ВЪВЕДЕНИЕ В ПРИНЦИПИ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Провидението за
възстановяване е свързано с Божията работа за възвръщане на хората към изначално,
негрешно състояние, за да постигнат целта на Сътворението. Както вече установихме в част I,
хората съгрешили в края
на периода Растеж
и от този момент се намират под сатанинско господство.[1]
За да възстанови хората, Бог се стреми
да ги откъсне от влиянието на Сатана. Както обяснихме в глава
Христология, преди да скъсаме
оковите на Сатана и да бъдем възстановени до състояние от преди грехопадението,
трябва да се отървем от първородния грях. Това е възможно единствено, когато се
родим отново чрез Месията, Истинският родител. Т.е., първо трябва да преминем
през курс на отделяне от Сатана, за да се възстановим до духовното ниво, което
Адам и Ева достигнали преди грехопадението – в края на етапа Растеж. На тази
основа, трябва да приемем Месията и да се родим отново, като по този начин,
напълно се възстановим до изначалното състояние, в което хората били преди
грехопадението. И накрая, следвайки Месията, да продължим нашето съзряване, за
да постигнем целта на Сътворението.
Тъй като,
Провидението за възстановяване е пресътворение за постигане целта на Сътворението,
Бог направлява това провидение в съответствие със Своите Принципи. В хода за провидението
за възстановяване, тези Принципи се наричат Принципи на възстановяване. Нека разгледаме как провидението за възстановяване ще бъде осъществено.
Раздел 1
ПРИНЦИПИ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ЧРЕЗ ИЗПАЩАНЕ
1.1 Възстановяване чрез изплащане
Преди да разгледаме принципите на възстановяване чрез
изплащане, първо трябва да
разберем в каква позиция са били хората спрямо Бог и Сатана по време на
грехопадението. Ако
човешките първопредци не бяха съгрешили, а бяха постигнали съвършенство и сърдечно
единство с Бог, те щяха да живеят, свързвайки се само с Него. Но, в следствие
на грехопадението, те станали част от сатанинската кръвна линия, затова създали
взаимоотношения и със Сатана. Веднага след грехопадението, когато Адам и Ева
вече носели първородния грях, но все още не били извършили никакви, произтичащи
от него, дела, те се намирали в междинна позиция между Бог и Сатана, свързани и
с двамата. В резултат от това, всички техни наследници също се намират в
междинна позиция. Нека вземем за пример, човек от грешния свят,
който не вярва в Исус, но живее съвестен живот. Докато той води добродетелен
живот, Сатана не може да го въвлече в ада; но и Бог не може да го заведе в Рая,
докато той не повярва в Исус. Човекът остава в междинна позиция. Неговият дух накрая
остава в междинната сфера на духовния свят, нито в Рая, нито в ада.
Как Бог отделя
Сатана от грешните хора, които са в междинна позиция? Сатана се свързва с тях на
основата на кръвното им родство с него. Затова, докато хората не поставят условие, на базата на което Бог да
претендира, че са Негови, няма как Бог да ги върне на Небесната страна. От
друга страна, Сатана знае, че Бог е Създател на хората. Докато Сатана не намери
условие, за да атакува определен грешен човек, той не може да претендира, че човекът
му принадлежи. Така, ако поставя добри условия, грешният човек ще бъде на Божия
страна, а ако поставя лоши условия, ще бъде на сатанинска страна.
Така например, когато
семейството на Адам било в междинна позиция, Бог накарал децата, Каин и Авел,
да принесат жертви, за да застанат в позиция, в която Бог да води провидението Си,
чрез тях. Понеже Каин убил Авел, било направено условие, позволяващо на Сатана
да претендира за това семейство. Бог изпратил Исус при грешните хора, за да застанат на
Божията страна, с условие - вярата им в Него. За съжаление, когато Исус дошъл,
мнозина го отхвърлили, оставайки на сатанинска страна. Поради тази причина,
Исус е и Спасител, и Господ на осъждението.
Тогава, какво
означава възстановяване чрез изплащане? Когато някой изгуби изначалната си
позиция или състояние, трябва да направи определени условия, за да се възстанови
до тази позиция или състояние. Изпълнението на такиваа условия за възвръщане,
се нарича изплащане(изкупление). Например, за да поправи изгубена репутация, позиция или
здраве, човек трябва да положи необходимите усилия или да заплати съответната
цена. Да предположим, че двама души, които някога се обичали, развалят
отношенията си. Те трябва да поставят определени условия за помирение, преди
любовта им, на която някога се наслаждавали, се възроди. По същия начин, хората, изпаднали от Божията милост до положение
на поквара, трябва да изпълнят условия, за да се възстановят в истинската си
позиция. Процесът за възстановяване
на изначалната позиция или състояние, чрез поставяне и изпълнение на условия,
наричаме възстановяване чрез изплащане,
а самите условия, наричаме условия на
изплащане. Божията работа по възстановяване на хората до истинското им,
безгрешно състояние, чрез изпълнение условия на изплащане, се нарича Провидение за възстановяване чрез изплащане.
Как условията на
изплащане се отнасят към изгубената ценност? Можем да изброим следните три вида
условия на изплащане.
Първият вид е
условие на изплащане в равен размер. В този случай възстановяване се постига с
поставяне условие на изплащане, равностойно на загубената ценност. Действия, като
обезщетения или компенсации, са условия
на изплащане от такъв вид. Стихът “живот за
живот, око за око, зъб за зъб”[2],
отговаря на този вид условия на изплащане.
Вторият вид са
условия на изплащане в по-малък размер. В този случай, възстановяване се постига,
чрез условие на изплащане с по-малка цена от изгубената ценност. Например, когато някой дължи огромен заем, ако кредиторът покаже добра
воля и му опрости част от заема, тогава длъжникът може да върне сума, по-малка
от действителната, но ще погаси целия дълг. Очевиден пример за това е
изкуплението, чрез кръста. Изпълнявайки малко условие на изплащане, само да вярваме
в Исус, ние получаваме много по-голямата милост на спасението, която ни дава
право да участваме във възкресението, заедно с Исус. Поставяйки услевие на
изплащане, чрез кръщаване с вода, можем да бъдем духовно преродени от Исус и
Светия Дух. Освен това, вземайки парче хляб и чаша вино по време на Свето причастие,
получаваме безценната милост да станем част от тялото и кръвта на Исус. Това са примери за условия на
изплащане в по-малък размер.
Третият вид са
условия на изплащане в по-голям размер. Когато човек се провали в изпълнение на
условие в по-малък размер, трябва да постави друго условие на изплащане, за да
се върне в изначално състояние, но този път, на цена, по-висока от първата. Например, след като Авраам греши при принасяне в жертва на
животните, трябва да изпълни условие на изплащане в по-голям размер, за да
поправи неуспеха си. Тогава Бог го накарал да принесе в жертва единствения си
син, Исак. В дните на Моисеи, когато израелтяните се провалили във вярата си по
време на четиресетдневното разузнаване в Ханаан, трябвало да изпълнят условие
на изплащане в по-голям размер, лутайки се четиресет години в пустинята. По
една година за всеки ден от провалената мисия.[3]
Защо е необходимо
условие на изплащане в по-голям размер, когато се поставя условие на изплащане за
втори път? Когато централна личност в Божието провидение прави повторен опит да
изпълни условие на изплащане, трябва да се справи не само със условието на
изплащане, но също и да компенсира предишния провал.
Сега, нека
разгледаме начинът за изпълнение условията на изплащане. Всеки, който е изпаднал
от изначалната си позиция или състояние, за да бъде възстановен, трябва да
направи условие на изплащане, обръщайки курса, по който е сгрешил. Например, тъй като избраният народ поругал Исус и Го изпратил
на кръста, за да бъдат спасени и възстановени до изначалната позиция на Божи избран
народ, те трябва да тръгнат по обратния път: да обичат Исус и доброволно да понесат
кръста в Негово име.[4]
Това е причина, християнството да стане религия
на мъченичеството. Освен това, хората причиняват огромна мъка на Бог, пристъпвайки
Волята Му, съгрешавайки. За да поправим това, чрез изплащане, трябва да
възвърнем чистата си изначална природа и да утешим Божието Сърце, живеейки в
подчинение на Неговата Воля. По подобен начин, тъй като, първият Адам се отрекъл
от Бог, потомците му попадат в лоното на Сатана. Съответно, за да може Исус,
вторият Адам, да измъкне хората от прегръдката на Сатана и да ги върне към
Бог,Той трябва да се прекланя и да почита Бог, дори и ако бъде изоставен от
Него. Това е сложната причина, поради която, Бог изоставил Исус на кръста.[5] И накрая, законите на всяка държава
налагат наказания на престъпниците, за да се поставят условия на изплащане,
необходими за поддържане на реда в обществото.
Кой трябва да прави
условия на изплащане? В предишните глави видяхме,
че хората трябваше да станат съвършени, чрез изпълнение на своята отговорност.
Тогава те ще имат право да владеят и над ангелите. Но нашите първопредци не успели
да изпълнят отговорността си и изпаднали в състояние, в което Сатана ги
управлява. За да се избавим от сатанинското господство и за да се възстановим
до състояние, в което да владеем над Сатана, трябва да изпълним необходимите условия на
изплащане, които са нашата част от отговорността.
2.1 Основа за Месията
Месията идва като Истински родител на човечеството, защото
само той може да премахне първородния грях, давайки новорождение на хората, произлезли
от грешни родители.[6] За да бъдат възстановени до изначалното си
състояние, грешните хора, трябва да приемат Месията. Но първо трябва да поставят
Основа за Месията.
Какви условия на
изплащане са необходими, за изграждане Основа за Месията? За да отговорим на
този въпрос, първо трябва да разберем, как Адам трябвало да осъществи целта на Сътворението
и как се провалил в това. Условието на изплащане трябва да е обратно на посоката
на отклонение от първоначалния път.
За да постигне
Целта на Сътворението, Адам е трябвало
да изпълни две условия. Първо, да установи Oснова на вяра. Условието за
тази основа е стриктно да спазва Божията заповед да не яде от Дървото за познаване
на добро и зло. Спазвайки това условие, Адам щеше да премине през период на
израстване, време, дадено Му, за да изпълни своя дял от отговорността. Този период представя определени
числа с провиденциално значение. Затова, периодът на израстване може да се приеме,
като период за изпълнение на определени числа.
Второто условие,
което Адам трябвало да изпълни, за да осъществи целта на Сътворението, бе да
положи Субстанциална основа. Върху
непоклатима основа на вяра, Адам трябваше да стане единен с Бог, полагайки Субстанциална
основа. Това означава, че той трябва да стане съвършено въплъщение на Словото[7],
човек със съвършен характер, изпълнявайки Божията първа Благословия. По този начин, ако не беше
съгрешил, Адам щеше да изпълни целта на Сътворението. За да положи основа за Месията, грешният човек, трябва
да премине през подобен курс: първо да изгради Основа на вяра, а след това Субстанциална
основа.
1.2.1 Основа на вяра
Тъй като Адам не
се подчинил на Божието Слово и съгрешил, той не можал да изгради основа на
вяра. Така, той не станал съвършено въплъщение на Словото, нито постигнал целта
на Сътворението. За да изградят
основа, върху която да осъществят целта на Сътворението, грешните хора трябва
първо да постигнат, чрез изплащане, Основа на вяра, каквато човешките първопредци
не успели да изградят. Има три аспекта на условието на изплащане, необходими за
полагане Основа на вяра.
Първо,
необходима е централна личност. Откакто
Адам не успял да изгради Основа на вяра, Бог търси централни личности, които да възстановят загубената
Основа на вяра. Бог искал Каин и Авел да принесат жертви за тази цел. По същата
причина, Бог призовал хора, като Ной, Авраам, Исаак, Яков, Моисеи и Йоан Кръстител,
за да ги въздигне като централни личности.
Второ, обект за условието трябва да бъде
принесен в жертва. Изгубвайки вярата си в Бог, Адам изгубил
и Божието Слово, дадено му, за да изпълни условие за изграждане Основа на вяра.
В резултат на това, грешните хора не могат да получават пряко Божието Слово и да
възстановят Основата на вяра. Затова е необходимо да се жертват обекти за
изпълнение на условието. Поради грехопадението, хората изпадат до по-ниско положение
от нещата от Творението и, както е писано: “сърцето е измамливо повече от
всичко”.[8]
Така, в епохата преди Стария завет, хората можели да поставят Основа на вяра,
принасяйки жертва от естествения свят. Затова, Основата на вяра е също и
основа за възстановяване на всички неща, осквернени от Сатана. В епохата на Стария завет, като
обект за условие на изплащане, вместо изначалното Божие Слово, служи или
Словото, разкрито в моисеевите закони, или представители на Словото, като кивотът,
храмът или различните централни личности. В епохата на Новия завет, обекти за
условие са разкритото в Евангелието Слово и Исус, който е въплъщение на Словото. От гледна точка на хората, тези обекти са принасяни в жертва,
за да се изгради Основа на вяра. От гледна точка на Бог, жертвата на обектите
за условието, осигурява Божието право на господство.
Трето, числовият период на изплащане трябва да бъде
завършен. Въпроси,
като: Защо продължителността на периода на изплащане трябва да е основан на
определени провиденциални числа и каква е тяхната продължителност, ще бъдат детайлно
разгледани по-късно.[9]
1.2.2 Субстанциална основа
Видяхме, че за да изпълним целта на Сътворението, ние,
като грешни хора, трябва да станем съвършено въплъщение на Словото, състояние,
което нашите предци не успяха да постигнат. За да станем съвършени въплъщения, трябва първо да бъдем
пречистени от първородния грях, чрез Месията. Но, за да можем да го приемем,
трябва да изградим Основа за Месията, поставена върху Субстанциалната ни
основа, за която има нужда от Основа на вяра. След като приемем Месията и се възстановим до позиция,
в която били човешките предци преди да съгрешат, остава да станем единни с
Месията, с център Божието Сърце, и следвайки Го по пътя до края на етапа Растеж,
да станем съвършени въплъщения на Словото.
Грешните хора могат да положат Субстанциална основа,
изпълнявайки условие на изплащане за
премахване на грешната природа. Когато човешките първопредци съгрешиха и придобиха първороден грях, вече неможеха
да реализират дадената им от Бог изначална природа. Вместо това, те развиха
първични характеристики на грешната природа.[10]
Изпълнявайки условия на
изплащане за премахване грешната природа, грешният човек полага Субстанциална основа,
за да приеме Месията, да бъде пречистен от първородния грях и, накрая, да
възстанови изначалната си природа. В следващите глави ще видим, как такова
условие можа да бъде изпълнено.[11]
Раздел 2
КУРСЪТ НА ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
2.1 Епохи в курса на Провидението за възстановяване
Сега, нека да направим
обзор на цялостния курс на историята от времето на Адам досега, както е описано
в Библията, и да изследваме Провиденческите епохи, включени в него. Божието провидение за изграждане Основа за приемане на
Месията от грешните хора, и след това, за постигане целта на Сътворението,
започва със семейството на Адам. Но, Божията Воля е осуетена, когато Каин убил Авел.
Десет поколения по-късно, отговорността за изпълнение на Божията Воля е предадена
на ноевото семейство. Чрез потопа, Бог изпратил осъждение на злия свят, за да отдели
семейството на Ной и да проведе провидението за възстановяване. Бог възнамерявал
да доведе до край провидението, изграждайки Основа за Месията в семейството на
Ной и изпращайки на тази основа Месията. Но, в следствие на грешната постъпка на Хам, вторият син на
Ной, провидението свързано със семейството на Ной и ковчега, претърпяло
неуспех. В резултат на това, десетте поколения и четиридесетдневният
потоп, които Бог използвал, за да подготви това провидение, преминали в ръцете
на Сатана.
След като изминали четиристотин години, за да бъде
възстановено чрез изплащане загубеното от Божията страна, изпълнението на Божията Воля било
поверено на Авраам. Ако Аврам бе изградил Основа за Месията на семейно
ниво, точно според Божието намерение, тази основа щеше да се разрасне до
национално ниво и Месията щеше да дойде тогава. Но, Авраам се провалил със символичната жертва, Божията
Воля бе осуетена отново. В резултат на това, двете хиляди библейски
години от Адам до Авраам,[12] докато
Бог търсел баща на вярата, който да приеме Месията, били завзети от Сатана. Но,
ситуацията на Авраам се различава от тази на Ной. Въпреки, че Авраам се провалил при символичната жертва,
семейната Основа за Месията била положена от трите поколения в семейството -
Авраам, Исак и Яков. На тази основа, Бог умножил избрания народ в Египет и
разширил Основата за Месия до национално ниво. Поради тази причина, Авраам бил
наречен баща на вярата.[13]
Ако оценим значението на епохата според резултатите, ще видим, че периодът от две хиляди години
от Адам до Авраам, имал за цел да намери баща на вярата, който да положи
основа, за да започне провидението за възстановяване. Затова, можем да кажем,
че Божията работа по възстановяване започва с Авраам.
Поради грешката
на Авраам при символичната жертва, двете хиляди години от Адам до Авраам били завзети
от Сатана. Затова, трябвало да се определи нов период, в който тези изгубени
години да бъдат възстановени, чрез изплащане. Това е значението на периода от
две хиляди години от Авраам до Исус. Ако Авраам не се бе провалил, принасяйки символичната
жертва, Месията можеше да дойде на националната основа, изградена от преките
наследници на Авраам, и провидението за възстановяване можеше да бъде завършено
по онова време. Подобно на това, ако евреите бяха повярвали в Исус и Го следваха,
като представител на нацията и жива жертва пред Бог. Тогава, щяха да положат
национална Основа за Месията. Исус, стъпвайки на тази основа, като Месия, щеше
да доведе до край провидението за възстановяване.
Но, както
Авраам се провали в символичната жертва, така и еврейският народ се провали в
своята жертва на национално ниво, когато водачите им изпратили Исус на кръста.
Затова, периодът от две хиляди години, от Авраам до Исус, отново бил заграбен
от Сатана. В резултат на това, трябвало да се определи паралелен период, в
който, чрез изплащане, да се възстанови, на Божия страна, предходният период от
две хиляди години. Това е значението на двете хиляди години от времето на Исус
до днес. През тази епоха, на основа разпятието на Исус, християните трябва
да изградят световна основа за Месията.
2.2 Класификация на епохите в курса на Провидението за
възстановяване
Епохите в курса на Провидението за възстановяване
показват прогресивно развитие на Божието Провидение. Те се категоризират според
шест критерии.
2.2.1 Епохи, според Божието Слово
i) По време на периода от две хиляди години от Адам до Авраам, хората все още не били изпълнили
достатъчно условия на изплащане, за да получат пряко Божието Слово. Предимно, грешните хора изпълняват условия на
изплащане принасяйки жертви. Така, те полагат основа за следващия период, когато
Бог може да започне Своето провидение за възстановяване, чрез Словото. Затова,
този период се нарича Епоха на провидение за поставяне основа за Словото.
ii) По време на периода от две хиляди години, от Авраам до Исус, човешката
духовност и интелект се развили до степен Формиране, чрез Словото, разкрито в
Стария завет. Затова, този период се нарича Степен Формиране в провидението или
Епоха на Стария завет.
iii) По време на периода
от две хиляди години, от Исус до Второто пришествие, човешката духовност и
интелект се развили до степен Растеж, на основа Словото, разкрито в Новия завет.
Затова, този период се нарича Степен Растеж в провидението или Епоха на Новия завет.
iv) По време на
периода, когато след Второто пришествие на Христос, провидението за възстановяване
трябва да бъде завършено, човешката духовност и интелект ще се развият до
степен Завършеност, основани на Словото на Изпълнения завет, което ще бъде
дадено, за да се завърши провидението за възстановяване. Затова, този период се
нарича Степен Завършеност в провидението, или Епоха на Изпълнения завет.
2.2.2 Епохи, според Божието дело за възкресение
i) По време на периода
от две хиляди години, от Адам до Авраам, хората принасят жертви, за да поставят
основа за начало на епохата на Стария завет, в която Бог би могъл да започне Своето
дело за Възкресение. Затова, този период се нарича Епоха на провидението за
полагане основа за Възкресение.
ii) По време на периода
от две хиляди години, от Авраам до Исус, хората могли да възкръснат до степен Формиран
дух, на основа на Словото на Стария завет и облагите от епохата в провидението за
възстановяване. Затова, този период се нарича Епоха на провидението за възкресение
на степен Формиране.
iii) По време на периода
от две хиляди години, от Исус до Второто пришествие, хората могли да възкръснат
до ниво Жив дух, на основа на Словото на Новия завет и облагите от епохата в провидението
за възстановяване. Затова, този период се нарича Епоха на провидението за
Възкресение на степен растеж.
iv) По време на
периода, в който след Второто пришествие на Христос, провидението за
възстановяване ще бъде завършено, хората ще бъдат напълно възкресени до ниво
Божествен дух, на основа на Словото на Изпълнения Завет и облагите от епохата на
провидението за възстановяване. Затова, този период се нарича Епоха на провидението
за Възкресение до степен Завършеност.
2.2.3 Епохи, според провидението за възстановяване чрез
изплащане на изгубените периоди на вяра
i) По време на периода от две хиляди години,
от Адам до Авраам, Бог положил основа за Епохата на Стария завет. Въпреки, че
този период бил завзет от Сатана, Бог, издигайки Авраам, поставил начало на
Епохата на Стария завет, в която да възстанови този първи период, чрез
изплащане. Затова, този период се нарича Епоха на Провидението за полагане
основа за възстановяване.
ii) По време на периода
от две хиляди години, от Авраам до
Исус, Бог възстановил, чрез изплащане, предишния период от две хиляди години, завзети
от Сатана, заради провала на Авраам при символичната жертва. Бог успял,
предимно, чрез народа на Израел. Затова, този период се нарича Епоха на провидението
за възстановяване.
iii) По време на периода
от две хиляди години, от Исус до Второто пришествие, Бог възстановил, чрез
изплащане, епохата на Стария завет, взета от Сатана, чрез разпятието на Исус,
работейки, предимно, чрез християнството. Затова, този период се нарича Епоха на
удължаване провидението за възстановяване.
iv) По време на
периода, в който, след Второто пришествие на Христос, провидението за
възстановяване трябва да бъде завършено, Бог ще работи за възстановяване, чрез
изплащане, на цялостния курс на провидението, завзет от Сатана. Затова, този
период се нарича Епоха на изпълнение на провидението за възстановяване.
2.2.4 Епохи, според развитието на Основата за Месията
i) По време на периода
от две хиляди години, от Адам до Авраам, Бог положил семейна основа за Месията,
издигайки семейството на Авраам, на основа на принесените от тях жертви. Затова,
този период се нарича Епоха на провидението за полагане семейна Основа за
Месията.
ii) По време на периода
от две хиляди години, от Авраам до Исус, Бог работел за полагане на национална Основа
за Месията, издигайки Израел на основа на Словото на Стария завет. Затова, този
период се нарича Епоха на провидението за полагане на национална основа за
Месията.
iii) По време на периода
от две хиляди години, от Исус до Второто пришествие, Бог положил световна
основа за Месията, издигайки световното християнство, на основа Словото на Новия
завет. Затова, този период се нарича Епоха от Провидението за полагане на
световна основа за Месията.
iv) По време на
периода, в който, след Второто пришествие на Христос, провидението за
възстановяване трябва да бъде завършено, Бог ще установи Космическа основа за
Месията, работейки на Небето и Земята на основа Словото на Изпълнения завет. Затова,
този период се нарича Епоха на провидението за полагане Космическа основа за
Месията.
2.2.5 Епохи, според отговорността
i) По време на периода от
две хиляди години, от Адам до Авраам, Бог поставил основа на която да започне
Своето провидение в следващата епоха, Стария завет, което да бъде изпълнено
чрез Божията отговорност. Затова, този период се нарича Епоха на провидениетo за полагане основа за Божия
отговорност.
ii) По време на периода
от две хиляди години, от Авраам до Исус, Бог поел отговорност, като Създател, и
провел провидението за възстановяване до степен Формиране. Бог, чрез пророците
и лично, поел главна отговорност за победа над Сатана. Затова,
този период се нарича Епоха на провидението, основано на Божията отговорност.
iii) По време на периода
от две хиляди години, от Исус до Второто Пришествие, Исус и Светият дух, които заемали
позиции на Адам и Ева, провели провидението за възстановяване до степен Растеж.
Исус и Светият дух поели втората
отговорност за победа над Сатана, работейки за възстановяване на грешните хора.
Затова, този период се нарича Епоха на провидението, основана на отговорността
на Исус и Светия Дух.
iv) По време на
периода, в който, след Второто пришествие на Христос, провидението за
възстановяване трябва да бъде завършено, вярващите на Земята и на Небето трябва
да поемат третата отговорност за победа над Сатана, грешния архангел, и да
завършат провидението за възстановяване. Те трябва да постигнат това в съответствие
с Принципите на Сътворение, които показват пътя на хората към придобиване
качества, чрез които да владеят над ангелите. Затова, този период се нарича Епоха
на провидението, основавана на отговорността на вярващите.
2.2.6 Епохи, според паралелите в провидението
i) По време на периода
от две хиляди години, от Адам до Авраам, Основата за Месията е възстановена,
чрез паралелни условия на изплащане от символичен характер. Затова, този период
се нарича Епоха на символни паралели.
ii) По време на периода
от две хиляди години, от Авраам до Исус, Основата за Месията е възстановена,
чрез паралелни условия на изплащане от образен характер. Затова, този период се
нарича Епоха на образни паралели.
iii) По време на периода
от две хиляди години, от Исус до Второто пришествие, Основата за Месията е
възстановена, чрез паралелни условия на изплащане от субстанциален характер. Затова,
този период се нарича Епоха на субстанциални паралели.
СЕКЦИЯ 3
ИСТОРИЯТА НА ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И АЗ
Като индивид,
всеки от нас е продукт от историята на Провидението за възстановяване. Затова,
човекът, който трябва да изпълни целта на историята, не е друг, а аз. Аз трябва да поема кръста на
историята и да поема отговорност да изпълня това, към което тя зове. Аз трябва
да изпълня, по време на земния си живот (хоризонтално), чрез моите усилия,
условията на изплащане, натрупани (вертикално) през дългия курс на провидението
за възстановяване. Единствено по този начин, ще мога гордо да се изправя, като
плод на историята, като човек, когото Бог нетърпеливо търсил през цялото провидение. С други думи, аз трябва да
възстановя, чрез изплащане, в моето поколение, всички неизпълнени мисии на
пророци и светци, които някога били призвани да носят кръста на
възстановяването. В противен случай, няма да стана личност, която изпълнява
целта на провидението за възстановяване. За да стана такъв исторически победител, трябва добре да
разбирам Божието Сърце, тогава, когато Бог е работил с пророци и светци, да
разбера изначалната цел, с която ги призовал и подробностите от провиденциалните
мисии, които им възлагал.
Все още никой от
грешните хора, не може да стане такъв исторически победител, само възоснова на
собствените си усилия. Поради тази причина, ние трябва да разберем всичко, чрез
Христос на Второто пришествие, който идва, за да изпълни провидението за
възстановяване. Освен това, когато повярваме в Него, станем единни с Него и Го
следваме в делата Му, ще застанем заедно с Него, като хора, изпълнили
хоризонтално, вертикалните условия на изплащане в историята на провидението за
възстановяване.
Пътят, по който са
вървели светците, стремейки се да изпълнят Божията провиденциална Воля, е
същият път, който ние трябва да извървим днес. Повече от това, ние трябва да
продължим до края на този път, отивайки до там, където никой още не е стъпвал. Затова,
грешните хора никога няма да открият пътя, водещ към живот, без да разберат
особеностите на провидението за възстановяване. Това е причина, ние детайлно да
изследваме Принципите на възстановяване.
[12] Традиционното
Библейско разбиране е, че първите човешки предци са живели преди шест хиляди
години или две хиляди години преди Авраам. Но това е символична хронология,
представяща много по-дълъг период от време, който е определен от науката. - Бел.
ред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар