ГЛАВА 7
ХРИСТОЛОГИЯ
Може
би най-важните от
множеството въпроси,
които трябва да бъдат разрешени от грешните хора, търсещи спасение, се отнасят до
Христолoгията. Въпросите в тази област включват Троицата - връзката между Бог, Исус и
Светия дух, както новорождението и взаимоотношенията между Исус, Светия Дух и грешните
хора. Досега, противоречията
около тези въпроси, не са изяснени. В следствие на това, объркването в християнското
учение и в практикуването на вярата остава
голямо. Ключът се крие в разбиране на изначалната ценност на човека. Първо ще се
спрем на този въпрос, който е основа към отговорите на въпросите от областта на
Христологията.
Раздел 1
ЦЕННОСТТА
НА ЧОВЕК, ОСЪЩЕСТВИЛ ЦЕЛТА НА СЪТВОРЕНИЕТО
Нека разгледаме ценността на човек, осъществил
целта на Сътворението. Това е ценността на съвършенни Адам и Ева. Можем да разберем
ценността на такъв човек от различни гледни точки.
На първо място, връзката между Бог и напълно
зрял човек, отразява връзката между двойните характеристики. Хората са сътворени със съзнание и тяло по подобие на
двойките характеристики на Бог.[1] По подобен начин, взаимоотношенията
между Бог и съвършения човек, могат да се сравнят с тези двойни характеристики у
човека, т.е. съзнанието и тялото му. Точно както тялото е сътворено по подобие
на неосезаемото съзнание, като негов субстанциален обект-партньор, така и човекът
е създаден по подобие на неосезаемия Бог като Негов субстанциален обект-партньор.
Както неделимото единство между
съзнанието и тялото на истински човек, в центъра на чийто живот стои Бог, така и
между Бог и истинския човек има неделимо единство. Заедно, те формират
четирипозиционна основа. В това единство, човек преживява Сърцето на Бог, като
собствена реалност. Такъв човек, с напълно зрял характер, е храм на Бог, в който
Той обитава постоянно и такъв човек придобива Божествена природа.[2]
За това състояние
на съвършенство, Исус казва: “И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият
небесен Отец.”[3]
Следователно, човек, осъществил Целта на
Сътворението, придобива божетсвена ценност, сравнима с Божията.
На второ място, нека се спрем върху цеността
на човека от гледна точка на целта, с която е сътворен. Бог създава хората, за да споделя с тях радостта Си. Всеки
човек притежава уникален индивидуален характер. Без значение колко хора са родени
на Земята, никога двама души няма да притежават едни и същи личностни качества.
Всеки човек е субстанциален
обект-партньор на Бог и изразява отделен аспект от Божиите двойни характеристики.
Следователно, в цялата Вселена, съществува един човек, който стимулира определен
аспект от същността на Бог, носейки Му радост.[4]
Всеки, който постигне Целта на Сътворението, е уникален в целия Космос. Оттук можем да потвърдим изказаната
от Буда истина: “И на небето и на земята, само аз съм, който получава почитта.”[5]
Трето, нека се спрем върху ценността на човека от гледна точка на връзката
му с Вселената, в светлината на Принципите на Сътворението. Човек, постигнал Целта на Сътворението,
може да управлява цялата Вселена.[6]
Притежавайки съзнание и тяло, той може да управлява духовния свят чрез своето
духовно „аз“ и физическия свят, чрез своето
физическо „аз“. Чрез хората, като посредници, двата свята създават взаимна връзка
и изграждат обединен Космос, който е завършен обект-партньор на Бог.
От Принципите на Сътворението научихме,
че Вселената е субстанциална изява на двойните характеристики на човека. Духът на
човека съдържа всички елементи от духовния свят, а плътта съдържа всички елементи
от физическия свят. Човек, постигнал Целта на Сътворението,
обединява в себе си субстанциите на всичко съществуващо в Космоса. Затова, хората
са микрокосмос на Вселената. По тази
причина, човекът притежава
ценност, равна на целия Космос. Възоснова на това можем да видим в нова светлина
казаното от Исус: “Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота
си изгуби?”[7]
Представете си, че съществува съвършена машина, всяка част от която е единствена
по вида си в целия свят, и че няма начин нито една от частите й да бъде доставена
или заменена. Независимо колко малка или незначителна е отделна част, ценността
й е същата като на цялата машина. Подобно на това, напълно зрелият човек е уникален
и неповторим в цялата Вселена. Независимо колко незначителен може да изглежда той,
неговата ценност е равна на ценността на целия Космос.
Раздел 2
ИСУС И ЧОВЕК, ПОСТИГНАЛ ЦЕЛТА НА СЪТВОРЕНИЕТО
2.1
Съвършеният Адам, Исус и възстановяването на Дървото на живота
Човешката история е история на провидението
за възстановяване. Нейната цел се състои в изграждане на Небесно царство на земята,
когато, в самият край на историята, изгубеното в Едемската градина Дърво на живота,
ще бъде възстановено.[8]
Можем да разберем връзката между съвършения Адам и Исус, сравнявайки Дървото на
живота от Едемската градина и Дървото на живота, което трябва да бъде възстановено
в Последните дни.
Както вече изяснихме,[9]
ако Адам беше осъществил напълно идеала на Сътворението, щеше да въплъти
Дървото на живота, заедно с всички свои потомци. Но Адам отхвърли Божията Воля
и оттогава грешното човечество се стреми да достигне Дървото на живота.[10]
Тъй като грешен човек никога не би могъл да възстанови напълно себе си като Дърво
на живота чрез своите собствени усилия, като Дърво на живота трябва да дойде
човек, осъществил идеала на сътворението и да “присади” към себе си всички останали
хора. Исус е това Дърво на живота, описано в Библията. Ако
Адам беше осъществил идеала за съвършенство, символизиран като Дърво на живота в
Едемската градина, щеше да бъде идентичен с Исус, символизиран с Дърво на
живота в книгата Откровение, и двамата щяха да са постигнали Целта на Сътворението.
Като такива, те щяха да притежават и еднаква ценност.
2.2
Исус, хората и изпълнение целта на Сътворението
Нека сравним ценността на Исус с тази
на човек, който притежава съвършен характер.
По отношение целта на Сътворението, напълно зрелия човек е съвършен, както Бог е съвършен.[11]
Притежавайки божествена природа, като на Бог, той е безкрайно ценен. Тъй
като Бог е вечен, то и човек, сътворен, за да стане Негов въплътен и съвършен обект-партньор,
трябва да притежава вечен живот. Напълно зрелият човек е уникален в целия Космос. Още повече, тъй като той е господар на целия
естествен свят, който не може да осъществи пълната си ценност без него, такъв
човек притежава ценността на Космоса.
Няма по-голяма ценност от тази на човек,
осъществил идеала на Сътворението. Такава е ценността на Исус, който
със сигурност е постигнал най-високата ценност, която можем да си представим.
Традиционната християнска вяра
в божествеността на Исус е добре обоснована, защото като съвършен човек, Той е абсолютно
единен с Бог. Разбирането, че Исус е човек, постигнал целта на Сътворението, не
омаловажава в ни най-малка степен Неговата ценност. Всъщност, Принципите на Сътворението
издигат истинската ценност на всички хора, които са постигнали целта на Сътворението,
до ниво, сравнимо с това на Исус.
Нека
разгледаме някои Библейски доказателства, в подкрепа на това, че Исус е човек, постигнал
целта на Сътворението. Писано е:
“Защото има само един Бог и един ходатай
между Бога и човеците, човекът Христос Исус.” - I Тим. 2:5
“Защото, както чрез непослушанието на единия
човек (Адам) станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия (Исус)
мнозината ще станат праведни.“ - Римл. 5:19
“Понеже, както чрез човека (Адам) дойде
смъртта, така и чрез човека (Исус) дойде възкресението на мъртвите.” - I Кор.
15:21
“...тъй като е назначил ден, когато ще съди
Вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил;...” - Деян. 17:31
Следователно, Библията ясно и недвусмислено
показва, че Исус е човек. Той трябва да дойде
като човек, за да стане Истински родител, който да даде новорождение на хората.
2.3
Дали Исус е самият Бог?
Когато Филип помолил Исус да му покаже
Бог, той казал: “Който е видял Мене, видял е Отца. Нима не вярваш, че Аз съм в
Отец и Отец е в Мен? Как казваш ти: Покажи ми Отца?“[12] За Исус е писано, че: “Той бе в света; и светът чрез Него
стана; но светът го не позна.“[13] Също
така, Исус казва: “Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.“[14] Въз основа на тези Библейски стихове много християни вярват, че Исус е
Богът Творец и Създател.
Исус може да бъде наречен Бог, защото като човек,
е постигнал целта на Сътворението и живее в единство с Бог, Той притежава Божествена
същност. Но Той не е самият Бог. Връзката между Бог и Исус е като връзката между
съзнанието и тялото. Тъй като тялото е субстанциалният обект-партньор на съзнанието,
то отразява тялото и действа в единство с него, тялото е второто “аз” на
съзнанието, но тялото не е самото съзнание. По същия начин, Исус
е в единство с Бог и въплъщение на Бог, Исус е второто „аз“ на Бог, но не е
самият Бог. Наистина, който е видял Исус, все едно е видял Бог[15], но изричайки
това, Исус не е имал предвид, че Той е самият Бог.
Библията гледа на Исус като на Словото, станало
плът.[16]
Този стих показва, че Исус е въплъщение на Словото. Той е човек, чрез когото Словото
става живо. Писано е, че всичко е създадено чрез Словото и, че светът е създаден
чрез Исус.[17] Следователно,
Исус може да се нарече Творец. За да разберем значението на тези стихове,
нека вземем под внимание, че според Принципите на Сътворението, Вселената е субстанциален
израз на вътрешната природа и външната форма на човек със съвършен характер. Всички елементи на Вселената се съдържат
в напълно зрялата личност и резонират в хармония около нея. В този смисъл можем
да кажем, че Вселената е създадена чрез съвършения човек. Освен това, намерението на Бог е
било хората да са творци и господари на естествения свят. Затова Той ги дарил с
характер и сила на Създатели. Те ще бъдат реализирани когато хората постигнат своето
съвършенство чрез изпълнение на своята отговорност. От такава гледна точка, тези
стихове са в съгласие с разбирането за Исус като човек, постигнал целта на Сътворението.
Това не означава, че Исус е самият Създател.
Исус също казва: “Преди да се е родил Авраам,
Аз съм.“[18]
Исус е потомък на Авраам. Но по отношение
на Провидението за възстановяване, Исус е преди Авраам, защото идва да даде новорождение
на човечеството в позиция на пръв прародител. Казвайки това, Исус не е имал предвид,
че той е самият Бог. Докато бил на Земята, Той не се отличавал с нищо от хората,
освен това, че няма първороден грях. Дори и в духовния свят, където Той се намира
от момента на Своето възкресение, Исус живее като дух, точно както и Неговите последователи.
Единствената разлика е, че Исус обитава там като божествен дух, излъчващ искрящи
лъчи от светлина, докато последователите Му, като живи духове, отразяват тази светлина.
Писано е, че от времето на Своето възкресение,
Исус ходатайства за нас пред Бог[19],
точно както правил това и докато бил на Земята.[20]
Ако Исус е Бог, как би могъл да ходатайства за нас пред самия себе си? Освен това,
Исус нарича Бог “Отче”, което показва, че Той не е самият Бог.[21] Ако
Исус е Самият Бог, как Сатана би могъл да го изкушава? Накрая, от думите, които
Исус изрича на кръста, можем също да заключим, че Той не е самият Бог: “Боже мой,
Боже мой, защо си ме оставил?”[22]
Раздел 3
ИСУС И ГРЕШНИТЕ ХОРА
Грешните хора нямат ценността на истинския
човек, постигнал целта на Сътворението. Напротив, изпаднали са по-ниско дори от
ангелите, създадени като помощници на хората. От друга страна, тъй като Исус дошъл
с абсолютната ценност на истински човек, постигнал целта на Сътворението, “Бог е
покорил всичко под нозете Му.”[23]
Грешните хора притежават първороден грях и са белязани с условие, заради което Сатана
ги атакува. Обратно на това Исус, който е без първороден грях, няма никакви
условия, заради които Сатана да го атакува. Грешният човек не разбира в дълбочина
Волята и Сърцето на Бог. Той може да ги схваща само бегло. Обратно на това, Исус
не само изцяло разбира Волята и Сърцето на Бог, но преживява Божието Сърце, като
свое, всеки ден от своя живот.
Докато се намира в състояние на греховност,
човек, на практика не притежава и частица от изначалната си ценност. Но, ако бъде
прероден, духовно и физически, чрез Исус, Истинският родител, и стане Негово праведно
дете, чисто от първороден грях, той ще бъде възстановен като истински човек, който,
подобно на Исус, е осъществил целта на Сътворението. Тогава, връзката му с Исус ще бъде както връзката между
родител и дете. В отношенията им завинаги ще се запази вертикалният ред родител
- дете, изначалната им ценност няма да се различава. Следователно, Христос е главата на Църквата[24],
а ние сме Неговото тяло и отделните му части.[25]
Исус е главният храм, а ние другите храмове. Исус е лозата, а ние сме нейните
клони.[26]
Ние сме дивите маслинови издънки, които трябва да бъдат присадени към Исус, Истинското
маслиново дърво[27],
преди да станем истински маслинови дървета. Съответно, Исус ни нарича “мои приятели”[28],
и е писано, че “когато стане явно, ще бъдем подобни Нему.”[29]
Самият Исус е “първият плод”, но при Пришествието Му, тези, които са Христови, ще
са следващите “плодове”.[30]
Раздел 4
НОВОРОЖДЕНИЕ
И ТРИЕДИНСТВО
Учението за Триединството е една от най-мистериозните
теми в християнската теология. Освен това, свързаното с него учение за новорождението,
макар привидно да е напълно обосновано, се нуждае от по-дълбоко осветляване. В следващата
част ще разгледаме тези две теми.
4.1
Новорождение
4.1.1
Исус, Светият дух и мисията им да дават новорождение
Исус казал на Никодим: “Истина, истина
ти казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Божието царство.“[31]
Новорождение означава да се родиш втори път. Защо грешните хора трябва да се родят
отново?
Ако Адам и Ева бяха осъществили идеала
на Сътворението и бяха станали Истински родители на човечеството, щяха да родят
праведни деца без първороден грях и да създадат Небесното царство на земята. Но
Адам и Ева съгрешили и станали зли родители, раждайки зли деца, които създали ада
на земята. Така че, както Исус казал на Никодим, грешните хора не могат да видят
Божието царство, докато не се родят отново - като деца без първороден грях.
Не можем да се родим без родители. Тогава, кои са онези добри, праведни родители, чрез които
да се родим отново, пречиствайки се от първородния грях, за да влезем в Божието
царство? Родители с
първороден грях не могат родят добри деца, които са без първороден грях. Със сигурност,
не е невъзможно измежду грешното човечество да се намерят безгрешни родители. Такива
родители трябва да произхождат от Небето. Исус е Родителят, дошъл от Небето. Той
идва като Истински баща, за да даде новорождение на грешните хора, превръщайки ги
в деца на доброто, изцяло пречистени от първородния грях и способни да изградят
Небесното царство на земята.
Затова в Библията е писано: “Бог, който според голямата Си милост ни възроди
за жива надежда, чрез възкресението на Исус Христа от мъртвите.“[32]
Исус дошъл като Истински баща, какъвто Адам
не успял да стане. Затова, Библията говори за Исус като за “последният Адам” и
“Отец на вечността.”[33]
Но само бащата не може да роди деца. Точно, както има Истински баща, така
трябва да има и Истинска майка, за да могат грешните деца да се новородят като добри.
Светият дух дошъл като Истинска
майка. Заради това, Исус
казва на Никодим, че никой не може да влезе в Божието царство, ако не се роди отново
от Светия дух.[34]
Много хора получавали откровение, че Светият
дух е с женски характер. Това е така, защото дошъл като Истинска майка или втора
Ева. Тъй като Светият дух представлява женският аспект на божествената същност,
не можем да се изправим пред Исус като Негови годеници, преди да сме приели Светия
дух. Бивайки женски по своята същност, Светият дух утешава и трогва сърцата на хората.[35]
Той пречиства греха, изкупвайки греха на Ева. Исус, мъжкият Господ, работи на Небето (ян), докато Светият дух, неговият
женски партньор, работи на земята (ин).
4.1.2
Исус, Светият дух и двойните характеристики на Логоса
“Логос” на гръцки означава “рационален/мисловен
принцип” или “Слово”. Библията посочва, че
Логосът е обект-партньор на Бог[36] и е взаимосвързан
с Него. Тъй като Бог, субект-партньорът на Логоса, съществува чрез Своите двойни
характеристики, Логосът, като Негов обект-партньор, също притежава двойни характеристики.
Ако Логосът няма двойни характеристики, всички създадени чрез него неща[37], също
няма да ги имат. Адам и Ева,
въплътените в образ обект-партньори на Бог, са създадени чрез разделяне на двойните
характеристики на Логоса.[38]
Ако
Адам, като мъж, бе осъществил идеала на Сътворението и бе станал Дърво на живота,
и ако Ева, като жена, също бе осъществила идеала на Сътворението и бе станала Дърво
за познаване на добро, двамата щяха да застанат в позиция на Истински родители на човечеството. Щяха да
изпълнят трите велики Божии благословии и да установят Божието царство на Земята.
Вместо
това, те съгрешили и този
свят се превърнал в ада на земята. Затова, за да даде новорождение на грешните хора,
Исус дойде като втори Адам[39],
като Истински баща на човечеството с мисия символизирана, чрез Дървото на живота.[40]
В такъв случай е логично, че, трябва да се яви и Истинка майка на човечеството[41],
втора Ева, с мисия, символизирана, чрез Дървото за познаване на доброто? Светият
дух дойде като Истинска майка, за да даде новорождение на грешните хора.
4.1.3
Духовното новорождение чрез Исус и Светия Дух
Нов живот се ражда от любовта на родители. Когато вдъхновени от Светия дух[42]
вярваме в Исус, като наш Спасител, получаваме любовта на духовните Истински родители,
която идва, чрез връзката на даване и приемане между Исус, духовният Истински баща,
и Светия дух, духовната Истинска майка. От тази любов у нас се вдъхва нов живот;
духът ни се ражда отново, като нова личност. Това е духовното новорождение.
Тъй
като, хората съгрешили духовно и физически, те трябва да бъдат пречистени от първородния
грях, раждайки се отново, както духовно, така и физически. Христос трябва да се
завърне на Земята и да даде физическо спасение на човечеството чрез физическо новорождение.
4.2 Триединство (Света
Троица)
Според
Принципите на Сътворение, Божията
цел на Сътворението се постига чрез четирипозиционна основа, изградена в изпълнение
целта на трите обекта, чрез действието произход-деление-единство. За да постигнат
целта на Сътворението, Исус и Светият дух застават пред Бог като Негови обект-партньори,
които поотделно отразяват Неговите двойни характеристики. Те се обединяват помежду
си чрез действие на даване и приемане с ценър Бог и така формират четирипозиционна
основа. Бог, Исус и Светият дух стават едно цяло и това тяхно Единство представлява
Светата троица.
Изначалната цел на Бог при сътворението на Адам и Ева е да формира триединство, издигайки ги до позиция на Истински родители на човечеството,
обединени в хармонично единство помежду си, като съпруг и съпруга с център Бог в
четирипозиционна основа. Ако Адам и Ева
не бяха съгрешили, а бяха създали това триединство с Бог, ако бяха станали Истински
родители, които дават живот на деца на доброто, то техните потомци също щяха да
станат праведни съпрузи и съпруги с ценър Бог в своя живот. Така, всяка брачна двойка
щеше да изгради триединство с Бог. Небесното
царство на Земята, в което са осъществени трите велики Божии благословии, щеше
да бъде изградено.
Вместо това, когато Адам и Ева съгрешили,
те изградили четирипозиционна основа с ценър Сатана; с други думи, създали грешно
триединство със Сатана. Подобно на тях, техните
потомци създали триединства със Сатана и изградили покварено и аморално общество.
От грехопадението
насам, Бог работи за деня, в който ще даде новорождение на хората и ще се съедини
с тях в триединство. Поради тази причина, Бог възнамерявал да въздигне Исус и Неговата
невеста, като втори Адам и Ева, за Истински родители на човечеството. Възкръсналият Исус и Светият дух,
в единство с Бог, изградили само духовно триединство. Изпълнили само мисията на
духовни Истински родители. Така, Исус и Светият дух дават духовно новорождение
на вярващите, като на свои духовни деца, възстановявайки ги в духовни триединства.
Христос трябва да се завърне в плът и
да намери своя невеста. Те ще създадат съвършено триединство с Бог на Земята и ще
бъдат духовни и физически Истински родители. Те ще дават на грешните хора духовно
и физическо новорождение, премахвайки първородния грях и позволявайки им да изградят
на Земята триединство с център Бог. Когато грешните хора бъдат възстановени
до положение да установят истински четирипозиционни основи с център Бог, те ще са
в състояние да изградят и Небесното царство на Земята, в което да бъдат реализирани
трите велики Божии благословии.
[1] Вж. Принципи на
Сътворението 1.1
[2] 1 Кор. 3:16; вж. Принципи
на Сътворението 3.2
[3] Мат. 5:48
[4] Вж. Принципи на
Сътворението 3.2
[5] Първите думи, изказани от Буда. Ч’анг А-бан чинг, Т 1.1.4с1-2; Махападана Сутанта, Дигха-никайа ii. 15
[6] Бит. 1:28
[7] Мат. 16:26
[8] Откр. 22:14; Бит.3:24
[9] Вж. Грехопадение 1.1.1
[10] Притчи 13:12; Откр. 22:14
[11] Мат. 5:48
[12] Йоан 14:9-10
[13] Йоан 1:10
[14] Йоан 8:58
[15] Йоан 14:9-10
[16] Йоан 1:14
[17] Йоан 1:3,10
[18] Joan 8:58
[19] Рим. 8:34
[20] Лука 23:34
[21] Йоан 17:1
[22] Мат. 27:46
[23] 1 Кор. 15:27
[24] Ефес. 1:22
[25] 1. Кор. 12:27
[26] Йоан 15:5
[27] Римл. 11:17
[28] Йоан 15:14
[29] 1 Йоан. 3:2
[30] 1 Кор. 15:23
[31] Йоан 3:3
[32] 1 Петр. 1:3
[33] 1 Кор. 15:45; Исая 9:6
[34] Йоан 3:5
[35] Рим. 5:5; Йоан 14:26-27;
Деяния 9:31
[36] Йоан 1:1
[37] Йоан 1:3
[38] Вж. Принципи на
Сътворението 1.1
[39] 1 Кор. 15:45
[40] Откр. 22:!4
[41] Откр. 22:17
[42] 1 Кор. 12:3
Няма коментари:
Публикуване на коментар