Всеки се стреми да постигне трайно щастие и да избегне
нещастието. В основата на всичко,
от обикновените случки в живота до великите исторически събития, стои
непрестанният стремеж към все по-пълно щастие. Но как щастието може да бъде постигнато?
Хората изпитват радост, когато желанията им се изпълнят. Думата
"желание", често не се възприема в оригиналния смисъл, тъй като при
сегашните обстоятелства, желанията ни преследват, по-скоро, злото, отколкото
доброто. Желания, водещи до
несправедливост, не са породени от изначалното съзнание на човека. То добре разбира, че
такива желания водят до нещастие. Ето защо, изначалното ни съзнание отблъсква
злите желания и се стреми да следва добрите. Дори с цената на живота си, хората
търсят радостта, която да пробуди изначалното им съзнание. Такова е нашето състояние: лутаме се по тежки пътеки, в
стремежа си да отхвърлим сянката на смъртта и да намерим светлината на живота.
Има ли човек, постигнал радост, която озарява изначалното съзнание, преследвайки зли
желания? Когато злите ни желания са задоволени, съвестта ни е неспокойна, а
сърцето - в агония. Може ли родител да
напътства детето си да бъде лошо? Или учител да насажда несправедливост у
учениците си? Изначалното съзнание, което всеки притежава, ненавижда злото и
възхвалява доброто.
В живота на вярващите се води интензивна борба за добро, следвайки
желанията на изначалното им съзнание. И все пак, още от самото начало досега,
нито един човек не е бил докрай предан на изначалното си съзнание. Както св.
Павел отбелязва: "Няма праведен ни един; няма никой разумен, няма кой да
търси Бога."[1] Поради това
състояние, той проплаква: "Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз
се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон,
който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е
в частите ми. Окаян аз човек!"[2]
Намираме огромно противоречие у всеки човек. У всяка
личност съществуват две противостоящи наклонности - изначално съзнание, което
желае добро, и зло съзнание, която желае зло. Те са вкопчени
в жестока битка, опитвайки се да постигнат противоположни цели. Всяко
същество, което носи такова противоречие у себе си, е обречено. Такива хора,
живеят на ръба на разрухата.
Може ли
човешкият живот да произлиза от такова противоречие? Как са се появили същества
с противоречива природа? Ако човешкият живот бе обременен с противоречие още от зараждането си,
нямаше да се появи изобщо. Затова противоречието, със сигурност, е дошло след
появата на човешката раса. Християнството смята, че това
състояние на разруха е резултат от грехопадението на човека.
Някой би ли могъл да
оспори, че състоянието, в което се намират хората, е погрешно? Когато осъзнаем, че сме доведени до
самоунищожение, правим отчаяни усилия да преодолеем вътрешното си противоречие.
Отхвърляме злите желания, идващи от злото ни съзнание и прегръщаме добрите
желания, бликащи от изначалното ни съзнание.
Досега не можехме да намерим окончателен отговор на въпроса, каква е природата на доброто и злото? Все още нямаме абсолютна и окончателна истина, чрез която
да различим, например, кое от двете, теизъм или атеизъм, е добро и кое е
зло. Нещо повече, ние
оставаме съвсем невежи за отговори на въпроси като: Какво представлява
изначалното съзнание, изворът на добрите желания? Какъв е произходът на злото
съзнание, което поражда зли желания, противоположни на изначалното ни съзнание?
Каква е първопричината за противоречието, водещо хората до разруха? За да
отблъснем злите и да следваме добрите желания, трябва да преодолеем
невежеството и да
придобием способност ясно да различаваме доброто от злото. Тогава ще можем да
поемем по пътя на добрия живот, към който се стреми изначалното ни съзнание.
От гледна точка на интелекта, грехопадението представлява
изпадане на човечеството в невежество. Хората са изградени от вътрешен и външен аспект, или от съзнание и
тяло. По подобен начин, интелектът се състои от два аспекта: вътрешен и външен.
Също така, има два вида невежество: вътрешно невежество и външно невежество.
Вътрешното невежество, от гледна точка на религията, е духовно невежество.
То е свързано с въпроси като: Произхода на човека? Целта на живота? Живота след
смъртта? Съществуват ли Бог и духовният свят? Каква е природата на доброто и
злото?
Външното невежество се отнася до непознаване на естествения свят,
включително и на човешкото тяло. А също и до въпроси за произхода на Вселената;
за природните закони и природните явления.
От зората на историята до днес, хората неспирно търсят истината, за да
преодолеят двата вида невежество. Чрез религията, човечеството търси
вътрешната истина, а чрез науката - външната истина. Религията и науката, всяка в своята
област, са методи за търсене на истината за преодоляване на невежеството и
достигане до познание. В крайна сметка, пътят на религията и пътят на науката
трябва да се обединят и проблемите им да се разрешат заедно; двата аспекта на
истината - вътрешният и външният - трябва да се развият в пълна хармония. Само тогава, когато напълно се
освободим от невежеството и заживеем единствено в доброта и съгласие с
желанията на изначалното си съзнание, ние ще се насладим на вечно щастие.
Можем да различим два основни подхода за намиране на отговорите на
фундаменталните въпроси за човешкия живот. При първия подход, хората търсят в
резултантния, материалния свят. Тези, които вървят по този път и
вярват, че това е начинът, се прекланят пред високоразвитата наука. Те са горди с нейното
могъщество и с материалните удобства, които тя предлага. Но въпреки това, можем
ли да се радваме на пълно щастие, основано само на външни условия,
които задоволяват плътта? Напредъкът на науката
може да създаде удобна среда, в която да се радваме на изобилие и богатство. Но
дали това е достатъчно, за да утоли духовните стремления на вътрешното ни „аз“?
Временната радост на
тези, които се наслаждават на удоволствия за плътта е нищо в сравнение с
блаженството по пътя на просветлението, където намираме радост, живеейки дори в
дълбока бедност. Гаутама Буда, който изоставил разкоша на кралския палат и бил
запленен да следва „Пътят“, не е единствения бездомен скитник, търсещ утеха за сърцето. Така както здравото тяло зависи
от здравия дух, така и радостта на тялото е пълна само когато духът е
задоволен.
Какво би станало с
моряк, плаващ по морето на материалния свят, под платното на науката, в търсене
на физически удобства? Достигайки дългоочаквания бряг, той в крайна сметка ще
осъзнае, че този бряг не е нищо друго, освен гробище, където ще бъде погребано
неговото тяло.
Накъде е насочена
науката? Изследванията й не обхващат вътрешния свят на причината и са
ограничени с външния свят на резултата. Науката не може да обгърне сферата на
невидимите същностни причини, а е ограничена в сферата на явленията. Но науката
днес навлиза в нова фаза. Тя е принудена да повдигне взора си от външното и да
го насочи към вътрешното, да изследва не само резултатите, но и същностните
причини, които ги пораждат. Научният свят започва да осъзнава, че науката няма
да постигне крайната си цел без теоретично обяснение на причинния духовен свят.
Когато морякът, завършил
пътешествието си в търсене на външната истина под платното на науката, прибави
друго платно, това на религията, и се отправи на ново пътешествие в търсене на
вътрешната истина, тогава най-после ще се насочи към крайната цел, за която
копнее изначалното му съзнание.
Вторият подход е опитът да се отговори на основните въпроси относно
човешкия живот, като се излезе извън резултантния материален свят на явленията
и се изследва същностния свят на първопричината. Безспорно, философиите и религиите, вървели по този път,
са дали своя принос. Философи, светци и мъдреци са проправяли пътя на доброто.
А много от техните постижения добавили още към духовния товар на днешните хора.
Помислете върху това. Има ли философ, достигнал до знание,
което да разреши най-дълбоката мъка за човечеството? Има ли мъдрец, който ясно
е осветил пътя, разрешавайки всички основни въпроси за човешкия живот и
вселената? Нима техните учения и философии не откриват нови въпроси,
водещи до скептицизъм?
Още повече, светлините
на пробуждането, които религиите от всички епохи хвърлят върху много души,
лутащи се в тъмнината, угасват с течение на времето. Те са оставили само дим от
гаснеща жар, мъждукаща в обгръщаща тъмнина.
Да погледнем в историята
на християнството. Предричайки спасение на човечеството, то се разпростира през
бурна история от две хиляди години, а днес е разширило влиянието си по целия свят. Но какво е
останало от християнския дух, който някога толкова е разгарял ярките пламъци на
живота, че дори и при жестокото преследване в Римската империя, римляните се
прекланят пред разпнатия Исус? Средновековното феодално общество е погребало
идеалите на християнството. И макар Реформацията да издига високо факела за нов
живот, пламъкът му не могъл да отблъсне идещия прилив на мрака.
Когато християнската
любов отслабва, вълните на капиталистическата алчност помитат християнска
Европа и гладуващите агонизират в бедност и мизерия, обещаното спасение идва не
от небето, а от земята. Името му е комунизъм. Християнството, макар че проповядва
Божията любов, се изражда в мъртво тяло от духовенство на празните обещания.
Тогава нормално е да бъде издигнато знамето на бунта, който оспорва
съществуването на такъв безпощаден бог, позволяващ толкова страдание. Така се
заражда съвременният материализъм. Западното общество стана огнище на
материализма, който е плодоносна почва за процъфтяване на комунизма.
Християнството не е
способно да се съревновава с комунизма и материализма и се проваля да представи
истина, която да победи теориите на материализма. Християните са безпомощни
пред тези идеологии, които се раждат, процъфтяват и разпространяват по целия
свят. Колко жалко е това! Още повече, макар че християнската доктрина учи, че
цялото човечество произлиза от общи прародители, много граждани от християнски
нации, дори не могат да седнат до своите братя и сестри с различен цвят на
кожата. Това е реалността на днешното християнство, загубило сила да приложи на
практика думите на Исус. То се е превърнало в дом за безжизнени ритуали, във "варосана гробница".
Може би ще дойде ден,
когато човешките усилия ще премахнат социалните злини, но има един социален порок, който
човешките усилия, не могат да изкоренят. Това е сексуалната аморалност.
Християнската доктрина я счита за смъртен грях. Каква трагедия е, че днешното
християнско общество не може да спре тази разруха, обхванала толкова много
хора! Християнството днес е жертва на объркване и разделение и може само
да гледа безпомощно, как безброй
човешки животи са всмуквани от разрушителната сила на безнравствеността. Това е доказателство, че
традиционното християнство е безпомощно да изпълни Божието провидение за
спасение на човечеството.
Каква е причината
вярващите, макар и искрено търсещи вътрешната истина, да са неспособни да
изпълнят мисията, дадена им от Бог? Връзката между сферите на същността и
явленията може да се сравни с връзката между съзнанието и тялото. Това е връзка
между причина и резултат, между вътрешно и външно, между субект-партньор и
обект-партньор[3]. Както
хората достигат съвършенство на характера, само когато съзнанието и тялото им
са напълно обединени, така и двата свята, на причината и на резултата, трябва
да се обединят в съвършена хармония, за да бъде осъществен идеалният свят.
Както при връзката между съзнание и тяло, светът на резултата не може да
съществува отделно от света на причината; и светът на причината, не може да
съществува отделно от света на резултата. Затова, животът след смъртта е
неразделно свързан с живота в този свят. А духовната радост е непълна без
физическо щастие.
Религиите, в търсене на
вечния живот, са полагали неимоверни усилия да отрекат живота на този свят. Те
са презирали удоволствията на тялото за сметка на духовното блаженство. И все
пак, колкото и усилено да се опитват, хората не могат да се откъснат от
сегашната реалност или да премахнат желанията за физическо щастие, които ги
следват като сянка. Този свят
и присъщите му желания държат здраво хората
- религиозни
или не, водейки ги до дълбините на агонията. Такива са
противоречията, тревожещи живота на вяра. Дори отдадени духовни лидери са разкъсвани от
тези противоречия. Основна причина за
бездействието и слабостта на днешните религии е, че не са преодолели това вътрешно
противоречие.
Друг фактор, определящ упадъка на религиите: Заедно с прогреса на науката, човешкият
интелект се е развил и изисква научен подход към реалността. Традиционните
религиозни доктрини до голяма степен са лишени от научен подход. С други думи, съвременните интерпретации за вътрешната
истина и външната истина са в несъгласие.
Крайната цел на
религията може да бъде постигната, само когато човек първо повярва в сърцето
си, а след това приложи религиозните завети на практика. Истинската вяра е
невъзможна без знание и разбиране. Например, ние изучаваме светите писания, за
да разберем истината и така да развием вярата си. По подобен начин Исус прави
чудеса, за да помогне на хората да разберат, че той е Месията и да повярват в
Него. Разбирането е начална точка на познанието. Но днес, хората не биха приели нещо, което не може да се
обясни с логиката на науката. И тъй като религиите сега са неспособни да
доведат хората дори до ниво на разбиране, а още по-малко до вяра, те не са
способни да изпълнят своята цел. Даже и вътрешната истина изисква логични и
убедителни обяснения. През дългия курс на историята, религиите са се
придвижвали към точка, където ученията им да бъдат изяснени научно.
Религията и науката, с цел да премахнат човешкото
невежество в двата му аспекта, в своето развитие, сякаш са заели противоречиви
и непримирими позиции. За да преодолее двата аспекта на невежеството и напълно
да осъществи доброто, желано от изначалното съзнание, в определен момент от
историята, трябва да се появи нов израз на истината (НИИ), който е в състояние
да помири религията и науката, и в същото време, интегрирайки ги, да разреши
техните проблеми.
Може да е неприятно за вярващите, особено за християните,
да научат, че трябва да се появи Нов израз на истината. Те вярват, че
Писанията, които имат, са съвършени и безупречни. Самата истина е уникална,
вечна, непроменлива и абсолютна. Писанията обаче, не са самата истина, а
учебници, които ни учат на нея. Те са получавани по различно време в историята,
според духовното и интелектуалното развитие на човечеството. Дълбочината и
размерът на учението и начинът на изразяване на истината естествено се променят
според епохата. Следователно, не трябва да смятаме тези „учебници“ за абсолютни.[4]
Хората имат нужда от
религия, за да търсят Върховната реалност и да осъществят доброто, в съгласие с
потребностите на изначалното си съзнание. Затова, целта на всяка религия е
идентична. Но религиите са се появили под различни форми, според различните цели и култури, в които са
пускали корен, в определен исторически период. Техните святи писания били в
различни форми, поради подобни причини. Всички писания имат една цел - да разпръскват светлината
на Истината. Но все пак, когато бъде запалена по-ярка светлина, тя засенчва по-слабата.
Тъй като на религиите липсва сила да изведат съвременния човек от тъмната
долина на смъртта до пълния блясък на живота, трябва да се появи нов израз на
истината, който да излъчва нова и по-ярка светлина. Исус посочил, че един ден Бог ще открие истината
по нов начин: "Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече
да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.”[5]
Какви са целите на новия израз на истината? Той трябва да обедини знанието, помирявайки вътрешната истина, търсена от
религията, и външната истина, търсена от науката. Впоследствие, ще помогне на
всички хора да преодолеят двата вида невежество - вътрешното и външното и
напълно да разберат двата вида познание.
Също така, новия израз на истината трябва да помогне на грешните хора да прекъснат
злото си съзнание и да следват целите на изначалното си съзнание, постигайки
доброто. Новият израз на истината трябва да направлява хората към премахване на
двойнствеността на съзнанието, поради което те търсят доброто понякога, а
понякога - злото. Той трябва да даде сила на вярващите да преодолеят
противоречията, пред които се изправят в живота. За грешните хора познанието е светлина на живота, в
което се съдържа силата на развитието, докато невежеството е сянка на смъртта и
причина за упадък. Невежеството не може да роди истински чувства, а при липса
на познание и емоции, не може да съществува воля за действие. Без правилно
функциониране на емоциите, интелекта и волята, човек не може да живее истински.
Ако сме били създадени
такам че да не можем без Бог, тогава нашето невежеството ни води по пътища на
отчаянието. Дори прилежно да учим Библията, можем ли наистина да кажем, че ясно
познаваме Божията реалност? Можем ли въобще да уловим Божието Сърце? Новият израз на истината трябва да разкрие
Божието Сърце, изпълнено с радост при сътворението, съкрушено, когато
човечеството въстаналo срещу Бог, и Сърце на надежда, опитвайки
се донесе спасение в дългия курс на историята.
Човешката история,
изтъкана от хора, предразположени, както към добро, така и към зло, е изпълнена
със страдание. Днес външните конфликти - борби за имущество, власт и територия,
постепенно намаляват. Хората се обединяват, преодолявайки различията помежду си. Победителите от Втората световна война освободиха
колониите си, дадоха им равни права наред с Великите сили и ги включиха като
членове на ООН. Те работят заедно за световния ред. Враждебността и
несъгласието в международните отношения бяха стопени, когато на преден план
излезе икономическата загриженост и страните започнаха да си сътрудничат за
изграждане на общи пазари. Културата се разпространява свободно, традиционната
изолация и различия между Изтока и Запада са преодоляни.
Но въпреки всичко, остава един последен и неизбежен
конфликт - войната между демокрацията и комунизма. Държавите притежават страшни
оръжия и се изправят една срещу друга, готови за битка.
В същността си техният конфликт е вътрешен и идеологически. Кой ще триумфира в
този последен идеологически конфликт? Всеки, който вярва в реалността на Бог,
със сигурност ще отговори, че демокрацията ще победи. Но демокрацията не притежава
доктрина, която да надвие комунизма, нито сила, за да го стори. Ето
защо, за да може Божието Провидение за спасение да бъде изпълнено, Новият израз на истината трябва да
издигне идеите на демократичния свят до ново ниво, да приобщи материализма и
накрая, да доведе човечеството до един нов свят. Новият израз на истината трябва да
прегърне всички исторически религии, идеологии и философии и да ги доведе до
пълно единство.
Някои хора не вярват в Бог. Те не вярват, защото не
познават реалността на Бог и живота след смърта. И все пак, колкото и силно да
отричат тези реалности, за човешката природа е естествено да ги приема и да
вярва в тях, особено, ако те бъдат доказани научно. Още повече, че Небето е
заложило такава природа у хората, че онези, които поставят на първо място живота си в
материалния свят, накрая ще почувстват голяма празнота и бездна в сърцата си.
Когато хората познаят Бог чрез Новия израз на истината и се сблъскат с
реалността на духовния свят, те ще осъзнаят, че не трябва да търсят смисъла на
живота си в материалното, а вместо това да погледнат към вечността. Те ще
вървят по пътя на вярата и когато достигнат целта си, ще бъдат вече братя и
сестри.
Ако всички хора се
срещнат като братя и сестри по силата на тази обща истина, какъв ще бъде светът
тогава? Всички, които са
страдали през дългия курс на историята ще се съберат, за да разпръснат мрака на
невежеството, чрез светлината на Новия израз на истината. Те ще бъдат едно
голямо семейство. Тъй като целта на истината е да осъществи доброто, а
Бог е неговият произход, Бог ще бъде център на света, основан върху тази истина. Всички
ще се прекланят пред Бог и ще Го следват като Родител, ще живеят в хармония
един с друг в братска любов. Човешката природа е такава, че
когато хората се отнесат несправедливо и егоистично към някого, те страдат от
угризения на съвестта, без да изпиват удоволствие от постигнатото по неправеден
начин. Всеки, който осъзнае това, ще се въздържа да наранява. Ако истинската
братска любов прелива от дълбините на човешките сърца, те няма да желаят нещо,
което би причинило болка на другите. Колко повече ще важи това за общество,
което чувства, че Бог, който е отвъд времето и пространството и наблюдава всяко
действие, иска хората да се обичат един друг? Следователно, щом веднъж завинаги
грешната история на човечеството завърши, ще започне нова историческа епоха, в
която хората просто няма да вършат грехове.
Причината, поради която хората, които вярват в Бог,
продължават да вършат грехове е, че вярата им е само понятие. Тя не се е докоснала
до сърцата им. Кой от тях изобщо би се осмелил да извърши грях, ако е преживял
Бог в себе си? Не биха ли се разтреперили, ако изпитат реалността на Небесния
закон, според който онези, които вършат престъпления, не могат да избегнат ада?
Светът без грях, тази дълго желана цел за човечеството, се
нарича Небесно царство. Тъй като този свят трябва да бъде установен на земята,
той може да бъде наречен Небесно царство на земята.
Можем да заключим, че крайната цел на Провидението за спасение е да
установи Небесното царство на земята. По-горе бе обяснено, че хората са съгрешили и това е
станало след появата на човешката раса. Ако приемаме съществуването на Бог,
тогава е очевидно какъв свят е искал да осъществи Той изначално, преди
грехопадението на първите човешки предци. Достатъчно е да кажем, че този свят е
трябвало да бъде Небесното царство на земята, където Божията цел на
Сътворението ще дава плодове.[6]
Заради грехопадението,
хората се провалиха да установят такъв свят. Вместо това, те изпаднаха в
невежество и изградиха зъл свят. Оттогава досега, грешните човешки същества
непрестанно се борят, за да се върнат към Небесното царство на земята - светът,
който Бог възнамерявал да създаде изначално. През дългия курс на историята те
са търсили истината, както вътрешна, така и външна, и са се стремили към
доброто. Затова, зад човешката история се крие провидението на Бог да
възстанови идела за един свят, където целта на Сътворението е изпълнена.
Съответно, Новият израз на истината трябва да напътства грешните хора към установяване на
изначалния замисъл. За да постигне това, Новият израз на истината трябва да разкрие целта, с която Бог е създал човечеството
и Вселената, и да даде познания за процеса на тяхното възстановяване и крайната
им цел.
Дали хората са
съгрешили, изяждайки плод, от Дървото за познаване на добро и зло, както
буквално е записано в Библията? Ако не, тогава каква е била причината за
грехопадението? Новият израз на истината трябва да отговори на тези и на други
въпроси, които са вълнували и притеснявали съзнанието на великите мислители
през вековете:
Защо Бог на
съвършенството и красотата е създал хората с възможност да съгрешат? Защо
Всезнаещият и Всемогъщият Бог не е предотвратил грехопадението? Защо Бог с
всемогъщата Си сила не е спасил грешното човечество?
С преклонение към законите
на природата, можем да заключим, че Бог – Създателят, е
самият произход на науката. Ако човешката история е провидение за
възстановяване на света, Бог - Господарят на всички закони, е водил дълго това провидение
за възстановяване по определен план. Нашата най-важна задача е да разберем как
е започнала грешната история на човечеството, какви формули и закони са
направлявали провидението, как ще завърши историята и накрая, какъв свят ще
бъде изграден. Новият израз на истината трябва да даде отговори на всички тези дълбоки въпроси
от живота. Когато отговорите се изяснят, няма да може да се отрече
съществуването на Бог, Господарят, който планира и направлява историята. Във
всяко историческо събитие ще разпознаем Сърцето на Бог и страданието Му за
спасение на грешните хора.
Новият израз на истината трябва да изясни и много тежки въпроси за
християнството, установило своята културна сфера по целия свят. Образованите хора не са удовлетворени от простото
твърдение, че Исус е Синът на Бог и Спасителят на човечеството. Провеждани са
много теологични дебати в усилия да се разбере по-дълбоко значението на
християнските доктрини. Новият израз на истината трябва да изясни отношенията между Бог, Исус и хората;
те ще бъдат обяснени в светлината на Принципите на Сътворението. Новият
израз на истината трябва да разкрие
загадките около Светата троица, да покаже защо спасението на човечеството е
свързано с проливане на кръв на кръста на единородния Син на Бог.
Има още много сложни
въпроси. Християните вярват, че спасението се дава чрез разпятието. Но досега
не се е родило дете, което е безгрешно и което няма нужда от спасение. Това
показва, че дори и след новорождението чрез Христос, християните продължават да
предават първородния грях на децата си. Тогава,
каква е степента на спасение чрез кръста? Милиони християни в
двадесетвековната история на християнството получавали изкупление на греховете
си чрез кръста. Но в действителност, никога не е имало безгрешен човек,
семейство или общество. Нещо повече, християнският дух претърпял упадък. Как да
обясним разминаването между традиционното вярване в изкуплението чрез
разпятието и реалността? Това са само някои от многото въпроси, пред които сме
изправени. Новият израз на истината за който копнеем, трябва да даде ясни отговори.
В Библията има много
загадки, обвити в символика и метафори, като например: Защо Исус трябва да
дойде отново? Кога, къде и как ще стане това? Как ще бъдат възкресени грешните
хора при Неговото идване? Какво е значението на Библейските пророчества, че небето
и земята ще бъдат унищожени чрез огън и други природни бедствия? Новият израз на истината трябва да обясни всички загадки, не езотерично, а както
Исус обеща, на прост и ясен език, така че всеки да разбере.[7] Различните интерпретации на символични и метафорични
библейски пасажи неизбежно водят до разделение на Християнството. Само с
помощта на Новия израз на истината, християнството ще може да се обедини.
Тази велика животворна истина не ще бъде открита с
изнурително изследване на писанията или научни дебати, нито ще бъде съчинена от
човешки интелект. Както е писано в „Откровение“: "Трябва пак да пророкуваш
за много люде и народи, езици и царе."[8] Тази истина ще се
появи като откровение от Бог.
Сега времето е назряло и
Бог е изпратил един
човек на земята, който да разреши основните въпроси на живота и Вселената.
Името му е Сан Мьон Мун. В продължение на десетилетия, той се скита из необятния духовен свят.
Върви по кървавата пътека на страданието, в търсене на
истината, преживява премеждия, които само Бог знае. И откакто разбрал, че никой
не може да разкрие пълната истина за спасението на човечеството без да премине
през най-горчиви изпитания, той победил в самотна битка милиони
демони, както в духовния, така и във физическия свят. Чрез дълбоко общуване с
Бог, чрез срещи с Исус и светците, той разбулил всички тайни на Небето.
Думите, провъзгласени
тук, са част от тази истина. Книгата е сбор от това, което учениците му са
научили досега. Вярваме и се надяваме, че с настъпване на времето, ще бъдат
публикувани още проникновения от Истината.
Във всяко кътче на света
безброй души, лутащи се в тъмнината, получават светлина от този Нов
израз на истината и се възраждат. Като
свидетели на това, не можем да сдържим сълзи на дълбоко вдъхновение. От дъното
на сърцата си желаем тази светлина да изпълни земята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар