МЕСИЯТА И ЦЕЛТА НА НЕГОВОТО ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ - Четвърта глава

Четвърта глава

МЕСИЯТА И ЦЕЛТА НА НЕГОВОТО ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ

На иврид думата “Месия” означава “избран” и по-специално със значение на “цар”. Избраният израелски народ вярвал в разкритото чрез пророците, Божие Слово, според което Бог обещал  да изпрати цар и спасител. Такива били техните месиански очаквания. Бог изпратил този Месия в лицето на Исус Христос. На гръцки “Христос” означава Месия.

Месията идва, за да изпълни целта на Божието спасително дело. Поради грехопадението, хората имат нужда от спасение. Ето защо, за да изясним смисъла на спасението, трябва да разберем какво представлява грехопадението. В неговата основа стои провалът в изпълнението на Божията Цел за Сътворението, затова, преди да уточним значението на грехопадението, е необходимо да разберем каква е Целта за Сътворението.

Божията Цел на Сътворението ще бъде осъществена с изграждане Небесно царство на Земята. Но, вследствие на грехопадението, вместо това, бил създаден ад на земята. От момента на падението на човешките предци до ден днешен, Бог непрестанно опитва да изгради Небесното царство. Тъй като историята представлява история на провидението за възстановяване, то нейната главна цел е установяване на Небесно царство на Земята.[1]

Раздел 1

СПАСЕНИЕ ЧРЕЗ КРЪСТА

1.1 Цел на пришествието на Исус като Месия

Исус дошъл като Месия с единствена цел да донесе спасение на човечеството. Той трябвало да изпълни целта на провидението за възстановяване, да установи Небесно царство първо на Земята. Това се разбира от Неговите думи, отправени към апостолите: “И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец”[2] Съгласно Принципите на Сътворение, човек, постигнал целта на Сътворението, не може да извърши грях, тъй като се намира в пълна хармония с Бог и притежава божествена природа. По силата на целта на Сътворението, такъв човек е съвършен, както е съвършен и Небесният Отец. Исус говорел на апостолите, надявайки се те да бъдат възстановени като хора, изпълнили Целта на Сътворението, граждани на Небесното царство. Учи ги да се молят, да пребъде Божията Воля на земята, както и на небето, защото Той идва, за да преобрази грешните хора в граждани на Божието царство и да изгради Небесното царство на Земята. Приканва ги: “Покайте се, защото наближи Небесното царство.”[3] По същата причина провъзгласил наближаването на Небесното царство и Йоан Кръстител, който дошъл, за да подготви пътя за Господа.[4]

Какви ще бъдат хората един ден, когато постигнат целта на Сътворението и бъдат възстановени, ставайки съвършени, както техния Небесен Отец? Такива хора са абсолютно единни с Бог и с цялата си същност преживяват Неговото Сърце. Те притежават Божествена природа и животът им е неразривно свързан с Бог. Те нямат първороден грях и затова не се нуждаят от изкупление и Спасител. Не са им необходими нито усърдни молитви, нито да доказват вярата си чрез дела – неща, нужни на грешните хора, които търсят Бог. И, тъй като, самите те нямат първороден грях, раждат деца, въплъщаващи доброто, които нямат нужда от Спасител за изкупление на грехове.

1.2 Беше ли завършено Спасението чрез кръста?

Дали разпъването на Исус, което донесло изкупление за нашите грехове, постигнало целта на провидението за възстановяване? Ако беше така, то искрено вярващите в Исус трябваше да са възстановили изначалната си природа и изградили Небесно царство на Земята. Но в цялата християнска история не е имало нито един човек, който да е живял в неразривно единство с Бог, независимо колко дълбоко отдаден на вярата си и колко благочестив е бил. Никой никога не е изживявал Сърцето на Бог в пълното Му многообразие и дълбочина на чувствата, нито пък е притежавал божествена природа. Не е съществувал вярващ, комуто да не е било нужно изкупление или живот на усърдни молитви и пълно посвещение. Дори св. Павел, велик човек пред лицето на Бог, трябвало да води живот на вяра и да се моли горещо и отчаяно.[5] Също така, не съществува родител – християнин, независимо колко дълбоко вярващ и благочестив е той, който да е създал дете без първороден грях, което да влезе в Божието царство, без нужда от опрощение чрез Спасителя. Християните все още предават първородния грях на своите деца.

Какви изводи могат да се направят въз основа на този обзор на християнската действителност?

Той показва, че милостта, оказана ни чрез изкуплението на кръста, неможе нито да изкорени изцяло първородния грях, нито да възстанови изначалната ни природа. Знаейки, че изкуплението чрез кръста, не може да изпълни докрай целта на пришествието Му, Исус обещава да дойде отново. Той разбира, че Божията Воля за Небесно царство на Земята е абсолютна и непроменлива. Ето защо, Исус  се надява да се върне и да изпълни Божията Воля докрай.

Била ли е напразна жертвата на Исус, принесена на кръста? Разбира се, че не.[6] Иначе християнската история нямаше да бъде толкова  славна. Също така, личните ни преживявания във вярата показват колко е велико благоволението, което сме получили чрез изкуплението на разпятието. Истина е, че кръстът изкупва греховете ни, но също така е и вярно, че той не пречиства първородния ни грях. Той не възстановява съвършената ни изначална природа, в чието състояние на безгрешност никога не бихме извършили грях,и не ни прави способни да установим Небесното царство на Земята.

Как най-точно можем да определим степента на спасение чрез кръста? Докато не дадем отговор на този въпрос, хората трудно ще направляват вярата си. Като начало, трябва отново детайлно да разгледаме смъртта на Исус на кръста.

1.3 Смъртта на Исус на кръста

Смъртта на Исус на кръста ли е била най-желаната Божия Воля? Нека първо се спрем на думите и делата на апостолите, така както са записани в Библията.        

Относно смъртта на Исус, у апостолите се забелязва едно обединяващо чувство: те са смазани от скръб и изпълнени с негодувание. Стефан например, изгаря от възмущение поради невежеството и неверието на еврейските водачи и осъжда  действията им, наричайки ги убийци и предатели.[7] Оттогава насам християните споделят същите чувства, като учениците на Исус. Ако смъртта на Исус е била предопределена като изход за изпълнение на Божията Воля, то скръбта на апостолите щеше да е естествена. Но те, нито щяха да са изпълнени с такава горчива ненавист, нито да се ядосват на еврейските лидери, които били причина за тази смърт. От тяхната остра реакция можем да заключим, че смъртта на Исус е несправедлива и неправилна.

А сега нека проверим от гледна точка на Божието Провидение, дали разпъването на Исус е неизбежно, според предопределящата Воля на Бог.

От потомците на Авраам, Бог призова избрания израелски народ. Той ги закрилял, хранел, изправял ги пред трудности и изпитания, за да ги закали. Бог им изпращал пророци, за да ги утеши с твърдото обещание един ден да им изпрати и Месията. Той ги подготвял да приемат Месията, като ги накарал да построят скинията и храма. Когато Исус се родил, Бог възвестил пришествието му, изпращайки трима мъдреци от Изтока, както и Симон, Анна и Йоан Кръстител, за да свидетелстват навсякъде за Него. Що се отнася до Йоан Кръстител, много хора знаели, че на баща му се явил ангел и благовестил зачеването му.[8] Чудесата по време на неговото раждане, поставили цяла Юдея в трепетно очакване.[9] Също, аскетичният живот на Йоан в пустинята бил толкова впечатляващ, че много хора, в сърцата си се питали дали той не е самият Христос.[10] Бог изпратил такава изключителна личност, като Йоан Кръстител, за да свидетелства за Исус че е Месия и да насърчи евреите да вярват в Него. Ако го бяха сторили, в съответствие с желанието на Бог, би ли им хрумнала и най-малката мисъл да Го изпратят на кръста? Биха ли искали да се случи нещо лошо на Месията, когото толкова дълго и жадувано чакали? Но, тъй като те тръгнали срещу Божията Воля и не повярвали, че Исус е Месията, Той бил предаден на разпятие. Ето защо е необходимо да разберем, че Исус не дошъл, за да умре на кръста.

Сега, нека се спрем на думите и делата на самия Исус, за да установим дали действително разпятието било пътят за изпълнение на  мисията Му на Месия. Думите и делата на Исус имат за цел да породят у хората вяра, че той е Месията. Например, когато го питали какво да сторят, за да вършат Божиите дела, Исус им отговорил:

“Това е Божието дело, да повярвате в Този, когото Той е изпратил.” – Иоан 6:29

Един ден, страдайки поради неверието на фарисеите, нямайки никого, с когото да сподели сърцето си, Исус погледнал с болка надолу към Йерусалим. Той се разплакал, изпълнен със скръб за бъдещата съдба на евреите, които Бог водил с толкова любов и усилия цели две хиляди години. Исус предрекъл, че градът ще бъде напълно опустошен и камък върху камък няма да остане от него. Той ясно подчертал невежеството на хората с думите: “защото ти [Йерусалим] не позна времето, когато беше посетен.”[11]

По друг повод Исус дал израз на болката си от упорството и неверието на жителите на Йерусалим, казвайки:

“Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!” – Мат. 23:37

Исус укорил хората, които отказали да повярват в него, макар и да познавали писанията, свидетелстващи за Месията:

“Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене, и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате вечен живот.” – Иоан 5:39-40

“Аз дойдох в името на Отца си и не ме приемате… ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.” – Иоан 5:43-46

Колко чудеса и знамения извършил Исус в отчаяните си усилия да изведе хората от безверието! Но макар да виждали удивителните му дела, религиозните водачи го заклеймили, наричайки го обсебен от Велзевула.[12] В такова окаяно положение, Исус извикал:

“Макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене и Аз в Отца.” – Иоан 10:38

После, предизвиквайки своите противници, той сурово изобличил двуличието им.[13] Чрез думите и делата си Исус се опитвал да накара своя народ да повярва в Него, защото такава била Божията Воля. Ако те бяха последвали Волята на Бог и бяха повярвали в Исус като Месия, никой не би дръзнал да го изпрати на кръста.

Въз основа на всички приведени по-горе примери, можем да заключим, че смъртта на Исус на кръста била трагичен резултат от неверието и невежеството на хората по онова време; тя не била необходима за мисията Му като Месия. Това е добре илюстрирано и от последните думи на Исус на кръста:

“Отче, прости им, защото те не знаят какво правят” -  Лука 23:34

Ако от самото начало Бог бе предопределил смъртта на кръста, Исус би очаквал да извърви този път, защото това щеше да е неговият неотменен курс. Защо тогава се молел три пъти: “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но не както аз искам, а както ти искаш…”[14] Истината е, че Той изричал тези отчаяни молитви, тъй като добре знаел, че смъртта му ще сложи край на всяка надежда за осъществяване Небесното царство на Земята. Това би съкрушило Бог, работил толкова усърдно и продължително за изпълнение на тази мечта, през цялото време от грехопадението насам. Освен това Исус знаел, че нещастията на човечеството няма да престанат до времето на Неговото Второ Пришествие.

Исус казвал: “И както Моисеи издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син.”[15] Когато на път за Ханаан израелтяните изгубили вяра в Моисей, се появявили огнени змии и започнали да ги морят. Бог заповядал на Моисей да направи бронзова змия и да я постави на една върлина, така че всеки, който я погледне, да остане жив.[16] Подобно на това, Исус предвидял, че човечеството ще бъде обречено на ад, тъй като избраният народ не повярвал в Него. Тогава Той разбрал, че ще бъде прикован на кръста като бронзовата змия, за да избави човечеството, давайки спасение на всеки, който обърне поглед към Него. Съзирайки възможността това да стане, Исус направил своето съдбоносно предсказание с опечалено сърце.

Друго свидетелство за това, че смъртта на Исус на кръста не била по Волята на Бог, а по-скоро следствие от неверието на хората е фактът, че след разпъването Му, израелската държава била разрушена.[17] Преди всичко, било пророкувано, че Исус ще дойде и ще седне на трона на Давид, установявайки вечно царство:

“Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. И управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на Неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.” – Исая 9:6-7

Ангел се явил на Мария преди зачеването на Исус и предвещал нещо подобно:

“И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. Ще царува над Якововия дом до века и царството Му не ще има край.” – Лука 1:31-33

Ясно се вижда, че намерението на Бог относно избрания израелски народ, който Той, още от времето на Авраам, превел през всякакви изпитания, било да им изпрати Месия и да създаде Небесно царство на Земята. Тъй като еврейските водачи преследвали Исус и Го изпратили на кръста, Израел загубил позицията си на нация, която да основе Божието царство. За няколко поколения еврейският народ бил заличен от лицето на Земята. От онзи момент насам, евреите били подтискани и подлагани на гонения. Това е трагична последица от грешката, която извършили техните предци, изпращайки на съд Месията – Този, когото трябвало да почитат, осуетявайки по този начин изпълнението на провидението за възстановяване. Но не само евреите, а и християните трябва да поемат своя кръст, като дълг от колективния грях за убийството на Исус.

1.4.Ограничението на спасението чрез кръста и целта на второто пришествие на Исус

Какво щеше да се случи, ако Исус не беше разпънат? Той щеше да извоюва спасение, както в духовен, така и във физически план. Със сигурност, щеше да установи вечното, неразрушимо Небесно царство на Земята. Това е предсказано предимно от пророк Исая, известено и от ангела, който се явил на Мария, а също така намира израз в думите на Исус, когато Той обявил, че Небесното царство е близо.[18]

За сътворението на човека се казва: “И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.”[19] От това става ясно, че човешките същества са създадени в дух и тяло. Тяхното грехопадение също е духовно и физическо. Тъй като Исус дойде, за да донесе пълно спасение, Той бил отговорен да го осъществи както духовно, така и физически. Да вярваш в Исус означава да станеш едно с Него. Ето защо, той оприличава Себе си на истинската лоза, а апостолите сравнява с нейните клони.[20] Също така казва: “В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца си, и вие в Мене, и Аз в вас.”[21] За да спаси грешните хора и физически, и духовно, Исус трябвало да дойде в плът. Ако хората бяха повярвали и се обединили с Него духовно и физически, те щели да получат и двата вида спасение. Но те не повярвали в Исус, а го предали на кръста. Тялото Му било изложено на атаки от Сатана и бил убит. Ето защо, дори когато дълбоко вярващи християни са в единство с Исус, телата им остават изложени на сатанински атаки, както било и с тялото на самия Исус.

Следователно, независимо от това колко силно отдаден и благочестив е един вярващ, той не може да получи физическо спасение чрез изкуплението от разпъването на Исус. Изначалният грях, предаван по кръвна линия още от Адам, не е изкореннен. Дори и най-посветените на вярата християни го носят в себе си и го предават на децата си. Практикувайки личната си вяра, можем да почувстваме, че е необходимо да подчиним тялото си и да се отречем от него, правейки усилия да предотвратим натрапничеството на Сатана, който непрестанно  опитва да ни впримчи в грях чрез телата ни. Учим се да се “молим непрестанно”[22], за да премахнем условията, чрез които Сатана ни атакува; тези условия се създават заради изначалния грях, който не е изкоренен въпреки Спасението, заплатено чрез разпъването на Исус на кръста.

Исус не успя да осъществи пълно спасение, в духовно и физическо измерение, тъй като тялото Му било завзето от Сатана. Все пак, Той положил основа за духовно спасение, чрез победата на Своето възкресение. Това станало възможно, поради изкуплението чрез кръвта Му на кръста. В резултат на това, всички вярващи получават духовно, но не и физическо спасение. Спасението, получено вследствие на изкуплението чрез кръста, е единствено духовно. Изначалният грях продължава да живее в плътта и на най-преданите на вярата християни и по кръвна линия се предава на техните потомци. Колкото по-пламенна е нечия вяра, толкова по-ожесточена борба трябва да води човек с греха в себе си. Дори Св. Павел, най-ревностният сред апостолите, изплакал своята неспособност да предотврати нахлуване на греха в тялото му:

“Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу има избавление чрез Исус Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.” – Рим. 7:22-25

В това изявление контрастират блаженството на Св. Павел, поради духовното спасение и агонията, която чувства заради неспособността си да постигне физическо спасение. Иоан също изповядва:

“Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас… Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото Слово не е в нас.” – І Иоан 1:8, 10

Ние, които получаваме спасение  вследствие разпъването на Исус, не можем да се освободим от веригите на греха, тъй като все още дълбоко у нас действа изначалният грях. Ето защо, Исус трябва отново да дойде на земята, за да изкорени изначалния грях, който не можа да премахне, поради разпятието и да завърши делото за физическо спасение. Само тогава целта на Божието спасително дело ще бъде изпълнена, както духовно, така и физически.

1.5. Два вида пророчества относно кръста

Ако смъртта на Исус на кръста не била предопределена като нещо абсолютно необходимо за да бъде изпълнена целта Му като Месия, защо тогава в Исая се пророкува, че ще страда в изпитания на кръста?[23] Възможно е да си помислим, че Библията съдържа единствено пророчества, в които се предрича страдание за Исус. Но, ако я прочетем отново, знаейки Принципа, ще осъзнаем, че има и противоположни пророчества. От онова, което пророкува Исая[24] и което предизвестява ангелът на Мария[25], се разбира, че в своя живот, Исус ще стане цар на евреите и ще установи вечно царство на Земята. Нека сега разгледаме причините, поради които Бог дал две  противоположни пророчества относно Исус.

Бог  създава така хората, че да постигнат съвършенство, само ако изпълнят своя дял от отговорността.[26] На практика, човешките първопредци не изпълнили своята отговорност и съгрешили. Така че, хората имат два възможни избора, или да изпълнят своята отговорност в съответствие с  Божията Воля, или да не я изпълнят, противно на тази Воля.

Нека разгледаме няколко примера от Библията. Адам бил отговорен да не яде от Дървото за познаване на добро и зло. Той можел, или да се подчини на Божията заповед и да постигне съвършенство, или да яде и да умре. Адам избрал второто. В Стария Завет Бог дал десетте заповеди и Моисеевия закон, които хората да спазват като условие за своето спасение. Отговорността им е да спазват Закона и да получат спасение, или да не го спазват и да се погубят.[27]

Израелтяните, които напуснали Египет и пътували към Ханаан, имали отговорност да съблюдават инструкциите на Моисеи. Пред тях била възможността да вярват на Моисеи, да се съобразяват с напътствията му и да влязат в Ханаанската земя, или да се бунтуват срещу него и да останат извън обетованата земя. Всъщност, Бог предначертал, че ще заведе израелтяните в земята на Ханаан[28] и заповядал на Моисеи да ги предвожда дотам. Но поради липса на вяра, те загинали в пустинята и само техните потомци успели да достигнат заветната цел.

Човешките същества имат свой дял от отговорността; те или я изпълняват, в съответствие с Божията Воля, или обратно на тази Воля, не я изпълняват. Какъв плод ще принесат, зависи от това, дали ще изпълнят или не своята отговорност. По тази причина, Бог дава два вида пророчества относно изпълнението на Своята Воля.

Божият дял от отговорността е да изпрати Месията. Но да повярват в Месията е човешкият дял от отговорността. Израелският народ можел или да повярва в Месията, както желаел Бог, или не, противно на Божието желание. За да покрие тези две възможности, Бог дал два вида пророчества, отнасящи се до изпълнението на Волята Му. Едното предрича, че поради безверието на хората, Исус ще умре.[29] Другото, че хората ще повярват в Исус и ще го почитат като Месия, помагайки Му славно да осъществи Волята на Бог.[30] Когато поради неверието на хората, Исус умрял на кръста, се изпълнило първото пророчество. Другото останало неизпълнено до Второто Пришествие на Христос.

1.6   Пасажи от Евангелието, в които Исус говори за Своето разпъване, като че било необходимо

В Евангелието има няколко стиха, в които Исус казва, че е необходимо да бъде разпнат, заради спасението. Например, когато Петър чул Исус да казва, че разпъването му е неизбежно, той се опитал да го разубеди. Исус го смъмрил с думите: “Махни се от Мене, Сатано; ти си Ми съблазън.”[31] Защо укорил Петър толкова сурово? Истината е, че когато Исус изрекъл тези думи, неверието на избрания народ вече осуетило усилията Му да завърши провидението за духовно и физическо спасение. Тогава Той  вече бил абсолютно решен да приеме съдбата Си и да отиде на кръста[32], установявайки по този начин условие на изплащане, за да отвори поне пътя на духовното спасение за човечеството. Исус смъмрил Петър поради опита му да Го разубеди, което могло да попречи на пътя за духовно спасение.

Като втори пример може да дадем последните думи на Исус, изречени на кръста: “Свърши се”[33]. Той нямал предвид, че чрез разпъването Му е завършило провидението за спасение. Когато разбрал, че не може да промени неверието на хората, Исус избрал пътя на кръста, за да положи основа за духовно спасение. С това физическото спасение останало невъзможно до Второто пришествие. Ето защо, с думите “свърши се”, Исус имал предвид, че е поставена основа за духовно спасение – алтернативна цел на провидението.

За да имаме правилната вяра, трябва да влезем в пряко общение с Бог посредством духовни преживявания в молитва, а след това да разберем истината чрез верен прочит на Писанията. Поради тази причина, Исус ни казва да се покланяме на Бог “с дух и истина”.[34]

От времето на Исус до днес, християните считали, че Той дошъл в света, само за да умре на кръста. Те не знаели основната  Му цел като Месия и погрешно разбирали духовното спасение, което Той донесе, мислейки, че с него мисията Му се изчерпва. Исус искал да живее и да постигне Своята цел; но поради неверието на хората, умрял със Сърце, изпълнено с разочарование. Днес, на Земята трябва да се появят верни „годеници“ – чистосърдечни вярващи, които могат да изтрият болката и горчивината от сърцето на Исус. Трябва да се появят „годеници“, които да въздигнат желанията на Неговото Сърце, преди още Той да се завърне като „годеник“. Предвиждайки, че когато дойде, хората отново ще изпаднат в мрака на неверието, Исус изразил болката си с думите: “Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята”.[35]

От този поглед върху Библията става ясно, че Исус не дошъл, за да умре на кръста. Ако влезем в духовно общение с Исус и Го попитаме направо, още по-ясно ще се убедим в този факт. Ако не сме способни да възприемаме духовните реалности, трябва да потърсим свидетелства на хора, надарени с такива способности, за да разберем правилно Неговото Сърце и да задълбочим вярата си. Само така ще станем достойни „невести“ на Исус, които да го приемат в Последните дни.

Раздел 2

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ИЛИЯ И ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

Пророк Малахия предрекъл, че Илия ще се завърне: “Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен.”[36] Исус свидетелствал, че предвещаното пришествие на Илия се е изпълнило в лицето на Йоан Кръстител:

“Но казвам ви, че Илия вече е дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоан Кръстител.” – Мат. 17:12-13

Йоан Кръстител не разбрал, че чрез него се извършва второто пришествие на Илия[37], така че и той самият не бил разпознат от хората. Невежеството на Йоан подсилило собствените му съмнения относно Исус[38]. Тъй като, много хора го почитали, те приемали за правилна неговата гледна точка, което от своя страна увеличило неверието им в Исус. Невежеството на Йоан Кръстител било главният фактор, принудил Исус да поеме по пътя на кръста.

2.1. Еврейското очакване за завръщане на Илия

В епохата на обединеното Израелско царство, идеалът на Бог за Неговия свещен храм бил осуетен от Сатана, чрез прегрешенията на цар Соломон[39]. За да бъде възстановен храма и прокаран път за Месията, който е въплъщение на Храма, Бог изпратил в Израел четири големи и дванадесет по-малки пророци, и действал чрез тях за пречистване на страната от всякакви сатанински влияния. Бог изпратил пророк Илия, за да се възправи срещу ваалските пророци, на хълма Кармел, той ги победил с Божията сила и съборил ваалските олтари.След това, вихрушка възнесла Илия на небето на огнена колесница[40], преди той да доведе докрай божествената си мисия. Силата на Сатана се възродила и продължила да спъва Божието провидение. Докато не се отстрани сатанинското влияние, пътят за Месията не може да бъде проправен. Ето защо, преди Исус да постигне идеала, друг пророк трябва да наследи и доведе докрай незавършената мисия на Илия – да скъса веригите на хората със Сатана. Тази провиденческа необходимост била предизвестена от пророк Малахия, който пророкувал, че Илия ще дойде отново[41].

Евреите, вярващи в пророчествата на писанията, горещо се надявали на пришествието на Месията. Но трябва да знаем, че също толкова жадно очаквали и завръщането на Илия. Това е така, поради ясното Божие обещание, дадено чрез пророк Малахия, че преди пришествието на Месията, Бог ще изпрати пророк Илия, който да проправи пътя за Господа. Илия се възнесъл на небето 850 години преди раждането на Исус; оттогава обитава духовния свят. Известна ни е историята на Преображение, когато Моисеи и Илия, духовно се явяват пред учениците на Исус.[42] Много евреи вярвали, че когато Илия се завърне, ще слезе от Небето по същия начин, по който се е възнесъл. Точно както днес, много християни упорито гледат небето, очаквайки, че Исус ще дойде на облаци, така и в дните на Исус имало евреи, които се взирали тревожно в небето, очаквайки завръщането на Илия.

Но, преди да се разнесе каквато и да е вест за завръщане на Илия, неочаквано се появил Исус, претендиращ, че е Месията. Не е чудно, че появата и изявленията на Исус предизвикали голямо объркване в цял Йерусалим. Където и да отидели, учениците на Исус били  затрупвани с въпроси относно Илия, който трябвало да дойде преди Месията. Поради липса на обяснение, учениците попитали Исус: “Защо, тогава думат книжниците, че Илия първо трябва да дойде?”[43] Тогава Исус им отвърнал, че Йоан Кръстител е Илия, когото хората очакват.[44] Тъй като апостолите вече вярвали, че Исус е Месията, те с лекота приели и твърдението, че Иоан Кръстител е Илия. Но как биха приели това противоречиво изявление тези, които не познавали Исус? Той предполагал, че няма лесно да Му повярват, затова казал: “И, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.”[45]

За евреите било още по-трудно да приемат Исус, тъй като самият Иоан Кръстител отрекъл да е Илия. Йоан Кръстител настоявал, че той не е Илия: “И го попитаха: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм.”[46]

2.2. Чия гледна точка предпочетоха евреите

Исус ясно казвал, че Иоан Кръстител е Илия, когото хората тревожно очаквали, докато Иоан Кръстител категорично отричал това. На чии думи повярвали евреите? Това очевидно зависело от репутацията на двамата, от това дали Исус или Йоан вдъхват повече респект и доверие за хората от онова време.

Нека разгледаме как изглеждал Исус в очите на евреите. Исус бил необразован млад мъж, израснал в беден дом на обикновен дърводелец. Този неизвестен млад човек неочаквано се появил и осквернявал Съботния ден, като се обявявал за “Господ на съботата”, ден спазван с най-дълбоко благоговение от евреите.[47] С това Исус си спечелил репутация на престъпник, който иска да отмени Закона, който за евреите бил път към спасението.[48] Ето защо, лидерите на еврейската общност Го преследвали. Той бил принуден да събира ученици  сред обикновените рибари, да се сприятелява с бирници, проститутки и грешници, да яде и пие с тях.[49] Още по-лошо, от гледна точка на еврейските лидери било изявлението на Исус, че бирниците и проститутките ще влязат в Небесното царство преди тях.[50]

На друго място, при Исус дошла проститутка, която плачела и обливала нозете Му със сълзи, избърсала ги с косите си, целунала ги и ги намазала с миро.[51] За еврейското общество и неговите строги морални норми било неприемливо това поведение на проститутката; със сигурност това било скандално за тогавашното общество, където прелюбодейците се убивали с камъни. Исус не само одобрил нейното служещо поведение, а дори го поощрил и смъмрил учениците си, които укорили жената[52].

Освен това, Исус сякаш се поставял на равно с Бог[53], твърдейки, че никой не може да влезе в Небесното царство, освен чрез Него[54]. Той заявявал, че хората трябва да Го обичат повече от собствените си родители, братя и сестри, съпрузи и деца.[55] За мнозина, голяма част от думите и постъпките му изглеждали богохулни. Ето защо, не било изненадващо, че еврейските водачи го упреквали и осмивали, набеждавайки го, че е обсебен от Велзевула – принцът на демоните.[56]

От всичко това можем да заключим, че Исус съвсем не вдъхвал доверие на хората от онова време.

Как изглеждал Йоан Кръстител за тогавашните израелтяни? Той е роден във видно семейство, син на свещеника Захария. Чудесата и знаменията, съпътстващи неговото зачеване и раждане, изненадали цяла Юдея. Един ден, когато било ред на Захария да окади в храма, пред него се явил ангел и му благовестил, че жена му, която била стара и неплодна, скоро ще зачене син. Тъй като Захария не повярвал в думите на ангела, той загубил говора си до деня, в който се родило детето[57]. От своя страна, Йоан водел безукорен живот на вяра и въздържание в пустинята, хранейки се със скакалци и див мед. По тези причини, много евреи се питали дали Йоан не е Христос? Пратеници на свещениците и левитите отишли при Йоан, за да го питат за това[58]. До такава степен евреите го уважавали.

Предвид тези обстоятелства, когато евреите в онези дни сравнявали Исус и Йоан Кръстител, кой вдъхвал повече доверие? Несъмнено, думите на Йоан звучали по-правдоподобно. Ето защо, евреите естествено вярвали повече на Йоан Кръстител, когато отричал да е Илия, отколкото на Исусовото твърдение, че Йоан Кръстител е Илия. Тъй като вярвали на Йоан, те смятали думите на Исус за измислица, съчинена, за  да подкрепи „съмнителните“ му месиански претенции. Вследствие на това, Исус бил заклеймен като самозванец.

Веднъж обявен за самозванец, неверието на хората в Него нараствало ежедневно. Думите и делата Му им се виждали все по-оскърбителни. След като вярвали повече на Йоан, отколкото на Исус, единственото, което можели да мислят било, че Илия все още не е дошъл. Така дори нямали и представа, че Месията вече е дошъл.

Докато евреите все още вярвали в пророчеството на Малахия, не можели да приемат Исус, претендиращ, че е Месията, тъй като от тяхна гледна точка все още не бил дошъл Илия. От друга страна, за да повярват в Исус, е трябвало да пренебрегнат Библейското пророчество, според което Месията ще дойде само след завръщането на Илия. Тъй като за набожните евреи всяко отричане на пророчества било немислимо, не им оставал друг избор, освен да отхвърлят Исус.

2.3. Липсата на вяра у Йоан Кръстител

Мнозина от еврейските водачи и народът по времето на Исус, хранели дълбоко уважение към Йоан Кръстител; някои дори мислиели, че той е Месията. Ако Йоан Кръстител беше потвърдил Исусовите думи, че Йоан е Илия, много хора щели да повярват с лекота и да се обединят около Исус. Вместо това, невежеството на Йоан относно Божието Провидение стана;о причина за твърденията му, че той не е Илия, и основна пречка за приемане на Исус от еврейския народ.

На река Йордан, Йоан Кръстител свидетелствал за Исус:

“Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата, Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.” – Мат. 3:11

“И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух. И видях, и свидетелствам, че Тоя е Божият Син.” – Иоан 1:33-34

Бог ясно показал на Йоан Кръстител, че Исус е Месията и Йоан Кръстител свидетелствал за това откровение. Също така той казал: “Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: „Прав направете пътя за Господа”[59] и обявил, че той е този, който е изпратен преди Христос.[60] Ето защо, с помощта на собствената си мъдрост, Йоан трябвало да разбере, че той е завърналият се Илия. Дори и Йоан да не разбирал този факт, след като Бог ясно му посочил, че Исус е Месията, Йоан трябвало да приеме свидетелството на Исус и обединявайки се с Него да обяви, че той, Йоан, е Илия. Но Йоан не разбирал Божията Воля. Той отхвърлил свидетелството на Исус за него; дори се разделил с Исус и поел по свой собствен път.

Можем да си представим колко нещастен бил Исус след това? Колко нещастен трябва да се е чувствал и Бог, виждайки Сина Си в такава трудна ситуация!

Всъщност свидетелската мисия на Иоан Кръстител завършила в момента, в който кръстил Исус и разкрил кой е Той. Каква трябва да е мисията му от този момент нататък? Баща му Захария, изпълнен със Светия Дух, пророкувал по време на неговото раждане, че мисията на сина му ще бъде да служи на Месията: “Да даде нам…да Му служим без страх, в святост и правда пред Него през всичките си дни.”[61] И след като Йоан Кръстител свидетелствал за Исус, е трябвало повече от всеки друг да Му служи през остатъка от живота си с предаността на ревностен последовател. Но той оставил Исус и продължил да кръщава независимо от Него. Не е чудно, че евреите се объркали до там, че смятали Йоан за Месията[62]. Техните лидери също били объркани[63]. Още по-неприятен бил случаят, при който един човек, последовател на Исус и ученици на Йоан Кръстител  спорели помежду си, чий учител е кръстил повече хора.[64]

От изявлението на Йоан: “Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам”[65], можем да заключим, че в сърцето си Йоан не считал, че трябва да сподели съдбата на Исус. Ако Йоан Кръстител и Исус вървели рамо до рамо по един общ път, как може тогава Йоан да се смалява, а Исус да расте? Всъщност Йоан Кръстител трябвало да бъде първият апостол на Исус, ревностно разпространяващ Неговото Слово. Поради духовната си слепотата, той не изпълнил своята мисия. Ценният му живот, който трябвало да бъде посветен на Исус, накрая бил загубен заради една незначителна история.[66]

Когато съзнанието на Йоан Кръстител било съсредоточено върху Бог, той разпознал в Исус Месията и свидетелствал за Него. По-късно, когато вдъхновението го напуснало, той започнал да гледа със светски очи и затънал в невежество, което увеличило неверието му. Неспособен да осъзнае, че той е завърналият се Илия, Йоан започнал да се отнася към Исус също така скептично, както и евреите, особено след като попаднал в затвора. Всяка дума и действие на Исус му изглеждали странни и смущаващи. В един момент Йоан се опитал да разсее съмненията си, като изпратил учениците си при Исус с въпроса: “Ти ли си този, който има да дойде или друг да очакваме?”[67]

Тъй като с този въпрос Йоан се конфронтирал с Исус, Исус възмутено отвърнал, несдържайки укора си:

“Идете, съобщете на Йоана това, което чувате и виждате; Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен е оня, който не се съблазнява в мене.” – Мат. 11:4-6

Още в утробата на майка си, Йоан Кръстител бил избран с мисията да следва Исус. Той водел труден и аскетичен живот в пустинята, подготвяйки пътя за идващия Месия. Когато Исус започнал своята обществена дейност, Бог разкрил първо на Йоан, кой е Исус и го вдъхновил да свидетелства за Него като за Син на Бог. Но Йоан не съумял да приеме даденото му от Небето Благоволение. Затова и Исус не му отговорил направо, когато той Го провокирал с въпроса си, изпълнен със съмнения. Йоан Кръстител положително е знаел за извършваните от Исус чудеса и знамения. Въпреки това, в един обширен отговор, Исус изброил делата си с надежда да събуди Йоан за истинската му мисия.

Необходимо е да разберем, че когато Исус казва “на бедните се проповядва благовестието”, той дал израз на дълбокото Си страдание поради неверието на Йоан Кръстител и еврейските водачи. Подготвените юдеи и особено Йоан Кръстител били богатите хора, благословени с невероятни блага на Божията любов. Но тъй като всички те отхвърлили Исус, Той трябвало да скита по брега на Галилея и из Самария, за да търси сред “бедните” онези, които биха чули Словата на Евангелието. Тези бедни хора били необразовани рибари, бирници и проститутки. Исус желаел да намери ученици, различни от тях. Дошъл с мисия да установи Небесното царство на Земята, на Него Му бил нужен по-скоро един лидер, който да поведе след себе си хиляди, отколкото хиляди, които да следват един лидер. Не проповядвал ли Той Евангелието най-напред на свещениците и книжниците в храма? Той отишъл там, търсейки подготвени и способни хора.

Както се разказва в една притча, тъй като поканените не дошли на вечерята, Той трябвало да броди из улиците и страничните пътища и да събере сиромасите, недъгавите, слепите и куците.[68] Поставен в тежка ситуация, при която бил принуден да замени богатите гости, поканени на вечеря, с отхвърлени от обществото хора, Исус излял болката си в следните осъдителни думи: “И блажен оня, който не се съблазнява в Мене!”[69] Макар в своето време Йоан да бил високо почитан, Исус по косвен път го осъдъл с думите, че този, който се съмнява в Него, независимо колко е велик, няма да бъде благословен. Йоан се съмнявал и затова се провалил в своята мисия, а именно – да посвети живота си на Исус.

След като учениците на Йоан Кръстител задали въпросите си, Исус отбелязал, че макар Йоан да бил най-великият от всички пророци, той не успял да изпълни поверената му от Бог мисия:

“Истина ви казвам: между родените от жена не се е издигнал по-голям от Йоана Кръстителя; обаче по-малкият в небесното царство е по-голям от него.” – Мат. 11:11

Всеки на Небето е роден от жена и е живял на Земята. След като Иоан бил по-велик от всеки, роден от жена, то би трябвало той да е най-голям и в Божието царство на Небето. Защо тогава Йоан е по-нищожен и от най-малкия на Небето? Множество пророци в миналото свидетелствали за Месията непряко, според предоставените им от времето възможности. Но Йоан имал мисия да свидетелства за Месията директно. Ако главната задача на пророците била да свидетелстват за Месията, тогава Йоан Кръстител бил най-великият сред тях. Но той е по-малък от всички, що се отнася до следване и отдаване на Месията. Всеки в Небесното царство, дори и най-малкият, знаел, че Исус е Месията и Му се е посветил. Йоан Кръстител, призован да служи на Месията най-близо до Него, се отделил от Исус и тръгнал по свой собствен път. Ето защо, по отношение на своята отдаденост, той е по-малък и от най-малкия в Небесното царство.

Исус продължава: “А от дните на Иоана Кръстителя до сега Небесното царство насила се взема, и които се насилят, го грабват”[70] Йоан Кръстител бил избран още преди да се роди и водел труден, аскетичен живот в пустинята. Ако се беше посветил на Исус с искрено сърце, щеше да бъде първи Негов ученик. Но тъй като не изпълнил мисията си да служи на Исус, Петър, “мъж на силата”, се „насилва и грабва“ тази позиция. В израза “от времето на Иоана Кръстителя до сега” и в следващите стихове[71] виждаме, че Исус имал предвид не хората по принцип, а специално Йоан Кръстител. Накрая Исус завършва: “Но пак мъдростта се оправдава от делата си”[72]. Ако Йоан действал мъдро, той нямало да изостави Исус и делата му щяха да останат в историята като праведни. За нещастие, той постъпил глупаво, затваряйки, както пътя на евреите към Исус, така и своя собствен път.

От всичко казано дотук става ясно, че основната причина, поради която Исус трябвало да умре на кръста, е провалът на Йоан Кръстител.

2.4. Йоан Кръстител като Илия

По-горе казахме, че Йоан Кръстител трябвало да поеме и доведе докрай мисията, която Илия оставил недовършена. Както е писано в Библията, Йоан е роден с мисията да върви пред Господа “в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ”.[73]

Ето защо, от гледна точка на мисията си, Йоан е Второ пришествие на Илия. Освен това, както по-подробно ще бъде разгледано[74], Илия фактически се завърнал в дух и се опитвал да помогне на Йоан Кръстител да доведе докрай мисията, която той самият не успял да довърши през земния си живот. Йоан Кръстител също бил като тяло за Илия, чрез което да изпълни своята мисия. Ето защо, поради общата им мисия, Йоан и Илия могат да се разглеждат като една и съща личност.

2.5. Нашето отношение към Библията

Разбрахме, че невежеството на Йоан Кръстител и липсата на вяра в Исус, породили неверие у хората, поради което накрая се стигнало до разпятието на Исус. До днес никой не е разкрил тази Небесна тайна, тъй като всички сме чели Библията с неподлежаща на съмнение увереност във величието на Йоан Кръстител. Новото ни разбиране относно неговата личност ни учи, че трябва да се освободим от консервативното отношение към вярата и произтичащото от него поведение на страх да поставяме под въпрос конвенционални вярвания и традиционни доктрини. Нямаше ли да е погрешно, ако се отнасяхме към Йоан Кръстител като към провалил се, ако той беше успял? По същата логика, съвсем не е правилно да считаме, че Йоан Кръстител е изпълнил мисията си, когато на практика, не е.

За да имаме добра вяра, непрекъснато трябва да полагаме усилия, търсейки в „дух и истина”. Макар в дискусията ни за Йоан Кръстител да се опирахме на Библията, тези, които притежават способност да общуват с духовния свят, могат да видят в какво състояние се намира Йоан Кръстител и да потвърдят правилността и истинността на горното откровение.

---

[1] Вж. Есхатология 1-2

[2] Мат. 5:48

[3] Мат. 4:17

[4] Мат.3:2

[5] Рим. 7:18-25

[6] Йоан 3:16

[7] Деяния 7:51-53

[8] Лука 1:13

[9] Лука 1:63-66

[10] Лука 3:15

[11] Лука 19:44

[12] Мат. 12:24

[13] Мат. 23:13-36

[14] Мат. 26:39

[15] Йоан 3:14

[16] Числа 21:4-9

[17] Лука 19:44

[18] Исая 9:6-7; Лука 1:31-33; Мат. 4:17

[19] Бит. 2:7

[20] Йоан 15:5

[21] Йоан 14:20

[22] 1 Сол. 5:17

[23] Исая 53

[24] Исая 9, 11, 60

[25] Лука 1:31-33

[26] Вж. Принципи на Сътворението 5.2.2

[27] Второзаконие 30:15-20

[28] Изход 3:8

[29] Исая 53

[30] Исая 9, 11, 60; Лука 1:31

[31] Мат. 16.23

[32] Лука 9:31

[33] Йоан 19:30

[34] Йоан 4:24

[35] Лука 18:8

[36] Мал.4:5

[37] Йоан 1:21

[38] Мат. 11:3

[39] Вж. Паралели 3

[40] 2 Царе 2:11

[41] Мал. 4:5

[42] Лука 9:28-36

[43] Мат. 17:10

[44] Мат. 17:12-13

[45] Мат. 11:14

[46] Йоан 1:21

[47] Мат. 12:1-8

[48] Мат. 5:17

[49] Мат. 11:19

[50] Мат. 21:31

[51] Лука 7:37-38

[52] Лука 7:44-50

[53] Йоан 14:9

[54] Йоан 14:6

[55] Мат. 10:37; Лука 14:26

[56] Мат. 12:24

[57] Лука 1:9-66

[58] Лука 3:15; Йоан 1:20

[59] Йоан 1:23

[60] Йоан 3:28

[61] Лука 1:74-75

[62] Лука 3:15

[63] Йоан 1:19-20

[64] Йоан 3:25-26

[65] Йоан 3:30

[66] Марк 6:14-29

[67] Мат. 11:3

[68] Лука 14:16-24

[69] Мат. 11:6

[70] Мат. 11:12

[71] Мат. 11:16-19

[72] Мат.11:19

[73] Лука 1:17

[74] Вж. Възкресение 2.3.2