ГЛАВА 6
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ
Теологичните противоречия за
предопределението са причина за голямo объркване в религиозния живот на много хора.
Нека видим откъде произтичат тези противоречия.
В Библията откриваме стихове, които
често се тълкуват, сякаш всичко в живота на отделния човек - успех или провал,
щастие или нещастие, спасение или проклятие, както възход или упадък на дадена нация
- става точно според предопределеното от Бог. Например, св. Павел пише:
“А които предопредели, тях и призова,
а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” - Римл. 8:30
“Ще покажа милост, към когото ще покажа и ще пожаля, когото ще пожаля. И
тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бог, който
показва милост.” - Римл. 9:15-16
“Или грънчарят няма
власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга
част - съд за непочтена употреба? ” - Римл. 9:21
Също е писано, че Бог е
възлюбил Яков и възневидял Исав, още докато били в майчината утроба и известил съдбата
им с думите: “По- големият ще слугува на по-малкия.”[1]
Така че, в Библията откриваме немалко основания, оправдаващи теорията за Божието
абсолютно и пълно предопределение.
Но в Библията,
също можем да открием достатъчно факти, които опровергават теорията за абсолютното
предопределение. Например, Бог предупредил първите
предци да не ядат от плода, за да ги предпази от падение.[2]
От това можем да заключим, че грехопадението не е резултат от Божието
предопределение, а следствие от неспазване на заповедта от страна на хората. И
отново четем: “разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се
в сърцето Си.”[3]
Ако човешкото грехопадение е било предопределено от Бог, Той не би имал причина
да се огорчава, тъй като те щяха да са съгрешили, действайки в съгласие с Него.
Освен това, в Евангелието от Иоан пише, че този, който вярва в Христос, няма да
погине, а ще има вечен живот,[4] т.е.
никой не е предопределен за проклятие.
Тезата, че резултатът
от човешките начинания не е предопределен от Бог, а зависи от човешките усилия,
е подкрепена от добре известния библейски стих: “Искайте, и ще ви се даде;
търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.”[5]
Ако всяко човешко
начинание е предначертано от Бог, защо Исус подчертава необходимостта от
човешки усилия? Библията ни
приканва да се молим за болните си братя[6],
което предполага, че болестите и здравето не зависят единствено от Божието
предопределение. Ако всичко бе предречено като неизбежна, предопределена
от Бог съдба, отчаяните ни молби щяха да са напразни.
Понеже Бог е абсолютен, би следвало да очакваме, че
когато Той е предопределил нещо, то да е абсолютно и непроменливо и никакво
човешко усилие да неможе да го промени. Ето защо, ако приемем традиционното
схващане, че всичко е абсолютно предопределено от Бог, тогава трябва да
заключим, че никакви човешки усилия - молитви, благотворителни дейности или
евангелизации, не могат да допринесат повече към Божието Провидение за
възстановяване. Всяко допълнително усилие извън естествения ход на събитията, би
било напълно безполезно.
След като
Библията предлага такава широка основа в полза и на двете противоречиви
схващания, споровете по този въпрос са неизбежни.
Как Принципът разрешава този проблем? Ще се спрем по-дълбоко на въпроса
за предопределението, анализирайки го от различни гледни точки.
Раздел 1
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ
Преди да
разгледаме предопределението на Божията Воля, нека обсъдим в какво се изразява
тя. Да си припомним, че Бог не е постигнал Своята цел на сътворението, поради
човешкото грехопадение. Следователно, Божията Воля в провидението за грешното
човечество все още е изпълнение Целта на Сътворението. В този смисъл, Божията
Воля е да се доведе докрай възстановяването.
На второ място, трябва да знаем, че Бог винаги
предопределя Волята Си, преди тя да бъде изпълнена. Той предопределя хората да
постигнат Целта на Сътворението. Когато, поради грехопадението, Бог не успял да
изпълни Своята Воля, Той още веднъж предопределил да я осъществи чрез провидението
за възстановяване. Оттогава, Той действа за нейното осъществяване.
Бог трябва да
предопредели Своята Воля и да я осъществи изцяло, чрез доброто, а не чрез
злото. Той е Творецът на доброто.
Следователно, Неговата цел на Сътворението е добра, целта на провидението за
възстановяване и Неговата Воля да я постигне, също са добри. Поради тази
причина, Той не възнамерява да възпрепятства или да се противопоставя на
изпълнението на Целта на Сътворението. И по-специално, Той не би могъл да предопредели
човешкото грехопадение или каквито и да било други грехове, за които след това
хората да бъдат наказвани. Нито пък би предопределил събитие, като разрушаване
на Космоса. Ако такива злини бяха неизбежно следствие от Божието
предопределение, тогава Бог не би могъл да бъде Създател на доброто. Още повече,
че ако сам Бог беше предначертал такива зли събития, Той не би изразил
съжаление за това, че са се случили, както прави, например, заради покварата на
хората[7]
или както когато цар Саул изпаднал в неверие.[8]
Подобни стихове показват, че злото не е резултат от Божието предопределение, а
следствие от неуспеха на хората в изпълнение на своята отговорност, в следствие
на което те попадат в ръцете на Сатана.
До каква степен
Бог предопределя Своята Воля - осъществяването на целта на Сътворението? Бог е абсолютен, уникален, вечен и непроменлив.
Ето защо, и Неговата цел на Сътворението също е абсолютна, уникална, вечна и
непроменлива. Както и Волята Му относно провидението за възстановяване, чиято
задача е да осъществи целта на Сътворението, е абсолютна, уникална и
непроменлива. Следователно, предопределението на Божията Воля, че един ден целта
на Сътворението ще бъде постигната, също трябва да е абсолютно, както е писано:
“Да! рекох и ще направя да стане; Намислих и ще го извърша.”[9]
След като Божията Воля е абсолютно предопределена, ако
човекът, избран да я изпълни се провали, Бог трябва да продължи да направлява
Своето Провидение до неговото осъществяване, дори ако трябва да избере друг човек,
който да се нагърби със същата мисия.
Например, Бог е възнамерявал
чрез Адам да изпълни Целта на Сътворението. Въпреки, че това не станало,
предопределението на тази провиденческа Воля остава абсолютно. Ето защо, Бог изпратил
Исус, като втори Адам и се опитал да я изпълни чрез Него.
Когато поради
неверието на еврейския народ[10]
и Исус не успял да доведе докрай изпълнението й, Той обещал да се върне и
непременно да я довърши.[11] Подобно на това, Божията Воля била
да положи основа за Месията на семейно ниво, чрез Авел и Каин. Когато Каин убил
Авел и тази Воля не била изпълнена, Бог направил нов опит да я осъществи, чрез
семейството на Ной. Когато на свой ред и ноевото семейство не успяло да изпълни
Божието желание, Бог избрал Авраам и работел чрез него. Същото се наблюдава и
при мисиите на отделните личности: Бог се опитвал да компенсира неуспеха на
Авел в изпълнението на Неговата Воля, чрез Сит.[12] Бог
опитал да доведе докрай и неизпълнената от Моисей Своя Воля, като поставил Исус
Навиев на негово място.[13]
Когато Юда Искариотски предал Исус и Божията Воля била осуетена, Бог направил втори опит да я изпълни,
избирайки Матия на неговото място.[14]
Раздел
2
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО СЕ ИЗПЪЛНЯВА БОЖИЯТА ВОЛЯ
Съгласно Принципите
на Сътворение, Божията Цел на Сътворението може да бъде постигната само когато
хората изпълнят своя дял от отговорността.[15]
Макар Божията Воля за осъществяване на тази цел с помощта на провидението за възстановяване
да е абсолютна и извън сферата на човешкото влияние, нейното изпълнение
задължително изисква изпълнение и на човешкия дял от отговорността. Първоначално, Божията цел на Сътворението е трябвало
да бъде постигната от Адам и Ева, но единствено при условие, че те изпълнят
дадената им отговорност и се въздържат да ядат от плода на Дървото за познаване
на добро и зло.[16] Подобно на това, в провидението за възстановяване,
Божията Воля се осъществява само когато централната личност, отговорна за
мисията, изпълни докрай своята част от отговорността. Така например, за
да даде Бог, още по онова време, пълно спасение, еврейският народ като
централна нация в провидението, е трябвало да повярва в Исус и да Го следва
безусловно. Тъй като те не повярвали и не изпълнили своята отговорност,
осъществяването на Божията Воля трябвало да се отложи до времето на Второто
пришествие.
До каква степен Бог предопределя развитието на събитията
в провидението? Въпреки, че Божията Воля относно постигане целта на провидението за възстановяване
е абсолютна, в предопределянето на процеса, който ще доведе до нейното
осъществяване, има условия. Той зависи от изпълнение на петте процента отговорност
на централната фигура, които трябва да се добавят към деветдесетте и пет процента
Божия отговорност. Това процентно съотношение има за цел да покаже, че в
сравнение с Божия дял, човешката част от
отговорността е изключително малка. За човека, тези пет процента се равняват на
сто процента от неговите усилия.
Да разгледаме няколко примери: Бог предопределил, че
Неговата Воля ще бъде осъществена от Адам и Ева, но само при условие, че
изпълнят своята отговорност и ще се въздържат да ядат от плода. В провидението за
възстановяване с център Ной, Бог предопределил, че Неговата Воля ще бъде
постигната единствено след като Ной изпълни своята отговорност и отдаде
всичките си усилия за построяване на кораба. В Провидението за спасение чрез
Исус, Бог предопределил, че Неговата Воля ще бъде изпълнена само при условие,
че грешните хора приемат Исус като Месия, повярват в Него и се посветят да Му
служат.[17] Но Хората
не се справили дори с този малък дял отговорност. В следствие на това, Божието провидение
непрекъснато се удължавало.
В Библията е
писано: “Молитвата,
която е с вяра, ще избави страдалеца,”[18] “Твоята вяра те изцели.”[19],
“Всеки, който иска, получава, който търси - намира, и на тогова, който хлопа -
ще се отвори.”[20]
Тези стихове потвърждават, че осъществяването на Божията Воля се определя от
това, дали хората ще изпълнят своя дял от общата отговорност. Трябва да признаем, от тези
примери, колко нищожна е
човешката отговорност в сравнение с Божиите усилия и милост, съставляващи
Неговия дял от отговорността. От друга страна, ако се замислим над факта, че
централните фигури не са успявали да се справят със своята част от отговорността,
можем да осъзнаем колко трудно е било за тях да изпълнят своя сравнително малък дял.
Раздел 3
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
Адам и Ева
трябвало да станат добри родители на човечеството. Това зависело от тях: дали
ще изпълнят своята отговорност и ще спазят Божията заповед да не ядат от плода,
или не. Следователно, Бог не е предопределил абсолютно, че Адам и Ева ще станат
наши добри прародители. Това важи и за всички останали хора: те могат да станат съвършени,
каквито Бог е предначертал да бъдат, само ако изпълнят своята отговорност. Ето
защо, Бог не предопределя абсолютно какви ще се окажат те в действителност.
До каква степен Бог предопределя съдбата на отделния
човек? За да се осъществи Божията Воля чрез конкретна личност, абсолютно
необходимо е тя да изпълни своята отговорност. Ето защо, въпреки че Бог предопределя
някого за дадена мисия, трябва да бъдат изпълнени, както деветдесетте и пет
процента Божия отговорност, така и петте процента човешка отговорност, за да
бъде изпълнена Божията Воля. Ако човек не даде своя принос, той не може да
стане личност, каквато Бог желае.
Така например, Бог
избрал Моисеи и условно предопределил, че ако той изпълни своята отговорност,
ще може да отведе избрания народ в благословената Ханаанска земя.[21]
Но Моисей се провалил,
пристъпвайки Божията Воля, удряйки два пъти скалата при Кадеш-Барнеа. В
следствие на това Моисеи умрял, преди да достигне заветната си цел и
намерението на Бог той да въведе хората в Ханаан не било осъществено.[22] Когато Бог избрал Юда Искариотски,
Той условно го предопределил за предан Исусов апостол, който с вяра да върви
към изпълнение на своята отговорност. Но Юда изпаднал в неверие и
очакванията на Бог за него не се оправдали, а Юда завършил като предател.
Бог издигнал еврейския
народ с намерение да го прослави като избрана нация чрез изпълнение на
отговорността, чрез вяра и следване на Исус. Но евреите изпратили Исус на кръста и предначертаната от
Бог съдба не се изпълнила, а израелският народ бил разпръснат по света.
А сега нека
разгледаме предопределението на централните личности в провидението за
възстановяване.
Целта на Божието Провидение за възстановяване е да
преобрази напълно грешния свят към изначално желания от Бог свят. Ето защо, макар
и в различно време, предопределено е всички грешни хора да бъдат спасени[23]. Все пак, както при сътворението,
Божието провидение за спасение, което е процес на пресътворение, не може да
стане в един миг. То започва от една точка и постепенно се разширява, обхващайки
целия свят. Ето защо, в провидението за спасение Бог първо предопределя един
човек и го призовава за определена мисия.
Какви
способности трябва да притежава човек, за да бъде призван? На първо място,
централната личност трябва да е родена сред избрания народ. Второ, трябва да
произхожда от потомствена линия, отличаваща се с множество праведни дела. Трябва
да притежава подходящ характер. Сред тези, които притежават подходящия
характер, трябва да има някой, който още в ранните години на живота си да
придобие нужните квалификации. И накрая, измежду тези, които притежават нужните
качества, Бог избира първо тази личност, която живее в най-подходящото време и
място.
Раздел 4
РАЗЯСНЕНИЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ СТИХОВЕ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ
АБСОЛЮТНОТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ
Дотук разгледахме различни въпроси, отнасящи се до
предопределението. Сега, нека се
спрем отново на онези Библейски стихове, които сякаш показват, че изходът на
всяко човешко начинание е абсолютно предопределен от Бог.
Да започнем със следния стих:
“Защото, които
предузна, тях и предопредели, ...а които предопредели, тях и призова; а които
призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” - Римл. 8:29-30
Всезнаещият Бог разбира предварително, кой притежава
качества, необходими за централна фигура в провидението за възстановяване. Бог предопределя този, „предузнатия”,
и го призовава да изпълни целта на провидението.
Да призове човек
е Божия отговорност, но само това не е достатъчно, за да бъде той оправдан и
прославен пред лицето на Бог. Само ако, след като е призован от Бог, той изпълни
отговорността си, ще бъде оправдан и прославен. Божието предопределение относно
това, дали един човек ще бъде оправдан или прославен, зависи от изпълнението на
неговата отговорност. Тъй като човешката отговорност не се споменава в цитираните
Библейски стихове, хората ги тълкуват погрешно, смятайки, че всички действия се
решават единствено от Божието предопределение.
Писано е:
“Ще покажа милост, към
когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този,
който иска, нито от този, който тича, но от Бога, който показва милост.” -
Римл. 9:15-16
Както вече бе обяснено, само Бог “предузнава” и избира
кой е най-подходящият да изпълни целта на провидението за възстановяване. Божие право е да избере личност и да
й окаже милост и състрадание; това изобщо не зависи от желанията и усилията на
човек. Този стих е написан, за да подчертае силата и милостта на Бог.
Павел също пише:
“Или грънчарят няма
власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга
част - съд за непочтена употреба.” - Рим. 9:21
Вече разбрахме, че Бог дава на хората дял от общата
отговорност като условие, въз основа на което да ги обича повече от всяко друго
създание в Творението. Бог им поставя това условие, за да ги направи достойни
за позицията им на господари на Творението, които да наследят Неговата
съзидателна природа. Но хората
не спазили това условие и съгрешили. Те заприличали на боклук, чакащ да бъде изхвърлен. В това
състояние хората нямат основание да се оплакват, независимо как се отнася Бог с
тях. Това е поуката, която трябва да извадим от този стих.
Писано е, че Бог обичал
Яков и мразел Исав, още в майчината им утроба, преди да са сторили добро или
зло. Бог възлюбил единия и възненавидял другия, казал на Ребека, че
“по-големият ще слугува на по-малкия.”[24]
Каква е причината за това фаворизиране? Бог предпочел единия пред другия, за да
установи определени условия за развитие в провидението за възстановяване. Въпреки че повече детайли ще
бъдат обсъдени в следващите глави[25], тук
следва да споменем, че Бог дал на Исаак двама синове, Исав и Иаков, с намерение
те да застанат в позиции на Каин и Авел. Те трябвало да направят условия за изкупление,
необходими за възстановяване на първородството на големия син, изгубено в
семейството на Адам, когато Каин убил Авел. Бог възнамерявал да осъществи
Волята Си, подкрепяйки Яков (в позиция на Авел) за надмощие над Исав (в позиция
на Каин). Тъй като Исав бил в позиция на Каин, той бил “мразен” от Бог. А тъй
като Яков бил в позиция на Авел, той можел да получи Божията любов.
Дали накрая Бог ще бъде благосклонен към тях или не,
зависело от това дали те ще изпълнят
дадената им част от отговорността. Тъй като на практика Исав смирено се покорил
на Яков, той се издигнал от предишната
си позиция на “мразен” от Бог човек и получил
същата благословия на Божия любов, каквато имал и Яков. И обратно, макар
първоначално Яков да бил в позиция на Божи любимец, той можел да я напусне, ако
неуспее да изпълни своята отговорност.
Хора като Джон
Калвин, популяризирали теорията за пълно и абсолютно предопределение, в която,
дори и днес, мнозина вярват. Те се придържат към това схващане, защото погрешно
смятат, че изпълнението на Божията Воля зависи единствено от властта и делата на
Бог. Невежи са относно връзката между Божията и човешката част от отговорността
за осъществяване целта на Провидението за възстановяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар