Бог, трябва, първо, да преминат през трите степени
от периода на израстване и да постигнат целта на трите обекта. Поради тези
причини, числото три е число на Небето, или число на съвършенството.
Когато суебект-партньор и обект-партньор се
слеят в триединство с център Бог, Единството им е индивидуално въплъщение на
истината, което изпълнява четирипозиционната основа. Осигурявайки, по този
начин, статут на Божие творение, Единството заема позиция и се разширява в
четири посоки: север, юг, изток и запад. В този смисъл, четири е число на
земята.
Когато сътворено битие премине през трите степени
от периода на израстване и изгради четирипозиционна основа, то се вписва
съвършено в качествените измерения време и пространство. По този начин, всяко
творение се превръща в съвършено въплъщение на числото седем, което е сбор от числата
на небето и земята. Затова Библията разказва, че сътворението на Земята и
Небето отнело седем дни. Тъй като периодът на сътворение изпълнява числото седем,
всеки период, в който се постига завършеност се отнася до изпълнение на числото
седем. Разглеждайки, в тази светлина, трите степени от периода на израстване: Формиране, Растеж и Завършенаост, можем да видим,
че всички те са реализации на числото седем. Всъщност, целият период на
израстване може да се разглежда, като период за изпълнение на числото двайсет и
едно.
Някои примери за периоди на изплащане с числото двайсет и едно: След
потопа, Бог накарал Ной да изпрати три пъти гълъби, за да предвещае
провидението Си, което трябва да се осъществи, преминавайки през три степени. Гълъби
били изпращани през интервали от по седем дни, така че целият период бил двайсет
и един дни.[6]
Когато Яков преминавал през курс за възстановяване на Ханаан на семейно ниво,
той работел и страдал в изгнание в земите на Харан, изтърпявайки три
седемгодишни периоди, общо двадесет и една години. В епохата на Стария завет има
период от двеста и десет години на изгнание на евреите във Вавилон и тяхното завръщане
в Израел. Той възстановил курсът от двадесет и една години на Яков. В епохата
на Новия завет има период от двеста и десет години, от заточението на папата в
Авиньон до началото на Реформацията, който също имал за цел да възстанови същия
курс.
Периодът на израстване също е период за
изпълнение на числото четиресет. Първите човешки предци трябвало съвършено да
въплътят ценността на числото четиресет, полагайки Основа на вяра, основана на
числото четиресет, и така да реализират целта на Сътворението. Сатана, по време
на Грехопадението, осквернил това число. Затова, централните личности в провидението
трябва да преминат през период на изплащане за възстановяване на числото
четиресет, като положат Основа на вяра. Само така, те могат да изградят Субстанциална
основа за възстановяване на съвършенното въплъщаване на ценността на числото четиресет.
За да разберем как е изпълнено числото четиресет в периода на
израстване, първо трябва да разберем значението на
числото десет. Ако разделим всяка от трите степени в периода на израстване на
три подстепени, ще получим девет нива. В това се крие и значението на числото девет в Принципа. Като цифрово
изражение на двойните характеристики на невидимия Бог, всяко Божие творение преминава през девет нива от периода на
израстване. Така, всяко битие изпълнява
своята цел на Сътворение, когато стане едно с Бог в сферата на Неговото пряко господство, която е десетото ниво. По
тази причина, наричаме числото десет, число на единството. Бог
определил десетте поколения
след Адам да преминат през
период на изплащане за възстановяване на числото десет, преди да призове
Ной. С това
условие, Бог искал Ной да
изпълни Волята Му, която Адам не осъществил, и да стане едно с Него.
В четирипозиционната основа, която Адам и
Ева трябвало да изградят, всяка позиция трябва да премине през десет нива по своя път към съзряване, изпълнявайки числото четиресет. Така, курсът на тяхното съзряване е време за изпълнение
на числото четиресет, и тяхната четирипозиционна основа трябва да
стане негово съврършено въплъщение. Ето някои примери за периоди на
изплащане на числото четиресет, поставени за
възстановяване на тази основа: четиресет дни от засядането на Ноевият ковчег в планината Арарат до изпращането на първия гълъб; четиресет години живот на Моисеи в двореца на фараона; четиресетгодишното му изгнание в пустинята
Мидиам и четиресетте години в
пустинята при националния курс за възстановяване на Ханаан.
Можем
да заключим, че в провидението за възстановяване съществуват два вида периоди, свързани с числото четиресет. Първият е период на изплащане за възстановяване на
числото четири. В процеса на възстановяване то се умножава по десет - числото на единството,
за да се
получи четиресет. Вторият вид е период на изплащане за
възстановяване на самото число четиресет, което Адам
трябвало да изпълни
преди грехопадението, както вече описахме. Четирдесетте години в пустинята в националния курс за възстановяване на Ханаан, имали за цел да възстановят наведнъж и двата вида периоди, свързани с числото четиресет. Те
възстановяват, чрез изплащане, четиресетдневната разузнавателна мисия и четирестдневиния пост на Моисеи, които били пероди за възстановяване на
числото четири. Те също изплащат четиресетте
години
на Моисеи в двореца на фараона, както и четиресетте години в пустинята Мидиам, които били периоди за възстановяване на числото
четиресет. Такива феномени се наблюдават, когато централната личност
за Основата на вяра, възстановява, чрез
изплащане, хоризонтално, всички вертикални условия на изплащане в провиденческата история.
Когато
Божият план за хоризонтално възстановяване на периоди, свързани с числото четиресет отново
се
удължава, той може да бъде удължен, чрез умножение по десет, защото необходимият период на изплащане може да се разшири, чрез десет степени. Така, период от четиресет години
може да се разшири до четиристотин или
дори до
четири хиляди години. Например:
периодът
от четиристотин години от Ной до Авраам; четиристотинте години робство в
Египет и четирите хиляди библейски години от Адам до Исус.
Нека обобщим числовите периоди на
изплащане, през които трябва да преминат централните личности в провидението,
за да възстановят Основа на вяра. Ако човешките праотци не бяха съгрешили, щяха
да положат Основа на вяра, изпълнявайки важни числа, като дванайсет, четири,
двайсет и едно и четиресет. Когато изпълнят целта на Сътворението, те биха станали
съвършено въплъщение на качеството на тези числа. Но, поради грехопадението, Сатана
завладял всички тези числа. Затова, централните фигури в провиденциалната
история трябвало да преминат през числови периоди на изплащане, за възстановяване
на числата дванайсет, четири, двайсет и едно и четиресет, преди да възстановят Основата
на вяра. Само на такава основа те могат да положат Субстанциална основа за
възстановяване на съвършено въплъщение на качествата на тези числа.
2.5 Паралелни периоди, според броя на
поколенията
Според Библията, десет поколения и
хиляда и шестотин години след Адам, Бог избрал Ной да се заеме с провидението. Нека видим какво е значението във възстановяването на
тези важни числа.
Числото
десет е число на единството с Бог. Курсът за достигане на зрялостт изисква
период за изпълнение на числото десет, чрез който Адам и Ева да станат съвършено
въплъщение на това число. Когато Сатана го осквернил, при грехопадението, Бог започнал
да търси централна личност, която да го възстанови и да започне план за обединениее
на хората около нея, възстановявайки ги, като съвършени въплъщения на числото десет.
За тази цел, Бог имал нужда от централна личност, която да премине през период
на изплащане за възстановяване на това число. Затова, Бог призовал Ной десет
поколения след Адам.
Вече
обсъдихме, че човешките прародители трябвало да преминат през курс на съзряване,
в който да изпълнят числото четиресет и така да станат негови съвършени
въплъщения. За да станат централни личности, които проправят път за
възстановяване на съвършени въплъщения на числото четиресет, грешните хора
трябва да изградят четирипозиционна основа, необходима за възстановяването и
след това да преминат през период на изплащане за възстановяване на числото четиресет.
Всяка позиция в
четирипозиционната основа трябва да премине през период на изплащане за
възстановяване на числото четиресет, пораждайки период за възстановяване на
числото сто и шейсет. Освен това, тъй като грешните хора трябва да изпълнят
това число за десет поколения - десет символизира единството с Бог, те трябва
да преминат период на изплащане на числото хиляда и шестотин. Това е
причината, периодът от Адам до Ной да е хиляда и шестотин библейски години.
След провалът на провидението за
възстановяване в семейството на Ной, Бог чакал четиристотин години, докато преминат
още десет поколения, преди да призове Авраам, който да понесе бремето на провидението.
Според броя на поколенията, периодът от Ной до Авраам е паралелен на периода от
Адам до Ной и трябвало да го възстанови, чрез изплащане.
Вече
изяснихме, защо този период продължил четиристотин години.[7]
По волята на Бог, Ной устоял в премеждието на четиресетдневния потоп, за да
осъществи целта на провидението за възстановяване, което Бог приложил след десет
поколения и хиляда и шестстотин години. Когато провидението с четирестдневния потоп било осквернено
от Сатана, поради грешката на Хам, Бог трябвало да намери друга централна личност,
която да го възстанови. От Адам до Ной, Бог искал да се възстанови числото сто
и шейсет във всяко едно от десетте поколения. В паралелния период от десет
поколения, от Ной до Авраам, Бог определил времето на всяко едно поколение,
като период на изплащане за възстановяването на числото четиресет, започвайки
от четиресетдневния потоп.
Провалът на четирестдневното осъждане, чрез
потопа,трябвало да бъде преодолян, чрез период на числото четиресет. Тъй като било
необходимо възстановяването на всяко едно поколение да обхване цялата
продължителност, това неможело стане само за четиресет дни. Затова, Бог определил
период на изплащане, който да бъде преминат от всяко едно поколение за четиресет
години. Всеки от дните на потопа се изплащал за една година, точно както по
времето на Моисеи, когато провалът на четиресетдневното разузнаване се
възстановявал, чрез четиресет години лутане в пустинята.[8] Тъй като
Божият план, според който всяко поколение трябвало да премине през четиресетгодишен
период на изплащане, обхващал десет поколения, цялата продължителност на
периода на изплащане била четиристотин години.
2.6 Провиденциални периоди на хоризонтално
възстановяване, чрез изпащане, осъществено вертикално
Както
вече бе обяснено, всяка централна личност в провидението е призована да
възстанови хоризонтално, всички натрупани вертикални условия на изплащане. Следователно,
колкото повече се удължава провиденциалната история, толкова по-тежки хоризонтални
условия ще трябва да изпълни централната личност от всяко следващо поколение. В провидението за възстановяване, в
семейството на Адам, все още нямало вертикални условия на изплащане, тъй като провидението
едва било започнало. Затова, Основата за Месия можело да бъде изградена
доста лесно, ако Каин и Авел правилно принесат своите символични и субстанциални
жертви. От Авел просто се изисквало да направи своята жертва по приемлив за Бог
начин, а Каин трябвало да се подчинява и да следва Авел, за да изпълни условие
на изплащане за премахване на грешната природа. Що се отнася до числовите периоди на изплащане за възстановяване
Основа на вяра, те трябвало да бъдат преминати за кратко време, необходимо
единствено за принасяне на символична и субстанциална жертви. Но, когато
провидението за възстановяване било удължено, поради провал в семейството на
Адам, започнали да се натрупват вертикални условия на изплащане под формата на
различни числови периоди на изплащане. Затова, за възстановяване Основата
на вяра, централните личности, от времето на Адам досега, трябва да преминават
през числови периоди на изплащане, за да възстановят числата дванайсет, четири,
двайсет и едно и четиресет.
Ной трябвало да възстанови, по време на
своя живот, всички тези вертикални условия на изплащане. За да възстанови
Основата на вяра, той трябвало да премине през няколко числови периоди на
изплащане: сто и двайсет години за построяване на ковчега; четиресет дни съд
чрез потопа; двайсет и един дни, през които три пъти, през седем дни, изпраща
гълъб, и четиресетдневен период от момента, когато ковчегът спрял в планината
Арарат до деня, в който Ной пуснал гълъб.
Ной
с вяра преминал през тези числови периоди на изплащане, но поради грешката на
Хам, Сатана нахлул в тяхното семейство. Следователно, тези числови периоди
отново останали неизпълнени, като вертикални условия на изплащане. Авраам имал
възможност наведнъж да ги възстанови, чрез символична жертва. Но, Аврам се провалил в тази жертва
и периодите на изплащане не били възстановени хоризонтално. Затова те трябвало да
бъдат възстановени вертикално: чрез удължаване изпълнението на Божията Воля. Чрез
Исак и Яков, Бог работил в периодите на изплащане за успешно възстановяване на
числата дванайсет, четири, двайсет и едно и четиресет.
В провидението при авраамовото семейство, следните
периоди на изплащане, които трябвало да бъдат изпълнени хоризонтално, били изпълнени
вертикално, за да бъде възстановена Основата на вяра: сто и двайсет години от
времето, когато Авраам напуснал Харан до деня, когато Яков купил първородството
от Исав за парче хляб и паница леща; след това, четиресет години до времето,
когато Яков получил, от баща си Исак, благословия, като по-голям син, както получил
и Божията благословия по пътя за Харан;[9] след това,
двайсет и една години до времето, в което той приключил усиленият си труд в
Харан и се завърнал в Ханаан, заедно със семейството си и с много богатства;[10] и четиресет
години от завръщането му в Ханаан до деня, в който, по покана на Йосиф,
семейството му влязло в Египет. По този
начин, условията на изплащане, които не могли да бъдат възстановени
хоризонтално, били изпълнени като удължени вертикални периоди с точно определена
продължителност.
Раздел
3
ПЕРИОДИ В ЕПОХАТА НА ПРОВИДЕНИЕТО ЗА
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ТЯХНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Епохата на провидението за
възстановяване, която била епоха на образни паралели, трябвало да възстанови,
чрез изплащане, Епохата на провидението за полагане Основа за възстановяване, епоха
на символични паралели. Нека разгледаме периодите в тази
епоха и как била определена тяхната продължителност.
3.1 Период на четиристотингодишно
робство в Египет
Ной
положил Основа на вяра, след като изпълнал четиресетдневния потоп, за отделяне
от Сатана. Когато тази основа била подкопана, поради грешката на Хам, Бог опитал да издигне Авраам
до същата позиция, като Ной, повелявайки му да принесе символична жертва, докато Авраам стоял върху
основата, положена благодарение на междинния период от четиристотин години. Но,
заради грешката на Авраам, тази основа била осквернена от Сатана. За да възстанови
тази четиристотингодишна основа, Бог оставил израелтяните да преживеят четиристотин
години робство в Египет[11] и да се
отделят от Сатана още веднъж. Този период на робство представлявал образен паралел на периода от хиляда
и шестстотин години от Авраам до Ной в епохата на символни паралели. Той трябвало
да възстанови преходния период, чрез паралелни условия на изплащане.
3.2 Четиристотингодишен период на
Съдиите
Писано е, че цар Соломон започнал да
строи Храма четиристотин и осемдесет години след излизането от Египет, в
четвъртата година от своето царуване.[12] Той се възкачил
на престола след четиресетгодишно царуване на цар Саул[13] и след четиресетгодишно
царуване на цар Давид. От това можем заключим, че изминали
приблизително четиристотин години от времето, когато израелтяните влезли в Ханаан,
до коронясването на цар Саул. Това бил Периодът на съдиите.
Предвождани
от Моисеи, израелтяните трябвало да подсигурят основата за отделяне от Сатана,
чрез робството им в Египет, възстановявайки, по този начин, националната основа
на Авраам, т.е. отделянето от Сатана, постигнато през четиристотинте години от
Ной до Авраам. Но, след като влезли
в Ханаан, водени от Исус Навиев, приемник на Моисеи, те отново изгубили вяра,
позволявайки на Сатана отново да оскверни тази основа, градена четиристотин
години. Израелтяните трябвало да преживеят нов период за отделяне от Сатана, преди
да могат да възстановят основата, чрез изплащане. Периодът на съдиите, продължил
приблизително четиристотин години, от времето, когато народа влязъл в Ханаан до
коронясването на цар Саул.
Периодът на Съдиите бил образен паралел на периода
от четиристотин години от Ной до Авраам в епохата на символните паралели. Той
трябвало да възстанови предишния период, чрез паралелни условия на изплащане.
3.3
Сто и двадесет годишен Период на Обединено кралство
Епохата
на провидението за възстановяване имала за цел да възстанови, чрез изплащане, Епохата
на провидението за полагане основа за възстановяване. Затова, Авраам, който дал начало на това провидение,
бил в позиция на Адам. Моисеи бил в позиция на Ной, а цар Саул - на Авраам.
Авраам бил преходна личност. Той бил отговорен да доведе докрай Епохата на провидението
за полагане основа за възстановяване и да постави начало на Епохата на провидението
за възстановяване. Той бил призван да изгради Основа за Месията на семейно ниво,
като етап към Основа за Месията на национално ниво. Бог не можел повече да допусне провал в полагане на
Основа за Месията на семейно ниво по времето на Авраам, защото това бил третият
опит. По същия начин, по времето на цар Саул, Бог за трети пореден път работел за
установяване на национална Основа за Месията. Затова, провидението трябвало да
успее.
Поради грешката при принасяне на
символичната жертва, Авраам не успял да възстанови всички условия, наследени от
курса на Ной, които били под форма на различни числови пероиди, необходими за
възстановяване Основата на вяра, а по-точно: сто и двайсет години, четиресет дни,
двайсет и един дни и четиресет дни. Затова, хоризонталното възстановяване на
тези периоди, трябвало да бъде удължено вертикално. Те станали последователни
периоди на изплащане от сто и двайсет години, четиресет години, двайсет и една години
и четиресет години, в поколенията на авраамовото семейство.
Цар Саул трябвало да възстанови позицията
на Авраам на национално ниво. Построявайки Храма, той трябвало, в кратко време,
да възстанови всички условия на изплащане под форма на числови периоди на
изплащане, определени с цел изграждане на Основа на вяра във времето на Моисеи.
Те включвали: сто и двайсет години (трите четиресетгодишни курсове в живота на Моисеи),
четиресет дни (периодът на пост), двайсет и един дни (първият национален курс
за възстановяване на Ханаан) и четиресет години (лутането в пустинята в
националния курс за възстановяване на Ханаан). Въпреки всичко, цар Саул бил непокорен[14] и се провалил
в изпълнението на Божията Воля. Както по времето на Авраам, хоризонталното
възстановяване на тези периоди на изплащане, трябвало да бъде удължено вертикално,
чрез успешни периоди, а именно: сто и двайсетте години на Обединеното кралство,
четиристотинте години на разделените кралства на север и юг, двеста и десетте години
израелско пленничество и завръщане и четиристотинте години подготовка за пришествие
на Месията. След тези периоди народът на Израел, най-после, щял да бъде готов
да приеме Месията.
Периодът на Обединеното кралство имал за
цел да възстанови сто и двайсетте години от живота на Моисеи по време на които
той направил три опита за полагане Основа на вяра в националния курс за
възстановяване на Ханаан. Нека разгледаме
този паралел. След като израелтяните изтърпяли четиристотингодишно робство, за отделяне
от Сатана, Моисеи положил Основа на вяра, чрез четиресетте години, прекарани в
двореца на фараона. След това, той се опитал да поведе хората към Ханаан,
където да построи Храма. Но, поради неверието на израелтяните, този курс бил удължаван
два пъти. Моисеи трябвало отново да положи Основа на вяра, преминавайки през четиресетгодишно
лутане из пустинята Мидиам. По същия начин, Саул бил коронясан за цар на Израел, след като
израелтяните възстановили четиристотинте години на робство в Египет, чрез четиристотингодишния
Период на съдиите. По време на своето четиресетгодишно управление, цар Саул
трябвало да положи Основа на вяра, възстановявайки, чрез изплащане, четиресетте
години, от живота на Моисеи в двореца на фараона. След това, цар Саул трябвало
да построи Храма. Но когато загубил вяра, изпълнението на Божията Воля за построяване
на Храма било удължено в две четиресетгодишни царувания на Давид и Соломон,
общо сто и двайсет години в Периода на Обединеното царство.
Този период бил образен паралел на сто и
двайсетте години от епохата на символните паралели, обхващащи времето, когато
Авраам напуснал Харан, до деня, когато Яков откупил първородството от брат си. Този
период трябвало да възстанови предишния, чрез паралелни условия на изплащане. Точно както Божият план, започнал с Авраам, бил изпълнен,
след удължаването му, от Исак и Яков, Божият план за построяване на Храма, започнал
с цар Саул, бил удължен до времето на царете Давид и Соломон, докато бъде
окончателно изпълнен.
3.4
Четиристотингодишният Период на разделени Северно и Южно царства
Ако цар Саул бе изпълнил Божията повеля да
построи Храма по време на своето четиресетгодишно управление, той щял да
възстанови на хоризонтално ниво периодите на изплащане, измежду които и четиресетдневният
пост на Моисеи, чрез който Моисеи възстановил Словото, получено върху каменните
плочи. Щом цар Саул загубил вяра, този период на изплащане трябвало да бъде
възстановен, чрез вертикално удължаване на хоризонталното възстановяване. Това била причината за Периода на разделените, на север и юг, царства, който продължил почти четиристотин години.
Той започнал, когато Обединеното царство било разделено на Израел, на север, и Юдея,
на юг. Този период продължил, докато народът на Юдея бил взет в изгнаничество
във Вавилон.
Този период бил образен паралел на четиресетгодишния
период от епохата на символните паралели, започнал, когато Яков откупил от Исав
правото на първородство, докато Яков получил благословия от Исак и Бог,[15] и отишъл в
Харан. Така, чрез паралелни условия на изплащане трябвало да бъде възстановен
по-ранният период.
3.5
Двеста и десет годишен Период на заточение и завръщане
Хората от северното царство Израел нарушили
завета си с Бог и в резултат на това били поробени в Асирия. Народът на южното
царство Юдея също съгрешил срещу Бог. Затова, били взети като пленници от
вавилонския цар Навуходоносор. След като прекарали почти седемдесет години в
робство, Вавилон бил покорен от персийския цар Кир, който издал декрет за
освобождаването им. Тогава започнало постепенно завръщане на евреите в Ерусалим
и възстановяване на Храма. Писарят Ездра повел
последната група завръщащи се в Ерусалим
евреи, а Неемия възстановил градските стени. Вдъхновен от пророчеството на Малахия,[16] народът
започнал подготовка за приемане на
Месията. Този период приключил приблизително двеста и десет години след
заточението във Вавилон и около сто и четиресет години след освобождението им
от персийците. Това бил Периодът на израелко заточение и завръщане.
Ако цар Саул бе изпълнил Божията повеля да построи Храма, един от
периодите на изплащане, които той трябвало да възстанови хоризонтално, щеше да бъде двайсет и единдневният
период, през който Моисеи трябвало да отведе израелтяните от Египет в Ханаан в
първия национален курс. След като цар Саул загубил вяра и Божият план не успял,
този период на изплащане трябвало да бъде възстановен, като вертикално
удължаване на хоризонталното възстановяване. Двеста и десетгодишното заточение и
завръщане на Израел имало тази цел.
Този период бил образен паралел на двайсет
и една годишния период от епохата на символните паралели, който обхваща времето
от момента, в който Яков получил от Исак благословия, като първороден син, до
завръщането му в Ханаан, и трябвало да възстанови по-ранния период, чрез
паралелни условия на изплащане. Необходимо било възстановяване на трите
седемгодишни периода на Яков в Харан. Там, Яков работел седем години, за да се
ожени за Рахил, но му била дадена Лия; той работел още седем години за Рахил;
след това работел нови седем години, за да се сдобие с богатство, преди да се
върне в Ханаан.[17]
3.6 Четиристотингодишен Период на
подготовка за пришествие на Месията
След като евреите се завърнали в
Израел от заточение, възстановили вярата си, издигнали отново градските стени
и, мотивирани от пророчеството на Малахия, започнали, като нация, да се
подготвят за Месията. От това време до раждането на Исус изминали четиристотин
години - Период за подготовка за пришествие на Месията.
Ако цар Саул бе изпълнил Божията повеля за
построяване на Храма, едно от условията на изплащане, които той щеше да
възстанови хоризонтално, чрез изплащане, било четиресетгодишното лутане из
пустинята в третия национален курс. След като цар Саул загубил вяра и Божията
повеля не била изпълнена, този четиресетгодишен период на изплащане трябвало да
бъде възстановен, чрез вертикално удължаване на хоризонталното възстановяване.
Това била целта на четиристотинте години Период на подготовка за пришествие на
Месията.
Секция
4
ПЕРИОДИ В ЕПОХАТА НА УДЪЛЖЕНИЕ НА
ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ТЯХНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Епохата на удължение на провидението за
възстановяване трябвало да възстанови, чрез субстанциални паралели, Епохата на провидението
за възстановяване, епоха на образни паралели. Тъй като, периодите от тази епоха
трябвало да възстановят, чрез изплащане, съответните им периоди от предходната
епоха, тези периоди протекли паралелно, като последователност и времетраене.
4.1 Четиристотингодишен Период на гонения
в Римската империя
Исус
дошъл в началото на Епохата на Новия завет, за да изпълни Волята, поверена на
Авраам, бащата на вярата, който поставил начало на Епохата на Стария завет. Израелтяните
трябвало да преживеят четиристотингодишен Период на робство в Египет, за да
възстановят, на национално ниво, Основата на вяра, която била разклатена при грешката
на Авраам в принасяне на символичната жертва. Ранните християни преминали през подобен период на
страдание, за да възстановят, чрез изплащане, Основата на вяра, разрушена, поради
грешката на евреите, които не постъпили правилно и не последвали Исус, живата
жертва. Това бил период от четиристотин години, през който християните били преследвани
в Римската империя. Гоненията намалели през 313 г. от н. ера, когато император
Константин признал християнството за религия. През 392 г. от н. ера, император Теодосий
I обявил християнството за държавна религия. Този период бил субстанциален
паралел на периода от четиристотин години Робство на израелтяните в Египет и
имал за цел да възстанови този по-ранен период, чрез паралелни условия на
изплащане.
4.2 Четиристотингодишен Период на патриарсите
Следващият
период в Епохата на провидението за възстановяване е четиристотингодишния Период
на съдиите, в който съдиите управлявали израелските племена. Тъй като, Епохата на удължаване
на Провидението за възстановяване била епоха на субстанциални паралели, тя
трябвало да съдържа четиристотингодишен период, съпоставим с Периода на
съдиите. Периодът на регионални църковни водачи, започал когато християнството било
обявено за официална религия на Римската империя, и завършил с коронясването на
Карл Велики през 800 г. от н.е. В този период, народът бил ръководен от патриарси,
епископи и абати, изпълняващи разнообразни функции, подобно на съдиите в Израел.
Този период бил субстанциален паралел на четиристотинте години от Периода на
съдиите и имал за цел да възстанови по-ранния период, чрез паралелни условия на
изплащане.
4.3 Сто и двадесет годишен Период на Християнската
империя
Когато
израелтяните се обединили в държава, под ръководството на цар Саул, започнал сто
и двадесет годишен Период на Обединеното кралство, който продължил при царете
Давид и Соломон.
Паралелният сто и двадесет годишен Период
на Християнската империя, наричана още империя на Каролингите, започнала с
коронясването на Карл Велики за император през 800 г. от. н.ера. Периодът завършил
през 919 г. от н.е., когато неговата династия била прекъсната в източната
област, и Хайнрих I станал крал
на германските земи. Този период бил субстанциален паралел на сто и двадесетте
години Период на Обединено кралство и имал за цел да възстанови по-ранния
период, чрез паралелни условия на изплащане.
4.4. Четиристотин годишен Период на
разделени, източно и западно, царства
Тъй
като, в Периода на Обединеното кралство святостта на Храма не била опазена, царството
било разделено на две: Израел, на север, и Юдея, на юг. Така започнал Период от
четиристотин години на разделени, северно и южно, царства.
В Епохата на удължаване на провидението
за възстановяване, империята на Каролингите била разделена на две: Свещена
Римска империя, на изток, и Франция, на запад. Въпреки, че Империята на каролингите, първо била разделена, на Източни
франки, Западни франки и Италия, Италия бързо се върнала под властта на Източните
франки, и заедно основали Свещената Римска империя, докато Западните франки укрепнали,
като Кралство Франция. Този
Период на разделени,източно и западно, кралства, продължил четиристотин години,
започнал с разделяне на Християнската империя през 919 г. и завършил през 1309
г., когато папата бил преместен в Авиньон, днешна южна Франция. Този период бил
субстанциален паралел на четиристотинте години Период на разделени, северно и
южно, царства, и имал за цел да възстанови по-ранния период, чрез паралелни
условия на изплащане.
4.5. Двеста и десет годишен Период на
заточение и завръщане на папите
По
време на Периода на разделени, на север и юг, царства, северното царство Израел
загинало след нападение на асирийците, защото израелтяните се отдали на
корупция и идолопоклонничество. Южното царство Юдея също загубило вяра и не
опазило светостта на Храма. В следствие на това, юдеите били заточени във
Вавилон. През следващите двеста и десет години, те страдали в заточение, върнали
се в Израел, възстановили Храма и завета си с Бог.
Паралелният приод на Периода на заточение
и завръщане на папите, също, продължил приблизително двеста
и десет години. Той започнал през 1309 г. от н.е., когато папската институция била
корумпирана, а папа Клемент V бил принуден
да премести папството от Рим в Авиньон и там да живее в подчинение на кралете
на Франция. Този период продължил дори и след завръщане на папската институция
в Рим, до 1517 г., когато започала протестантската Реформация. Този период от
двеста и десет години бил субстанциален паралел на двеста и десет годишния Период
на израелско заточение и завръщане, и имал за цел да възстанови по-ранния
период, чрез паралелни условия на изплащане.
4.6 Четирстотин годишен Период на
подготовка за Второ пришествие на Месията
След
като евреите били освободени от заточението си във Вавилон, те се завърнали в
Ерусалим, реформирали религиозния и политическия си живот. Възоснова на пророчествата
на Малахия започнали подготовка за приемане на Месията. След четиристотинте
години Период на подготовка за пришествие на Месията, Исус дошъл при евреите.
За да се възстанови този период, чрез изплащане, в Епохата на удължаване на провидението за
възстановяване, очакваме паралелни четиристотин години, Период на подготовка за
Второто пришествие на Месията. Фактически този период започнал през 1517 г. с
Мартин Лутер и протестантската реформация и продължил до невечерието на Второто
пришествие на Христос на земята. Като субстанциален паралел на четириститинте години
на Периода на подготовка за пришествие на Месията, този период имал за цел да
възстанови по-ранния период, чрез паралелни условия на изплащане.
(диаграма)
[1] Вж.
Предопределение 1
[2] Вж.
Основа 3.1.2.3; Основа 3.3
[3]
Изход 3:6
[4] Вж.
Възстановяване 1.2.1
[5] Вж.
Основи 2.1.2
[6] Бит.
7:4; 8:10, 12
[7] Вж.
Основи 3.1.1
[8]
Числа 14:34
[9] Бит.
27:1-29; 28:10-14
[10]
Бит. 31:41
[11]
Бит. 15:13; Вж. Основи 3.1.2.1
[12] III Царе 6:1
[13]
Деяния 13:21
[14] I Сам. 15:11-23
[15]
Бит. 28:13
[16]
Мал. 4:5
[17]
Бит. 31:41
Няма коментари:
Публикуване на коментар