Глава
6
ВТОРОТО
ПРИШЕСТВИЕ
Исус ясно предсказал своето
завръщане.[1]
Но също така добавя, че никой не знае за деня и часа, нито ангелите, нито дори
Той самият.[2]
Затова, хората възприели, че не трябва да полагат усилия, за да разберат кога,
къде и по какъв начин ще стане Второто пришествие.
Въпреки това, от думите на Исус: “...А само Отец [знае]”[3] и от стиха:
“Наистина господ Йехова няма да направи нищо без да открие своите намерения на
слугите си пророците”[4] можем да разберем, че Бог обезателно ще разкрие
на Своите пророци, предварително, всички тайни за Второто пришествие.
Исус казва, че Господ ще дойде като крадец[5],
но също, че Той няма да се яви като крадец за синовете на светлината и деня.[6] Размишлявайки
над събитията, съпровождащи първото пришествие на Исус, ще видим, че за
свещениците и книжниците, намиращи се в тъмнина, Исус дошъл, като крадец, но в
същото време, за семейството на Йоан Кръстител, намиращо се в светлина, Бог изпратил
ясно откровение за раждането на Исус. Когато Исус се родил, Бог открил това на мъдреците
от изтока, на Симеон, Анна и на пастирите. Исус казал:
“Но внимавайте на себе си, да не
би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство, житейски грижи и ви постигне
оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят
по лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да
избегнете всичко, що предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син.” - Лука
21:34-36
От тези думи става ясно, че мястото, времето и начинът на
Неговото завръщане ще бъдат разкрити на искрено вярващите хора, които
бодърстват, за да се подготвят за деня на Второто пришествие.
В провидението за възстановяване, Бог
неизменно предупреждавал пророците за Своите намерения Например: съда, чрез
потопа по времето на Ной, разрушаването на Содом и Гомор, раждането на Исус. Също
така, при Второто пришествие на Господа, Бог ще даде Своето Слово, на онези вярващи,
които са в светлината на истината, тези, които имат уши, за да чуят, и очи, за
да видят, или ще им изпрати откровения за това, което ще се случи. Писано е:
“И в последните дни, казва Бог, ще
излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, и
юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища.” - Деяния 2:17
РАЗДЕЛ
1
Кога Христос ще дойде отново?
Времето на Второто пришествие
на Христос наричаме “Последни дни”. Както вече обяснихме,[7] сега живеем
в Последните дни, а това означава, че е настъпило времето за пришествието на
Христос. От историята на провидението за
възстановяване се вижда, че Исус дошъл две хиляди години след началото на
провиденциалната епоха на възстановяване – епохата на Стария завет. Съгласно Принципите на
възстановяване чрез изплащане, Второто пришествие на Христос трябва да се
очаква две хиляди години след началото на провиденциалната епоха на удължаване
на възстановяването – епохата на Новия завет, който бил необходим за
възстановяване, чрез изплащане на предходния период, чрез субстанциални
паралелни условия на изплащане.
Както
подробно бе обяснено, скоро след поражението на Германия и кайзера (антипод на
Адам на страната на Сатана) в Първата световна война, Сталин (антипод на Господа
на Второто пришествие на страната на Сатана), дошъл на власт и създал комунистическия
свят.[8] Това
означава, че е дошло времето, когато Христос ще се завърне на земята, за да установи,
чрез изплащане, идеалния свят на всаимозависимост, общ просперитет и всеобщи
споделени ценности. От
това можем да заключим, че периодът на Второто пришествие е започнал веднага след
края на Първата световна война.
Раздел
2.
По какъв начин ще се завърне Христос?
2.1. Гледната точка на Библията
Чрез притчи и символи, Бог винаги e разкривал на хората същността на Своята Воля,
така че за определената епоха да разберат изискванията на провидението, в
зависимост от своето интелектуално и духовно ниво. Фактът, че Бог използва притчи и символи в Библията, неизбежно
води до противоречиви тълкувания. В това се състои основната причина за
разделението на религиите. Затова,
за правилно разбиране на Библията, най-важно е да се намери правилна гледна
точка.
Например, относно Йоан Кръстител. За
две хиляди години сме чели Библията убедени, че Йоан Кръстител е изпълнил
мисията си. Сякаш Библията потвърждава тази гледна точка. Но, когато анализираме
Библията по-задълбочено и от друг ъгъл, ясно ще разберем, че в действителност,
Йоан Кръстител не изпълнил отговорността си.[9]
До днес, много от нас са чели Библията
с вече създадена представа за това, че Исус ще дойде на облаци, съпровождан от
знамения и чудеса. Това мнение се основава на думите на Исус:
“...Тогава ще се яви на Небето знамението на
човешкия син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят човешкия
син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат
избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.” -
Мат. 24:30-31
Ако се придържаме към буквалното значение
на Библейските думи, наистина Библията подтиква към такова заключение. Но, идеята,
че Христос ще се завърне на облаци е напълно неприемлива от научна гледна
точка. Трябва да изследваме по-дълбоко Библията, от друга гледна точка, за да
разберем истинското значение на подобни текстове.
Такъв
нов поглед върху Библията показахме в изследването на стиховете за Йоан
Кръстител. Пророк Малахия предсказал, че Илия ще се завърне, преди пришествието
на Месията.[10] Затова, много евреи вярвали, че възнеслият се на небето, в огнена колесница,
Илия, ще се завърне по същия начин и
с нетърпение чакали този ден. Обратно на техните
очаквания, Исус с увереност заявил, че Йоан Кръстител, синът на Захария, е Илия.[11]
Ако вярваме на свидетелството на Исус,
завръщането на Илия не трябвало да стане по чуден начин, както очаквал
еврейският народ. В действителност, това станало, чрез раждане на дете. По
подобен начин, много християни
до ден днешен вярват, че Исус ще се завърне на облаци. Но завръщането на Илия,
подсказва друга възможност: завръщането на Христос да бъде, чрез раждането Му като
дете, както е било при първото Му пришествие. Нека отново анализираме
Библейските стихове за Второто пришествие от тази нова перспектива.
При Първото пришествие на Христос, много
просветени хора в Израел мислели, че Месията ще се роди във Витлеем, в
Давидовия род.[12]
Но имало и много евреи, които вярвали в пришествие на Месията на облаци, четейки
пророчеството на Данаил: “Гледах в нощните видения и ето, един като човешки син
идеше с небесните облаци и стигна до Древния по Дни; и доведоха го пред Него”.[13]
Имало и други пророчества за
свръхестествени събития в Последните дни.[14] Затова,
фарисеите и садукеите разпитвали Исус, искайки да им покаже знак от Небето,
като доказателство, че Той е Месията.[15] Без
свръхестествен знак от Небето, предсказан в писанията, те неможели да Го
приемат за дългоочаквания Месия. Вярването, че Месията трябва да се появи по свръхестествен начин останало
и след разпъването на Исус. Дори някои християни вярват, че Той не дошъл в кръв
и плът. Апостол Йоан заклеймил тези християни, като антихристи:
„Защото много измамници излязоха в света, които не
изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и
антихрист.“ – II Йоаново 7
Много християни смятат, че
пророчеството на Данаил се отнася до Второто пришествие на Христос. Но, в
епохата на Стария завет, целта на Бог била да осъществи цялото провидение за възстановяване с Първото пришествие на
Исус: “Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана”[16]
и “Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който
вярва.”[17]
Следователно, никой даже не си представял второ пришествие на Месията, докато
самият Исус не започнал да говори за него.
Очевидно, никой от евреите не би могъл да мисли, че пророчеството на Данаил се
отнася за Второто пришествие на Месията.
Обратно на очакванията на много вярващи
евреи, че Месията ще дойде на облаците, с чудеса и небесни знамения, Исус се родил
на земята, като дете в бедно семейство. Затова, трябва да погледнем Библията от
гледна точка на това, че Второто пришествие на Христос няма да стане по
чудотворен начин, а както Първото пришествие.
2.2. Христос ще се роди на земята
Исус дал множество пророчества
относно завръщането на Господа:
“... Но първом той трябва да пострада
много и да бъде отхвърлен от това поколение.” -Лука 17:25
Ако
Христос се завърне, буквално на облаци в Божията сила и слава, придружаван от ангели,[18] няма ли да бъде приет с готовност и почести от
цялото човечество, колкото и грешно да е то? Завръщайки се по такъв начин, Той няма
да бъде отхвърлен и гонен.
Защо
тогава Исус предсказал, че Господ ще преживее страдания при Неговото завръщане?
Евреите по онова време жадували завръщането на Илия от небесата. Той трябвало
да дойде преди Месията, както предсказал Малахия.[19] Но
още преди евреите да са чули, че Илия се завърнал, Исус, човек с беден
произход, дошъл като „крадец“ и се обявил за Месия. Затова, хората се отнесли с
презрение към Него и започнали да Го преследват.[20] Размишлявайки върху своята
ситуация, Исус предсказал, че по време на Второто пришествие, погледите на
християните, очакващи Месията, може отново да бъдат обърнати към небето. Затова,
те по-скоро ще започнат да преследват Христос на Второто пришествие, когато Той
дойде, роден в плът, появил се внезапно, като крадец. Те ще го заклеймят като
еретик, както станало с Исус. Ето защо Исус предсказал, че Господа ще пострада
и ще бъде отхвърлен от своето поколение. Това пророчество може да бъде изпълнено
само ако, Христос се завърне в плът и няма да се изпълни, ако дойде на облаци.
“Казвам ви, че ще им отдаде правото
скоро. Обаче когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” - Лука 18:8
С наближаване
на Последните дни, все повече християни се стремят да развият силна вяра.
Възможно ли е да я изгубят, при Второто пришествие на Господа, ако Той, буквално
дойде на облаци, съпровождан от ангели и Божията слава? Това пророчество също
не може да се осъществи, ако Христос се завърне по свръхестествен начин.
По
времето на Исус, много евреи смятали, че Месията ще бъде роден във Витлеем и ще
дойде за техен цар,[21] но само
след като Илия се спусне от небето. Обратно на това очакване, преди Илия да се
появи, дърводелски син от Назарет, неочаквано обявил себе си за Месия.
Разбираемо е, че Исус не
намерил сред евреите вярващ и отдаден човек, който да Го следва с риск за
живота си. Исус скърбял в тази ситуация, страдайки, че това може да се повтори
при Неговото завръщане. Той предсказал, че по време на Второто пришествие,
погледът на вярващите отново ще бъде обърнат към небето в очакване, че Христос
ще се завърне на облаци. Затова, когато Христос се завърне на земята, в образ на
човек от скромен произход, може да не намери вяра, както се случило при първото
Му пришествие. Пророчеството от евангелието на Лука може да се осъществи само, ако
идващият Христос се роди на земята.
Някои
учени тълкуват този стих по друг начин. Те
смятат, че съдбата на вярващите в Последните дни ще бъде изпълнена с
тежки изпитания и затова много от тях ще загубят вярата си. Но в курса на
провидението за възстановяване, дори най-страшните мъчения не могат да сломят искрено
вярващите хора. Още по-малко вероятно е това в Последните дни, когато
християните, както никога дотогава, ще се стремят да преодолеят последните
изпитания на вярата си. Природата на вярата е такава, че колкото повече
изпитания и страдания преживяваме, толкова по-упорито търсим Бог и спасението.
Веднъж Исус казал:
“В оня ден мнозина ще ми рекат:
Господи, господи, не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове
гонехме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им
заявя: Аз никога не съм ви познавал; идете си от мене вие, които вършите
беззакония” - Мат. 7:22-23
Ако
вярата на християните е толкова силна, че те вършат чудеса в името на Господа, тогава
колко по-силно ще се разгори нейния пламък, ако Христос се яви на облаци? С
колко по-голямо усърдие ще Му служат? Защо тогава Исус казва, че Той ще
отблъсне толкова предани християни, когато се завърне? И ако Той действително
постъпи така, тогава кой ще се спаси в Последните дни. Това пророчество също не може да се осъществи,
ако Исус се завърне на облаци.
По
времето на Исус имало много хора, чиято голяма вяра им позволявала да правят
чудеса в името на Бог. Но те вярвали, че преди Месията, от небето ще се
спусне Илия, и им било трудно да приемат,
че Илия вече е дошъл в лицето на Йоан Кръстител, а още повече, че самият Йоан
отричал това.[22] Така, те не приемали Исус
за Месия, прогонили го от своето общество и Той бил принуден да ги напусне с болка
и скръб. По същия начин, по
време на Второто пришествие на Христос, онези християни, които очакват Неговото
чудотворно и славно явяване на облаци, ще започнат да Го преследват, ако Той се
роди в плът. Независимо колко силна ще е тяхната вяра и преданост, Господ няма
да има друг избор, освен да ги отхвърли, защото те съгрешават срещу Бог.
Серия
от пророчества за Последните дни от седемнайсета глава от Евангелието на Лука,
няма да се сбъднат, ако Христос се завърне по свръхестествен начин на облаци.
Те могат да бъдат обяснени само, ако завръщането на Христос стане, чрез
раждането Му на земята. Нека изследваме подробно всяко от тях.
“...Божието царство не иде така, щото да се
забелязва” - Лука 17:20
Ако
Господ се яви на облаци или по сръхестествен начин, настъпването на Божието царство ще бъде
забелязано от всички. Божието царство вече било дошло на земята при Първото
пришествие с раждането на Исус. Но Еврейският народ не можел да го види,
защото все още очаквал завръщането на
Илия от небесата и не вярвал на Исус. По
същия начин, по време на
Второто пришествие Божието царство ще дойде на земята с раждане на Христос, но християните,
очакващи го на облаци, няма да повярват на Господа и няма да видят Неговото
царство.
“Божието царство е във Вас” - Лука 17:21
По
времето на Исус, всички, които вярвали в Него и го следвали, били част от
Божието царство в сърцата си. По същия начин, Господът на Второто пришествие ще бъде роден на земята и Небесното
царство ще настъпи първо в сърцата на тези, които вярват в Него и Го следват. С
нарастване броя на тези хора, те ще
образуват общества и държави, и Небесното царство постепенно ще става външно,
видимо и обозримо. Така, Исус показал, че Небесното царство няма да се осъществи
изведнъж, както би станало, ако Той се завърне на облаци.
“...Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да
видите поне един от дните на Човешкия син, но няма да видите.” - Лука 17:22
Ако
Христос дойде на облаци, всеки ще може да Го види. Кой тогава би пожелал да види
един от дните на Човешкия син и няма да го види? По време на Първото пришествие,
денят на Човешкия Син също настъпил на земята с Неговото раждане, но невярващите
в Него евреи не могли да го видят. По същия начин, по време на Второто пришествие, денят на Човешкия син ще
настъпи с раждането Му на земята, но много християни няма да го видят, убедени,
че Той ще дойде по чудотворен начин на облаци. Те няма да Го разпознаят и няма
да Го следват. Макар денят на Човешкия Син да дойде, те няма да го видят.
“И като ви рекат, ето, там е! Или ето, тук
е! Да не отидете, нито да тичате подире им!” - Лука 17:23
Като беше обяснено,[23]
в последните дни, християните, достигнали до определено духовно ниво, може да
получат откровение: “Ти си Господа!” Без
да разбират Принципа и подобни откровения, те най-вероятно ще обявят себе си за
Месии и така ще станат антихристи още преди пришествието на Христос. Затова, Исус предупреждава, за да няма объркване и
отклонение от пътя на истината.
“Защото, както светкавицата, когато блесне
от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и
Човешкият Син в Своя ден.” - Лука 17:24
Когато
Исус се родил, вестта за раждане на Царя на евреите достигнала до цар Ирод и разтърсила цял
Ерусалим.[24] По време на Второто пришествие, развитието на
средствата за комуникация и транспорт ще позволят мълниеносно да се
разпространи вестта за появата на Христос по цялата земя от изток до запад.
“И както е било в дните на Ной, така ще
бъде и в дните на Човешкия Син” - Лука 17:26
Разбирайки за наближаващия съд чрез потопа, Ной
призовавал хората да дойдат в ковчега,[25] но те не се
вслушали в думите му и загинали. Подобно на това, в Последните дни, Христос ще се завърне в плът и ще призове
хората в своя ковчег на истината. Но християните, които упорито ще гледат
небето, очаквайки Го на облаци, няма да чуят думите на истината, провъзгласена
на земята. Вместо това, те ще отхвърлят Господа, като еретик. Безгрижни, както
по времето на Ной, те няма да служат на Божията провиденциална Воля.
“Който иска да спечели живота си, ще го
загуби, а който го загуби, ще го опази.” - Лука 17:33
Ще
рискува ли някой живота си, следвайки Господа, ако той дойде на облаци? Исус ще се завърне, чрез физическо
раждане, и ще изглежда като еретик в очите на тези християни, които твърдо са
убедени в Неговото пришествие на облаци. Затова, последователите на Христос трябва
да бъдат готови да приемат дори смъртта. Този стих казва, че ако хората повярват
на Христос и Го последват, рискувайки живота си, ще живеят. От друга стана, ако
отстъпят под влияние на светски обстоятелства, опълчвайки Му се и отричайки се от
Него, очаква ги смърт.
“...където е трупът, там ще се съберат и
орлите” - Лука 17:37
Така
Исус отговаря на въпрос за мястото на Второто пришествие. Помним, че хищни
птици се спуснали върху гълъба и гургулицата, които останали неразсечени на
олтара от Авраам.[26] Това
показва, че Сатана винаги търси възможност да завладее това, което не е
осветено. Оттук можем да разберем значението на загадъчния отговор на Исус.
Подобно на орлите, които се събират около трупа, за да го изкълват, злите духове
се събират около тези, които са духовно мъртви. Господ – източникът на живота,
ще дойде там, където разцъфтява пълноценен духовен живот. Със своите думи, Исус има предвид, че
Господът ще се появи сред искрено вярващи хора. По време на Второто пришествие
на Христос, хора с чиста вяра ще се съберат на едно място, водени от много
духове.[27]
Това ще бъде мястото на живота, където ще се появи Господ. Исус бил
роден сред избрания народ, ревностно почитащ Бог. Той се открил като Месия,
особено за тези от тях, чиято вяра била толкова силна, че да Го последват и
станат негови ученици.
Тъй като Христос на Второто пришествие
ще бъде роден на земята, в Библията се казва: “И роди тя мъжко дете, което ще пасе
всички народи с железен жезъл; и въздигнато беше нейното дете към Бога и
престола Му”.[28]
Железният жезъл тук символизира Божието Слово, с което Господ ще съди грешния
свят и което ще възстанови Небесното царство на земята. По-рано подробно обяснихме,[29] че
съдът, чрез огън, е съд чрез Словото.[30] Така,
Словото на Исус, което в Последните дни ще бъде нашият съд,[31] е
същото Слово, чрез което Небето и Земята ще бъдат подложени на огнен съд,[32] и е диханието
на Господ, с което Той ще срази “беззаконният”.[33]
Словото на Исус се нарича също “дъхът на устата Му” и “жезълът от устата Му”.[34] То е
символизирано с железен жезъл: “И Той ще ги управлява с желязна тояга; те ще се
строшат като грънчарски съдове”.[35]
Стихът
говори за дете от мъжки пол, родено от жена и заведено до Божия престол. Кой роден от жена е достоен да
седне на Божия престол и да управлява всички народи, чрез Божието Слово? Това
може да бъде само Христос на Второто пришествие, Който ще се роди на земята, ще
управлява като Цар на царете и ще построи Небесното Царство на земята.[36]
В началото на Евангелието от Матей се говори за четири нечестиви жени в рода на
Исус.[37] Това
показва, че спасителят на човечеството ще бъде роден безгрешен от грешен род,
за спасение на всички потомци от грешни родове. Много християни мислят, че
жената в този стих е символ на църквата. Такова тълкуване се основава на очакването,
че Христос на Второто пришествие ще дойде на облаци.
Някои християни вярват, че Второто
пришествие на Христос ще бъде, чрез пришествие на Светия дух, когато Исус заживее
в сърцата на хората,[38]
чрез потомците на Светия дух.[39]Исус живее в сърцата на истински вярващите още от времето
на своето възкресение и пришествието на Светия дух в деня Петдесятница.[40] Ако това е било Второто
пришествие, то е станало преди две хиляди години.
Освен това, някои християнски църкви
учат, че Исус ще се завърне като дух. Но веднага след Своето възкресение, на
третия ден, Исус се появил пред своите ученици, изглеждайки така, както го
помнели.[41]
Оттогава, Той свободно се явява и говори на много християни, достигнали Неговото духовно ниво. Такъв
вид Второ пришествие също вече е станало преди две хиляди години. Ако това са правилни
разбирания за Второто пришествие, няма причини да не очакваме историческия ден на
осъществяване на нашите най-съкровени надежди.
Въпреки,
че учениците на Исус често срещали Неговото духовно ”Аз” след възкресението Му,
те продължили да очакват Второто Му пришествие. Затова, те не смятали появата на
Исус, като дух за Неговото Второ пришествие. Например, когато Исус се явил духовно на Йоан, казал: “Наистина
ида скоро!”, Йоан отговорил “Амин, дойди, Господи Исусе!”[42]
Оттук разбираме, че Исус и Йоан ясно осъзнавали разликата между духовно явяване
на Исус и Второ пришествие. Това показва, че Христос на Второто
пришествие няма да дойде, като дух, а ще се роди на земята, както при Неговото Първо
пришествие.
Съществуват няколко причини, съгласно
Принципа, за завръщането на Христос, като земен човек. Бог създал както
невидимия, така и видимия свят. След това, създал хората, с духовен и физически
характери, за да осъществи Благословията да владеят над двата свята.[43] Но, поради падението на Адам, хората изгубили правото
на господари на двата свята. В резултат на това, Творението било лишено от
своите истински господари и “съвкупно стене и се мъчи и до днес, очаквайки
откриването на Божиите синове”, способни да го управляват.[44] Исус
– съвършеният Адам, дошъл като съвършен господар на двата свята,[45] трябвало
да “присади” към себе си вярващите[46] и да
ги доведе до абсолютно единство с Него, за да възстанови правото на хората да
владеят над света на Творението.
Но,
когато евреите се обърнали против Исус, Бог трябвало да
пожертва тялото на Исус, като откуп за изкупление на човечеството. Тъй като
физическото тяло на Исус попаднало в ръцете на Сатана, физическото спасение
останало неосъществено. Исус напуснал земния свят с обещание да се върне и довърши
спасението.[47] В това време, на земята още нямало нито един
човек, достигнал духовно и физическо съвършенство, властелин на духовния и физическия
свят. Това е причината, че Христос не може да се върне само в духовно тяло.
Както при Първото пришествие, Той трябва да дойде, като човек и да достигне
съвършенство на дух и тяло. Тогава, “присаждайки” към себе си цялото човечество,
духовно и физически, Той ще води хората към съвършенство в дух и тяло, докато
получат право да господстват над духовния и физическия свят.
Първоначално Исус трябвало да възстанови
Небесното царство на земята. Той щял да стане Истински Родител на възстановеното
човечество и Цар на Божието земно царство.[48]
Но, поради неверието на хората, Той не могъл да осъществи тази изначална Божия
воля и бил принуден да отиде на кръста, обещавайки да се завърне и обезателно
да я изпълни. В съответствие с това, при Второто пришествие, Христос
отново носи отговорност за създаване на Небесното царство на земята и да стане
Истински Родител и цар на човечеството. Това е друга причина, както и при
Първото пришествие, Христос да бъде роден на земята.
Изкуплението на греховете е възможно само по
време на земния живот.[49]
За изкупление на нашите грехове Христос трябва да дойде на земята в плът.
Спасението, което донесе Исус, чрез разпятието, е ограничено в духовното
измерение. То не освобождава от
първородния грях, който се предава, чрез нашите физически тела и остава да
действа вътре в нас. Ето защо, Христос трябва да се върне и да завърши
спасението на човечеството, включително спасение на физическо ниво. Очевидно
Той не може да постигне това само като дух. Той трябва да се яви във физическо
тяло, както при Своето Първо пришествие.
Вече изяснихме, че завръщането на
Христос няма да бъде духовно, а ще се осъществи физически, подобно на Първото пришествие.
Дори да предположим, че Христос ще се завърне като дух, би било трудно, отвъд
времето и пространството, и само с духовни сетива, да се появи на материален
облак. От друга страна, ако Второто пришествие стане, чрез появява на Христос в
плът, на облаци, тогава как Той ще се задържи във въздуха? Как ще се определи
мястото на Неговото пребиваване до Неговата поява? Някои хора може да
възразяват срещу подобни въпроси, заявявайки, че за всемогъщият Бог всичко е възможно.
Но, Бог не пренебрегва, установените от самия Него, закони и принципи. Бог няма никаква необходимост да осъществява Своето провидение,
нарушавайки Своите принципи, принуждавайки Христос, който трябва да дойде в
плът, като обикновен човек, да стои в космоса и после да се яви на облаци. И така, видяхме убедителни доводи,
че Второто пришествие на Христос ще се състои, чрез Неговото физическо раждане на земята.
2.3. Значение на стиха, който говори за
завръщане на Христос на облаци
Тъй
като Христос ще се завърне, чрез раждане на земята, какво означават Библейските пророчества за пришествие
на Господ на облаци? За да отговорим на този въпрос, трябва да разберем, какво
представляват облаците. Следващите думи от Библията са типични в това
отношение:
“Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око,
и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така
е; Амин.” - Откровение 1:7
Според този стих, всеки ще има възможност
да види Христос, когато Той се завърне. Когато
свети Стефан приел мъченическа смърт, само той и няколко дълбоко вярващи,
духовно отворени християни, могли да видят Исус, седящ от дясната страна на
Бог.[50] Подобно
на това, ако Исус дойде като
дух, само тези вярващи, с отворени
духовни сетива, ще могат да Го видят, т.е. не всяко око ще види Христос, когато
Той се завърне. Библейското пророчество, че всеки ще види Христос, може да се
осъществи само, ако Той се завърне в плът. Тъй като физическото тяло не
може да стои върху облаци, облаците в този стих трябва да символизират нещо
друго.
В същия пасаж се казва, че дори тези, които са пронизали Исус, ще видят Неговото
завръщане. Те били римски войници, но никой от тях няма да види завръщането на
Господ, защото затова те трябва да възкръснат. Но в Библията е казано, че само
дълбоко вярващи християни, участващи в първото възкресение, ще бъдат възкресени
при завръщането на Христос. Останалите духове ще бъдат възкресени „след хиляда години“
в Царството на Христос.[51]
Затова, думите “Тези, които са
Го пронизали”, са метафора за други хора, а не за римските войници. В действителност
тези думи се отнасят за християните по време на Второто пришествие, които
твърдо вярват, че Исус ще се завърне на облаци. Когато, въпреки техните
очаквания, Исус се роди на земята в плът, те няма да Го познаят и ще започнат
да Го преследват. Ако думите: “Тези, които са Го пронизали” са метафора, тогава
и облаците в този стих също са метафора.
Какво
символизират облаците в действителност? Облаците се образуват от изпарение на
вода. В Библията водата често е символ на грешните хора.[52] От тук следва, че облаците
символизират отдадените християни, чиито сърца обитават “Небесата”, а не
“Земята”, защото са възродени, въздигнали се от състоянието си на греховност.
Библията
и други свети писания използват думата “облак” за означаване на множества.[53] Понякога
това се използва и във всекидневната реч. В курса на Моисей, облачният стълб, който водел
израелтяните през деня, символизирал Исус, който ще дойде като водач на Израел.
През нощта символизирал Светия Дух, който като партньор на Исус, ще води Израел
с огнено вдъхновение. Следователно, пришествие на Исус на облаци, означава че
Той ще се появи сред възродени вярващи, за да стане глава на християните – Вторият Израел.
Да си спомним, че когато попитали Исус за мястото на Неговото завръщане, Той отговорил:
“Където е трупът, там ще се съберат и орлите”.[54] Исус
разбирал, че Той ще се появи там, където ще се съберат дълбоко вярващи хора,
което означава същото като Библейските пророчества за завръщане с облаци.
Метафоричният смисъл на облаците
очевидно сочи, че по време на Първото пришествие, Исус символично дошъл от
Небесата на облаци. В Библията е казано: “Първият човек е от земята, пръстен.
Вторият човек е от Небето.”[55]
А така също: “И никой не е възлязъл на Небето, освен тоя, който е слязъл от
Небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на Небето”.[56]
Макар Исус да е роден на земята в плът, от гледна точка на провидението и на Неговата
истинска ценност, Той, действително, е дошъл от Небесата. В това също е
дълбокия смисъл на пророчеството на Данаил[57],
в което се предсказва, че Исус ще дойде на облаци.
2.4. Защо Исус говорил, че Господ ще дойде на облаци
Съществуват две причини, заради които Исус
казвал, че Господ ще се завърне на облаци. Първо, Той не искал да допусне, заблуждения от антихристи да предизвикат смущения
сред вярващите. Ако Исус ясно бе казал,
че ще се завърне, чрез физическо раждане, нямало как да предотврати фалшиви
месии да предизвикат голямо объркване. Тъй като Исус, който произхожда от
скромно семейство, се появил като Месия, всеки човек с определено ниво на духовност,
независимо от социалния си произход, би могъл да се обяви за Господ на Второто
пришествие и да въведе света в огромно заблуждение. За щастие, повечето християни
очаквали появата на Христос на облаци и по така в значителна степен объркването
било избегнато. Но сега вече е дошло време,
истината за завръщането на Христос, чрез раждане на земята да бъде разкрита.
Втората причина била, че Исус искал да окуражи
християните по техния труден път на вяра.
Има и други примери, когато Исус казвал парадоксални, на пръв поглед, думи, за
да окуражи последователите си за бързо осъществяване на Божията Воля. Например,
Исус казал: “Истина ви казвам,
няма да успеете да обиколите градовете Израилеви, когато ще дойде Човешкият
Син”.[58]
Тези думи пробудили у неговите ученици вяра, че Второто пришествие ще се
осъществи в близко бъдеще. Когато Исус казал на Петър за наближаващата си
мъченическа смърт, Петър го попитал, какво ще се случи с Йоан. В отговор Исус
казал: ”Ако аз поискам той да пребъде докато дойда, на тебе какво ти е от
това?”[59] Затова, християните очаквали, че Исус ще се завърне
още докато Йоан е жив. Исус е казал още: “Истина ви казвам, има някои от
стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Човешкия син,
идещ в царството Си.“[60]
Така, учениците на Исус живели с надежда, че Негово завръщане ще се осъществи
по време на техния живот.
Тази надежда давала смисъл и сила на
последователите Му, и им помагала да преодолеят гоненията от страна на юдаизма и
на Римската империя. Въодушевени с несломима вяра във Второто пришествие, те били
изпълнени от Светия дух[61]
и установили ранната християнска църква, независимо от огромните трудности. Обещавайки да се върне скоро, Исус искал да вдъхнови
своите ученици, на които им предстояло да понесат тежък кръст. Поради тази
причина Исус предсказвал, че ще дойде на облаци в силата и славата на Бог, и ще
изпълни всичко със светкавична скорост.
Раздел
3
Къде ще се върне Христос?
Ако Христос се завърне, като човек
роден на земята, Той, без съмнение, ще се роди сред избран от Бог народ, в
съответствие с Божието предопределение. Кое място е избрал Бог за завръщане на
Христос? Кой народ е избран да Го приеме?
3.1.
Ще се роди ли Христос сред еврейския народ
Някои християни вярват, че Христос
отново ще дойде от еврейския народ, основавайки се на някои стихове в Библията:
“И чух числото на подпечатаните, сто четирдесет и четири хиляди от всичките
племена на израилтяните “[62]
и “А когато ви гонят в тоя град, бягайте в другия, защото истина ви казвам,
няма да обходите Израилевите градове, докле дойде Човешкият Син.”[63]
Но буквално тълкуване на тези стихове, интерпретира неправилно Божието провидение.
Исус
разказал притчата за лозето.
„
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе,
огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем
на земеделци, отиде в чужбина.
|
 |
33 Друга притча чуйте. Имаше некой си человек домовит, който
насади лозе, и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълп, и даде
го под наем на земледелци и отиде.
|
|
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до
земеделците да приберат плодовете му.
|
|
34 А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си
до земеделците да вземат плодовете му.
|
|
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а
трети с камъни замериха.
|
|
35 И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго
убиха, а върх другиго камене хвърлиха.
|
|
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на
тях сториха същото.
|
|
36 Пак проводи други слуги по-много от първите; и сториха и
тем такожде.
|
|
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат
сина ми.
|
|
37 Напокон проводи при тех сина си, и думаше: Ще се засрамят
от сина ми.
|
|
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е
наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
|
|
38 Но земеделците като видеха синът, рекоха помежду си: Този е
наследникът; елате да го убием, и да усвоим наследието му.
|
|
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
|
|
39 И като го уловиха изведоха го вън от лозето и убиха го.
|
|
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори
на тия земеделци?
|
|
40 И тъй кога дойде стопанинът на лозето, що ще стори на тези
земледелци?
|
|
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде
под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
|
|
41 Казват му: Злите зле ще погуби, и лозето ще даде под наем
на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето им.
|
|
|
|
||
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и
ще се даде на народ, който принася плодовете му.
|
“ –
Мат 21:33-43
В тази притча владетелят на лозето
представя Бог, лозето – Божията работа, лозарите, на които е доверена работата,
представят израелския народ, слугите са пророците, синът на господаря е Исус, а другите лозари, които жънат
плодовете са народ, готов да приеме Христос на Второто пришествие и изпълни Божията
Воля. В тази притча, Исус казал, че няма да дойде сред народа, който Го
преследвал. Бог ще отнеме от този народ мисията, която му е дадена и ще я повери
на друг народ, способен плодотворно да я завърши при завръщането на Христос.
Тогава защо се създава впечатление, че
Библията свидетелства за завръщане на
Христос сред потомците на Израил? За да отговорим на този въпрос, първо трябва
да разберем значението на думата “Израил”. “Израил” означава победител. Яков
заслужил това име, когато победил ангел, с когото се сражавал при река Ябок.[64]
Яков се борил с него, за да извоюва позицията си на Авел за поставяне на субстанциална
основа. Утвърждавайки позицията си на Авел и принасяйки субстанциална жертва,
Яков положил Основа за Месията на семейно ниво. Неговите потомци унаследили отговорността
за Божието провидение и на тази основа се наричат Израил или избран народ. Така,
думата “Израил” означава Божи народ, който победил, чрез вярата си, а не всеки,
който произлиза от рода на Яков. Затова,
Йоан Кръстител казал на евреите: “И не мислете да думате, че Авраам е нашият
баща; защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на
Авраама.”[65]
Освен това, свети Павел казал: “Защото не е юдеин оня, който е външно такъв,
нито е обрязване онова, което е външно в плътта; но юдеин е тоя, който е такъв
вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в духа, а не в буквата.”[66]
и “...защото не всички ония са Израил, които са от Израиля.”[67]
Тези стихове изразяват порицание към онези евреи, които горделиво се причисляват
към избрания народ само заради кръвното си родство с Авраам, но в
действителност не живеят съгласно Божията воля.
Може да се каже, че потомците на Яков били
Израил, когато напуснали Египет, предвождани от Моисеи, но изгубили право да
носят това име, когато се обърнали против Бог в пустинята. Затова, Бог ги
оставил да умрат там и позволил само младото поколение да влезе в Ханаан. Тях
Бог считал за Израил. От потомците на
Авраам, които влезли в Ханаан, десетте
племена от северното царство Израил били унищожени, защото въстанали против Бог
и изгубили качеството си на избран народ. Само двете племена от южното царство,
Юдея, които продължавали да следват Божията Воля, останали избран народ, който
да приеме Месията. Но, когато оставили Исус да бъде разпънат, те напълно изгубили
правото си на избран народ, отговорен за Божието провидение.
Кой е избраният народ след
разпъването на Исус? Това са християните, наследили вярата на Авраам и поели
мисията, която потомците на Авраам оставили недовършена. Свети Павел пише: “Но чрез тяхното отклонение дойде
спасение на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост”,[68]
свидетелствайки, че центърът на Божието провидение за възстановяване се е преместил
от евреите към езичниците.[69] Затова,
избраният народ, който
да положи Основа за Христос на Второто пришествие, не били потомците на Авраам,
а християните, унаследили вярата на Авраам.
3.2. Христос ще се завърне в източна нация
Съгласно
обяснението на Исус, дадено в притчата за лозето,[70]
еврейският народ, подобно на лозарите от притчата, които убили сина на своя господар,
разпънали Исус, изгубили своята провиденциална мисия. Тогава, коя нация ще унаследи Божието провидение
и ще събере плодовете на Неговия труд? Според Библията, тази страна се намира
на изток.
Книгата Откровение описва отваряне на
писание запечатано със седем печата:
„
1 И видях в десницата
на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем
печата.
|
|
2 И видях, че един
силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и
разпечата печатите й?
|
|
3 И никой, нито на
небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата нито да
я гледа.
|
|
4 И аз плаках много,
защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа.
|
|
5 Но един от старците
ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е
Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните
седем печата."
|
“
-
Откр. 5:1-5
Лъвът от юдовото племе символизира
Христос, който ще отвори седемте печати в Последните дни. След като шест от
печатите бъдат отворени:
„
2 И видях друг ангел да
се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок
глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и
каза:
|
|
3 Не повреждайте
земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите
на нашия Бог.
|
|
4 И чух числото на
подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките
племена на израилтяните:
|
„
-
Откровение 7:2-4
Това показва, че печатът на живия Бог
ще бъде отбелязан на челата на 144 000 избраници на изток. Тези избраници
ще придружават Агнето при Неговото завръщане.[71]
Тази нация ще наследи Божия труд и ще пожъне плодовете в името на Второто
пришествие на Месията. Христос ще се роди на изток, където ще бъде приет от
144 000 Божии избраници. Коя източна
нация е избрана да приеме Господа?
3.3. Източната страна е Корея
От древни времена за източни нации
традиционно се считат Корея, Япония и Китай. Сред тях, Япония, в продължение на
цялата си история почитала богинята на слънцето Аматерасу-оми-ками. В периода
на Второто пришествие Япония била фашистка страна и жестоко преследвала корейското
християнство.[72]
Китай, по време на Второто пришествие, станал огнище на комунизма. Затова, тези
две нации принадлежали на сатанинската страна. Корея е източната страна, където
Христос ще се завърне. Нека видим, от гледна
точка на Принципа, различните причини, според които Корея може да приеме
Господа на Второто пришествие. Като нация в която ще се появи Месията, тя трябва да отговаря на
определени критерии.
3.3.1. Национално условие на
изкупление
За да бъде нация достойна да приеме
Месията, Корея трябвало да премине през национално провидение за отделяне от Сатана,
основано на числото четиресет, за възстановяване на Ханаан на космическо ниво. Защо
на Корея било дадено условие на изкупление? Ако Христос се завърне в Корея, на
корейския народ е съдено да стане Третия Израил. В Епохата на Стария завет,
потомците на Авраам, които следвали Божията Воля и понесли преследването в
Египет, станали Първият Израил. Християните, които били преследвани, като
еретици, от евреите, защото почитали възкръсналия Исус, били Вторият Израил,
отговорни за втория етап от провидението за възстановяване. Христос, при Своето
завръщане, по всяка вероятност, също ще бъде заклеймен, като еретик от
християните на своето време, в съответствие с пророчеството, че Той ще
страда и ще бъде отхвърлен от своето поколение,[73] подобно
на Ной. В такъв случай, Бог ще трябва да
напусне християните, които преследват Христос, както напуснал евреите, отхвърлили Исус.[74] Тогава корейският народ, който следва
завърналия се Христос и го подкрепя да завърши третия етап от Божието
провидение, ще стане Третия Израил.
Първият Израил страдал четиристотин години
в Египет, за да изпълни провидение за отделяне от Сатана, основано на числото четиресет,
за да започне курс за възстановяване на Ханаан на национално ниво. Вторият
Израил трябвало да преодолее четиристотин години гонения в Римската империя, за
начало на световен курс за възстановяване на Ханаан, основан на числото
четиресет, за отделяне от Сатана. Като Трети Израил, корейският народ,трябвало
да премине през страдание, от нация на сатанинска страна, в продължение на четиресет
години, изпълнявайки провидение за отделяне от Сатана, необходимо за начало на
курс за възстановяване на Ханаан на космическо ниво. Това били четирестте
години, през които корейците, като японска колония, преминали през невероятни
страдания и лишения.
Корея винаги е била обект на японската
империалистична политика. През 1905г. бил сключен договора за защита Улса,
който наложил на Корея статут на японски протекторат. Договорът бил подписан от
Хирохуми Ито, от японска страна и от Уан Йон Ли, корейски министър на образованието
и японофил. Всички дипломатически права на Корея били прехвърлени на
Министерството на външните работи на Япония. Япония назначила за генерал-губернатори
свои военни представители във всеки регион, за да контролират вътрешните работи
на Корея. Скоро след това Япония започнала да управлява корейската политика,
дипломация и икономика.
През 1910г. Япония насилствено окупирала
Корея. Японците извършили зверски
престъпления против корейския народ,
хвърляйки в затвора и убивайки множество корейски патриоти, лишавайки народа от
свобода. Когато на 1 март
1919 г. движението за независимост се разраснало, японците избили хиляди мирни
жители по всички части на Корейския полуостров. След японското земетресение в
Канто от 1923г., японците обвинили за това корейците, живеещи в Токио и зверски
убили много от тях. Междувременно, множество корейци неможели повече да търпят
японския гнет и напуснали домовете си, бягайки в пустинните степи на Манджурия
в търсене на свобода. Там те понесли невероятни трудности, посвещавайки се с
душата и сърцето си на борбата за независимост на родината. Японските военни
претърсвали село след село. На някои места затваряли в къщите им стари и млади,
и ги изгаряли живи.
Повечето избити корейци от движението
за независимост и тези убити в Манджурия били християни. Към края на своето
колониално господство, Япония предприела силни гонения спрямо независимото
християнство в Корея. Християните били заставяни да се кланят пред шинтоистки олтари,
а тези, които не се подчинявали, били хвърляни в затвор или убивани. След капитулацията във Втората световна война,
подписана от японския император Хирохито, корейският народ най-после бил
освободен.
Така, корейският народ страдал четиресет
годии, от 1905 г. до освобождението си през 1945 г. Понесъл не по-малко трудности
отколкото Първия Израил в Египет и Втория
Израил в Римската империя. Корейското движение за независимост, както в
родината, така и извън нея, било водено основно от християни; именно те били
подлагани на най-големите страдания в годините на японската тирания.
3.3.2. Фронтовата линия между Бог и
Сатана
В Последните
дни светът е разделен на два лагера: демократичен и комунистически. Доколкото
Бог дал на Адам благословия за господство, Бог бил принуден да допусне Сатана
свободно да се разпорежда с потомците на Адам, които построили непринципен
свят. На Бог се наложило да следва Сатана по петите, опитвайки се да възстанови
света и да го върне на Своя страна. Когато Христос се завърне, за да възстанови
падналия свят до изначалното му състояние, несъмнено ще положи всички усилия за
спасение на комунистическия свят. Страната, в която той ще се появи, ще играе централна
роля в провидението. Най-скъпото
място в Сърцето на Бог и най-омразното място за Сатана, е Корея – страната на
Второто пришествие на Христос. Тя е фронтовата линия между Бог и Сатана, мястото
където силите на демокрацията и силите на комунизма се сблъскват. Линията на противопоставяне
е трийсет и осмият паралел, линия за осъществяване на Божието провидение.
В точката на стълкновение между Бог и
Сатана, трябваше да бъде принесена жертва, като условие за определяне изхода на
борбата. Тази жертва беше корейския народ, поставен на фронтовата линия на битката,
като жертва за възстановяване на Вселената. Затова, Бог разделил корейския
народ, както жертвите на Авраам трябвало да бъдат разделени. Това е причината
за разделението на Корея по трийсет и осмия паралел на две държави, едната от
кайнов, а другата от авелов тип.
Тридесет и осмият паралел е фронтовата линия
на битката между демокрацията и комунизма. В същото време, това е фронтова
линия между Бог и Сатана. Корейската война избухнала на трийсет и осмия паралел, не е просто гражданска война, а
конфликт между демократичния и комунистическия свят. Още повече, това е
конфликт между Бог и Сатана. Тъй като тази
война е от световно значение, въоръжени сили на държави членки на Обединените нации
били мобилизирани за първи път. Дори да не разбирали провиденциалното значение, те действали съгласно Божията Воля, за освобождение
на духовната родина.
Грехопадението на прародителите на
човечеството било точка на разделение между Божията и сатанинската страна. Живот и смърт, добро и зло, любов и омраза, радост и
мъка, щастие и нещастие, всичко се разделило в тази точка и там започнал непрестанен
конфликт помежду им, продължил през цялата човешка история. Тези разделени реалности се
събират поотделно в каинов и авелов тип светове, които накрая достигат зрялост,
формирайки комунистически и демократичен свят. Когато те встъпват в глобален
конфликт, той е с център Корейският полуостров. Религии, идеологии, политически
сили и икономически системи – всички влезли в състояние на противоборство,
предизвиквайки голямо объркване в корейското общество, преминало, след това, на
световно ниво. Това станало, защото явленията в духовния свят разгърнали
се във физическата реалност в Корея, централната провиденциална нация, впоследствие
се усилили, достигайки световен размах. Настъпилия социален и идеологически хаос, бил ясен признак
за наближаващия нов световен ред. Както веднъж казал Исус: “когато клоните
започнат да стават меки и да пускат листа, то знаете, че лятото е близо.”[75]
Когато учениците попитали Исус за
мястото на Неговото завръщане, той казал: “Където е трупът, там ще се съберат и
орлите.”[76]
В Корея, на фронтовата линия между Бог и Сатана, вечният живот и вечната смърт
встъпват в битка. Дяволите, символизирани като орли, се събират на тази земя в
търсене на духовно мъртви, докато завръщащият се Господ идва в тази земя, търсейки
хора, изпълнени с живот.
3.3.3. Обект-партньорът на Божието
Сърце
За да станем обект-партньори на
Божието Сърце, първо трябва да преминем по път на пот, кръв и сълзи. От времето, когато хората се оказали под властта на Сатана
и започнали да се противопоставят на Бог, Божието родителско Сърце се преизпълнило
със скръб към изгубените Си деца. Бог непрестанно действал в грешния свят, за
да спаси неморалното и нещастно човечество. Още повече, в стремежа Си да
излекува Своите непокорни деца, Бог отново и отново трябвало да принася в жертва
на Своя враг – Сатана, най-добрите и
скъпи за Него хора. Даже Исус, Неговия единороден син, бил изпратен на кръста. Така
Бог страдал всеки ден от момента на грехопадението.[77] Затова, личност, семейство или
нация, които се борят със света на Сатана, в името на Божията Воля, не могат да
избегнат пътя на кръвта, потта и сълзите. Могат ли преданите деца на Бог да
вървят по лек път в живота си и да останат обект-партньори на Сърцето на своя
Небесен Баща, който страда в дълбока агония?
Народът, достоен да приеме Месията, трябва
да притежава синовна преданост, за да бъде обект-партньор на Божието Сърце. Затова,
трябва да върви по пътя на кръвта, потта и сълзите. И Първият, и Вторият Израил преминали по пътя на
страданията. Такава е съдбата и на корейския народ – Третият Израил. Неговата тежка история е пътят
на избраният Божи народ. Съдено му е да следва този път, без да знае, каква
велика благословия го чака накрая.
Народът, достоен да застане,
като обект-партньор на Божието Сърце, трябва да въплъщава доброто. Корейският
народ, в своята четири хиляди годишна история, никога не е нападал територии на
други народи. Дори в периодите Когурьо и Шила, когато били в разцвет и военна
мощ, корейците използвали войските си само за защита от нашествия. Имайки
предвид, че основната природа на Сатана е агресивното поведение спрямо другите,
очевидно, че корейският народ, по право, принадлежи на страната на Бог. Стратегията на Бог е да удържи победа след като Неговата
страна е нападната. Така, въпреки, че безброй пророци и светии били жертвани през
историята и даже Исус загинал на кръста, накрая Бог винаги удържал победа.
Независимо, че агресор в Първата и Втората световни войни била страната на Сатана,
накрая побеждавали нациите на Божия страна. По подобен начин, корейският народ бил нападан многократно
от редица външни сили. Истинското желание на Бог било да утвърди Корея на Своя
страна и да си осигури окончателна победа.
Корейците са дълбоко вярващи. Това вродено чувство за вяра, винаги ги направлявало
да надмогват физическата реалност и да търсят дълбоки ценности. Още от древни времена, когато
корейската култура била примитивна, корейският народ проявявал силен стремеж за
почит към Бог. Те не били религиозни хора, които суеверно обожествявали
природата и не се стремели към временно щастие. Високо ценели добродетели, като вярност, синовна преданост
и целомъдрие. Това е показано в техния фолклор, изразяващ тези добродетели,
както и в легендите за Чун-Хян и Шим-Чон.
3.3.4. Месиянски пророчества
Корейския народ отдавна живее с надежда
за пришествие на Месията, за когото се говори в ясни свидетелства на техните пророци. Първият Израил вярвал в предсказанията на своите
пророци[78] за
това, че Месията ще дойде като цар, ще изгради царство и ще донесе спасение.
Вторият Израел успял да издържи трънливия път на вярата благодарение на
надеждата, че Христос ще се завърне. Подобно на това, корейският народ – Третият Израил, вярвал в
пророчествата за справедливия цар, който ще дойде и ще създаде славно и вечно
царство в тяхната земя. Жадувайки тази надежда, корейците намерили сили да преживеят
всички трудности. Тази месианска идея на корейския народ, била разкрита от
книгата на пророчествата “Чон-гам-нок”, написана през XIV век, в началото на династията И.
Тъй
като това пророчество предсказва появата на нов цар, управляващата класа се
опитвала да го потули. Японският колониален режим се старал да изкорени представите
за него, изгаряйки книгата и репресирайки вярващите. Когато християнството получило
широко признание, тази месиянска идея се считала за суеверие. Въпреки това,
месиянската надежда е още жива, дълбоко вкоренена в душата на корейския народ. Праведния цар за който се говори
в Чун-гам-нок, се нарича Чион До Рьон, което означава “този, който идва с
истинското Божие Слово”. Това е корейското пророчество за Христос на Второто
пришествие, който ще дойде в Корея. Още преди появата на християнството в
Корея, Бог изпратил откровение, че Месията ще се роди в тази земя. Днес,
учените потвърждават, че много части на тази книга от пророчества съвпадат с пророчествата
на Библията.
Освен това, вярващи от различни религиозни
групи получават откровения, че основателите на техните религии ще се завърнат в
Корея. Изследвайки развитието на
културните сфери[79] узнаваме, че всички религии вървят към обединение.
Божието желание е в Последните дни, християнството да стане тази последна религия,
която да изпълни отговорността и целите на религиите. Завръщащия се Христос на
Второто пришествие, като център на християнството, ще осъществи целите, към
които се стремели основателите на религиите. Затова, мисията на Христос е
такава, че Той може да се счита за Второ
пришествие на основателите на всяка религия.[80]
Когато, в потвърждение на откровението за Второ пришествие на
основателите на религиите, то се осъществи в Корея, тези хора няма да се явят
като различни личности. Всички откровения ще се изпълнят с пришествие на един
човек – Христос на Второто пришествие. Откровение за идващия Господ получили вярващи от различни
религии: будистите очакват Майтрея Буда; конфунцианците – Истинския човек; последователите
на Чон-до-кьо очакват основателя Че Су-Ун; в книгата “Чон-гам -нок” се очаква
пришествие на Чион До Рьон. Всички те ще дойдат като Христос на Второто
пришествие.
Накрая, ставаме свидетели на
откровения и знамения, получени от духовно отворени християни, потвърждаващи
Второто пришествие на Христос в Корея. Такива откровения се появяват все повече
и повече. Божието обещание: “Ще излея от Своя дух на всяка плът”[81]
се сбъдва сред корейския народ. Много вярващи встъпват в контакт с духове от
различни нива на духовния свят, от най-ниските сфери до Рая, получавайки ясни
откровения, че Господът ще дойде в Корея.
Но лидерите на съвременните
християнски църкви още не са пробудени. Духовно невежи, те не обръщат внимание
на знаменията на нашето време. Подобно на това било и във времето на Исус.
Свещениците, равините и книжниците, които били длъжни първи да разпознаят раждането
на Месията, останали в пълно неведение за Него, поради своята духовна слепота. Мъдреците
и пастирите, получили откровения, били тези,
които знаели за раждането на Исус.
Исус казал: “Благодаря Ти, Отче, Господи
на Небето и на земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го
открил на младенците.”[82]
Той скърбял, заради духовното невежество на еврейските водачи. От друга страна,
Исус бил благодарен на Бог за милостта, с която дарил чистите, необразовани
вярващи, посвещавайки ги в Своето провидение. Днешното християнство, в епохата, съпоставима по идентичност на
времето с времето на Исус, преживява подобни явления в по-комплексни вариации.
На чистите и невинни, обикновени вярващи, Бог открива много небесни тайни,
отнасящи се за Последните дни. Но те предпочитат да крият тази истина, защото се
страхуват от преследване и обвинения в ерес. През това време, подобно
на свещениците, равините и книжниците от времето на Исус, много представители на християнското
духовенство са горди с познанията си за Библията и способностите си да я
тълкуват. Наслаждават се на почитта от страна на своите последователи, доволни
са от изпълнението на своите задължения. Въпреки това, за огорчение на Бог, те
остават напълно невежи относно Божието провидение в Последните дни.
3.3.5. Кулминация на цивилизациите
Духовните
и материалните цивилизации, основани на религията и науката в търсене на начини
за преодоляване на двата аспекта на човешкото невежество, трябва да постигнат
хармония. Само така ще разрешим фундаменталните проблеми на човешкия живот и ще
осъществим света на Божия идеал.[83] В света, който Христос идва да
установи, науката ще достигне високо развитие. Това ще бъде общество в което всички
цивилизации, развиващи се по вертикалния курс на провиденциалната история, ще
бъдат възстановени хоризонтално под ръководство на Месията. Затова, духовният и
материалният аспекти на цивилизациите развивани чрез религията и науката, ще се
хармонизират в Корея, сплотени от всеобхватния нов израз на истината. Тогава те
ще донесат плодове в идеалния свят, въплъщаващ най-дълбоките Божии желания.
Първо, в Корея ще бъдат събрани
плодовете на всички континентални цивилизации. Античните
континентални цивилизации на Египет и Месопотамия, дали тласък на
полуостровните цивилизации на Гърция, Рим и Иберия, а след това островната
цивилизация на Великобритания. Тя предала своята култура на Съединените Щати,
която е континентална цивилизация. След това, Съединените щати предали култура
на островната цивилизация на Япония. Сега тези плодове достигат в полуостровната
цивилизация на Корея, където трябва да се роди Христос.
Второ, цивилизациите, възникнали около
реките и моретата, трябва да пожънат плодовете си в тихоокеанската цивилизация,
към която принадлежи и Корея. Речните цивилизации, възникнали по
бреговете на реките Нил, Тигър и Ефрат, предали своите култури на близките до
тях Средиземноморски цивилизации на Гърция, Рим, Испания и Португалия. Те, от
своя страна, дали тласък на
цивилизациите около Атлантическия океан, най-вече Великобритания и Съединените
щати. Всички техни плодове ще бъдат пожънати в цивилизацията на Тихия океан, която
свързва Съединените Щати, Япония и
Корея.
И накрая, цивилизациите, възникнали в
различните климатични зони, трябва да пожънат плодовете си в Корея. В
кръговрата на годишните сезони, животът започва и се размножава през пролетта,
цъфти лятото, донася плодове есента и събира енергия през зимата. Цикълът
пролет, лято, есен и зима се повтаря не само година след година, но и ден след
ден, като утро, ден, вечер и нощ. По същия начин, човешкият живот преминава
през четири фази: детство, юношество, зрелост и старост. Човешката история също
се развива по модела на сезоните на годината, защото един от аспектите на Божиите
принципи, заложен в основата на Сътворението, е хармоничен, сезонен цикъл на
живота.
Бог създал Адам и Ева в пролетта на
човешката история. Съответно, историята трябвало да започне от умерената климатична
зона на Едемската цивилизация. След това, преминавайки в летен сезон, тя трябвало
да се премести в тропическа цивилизация, а есента – в хладна зона. Кулминация
трябвало да бъде достигната в цивилизацията на студената зона, съпоставима със
зимния сезон. Но, поради грехопадението, хората деградирали. Вместо да създадат
цивилизация в умерената зона, те преждевременно населили тропическата зона,
като примитивни общества. В континенталната част на Африка те образували
тропическата цивилизация на Египет. Тази континентална цивилизация предала своята
култура на полуостровите и островите, където се развила цивилизация на хладната
зона. Накрая достигнали до цивилизацията в студената зона - Съветския Съюз.
Сега трябва да се образува цивилизация в умерената
зона на новия Едем. Това трябва да стане в Корея.
РАЗДЕЛ 4
Паралели между времето на Исус и
нашите дни
Периодът на Второто пришествие и
времето на Исус са паралелни. Ситуацията на съвременното християнство е подобна
на ситуацията на юдаизма по времето на Исус. Нека разгледаме някои от тези паралели.
Подобно на юдаизма от времето на
Исус, съвременното християнство прекалено твърдо се придържа към властта и
церемониите, но се руши вътрешно. По
времето на Исус, много свещеници и книжници станали роби на формалната обредност, в ущърб на своя
духовен живот. Затова искрено вярващите юдеи, стремящи се да утолят духовната
си жажда, се втурнали към Исус, който бил обвинен в ерес. Подобно на това, много водещи духовници и свещеници от
съвременното християнство са в плен на собствената си власт и авторитет, и
обременени от ритуалите, душите им ден след ден се потапят в тъмнина. Затова, отдадените
християни се лутат в търсене на истинския път. Търсят нови лидери, които да ги
изведат от духовната пустиня и да им покажат път към вътрешна светлина.
Днешното християнско духовно
ръководство, подобно на висшето юдейско свещеничество от времето на Исус, вероятно
първо ще започне да преследва Христос на Второто пришествие. Исус дошъл, за да отвори нова ера, която да изпълни
Словото на Стария завет. Той не се ограничавал с думите на Стария завет, а дал
ново Слово на истината, съответстващо на новата епоха. Еврейските свещеници и
книжници оспорвали думите и делата на Исус, основавайки се на своето тясно
разбиране за писанията на Стария завет. Тяхното грешно осъждане качило Исус на
кръста.
Подобно
на това, целта на Христос на Второто пришествие е да създаде “ново небе и нова земя”[84] на основата
на духовното спасение, положена от християнството в епохата на Новия завет. Когато се завърне, Христос
няма просто да повтаря думите на Новия завет, произнесени преди две хиляди
години, но със сигурност ще добави нови думи на истината, необходими за създаване
на новите небе и земя. Но някои
от днешните християни, чиито мисли са приковани към буквата на Новия завет, ще критикуват думите и делата на Христос след
Неговото завръщане, основавайки се на тясното си разбиране за писанията. Затова,
може да се очаква, че те ще заклеймят Господа като еретик и ще Го преследват. Ето защо
Исус предсказвал, че при Второто пришествие, Христос първо много ще пострада и ще
бъде отхвърлен от своето поколение.[85]
Получавайки откровение за Христос на
Второто пришествие или слушайки неговите
думи, хората ще откликнат на тях по същия начин, както евреите по
времето на Исус. Бог не доверил вестта за
раждането на Исус на свещениците и книжниците, а дал откровение за това на
мъдреци – езичници и на чисти по душа пастири. Това е същото когато например баща, поради
невежеството на своите собствени деца е принуден да се съветва с доведения си син.
По подобен начин, Бог може да
даде откровение за завръщането на Христос първо на обикновени вярващи, малки
духовни групи и иноверци, към които християните се отнасят с пренебрежение, или
на невярващи хора със силна съвест. След това вестта ще достигне до лидерите на
християнското духовенство, които неразумно ще държат на своята традиционна
вяра. По времето на Исус, евангелието било искрено прието не от първосвещениците
и висшето духовенство, които считали себе си за избрани, а от необразовани
обикновени хора и езичници. При завръщането на Христос, обикновените християни
и хора от други религии, ще приемат Неговите слова преди лидерите на
християнството, които считат себе си за Божии избраници. Това е смисълът на притчата на Исус за свадбения
пир. Където се разказва, че поканените високопоставени гости отхвърлили
царската покана.
„
Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не
бяха достойни.
|
|
Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги
на сватба.
|
|
И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото
намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
|
“
-
Мат. 22:8-10
Както в дните на Исус, така и по
време на Второто пришествие, много предани вярващи, стъпили на пътя на вярата с
надежда да влязат в Божието царство, в действителност може да се окажат в ада. По времето на Исус, свещениците и книжниците,
натоварени с мисия да направляват избрания Божи народ, трябвало първи да
признаят пришествието на Месията и да поведат еврейския народ към Него. Затова
Исус отишъл в храма и ги учел на евангелието, преди всички останали.[86] Но, когато
те не Го приели, Исус нямал друг избор и се отправил към бреговете на
Галилейското езеро и търсел ученици сред рибарите. Той трябвало да служи на
отрепките на обществото и да живее сред грешници, лихвари и проститутки. Накрая,
преследването от страна на свещениците и книжниците толкова се засилило, че
Исус бил принуден да понесе кръста. Тези хора убили Исус, вярвайки в
праведността на деянието си, че премахват опасен еретик и богохулник. После продължили
своите църковни задължения и до края на дните си, четейки Писанията, плащали десятъка
си и принасяли жертви в храма, убедени, че вървят към Небесното Царство. Вместо
това, след смъртта си, те неочаквано разбрали, че са попаднали в ада. По ирония,
пътят, който сами избрали с надеждата да попаднат в Небесното царство, ги завел
в ада.
Осъзнавайки, че подобни събития могат
да станат в Последните дни, всеки от нас трябва сериозно да се вгледа в себе
си. Много християни сега крачат по път,
който, по тяхно убеждение, ги води към Небесата. Но, ако направят погрешна крачка,
може да се озоват в ада. Затова Исус казвал, че в Последните дни Той ще порицае
много отдадени вярващи, даже такива, чието посвещение е толкова силно, че са
способни да прогонват демони и да вършат чудеса в Негово име: “ Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие,
които вършите беззаконие.”[87]
Наистина,
никой не се изправя пред по-голям риск, колкото вярващите, които живеят в такъв
преходен период на историята, като днешния. Без значение колко дълбока вяра сме
проявявали в своя живот, ако, подобно на еврейските лидери от времето на Исус, предприемем
погрешни стъпки, обръщайки се срещу завърналия се Христос, всичките ни усилия
ще бъдат напразни. За такива хора Данаил казал: “Мнозина ще се чистят и избелят
и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите не
ще разбере; но разумните ще разберат.”[88]
РАЗДЕЛ 5
Причината за хаотичността на езиците
и необходимостта от тяхното обединение
Ако хората не бяха грешни, щяха да образуват
световно семейство, подобно на човешкото тяло, в което всички части са
взаимосвързани едни с други и с Бог. Тогава всички щяха да говорят общ език;
никога не би имало множество чужди езици.
Причината за възникване на различни езици, препятстващи свободното общуване
между хората е в това, че веднага след като вертикалните им отношения с Бог
били нарушени, поради грехопадението, всички хоризонтални връзки помежду тях също
се нарушили. Тогава човечеството се разделило и разпръснало по различни
географски територии, образували се изолирани общества.
В
Библията също намираме обяснение на езиковото объркване. В историята за вавилонската
кула[89]
четем, че един ден потомците
на втория син на Ной, Хам, които съгрешили срещу Бог, започнали да строят вавилонската
кула, за да се издигнат над Бог, изпълнявайки волята на Сатана. Когато
потомците на Сим и Яфет, стоящи на Божия страна, започнали да помагат, Бог объркал
езиците им и те повече не можели да общуват помежду си, и да изпълняват волята
на Сатана.
Като деца на общи родители, всички
изпитваме радост, гняв, мъка или удоволствие, но не можем да споделим
най-дълбоките си чувства и преживявания, ако говорим на различни езици. Това е
голямо нещастие. Нашите езици трябва да се обединят, ако искаме да осъществим идеалния
свят на глобалното семейство, което да почита Христос на Второто пришествие, като
наш Истински Родител. Както е описано в
историята за вавилонската кула,
объркването на езиците станало, защото хората следвали волята на Сатана.
Принципите на възстановяване чрез изкупление изискват, всички да вземем участие
в построяване на Божията кула и да прославим Божията Воля, за да обединим
всички езици.
На основата на кой език всички езици
ще бъдат обединени? Отговорът на този въпрос е ясен. Децата трябва да научат
езика на родителите си. Ако Христос наистина се завърне в Корея, Той несъмнено
ще говори корейски език, който ще стане майчин за цялото човечество. Накрая, всички
хора ще говорят езика на Истинските Родители. Човечеството ще стане един народ
и ще използва един език, основавайки глобална Божия нация.
[1] Мат. 16.27
[2] Мат. 24:36
[3] Мат. 24:36
[4] Амос 3:7
[5] Откр. 3:3
[6] I Сол. 5:4
[7] Вж. Есхатология 4
[8] Вж. Подготовка 4.2.4
[9] Вж. Месия 2.3
[10] Мал. 4:5
[11] Мат. 11:14
[12] Мат. 2:5-6; Мих. 5:2
[13] Данаил 7:13
[14] Йоил 2:30-31
[15] Мат. 16:1-4; Марк 8:11-12
[16] Мат. 11:13
[17] Римл. 10:4
[18] Мат. 24:30-31
[19] Мат. 4:5
[20] Вж. Месия 2.2
[21] Мат. 2:6
[22] Йоан 1:21
[23] Вж. Възкресение 2.2.6
[24] Мат. 2:2-3
[25] II Петрово 2:5
[26] Бит. 15:11
[27] Вж. Възкресение 2.3.2.2;
3.1; 3.2
[28] Откр. 12:5
[29] Есхатология 3.2.2
[30] Йеремия 23:29
[31] Йоан 12:48
[32] II Петрово 3:7
[33] II Солунци 2:8
[34] Исая 11:4
[35] Откр. 2:27
[36] Откр. 19:16
[37] Мат. 1:3, 5, 6
[38] Йоан 14:20
[39] Деяния 8:15-17
[40] Деяния 2:4
[41] Мат. 28:9
[42] Откр. 22:20
[43] Вж. Сътворение 6.3
[44] Римл. 8:19-22
[45] I Кор. 15:27
[46] Римл. 11:17
[47] Месия 1.4
[48] Исая 9:6; Лука 1:31-33
[49] Вж. Принципи на
Сътворението 6.3.2
[50] Деяния 7:55
[51] Откровение 20:4-5
[52] Откровение 17:15; Псалми
144:7
[53] Евреи 12:1; Езек. 38:9
[54] Лука 17:37
[55] I Кор. 15:47
[56] Йоан 3:13
[57] Дан. 7:13
[58] Мат.10:23
[59] Йоан 21:22
[60] Мат. 16:28
[61] Деяния 2:1-4
[62] Откр. 7:4
[63] Мат. 10:23; вж. Мат.
16:28
[64] Бит. 32:28
[65] Мат. 3:9
[66] Римляни 2:28-29
[67] Римляни 9:6
[68] Римляни 11:11
[69] Деяния 13:46
[70] Мат. 21:33-43
[71] Откр. 14:1
[72] Вж. Подготовка за Месията
4.3.3
[73] Лука 17:25
[74] Мат. 7:23
[75] Мат. 24:32
[76] Лука 17:37
[77] Бит. 6:6
[78] Мал. 4:2-5; Исая 60:1-22
[79] Вж. Есхатология 4.2
[80] Вж. Възкресение 2.4
[81] Деяния 2:17
[82] Mat.11:25
[83] Есхатология 5.1
[84] Откр. 21:1-4
[85] Лука 17:25
[86] Лука 2:42-47
[87] Мат. 7:23
[88] Данаил 12:10
[89] Битие 11:1-9
