ГЛАВА 2
ГРЕХОПАДЕНИЕ
Всички хора имат
изначално съзнание, което ги предразполага да отблъскват злото и да следват доброто.
Но без дори да съзнаваме, силите на злото ни карат да отхвърляме доброто, за което
копнее изначалното ни съзнание и вършим зло, което дълбоко в сърцето си не
желаем и от което страдаме. Докато тези
зли сили ни нападат, грешната история на човечеството ще продължава. В
християнството, господарят на тези зли сили се нарича Сатана. Досега сме били
напълно неспособни да спрем силите на Сатана, тъй като никога не сме разбирали
неговите идентичност и природа. За да изкореним злото и да
сложим край на грешната история, и да навлезем в ерата на доброто, първо трябва
да изобличим мотивацията и произхода на Сатана, и да проследим разрушенията, които
е причинил в живота на човечеството. В това изложение ще изясним тези въпроси.
Раздел 1
КОРЕНЪТ НА ГРЕХА
Никой не е
познавал коренът на злото. Въз основа на Библията, християните се придържат и
до днес към неясното вярване, че грехът се корени в ядене на плод от Адам и Ева,
откъснат от Дървото за познаване на
добро и зло. Някои вярват, че това бил буквален
плод. Други смятат, че плодът е символ. Нека разгледаме Библейската версия за
човешкото грехопадение и различните тълкувания, за да достигнем до едно цялостно
обяснение.
1.1. Дървото на живота и Дървото за познаване на добро и
зло
Адам и Ева извършили
грехопадение изяждайки плод от Дървото за познаване на добро и зло. Много
християни и до днес смятат, че това бил истински плод. Но би ли могъл Бог, любящият родител на човечеството, да създаде един
толкова примамлив плод, който да причини грехопадение[1].
Би ли го поставил на място, на което неговите деца да го достигнат толкова
лесно? Освен това, Исус казвал: "Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което
излиза от устата, то осквернява човека."[2].
Как тогава, храна може да причини грях?
Човечеството е
задушено от изначалния грях, наследяван
от предците. Как храна може да е причина за грях, който се предава от поколение
на поколение?
Единственият начин, да се наследи, е ако се предава чрез кръвната линия.
Изяждане на нещо може да предизвика заболяване, което не се предава вечно на
потомците.
Има такива, които
вярват, че Бог създал плода на Дървото за познаване на добро и зло и заповядал
на Адам и Ева да не ядат от него, за да изпита тяхното послушание. Би ли постъпил така безмилостно Богът на любовта,
причинявайки смъртта на хората? Адам и Ева са знаели, че в мига, в който
вкусят от плода, ще умрат, защото Бог така им казал. Но въпреки това, те го
изяли. Не им липсвала храна и
не биха рискували живота си, пренебрегвайки заповедта на Бог, само за някое лакомство.
Ето защо, можем да заключим, че плодът от Дървото за познаване на добро и зло
не бил обикновен плод. По-скоро той трябва да е бил нещо невероятно
съблазнително и примамливо, че дори страхът от смъртта не ги е възпрял да
посегнат към него.
Ако това не е бил материален плод, тогава трябва да е
символ, олицетворяващ нещо друго. Защо тясно да се придържаме към буквално интерпретиране на плода, след
като много неща в Библията са предадени чрез символи и метафори? Добре е, ако
се отърсим от едно толкова тесногръдо и остаряло разбиране на вярата.
За да разберем
какво представлява плодът от Дървото за познаване на добро и зло, нека първо
разгледаме Дървото на живота,
намиращо се до Дървото за познаване на
добро и зло в Едемската градина[3]. Когато осъзнаем значението на Дървото
на живота, ще разберем и значението на Дървото за познаване на добро и зло.
1.1.1 Дървото на
живота
Според Библията,
надеждата на грешните хора е да се доближат или да достигнат Дървото на живота: „Отлагано ожидане изнемощява сърцето. А постигнато
желание е Дърво на живота.”[4].
Надеждата на израилтяните от епохата на Стария завет била Дървото на живота.
Също и надеждата на всички християни от Исус до наши дни била да достигнат и да
се „присадят“ към Дървото на живота: „Блажени, които изперат дрехите си,
за да имат право да дойдат при Дървото на живота, и да влязат през портите на
града.”[5].
След като заветната
надежда на човечеството е Дървото на живота, можем да направим извод, че и
надеждата на Адам също била Дървото на живота.
Писано е, че след грехопадението
Бог затворил пътя на Адам към Дървото на живота, поставяйки херувим с огнен меч
да го пази[6].
От това можем да заключим, че мечтата на Адам, преди Грехопадението била Дървото на живота. Той
бил изгонен от Едемската градина, без да осъществи своята мечта - Дървото на
живота. За грешните хора, от тогава до сега,
то останало неизпълнена мечта.
Каква е била мечтата на
Адам докато бил незрял и израствал към съвършенство? Той трябва да е копнеел да
стане човек, постигнал идеала на Божието сътворение, да израстне до
съвършенство без да съгреши. Дървото на живота фактически
символизира човек, който напълно е осъществил идеала на сътворението.
Съвършеният Адам е трябвало да бъде този идеален човек. Ето защо, Дървото на
живота е символ на съвършения Адам.
Ако Адам не бе съгрешил и бе достигнал Дървото на живота,
всички негови потомци щяха също да достигнат Дървото на живота. Те щяха да
изградят Небесното царство на земята. Но Адам съгрешил и Бог затворил с огнен
меч пътя му към Дървото на живота. От тогава, независимо от усилията на грешните
хора да възстановят идеала на Сътворението, Дървото на живота остава една
недостижима мечта. Обременени от изначалния грях, грешните хора не могат да
изпълнят идеала за Сътворението и да станат Дървета на живота само със собствени
усилия. За да бъде постигнат този идеал, на земята трябва да се появи човек,
въплътил идеала за Дървото на живота. И тогава цялото човечество да бъде „присадено“
към този човек[7],
за да стане едно с него. Исус беше човекът, дошъл като Дърво
на живота. Исус е Дървото на живота, за което жадували вярващите от
епохата на Стария завет[8].
От времето, когато Бог с огнен меч препречил пътя на Адам
към Дървото на живота, то не може да бъде достигнато, ако преди това пътя към него не бъде
разчистен. В деня на
Петдесятница, огнени езици слезли над светците и те се изпълнили със Светия дух[9].
Това събитие отбелязва освобождаването на пътя от огнения меч, появил се като "огнени езици",
предшестващи изливането на Светия дух. Той отваря пътя на човечеството към Исус
- Дървото на живота, за „присаждане“ към Него.
Християните са присадени към Исус само духовно. Ето защо,
дори децата на най-отдадените християни наследяват грях, който трябва да бъде
изкупен. Дори и най-големите светци не са освободени от изначалния грях.[10]
По тази причина, Христос трябва да дойде отново на земята като Дърво на живота.
Присаждайки цялото човечество към Себе си, Той трябва да опрости напълно
изначалния грях на хората. Затова, християните очакват с нетърпение Дървото на
живота, което в книгата Откровение, символизира Христос по време на Второто
Пришествие[11].
Целта на Божието провидение
за спасение е да поправи грешката за достигане Дървото на живота в Едемската
градина, като осъществи Дървото на живота, споменато в Откровение на Йоан.
Поради Грехопадението, Адам не успял да реализира идеала за първото Дърво на
живота[12].
За да спаси грешното човечество, в Последните дни, Исус – “Последният Адам”[13],
трябва да дойде отново като Дърво на живота.
1.1.2. Дървото за познване надобро и зло
Бог не е създал Адам
да бъде сам. Той създал и Ева за негова съпруга. В Едемската градина е имало
дърво, символ на съвършения мъж, би трябвало да има и дърво, което символизира
жена, напълно постигнала идеала на Сътворението. Дървото за познаване на добро и зло стои до Дървото на живота[14],
то представя идеалната жена, съвършената Ева.
В Библията Исус се
представя метафорично чрез лоза[15]
и клони[16].
По същия начин, за да ни се загатне тайната на човешкото Грехопадение, Бог
използва двете дървета като символ на съвършените Адам и Ева.
1.2. Личността на Змията
В Библията
четем, че змия изкушила Ева да извърши грях[17].
Какво символизира тази змия? Нека разследваме истинската й идентичност, позовавайки се на историята в
Битие.
Змията, описана в
Библията, е духовно същество, способно
да разговаря с хората. Тя причинила грехопадението.
Освен това, тази змия знаела Волята на Бог, който изрично забранил на хората да
ядат плода на Дървото за познаване на
добро и зло. Това също е неопровержимо доказателство, че тази змия била символ
на духовно същество.
Писано е:
“И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и Сатана, който
мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и
ангелите му.” ----
Откровение 12:9
Този „древен змей” е тази
старовременна змия , която изкушила Ева в Едемската градина. След като живяла
на Небето, но била прогонена на земята,
тази змия, символизираща Дявола или Сатаната, трябва да е била духовно
същество. Фактически,
от Грехопадението насам, Сатана непрестанно
обръща сърцата на хората към злото. Тъй като Сатана е духовно същество,
змията, която го символизира, също трябва да е такова. Тези нишки от Библейски
доказателства са потвърждение, че
змията, която изкушавала Ева, не е животно, а символ на духовно същество.
Възниква въпрос,
дали духовното същество, изобразено като змия, съществувало преди сътворението на
Вселената или било създадено като част от нея. Ако това създание е съществувало
преди сътворението и е имало цел, противоположна на Божията, то конфликтът
между доброто и злото във Вселената е неизбежен и вечен. Тогава, Божието
провидение за възстановяване би било напразно. Освен това, монотеизмът, според
който всичко във Вселената е създадено от един Бог, би бил безпочвен. Еднинственото правилно заключение е, че духовното
същество, представено като змия, било създадено с добра цел, но съгрешило и се
превърнало в Сатана, противник на Бог.
Кое духовно същество от
Божието творение може да разговаря с хората, разбира Божията Воля и е живяло на
Небето? Кое духовно същество, дори след своето падение и деградация към зло, може
да преодолява времето и пространството, за да доминира над човешката душа? Няма
други същества, надарени с такива способности, освен ангелите. Стихът: “Защото, ако Бог не пощади
и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги
предаде да бъдат вардени за съд”,[18]
подкрепя твърдението, че змията,
която изкушила хората и съгрешила, била ангел.
Змията има раздвоен език. Той е символ за противоречиви думи
и двуличен живот. Змията увива тялото си около жертвата, преди да я погълне,
метафора за някой, който впримчва другите за своя изгода. По тези причини,
Библията оприличава на змия ангелът, който изкушил хората.
1.3. Падението на ангелът и падението на хората
Ясно е, че змията, която подмамила хората да съгрешат, била
ангел и че той се превърнал в Сатана, след Грехопадението. Нека сега разгледаме
точно какъв бил грехът извършен от ангелът и хората.
1.3.1 Престъплението на ангела
“...и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото
си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки, за съда на великия ден.
Както Содом и Гомора и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха
на блудство и изпадаха в противоестествени пороци, са поставени за пример, като
носят наказанието на вечния огън”( Юда 6-7)
От този пасаж
можем да направим извод, че падението на ангелът е резултат от
противоестествена сексуална връзка.
Прелюбодеянието е престъпление, което не може да бъде
извършено самостоятелно. С кого ангелът извършил незаконен сексуален акт в
Едемската градина? За да разбулим тази мистерия, нека разгледаме какъв грях са извършили
хората.
1.3.2 Престъплението на хората
Четем, че преди грехопадението
Адам и Ева били голи и не се срамували[19].
Но след грехопадението, те се срамували от голотата си и съшили препаски от
смокинови листа, за да покрият срамните си
части[20]. Ако престъплението им било
изяждане на обикновен плод от дърво, наречено Дърво за познаване на добро и
зло, то те биха покрили ръцете или устата си. В човешката природа е заложено да се срамуваме от
злодеянията си и да искаме да ги прикрием. Ето защо, покриването на половите
органи показва, че срамът идва срамът от тях, а не от устата. В Йов 31:33 се казва: “Ако съм
покривал престъпленията си както Адам, като съм скривал беззаконието си в
пазухата си...”[21],
Адам покрива половите си части след грехопадението. Това показва, че неговият
позор е в половия му орган. Сексуалните
органи на Адам и Ева са били източникът на техния срам, тъй като те са били
инструментът на грешното им деяние.
Кое е това
действие, което човек е готов да извърши,
дори с риск за живота си? Това не би могло да бъде нищо друго, освен действие, породено
от любов. Целта на Божието Творение, заложена в благословиите “плодете се и се
множете”[22],
може да бъде постигната единствено чрез любовта. Съответно, от гледна точка на
Божията цел на Сътворението, любовта трябва да бъде най-съкровеният и свещен
акт. Но тъй като точно сексуалният акт станал причина за грехопадението, хората
се отнасят към него със срам и дори с презрение. В заключение, грехът на хората бил незаконен
сексуален акт.
1.3.3 Незаконният сексуален акт между ангела и хората
Дотук бе разяснено, че ангел прелъстил хората да съгрешат и че падението на
ангела и човешките предци било причинено от незаконна сексуална любов. Хората и
ангелите са единствените духовни същества във Вселената, които са способни да
имат любовни отношения. Можем да заключим,
че незаконната сексуална връзка включва ангела и човешките предци.
Исус
казва: “Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си”[23].
След като дяволът и Сатана са идентични[24],
можем да кажем, че хората са потомци на Сатана, “старовременната змия”, която изкушила
хората. При какви обстоятелства те станали потомци на грешния ангел Сатана? Имало
е незаконна сексуална връзка между него
и нашите предци. В резултат от тази връзка, цялото човечество е от потомствената
линия на Сатана. Св. Павел пише: “...и не само те, но и ние сами, които имаме Духа
в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч,
изкупването на нашето тяло.”[25]
Той осъзнава, че ние, грешните хора, произлизаме от потомството на Сатана, а не
от Бог. Йоан Кръстител
укорява хората, наричайки ги “рожби ехиднини”[26].
Това означава деца на Сатана. Исус казва на книжниците и фарисеите: “Змии!
Рожби ехидни! Как ще избегнете осъждането в пъкъла?”[27].
Тези стихове потвърждават, че сме потомци от незаконна сексуална връзка между
ангелът и човешките праотци. Фактически, това е основата на човешкото грехопадение.
1.4. Плодът на Дървото за познаване на добро и зло
Видяхме, че Дървото за познаване на добро и зло символизира
Ева. А какво символизира
плодът на дървото? Това е любовта на Ева. Както едно дърво се размножава
чрез плодовете си, така и Ева
е т рябвало да роди деца на доброто чрез своята свята любов. Но вместо това, тя
ражда деца на злото чрез сатанинската любов. Ева била създадена незряла; тя трябвало да достигне
пълната си зрялост, след като премине през период на израстване. Ето защо било
възможно, чрез своята любов тя да даде или добър, или лош плод. Любовта на Ева
е изобразена чрез плода на Дървото за познаване на добро и зло, а Ева – със
самото дърво.
Какво символизира
изяждането плода от това дърво? Когато изядем нещо, то става част от нас. Ева трябвало да изяде плод на доброто, консумирайки любов с
център Бог. Така е щяла да наследи Божията същност и да даде начало на добра потомствена
линия. Тя обаче, “изяла” плода на злото, консумирайки зла любов с център
Сатана. Тя получла елементи от неговата зла природа и размножила злата потомствена
линия, от която произлиза и нашето грешно общество. Следователно, изяждането от
Ева на плода от Дървото за познаване на добро и зло означава, че тя е влязла в
сатанински любовни отношения с ангела, които я обвързали в кръвна връзка с
него.
Бог проклeл падналия ангел: “И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това,
проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по
корема си и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.”[28].
“По корема си ще се влачиш” означава, че ангелът ще стане жалко същество,
неспособно да изпълнява изначалното си предназначение. Да “яде пръст” означава,
че откакто ангелът е бил прогонен от Небето[29],
той бил лишен от елементите на живота, идващи от Бог. Вместо това е трябвало да се препитава
с елементи на злото, пожънати от грешния свят.
1.5. Коренът на греха
От по-горното подробно обяснение на
цитатите от Библията разбираме, че коренът на греха не се състои в изяждане на плод, от първите човешките
предци, а че те са имали незаконна сексуална връзка с ангел (символизиран от
змия). В следствие на това, те са станали неспособни да дадат начало на Божие добро
потомство, а вместо това размноожили злото потомство на Сатана.
Има достатъчно доказателства, които ни помагат да осъзнаем,
че коренът на човешкото грехопадение се крие в сексуалната аморалност. Първородният
грях се предава от поколение на поколение. Това е така, защото коренът на греха
е утвърден в сексуалните отношения, които обвързват хората в потомствена връзка.
Освен това, религиите, които
подчертават нуждата грехът да бъде пречистен, разглеждат прелюбодейството като
основен грях и за да го обуздаят, проповядват добродетелите целомъдрие и
въздържание. Това показва, че коренът на греха е скрит в похотливите човешки
желания. Израилтяните
са практикували обрязване като условие за пречистване. Коренът на греха лежи в
кръвта на злото (придобита вследствие на нечист акт), която прониква в нашето
същество.
Сексуалната
разпуснатост е причина за падение на голям брой герои, патриоти и нации. Дори и
при най-прославени хора, коренът на греха – незаконните сексуални желания –
постоянно действа в техните души, понякога без самите те да съзнават това. Можем да изкореним всяко друго
зло чрез морал, установен от религията, изпълнявайки образователни програми или
реформирайки социално-икономическите системи. Но никой не може да възпре чумата на сексуалната разпуснатост,
която взима връх все повече с развитието на цивилизицията, с удобния и
безразличен начин на живот. Ето защо, надеждата за идеален свят ще си остане напразна мечта,
докато злото не се отстрани из основи. Христос, при своето Второ пришествие,
трябва да разреши този проблем веднъж завинаги.
Раздел 2
МОТИВАЦИЯ И ПРОЦЕС НА ГРЕХОПАДЕНИЕТО
Движещата сила за човешкото грехопадение
бил ангелът, който, както вече видяхме, е изобразен чрез змия, изкушила Ева. Ето защо, преди да разберем мотивацията и процеса
на грехопадението, първо трябва да разгледаме природата на ангела.
2.1. Ангелите, тяхната мисия и връзката им с хората
Както всички неща, ангелите били създадени от Бог. Той ги сътворил преди всичко друго. В Библейския
разказ за сътворението на Небето и Земята откриваме, че Бог говори в
множествено число: “Нека създадем човека по наш образ и подобие”[30].
Това не е защото Бог се обръща към Себе си като към Светата Троица, както много
теолози тълкуват този стих. По-скоро,
Той говорил на ангелите, които създал преди хората.
Бог е създал
ангелите, за да бъдат Негови приближени,
да Му помагат при сътворението и поддържането на Вселената. В Библията откриваме много случаи,
когато ангели работят по Волята на Бог. Ангели предали на Авраам благословията
на Бог[31];
ангел възвестил зачеването на Христос[32];
ангел освобождил Петър от оковите в затвора и го завел в града[33].
Ангелът, който
придружавал Йоан в книгата Откровение, нарича себе си “слуга”[34],
а в Евреи, ангелите са представени като “служебни духове”[35].
Библията често описва ангели, които почитат и възхваляват Бог[36].
Нека разгледаме
връзката между хората и ангелите от гледна точка на Принципите на Сътворението.
Тъй като Бог създал хората като Свои деца и им дал право да владеят над цялото
Творение[37],
ние също трябва да управляваме и ангелите. В
Библията пише, че хората имат право да съдят ангелите[38].
Много хора, които общуват с духовния свят, са виждали тълпи от ангели да
придружават светците в Рая. Това илюстрира факта, че мисията на ангелите е да
служат на хората.
2.2. Духовно и физическо Грехопадение
Бог създал хората като: духовно “Аз” и физическо “Аз”. Затова грехопадението става в две измерения: духовно
и физическо. Падението, вследствие на сексуалната връзка между ангела и Ева, е духовно грехопадение, докато падението,
вследствие на сексуалната връзка между Ева и Адам, е физическо грехопадение.
Как е възможен акт на
страстна любов между ангел и човек? Всички емоции и възприятия, изживявани между
човек и дух, са абсолютно същите като тези, изживявани между мъж и жена. Без
съмнение, сексуални отношения между ангел и човек са възможни.
Това става ясно от
следните примери.
Има редица случаи,
в които хора на земята водят брачен живот с духовни същества. В Библията е описана
история, при която ангел се бори с Яков и му изкълчва бедрото[39].
Ангели посещават семейството на Авраам и ядат храна от телешко, мляко и извара[40].
Също така, двама ангели идват в дома на Лот и ядат от безквасния хляб, който
той им предлага. Когато хората от града виждат ангелите, те се изпълват с
похотливи желания и заобиколят къщата на Лот, като крещят: “Къде са мъжете,
които дойдоха при теб тази вечер? Пусни ни ги, да ги познаем.”[41]
2.2.1. Духовно Грехопадение
Бог създал ангелския
свят и поставил Луцифер[42]
в позиция на архангел. Луцифер е бил посредник за Божията любов към ангелския
свят, както Авраам бил носител на Божията
благословия за израилтяните. В
тази позиция, Луцифер обсебил любовта на Бог.
Когато Бог създал хората като Свои деца, Той ги обича много повече, отколкото Луцифер,
който бил в позиция на слуга. Истината е, че любовта на Бог към архангела, не
се била променила; тя била същата любов както преди създаване на хората. Но
след като Луцифер видял че Бог обича Адам и Ева повече, имал чувството, че
любовта на Бог към него е намаляла. Тази ситуация е подобна на Библейската
притча за работниците и лозето[43].
Въпреки че работниците, които се трудили от сутринта, получили обещаното им
възнаграждение, те се почувствали ощетени, когато видели, че дошлите по-късно и
работили по-малко време нови работници, получили същата надница. Луцифер, мислейки, че получава
по-малко любов, отколкото заслужава, искал да се домогне до същата централна позиция
в човешкото общество, на каквато се радвал в ангелския свят като посредник на
Божията любов. Ето защо, той изкушил Ева. Това била мотивацията за духовното грехопадение.
Всичко във
Вселената е създадено да бъде управлявано от Бог чрез любов. Ето защо, любовта
е източникът на живота, ключът към щастието; същината на идеала, към който се
стремят всички създания. Колкото повече любов получава някой, толкова по-красив
става той в очите на другите. Когато ангелът, създаден като слуга на Бог, видял
Ева, Божията дъщеря, естествено е тя да му изглежда много красива. Още по-примамлива и възбуждаща
му се е сторила нейната любов, когато Луцифер усетил, че тя се поддава на
изкусителните му увещания. От този момент, той започнал да я съблазнява с
намерение да я притежава, независимо от последиците. Луцифер, който напуснал полагащата му се позиция
поради силното си желание, и Ева, която искала да й се отворят очите и да стане
като Бог[44],
преди да е дошло времето за това, създали обща база и влезли във връзка на
даване и приемане. Силата на непринципната любов, генерирана от това действие,
ги довела до незаконна сексуална връзка на духовно ниво.
Всички същества, по
силата на Принципа, са устроени така, че когато се свържат в любов, обменят
елементи. Когато Ева станала едно с Луцифер, тя получила от него определени
елементи.
Първо, наследила чувството
на ужас, идващ от угризенията на гузната съвест, тъй като е нарушил Целта на сътворението.
Второ – наследила неговата мъдрост, чрез която разбрала, че не Луцифер, а Адам бил
предопределен да й бъде съпруг.
Позицията на Ева била
такава, че получила знания от Архангела, още незряла и неопитна. Докато архангела
вече бил в положение на ангелска зрялост.
2.2.2. Физическо Грехопадение
Съвършени, Адам и Ева трябвало да останат вечни съпруг
и съпруга в любовта на Бог. Но Ева, със своята незрялост, влязла в незаконна
сексуална връзка с Архангела и след това се свързала с Адам като негова съпруга. Така
Адам също съгрешил докато бил все още незрял. Тези прибързани съпружески
отношения в сатанинска любов между Адам и Ева представляват физическо грехопадение.
Както споменахме по-горе, чрез духовното грехопадение с архангела,
Ева получила неговите чувства на ужас от угризенията на гузната му съвест и
ново познание, че не архангелът, а Адам бил предопределен за неин съпруг. Тогава, Ева изкушила Адам с надежда,
че свързвайки се с него, предопределения за неин съпруг, би могла да се
освободи от ужаса и отново да се върне при Бог. Това била мотивацията на Ева,
довела до физическо грехопадение.
След като Ева се обединила
с архангела в незаконна сексуална връзка, тя застанала в позиция на архангел
спрямо Адам. Ето защо той, който все още получавал любовта на Бог, й се сторил
много привлекателен. Гледайки на Адам като на единствен шанс да се върне към
Бог, Ева го изкушила, играейки същата роля като тази, с която архангелът я подмамил. Адам се поддал и двамата създали обща база, започвайки връзка
на даване и приемане. Силата на непринципната любов, породена от тази връзка, накарала
Адам да напусне изначалната си позиция и ги събрала в незаконна физическа сексуална
любов.
Когато Адам и Ева станали
едно, Адам наследил от нея всички елементи, които тя получила от архангела. Тези
елементи се предали на следващите поколения чрез кръвната линия. Какво би станало, ако Адам бе постигнал съвършенство, без
да се поддаде на изкушението на Ева? Провидението за въстановяване на Ева щеше
да бъде относително лесно, защото макар че тя съгрешила, Адам все още щеше да е
непокварен като неин съвършен субект-партньор. За нещастие, Адам също съгрешил и
цялото човечество размножава греха до днес, продължавайки потомството на
Сатана.
Раздел 3
СИЛАТА НА ЛЮБОВТА, СИЛАТА НА ПРИНЦИПА И БОЖИЯТА ЗАПОВЕД
3.1. Силата на любовта и силата на Принципа в процеса на грехопадението
Хората са създадени
чрез Принципа и трябва да живеят съгласно Него. Ето защо, не може силата,
заложена в Принципа, да отклони човек от пътя на самия Принцип и да причини неговото
падение. Това може да се сравни с влак,
който не може да излезе извън релсите, освен ако няма повреда в линията или в
локомотива, или някаква външна сила, по-мощна от влака, се удари в него и го
отклони в друга посока. По същия
начин, силата на Принципа,
заложена у хората, направлява техния растеж в правилна посока. Но ако са
подложени на по-мощна сила от друга посока, имаща непринципна цел, те със
сигурност ще съгрешат.
Единствено силата на любовта
е по-мощна от тази на Принципа. Докато човек е в период на незрялост е възможно
силата на непринципната любов да причини неговото падение.
Защо силата на любовта е по-голяма от силата на Принципа?
Защо Бог я направил по-голяма, след като това отваря възможност силата на
непринципната любов при незрял човек да причини неговото падение?
Според Принципите
на Сътворението, любовта на Бог е Субект за всички видове любов, протичащи през
четирипозиционната основа, която се установява, когато участниците в нея
изпълнят целта на трите обекта, чрез динамична любов помежду си. Без любовта на Бог, не може да се изгради истинска четирипозиционна
основа. Без Неговата любов няма как да постигнем целта, с която сме създадени.
Любовта е извор на нашите живот и щастие.
Макар че Бог създал
хората възоснова на Принципа, Той ги управлява чрез любовта. Следователно, за
да може любовта да изпълни предназначението си, нейната сила трябва да е
по-голяма от силата на Принципа. Ако силата на любовта е по-слаба от тази на Принципа,
Бог няма да е в състояние да управлява и води хората, с любов; по-скоро бихме
държали повече на принципите, отколкото на любовта на Бог. Поради тази причина, Исус се
опита да издигне своите последователи с истина, но любовта е тази ги спаси.
3.2. Защо Бог дал заповедта като обект на вярата
Защо Бог подхранвал вярата
на Адам и Ева, давайки им заповедта “Не яжте от плода?” В степента на
незрялост, Адам и Ева не могли директно да бъдат направлявани от Бог чрез любовта.
Тъй като силата на любовта е по-голяма от силата на Принципа, Бог предвидил, че
ако те създадат обща база с архангела, имало вероятност да бъдат победени от
силата на изкривената, непринципна любов и да съгрешат. За да предотврати това,
Бог дал заповедта на Адам и Ева, за да ги предпази от евентуална неправилна
връзка с архангела. Без значение колко силна може да е любовта на архангела,
ако Адам и Ева бяха останали верни на Божията заповед, създавайки обща база с
Бог и влизайки във връзка с Него, силата на непринципната любов на архангела нямаше
да им повлияе и те никога нямаше да съгрешат. Трагедията е, че Адам и Ева не се
вслушали в думите на Бог, а образували
обща база с архангела. Ето защо, силата на непринципната любов ги отклонила от
предначертаното.
Бог не дал заповедта
на незрелите хора единствено, за да ги предпази от падение. Той искал те да се
радват на господството си над естествения свят, включително и над ангелите,
като наследят творческата Му природа. За да наследят тази Му способност, хората
трябвало да израстнат до съвършенство чрез вяра в Словото, което е тяхната част
от отговороността[45].
Бог дал заповедта
не на архангела, а единствено на хората. Той искал да издигне достойнството на
хората съглсно Принципите на Сътворението, което им дава право на деца на Бог и
господство над ангелите.
3.3. Периодът, през който заповедта била необходима
Щеше ли заповедта на
Бог „не яжте от плода“ да остане вечно? Втората Божия благословия трябва да
бъде изпълнена, като Адам и Ева навлязат в пряко Божие господство и създадат
семейство като истински съпруг и съпруга, в което да родят и отгледат деца в
любовта на Бог[46].
Всъщност, Принципът позволява на хората да „ядат от плода“, след като достигнат
пълна зрялост.
Силата на любовта
е по-голяма от силата на Принципа. Ако Адам и Ева бяха достигнали съвършенство,
ако бяха станали жертвоготовни съпруг и съпруга, живеейки в сферата на пряко
Божие господство, в абсолютната сила на Неговата любов, то тяхната съпружеска
любов също щеше да стане абсолютна. Няма човек, нито сила във Вселената, която
да разруши този съюз на любовта. От този момент нататък, Адам и Ева никога не
биха съгрешили. Нямаше да
има начин, любовта на архангела, подчинен на хората, да раздели Адам и Ева,
защото съпружеската им любов щеше да бъде здраво споена от Бог. Ето защо, Божията заповед “Не яжте от плода!” е
забрана за тях, единствено в периода на тяхната незрялост.
Раздел 4
ПОСЛЕДИЦИ ОТ ЧОВЕШКОТО ГРЕХОПАДЕНИЕ
Какви са последиците от духовното и физическото
Грехопадение на Адам и Ева за цялата Вселена, включително за човечеството и за ангелите?
Нека обсъдим някои от най-сериозните последствия.
4.1. Сатана и грешното човечество
Сатана е име, дадено на архангел
Луцифер след неговото падение. Със своето прегрешение, първите човешки предци
се обвързали с Луцифер чрез кръвна линия. Те образували четирипозиционна основа
със Сатана и така всички хора станали негови деца. Ето защо, Исус казал на хората: “Вие сте от баща дявола” и
ги наричал “змии, рожби ехиднини”[47].
Свети Павел пише: “и не само творението, но и ние, които имаме Духа в зачатък,
въздишаме за себе си и ожидаме осиновението си.”[48]. Това показва, че никой не принадлежи към потомството
на Бог. Вместо това, поради Грехопадението на човешките предци, хората
принадлежат към потомството на Сатана.
Ако Адам
и Ева бяха постигнали пълна зрялост и бяха създали четирипозиционна
основа с център Бог, светът на Божия суверенитет щеше да бъде установен по
онова време. Но все още незрели, те съгрешили и създали четирипозиционна основа с център
Сатана. Вследствие на това, светът преминал под суверенитета на Сатана. Ето защо, Библията нарича Сатана
“князът на този свят” и “богът на този свят”[49].
Когато Сатана завладял
хората предопределени да станат господари на Творението, той получава и
господство над всичко във Вселената. Ето защо е писано, че “създанието с
усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове….понеже знаем, че
цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи досега.”[50]. Тези стихове описват агонията на
Творението под господството на Сатана, което очаква появата на безгрешни хора, усъвършенствали
изначалната си природа; то жадува за деня, в който те ще победят Сатана и ще господстват
с любов.
4.2. Действията на Сатана в човешкото общество
Сатана непрекъснато обвинява хората пред Бог, както прави
и с Йов, за да ги завлече в ада[51].
Но дори той не може да
върши злите си дела, ако не намери обект–партньор, с когото да създаде обща
база, чрез действие на даване и приемане. Неговите обект–партньори са зли
духове в духовния свят. Техни обект-партньори са съзнанията на злите хора на
Земята, а самите злодеяния се извършват чрез техните физически тела.
Следователно, силата на Сатана се прокарва чрез духове на злото, а се изразява
в действията на хора на Земята. Например, Сатана обзел Юда Искариотски[52],
а Исус веднъж нарекъл Петър “Сатана”[53].
В Библията духовете на зли хора на Земята биват наричани “ангели на дявола“[54].
Небесното царство на
Земята[55]
е възстановен свят, в който никой не се поддава на подстрекателствата на
Сатана. За да се осъществи този свят, цялото човечество трябва да елиминира
предпоставките за обща база със Сатана, да възстанови общата си база с Бог и да
влезе с Него във връзка на даване и приемане. Пророчеството, че в Последните дни Бог ще хвърли
Сатана в бездна и ще го заключи[56]
показва, че Сатана ще бъде напълно неспособен за каквато и да е дейност, след
като няма да има нито едно негово подобие, с което да се свърже. За да унищожим общата си база със Сатана и да можем
да го съдим[57],
трябва да разберем неговата идентичност и престъпление, и да го обвиним пред
Бог.
Тъй като Бог
надарил хората и ангелите със свобода, Той не може да ги възстанови със сила. Хората
по своя собствена воля трябва да доведат Сатана до доброволно подчинение, чрез следване
Словото на Бог и изпълнение на своята отговорност. Само по този начин можем да
бъдем възстановени до изначалния идеал, целта на Бог по време на Сътворението.
Тъй като Бог провежда Своето провидение съгласно Своите Принципи, историята на възстановяването
е удължавана многократно[58].
4.3. Доброто и
злото от гледна точка на целта
Вече дефинирахме доброто и злото[59],
сега нека изследваме тяхната природа от гледна точка на целта. Ако Адам и Ева
се бяха обичали по начина, желан от Бог и бяха установили четирипозиционна
основа с център Него, щяха да поставят начало на добър свят. Но когато се свързали
в любов с цел, противоположна на Божията и изграждили четирипозиционна основа с
център Сатана, те създали свят на злото. Това показва, че макар елементите и действията на
доброто и злото да изглеждат по един и същ начин, тяхната истинска природа се
познава по плодовете им. Плодовете, които дават, зависят от различната цел,
която преследват.
В много случаи, определени аспекти на човешката
природа, считани по принцип за зли, на практика са добри, ако тяхната цел е
Волята на Бог. Нека взезем за пример желанията. Желанията, които хората често считат за грешни, всъщност са
дар от Бог. Целта на Сътворението е радост и тя е възможна само ако изпълним някое свое желание. Ако нямаме желания,
никога няма да изпитваме радост. Ако нямаме желания, няма да сме вдъхновени да
получим Божията любов, да живеем, да вършим добри дела, и да се развиваме.
Следователно, без желания, няма да бъде постигната нито Божията цел за Сътворението,
нито ще бъде изпълнено Провидението за възстановяване. Уредено, хармонично и
процъфтяващо общество би било невъзможно.
Желанията, като част
от дадената ни от Бог природа, са добри, когато дават плодове за целта на
Божията Воля; и са зли, когато носят
плодове за волята на Сатана. Въз
основа на това, можем да направим извод, че този свят на злото ще бъде
възстановен към добро и ще се превърне в Небесно царство на земята, ако промени
своята посока и цел, съгласно думите на Христос[60].
Ето защо, Провидението за възстановаване
може да бъде разглеждано като процес на смяна на посоката на грешния свят от настоящата
му сатанинска цел, към цел, насочена за изграждане на Небесното царство -
Божият идеал за Сътворението.
Всеки стандарт
на доброто, установяван в курса на Провидението за възстановяване, не е
абсолютен, а относителен. Във всеки определен период от историята, покорното
съгласие с господстващата доктрина е считано за добро, а опозиционното
поведение – за зло. Новите епохи въвеждат нови форми на управление и доктрини,
с нови цели и нови стандарти за добро и зло. За привържениците на определена
религиозна традиция или философска школа, добро – е съгласието с наставленията,
докато несъгласието с тях е зло. Но когато в доктрината или философията се
извършат промени, в съответствие с новата й цел, се променя също и стандартът за
добро и зло.
По същия начин, когато привърженик на някоя религия
или философия, премине към друга такава, за него естествено се променят целта и
стандартът за добро и зло.
Конфликти и революции непрекъснато разтърстват
човешкото общество, главно поради продължителните промени в стандартите за
добро и зло, при които хората преследват различни цели. Но все пак, през безкрайните цикли на конфликти и
революции в историята, хората са търсели абсолютното добро, за което жадува изначалното
им съзнание. Конфликтите и революциите непрекъснато ще продължават в грешното
човешко общество, тъй като хората, търсещи тази абсолютна цел, няма да спрат,
до крайното установяване света на доброто. Стандартът на доброто ще
остане относителен, само докато протича процесът на възстановяване.
Когато един ден
сатанинският суверенитет бъде премахнат от Земята, Бог, Вечният и Абсолютният,
надхвърлящ времето и пространството, ще установи Своя суверенитет и Своята
истина. В този ден, Божията истина ще бъде абсолютна, а оттам и целта, на която
тя служи и стандартът на доброто, който поставя, ще бъдат също абсолютни. Тази
космическа, всеобхватна истина, ще бъде установена от Христос при Неговото
Второ пришествие.
4.4. Действията на добрите и злите духове
Под общият термин
“добри духове”, който използваме, се включват: Бог, духове на страната на Бог и добри ангели. “Зли духове” е обобщен
термин за Сатана и духове на негова страна. Действията на добрите и злите
духове, както добрите и злите дела, на пръв поглед изглеждат едни и същи, но
преследват противоположни цели.
Делата на добрите
духове подобряват душевното състояние на човека, увеличават чувствителността му
към спокойствие, мир и праведност, и дори подобрят здравето. Делата на злите
духове постепенно увеличават чувството на страх, безпокойство и егоизъм, и
причиняват влошаване на здравето. За
човек, който не е запознат с Принципа, ще е трудно да различи делата на
духовете, но по-късно, със сигурност ще разбере природата им по плодовете,
които носят. Тъй като грешният човек стои между Бог и Сатана, делата на добър
дух може да са съпътствани от неуловимо влияние и на зъл дух. В други случаи,
явления, които в началото започват като дела на зли духове, с течение на времето
могат да се слеят с дела на добри духове.
Ето защо,
разпознаването на духовете е много трудно за онези, които не разбират Принципа.
Жалко е, че религиозни инстанции осъждат, в своето невежество, делата на добри
духове, поставяйки ги редом с тези на злите. Това поставя тези вярващи в
опозиция спрямо Волята на Бог. В нашата
епоха, духовните явления са все по-често срещани. Докато религиозните водачи не
се научат да различават делата на добрите духове от тези на злите, те няма да
бъдат в състояние да напътстват и водят правилно хората, които имат духовни
преживявания.
4.5. Грях
Грехът е нарушение на Небесен закон, което
се извършва, когато човек установи обща база със Сатана, създавайки условия за
действие на даване и приемане с него. Има четири вида грях. Първият е
първородният грях. Грехът, който започва с духовното и
физическото грехопадение на нашите първи предци. Той е проникнал дълбоко в
нашата потомствена линия и е коренът на всички грехове. Вторият е наследственият грях.
Това е грехът, който наследяваме
от предците си, чрез общата ни потомствена линия. В десетте Божи
заповеди пише, че грехът на родителите се предава на потомците[61].
Третият е
колективният грях. Това е грехът, за който човек носи
отговорност като член на група, дори не лично той да е извършил грях, и да
не го е наследил от предците си. Пример за такъв грях е разпъването на Исус. Макар че главните свещеници и
някои книжници изпращат Исус на кръста, евреите и човечеството като цяло, са
натоварени с отговорността за този грях. Вследствие на това, евреите трябваше
да преминат през болезнено страдание, а човечеството като цяло, през изпитания,
до Второто пришествие на Христос. Четвъртият е индивидуалният грях, който се извършва от самия индивид.
Можем да оприличим първородният
грях, като корен на всички грехове, наследственият - като
стебло, колективният - като клони, а индивидуалният - като листа. Всички
грехове тръгват от първородния, който е техен корен. Без да изкореним
първородния грях, няма как напълно да се очистим от останалите. Никой човек не
е в състояние да изтръгне корена на греха, заровен далеч назад във времето.
Само Христос, който идва като корен и Истински родител на човечството, може да
го достигне и изкорени.
4.6. Основни характеристики на грешната природа
Ева наследила
от Архангела всички чувства и елементи, породени от неговото престъпление
спрямо Бог, когато се обвързала в кръвна връзка с Луцифер чрез сексуални
взаимоотношения. Съответно и Адам получил същите елементи и чувства, след като
Ева, влизайки в ролята на Архангела, го обвързала в сексуална връзка. Тези
склонности са основна причина за грешните тенденции у всички хора. Те са
основни характеристики на грешната
природа.
Главната мотивация,
която породила грешната природа, се крие в завистта на Архангела спрямо Адам, като
дете на Бог. Как било възможно да
съществуват чувства, като завист и ревност у Архангела, сътворен от Бог с добра
цел?
Изначалната природа
на Архангела е надарена с желания и интелект. Чрез интелекта си, той е в
състояние да сравни и забележи, че любовта на Бог към хората е по-голяма от
любовта към него. А тъй като са му присъщи и желания, у него съществува и
естествена жажда да бъде обичан от Бог повече. Това желание на сърцето, автоматично
се превърнало в завист и ревност.
Завистта е неизбежен вторичен продукт на изначалната природа, както сянката,
която имат всички осветени предмети.
Но когато хората достигнат
съвършенство, случайната завист никога не може да е причина за падение. Дълбоко в себе си, те ще съзнават, че притежание на
желан обект ще доведе до временно удовлетворение, нещо което не си струва, в
сравнение с агонията от саморазрушението, което това удоволствие ще причини. Затова,
те никога не биха извършили такова престъпление.
Свят, изпълнил целта на Сътворението, е общество,
изградено въз основа на органични взаимоотношения, силно напомнящи структурата
на човешкото тяло. Разбирайки, че падение на един индивид би причинило рухване
на целия организъм, обществото би предпазвало членовете си от подобно
саморазрушение. В такъв идеален свят, единичните чувства на завист, изникващи
от изначалната природа, ще бъдат използвани за прогрес на човечеството. Те
никога няма да бъдат причина за падение.
Основните
характеристики на грешната природа могат да бъдат разделени общо на четири
типа.
Първo, неспособност да се приеме гледната точка на
Бог. Главната причина за падението на Архангела била отказът му
да обича Адам със същото сърце и от гледната точка на Бог. Вместо това, той
ревнувал от Адам, което го накарало да изкуши Ева. Пример за тази характеристика
на грешната природа е завистта на придворен към любимеца на краля. Вместо
искрено да го уважава, като човек, който кралят обича, придворният му завижда.
Втората характеристика
на грешната природа е напускане на правилната позиция. В
желание да получи повече от любовта на Бог, Луцифер искал същата позиция в света
на хората, каквато имал в ангелския свят. Неправедното му желание било причина
той да напусне позицията си и да съгреши. Грешните желания тласкат
хората да преминат границата на правилното и допустимото, да се самозабравят, именно
поради тази основна характеристика на
грешната природа.
Третата е
обръщане на господството. Архангелът, който трябвало да бъде
подчинен на хората, вместо това завладял Ева. Тя от своя страна трябвало да
остави на Адам водещата роля, но вместо това доминирала над него. Разрушаването на
правилния ред наси горчиви плодове. Редът в човешкото общество се нарушава от
хора, които напускат полагащата им се позиция и обръщат реда на господство.
Непрестанното повтаряне на такива случаи се корени в тази основна
характеристика на грешната природа.
Четвъртата характеристика
на грешната природа е размножаване на престъплението. Ако
Ева не бе изкушила Адам след своята грешка, той щеше да остане непокварен.
Възстановяването само на Ева щеше да бъде относително лесно. Тя обаче предала своя
грях на Адам, съблазнявайки го. Склонността на злите хора да оплитат и
други в мрежа от престъпления, се крие в тази основна характеристика на
грешната природа.
Раздел 5
СВОБОДАТА И ЧОВЕШКОТО ГРЕХОПАДЕНИЕ
5.1. Значението на свободата от гледна точка на
Принципа
Какво означава истинската свобода? В светлината на
Принципа, се открояват три характеристики на свободата.
На първо
място – няма свобода извън Принципа. Свободата изисква наличие на свободна
воля, която от своя страна се изразява в свободни действия, съгласувани с тази
воля. Свободната воля и свободните действия са в отношения на вътрешна природа
и външна форма. Съвършена свобода се
постига, когато са в хармония. Ето защо, няма свободно действие, без свободна
воля; нито свободната воля е пълна, ако не е съпроводена от свободни действия. Свободни
действия се генерират от свободната воля, а свободната вола е израз на съзнанието.
Тъй като съзнанието на изначално безгрешен човек не действа извън Словото на
Бог, което е Принципът, такъв човек никога не би дал израз на свободна воля,
или би пристъпил към свободни действия, ако това не е в съзвучие с Принципа. Със
сигурност, свободата на истинския човек никога не се отклонява от Принципа.
Второ, няма
свобода без отговорност. Хората, създадени съгласно Принципа, могат да постигнат
съвършенство, само ако изпълнят своята отговорност чрез свободната си воля [62].
Съответно, човек, който следва целта на Сътворението, подтикван от свободната
си воля, непрестанно ще се стреми да изпълни своя дял от отговорността.
Трето, няма
свобода без добри резултати. Когато хората упражняват свободата си и изпълняват
своята отговорност, те се стремят да постигнат резултати, в съзвучие с Целта на
Сътворението и за радост Бог. Свободната воля непрекъснато се стреми към конкретни резултати чрез свободни действия.
5.2. Свободата и човешкото грехопадение
В заключение можем
да кажем, че не съществува свобода извън Принципа. Тя е съпътствана от
отговорност, заложена в Принципа и се стреми към постижения, които носят радост
за Бог. Свободните действия, породени от свободната воля, дават само добри
резултати. Ето защо, не е възможно свободата да е
причина за Грехопадението. Писано е, “че гдето е Господният Дух, там е
свободата.”[63]
Тази свобода е свободата на Изначалното съзнание.
Докато предупреждението на Бог да не ядат от плода на Дървото
за познаване на добро и зло било в сила, Адам и Ева трябвало да спазват тази
заповед доброволно и без намесата на Бог. Със сигурност, свободата на изначалното
им съзнание, което по природа е отговорно и се стреми към добро, ги е карала да
го спазват. Когато Ева
била на път да се отклони от Принципа, свободата на изначалното й съзнание породила
у нея чувство на страх и предчувствие за заплаха, за да я предпази. От грехопадението
насам, свободата на изначалното съзнание се стреми да върне хората обратно към
Бог. Действаща по такъв начин, не е възможно свободата да е причина за
човешкото Грехопадение. По-скоро
то е било причинено от по-голямата сила на непринципната любов, която задушавала
свободата на Изначалното съзнание.
Истината е, че в
резултатът от Грехопадението, хората загубили
свободата си. Но дори и у грешните
хора има живо зрънце Изначална природа, която се стреми към свобода и прави възможно
Бог да провежда Провидението за възстановяване. През историята, хората все повече се борят за свобода, дори с риск за
живота си. Това е доказателство, че се намираме в процес на възстановаване на
свободата си, отдавна загубена заради Сатана. Причината, поради която се
стремим към нея е за да подпомогнем отговорността, дадена ни от Бог, която е
основа, за да изпълним Целта на Сътворението.
5.3. Свободата, грехопадението и възстановянането
Вярно е, че хората били свободни да общуват с ангелите, създадени като
техни слуги. Но тъй като сърцето
и интелектът на Ева били все още незрели, когато била изкушена от архангелът,
тя била объркана емоционално и интелектуално. Въпреки че свободата на Изначалното
й съзнание събуждало у нея предчувствие за опасност, тя преминала границата и съгрешила,
тъй като силата на любовта между нея и архангела била по-голяма. Без
значение колко свободни били отношенията й с архангела, ако тя поддържаше
непоклатима вяра в Божията заповед и не се беше поддала на изкушенията, нямаше
да се появи силата на непринципната любов и Ева нямаше да съгреши. Ето защо, въпреки че свободата й
позволявала да общува с архангела и я довела
до прага на падението, не свободата е това, което я превело одвъд позволеното,
а силата на непринципната любов.
Тъй като на Ева й била дадена свобода да общува с
ангели, тя по естествен начин се свързвала с Луцифер. След като те създали обща
база и влезли в действия на даване и приемане, от тази връзка се породила сила
на непринципна любов, която станала причина за тяхното падение. И обратно, тъй като и грешните хора имат свобода да се свързват
с Бог, ако следват Словото на истината, ако
създадат обща база и влязат във връзка на даване и приемане с Него, то силата
на Принципната любов ще възроди Изначалното им съзнание. Всъщност, свободата, присъща на Изначалното
съзнание, жадува да развие напълно Изначалната природа. Ето защо, хората от
всички епохи отчаяно са се борили за свобода.
Поради грехопадението хората са невежи по отношение на
Бог и Неговото сърце. В следствие това невежество, човешката воля е неспособна
да преследва цели, носещи радост за Бог. Давайки на грешните хора “дух и
истина”[64]
(т.е. вътрешно и външно познание), в зависимост от съответната епоха в
Провидението за възстановяване, Бог постепенно възраждал сърцата им, жадуващи
за свобода на Изначалното съзнание. В следствие на този прогрес, се
възстановявала чувствителността на човешките сърца към Бог, засилвайки копнежа
им да живеят според Неговата Воля.
Също така, тъй като стремежът към свободата расте,
хората търсят подходяща за осъществяването й социална среда. Когато социалните
условия на определена епоха не удовлетворяват желанията на свободолюбивите
хора, неизбежно избухват революции. Един пример за това е Френската революция
от 18 век. Революции ще има дотогава, докато истинската свобода не бъде напълно
възстановена.
Раздел 6
ПРИЧИНАТА, ПОРАДИ КОЯТО БОГ НЕ СЕ НАМЕСИЛ В
ГРЕХОПАДЕНИЕТО
НА ЧОВЕШКИТЕ ПРЕДЦИ
Бог, Всезнаещият
и Всемогъщият, трябва да е знаел за разрушителните действия на човешките предци, водещи до грехопадение, и със сигурност е можел да го предодврати. Тогава, защо Бог не се намесил и не предотвратил
гехопадението? Това е една от на-важните неразгадани мистерии на всички
времена. Можем да изтъкнем следните три причини за ненамесата на Бог.
6.1. За да запази абсолютността и съвършенството
на Принципите на Сътворението
Съгласно Принципите
на Сътворението, Бог създал първите хора по Свой образ, с характер и сила на
Творец, възнамерявайки те да владеят над всички неща, както Той владее над
човечеството. За да наследят съзидателната природа на Бог, хората трябвало да
израстнат до съвършенство, изпълнявайки своя дял от отговорността. Както обяснихме по-горе, периодът на тяхното
израстване е сферата на непряко Божие господство или сферата на господство,
основана на постиженията чрез Принципа. Докато хората са в тази сфера, Бог не ги управлява пряко,
тъй като Той желае да им позволи сами да изпълнят собствената си отговорност.
Той ще ги владее пряко, едва когато постигнат пълна зрялост.
Ако Бог се беше намесил
в действията на хората през периода на тяхното израстване, това щеше да е равносилно
на отнемане на човешката част от отговорността. Така Той би пренебрегнал
собствените си Принципи на Сътворението, по силата на които възнамерявал да
даде на хората съзидателна природа и да ги въздигне до господари на Творението.
Незачитане на Принципа би било равносилно на това да се подкопае Неговата
абсолютност и съвършенство. Тъй като Бог е абсолютен и съвършен Творец, то
Неговите Принципи също са абсолютни и съвършенни.
В заключение, за да
запази абсолютността и съвършенството на Принципите на Сътворение, Бог не се намесил
в човешките действия, водещи към грехопадение.
6.2. За да остане Бог единствен Творец
Бог управлява
единствено създадени от Него принципни реалности, чертаe път единствено и само за принципни действия. Бог никога не се намесва в
реда на непринципни реалности, които не са саздадени от Него, като Ада например;
нито пък се намесва в непринципни действия, като престъпленията. Ако Бог
въздейства върху направлението на такива непринципни същества или действия,
тогава те непременно биха придобили ценност на Божи създания и биха били
признати за част от Принципа.
Ето защо, ако Бог
се бе намесил в грехопадението на човешките предци, Той щеше да даде на техните
действия ценност на Свое творение и да ги признае за принципни. В резултат от такава намеса, Бог ще трябва да създаде
нов принцип, който узаконява тези престъпления. Така на практика, Сатана щеше да бъде този, който контролира
ситуацията и да създаде нов принцип. Така щеше да стане творец на всичко, родено
от грехопадението. Затова, за да остане единствен Творец, Бог не се намесил.
6.3. За да направи хората господари на Творението
Бог създал хората
и ги благословил да владеят над цялото Творение[65].
Хората не могат да управляват други създания, ако стоят на равна основа с тях. Трябва
да придобият определен опит, за да получат от Бог правото да управляват.
Бог е квалифициран да управлява хората, защото Той е техен
Създател. По същия начин, за да придобият опит да владеят всички неща, хората
трябва да притежават характера и силата на Твореца. Бог е искал те да изпълнят
своята част от отговорността през периода на израстване, за да наследят
Неговата съзидателност и да си извоюват правото да владеят над всички неща.
Само ако израстнат до съвършенство в съзвучие с Принципа, те могат да се
квалифицират да управляват Вселената. Ако Бог пряко направлява и контролира живота на хората, намиращи се в
състояние на незрялост, то в последствие Той би трябвало да даде правото на
управление на неквалифицирани за това същества. Да даде такава власт на хора,
които не са изпълнили своята отговорност и не са наследили съзидателната Му
природа, би било в противоречие с Неговия принцип, защото Той щеше да се отнася
към незрял човек, като към зрял. Бог, Създателят на Принципа, щеше да отрече
Собствения Си Принцип на Сътворението, създаден с цел хората да наследят Неговата
творческа природа и да управляват Творението. За да може да даде Благословията
си на хората, като господари на Творението, Бог трябвало да се въздържа от
намеса в незрелите им действия, наблюдавайки с тревога трагичното им падение.
[7] Римляни 11:17. Библията
сравнява Исус и вярващите с лоза и нейните клони (Йоан 15:4-5), и изобразява
Исус като дърво на живота, изотеричното значение на маслиновото дърво от
Римляни 11:17 е Исус. (Бел. на ред.)
[42] Исая 14:12 (KJV) – In the Revised Standart
Version, the Archangel is called “Day Star, son of Dawn.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар