ГЛАВА 3
ЕСХАТОЛОГИЯ И ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Живеем в
невежество по отношение на историята и не сме сигурни за произхода й, за
посоката, която слeдва, както и за крайната й цел. Що
се отнася до есхатологията или теорията за Последните дни, много християни
вярват буквално в пророчествата на Библията: “Небето възпламенено ще се стопи,
и стихиите нажежени ще се разложат,”[1];
“слънцето ще потъмнее, луната няма да дава светлината си, звездите ще паднат от
небето”[2];
“при глас на архангел и при Божия тръба… и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците
да посрещнем Господа във въздуха.”[3].
Уместно е да се запитаме, дали всичко това ще се случи буквално или тези
стихове са символични, както много други места в Библията. За да разрешим този проблем,
на първо място трябва да потърсим отговор на други основни въпроси: Каква е
целта на Божието Сътворение? Какво представлява човешкото грехопадение? Каква е
целта на Провидението за възстановяване?
Раздел 1
ЗАВЪРШЕК НА БОЖИЯТА ЦЕЛ НА СЪТВОРЕНИЕТО И ЧОВЕШКОТО
ГРЕХОПАДЕНИЕ
1.1 Осъществяване Божията цел на Сътворението
Както
вече казахме, Бог създал човешките същества, за да преживява радост заедно с
тях[4],
т.е. целта на нашето съществуване е да носим радост на Бог. Какво трябва да
правим, за да доставяме радост на Бог и напълно да разгърнем изначалната си ценност?
Всички
създания, за разлика от човешките същества, са устроени така, че съзряват по
естествен начин и стават обект–партньори, носещи радост на Бог. Човешките същества обаче,
могат да станат истински и автентични обект-партньори, носещи радост на Бог,
единствено по силата на свободната си воля и чрез свободните си действия.[5] Те
не могат да се превърнат в обект-партньори, които вдъхновяват Бог, докато не
разберат Неговата Воля и не положат усилия да живеят според нея. Затова, човешките същества са надарени
с емоционална чувствителност за Божието Сърце, с интуиция и разум, за да
разберат Волята Му и с необходимите качества, за да я практикуват. Човек, чиито
отношения с Бог са изградени на такава основа, ще постигне съвършенство на
характера. Адам и Ева от преди грехопадението, както и пророците на
всяка епоха, били в състояние да общуват с Бог, тъй като са притежавали
тези качества.
Връзката
между Бог и човек, постигнал лично съвършенство, може да бъде сравнена с връзка
между съзнание и тяло. Тялото е обител на съзнанието и се движи в съответствие
с неговите насоки. По същия начин и Бог обитава в съзнанието на напълно зрелия човек. Такъв човек е храм на
Бог и води живот в съзвучие с Неговата Воля. Съвършеният индивид следва Бог
така, както тялото следва съзнанието. Ето защо е писано: “Не знаете ли, че сте храм на Бог и
Божият дух живее във вас.”[6].
и “В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас”.[7]
Човек, постигнал съвършенство на характера, става храм на Бог и Светият Дух го
изпълва. Той наследява Божествена природа, живеейки в единство с Бог. Затова е
невъзможно да съгреши.
Човек,
постигнал лично съвършенство, въплъщава абсолютното добро и изпълнява Целта на Сътворението.
Ако човек, въплъщаващ абсолютното добро, може да съгреши, тогава би трябвало у
доброто да се крие семе за собственото му разрушение. Освен това, възможността
човешките същества, създадени от Всемогъщия Бог, да съгрешават, макар и
съвършени, е предпоставка да се съмняваме в Неговото всемогъщество. Бог е
абсолютен и вечен субект. За да Му достави истинска радост, Неговият
обект-партньор също трябва да бъде вечен и абсолютен. По тази причина е
невъзможно човек, постигнал лично съвършенство да съгреши.
Ако Адам и Ева бяха постигнали
съвършенство, т.е. бяха станали неподатливи към греха, те щяха да родят деца на
доброто и да създадат безгрешно семейство и общество, в пълно съответствие с
Божиите благословии[8].
Щяха да основат Небесното царство, като едно голямо семейство с общи родители.
Небесното царство може да се оприличи на човек, постигнал съвършенство на
характера. Както частите на човешкото тяло са координирани в хоризонтални
връзки и действат обединени по команда на вертикалните напътствия на мозъка,
така и хората в такова общество ще създадат хоризонтални връзки помежду си и ще
живеят заедно съгласно вертикалните напътствия, идващи от Бог. Никой няма да
навреди на ближния, защото ако даден човек страда, всеки член на обществото ще
чувства сърцето на Бог, страдащо заедно с този човек.
Ако хората, макар и с чисти сърца,
живееха в примитивни условия като пещерни хора, това няма да бъде Небесното
царство, желано от Бог и хората. Бог
ни е дал право да владеем над всички неща.[9]
Ето защо, за да бъде осъществен Идеалът на Сътворението, съвършени хора трябва
да развият науките, да овладеят естествения свят и да създадат приятна социална
среда и условия за живот. Това ще бъде Небесното царство на Земята. След
като хората съзреят напълно и изживеят щастливо дните си в Небесното царство на
Земята, те ще напуснат физическите си тела и ще преминат в духовния свят,
където ще изградят Небесното царство на Небето. Ето защо, осъществяването на Небесното
царство на Земята е първостепенна цел за Бог.
1.2. Последствия
от човешкото Грехопадение
Хората
съгрешиха незрели, в периода на израстване. Вече бе изяснено защо е необходим
този период и кое доказва, че човешките предци съгрешават в състояние на
незрялост.[10] Поради падението, хората не успели да станат
храм на Бог; вместо това те се обединили със Сатана и станали негова обител. Не
развили и не възпитали Божествена същност, придобили зла природа. Хора с такава
природа предават злото на децата си, създавайки семейства, общества и свят на
злото. Това е адът на Земята, в който живеем. В този ад не можем да установим
правилни хоризонтални взаимоотношения помежду си, тъй като ни липсва вертикална
връзка с Бог. Вредим един другиму, защото не чувстваме като свои, болката и
страданието на другите. Привикнали да живеем в този ад, когато физическият ни
живот изтече, ние естествено преминаваме в ада в духовния свят. Не изградихме Божието Царство,
а допуснахме сатанинско господство. По тази причина Сатана се нарича “князът на този свят”[11] и “богът на този свят”.[12]
Раздел 2
БОЖИЯТ
ПЛАН ЗА СПАСЕНИЕ
2.1. Божият
План за спасение е Провидение за възстановяване
Грешният
свят е страдание за човечеството и болка за Бог.[13]
Би ли оставил Бог светът в сегашното му жалко състояние? Неговото намерение е било да
създаде свят на доброто, който да Му носи върховна радост. Поради
грехопадението, святът се изпълнил с грях и страдание. Ако грешният свят остане
завинаги в сегашното си състояние, това ще означава, че Бог е безсилен и неуспешен,
провалил се в Сътворението. Ето защо, на всяка цена, Той ще спаси грешния свят.
В
каква степен Бог ще спаси света? Трябва да го спаси изцяло. Първо, трябва да
прогони злата сила на Сатана от този грешен свят[14] и
да го доведе в положението му от преди грехопадението. След това, спасението ще
продължи, докато бъде изпълнена целта на доброто и бъде установено пряко Божие господство[15]. Да
се спаси болен означава, той да бъде възстановен до състоянието му отпреди
болестта. Да се спаси давещ се човек, означава да бъде възстановен до
състоянието, в което е бил преди да започне да се дави. По същия начин, да се спаси човек, изпаднал в
робството на греха, означава той да бъде възстановен до изначалното му
безгрешно състояние. С други думи, Божият План за спасение е Провидение за
възстановяване[16].
Несъмнено, грехопадението е резултат от
грешки на хората. Бог също поема известна отговорност за последиците, тъй като
Той е този, който е създал човешките
същества. За да поправи трагедията и върне хората в истинското им изначално
състояние, Бог се чувства задължен да проведе възстановяването им. Освен това,
Той ни е създал да живеем вечно. Това е така, тъй като Бог, вечният субект-партньор,
е искал да преживява вечна радост с човешките същества, като Свои обект-партньори.
Дарил хората с вечна природа по законите на Принципа, Той не е можел просто да
ги унищожи, само защото са съгрешили. В такъв случай, Бог би нарушил Своя собствен
Принцип на Сътворение. На Бог не Му остава друг избор, освен да спаси и
възстанови грешните хора до изначалното им безгрешно състояние.
Когато Бог създал хората, Той обещал да
им помогне да изпълнят трите велики Благословии.[17]
Чрез Исая, Той казва: “Да! Рекох, и ще направя да стане; Намислих, и ще го
извърша”[18],
което показва, че въпреки грехопадението, Бог действа, за да изпълни обещанието
Си към нас и да възстанови тези Благословии. За да ни върне в изначалното ни
идеално състояние, Той изпратил Исус, който казвал на апостолите: “И тъй,
бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец.”[19].
Изначалният, идеален човек трябва да
бъде единен с Бог и да е развил Божествена природа..Затова, що се отнася до
Целта на Сътворението, той е съвършен, както е съвършен и Бог.
2. Цел на Провидението за възстановяване
Каква е целта на Провидението за
възстановяване? Тя е установяване на Небесно царство, което в целостта си е
Божи обект-партньор на доброто и изпълнение на Целта на Сътворението.
Център на Божието царство на Земята трябва да бъде човекът. Бог създал първите
хора с такова намерение, но поради грехопадението, Неговата Воля за Земята не била
изпълнена. Оттогава, единствената цел на Провидението за възстановяване е да се
изгради Небесно царство на Земята. Исус,
който дошъл да осъществи тази цел, насърчавал апостолите да се молят така: “да
бъде Твоята воля, както на земята, така и на небето”[20].
Също така казвал: “Покайте се, защото наближи Небесното царство”[21].
Думите му са потвърждение, че целта на Провидението за възстановяване е
установяване на Небесното царство на Земята.
2.3. Историята на човечеството е история на Провидението
за възстановяване
Както изяснихме,
планът на Бог за спасение е провидение за възстановяване. Човешката
история може да се разглежда като история на Провидението, чрез което Бог се
опитвал да спаси грешните хора и да работи чрез тях за възстановяване на изначалния
свят на доброто. Нека
проследим тази идея в различни аспекти, като започнем с развитието на отделните
култури.
Всички хора, включително
и най-злите, притежават изначално
съзнание, което отхвърля злото и се стреми към добро. Интелектуалното
разбиране на човека за това, що е добро и как може да бъде постигнато, се определя
от времето, мястото и личната гледна точка на индивида. Различните мирогледи са
били източник на конфликти, очертали хода на историята. Но въпреки това, всеки
човек е воден от едно основно желание - да открие и осъществи доброто. Защо изначалното съзнание тласка
хората от всички епохи към доброто? Бог, Субектът на Доброто, създал хората
като Свои добри и достойни обект-партньори, за да постигне Целта на Сътворението.
Въпреки опитите на Сатана, правещи хората неспособни да водят живот на
абсолютното добро, изначалното съзнание у тях остава будно и ги подтиква към
добро. Ето защо, изначалното желание във всички епохи е да бъде
осъществен свят на доброто.
Колкото и
отчаяни да са опитите на изначалното съзнание да постигне добро, трудно е да се
намерят примери на абсолютно добро в завладения от зло свят. По тази причина,
хората били принудени да търсят източник на доброто извън времето и пространството.
Тази необходимост родила религиите. Религията е израз на жажда на затънали в
невежество грешни хора да срещнат Бог. Отделни личности, народи и нации,
изповядващи определена религия, са достигали до гибел, но самата религия
оцелявала.
Религиите се
съхранили във времена на възход и упадък. В историята на Китай, династиите Чао и „Воюващите царства“ били последвани
от епоха на обединение при династията Чин. След това, идват периодите на Хан,
Хсин, Вторият Хан и 6-те династии; следва отново период на обединение при Сюи и
Тан. След това, петте династии, Северния Сун, Южния Сун, Юан, Мин, Чин, Китайска
Република и Китайска Народна Република. В своята история, Китай е преживявал
възходи и падения на династии и редица промени в политическата власт, но религиите на далечния изток – конфуцианството,
будизмът и таоизмът, процъфтявали.
Историята на
Индия преминала през империята Мауряс,
последвана от Гупта, Харса, Калукиа, Мугал, Марат, Британският Радж, за да се
стигне до днешна независима Индия. По време на възходи и падения, индуизмът оцелявал и се
развивал.
В историята на близкия
изток халифатът Умейяд е следван от Абазит,
Седжукските и Османските турци и колониалният период до днешните арабски държави. Въпреки
промените в политическите системи, ислямът оцелявал и процъфтявал.
В историята на
Западна Европа, центърът на властта се
сменял многократно: от Рим и кралството на Каролингите, през градовете на
ренесанса в Италия. След това, Испания и Португалия станали водещи сили в
Европа, следвани от Франция, Холандия и Англия.
В наши дни влиянието в западния свят е поделено между САЩ
и СССР. Но независимо от политическите промени, християнството продължава да процъфтява. Дори и през
авторитарния режим в Съветския съюз, установен на основата на марксисткия материализъм,
искрата на християнството остава жива и неугасима.
Заемем ли се да
изследваме възходите и паденията на нациите, ще открием редица примери, които
показват, че тези, които са преследвали религиите, загивали, а са просперирали
онези, които ги закриляли и подпомагали. Често хора, които най-много почитали
религията, се издигали до най-отговорни длъжности в държавата. Историята ще докаже,
че ще настъпи край на комунистическия свят, който отрича и преследва религията.
- Много религии оставили
своя отпечатък в историята. Тези с най-голямо влияние формирали културни сфери.
Броят на
главните културни традиции от различните епохи на световната история варира
между двадесет и едно до двадесет и шест. В хода на
историята, по-малките религии били поглъщани или интегрирани от по-развитите. В
следствие на възходите и паденията на нациите, до наши дни са оцелели четири
големи културни сфери: източноазиатската, индуската, ислямската и християнската.
Съвременна тенденция е тяхното обединение в глобална културна сфера на основа
на християнския етос. Историческото развитие е доказателство, че мисията на християнството
е да постигне целите на всички религии,
стремящи се към идеала на доброто. Всяка една културна сфера се характеризира
със своя степен на развитие, упадък и сходство с другите. Развитието им сочи
една крайна цел – изграждане на глобална културна сфера, основана на една
религия. Това показва, че същността на човешката история е възстановяване на идеала
за обединен свят.
Второ, като
разгледаме прогреса на науката и техниката, отново стигаме до заключение, че
човешката история е история на провидението за възстановяване. В предишните части на тази глава[22]
бе установено, че целите на религията и науката са да преодолеят вътрешния и
външния аспект на невежеството на грешното човечество. Макар и да се развивали
независимо една от друга, обединението на науката и религията е неизбежно. Днес те са на крачка от целта и заедно
ще решат проблемите на човечеството. Това показва, че човешката история върви
по пътя на Провидението за възстановяване на света до неговото изначално състояние.
Ако не беше грехопадението, интелектуалният потенциал
на нашите предци щеше да бъде толкова развит, че да проникне в дълбоките нива
на духовното познание. Това от своя страна, щеше да стимулира по естествен
начин интерес към материалния свят и опознаването му до необходимата степен. Така,
за невероятно кратък период, още тогава, щеше да бъде достигнат
научно-техническият прогрес, на който днес сме свидетели.
Поради грехопадението, човешките предци изпаднали в
невежество и изграждили примитивно общество, далеч от Божия изначален идеал.
Много време е трябвало да изтече, преди хората да превъзмогнат невежеството чрез
напредък на науката. Съвременният свят на
високоразвити технологии, от външна гледна точка, е на прага на идеалното
общество.
Трето. Като
разгледаме тенденциите в историята на конфликтите, можем да видим, че човешката
история е история на Провидението за възстановяване. Борбите за притежания,
територии и народи не стихвали, разширявайки непрекъснато своя обсег, Тези
борби ескалирали от семейно до племенно, обществено, национално и световно
ниво, за да настъпи днес последната битка между демократичния и комунистическия
свят. В тези Последни дни от човешката
история, в името на демокрацията, на Земята се спуска Небесен ред, слагайки
край на дългата фаза от историята, през която хората се опитвали да постигнат
щастие, завладявайки собственост, земи и народи.
В края на Първата
световна война, победените нации се отказаха от колониите си. В края на Втората
Световна война нациите-победителки освободиха колониите си доброволно и им предоставиха
материална помощ. В последните години великите сили поканиха редица малки
нации, някои по-малки от градовете им, да станат членове на Обединените нации,
давайки им равен статут и права в братството на народите.
В какво се изразява
последната война между демокрацията и комунизма? Това, на първо място, е война
на идеологии. Всъщност, тази война никога няма да стихне напълно, докато не се
появи Истина, способна да победи изцяло марксистко-лениниската философия,
застрашаваща съвременния свят. Комунистическата идеология отрича религията и дава
абсолютно предимство на науката. Ето защо, ще се появи нова Истина, която ще
обедини религията и науката и ще се наложи над комунистическата идеология. Тя
ще обедини комунистическия и демократичния свят. Тенденцията в историята на конфликтите
потвърждава, че човешката история е провиденческа история за възстановяване на изначалния
идеален свят.
Четвърто. Нека
разгледаме този въпрос и от гледна точка на Библията. Целта на човешката
история е възстановяване на Едемската градина с център Дървото на живота[23]. Едемската градина не е
географско място, където били създадени Адам и Ева, а символизира цялата Земя.
Ако Едемската градина бе само малък регион на земята, където Адам и Ева били създадени,
как човечеството да бъде ограничено на малко място и в същото време да се множи
и да изпълни Земята, както гласи Божията Благословия?[24]
Поради грехопадението
на човешките първопредци, Едемската градина е завладяна от Сатана, а пътят към Дървото
на живота – блокиран.[25]
В Откровение от Йоан пише:
“Аз съм Алфата и Омегата, първият и последният, началото и
краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при
Дървото на живота и да влязат през портите на града.”
Откр.
22:13-14
В края на историята,
надеждата на грешните хора е да изперат омърсените от греха “дрехи”, да влязат
във възстановената Едемска градина и да достигнат отдавна изгубеното Дърво на
живота.
Нека вникнем
по-дълбоко в смисъла на този стих. Дървото на живота представлява Истинския баща на човечеството, който,
както видяхме, трябваше да бъде Адам, в случай, че бе постигнал лично
съвършенство. Вследствие на грехопадението на човешките предци обаче, тяхното
потомство бе обременено с първородния грях. За да бъдем възстановени до
състояние на истински, изначални хора, както казва Исус, ще трябва да се родим
отново[26].
Ето защо, историята представлява търсене на Христос,
на Истинския баща на човечеството; на Този, който може да ни даде новорождение.
Дървото на живота от този
стих, към което ще се стремят светците от Последните дни, е не друг, а Христос.
Библията учи, че целта на историята е възстановяване на Едемската градина с
Христос като неин център, който ще дойде като Дърво на живота.
Библейското
твърдение, че „ново небе и нова земя“ ще се появят в Последните дни[27]
показва, че „старото небе и старата земя“, в плен на Сатана, ще бъдат възстановени,
под господството на Христос, с център Бог.
Библията също казва, че цялото Творение въздиша и се мъчи, под сатанинската
тирания, в очакване появата на човешките синове[28]. Сътворените неща не очакват възстановяване
на човешките синове за да бъдат изгорени в огън и да изчезнат в Последните дни;
те очакват да бъдат пресътворени[29].
Те ще бъдат пресътворени, когато се върнат в изначалното си положение, при
истинските си господари, истинските синове и дъщери на Бог, които са в
състояние да ги владеят с любов.
След като проследихме човешката история от различни
гледни точки – развитието на културите, тенденциите в науката и религията,
посоката в историята на конфликтите и Библията, става ясно, че човешката
история е провиденческа история за възстановяване на изначалния, идеален свят.
Раздел 3
ПОСЛЕДНИ ДНИ
3.1. Значение на Последните дни?
Вследствие на грехопадението, трите велики Благословии,
дадени от Бог на нашите първопредци, не били осъществени на основата на Божията
любов и Принципи, а псевдореализирани по волята и под ръководството на Сатана.
Оттогава човешката история се превръща в история на
Божието Провидение за
възстановяване. Въпреки това погрешно начало, един ден, управляваният от Сатана
свят трябва да се преобрази в друг, в който царува доброто и където трите
Благословии ще бъдат изпълнени, с център Бог. В такъв момент на преобразувания
идва Месията.
Последните
дни са време, когато подвластният на Сатана свят на злото, ще се трансформира в
идеален свят на доброто, под властта на Бог. Земният ад ще се преобрази в
Небесно царство на земята. Това няма да бъде ден, изпълнен със
страх, ден на апокалиптични космически катастрофи, както много християни
вярват. Това ще бъде ден на радост, в който ще бъде осъществена съкровената
надежда на човечеството.
След грехопадението,
Бог неведнъж се опитвал да доведе провидението Си до успешен завършек, като
сложи край на грешния свят и възстанови изначалния свят на доброто[30].
Но при всеки опит, хората не изпълнявали своята част от отговорността,
осуетявайки по този начин волята на Бог. Вследствие на това, Последните дни са
настъпвали няколко пъти в човешката история. В това можем да се уверим, като
разгледаме по-обстойно Библията.
3.1.1 Дните на Ной били Последни дни
Бог казал на Ной:
“Свършекът на всяка твар се предвижда от Мен, защото земята се изпълни с
насилие чрез тях, затова ето, ще ги изтребя заедно със земята.”[31]
Този стих показва, че дните на Ной били Последни дни. Бог искал да разруши
покварения свят на злото, попаднал, поради грехопадението, под властта на
Сатана. Възнамерявал веднъж завинаги да удави в Потоп грешната човешка история,
наброяваща 1600 библейски години. Планът Му бил да запази единствено
семейството на Ной, който Го почитал и опирайки се на тяхната вяра, да възкреси
света за Своето Божие господство. Ето затова времето на Ной може да бъде
разглеждано като Последни дни[32].
Но когато Хам, вторият син на Ной, постъпил като
грешен човек и по този начин повторил грехопадението, семейството на Ной се провалило
в изпълнение на отговорността си като представител на човечеството, а Волята на
Бог била осуетена[33].
3.1.2 Дните на Исус били Последни дни
Бог
предопределил изпълнението на Своята Воля. Следователно, целта на провидението за
възстановяване е непроменлива и непременно ще бъде постигната[34].
И независимо, че Ной не успял да
доведе до успешен край провидението за възстановяване, Бог призовал други
пророци, които да изградят основата за вяра. Въз основа на нея, Бог изпратил Исус,
за да отхвърли тиранията на Сатана, държаща света в робство и подчинение и да
установи идеален свят с център Бог. Така, дните на Исус също били Последни дни.
Затова Исус казвал, че е
дошъл да донесе “осъждение”[35],
а Малахия пророкува идването Му по следния начин:
“Защото, ето,
иде денят, който ще гори като пещ; И всички горделиви, и всички, които вършат
нечестие, ще бъдат плява; и тоя ден, който иде, ще ги изгори… та няма да им
остави ни корен, ни клонче .” – Малахия
4:1
Исус дошъл, за да възстанови изначалния идеален свят. Но
тъй като народът на Израел не повярвал в Него, човешката част от отговорността останала
неизпълнена. Това означава, че изпълнението на Божията Воля трябва да бъде
отложено до Второто пришествие.
3.1.3
Дните на Второто пришествие на Христос са Последни дни
Тъй като поради
неверието на избрания народ, Исус трябвало да извърви пътя до кръста, Той успял
да донесе само духовно спасение. Затова, Той трябва да се завърне на земята и
да завърши провидението за възстановяване, духовното и физическото спасение, като
установи Небесното царство на Земята.[36].
Ето защо, Второто пришествие на Исус също е Последни дни. По
тази причина Исус казал: “И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните
на Човешкия син.”[37]
и пророкува, че при Неговото завръщане ще се разразят природни катаклизми[38].
3.2. Библейски стихове, отнасящи се до Последните дни
Много християни
приемат буквално написаното в Библията и вярват, че в Последните дни ще
настъпят природни бедствия и радикални промени, надхвърлящи представите на
съвременния човек. Ако разбираха, че човешката история е история на Божието провидение,
имащо за цел да възстанови света до състояние на Божия идеал при Сътворението,
те щяха да осъзнаят, че пророчествата в Библията, отнасящи се до Последните
дни, не са буквални, а имат символично значение. Нека сега изследваме смисъла
на тези пророчества.
3.2.1. Небето и Земята ще бъдат разрушени,
ново небе и нова земя ще бъдат създадени
Писано е, че по времето на Ной, Бог решил да унищожи земята.[39] Дните на Ной били Последни дни, но все пак земята не била разрушена. Както показват следните стихове, земята е вечна: “Едно поколение преминава и друго поколение дохожда; А земята вечно стои”[40]; “Съгради светилището си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.”[41] Земята е създадена като обект-партньор на Бог. Бог, Субект-партньорът, е вечен, затова и земята, обект-партньорът, трябва да бъде вечна. Всемогъщият Бог никога не би се задоволил със създаване на свят, толкова крехък и нетраен, че да е възможно да загине в ръцете на Сатана. Какво тогава е значението на пророчествата, говорещи, че земята ще бъде разрушена в Последните дни? Например:
“Небето
възпламенено ще се стопи и стихиите нажежени ще се разложат! А според
обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда”. – ІІ
Петр. 3:12-13
“И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя
преминаха.” – Откр. 21:1; Исая 66:22
Да разрушиш нация означава да свалиш управляващата власт, а да създадеш
нация означава да установиш власт. Пророчествата относно това, че земята и небето ще бъдат разрушени
показват, че тиранията на Сатана ще бъде отхвърлена. Да се създаде ново небе и
нова земя означава да се възстанови в тях Божието господство чрез Христос.
3.2.2.
Небето и земята съдени с огън
Какво е значението
на пророчеството, че в Последните дни “небето, възпламенено, ще се стопи и стихиите нажежени ще се разложат.”[42]
Малахия, предизвестявайки идването на Исус, говори за ден, който изгаря с огъня
на осъждението[43]. Исус дошъл, за да „хвърли огън“, или както
самият Той казал: “за съд дойдох на тоя свят”[44],
и също така: “огън дойдох да хвърля на земята.”[45].
Тук “огън” символизира осъждението, за
което Исус е дошъл в този свят. Няма свидетелства, че Исус е съдил света
с буквален огън. Стиховете, в които се говори за огън, трябва да са символични.
Писано е: “Не е ли Словото ми като огън, казва Господ.”[46]
Това показва, че осъждение чрез огън
всъщност е съд чрез Божието Слово.
Нека разгледаме някои примери от
Библията, отнасящи се до съд чрез Словото: “Който ме отхвърля и не приема
думите ми, има що да го съди; Словото, което говорих, то ще го съди в последния
ден”.[47]
“И тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дишането на
устата Си.”[48],
т.е. чрез Словото Си. И още: “Ще порази страната с жезъла на устата Си и с
дишането на устните Си ще умъртви нечестивия.”[49].
“Който слуша моето учение и вярва в Тогова, който ме е пратил, има вечен живот
и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.”[50].
От всичко казано дотук следва, че огънят на осъждението, което Исус идва да
донесе, е съд чрез Словото.
Поради каква причина Исус съди
чрез Словото? Хората са създадени чрез Словото[51].
Божият идеал за Сътворението се състои в това, човешките предци да изпълнят
Целта на Словото, ставайки Негово въплъщение. Но те не опазват Словото на Бог и
съгрешават, не изпълняват Неговата цел. Оттогава Бог непрестанно се опитва да
изпълни Целта на Словото, като пресътворява хората чрез Него. Това е провидението
за възстановяване, основаващо се на Истината, на Словото, изразено в Писанията.
Писано е: “И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му,
слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.”[52]
Исус изцяло въплъщава Словото. Той ще дойде отново, като
стандарт за осъждане чрез Словото и сам ще отсъди до каква степен човечеството
е успяло да постигне целта на Словото. В този контекст, осъждането помага за
осъществяване целта на възстановяване, което е също осъществяване целта на
Словото. По тази причина, в
развитието на провидението, Словото трябва да бъде наложено като стандарт за
осъждане. Исус казва: “Аз дойдох да хвърля огън на земята и какво повече
да искам, ако се е вече запалил.”[53]
Като въплъщение на Словото[54],
той изпитва дълбока болка, че израелтяните не приемат живото Му Слово.
3.2.3. Мъртвите ще се надигнат от гробовете си
В Библията е
писано, че в Последните дни мъртвите ще излязат от гробовете си:
“…при глас на архангел, и при Божия тръба; и
мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред.” – І Сол 4:16
Значението на този
стих може да бъде разбрано, ако разгледаме друго подобно събитие, случило се
след смъртта на Исус, когато мъртвите също възкръсват от гробовете си:
“Гробовете се
разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, (които като
излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се
явиха на мнозина).” – Мат. 27:52-53
Това не
означава, че разложените тела на светците действително излезли от гробовете[55]. Ако
физическите тела на светците от Стария Завет се бяха надигнали от гробовете и се
бяха явили в Йерусалим, със сигурност щяха да свидетелстват на хората за Исус,
тъй като вече щяха да знаят, че той е Месията. Как жителите на Йерусалим
не биха повярвали във възкръсналия Исус след подобно свидетелство? Освен това, ако светците наистина били възкръснали в плът, то техните дела със
сигурност щяха да бъдат записани в Библията. Но такива свидетелства липсват.
Какво има
предвид Писанието, казвайки, че телата на светците са се надигнали от
гробовете? За това свидетелстват хора, чиито сетива били отворени за
духовно възкръсналите светци, появили се на земята.[56]
Същото явление се наблюдава
и когато Мойсей и Илия се появяват пред Исус на хълма на Преображение.[57]
Какво символизира “гробът”?
Сферата на духовете на ниво формиране,
т.е. онази област от духовния свят, която се обитава от духовете на старозаветните
светци. Тя изглежда мрачно място, когато се гледа от рая – сферата в духовния
свят, отворена от Исус. Духовете на всички онези светци се намирали в
тази по-нисша област в духовния свят, преди да се появят пред духовно чувствителни
вярващи на земята.
3.2.4 Хора на земята, вдигнати да срещнат
Господа във въздуха
“И после ние, които
сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем
Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.” – І Сол. 4:17
“Въздухът”,
споменат в този стих, не е небето над нас. В Библията“земята” често е символ на
грешния свят, намиращ се под властта на злото, докато “небето” символизира
безгрешния свят, управляван от Доброто. Всеприсъстващият Бог със сигурност
обитава всяко кътче на земята, но все пак ние се молим, казвайки: ”Отче наш,
който си на Небесата”[58].
Въпреки че Исус е роден на земята, ние Го наричаме “Този, който е слязъл от Небето,
Човешкият Син.”[59]. Срещата
на светците с Господа във въздуха означава, че те ще Го срещнат в света на Доброто
тогава, когато Христос дойде отново и възстанови Небесното царство на земята,
надвивайки над царството на Сатана.
3.2.5 Слънцето потъмнява, луната не дава
светлина и звездите падат от небето
Исус казва, че в Последните дни: “слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си и звездите ще паднат от небето.”[60] Как да разбираме това?
Писано е, че Йосиф,
единадесетият от дванадесетте сина на Яков, имал сън:
“А той видя и друг
сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че, ето,
слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. Но когато разказа това
на баща си и братята си, смъмри го баща му, като му каза: какъв е тоя сън що си
видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до
земята? ” – Бит. 37:9-10
Когато, по-късно в
Египет, Йосиф става министър-председател, неговите родители и братя му се
покланят, както е предсказал сънят. В този сън, слънцето и луната символизират родителите, а звездите – техните деца. Както по-късно ще бъде обяснено, Исус и Светият Дух са Истинските родители,
които идват, в позиция на Адам и Ева, да дадат новорождение на човечеството.[61]
Ето защо, в пророчеството от Матей, слънцето и луната представляват Исус и
Светия Дух, а звездите – вярващите, които са техни деца. На други места, Исус е
истинската светлина, защото Той идва като въплъщение на Словото и разкрива
светлината на истината.[62]
Тук, под слънчева светлина се има предвид светлината от думите на Исус, а
лунната светлина е от Светия Дух, който идва като Дух на истината.[63]
Това че слънцето ще
потъмнее и луната няма да даде светлината си означава, че Словото
на Новия Завет, дадено ни чрез Исус и Светия Дух, ще загуби блясъка си. Как е
възможно Словото, разкрито ни в Новия Завет, да изгуби светлината си?
Светлината на Стария Завет помръква, когато Исус и Светият Дух идват и ни дават
Новия Завет, който изпълнява Словото от Стария Завет.[64]
По същия начин, когато
Христос се върне и ни даде новата истина[65],
за да се изпълни Словото на Новия Завет и се създаде ново небе и нова земя[66],
Словото, което Той ни остави при първото Си пришествие, ще изгуби светлината
си. Казано е, че това ще стане, тъй като с настъпване на новата епоха, ще изтече
времето на старата истина.
Пророчеството, че
звездите ще паднат от небето показва, че в Последните дни, много искрено
вярващи християни ще направят погрешна стъпка и ще се отдалечат от Божията
милост. По времето на Исус, водачите на израелския народ очаквали
идването на Месията, но се провалили, когато не Го разпознали в лицето на Исус,
даже Му се противопоставили. Така и християните, в тревожно очакване на
завръщането Му, могат да направят същата грешка и да се провалят, когато Той
дойде отново.[67]
Исус пита: “Когато
дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята.”[68]
На друго място Той казва, че ще каже на отдадени християни: “Аз никога не съм
ви познавал; идете си от мене вие, които вършите беззаконие.”[69] Исус
отправя това предупреждение към християните от Последните дни, защото
предвижда, че и те могат да изпаднат в същото безверие и да се надигнат против Него
при Второто Му пришествие.
Раздел 4
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ И НАШЕТО ВРЕМЕ
Когато един ден
Исус говорел на Петър за неговата съдба, Петър го попитал за бъдещето на Иоан.
Исус отвърнал: “Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е.”[70]
След като чули това, апостолите помислили, че Исус ще се завърне през земните
дни на Иоан. Той им казал и още нещо: “Няма да изходите израилевите градове
докле дойде Човешкият Син.”[71]
И също: “Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да
вкусят смърт докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си.”[72]
Изхождайки от тези думи, апостолите и много християни вярват, че Исус ще се завърне по време на
техния живот. Те са в непрекъснато очакване и подготовка. Това е, заради неразбирането
на основния смисъл на Последните дни.
Ако надникнем
в различни области от живота, можем да направим извод, че сега живеем в
Последните дни. В редица обстоятелства ще разпознаем възстановяване на трите велики
Благословии, които са целта на Бог в провидението за възстановяване. Както казал Исус:
“А научете
притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа,
знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да
знаете, че Той е близо при вратата.” – Матей 24:32-33
4.1. Признаци за възстановяване на Първата благословия
Първата
благословия, която Бог дал на Адам и Ева, е
съвършенство на личния характер.[73]
В съвременния свят редица явления показват, че Божието
Провидение за възстановяване на грешния човек до изначалното му състояние, като
съвършена личност, почти е към края си.
Първо забелязваме,
че е възстановена духовността на грешните хора. Вече бе обяснено, че
когато човек постигне съвършенство, той става абсолютно единен със Сърцето на
Бог и е способен да изгради истински взаимоотношения. Адам и Ева, все още далеч
несъвършени, били в състояние да общуват
с Бог. Когато съгрешили, те загубили чувствителността си към Бог, изпаднали в невежество и предали това
на потомците си. Постепенно, в зависимост от постиженията на съответната епоха,
духовността на грешния човек постепенно се възстановява. Ето защо, в Последните
дни, много искрено вярващи хора ще придобият способност да общуват с Бог, както
е пророкувано в Библията:
“И в последните
дни… ще излея от духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще
пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища” –
Деяния 2:17
Свидетели сме на
бум от духовни феномени навсякъде около нас, което сочи, че сега живеем в
Последните дни. Навлизаме в епоха, когато можем да постигнем индивидуално
съвършенство и да възстановим Първата Божия благословия.
Втори знак, показващ, че в
наши дни се възстановява първата Благословия, е стремежът на изначалното ни съзнание
към свобода. Поради грехопадението,
изначалното ни съзнание бе впрегнато в хомота на Сатана и ние изгубихме
свободата да бъдем с Бог. Днес, хората воюват за свободата си дори с риск за
своя живот; ревността им към истинската свобода е достигнала връхната си точка.
Това показва, че навлизаме в нова епоха, когато ще можем да постигнем лично
съвършенство, от което Сатана толкова дълго ни възпира, и свободно да се
завърнем при Бог.
Трети признак, по който можем
да познаем, че времето за възстановяване на Първата благословия е настъпило, е възстановяването
на човешката ценност. От
хоризонтална перспектива, ценността на всеки човек е еднаква, което не оправдава
истинските му достойнства. От вертикална перспектива, всеки индивид притежава най-висша
космическа ценност.[74]
Но вследствие на грехопадението хората изгубили изначалната си ценност. Днес, когато идеалите на
демокрацията процъфтяват, отделни народи спомагат за премахване на робството,
за свобода на потискани етнически малцинства, както и за независимост на малките
и слаби нации. Те се застъпват за човешките права и пропагандират равноправие
между половете. По-ревностно от всякога, хората се борят да възвърнат иначалната си ценност като
индивиди. Това показва, че се намираме на прага на Последните дни, когато
грешните хора ще възстановят първата Божия Благословия.
Четвърти признак
за възстановяване на първата Благословия е възраждането на желанието у грешния
човек към изначална истинска любов. Свят, в който е осъществен идеалът
на Бог, е подобен на съвършения индивид. В такъв свят, всяка личност е вертикално
свързана с Бог, което е основа за хармонично съжителство между хората на
хоризонтално ниво. Когато хората се свържат в любовта на Бог, между тях може да
се възцари солидарност и съпричастност. Поради грехопадението е нарушена
вертикалната връзка на любов между Бог и хората, а това, от своя страна, унищожава
възможността за хоризонтална любов сред тях. Като резултат, човешката история
се превръща в история на нестихващи конфликти. Днес, философията на универсалната любов се разпростира и
все по-настойчив става копнежът за истинска изначална любов. Това е още по-красноречиво
доказателство, че сме в навечерието на Последните дни, когато можем да
възстановим Първата Божия благословия и да постигнем лично съвършенство на
характера, основаващо се на любовта на Бог.
4.2. Признаци за възстановяване на Втората
благословия
Втората Божия
благословия е Адам и Ева да станат Истински родители, да родят и отгледат добри
деца, формирайки семейство, общество и свят, в които царува доброто. Адам и Ева обаче съгрешили и се превърнали в зли родители,
които създали зли деца; тяхното потомство (цялото човечество) формирало свят,
подчинен на злото. Оттогава насам, Бог води двойно провидение, вътрешно и външно,
за възстановяване господството на доброто.
Бог основал религиите, за да възкреси чрез тях духовността
на хората, пречиствайки ги вътрешно от сатанински елементи. В същото време,
чрез конфликти и войни, Бог външно премахва влиянието на Сатана. Отделяйки
Сатана, вътрешно и външно, провидението за възстановяване възпитава деца на доброто,
способни да служат на Христос, когато Той дойде като Истински родител. По този
начин, историята на
човечеството подготвя път за възстановяване на втората Божия Благословия. Можем
да заключим, че живеем в Последните дни, изследвайки белезите за вътрешно и
външно възстановяване на Божия суверенитет. Това се отразява в развитието на
културните сфери, а също и в причините за възходите или паденията на нации,
предпоставките за които се коренят в религиите.
Първо, нека
проследим развитието на културите до днес, когато сме на прага на Последните
дни. Бог изпраща на грешното човечество
пророци и светци, за да основат религии, които се развиват чрез изначалното
съзнание на хората, стремящи се към добро. Така, въз основа на религиите, Бог
изгражда културни сфери. Макар да са възниквали много култури, в течение на
времето повечето от тях са били, или сливани, или асимилирани от други. Днес,
ясно се забелязва тенденция към формиране на обща културна сфера, основавана на
християнските ценности. Със задълбочаване на тази тенденция, все повече хора от
различни раси и националности ще застават рамо до рамо, като братя и сестри в
любовта, водени от Исус Христос, възстановявайки Втората Божия благословия.
Основното различие
между християнството и останалите религии е, че целта на християнството е да
приеме и почита Истинските родители на човечеството, чрез които всички хора да
бъдат възродени като деца на доброто. По този начин, християнството трябва да обнови
света, превръщайки го в едно семейство, каквато беше и целта на Бог при Сътворението.
Това прави християнството централна религия, с мисия да изпълни провидението за
възстановяване. Днес светът се обединява в една културна сфера,
основаваща се на християнските ценности. Огромното влияние на Исус Христос и
Светия Дух, които са Истински родители на човечеството[75], открива възможност за всички хора да станат
праведни. Това също доказва възстановяването на Втората Божия благословия. Ето
защо, със сигурност можем да заключим, че днешните дни са времето на Последните
дни.
Сега, нека
разгледаме как, чрез възходите и паденията на нациите, историята е възвръщала
властта на доброто, водейки ни към Последните дни. Вследствие неразбирането ни за Божието провидение, би
било грешка да считаме, че причината за битките и войните се скрие просто в
сблъсък на интереси или в конфликти между отделни идеологии. Изпаднало под властта
на Сатана, поради грехопадението, човечеството е страдало през цялата грешна
история. Но докато съществува Божията цел за Сътворението, целта на историята
се състои в това, да се прекъсне връзката ни със Сатана и да се установи Божие
царство. Ако в грешния свят нямаше войни и разделения, властта на злото щеше да
се утвърди навеки и светът никога нямаше да се възстанови. Ето защо, Бог провежда провидението за
възстановяване на Небесното господство на етапи. Той изпраща в грешния свят
пророци и светци, които основават религии и издигат морала. Установява
правителства с по-висок стандарт за доброто, с цел те да се противопоставят и премахнат
режими с по-нисък стандарт. По тази причина, за да се изпълни провидението за
възстановяване, конфликтите и войните са неизбежни.
Като обобщение на тези въпроси, много от които ще
бъдат по-подробно разгледани в Част втора, можем да кажем, че човешката история
е вървяла по пътя на провидението за възстановяване чрез изплащане. Макар в
определени моменти да е изглеждало, че злото взима превес, накрая, относително
безпринципните социални и политически сили, или сами западали, или били
претопявани в по-демократични и етични системи. Войните, причина за упадъка или възхода на определени
нации, са неизбежни в хода на провидението за установяване господството на доброто.
В Библията
например, Бог заповядал на израелтяните да унищожат седемте племена на Ханаан.
Когато Саул не се вслушал в Божия глас, а оставил някои от амалитяните и
добитъка им живи, Бог строго го наказал[76]. В този случай Бог наредил на израелтяните да изтребят
езичниците; по друг повод обаче, когато хората от северното царство на Израел
се обърнали към злото, Той предал самите тях в ръцете на асирийците.[77]
Трябва да разберем, че в своите постъпки, Бог се води единствено от целта да
унищожи властта на злото и възстанови господството на доброто. Поради това,
борби между личности, служещи на доброто, на страната на Бог, са зли, защото
могат да подкопаят доброто и дори да унищожат силата му. От друга страна, войни,
поведени от сили на доброто срещу злото, са праведни, тъй като спомагат провидението
за възстановяване.
Конфликтите
между нациите имат за цел да скъсат връзките на Сатана с човечеството. Днес
историята е достигнала до точка, когато Божията страна може да претендира за
територии и богатства по целия свят. Провидението за възстановяване на хората
Бог започнал, призовавайки отделни личности. Божият фундамент прогресивно
се разраствал до семейно, обществено и
национално ниво, за да обхване днес целия свят. Провидението за отделяне от Сатана започнало в родовото общество,
преминавайки през различни социални и политически системи, като феодализъм,
монархия, и днес, демокрация. В наши дни светът е разделен на два лагера: демократичен, който се
стреми да създаде общество на Божия страна и комунистически, установяващ режими на Сатанинската страна.
С други думи, макар грешната история да е започнала
във властта на Сатана, Божието провидение прогресивно обръщало сърцата на
хората, подхранвайки изначалната им природа, търсеща добро чрез религията,
философията и етиката. Тази вътрешна храна вдъхновявала групи, търсещи ясни
правила за отделяне от преобладаващото зло. Процесът на отделяне достига кулминация
с установяване на две враждуващи сили на глобално ниво. Двете сили с противоположни цели, в никакъв случай
не могат да водят мирно съвместно съществуване. В края на човешката история, те
със сигурност ще стигнат до пресечна точка, сблъсквайки се вътрешно в сферата
на идеологията. Този вътрешен конфликт може да прерасне външно до военни
средства и войни. Накрая, властта на Сатана ще изчезне завинаги и ще бъде
поставено начало на Небесното царство, вечното Божие господство. Днес се намираме точно в тази
пресечна точка, в крайната битка на двата враждуващи свята. Това е още по-красноречиво доказателство, че
живеем в епохата на Последните дни.
Човешката
история, в която постепенно доброто и злото се разделят, може да се сравни с
течението на мътна вода. Когато тя тече, калта бавно се утаява на дъното,
отгоре остава бистра вода, накрая калта и водата се разделят напълно. В историята,
с течение на времето, властта на злото бавно се руши, докато силата на доброто
постепенно взима надмощие. Когато в края на историята тези две сили се
пресекат, господството на доброто ще се
увековечи във вечно Божие царство, а силите на злото ще изтлеят във вечен мрак.
Епохата, в
която пътищата на тези две сили се пресичат, се нарича Последните дни. Това е и
време, когато чрез изплащане, ще бъде премахнат грехът на Адам и Ева, извършен
в края на нивото на растеж. В тази епоха, всички хора ще страдат в огромен
идеологически хаос, както страдаха първите хора, когато бяха изкушени и
объркани, кого да послушат и от кого да приемат настойничество.
В Провидението за възстановяване ще открием, че
Последните дни са моменти на пресичане на силите на доброто и злото. Те са
настъпвали няколко пъти. Дните на Ной и Исус, както бе споменато по-рано, също
били Последни. Но тъй като хората се провалили
да изпълнят своя дял от отговорността, усилията на Бог да разруши властта на
злото са осуетени и Той отново трябва да започне провидение за разделяне на
доброто и злото. При Второто пришествие на Христос, двете сили ще се пресекат
отново. Вървейки към изпълнение Целта на сътворението. Провидението се развива
по спирала, докато отделните събития се повтарят, описвайки кръгове. Вследствие
на това, историята се повтаря и се очертават паралелни исторически периоди.[78]
4.3. Признаци за възстановяване на Третата
благословия
Когато Адам и
Ева достигнат съвършенство, те трябва да изпълнят Третата Божия благословия,
ставайки господари на естествения свят. Господството над естествения свят
включва два аспекта: вътрешен и външен. След грехопадението и двата са изгубени
за човечеството. Днес обаче сме свидетели на тяхното възстановяване. Това също
предполага, че живеем във времето на Последните дни.
Вътрешно господство означава
господство на Сърцето. Човек, който достигне съвършенство и
започне да откликва на вълненията на Божието Сърце, ще чувства Сърцето Му като
свое. Така той ще бъде способен да обича Творението със същата любов, която
извира от Сърцето на Бог и ще изпитва същата наслада от красотата му, каквато
преживява и Бог. Ето това се разбира под господство на Сърцето. Когато
обаче, човешките предци съгрешили и Сърцето на Бог престанало да бъде реалност
за тях, те вече не можели да се отнасят към Творението с любовта ,бликаща от Божието
Сърце. В Божието
Провидение за възстановяване, чрез религията, философията и етиката, духовността
на грешните хора към Бог все повече нараства и се отваря. В съвременния свят се
наблюдават редица доказателства за това, че човекът се стреми да възвърне
правото си на владение над Вселената, чрез любовта.
Външно
господство означава правилно овладяване на Творението чрез науката и техниката. Ако
първопредците ни бяха постигнали съвършенство и бяха станали вътрешни господари
на Творението, способни да го обичат, сетивността им към духовното измерение на
Творението щеше да се развие до най-висока степен. Това щеше да стимулира бърз
прогрес в науката, позволяващ външно овладяване на целия естествен свят.
Човечеството отдавна щеше
да е достигнало звездите и овладяло пълния потенциал на Вселената. Развитието
на науката и техниката щеше да бъде съпътствано от икономически прогрес,
гарантиращ удобни и приятни условия за живот.
В следствие на грехопадението обаче, духовността на
хората закърнява и те изгубват вътрешната власт над естествения свят. Духовната
им сетивност е притъпена до нивото на животните и те слизат до равнището на
примитивния човек. Вследствие на това, изгубват и външното господство над
естествения свят. Чрез
Божието провидение за възстановяване се възкресява духовността на хората и се
възстановява вътрешната им власт над Творението. Това води и до развитие на
външното господство над творението, довело до високите достижения на съвременната наука.
Чрез икономическия възход, съпътстващ научно-техническия прогрес, хората днес
са създали изключително удобна и приятна среда за живот. По този начин,
грешният човек си възвръща господството над Вселената, доближавайки се до
възстановяване на Третата Божия благословия. Всичко това ни уверява, че
съвременната епоха е времето на Последните дни.
В обобщение:
Световните културни сфери се сливат, създавайки една голяма културна сфера,
основаваща се на обща религия. Също и нациите вървят към обединение,
образувайки международни общности, като Лигата на нациите, която прерасна в
ООН. Днес хората плануват създаване на световно правителство. В сферата на
икономиката, светът върви към установяване на международен пазар. Високо
развитата комуникационна техника и напредъка на транспортните възможности преодоляват
ограниченията на времето и пространството. Хората днес могат да пътуват и
общуват едни с други почти толкова свободно, колкото ако живееха в едно село.
Хора от всички раси, от изток и запад, могат да се срещат така лесно, както ако
бяха членове на едно голямо семейство. Хора от шест континента прекосяват
океани в търсене на приятелство и братство.
Но семейство
може да се създаде единствено с баща и майка; само тогава може да се породи
истинска братска любов. Едва когато Христос се завърне като Родител на
човечеството, всички хора ще се присъединят към Него, създавайки едно голямо
семейство, живеейки в хармония по целия свят.
Като свидетели на
тези събития, можем да кажем, че живеем във времето на Последните дни. Има още
един, последен дар, който историята трябва да даде на човечеството: космическо
учение, способно да свърже всички хора в едно семейство с общи родители.
Част 5
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ, НОВИЯТ ИЗРАЗ НА ИСТИНАТА И НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ
5.1. Последните дни и Новата истина
Грешните хора
преодоляват вътрешното си невежество, просветлявайки своите духовност и
интелект с “дух и истина”[79],
чрез религията. “Истината” може да се разглежда в два аспекта: вътрешна истина,
проповядвана от религията, която помага за преодоляване на вътрешното
невежество, и външна истина, разкривана от науката, която помага на хората да
превъзмогнат външното си невежество. Съответно, разграничаваме и два
аспекта на интелекта: вътрешен интелект, пробуждан от вътрешната истина и
външен интелект, пробуждан от външната истина. Религията, като вътрешен
интелект, търси вътрешната истина, докато науката, като външен интелект, се стреми
към външната истина.
“Дух” в този
контекст, означава Небесно вдъхновение. Опознаването на духовната реалност
започва, когато тя бъде възприета от духовното “аз” на човека, чрез неговите
пет сетива. От друга страна, познанието за истината тръгва от опознаване на
физическия свят чрез нашите пет физически сетива. Ето защо, познанието е резултат, както на духовни, така и на физически
процеси.
Човешките същества стават цялостни едва тогава, когато
обединят духовното и физическото си “аз”. Ето защо, преживяванията на
Божествено вдъхновение, чрез духовно познание и знанията, придобити чрез
физическо познание, трябва напълно да се хармонизират и заедно да пробудят
духовността и интелекта. Едва
когато постигнем резонанс между духовното и физическото измерение на
познанието, ще можем в цялост да обхванем Бог и Вселената.
Чрез дух и
истина, Бог се стреми да издигне духовността и просвети интелекта на невежите, грешни
хора. По този начин, Бог провежда Своето провидение за възстановяване на хората
до онова изначално състояние, в което са били преди грехопадението. Духовността на хората и нивото на техния интелект
постепенно били издигани през историята, според облагите на съответната епоха
от провидението за възстановяване. Това е подобрило качество на духовните
преживявания и задълбочило религиозното и научно познание.
Духът и
истината са уникални, вечни и непроменливи. Степента и сферата им, както и
начините за предаване, са различни в епохите, тъй като възстановяват
човечеството от състоянието му на пълно невежество. Например, в епохата, предшестваща Стария завет, когато хората са били все още
непросветени и неспособни да получават пряко Словото и Истината, вместо това,
Бог им заповядал да правят жертви, като заместител на Словото[80].
С течение на времето, духовността и интелектът на хората се издигат и в дните
на Моисеи Бог дал Закона. Във времето на Исус, Бог дал Евангелието. Исус ясно подчертал, че Неговите
думи не са самата Истина, обявявайки Себе Си за “пътя, истината и живота.”[81]
Исус е въплъщение на Истината. Думите му са просто начин да се изрази. Ето
защо, обхватът и дълбочината на думите Му, както и начинът Му на изразяване, зависят
от това на кого говори.
В тази връзка, трябва да разберем, че думите в
Библията са само начин да се изрази Истината, а не са самата Истина. Словото на
Новия завет е временно, учебник, даден да просвети хората отпреди две хиляди
години, чието духовно и интелектуално ниво било много по-ниско от сегашните.
Съвременната научно-ориентирана жажда за Истина, не може да бъде утолена с ограничени
в своя обхват формулировки, скрити зад символи и притчи, които имали за цел да
напътстват хората от по-ранните епохи. За да бъде просветен в Истината съвременният човек на
интелекта, трябва да се появи учебник с по-дълбоко и богато съдържание, с по-научен
метод на изразяване. Това ние наричаме Нов израз на истината(НИИ). Както обяснихме вече[82],
този НИИ трябва да помири науката и религията и да ги обедини в общото им начинание
за превъзмогване на вътрешния и външния аспект на човешкото невежество.
Нека се спрем и на някои други причини, поради които
трябва да се появи НИИ. Както
вече споменахме, Библията, сама по себе си, не е самата Истина, а учебник за Истината.
Тя предава важни аспекти на Истината в притчи и символи. Тъй като те
дават възможност за различни интерпретации, между вярващите възниквали
множество несъгласия, причинили обособяване на множество деноминации.
Първопричината за разделението се крие в характера на Библията, а не в хората.
Конфликтът между деноминациите ще става все по-непреодолим, докато не се появи НИИ, способен да
хвърли светлина върху символите и притчите, забулващи важни моменти в Библията.
Без този НИИ, Божието Провидение, целящо единство на Християнството, никога
няма да бъде изпълнено. Ето защо Исус обещал, че в Последните дни ще даде Ново Слово за Истината.
“Това съм ви
говорил в притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно
ще ви известя за Отца.” – Иоан 16:25
Поради неверието
на хората от онова време, Исус умря на кръста, без да ни научи на всичко, което
носи в Сърцето си. Както сам каза: “Ако за земните работи ви говорих и не
вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за Небесните?”[83]
А после добавя: “Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете
сега.”[84].
Исус разкрива болката си, че дори и най-доверените Му апостоли не могат да
приемат нещата, които искал да им сподели.
Но думите,
които Исус недоизрече, няма да останат вечна тайна, а един ден ще бъдат
разкрити от Светия Дух като Нов израз на Истината. Както Исус казва:
“А когато дойде
онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говори от
себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща” – Иоан
16:13
Освен това е
писано:
“И видях в
десницата на седящия на престола книга,
написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.” – Откр. 5:1
Словото,
което Исус иска да ни даде, е записано в
тази книга. Когато Йоан плаче, тъй като
не може да намери на Небето, на Земята или под Земята нито един достоен да
отвори тази книга и да я прочете, един от старците казва: “Недей плака; ето лъвът, който е
от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгърне книгата
и разпечата нейните седем печата.”[85]
Лъвът от Юдовото племе, Давидовият корен, това е Христос, Месията.
Трябва да дойде денят, когато Христос ще отвори седемте печата на книгата,
съдържанието на която дълго било пазено в тайна за човечеството, и да разкрие
на верните словото на Новата Истина. Ето защо писано е: “Трябва пак да пророкуваш за много люде и
народи, езици и царе”.[86]
Също е предречено, че в Последните дни:
“Ще излея от
Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще
виждат видения и старците ви ще сънуват сънища.” – Деяния 2:17
Поради тези
причини, очакваме появата на Новия израз на Истината в Последните дни.
5.2. Нашето отношение в Последните дни
Когато проследим хода на историята в Провидението за
възстановяване откриваме, че нов етап започва тогава, когато старият клони към
своя край. Съответно, началото
на новия етап застъпва приключването на стария; или когато над старата история
се спуска мрак, новата вече изгрява. В такъв момент се пресичат силите
на доброто и злото, които водят началото си от една точка, но преследват
различни цели, всяка от които е дала плодове на световно ниво. Ето защо, поради отсъствие на ясна
напътстваща идеология или философия, хората, които живеят в такъв период, са
разкъсвани от напрежение, страх и обърканост. Външно, те страдат от конфликти и
сражения чрез ужасни оръжия. В Последните дни, както казва Исус, ще ни затрупат бедствия и
опустошения. “Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против
царство; и на разни места ще има глад и трусове.”[87]
В Последните
дни такива бедствия неминуемо ще настъпят, за да се унищожи силата на злото и
възцари реда на доброто. За да
навлезе в новата епоха, Бог със сигурност ще установи центъра на надигащата се сила
на доброто. Ной, Авраам, Моисеи и Исус са измежду онези, които Бог издигнал
като централни фигури за съответната епоха. Днес, в този преходен исторически период, трябва да открием
личността, посочена от Бог като централна фигура, за да станем участници в
Новата епоха, отдавайки своето уважение към Божиите желания.
Провидението на новата епоха
не започва с пепелта на старата. Точно обратното, тя покълва и расте в
последните фази на старата епоха и влиза в конфликт с нея. Затова, на човек,
пропит от старата традиция, му е трудно да разбере и приеме новото провидение.
Ето защо, светците и мъдреците, прокарващи път за нова епоха, често били
преследвани и измъчвани, ставали жертви на старото време. Например Исус, който донасе Новия
завет, идва в края на епохата на Стария завет, обърквайки верните поддръжници
на Моисеевия закон. Той бил заклеймен от юдеите и разпънат на кръст. По тази причина Исус казва: “Но
трябва да се налива ново вино в нови мехове”.[88]
Исус трябва да
дойде отново в края на епохата на Новия завет. Той ще ни даде Новата истина, с
която да открием Новата епоха, загатната чрез Библейското видение за ново небе
и нова земя.[89] Точно както Исус беше осмян от евреите като
обсебен от Велзевула[90],
така ще бъде преследван и от християните
при Своето завръщане. Ето защо, Исус предрекъл, че при Второто Си пришествие:
“Той трябва първо много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение.”[91] В този преходен исторически период, хората,
които удобно са се загнездили в традициите на старата епоха, със сигурност ще
срещнат осъждане заедно с нея.
Духовната сетивност на грешните хора е изключително
притъпена. Ето защо, в стремежа си да следват Божието провидение, те са склонни
строго да се придържат към буквата на истината. Дори провидението да върви към
Нова епоха, такива хора не могат лесно да се приспособят към нейните
изисквания. Обикновено те прекалено силно са привързани към отживялата
перспектива на доктрината на отминаващата епоха. Това ясно се илюстрира от
случая с евреите по времето на Исус, които били толкова силно свързани със
Стария Завет, че не съумели да откликнат на призива на Исус да отворят нова
глава в провидението.
От друга страна, вярващи, които получават Божествено
вдъхновение чрез молитва, са в състояние духовно да „сграбчат” провидението на
Новата епоха. Макар че това може да ги въвлече в конфликт с доктрината на старата
епоха, подтиквани от духа, те ще откликнат и ще последват повика на Новото провидение.
Сред апостолите на Исус нямало
нито един, прекалено привързан с писанията на Стария завет. По-скоро, всеки
един откликнал на духовните преживявания, които усещал дълбоко във вътрешната
си същност. В Последните дни, хора, които имат ревностен молитвен живот или
водят живот по съвест, ще почувстват силно безпокойство в сърцата си. Това е
така, защото те ще доловят далечен духовен повик и ще поискат да последват
Провидението на Новата епоха, а все още няма да са влезли в контакт с НИИ, който
може да ги накара да действат според нея. Това са избраните, които
веднъж чуят ли НИИ, ще бъдат едновременно пробудени, като дух и интелект, чрез
Духът и Истината. Тогава те напълно ще разберат нуждите на Божието провидение, свързани
с Новата епоха и ще се включат доброволно, с ентусиазъм и вдъхновение.
Ние, които
сме живи днес, живеем в Последните дни. Трябва да възпитаме сърцето си в
смирение и да положим всички усилия да получим Божествено вдъхновение чрез
молитва. Не бива да бъдем силно свързани с традиционните концепции, а да сме
отворени за Духа, за да намерим Новата истина, която да ни отведе до провидението
на Новата епоха. Когато срещнем тази
Истина, трябва да се уверим дали тя ни води към единение с Небето. Ще трябва да
проверим дали искрената Небесна благодат извира в дъното на нашето сърце или
не. Само по този начин, ние търсещите, в Последните дни, ще можем да открием
пътя към истинското Спасение.
{диаграма}
[1] II Петрово 3:12
[2] Мат. 24:29
[3] I Сол. 4:16-17
[4] Вж Принципи на
сътворението 3
[5]Вж Принципи на сътворението
5.2.2
[6] 1Кор. 3:16
[7] Иоан 14:20
[8] Бит. 1:28
[9] Ibidem
[10] Вж. Принципи на
Сътворението 5.2.1
[11] Йоан 12:31
[12] 2 Кор. 4.4
[13] Бит. 6:6
[14] Деяния 26:18
[15] Деяния 3:21
[16] Деяния 1:6; Мат. 17:11
[17] Бит. 1:28
[18] Исая 46:11
[19] Мат. 5:48
[20] Мат. 6:10
[21] Мат. 4:17
[22] Вж. Въведение
[23] Бит. 2:9; Вж.Грехопадение
1.1.1
[24] Бит. 1:28
[25] Бит. 3:24
[26] Вж. Христология 4.1
[27] Откр. 21:1
[28] Рим. 8:19-22
[29] Откр. 21:5
[30] Вж Основа за Месията 1
[31] Бит. 6:13
[32] Вж Основа за Месията 2
[33] Бит. 9:22
[34] Вж Предопределение 1
[35] Йоан 5:22
[36] Вж Мисия на Месията 1.4
[37] Лука 17:26
[38] Мат. 24:7,29
[39] Бит. 6:13
[40] Еклесиаст 1:4
[41] Псалми 78:69
[42] 2 Пет. 3:12
[43] Мал. 4:1
[44] Йоан 9:39; Йоан 5:22
[45] Лука 12:49
[46] Йер. 23:29
[47] Йоан 12:48
[48] 2 Сол. 2:8
[49] Исая 11:4
[50] Йоан 5:24
[51] Йоан 1:3
[52] Йоан 1:14
[53] Лука 12:49
[54] Йоан 1:14
[55] Вж Възкресение 2.3
[56] Пак там
[57] Мат. 17:3
[58] Мат. 6:9
[59] Йоан 3:13
[60] Мат. 24:29
[61] Вж Христология 4
[62]
Йоан 1:9,14
[63] Йоан 16:13
[64] 2 Кор. 3:7-11
[65] Вж Есхатология 5.1
[66] Откр. 21:1
[67] Вж Второ Пришествие 2.2
[68] Лука 18:8
[69] Мат. 7:23
[70] Йоан 21:22
[71] Мат. 10:23
[72] Мат. 16:28
[73] Вж. Принципи на
Сътворението 3.2
[74] Вж Христология 1
[75] Вж. Христология 4
[76] 1 Царе 15:18-23
[77] 4 Царе 17:23
[78] Вж. Паралели в историята
1
[79] Йоан 4:23
[80] Вж. Принципи на
възстановяване 1.2.1
[81] Йоан 14:6
[82] Вж. Въведение
[83] Йоан 3:12
[84] Йоан16:12
[85] Откр.5:3-5
[86] Откр. 10:11
[87] Мат. 24:7
[88] Лука 5:38
[89] Откр. 21:1-7
[90] Мат. 12:24
[91] Лука 17:25
Няма коментари:
Публикуване на коментар