МОИСЕЙ И ИСУС В ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Част 2

Глава 2

МОИСЕЙ И ИСУС В ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Библията съдържа много тайни относно Божието дело за спасение. Писано е: “Наистина Господ Иеова няма да направи нищо,  без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците.”[1] Тъй като не познавали Принципа, скрит зад Божието Провидение, хората били неспособни да тълкуват тайните в Библията. Библейският разказ за живота на пророците не е просто записана история. Напротив, чрез техния живот, Библията показва пътя, който грешните хора трябва да извървят. Специално ще разгледаме, как Бог установил провиденчески курс за развитие при Яков и Моисей, като модел за курса на Исус за спасение на човечеството.

СЕКЦИЯ 1

НАЧИНИ ЗА ПОБЕДА НАД САТАНА

Вече научихме, че в провидението за възстановяване в семейството на Исак, Яков бил централна личност, положила Субстанциална основа. Той заемал позиция на Авел и подчинил Сатана, изпълнявайки условия на изплащане за премахване на грешната природа. Цялостният курс на Яков станал курс-модел за Моисеи и Исус. Исус дошъл, за да подчини Сатана субстанциално. Преди Исус, Моисеи преминал по курс за покоряване на Сатана. Курсът на Моисеи бил курс-образ за курсът на Исус. Преди Моисеи, Бог накарал Яков да извърви път, който бил курс-символ за курсът на Исус. Освен това, курсът на Яков е модел на курса, през който трябва да преминат израелтяните и цялото човечество, за да доведат Сатана до подчинение и да постигнат целта на провидението за възстановяване.

1.1 Защо курсът на Яков и курсът на Моисей били модели за курсът на Исус

Целта на провидението за възстановяване ще бъде постигната, когато хората доведат Сатана до доброволно подчинение и станат негови господари. Те трябва да направят това, изпълнявайки своя дял от отговорността. Исус, като Месия и истински предтеча на човечеството, дошъл, за да помогне на всички хора на вярата, да подчинят Сатана доброволно. Самият Исус пръв постигнал пълно покоряване на Сатана и оттогава направлява хората на вярата да следват Неговия пример.

Сатана, който не се предава лесно дори на Бог, на никаква цена не би се смирил с готовност пред Исус, а още по-малко пред обикновените вярващи. Затова Бог, който носи отговорност за сътворените от Него хора, призовал Яков и работел чрез него, за да ни покаже символичен курс, по който да доведем Сатана до подчинение.

Моисеи бе в състояние да покори Сатана, следвайки този курс-модел, символично преминат от Яков. Моисеи го развил до ниво образ. По подобен начин, опирайки се на примера на Моисеи, Исус дошъл, за да подчини Сатана субстанциално. Вървейки по стъпките на Исус, хората на вярата също могат да покорят Сатана и да господстват над него. Моисеи имал предвид Исус, казвайки:  “Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл.”[2] Исус щял бъде в позиция, подобна на Моисеи и да следва неговия модел, за да изпълни световно провидение за възстановяване на Ханаан, Божието царство. Исус казал: “... не може Синът да върши от самосебе си нищо освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши”[3]. Той имал предвид, че следва моделът, открит от Бог, чрез Моисей. Затова, Моисей е първообраз на Исус.

1.2  Курсът на Яков като модел за курса на Моисей и Исус

Яков проправя пътя за покоряване на Сатана. Този курс е в посока обратна на тази, по която Сатана поквари човечеството. Курсът на Моисей и този на Исус следват модела от курса на Яков. Нека да ги разгледаме паралелно.

(1) Първите хора трябвало с абсолютна решителност да спазват Божията заповед да не ядат от плода. Но съгрешават, с риск за живота си, когато Архангелът ги изкушил. Съответно, Яков, за да осъществи възстановяване на Ханаан на семейно ниво, което означава да се завърне в Ханаан заедно със семейството и богатствата си и там да постави основа за приемане на Месията, трябвало да победи ангел, представящ сатана, в битка на живот и смърт. Когато се борел с ангел на брега на река Ябок, Яков отчаяно се стремял да преодолее това изпитание. Той победил и получил името “Израил”[4]. Бог бил този, който изпратил това изпитание на Яков, поставяйки ангел в позиция на сатана. Божията цел не била да премахне Яков, а да му помогне да заеме позиция на Авел и да завърши възстановяване на семейство си, спечелвайки право да владее над ангелите. Освен това, тъй като ангелът играел главна роля в изпитанието, бил отворен и път за възстановяване на ангелския свят.

При Моисеи, преди да поведе израелтяните към Ханаан и така да осъществи възстановяване на национално ниво, той трябвало първо да преодолее изпитание застрашаващо живота му, при което Бог се опитал да го убие.[5] Трябва да разберем, че Бог подлага хората на подобни изпитания, защото ги обича. Ако вместо Бог, Сатана даде такова изпитание и хората се провалят, те биха станали жертва на Сатана. Подобно на това,  Исус трябвало да започне възстановяване на Ханаан на световно ниво, т.е.да заведе хората в Небесното царство на земята. Той водел битка със Сатана, рискувайки живота си и победил, след като постил четиресет дни и бил изкушаван в пустинята.[6]

(2) Тъй като сме придобили грешна природа, когато Сатана осквернил плътта и духа ни, Яков трябвало да изпълни сравнимо с това условие на изплащане, за да я премахне. Поради тази причина, за да възстанови позицията на Авел, за да изпълни условие на изплащане за премахване на грешната природа, Яков откупил правото на първородство от Исав с хляб и леща[7], които символизирали плътта и духа. Подобно на това, в дните на Моисей, Бог хранел народа с манна и пъдпъдъци[8], също символизиращи плътта и духа, усилвайки благодарността към Него и издигайки съзнанието им, че са избран народ. Така, Бог искал хората да се подчиняват на Моисеи и да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа на национално ниво.

Исус казал: “Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха... истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си.”[9] Исус потвърдил, че той върви по курса-модел на Моисей, но още и казал, че цялото грешно човечество трябва да стане единно с Него в плът и дух. Следвайки Го и обединявайки се с Него, с пълна вяра в Него, който в това време бил в позиция на Йоан Кръстител[10], израелтяните щели да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа на световно ниво. След това, изцяло служейки на Исус, като Месия, те трябваше да възстановят своята изначална природа.

(3) Поради грехопадението, Сатана осквернил дори човешкото тяло. Тялото на Яков било осветено, чрез благословията, която той получил по време на своя живот. След смъртта, тялото му също трябвало да бъде пречистено. Затова, балсамирането му продължило четиресет дни.[11] При Моисеи, архангел Михаил спорел с дявола за моисеевото тяло.[12] Знаем, че тялото на Исус изчезнало за изненада на властите, оставяйки празен гроб.[13]

(4) При грехопадението, Сатана покварил човешките първопредци, докато те били в своя период на израстване. За да възстанови, чрез изплащане, това оскверняване, Бог работи за поставяне на условия, основани на определени числа, като числото три, символизиращо периодите на израстване.[14] Когато Яков тръгнал от Харан за Ханаан, имало тридневен период за отделяне от Сатана, преди Лаван да забележи отсъствието му.[15] Когато Моисей повел народа си от Египет към Ханаан, имало първоначален период от три дни.[16] Исус Навиев останал на река Йордан три дни, преди да я премине.[17] Преди Исус да поеме духовен курс за възстановяване на Ханаан на световно ниво, той прекарал три дни в гроба.[18]

Яков имал дванайсет синове[19], за да възстанови, чрез изплащане, в своето поколение (хоризонтално), условията на изплащане, натрупали се (вертикално) в продължение на дванадестте поколения от Ной до Яков, заграбени от Сатана. По времето на Моисеи, имало дванайсет племена[20], затова Исус имал дванайсет апостоли.[21] За да изпълни условие на изплащане за отделяне от Сатана на седемте дни на Божието сътворение, омърсени от Сатана, семейството на Яков имало седемдесет членове[22], седемдесет старейшини при Моисей[23], а Исус имал седемдесет последователи[24]. Всички те били в централна провиденческа роля за съответната епоха.

(5) Жезълът, който поразява злото, проправя пътя и подкрепя онзи, който се осланя на него, е символ на Месията.[25] Яков прекосил река Йордан и влязъл в Ханаан, облягайки се на  жезъл[26]. Това показва, че грешното човечество ще премине водите на този грешен свят и ще достигне брега на идеалния свят, следвайки Месията: поразявайки неправдата, изпълнявайки напътствията и пирмера Му, уповавайки се на Него. Моисеи водил израелтяните през Червено море с помощта на жезъл.[27] Исус, по време на Второто пришествие, ще поведе човечеството през бурните води на грешния свят към брега на Божия идеален свят, носейки желязна тояга, символ на самия Него.[28]

(6)Грехът на Ева насадил корена на греха в кръвната линия на човечеството, което дало плода си, когато Каин убил Авел. Тъй като майка и син позволили на Сатана да нахлуе и да донесе плода на греха, в съотвествие с Принципите на възстановяване чрез изплащане, майка и син трябва да се разграничат от Сатана, чрез обединени усилия. Яков нямало да получи благословия и да се разграничи от Сатана, без всеотдайната подкрепа и мъдри съвети от своята майка.[29] Моисеи нямало да избегне смърта и да служи на Божията воля, без помощта на майка си.[30] Мария спасила живота на Исус, бягайки с Него в Египет, спасявайки се от цар Ирод, който щял да го убие.[31]

(7) Централната личност, на която е поверена Божията Воля в провидението, трябва да се завърне от сатанинския в Божия свят. Затова, Яков се завърнал от Харан, сатанинския свят, в Ханаан,[32] а Моисей, от Египет в обещаната земя, Ханаан.[33] Исус се завърнал от Египет, където намерил убежище малко след раждането си,[34]  в Галилея.

(8) Крайната цел на провидението за възстановяване е премахване на Сатана. Символизирайки това, Яков погребал идолите под дъба.[35] Моисей свалил златния телец, изгорил го в огън, стрил го на прах, разпръснал праха по водата и накарал израелтяните да я изпият.[36] Исус дошъл, за да разруши злия свят, подчинявайки Сатана, чрез Словото и силата Си.[37]

Секция 2

ПРОВИДЕНИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПОД РЪКОВОДСТОВОТО НА МОИСЕИ

2.1 Общ преглед провидението ръководено от Моисеи

Провидението за възстановяване, водено от Моисеи, било на Основата за Месия, положена от семейството на Авраам. Въпреки това, Принципът изисквал самият Моисей да положи Основа за Месията, възстановявайки, чрез изплащане, Основа на вяра и Субстанциална основа. Когато се смени централна личност в провидението, новата централна личност не може да наследи провиденциалната Воля, ако преди това не понесе същата отговорност. Затова, в този случай, трябвало отново да бъде положена Основа, защото провидението се разширявало от семейно до национално ниво. Както ще видим, в провидението за възстановяване, водено от Моисеи, необходимите условия на изплащане били доста по-различни.

2.1.1  Основа на вяра

2.1.1.1 Централна личност за възстановяване Основата на вяра

Моисей бил централна личност за възстановяване Основата на вяра. Основата на вяра трябвало да бъде положена отново, за да започне курс на завръщане в обещаната земя, Ханаан, след края на четиристотинте години робство, сполетели народа, поради грешката на Авраам със символичната жертва. Преди да научим как Моисеи изградил Основа на вяра, нека първо да се спрем на провиденческата позиция на Моисеи, по отношение на Исус, и след това, в другите секции, да разгледаме с какво се различавал той от всички предишни централни личности, призвани да положат Основа на вяра.

Първо, Моисеи бил поставен в позиция да представя Бог и да действа от Негово име. Бог казал на Моисеи, че трябва да е като бог за Аарон.[38] Той също казал: “Ето, поставих те Бог на Фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.”[39]

Второ, Бог определил Моисей, като първообраз на Исус. Поставяйки Моисеи в позиция на Бог спрямо Аарон и фараона, Бог го правил за първообраз на Исус, единственото Божие въплъщение. Като предшественик на Исус, Моисеи пионерствал по пътя, който един ден Исус трябвало да извърви. Подобно на Йоан Кръстител[40], Моисей трябвало да проправи пътя за Исус.

Като потомък на Яков, който изградил Основа за Месията, Моисеи служел като централна личност в епохата на провидението за възстановяване. В този провиденчески път, Моисей се опирал на традицията и делата на предшественика си, Яков. Техните пътища служат за модел на пътя на Исус.

Моисеи, стоял също, върху основата, положена от Йосиф в Египет. Животът на Йосиф също бил първообраз на живота на Исус. Като син на Рахил (съпругата на Яков, представяща Божията страна) и по-малък брат на синовете на Лия (съпругата на Яков, представяща сатанинската страна), Йосиф бил в позиция на Авел. Той едва се спасил от това да бъде убит от по-големите си братя и след като бил продаден от тях, станал роб в Египет. Но, само трийсет годишен, той се издигнал до първи министър на Египет. Братята и баща му отишли в Египет при него и смирено се поклонили, изпълнявайки пророческия сън, който той имал като дете.[41] На основа на неговата провиденческа победа, израелтяните отишли в Египет и започнали период на трудности, за отхвърляне оковите с които Сатана ги държал. Курсът на Йосиф предначертал курсът на Исус. Идвайки в сатанинския свят, Исус щял да изтърпи трудности и на трийсетгодишна възраст да стане Цар на царете. Той трябвало да подчини цялото човечество, включително и предците Си, прекъсвайки всичките им връзки със сатанинския свят, възстановявайки го в Божията сфера.

Ранното детство, юношеството и смъртта на Моисей също представят пътя на Исус. При раждането му, имало опасност да бъде убит от фараона. След като майка му го откърмила тайно, Моисеи влязъл в двореца на фараона, където израснал сред поробителите на своя народ. По същия начин, имало опасност Исус да бъде убит от цар Ирод при Неговото раждане. Майка му го взела, избягала в Египет и там той живял тайно. По-късно, се завърнали в земите на цар Ирод, където Исус растял между неприятели. След смъртта на Моисеи, никой не знае къде е тялото му[42]. Това предначертало, какво ще се случи с тялото на Исус след смъртта му.

Във всички тези случаи, курсът на Моисеи за възстановяване на Ханаан на национално ниво, представлява модел за курса на Исус за възстановяване на Ханаан на световно ниво. И, както споменахме по-рано, Библията свидетелства, чрез думите на Моисеи[43] и Исус[44], че Бог, чрез живота на Моисеи, показал модел за Исус, предначертавайки път, който Той ще извърви в бъдеще.

2.1.1.2 Обектът на условието за възстановяване на Основата на вяра

Моисеи бил в позиция, различна от тази на предишните централни личности, натоварени с полагане Основа на вяра. За разлика от Авел, Ной и Авраам, Моисеи не трябвало да принася символична жертва. Той можел да възстанови Основа на вяра просто подчинявайки се на Божието Слово, изпълнявайки Божията повеля, свързана с числото четиресет, за отделяне от Сатана.[45]  Три причини обуславят тези разлики.

Първо, Моисеи дошъл на основа на трите успешни символични жертви от Авел, Ной и Исак. Те завършили провидението, основано на принасяне на символични жертви.

Второ, символичните жертви са обекти за условие, необходими като заместители на Словото, защото след като човешките първопредци загубили Божието Слово, хората вече не могли да го получават директно. Затова в епохата на провидението за полагане Основа за възстановяване (епохата от Адам до Авраам), принасяли жертви, като обекти в условия за Основа на вяра. Но, по времето на Моисеи, тази епоха завършила. Човечеството навлезло в нова ера, Епохата на провидението за възстановяване (епохата на Стария завет), когато отново получавали Божието Словото директно. Затова, за полагане Основа на вяра, вече нямало нужда от символични жертви.

Трето, за провидението, започнало в семейството на Адам, удължавано отново и отново, били необходими определени условия на изплащане за възстановяване на провиденциалните периоди, осквернени от Сатана. Когато Ной поставял Основа на вяра, трябвало да премине през период от четиресетдневно отделяне от Сатана, прекаран в ковчега. Авраам могъл да принесе символична жертва за полагане Основа на вяра, едва след като възстановил предходния период от четиристотин години, на основа на числото четиресет, символ на отделяне от Сатана. Израелтяните страдали четиристотин години като роби в Египет, на основа на числото четиресет, за да се отделят от Сатана, като по този начин възстановили Основата на вяра, заграбена от Сатана поради грешката на Авраам. По същия начин, в Епохата на провидението за възстановяване, централната фигура можела да постави Основа на вяра, придържайки се стриктно към изпънение на условие за отделяне от Сатана, свързано с числото четиресет, спазвайки Божието Слово, без да е необходим обект на условието, като негов заместител.

2.1.2. Субстанциална основа

В Епохата на Провидението за полагане Основа за възстановяване, Бог работел по установяване на Субстанциална основа на семейно ниво. На основа навлизане в Епохата на провидението за възстановяване, Бог работел за установяване на Субстанциална основа на национално ниво. Тъй като, Моисеи бил като Бог за народа си и представял Исус, той бил в позиция на родител за израелтяните, когато поставял национална Основа на вяра. Същевременно, като пророк с мисия да подготви път за Исус, Моисеи бил в позиция на дете спрямо Исус, който трябва да дойде като Истински родител. Затова, по отношение на израелтяните, Моисеи заемал позиция на Авел, като централна личност за национална Субстанциална основа.

Можем да си припомним, че Авел принесъл символична жертва от позиция на родител, вместо Адам, и затова бил в правото да принесе субстанциална жертва от позиция на дете. По същия начин, Моисеи бил в двойна позиция, на родител и дете. Възстановявайки, чрез изплащане, Основа на вяра, той бил в позиция на родител. Така заел позицията на Авел в Субстанциалната жертва, в позиция на дете.

След като Моисей, заел позицията на Авел, израелтяните, в позиция на Каин, трябвало да изпълнят национално условие на изплащане за премахване на грешната природа, подчинявайки се на Моисеи. Така, те щели да установят национална Субстанциална основа.

2.1.3 Основа за Месията

Моисеи трябвало да възстанови, чрез изплащане, националната Основа на вяра, а израелтяните, водени от него, да възстановят, чрез изплащане, националната Субстанциална основа. Това би осъществило национална Основа за Месията и основа за изграждане на суверенна нация, в която Месията да дойде. Тогава израелтяните трябвало да приемат Месията, да бъдат новородени чрез Него, да се пречистят от първородния грях и, ставайки единни по сърце с Бог,  да възстановят изначалната си природа. По този начин те щяха да постигнат крайната цел - да станат съвършени Негови въплъщения.

2.2 Национални курсове за възстановяване на Ханаан под водачеството на Моисеи

С помощта на чудеса и знамения, Моисеи извел израелтяните от Египет, сатанинския свят, превел ги през Червено море и ги водил из пустинята, преди да влязат в обещаната ханаанска земя. Това предначертало пътя, по който един ден Исус да поведе християните, Вторият Израел. Чрез чудеса и знамения, Исус трябвало да изведе християните от живота в грях и да ги преведе през бурното море на злото. Той трябвало да премине с тях през лишена от животворна вода пустиня, преди да ги въведе в обещаната от Бог Едемска градина. Точно както националният курс за възстановяване на Ханаан, под водачеството на Моисей, който поради неверие на израелтяните, бил удължен в три курса, световният курс за възстановяване на Ханаан, под водачеството на Исус, трябвало да бъде преминат в три курса, поради неверието на Йоан Кръстител и еврейския народ. За да избегнем излишно многословие, тук няма да правим обстойно сравнение между курса на Моисей и курса на Исус. Паралелите ще станат очевидни в следващата глава.

2.2.1 Първи национален курс за възстановяване на Ханаан

2.2.1.1 Основа на вяра

След четиристотин години робство в Египет, периодът на изплащане за израелтяните, заради грешката на Авраам,  приключил. За да стане централна личност, която да възстанови Основа на вяра и да бъде в състояние да изведе израелтяните от Египет, Моисеи, като индивид, трябвало да наследи периода от четиристотин години национално изплащане и да изпълни Божията повеля относно числото четиресет, символизиращо отделяне от Сатана. Освен това, Моисеи трябвало да възстанови чрез изплащане числото четиресет, което безгрешният Адам трябвало да изпълни и да установи своята Основа на вяра.[46] За да постигне тези цели, Моисеи бил отведен в двореца на фараона, център на сатанинския свят и прекарал там четиресет години.[47]

В двореца, Моисеи бил отгледан от своята майка, която, непозната за никого, била наета за негова бавачка. Тя тайно го възпитавала в съзнание за гордост от принадлежността му към избрания народ. Въпреки удобствата на дворцовия живот, Моисеи съхранил непоклатима преданост и вярност към потомствената линия на Израел. След четиресет години той напуснал двореца и “предпочел да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха.”[48] Така, за четиресет години в двореца на фараона Моисеи изпълнил провидението относно числото четиресет за отделяне от Сатана и възстановил Основата на вяра.

2.2.1.2 Субстанциална основа

Моисеи бил в двойна позиция на родител и на дете. Когато полагал Основа на вяра, той осигурил и позицията на Авел за Субстанциалната основа. Израелтяните, в позиция на Каин, трябвало да го следват и да му се подчинят с вяра. Наследявайки от Моисеи Божията воля и размножавайки доброто, те биха изпълнили национално условие на изплащане за премахване на грешната природа и биха положили национална Субстанциална основа. Това те трябвало да сторят, следвайки Моисей от момента на напускане на Египет до влизането им в благословените земи на Ханаан.

Бог започнал провидение за начало с убийството на египтянин от Моисей. Виждайки един от своите братя, измъчван от египетски надзирател, Моисей, подтикнат от пламенна любов към народа си, ударил надзирателя и го убил.[49] Това било израз на Божието пламенно негодувание, пред несправедливостите, в които изпаднал народа Му.[50] В този момент, ако израелтяните се бяха обединили с Моисей, те щяха успешно да тръгнат по пътя на завръщане в Ханаан.

Когато Моисей убил египтянина, Бог използвал тази постъпка, за да постигне следното: Първо, Архангелът повлиял на човешките първопредци да съгрешат и на Каин да убие Авел; това били условия, чрез които Сатана, контролирайки най-големият син, направлявал развитието на грешната история. Затова, преди Бог да започне провидение за възстановяване на Ханаан, някой на Божия страна, трябвало да изпълни условие за възстановяване на тази ситуация, чрез изплащане, надделявайки над някой на сатанинска страна и в позиция на най-голям син. Второ, тази постъпка, на практика, прекъснала всякаква обвързаност на Моисей с двореца на фараона и го поставила в положение да не може да се върне. Трето, чрез тази постъпка, Бог желаел да накара израелтяните да се доверят на Моисей, показвайки им, че е израелтянин и патриот. Както ще видим, тези причини били подобни на причините, поради които при втория национален курс за възстановяване на Ханаан, Бог убивал всички първородни на египтяните, както и добитъка им.

Израелтяните, разбирайки за постъпката на Моисей, би трябвало силно да се вдъхновят от любовта му към Израел. Ако се бяха почувствали по този начин, щяха да уважават Моисей, да му се доверяват и да го следват ревностно. Тогава, под ръководството на Моисей, Бог щеше да ги заведе направо в Ханаан, където да изградят Субстанциална основа. Фактически нямаше да прекосяват Червено море, нито да се лутат в пустинята Синай, а щяха да поемат по прекия път към Ханаан, преминавайки през земите на филистимците. За двадесет и един дни те щяха да възстановят прекараните от Яков двадесет и една години в Харан.

По-късно, при втория национален курс, Бог имал причина да не се доверява на израелтяните, заради по-ранният им провал, който осуетил първия национален курс. Писано е: “А когато фараонът пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за филистимската земя, при все че това беше близкият път, защото Бог рече: “Да не би да се разкаят людете като видят война и да се върнат в Египет.”[51]  По време на втория национален курс за възстановяване на Ханаан, Бог превел народа през Червено море и по заобиколен път през пустинята, защото имал основания да се страхува, че може да изпаднат в неверие и да се върнат в Египет.

2.2.1.3 Провалът на първия национален курс за възстановяване на Ханаан

Ако израелтяните  (Каин) с цялото си сърце се бяха подчинили на Моисей (Авел) и го бяха следвали до завръщането в Ханаан, щяха да изпълнят национално условие на изплащане за премахване на грешната природа и да положат Субстанциална основа. Но обратно, когато видяли Моисей да удря и убива египтянина, разбрали това неправилно и започнали да злословят срещу него:

“Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха, и каза на обидника: Защо биеш другаря си?! А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши  и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. А като чу това фараонът, търсеше случай да убие Моисей.” - Изход 2:13-15

Моисей нямал друг избор, освен да избяга от фараона. Неохотно изоставяйки израелтяните, той избягал в пустинята Мидиам. Субстанциалната основа се провалила и курса за възстановяване на Ханаан под ръководството на Моисей, трябвало да бъде удължен.

2.2.2 Втори национален курс за възстановяване на Ханаан

2.2.2.1 Основа на вяра

 

Когато поради неверието на израелтяните, първият национален курс за възстановяване на Ханаан завършил с неуспех, Сатана заграбил четиресетте години от живота на Моисей, прекарани в двореца на фараона, през които той положил Основа на вяра. Затова, за да започне втори национален курс за възстановяване на Ханаан, Моисей трябвало да изгради отново Основа на вяра, като премине през друг четиресетгодишен период, за да възстанови чрез изплащане, загубените четиресет години, прекарани в двореца. Това била целта на четиресетгодишното му изгнаничество в пустинята Мидиам.[52] През този четиресетгодишен период, животът на израелтяните в Египет станал още по-мизерен, като наказание, че не повярвали в Моисей.

По време на четиресетте години, които прекарал в пустинята Мидиам, Моисей преминал през втори план, свързан с числото четиресет, символизиращо отделяне от Сатана. Там той възстановил Основата на вяра, необходима, за начало на втори национален курс за възстановяване на Ханаан. Тогава Бог се появил и казал:

“Наистина, видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя, гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците. И сега, ето, викът на израелтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните. Ела, прочее сега, и ще те изпратя при фараона, за да изведеш людете ми, израелтяните от Египет.” - Изход 3:7-10

2.2.2.2 Субстанциална основа

Възстановил в пустинята Мидиам Основата на вяра, Моисей заел позиция на Авел. Съответно, както при първия национален курс за възстановяване на Ханаан, ако израилтяните, в позиция на Каин, бяха повярвали на Моисей и бяха го последвали с безусловна вяра и подчинение, те щяха да влязат в обещаната земя. Правейки това, те щяха да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа и да положат Субстанциална основа.

Когато Моисей убил египтянина, това било част от Божият план за начало на Първият национален курс за възстановяване на Ханаан. По подобен начин, за да започне Втория национален курс за възстановявне на Ханаан, Бог дал на Моиесй три знамения и десет бедствия, с които да вземе надмощие над египтяните. Причините, поради които Бог оставил Моисей да удари сатанинската страна, както бе обяснено, са следните: първо, за да възстанови чрез изплащане позицията на големия син, която Сатана осквернил; второ, за да прекъсне привързаността на израелтяните към Египет; трето, за да стане ясно за израелтяните, че Моисей е изпратен от Бог.[53] Имало и друга причина, поради която Моисей можал да удари египтянина. Въпреки, че израелтяните вече завършили полагаемия период на изплащане от четиристотин години като роби в Египет, те страдали още трийсет допълнителни години.[54] Бог чул плача и стенанията им и отговорил със съчувствие.[55]

Трите знамения, които Бог дал на Моисей и Аарон били предзнаменования за действията на Исус. Първото знамение било, когато Бог заповядал на Моисей да хвърли жезъла си на земята, той се превърнал в змия.[56] Когато, по-късно, Аарон представил това знамение пред фараона по заповед на Моисей, фараонът призовал магьосниците си и ги накарал да хвърлят жезлите си, които също се превърнали в змии. Но аароновата змия изяла техните.[57] Това знамение символично показало, че Исус ще дойде като Спасител и ще разруши сатанинския свят.

Жезълът символизирал Исус. Точно както жезълът проявил чудодейна сила пред Моисей, който представял Бог, Исус трябвало да дойде с такава сила и да извърши чудеса пред самия Бог. Освен това, жезълът предоставя защита и подкрепа на хората, които се уповават на него; той разрушава несправедливостта и води хората по правилния път. Символизирайки Исус, моисеевият жезъл разкрил задачите, които Исус трябвало да изпълни при своето пришествие.

Превръщането на моисеевия жезъла в змия, също символизирало делото на Исус. Исус сам се оприличил на змия, казвайки: “И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син.”[58] Той също казал на последователите си: “Бъдете, прочее, разумни като змиите”.[59] Исус имал предвид, че дошъл като добра змия, носеща мъдрост, която да води грешните хора по пътя на доброто. Исус трябвало да поправи, чрез изплащане, грехопадението, причинено от злата змия, която лукаво изкушила човешките праотци. Затова, неговите последователи трябвало да се поучат от исусовата мъдрост и да водят грешните хора по пътя на доброто. Освен това, когато моисеевата змия погълнала змиите на магьосниците, това показало, че Исус ще дойде като небесна змия и ще погълне и унищожи Сатана, злата змия.

Второто знамение било дадено, когато Моисеи, по заповед на Бог, поставил ръка в пазвата си, а когато я извадил, тя се покрила с проказа. Тогава Бог му заповядал за втори път да постави ръка в пазвата си и проказата изчезнала.[60] Това знамение символично предсказвало, че Исус ще дойде като втори Адам и, заедно с вероятната си невеста (втората Ева, представяна по-късно от Светия дух)[61], ще  извършат изкуплението. Първият път, когато Моисей сложил ръка в пазвата си и тя станала прокажена, символизирал акта на Архангела, който притискал Ева до гърдите си, постъпка, опетнила човечеството с неизлечим грях. Вторият път, когато Моисей поставил ръка в пазвата си и тя била изцерена, предвещавал, че Исус, Истинският баща, ще дойде да възстанови своя Годеница, Истинска майка, и  двамата ще прегърнат човечеството, за да му дадат новорождение “както кокошката прибира пилците си под крилата си.”[62] Тогава, възстановяването щяло да бъде завършено.

За третото знамение, Бог казал на Моисей да излее на земята вода, взета от река Нил и тя се превърнала в кръв.[63] Символизма на това знамение се крие във водата - неорганично съединение, превърнато в кръв, субстанция на живота. Водата е Библейски символ за грешни множества,[64], които нямат живот у себе си. Затова, знамението предвещало, че Исус и Светият дух ще дойдат и ще възкресят грешното чевечество, лишено от живот, за да станат хората живи деца на Бог. Бог накарал Моисей и Аарон да направят тези три знамения, за да изпълнят символични условия на изплащане, възоснова на които, Исус и Светият дух по-късно да отидат в Израел, като Истински родители. Те трябвало да установят изначалната четирипозиционна основа, преминала в ръцете на Сатана и да дадат новорождение на цялото човечество, като техни деца.

Когато Моисей, който не бил особено красноречив, помолил Бог за някого, който да говори от негово име, Бог посочил по-възрастния му брат, Аарон[65], а също и пророчицата Мириам, сестра на Аарон.[66] Това символично предвещало, че Исус и вероятната му невеста, въплъщения на Словото,[67] ще дойдат и ще възстановят хората, които загубили Словото заради грехопадението. В курса за възстановяване на Ханаан, на Аарон и Мириам била дадена мисия да изпълняват волята на Моисей, който бил в позиция на Бог, и да управляват от негово име. По-късно, Исус и Светият дух щели да изпълняват Божията воля в световния курс за възстановяване на Ханаан и да имат мисия да изкупят греховете ни.

По заповед на Бог, Моисей отишъл да се срещне с фараона. По пътя, Бог му се явил и се опитал да го убие. Животът на Моисеи бил спасен, когато съпругата му, Сепфора, обрязала сина им.[68] Тя помогнала на Моисей да преодолее изпитанието и спасила семейството. Обрязването направило възможно освобождението на израелтините от Египет. Това предвещавало, че дори когато Исус дойде, Божията работа по спасението не би могла да бъде доведена докрай,  докато хората не се подложат на вътрешно обрязване.

Нека разгледаме по-подробно значението на обрязването. Когато човешките първопредци съгрешили в сексуална връзка със Сатана, наследили кръвта на смъртта, чрез мъжкия сексуален орган. В курса по който грешните хора ще бъдат възстановени като Божии деца, Бог установил обряд на обрязване, като условие на изплащане: изрязване на краекожието на мъжкия полов орган и оставяне на кръвта да тече от него. Обрязването символизира отстраняване на кръвта на смъртта. Обрязването също е знак за възстановяване правото на човека на господство и знак на обещание, че Бог ще възстанови хората, като Свои деца. Съществуват три вида обрязване: обрязване на сърцето[69], обрязване на краекожието[70] и обрязване на Всички неща.[71]

Чрез десетте бедствия, Бог помогнал на Моисей да освободи израелтяните от Египет.[72] Това също предвещавало, че в бъдеще Исус ще дойде, за да спаси избраните от Бог хора, чрез чудеса и знамения. Когато Яков страдал двайсет и една тежки години в Харан, Лаван десет пъти го мамел и не му давал полагаемото възнаграждение.[73] По същия начин, при курсът на Моисей, който следвал курсът-модел на Яков, фараонът не само продължавал да измъчва израелтяните след предопределения период от време, но и десет пъти ги лъгал, давайки им лъжливи обещания, че ще ги освободи. Като компенсация за това, Бог имал право да порази фараона с десет бедствия. Измежду тях, деветото и десетото имали особено значение.

При деветото бедствие Бог покрил Египет с гъста тъмнина за три дни, докато на местата, където обитавали израелтяните било светло.[74] Това предвещавало, че когато дойде Исус, тъмнина ще покрива сатанинската сфера, докато над Божиите хора ще грее светлина и двете страни ще бъдат разделени. С десетото бедствие, Бог убил всички първородни египтяни и добитъка им, и казал на израелтяните да начертаят с агнешка кръв знак на вратите (на трегерите и подпорите) на къщите си, за да ги подмине ангелът на смъртта. Първородните от египтяните, които били на сатанинска страна, били в позиция на Каин. Бог ги поразил, за да възстанови израелтяните, намиращи се в позиция на втория син, Авел, до позиция на най-голям син. Сатана владее позицията на първия син и така направлява хода на историята, оставяйки Бог след себе си.[75] Това бедствие предвещало, че с идване на Исус, сатанинската страна ще загине, докато Божията страна, в позиция на втори син, ще бъде спасена с изкуплението, чрез кръвта на Исус. Моисей отнесъл от Египет изобилни богатства.[76] Това предвещавало, че възстановяването на всички неща ще стане във времето на Исус.

След всяко бедствие, Бог вкоравявал сърцето на фараона.[77] Имало няколко причини за това. Първо, чрез многократно показване на силата Си, Бог искал да покаже на израелтяните, че Той е Бог.[78] Второ, Бог искал фараонът да направи всичко възможно, за да задържи  израелтяните, преди да го накара да ги пусне. Така фараонът щял да разбере колко е слаб и да спре всички опити да върне израелтяните, след като те си тръгнат. Трето, Бог искал израелтните да сложат край на своята привързаност към Египет, предизвиквайки у тях силни чувства на неприязън спрямо фараона.

Бог провел провидение за начало на първия национален курс за възстановяване на Ханаан, когато Моисеи убил египтянина. Но, този курс бил прекратен, когато израелтяните се усъмнили в Моисей. В провидението за начало за втори национален курс, Бог дал три знамения и десет бедствия. Ставайки свидетели на тези чудеса, израелтяните започнали да вярват, че Моисей наистина е изпратен от Бог за техен водач. Те повярвали и последвали Моисей, авеловата личност, положила национална Основа на вяра. Така, израелтяните могли да поемат втория национален курс за възстановяване на Ханаан.

Но, условието на изплащане за премахване на грешната природа изисквало повече от израелтяните, отколкото краткотрайна вяра и подчинение към Моисей докато той прави чудеса. Поради предишния им провал в това условие, Сатана завзел целия провиденциален курс за възстановяване на Ханаан. Сега, израелтяните трябвало да възстановят този курс, запазвайки вярата си в Моисей и подчинявайки му се по време на пътуването. Само по този начин те щели да изпълнят националното условие на изплащане за премахване на грешната природа. Докато не преминели пустинята, съхранявайки непоколебима вяра в Моисей, национална Субстанциална основа не можело да бъде установена.

Провидението за начало на втория национален курс за възстановяване на Ханаан било провеждано с по-голяма благодат, отколкото първия курс. Но поради удължаването, причинено от неверието на израелтяните, условието на изплащане, което те трябвало да изпълнят било по-тежко. При първия курс, ако израелтяните бяха следвали Моисей, те щяха да бъдат водени по прекия път, през земята на филистимците, и щяха да влязат в Ханаан след двайсет и един дни, период, отговарящ на курса от двадесет и една години на Яков в Харан. Но, при втория курс, Бог не ги водел по прекия път. Той се безпокоял, че когато израелтяните срещнат войнствените филистимци, може отново да изгубят вяра и да се върнат в Египет.[79] Вместо това, Бог ги повел по заобиколен път, през Червено море и през пустинята. Той планирал да ги заведе до Ханаан за двадесет и един месеци.

Така, израелтяните започали двадесет и един месечен курс през пустинята под водачеството на Моисей.  Нека разгледаме този курс и да видим как той послужил като курс-модел за Исус, водещ човечеството в световен курс за възстановяване на Ханаан.

Когато фараонът неохотно дал на Моисей позволение израелтяните да принесат жертви, Моисей поискал повече, казвайки:

  “Не е прилично да направим така, защото ние ще жертваме на Господа, нашия Бог, онова, от което египтяните се гнусят; ето, ако жертваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни? Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертваме на Господа, нашия Бог, както ни е казал.” - Изход 8:26-27

Моисей поискал три дни с намерение да заблуди фараона и да изведе народа от Египет.

Този тридневен период имал същото значение като тридневния път на Авраам до планината Мория, който изминал, за да се отдели от Сатана преди да принесе Исак в жертва. От времето на Авраам, това е период на изплащане, необходим за отделяне от Сатана при начало на провиденциален курс. Когато Яков предприел курс за възстановяване на Ханаан, имало период от три дни за отделяне от Сатана, мамейки Лаван и напускайки Харан.[80] По същия начин, в началото на националния курс, Моисей поискал три дни с намерение да измами фараона и да освободи народа си от робство. Също, Исус започнал духовен курс за възстановяване след период от три дни за отделяне от Сатана, преди победното Си възкресение.

Израелтяните, които, според Боблията, наброявали около шестсотин хиляди души, тръгали от Рамесий на петнадесетия ден от първия месец по еврейския календар.[81] Те подкрепяли и следвали Божията воля по време на тридневния път към мястото на първия им лагер край Сокхот. Тогава, Бог започнал да им дава Милостта Си, като стълб от облак през деня, а нощем, огнен стълб, които да ги водят.[82] Облачният стълб, който водел израелтяните през деня (янг), символизирал Исус, който един ден щял да поведе хората в световен курс за възстановяване на Ханаан. Огненият стълб през нощта (ин), символизирал Светия дух, който щял да ги напътства.

На брега на Червено море, по заповед на Бог, Моисей протегнал жезъла си и разделил водите, след това повел израелтяните по сухото дъно. Египтяните, преследващи ги с колесници, се удавили, когато водите се събрали и ги отнесли.[83] Както бе обяснено, Моисей бил в позиция на Бог пред фараона,[84] а жезълът му символизирал Исус, който, в бъдеще, ще упражнява Божията власт. Следователно, това чудо предвещавало, какво ще се случи, когато дойде Исус. Сатана ще преследва вярващите, следващи Исус в пътя за световно възстановяване на Ханаан, но Исус ще издигне желязна тояга[85] и ще удари бурното море на този свят.[86] Водите ще се разделят и ще открият равен път по който вярващите ще поемат, докато преследващият ги Сатана ще загине.

Израелтяните прекосили Червено море и навлезли в пустинята Синай на петнадесетия ден на втория месец. Оттогава, до деня, в който достигнали Обетованата земя, Бог ги хранел с манна и пъдпъдъци.[87] Манната и пъдпъдъците символизирали животворните плът и кръв на Исус, които Бог щял да осигури при световния курс за възстановяване на Ханаан. Затова Исус казал:

“Бащите ви ядоха от манната в пустинята и все пак измряха... Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века... ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си.” - Иоан 6:49-53

Когато израелтяните напуснали пустинята Синай и разположили стана си край Рафидим, нямало вода за пиене. Бог заповядал на Моисей да удари канарата в Хорив и му казал, че от нея ще потече вода. Моисей дал на хората вода, така спасил живота им.[88]. Свети Павел писал: “И тая Канара бе Христос.”[89] Затова, чудото на бликащата вода, предвещавало, че Месията ще спаси цялото човечество с жива вода, за която Исус казал: “а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века.”[90] Двете каменни плочи, които Моисей получил на планината Синай, символизирали Исус и бъдещата  Му Невеста; канарата, от която произхождат, символизирала Бог. Когато Моисей я ударил и дал вода на народа, положил основа, за да получи каменните плочи и да построи Ковчега на завета и Скинията.

Исус Навиев се бил в Рафидим с Амалик. Когато Моисей вдигнел ръце, израелтяните вземали надмощие, а когато ги свалял, започвали да губят. Аарон и Ор сложили Моисей да седне на камък и, застанали отляво и дясно, държали ръцете му вдигнати, за да може Исус Навиев да победи Амалик и армията му.[91] Това също предвещавало какво ще стане, когато дойде Исус. Исус Навиев символизирал вярващите,  Амалик - сатанинския свят, а Аарон и Ор - Исус и Светия Дух. Това, че Аарон и Ор, които държали вдигнати ръцете на Моисей и направили възможно Исус Навиев да надвие Амалик, предвещавало, че вярващите, които почитат Троицата - Бог, Исус и Светия Дух - ще победят всяко зло, което се изправи срещу тях.

2.2.2.3 Провидението за възстановяване и Скинията

Израелтяните получили каменните плочи, Скинията и Ковчега на завета. Нека видим как станало това. Израелтяните достигнали до пустинята Синай в началото на третия месец след победата им над Амалик.[92] Тогава, Моисеи взел със себе си седемдесет старейшини и се изкачил на планината Синай, където Бог му заповядал да пости четиресет дни, за да получи десетте заповеди върху каменни плочи.[93] Докато постел, Моисеи получавал напътствия от Бог относно Ковчега на завета и Скинията.[94] След четиресет дни, Моисеи получил двете каменни плочи, върху които Бог изписал десеттете заповеди.[95]

Когато Моисеи слязъл от планината Синай с двете плочи и отишъл при израелтяните, ги намерил да се кланят на златен телец. Докато той отсъствал, те накарали Аарон да направи телец и обявили, че това е богът, извел ги от Египет. Виждайки това, Моисеи пламнал от яд. Хвърлил каменните плочи и ги разбил в подножието на планината.[96] Бог отново се явил на Моисеи и му казал да издяла две, други каменни плочи, обещавайки, че отново ще изпише върху тях Десетте заповеди. Моисей за втори път се изправил пред Бог в планината и постил още четиресет дни. Бог издиктувал десетте заповеди на Моисей и той ги написал върху плочите.[97] Моисеи взел плочите и отново ги занесъл на израелтяните. Този път те му отдали почит и уважение. Подчинявайки се на напътствията му, построили Ковчега на завета и изградили Скинията.[98]

2.2.2.3.1  Значение и цел на Каменните плочи, Скинията и Ковчега на Завета

Какво е значението на каменните плочи? Когато Моисей получил плочите изписани с Божието Слово, което означавало, отминаване на Епохата на провидението за полагане Основа за възстановяване, през която грешните хора могли да се свързват с Бог само, ако принасят жертви, а също, настъпване на Епохата на провидението за възстановяване, когато хората могат да се свързват с Бог чрез Словото. Вече обяснихме, че ако Адам и Ева, създадени чрез Словото, бяха станали съвършени, щяха да се превърнат във въплъщение на Словото. Вместо това, съгрешиха и загубиха Словото.[99] Моисей  получил две плочи изписани със Словото в края на четиресетдневния период за отделяне от Сатана. Това било символично възстановяване на Адам и Ева, като въплъщение на Словото. Затова, двете плочи символизирали възстановените Адам и Ева, а също, Исус и Неговата невеста, които трябвало да дойдат като въплъщение на Словото. Христос е символизиран в Библията, като бял камък.[100] Писано е: “Тая Канара е Христос”.[101] Като символи на Исус и вероятната Му невеста, каменните плочи също символизирали Небето и Земята.

Kакво символизирала Скинията? Исус сравнил Своето тяло с Храма в Ерусалим.[102] “И ние, които вярваме в Него, сме наричани Божи храмове”.[103] Затова, Храмът представя Исус образно. Ако израелтяните бяха успели в първия курс за възстановяване на Ханаан под водачеството на Моисей, тогава, веднага щом влязат в Ханаан, щяха да изградят Храм и да се подготвят да приемат Месията. Но, поради неверието им, първият курс бил осуетен още в самото начало. През втория курс, Бог ги водел по обиколен път, през Червено море и пустинята. Бог не можел да им възложи да построят Храм, но дал Скинията вместо това, която можела да бъде носена от място на място. Подобно на Храма, Скинията представя Исус, но символично. Когато Бог заповядал на Моисей да направи Скинията, казал: “И да ми направят Светилище, за да обитавам между тях”.[104]

Скинията била от две части: свято място (светилище) и пресвято място (Светая светих). Само първосвещениците могли да влизат в Светая светих и то само веднъж годишно, когато принасят жертви в деня на изкуплението. Светая светих било мястото, където се пази Ковчега на завета. Там присъствал самият Бог. То символизирало духа на Исус. В Светилището имало светилник, олтар за кадене на тамян и трапеза за присъствените хлябове, за които свещениците се грижели ежедневно. Светилището символизирало тялото на Исус. Освен това, Светая светих символизирала духовния свят, докато светилището символизирало физическия свят. Когато Исус бил разпнат, завесата между Светилището и Светая Светих се разкъсала на две от горе до долу.[105] Това показва, че разпятието на Исус създало основа за духовно спасение, когато вратата между духа и плътта, или между Небето и Земята, вече е отворена.

Какво символизирал Ковчега на завета? Съхраняван в Светая Светих, той съдържал свидетелствата за сключения с Бог завет. В него се намирали двете Каменни плочи, символ на Исус и вероятната му невеста, а също на Небето и Земята. Той съдържал още и манна, основната храна на израелтяните по време на пътя им в пустинята. Тя символизирала тялото на Исус. Манната била поставена в златна урна, символ на Божията слава. Ковчегът на завета съдържал още и Жезъла на Аарон, който показвал Божията мощ.[106] Ковчегът на завета представял космоса и, в същото време, бил като малка скиния.

Умилостивилището било разположено върху Ковчега на завета. По един херувим от ковано злато бил поставен от ляво и отдясно на умилостивилището, покривайки го с крилата си. Бог обещал, че лично ще се явява над умилостивилещото, между херувимите и ще дава напътствия на израелтяните.[107] Това предвещавало, че когато Исус и Невестата му, символизирани чрез  Каменните плочи, дойдат и измият греховете на хората, Бог ще се яви над умилостивилището и ще отвори пътя между херувимите, който води до дървото на живота в Едемската градина.[108] Тогава, всеки ще може да дойде при Исус, дървото на живота, и ще бъде изпълнен с Божието Слово.

С каква цел Бог дал каменните плочи, Скинията и Ковчега на завета? Когато израелтяните тръгнали към пустинята, след като приключил четиристотингодишният им период на изплащане заради грешката на Авраам при принасяне на жертвата, Бог поразил египтяните със знамения и бедствия, и удавил тяхната армия опитала се да последва израелтяните през Червено море. Израелтяните неможели да се върнат в Египет, не само защото Божията воля го забранявала, но и защото станали  жестоки врагове на египтяните. Нямали друг избор, освен да довършат пътуването си за Ханаан. Бог ги завел отвъд граници, откъдето нямало връщане назад. Въпреки това, израелтяните непрестанно изпадали в неверие по време на пътуването. Накрая, имало опасност дори Моисей да загуби вяра. За да се справи с това, Бог дал обект на вярата, който да остане непроменлив, дори и ако хората се променят. Докато поне един човек почита този обект с абсолютна вяра, Бог би могъл да продължи провиденциалната Си Воля, чрез него. Този човек би наследил мисията да се грижи за обекта на вяра.

Скинията, съхраняваща Ковчега на завета и каменните плочи, била този обект на вярата. Тъй като, тя представяла Месията, когато израелтяните я изградили, това показвало, че Месията символично е дошъл.

  Израелтяните трябвало да уважават и почитат Скинията, както Месията и да се върнат, под водачеството на Моисей, в благословената земя на Ханаан. Така щели да установят национална Субстанциална основа. Даже, ако всички израелтяни изпаднели в неверие по време на пътя, докато Моисей продължавал да почита Скинията, на хората  щяло да е позволено да изплатят неверието си и да бъдат възстановени, на основата положена от Моисей. Освен това, дори самият Моисеи да изпаднел в неверие, докато имало поне един израелтянин, които да почита Скинията вместо Моисеи, Бог щял да работи с този човек за възстановяване на целия народ.

Ако израелтяните се бяха доверили на Моисей и бяха влезли в Ханаан още по време на първия национален курс, моисеевото семейство щеше да служи в ролята на Скиния, а той самият щеше да изпълни позицията на каменните плочи и Ковчега на завета. Семейството на Моисей щеше да е носител на Небесния Закон. Тогава, изралетяните щяха да изградят храм в Ханаан, без нужда от  каменните плочи, Ковчега на завета или Скинията. Те били дадени като средства за спасение, едва след като народът изпаднал в неверие. Скинията, като символ на Исус и бъдещата му невеста, била необходима само докато се построи Храм. Храмът, като образ на Исус и невестата  му, бил необходим само до идване на Месията, въплъщаващ Храма.

2.2.2.3.2  Основа за Скинията

Както трябва да бъде положена основа преди да приемем Месията, така и преди израелтяните да построят и почитат Скинията, символ на Месията, трябвало да бъде поставена Основа за нея. За да бъде установена основа за Скинията, се изисквали Основа на вяра и Субстанциална основа. Нека видим как израелтяните направили това под водачеството на Моисей.

Моисей трябвало да следва напъствията на Бог и да положи Основа на вяра за Скинията, като пости и се моли в продължение на четиресет дни, период за отделяне от Сатана. Опирайки се на тази Основа на вяра за Скинията, израелтяните трябвало с вяра да се подчиняват и подкрепят Моисей в работата му по осъществяване идеала за Скинията. Така, те щели да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа и да положат Субстанциална основа за Скинията. Скинията включвала също  каменните плочи и Ковчега на завета.

Първа основа за Скинията

Хората били създадени на шестия ден, за да станат въплъщение на Словото.[109] Следователно, за да даде Словото за пресътворение на грешните хора, Бог трябвало първо да възстанови числото шест, символ на периода от сътворението, омърсен от Сатана. Поради тази причина, Бог осветил планината Синай, покривайки я с облаци на слава за шест дни, а на седмия ден се явил на Моисей измежду облаците. От този момент, Моисей започнал пост от четиресет дни и четиресет нощи.[110] Бог наредил на Моисей да премине през период от четиресет дни за отделяне от Сатана, за да установи Основа на вяра за Скинията, символичният Месия. Бог видял, че това е необходимо, защото  израелтяните изпаднали в неверие, след като преминали Червено море.[111]

Както вече споменахме, условието на изплащане за премахване на грешната природа по време на курса на израелтяните за възстановяване на Ханан, не било  изпълнено, тъй като била нужна вяра и следване на Моисей не само за краткото време, когато той показвал Божията мощ. Напротив, изпълнението изисквало хората да запазят вяра и послушание, докато влязат в Ханаан, изградят Храма и приемат Месията. По същия начин, за да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа и да положат Субстанциална основа за Скинията, израелтяните трябвало с абсолютна вяра да се покорят на Моисей от момента, в който той се изкачил в планината, за четиресетдневния си пост. Но Моисей постел и се молел в планината, а народът изпаднал в неверие и боготворял златния телец. В резултат на това, не била изградена Субстанциална основа за Скинията.

Откакто хората изгубили Основа за Словото, тяхна отговорност било да я възстановят, за да могат да Го получат отново. Затова, Бог не се намесил в делата на хората, когато те работели за възстановяване на Словото. Поради тази причина, въпреки, че Бог води хората със знамения и чудеса, Той не се намесва, когато те грешат.

Когато Моисеи видял народа си да се кланя на идол и да танцува около него,   побеснял. Хвърлил плочите и ги счупил.[112] В резултат на това, Сатана нахлул в Основата на вяра за Скинията. Както бе обяснено, двете каменни плочи символизирали Исус и бъдещата му Невеста, които трябвало да дойдат като възстановени втори Адам и Ева. Но това събитие предвещало, че ако Исус дойде и намери евреите без вяра, вероятно ще трябва да умре на кръста, без да изпълни, заедно със своята Невеста, изначалната, дадена му от Бог, мисия.

Липсата на вяра у израелтяните в Синай, подкопала Божието провидение за установяване Основа за Скинията. То унищожило Божиите ревностни усилия за отделяне на хората от Сатана и за възпитаване на покорство към Моисеи. Заради многократна липса на вяра, Божието провидение за установяване Основа за Скинията, трябвало да бъде удължено до втори, а след това и до трети опит.

Втора основа за Скинията

Итзраелтяните показали липса на вяра в провидението за получаване на каменните плочи и за изграждане на Скинията, но получили втори шанс, тъй като  пили вода от Канарата в Рафидим, която била символичен произход на каменните плочи. След като Моисеи счупил  плочите, Бог му се явил и му обещал друг запис на Словото. Този път Бог искал Моисеи сам да издяла плочите. Освен това, Моисеи не можел да възстанови каменните плочи или да изгради Скинията, ако преди това не възстанови Основа на вяра за Скинията, изпълнявайки отново повелята свързана с четиресетте дни за отделяне от Сатана. Затова, Моисеи трябвало да пости още четиресет дни, преди да се сдобие с нови две плочи с десетте заповеди[113] и да изгради Скинията, като  обект на вяра. Този път, израелтяните запазили вяра докато чакали завръщането на Моисеи.

Успешните усилия на Моисеи да възстанови счупените плочи, чрез четиресет дни пост и вярата на израелтяните в него, предвещали, че Исус, макар и разпнат, може да се завърне и отново да започне работата си за спасение, ако вярващите предано изпълнят условие на изплащане, за да го приемат по време на четиресетте дни от Господното възкресение, символизиращо отделяне от Сатана.

Оставайки изпълнени с вяра, докато Моисей постел в планината, и подчинявайки се на инструкциите му за построяване на Скинията, израелтяните изпълнили условие на изплащане за премахване на грешната природа. Така била положена Субстанциална основа за Скинията, оттам и цялостна Основа за Скинията. Тя била построена в първия ден от първия месец на втората година.[114] Но, както бе споменато по-рано, Субстанциалната основа във втория национален курс за възстановяване на Ханаан изисквала много повече, отколкото построяване на Скинията. Всъщност, докато не влязели в Ханаан и не издигнели Храма, израелняните трябало да почитат Скинията повече от живота си. Трябвало да съхранят такава вяра докато приемат Месията.

На двайстия ден от втория месец на втората година, израелтяните тръгнали от пустинята Синай, наредени в боен ред около Скинията, водени от облачен стълб.[115] Не след дълго, започнали да се оплакват от трудностите и да недоволстват срещу Моисеи. Дори след като Бог разрушил стана им в изблик на гняв, те не се разкаяли. Продължили да се оплакват, жалвайки се, че нямат нищо друго за ядене освен манна. Били изпълнени с ненавист към Моисеи, копнеещи за месото, плодовете, зеленчуците и разкоша на Египет.[116] Така, израелтяните не успели във втората Основа за Скинията и тя била завладяна от Сатана. Провидението за възстановяване на тази Основа било удължено с още един, трети опит.

Трета Основа за Скинията

Въпреки, че Сатана осквернил втората Основа за Скинията, вярата на Моисеи и посвещението му към Скинията останали непроменени. Затова, Скинията стояла твърдо върху Основата на вяра, положена от Моисеи, докато израелтяните все още стояли върху основата, че пили вода от канарата край Рафидим.[117] Канарата била място от което произхождат каменните плочи, стоящи в центъра на Скинията. На тази основа на израелтяните било позволено да опитат да изпълнят условие, свързано с числото четиресет, за отделяне от Сатана. Подчинявайки се на Моисеи, който продължавал да почита Скинията, те трябвало да възстановят, чрез изплащане, Основата за Скинията, при своя трети опит. Четиресетдневната мисия за разузнаване в Ханаан била условие за това.

Бог казал на Моисеи да избере по един лидер от всяко от дванайсетте племена на Израел и ги изпратил на разузнаване в Ханаан за четиресет дни.[118] Когато се върнали, всички, с изключение на Исус Навиев и Халев, били обезверени:

“Людете, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи...тя е земя, която изпояжда жителите си, и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже... и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.”  - Числа 13:28, 32-33

Те заключили, че не могат да превземат укрепените ханаански градове и да победят жителите им. Чувайки това, израелтяните отново възроптали срещу Моисеи. Те пожелали нов водач, който да ги заведе обратно в Египет. Само Исус Навиев и Халев призовали народа да не се страхува, а да нападне ханаанците, подчинявайки се на Божията воля:

“Само недейте възстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.” - Числа 14:9

Израелтяните не приели този съвет и се опитали да убият с камъни Исус Навиев и Халев. В този момент Господната слава се появила пред народа и Бог казал на Моисеи:

“Докога ще ме презират тия люде? И докога няма да ми вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?” - Числа 14:11

 

“Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа, и те ще познаят земята, която вие презряхте. А вашите трупове ще паднат в тая пустиня. И децата ви ще скитат по пустинята четиресет години, и ще теглят поради вашите блудствания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята. Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиресет дена, всеки ден за една година, четиресет години ще теглите за беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен” - Числа 14:31-34

В резултат на липса на вяра у израелтяните, третата Основа за Скинията била провалена. Пустинният им курс от двадесет и един месеца бил удължен на четиресет години.

 

2.2.2.4 Провалът на Втория национален курс за възстановяване на Ханаан

Поради неверието на израелтяните, Основата за Скинията три пъти била нахлувана от Сатана. Затова, националното условие на изплащане за премахване на грешната природа не било изпълнено, и Субстанциална основа при Втория национален курс за възстановяване на Ханаан не била положена. Следователно, целият Втори национален курс за възстановяване на Ханаан се провалил. Божието провидение било удължено в Трети национален курс.

2.2.3  Трети национален курс за възстановяване на Ханаан

2.2.3.1 Основа на вяра

Тъй като израелтяните се изплашили, когато чули обезверените съгледвачи, вторият национален курс за възстановяване на Ханаан завършил с провал. Четирдесетте години, прекарани от Моисей в пустинята Мидиам, за възстановяване Основата на вяра, били завладени от Сатана. В резултат на провалената мисия за разузнаване, народът трябвало да се лута из пустинята в продължение на четиресет години, по една година за всеки ден от разузнаването, докато накрая се върнат в Кадеш-Барни. За Моисей, този четиресетгодишен период бил за отделяне от Сатана, който заграбил предишната Основа на вяра, и за да възстанови, чрез изплащане, Основата на вяра за третия курс. Моисеи почитал Скинията с вяра и преданност през цялото време на лутане в пустинята. Когато се върнал в Кадеш-Барни, той установил Основа на вяра в третия национален курс за възстановяване на Ханаан. Също така, той запазил позицията на Авел за Субстанциалната основа.

2.2.3.2   Субстанциална основа

Субстанциалната основа за втория курс била обречена на провал, когато Сатана осквернил Основата за Скинията, поради упоритото неверие на народа. Но, основата на вяра останала непокътната, благодарение на пълната отдаденост на Моисеи. Ако, на тази Основа, израелтяните бяха вярвали на Моисеи през четиресетте години на лутане в пустинята, изграждайки по този начин основа за отделяне от Сатана, те щяха да положат Субстанциална основа за Скинията и така да завършат Основата за Скинията. Ако бяха почитали и се бяха покорявали на Моисеи и бяха влезли в Ханаан изпълнени с вяра и упование, щяха да изпълнят Субстанциалната основа за третия национален курс за възстановяване на Ханаан.

Четирдесетте години лутане в пустинята представлявали за Моисеи период за установяване Основа на вяра за третия национален курс. За израелтяните, целта за този период била да изпълнят провидението за начало на третия курс. Те трябвало да сторят това, като установят Основа за Скинията и така да се върнат към Божията милост на която се радвали по време на втория курс, когато за пръв път построили Скинията, под ръководството на Моисеи.

2.2.3.2.1 Субстанциална основа с център Моисей

Каменните плочи, Скинията и Ковчегът на завета били необходими за втория курс, само защото израелтяните загубили вяра, докато били в пустинята. Скоро след като прекосили Червено море, те забравили за трите знамения, които Бог им дал, като провидение за начало. За да възстанови това, чрез изплащане, Бог изпитвал хората по време на четиресетдневния период, докато Моисей бил в планината. След това Той им дал три обекта на великата Си милост: каменните плочи, Ковчега на завета и Скинията. Освен това, дал десетте бедствия, които да компенсират десетте лъжи на Лабан към Яков в Харан. Но, когато израелтяните изгубили вяра, въпреки че били свидетели на всичко това, Бог се опитал да възстанови, чрез изплащане, десетте бедствия, давайки Десетте заповеди. Ако израелтяните бяха възобновили вярата си, почитайки трите израза на божествена милост и покорявайки се на Десетте заповеди,  щяха отново да получат милостта, на която се радвали, напускайки Египет, закриляни от силата на тези чудеса.

Следователно, в третия курс израелтяните трябвало да преминат през четиресетгодишен период на изплащане, следвайки с вяра и покорство Моисей през пустинята. И след като се върнат в Кадеш-варни, трябвало заедно с Моисей да стъпят на Основата за Скинията и да почитат плочите, Скинията и Ковчега. Ако бяха сторили това, щяха да бъдат в позиция, в която били при изпълнението на провидението за начало на втория курс, когато Бог поразил египтяните с три знамения и десет бедствия. Плочите били умален символ на Ковчега, а Ковчегът представлявал Скинията в умален вид. Затова, Плочите представят Скинията в умален вид. Следователно, ковчегът и Скинията могат да бъдат представени от Плочите или от канарата, от която са направени. Затова, третият национален курс за възстановяване на Ханаан, трябвало да започне в Кадеш- Барни, след като изпълнят провидението за начало с център канарата. Оттам нататък, ако израелтяните почитаха Скинията с вяра и отдаденост и ако следваха Моисеи до Ханаан, щяха да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа, необходимо за установяване на Субстанциална основа в третия нацианален курс.

Как възнамерявал Бог да проведе провидението за начало с център канарата? По време на четиресетгодишното скитане в пустинята, израелтяните отново загубили вяра и започнали да се оплакват. За да ги спаси, Бог наредил на Моисей да удари канарата с жезъла си, за да бликне вода от нея и народът да пие.[119] Моисей трябвало да удари канарата само един път. Тогава, изпълнени със страхопочитание, израелтяните трябвало да се обединят с него и заедно да изпълнят Основата за Скинията. По такъв начин, те щяха да изпълнят провидението за начало с център канарата.

Когато Моисеи чул, че народът недоволства против него и се оплаква че няма вода за пиене, Моисеи избухнал в неконтролируем гняв и ударил Канарата два пъти. Затова, Бог му казал:

“Понеже не Ме вярвахте, за да Ме осветите пред израелтяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.” - Числа 20:12

Удряйки два пъти канарата, при условие, че трябвало да го стори само веднъж, Моисеи подкопавал успеха на провидението за начало с център канарата. В резултат на това, не му било позволено да влезе в обещаната земя. В края на своя живот, той могъл само да я наблюдава от разстояние.[120]

Нека видим, защо Моисей трябвало само веднъж да удари канарата, и защо удряйки я втори път било грях. Канарата била символ на Исус Христос.[121] Тъй като Христос дошъл като Дърво на живота,[122] канарата също може да се разглежда, като Дърво на живота. Дървото на живото е символ и на съвършения Адам в Едемската градина, така че канарата символизира достигналия съвършенство Адам.

В Едемската градина, Адам трябвало да достигне зрялост и да въплъти представяния, чрез канарата, идеал. Но, когато Сатана го ударил и причинил грехопадението, Адам вече не можел да стане Дърво на живота или канара, която да дава на потомците си вода, даряваща вечен живот. Затова, сухата скала, преди Моисей да я удари първия път, символизирала грешния Адам. Бог наредил на Моисей да удари канарата веднъж, изплащайки удара, който Сатана нанесъл на Адам. Когато Моисеи ударил канарата веднъж, от нея бликнала вода, той изпълнил условие на изплащане за възстановяване на Адам, като даряваща вода канара. Ударената веднъж канара символизирала Исус, който трябвало да дойде и да даде на грешното човечество водата на живота. Затова, Исус казал:

“А който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.” Иоан 4:14

От това следва, че Бог искал Моисеи да удари канарата веднъж, като условие на изплащане, с което грешният Адам да бъде възстановен във втори, съвършен Адам, Исус. Но, когато Моисеи ударил канарата втори път, след като от нея вече потекла вода, това давало възможност Исус да бъде поразен. С други думи, постъпката на Моисеи да удари канарата повторно, предизвикана от гнева му, заради неверието на израелтяните, създала условие, според което, при идването на Исус - въплъщението на канарата, Сатана да има повод да Го атакува, ако израелтяните загубят вяра. Затова, постъпката на Моисеи представлявала грях.

Въпреки, че Моисей счупил каменните плочи, това могло да бъде поправено, но грешката му, с повторното удряне на канарата, не можела да бъде поправена. Защо е така? В смисъла на провидението за възстановяване каменните плочи и канарата се отнасят едно към друго, като външно към вътрешно. Каменните плочи, изписани с Десетте заповеди, били същността на Моисеевия закон и сърцето на Стария завет. В епохата на Стария завет, Израелтяните могли да получат спасение, придържайки се към идеалите, съдържащи се в написаното върху плочите. В този смисъл, плочите били външен символ на Исус, който трябвало да дойде.

От друга страна, канарата символизирала не само Христос; като произход на  каменните плочи, символизирала и Бог, произходът на Христос. Каменните плочите са външни, а канарата - вътрешен аспект. Ако оприличим плочите на тялото, канарата съответства на съзнанието; ако оприличим плочите на светилището, то канарата ще представя Светая светих; ако плочите са земята, то канарата ще е Небето. Накратко казано, като вътрешен представител на Христос, канарата имала по-голяма ценност от каменните плочи.

Като външен символ на Исус, каменните плочи също символизирали и Аарон. Аарон бил външен представител на Исус, пред Моисей, представителя на Бог.[123]  Когато израелтяните го принудили да направи златния телец,[124] той загубил вяра и това довело до счупване на плочите. Въпреки това, той могъл да бъде възстановен, защото се разкаял, на основата, че пил вода от канарата край Рафидим.[125] Когато направил това, каменните плочи, символизиращи Аарон, могли да бъдат възстановени, заради вътрешната основа, свързана с водата от канарата. Но, тъй като канарата, от която произхождат плочите, символизирала не само Исус, но и Бог, Неговият произход, повторно удряне на канарата не могло да бъде възстановено.

Какви са последиците от повторното удряне на канарата? Моисей  ударил втори път, защото бил завладян от неконтролируем гняв, поради неверието на народа.[126] Той действал под въздействие на Сатана, дори от негово име. В резултат на това, провидението за начало, което Бог възнамерявал да проведе, свързано с канарата, било осквернено от Сатана.

Независимо, че външно постъпката на Моисей, когато ударил канарата повторно, представлявала сатанински акт, все пак, в по-дълбок, вътрешен план, той утолил жаждата на народа с вода от канарата и спасил живота им. Това изпълнило пророчеството от Бог[127], че външните израелтяни, които били възрастни, когато напуснали Египет, нямало да влязат в Ханаан, както било обещано, с изключение на Исус Навиев и Халев. И Моисеи умрял, без да изпълни дълго жадуваната надежда да влезе в Обетованата земя.[128] От друга страна, вътрешните израелтяни, които били деца по време на напускането на Египет, или които се родили докато родителите им странствали из пустинята, пили вода от канарата и почитали Скинията, влезли в Ханаан под водачеството на Исус Навиев[129], заел мястото на Моисеи[130].

Тъй като постъпката на Моисеи, който два пъти ударил канарата, позволила на Сатана да нахлуе, би било логично да очакваме, че от нея няма да бликне вода. Как тогава било възможно, все пак, да бликне вода? Моисеи вече извлякъл вода от скалата край Рафидим[131] по време на Втория национален курс за възстановяване на Ханаан, полагайки, по този начин, основа за това. Създадените на тази основа каменни плочи, Скиния и Ковчег на завета, продължили да играят своята роля и в Третия национален курс, поради непоколебимата всеотдайност на Моисеи, независимо от неверието на народа. Моисеи запазил непоклатима Основата на вяра за Скинията, положена от него по време на четиресетдневния му пост. Въпреки, че в момент на яд, вярата му се разклатила, той запазил непроменено сърдечното си отношение към Бог. Освен това, благодарение на абсолютната вяра по време на четиресетдневното разузнаване, Исус Навиев положил основа за Скинията. От  този момент нататък, той продължил да полага грижи за плочите, Скинията и Ковчега. Така, основата да бъде извлечена вода от канарата, положена край Рафидим, останала непокътната, с център Исус Навиев. С други думи, независимо, че поради привидно произтичащата от неверие постъпка на Моисеи, Сатана външно се намесил във второто провидение свързано с канарата, все пак,  вътрешно, провидението останало незасегнато. Заради вътрешната непоколебима вяра и посвещение от страна на Моисеи и Исус Навиев, канарата дала вода.

Когато Моисеи ударил втори път канарата, той всъщност го направил от позиция на Сатана. Затова, Сатана заграбил камъка. Съответно, когато във времето на Исус, хората изпаднали в неверие, Исус, като въплъщение на камъка трябвало лично да отиде в пустинята и да го възстанови. Това била причината за първото изкушение, когато Сатана го предизвикал да превърне камък в хляб.

Поради неверието на израелтяните, Моисеи се разгневил и ударил канарата два пъти. Това дало на Сатана право да вземе тялото му, принуждавайки Моисеи да умре вън от обещаната земя. Но духовно, той влязъл в Ханаан, защото направил възможно от канарата да бликне вода, чрез несломимата си вяра. Това предначертало какво можело да се случи, когато Исус дойде, като истинско въплъщение на канарата. Ако евреите не повярват в Него, тялото на Исус ще понесе атаките на Сатана и дори ще бъде разпънато. Той можел да умре преди да доведе докрай възстановяването на Ханаан на световно ниво. Въпреки това, чрез Своето възкресение, Исус все пак би могъл да изпълни духовния дял от възстановяването.

Скоро след това, израаелтяните отново започнали да се оплакват и Бог изпратил “горителни змии”, които хапели и причинили смърт за мнозина. Когато се разкаяли, Бог заповядал на Моисеи да направи медна змия и да я постави на върлина, така че всеки, който я погледне, да бъде спасен.[132] Горителните змии символизирали Сатана,  древната змия[133], която подтикнала Ева към грехопадение. Медната змия, поставена на върлина, символизирала Исус, който трябвало да дойде като Небесна змия. Това предвещало какво може да се случи във времето на Исус, Който казал: “И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син.”[134]  Въпреки, че Бог позволил израелтяните да станат плячка на сатанинската змия, когато  загубили вяра, Той спасил живота им с медната змия, когато се разкаяли и възвърнали вярата си. По същия начин, във времето на Исус, ако хората не повярват в Него, Бог ще бъде принуден да ги остави уязвими за атаки на Сатана, а Исус ще трябва да бъде разпънат на кръст, като медна змия, за да спаси човечеството. Тогава ще бъде спасен онзи, който се разкае за неверието си и повярва в изкуплението чрез кръста. Всъщност, горителните змии са отдалечена във времето причина, поради която Исус трябва да измине пътя на разпятието, за да започне курс за духовно спасение.

Когато израелтяните изгубили вяра и Моисеи ударил повторно канарата, Бог обявил, че на Моисеи няма да бъде позволено да влезе в Ханаан.[135] Въпреки, че Моисеи се молел и увещавал Бог да му разреши да стъпи в тази земя[136], това му било отказано. Той бил погребан в долината на моавската земя, но никой не знае къде е гробът му.[137] Това също предвещало, какво би могло да се случи с Исус. Ако хората го отхвърлят, той ще бъде разпнат. Дори и да се моли отчаяно, за да избегне тази съдба и да осъщесви Небесното царство - така и станало в Гетсиманската градина, молейки се: “Нека тази чаша ме отмине”, но не постигнал своята цел. Освен това, след смъртта Му, никой не знаел къде е тялото му.

2.2.3.2.2 Субстанциална основа с център Исус Навиев

Когато в Кадеш-Барнеа Моисеи ударил канарата два пъти, провидението за начало на пътуването към Ханаан, с център канарата, не можело да започне. Въпреки, че тя привидно била атакувана от Сатана, основата, която Моисеи положил в по-дълбок, вътрешен план, извличайки вода от скалата в Рафидим, останала непоклатима. Така, той могъл да накара да бликне вода от канарата в Кадеш-Барнеа, за да утоли жаждата на народа. Това предначертало модел за онова, което щяло да се случи. Външните израелтяни, родени в Египет, които се обезверили, пътувайки в пустинята, загинали до един, с изключение на Исус Навиев и Халев, които показали твърда вяра по време на четиресетдневната си мисия като съгледвачи.[138] Вътрешните израелтяни, или по-младото поколение, които се родили и израснали в пустинята, влезли в Ханаан под водителството на Исус Навиев.

Бог заповядал на Моисеи да предаде водачеството на Исус Навиев:

“Вземи при себе си Исуса, Навиевия син, човек, в когото е Духът, и положи на него ръката си; и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях. И възложи на него част от Своята почетна власт, за да го слуша цялото общество израелтяни.” - Числа 27:18-20

Когато целият народ се изпълнил със страх, чувайки какво разказват съгледвачите, само Исус Навиев и Халев запазили твърда вяра, благодарение Основата на вяра положена от Моисеи, чрез Скинията. Така, с абсолютна вяра и преданост, те установили основа за Скинията и я почитали докрай. Въпреки, че по-късно вярата на Моисе се разклатила, каменните плочи, Ковчегът и Скинията останали непоклатими, заради положената от Исус Навиев Основа за Скинията.

Затова, Бог направил ново провидение за начало на курса, този път основан на бликналата вода от канарата, издигайки Исус Навиев на мястото на Моисеи и карайки вътрешните израелтяни да му се покорят, и заедно да пазят основата за Скинията. На тази база те трябвало да влязат в Ханаан, където да изпълнят нацинално условие на изплащане за премахване на грешната природа. По този начин, Бог вънамерявал да установи Субстанциална основа в третия национален курс с център Исус Навиев.[139]

Когато Моисеи преминал по удовлетворителен начин през четиресетгодишния период, прекаран в пустинята Мидиам, Бог му се явил и му заповядал да поведе израелтяните към Ханаан - земята, в която текат реки от мляко и мед.[140] По същия начин, когато Исус Навиев достигнал, с вяра и абсолютна отдаденост, края на четиресетгодишния период на скиталчество в пустинята, Бог лично го призовал да служи на мястото на Моисеи, нареждайки му:

“Слугата ми Моисеи умря, сега прочее, стани, та мини през тоя Йордан, ти и всички тия люде, в земята, която аз давам на тях, на израелтяните... както бях с Моисея, така ще бъда и с тебе, няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя. Бъди силен и смел, защото ти ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.” - Исус Навиев 1:2, 5-6

След като получил тези напътствия от Бог, Исус Навиев събрал началниците и им предал казаното от Бог.[141] А те отговорили:

 

“Всичко, що ни заповядваш, ще извършим, и където и да ни пращаш, ще идем... Всеки, който би се възпротивил на твоите заповеди и не би послушал думите ти във всичко, що му заповядваш, ще се умъртви. Само ти бъди силен и смел.” - Исус Навиев 1:16-18

Те обещали с цената на живота си да следват Исус Навиев. Наследявайки мисията на Моисеи, да възстанови Ханаан, Исус Навиев бил праобраз на Христос на Второто пришествие, който щял да дойде да довърши мисията, която останала недовършена от Исус. Точно както курсът на Исус Навиев имал за цел да възстанови, чрез изплащане, курсът на Моисеи, курсът на Христос на Второто пришествие, трябва да възстанови чрез изплащане, както физически, така и духовно, курса на Исус за духовно възстановяване.

По време на втория национален курс, Моисей изпратил в Ханан дванадесет съгледвачи.[142] На сърдечната основа, поставена от двамата съгледвачи, които успешно  изпълнили мисията си, Исус Навиев изпратил двама мъже да разузнаят укрепения град Йерихон.[143] Когато се върнали, изрекли думи, изпълнени с вяра: “Наистина Бог предаде в ръцете ни цялата земя, а при това всичките местни жители се стопиха пред нас.“[144] Младото поколение израелтяни, което отраснало в пустинята, повярвало в думите на съгледвачите. Тази им вяра изкупила греховете на родителите им, които не успели да изпълнят предишната четиресетдневна мисия на разузнаване.

Обещавайки да се подчиняват на Исус Навиев с цената на живота си, вътрешните израелтяни застанали редом с него на Основата за Скинията. Възстановявайки провидението за начало с център канарата, те били в същата позиция, в която били родителите им по времето, когато под водачеството на Моисеи, участвали в провидението за начало при напускане на Египет, когато Бог им дал трите знамения и десетте бедствия. Точно както водените от Моисеи израелтяни, трябвало да преминат през тридневен курс, преди да прекосят Червено море, така и предвожданите от Исус Навиев, трябвало да преминат през тридневен курс, преди да прекосят река Йордан.[145] По време на втория национален курс, след като тридневният курс бил преминат, облачен стълб и огнен стълб повели израелтяните към Червено море.  Подобно на това, след като предвожданите от Исус Навиев израелтяни, завършили своя тридневен курс, Ковчегът на завета ги повел към река Йордан.[146] Разположените в центъра на Ковчега плочи и двата стълба от облаци и огън символизирали Исус и вероятната Му невеста.

Моисеи използвал жезъла си, за да проправи пътя и раздели Червено море на две. По същия начин, Исус Навиев поставил Ковчега на завета начело на войските, за да ги води в пътя им. Когато свещениците, които носели ковчега на завета, навлезли в река Йордан, водите й се разделили, отваряйки път за народа, така, че да могат да вървят по дъното.[147] Жезълът на Моисеи символизирал Исус. Също така, Ковчегът, съдържащ Каменните плочи, манната и жезъла на Аарон, символизирали Исус и вероятната Му невеста. Затова, разделянето на река Йордан пред ковчега, което позволило на израелтяните невредими да влязат в Ханаан, предвещало, какво може да се случи с Исус и Неговата невеста: грешното човечество, символизирано чрез водата[148], ще бъде разделено на праведни и грешни, и ще се изправи на съд. Тогава, всички вярващи ще завършат възтановяването на Ханаан на световно ниво.

Достигайки река Йордан, Бог заповядал на Исус Навиев:

  “Вземете си дванайсет човека от людете, по един човек от всяко        племе, и заповядайте им като кажете: Вземете си дванайсет камъка от тук, от сред Йордан, от мястото, гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.” - Исус Навиев 4:2-3

Така и направили:

“На десетия ден от първия месец,  людете излязоха от Йордан, и раположиха стан в Галгал, на източната страна на Ерихон. И Исус остави в Галгал онези дванайсет  камъка, които взеха от Йордан.” - Исус Навиев 4:19-20

Какво предвещавало това? Както вече казахме, камъкът символизирал Исус. Следователно, когато дванайсетте водачи, представящи дванайсетте племена, носели по един камък от средата на река Йордан, след като водите й били разделени от Ковчега, това предвещавало какво трябва да направят дванайсетте последователи на Исус, представящи дванайсетте племена, при неговото Пришествие: да го подкрепят и да бъдат с Него там, където Словото му ще съди този грешен свят и ще го раздели на добро и зло.

След като взели дванайсетте камъни и ги сложили в стана край Гилгал в ханаанската земя, Исус Навиев казал: “за да знаят всичките племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.”[149] Тези думи предвещавали, че дванайсетте апостоли на Исус трябвало да станат единни по сърце; само така биха могли да доведат докрай възстановяването на Ханаан на световно ниво, така че всички хора по света да прославят Бог за вечни времена.

Точно както Яков строял каменен олтар навсякъде, където отивал, представителите на дванайсетте племена, потомците на дванайсетте синове на Яков, събрали на едно място дванайсет камъни и съградили олтар за прослава на Бог. Те щели да съградят Храма. Това предвещавало, че дванайсетте последователи на Исус, трябвало да се обединят и почитат Исус, като техен храм. Поради тази причина, когато последователите Му не се обединили, Исус казал: “Разрушете този храм и за три дни ще го издигна.”[150] Вдействителност те не успели да постигнат единство помежду си и един от тях, Юда Искариот, дори продал Исус на враговете. Едва след като изстрадал разпятието и възкръснал след три дни, Исус могъл да събере разпръсналите се последователи. Тогава те почели възкръсналия Исус, като духовен храм. Само по време на Второто пришествие последователите Му ще могат да Му служат, като на въплътен храм.

Когато израелтяните напуснали Египет и тръгнали за Ханаан, на четиринайстия ден от първия месец, отбелязали празника на Пасхата.[151] По същия начин, израелтяните предвождани от Исус Навиев, които станували в Гилгал, отпразнували Пасхата на четиринайстия ден от първия месец. Когато започнали да живеят от плодовете на земята, Бог спрял да им дава манна, която давал в продължение на четиресет години. От този момент нататък, те трябвало да изкарват прехраната си със собствени усилия. Освен това, тяхна отговорност било да завладеят всички сатанински градове.

Щом достигнали Ерихон, в съответствие със заповедта на Бог, израелтяните поставили в предните си редици четиресет хиляди войници, а зад тях вървели седем свещеници, които надували седем тромпети. Зад тях, вървели левитите, носещи Ковчега на завета, а най-отзад, останалата част от армията. Наредени по този начин, израелтяните обикаляли около укрепения град по един път всеки ден в продължение на шест дни, но нищо не се случило. Търпеливо и покорно, народът възстановявал чрез изплащане, шест дневния период на Сътворението, който бил заграбен от Сатана. След като запазили вяра в шестте дни, на седмия ден седемте свещеници обиколили седем пъти крепостните стени на града, надувайки седем тромпети, а Исус Навиев казал на народа: “Извикайте, защото Господ ви предава града.”[152] Хората надали силен вик и стените на града се срутили. Завладяването на Ерихон[153] предзнаменувало, че чрез силата на Христос и делата на последователите Му, сатанинските бариери между Небето и Земята ще рухнат. Съборена веднъж, тази стена никога повече няма да бъде издигната. Затова и Исус Навиев обявил:

 

  “Проклет пред Господа оня човек, който стане да съгради тоя град Ерихон; със смъртта на първородния си син ще тури основите му и със смъртта на най-младия си син ще постави портите му.” - Исус Навиев 6:26

Тогава Исус Навиев предприел нападения срещу враговете с непреодолима сила. Той победил над трийсет и един царе.[154] Това предзнаменувало, че Христос ще дойде като Цар на царете, за да изгради обединено Небесно царство на земята, напълно подчинявайки всички царе и спечелвайки сърцата на народите им.

2.2.3.3 Основа за Месията

Вече разбрахме, че израелтяните се провалили във втория национален курс за възстановяване на Ханаан, неуспявайки да изпълнят четиресетдневната си съгледваческа мисия, като условие за отделяне от Сатана. За да изплатят този неуспех, в третия национален курс, те се лутали из пустинята в продължение на четиресет години. През този период, Моисеи положил Основа на вяра за третия курс, а израелтяните стояли върху основата за Скинията. Но Сатана осквернил тези две основи, поради неверието на народа и грешката на Моисеи, повторно удряйки канарата. В резултат на това, по-възрастното поколение израелтяни, с изключение на Исус Навиев и Халев, загинало в пустинята. Исус Навиев и Халев, с вяра изпълнили четиресетдневната съгледваческа мисия, на Основата на вяра положена от Моисеи за втория курс и Основата на вяра за Скинията,. Така те установили Основа за Скинията. По-младото поколение израелтяни прекосило река Йордан, носейки, с голяма вяра, Ковчега на завета, под водачеството на Исус Навиев. Разрушавайки укрепения град Ерихон, те влезли в Ханаан - обещаната земя. Чрез тази победа, те положили Субстанциална основа в третия национален курс и изградили Основа за Месията в този курс, макар и без още да имат национална независимост.

На семейно ниво, Основа за Месията била изградена по времето на Авраам. Потомците му преминали през четиристотин години на изплащане като роби в Египет, преди да влязат в Ханаан и там да завършат националната основа за Месията. За това се изисквало повече от просто влизане и завладяване на Ханаан. Както вече изяснихме в подробности,[155] грешните хора вече били създали могъщи нации, като Египет, управлявани от сатанински управници, опълчващи се на Божието провидение за възстановяване. Затова, въпреки че била установена национална Основа за Месията, под водачеството на Исус Навиев, било необходимо и създаване на суверенно царство, от което Месията да се изправи срещу сатанинските нации по света. Но, когато младото поколение израелтяни влязло в Ханаан, те също загубили вяра. Така, Божието провидение отново било удължено.

2.3 Поуки от курса на Моисеи

Вярващите четат библейския разказ за Моисеи, смятайки, че това просто е разказ за неговият живот и историята на Израел. Досега никой не разбрал, че Бог иска, чрез тази история, да разкрие тайни от провидението за възстановяване. Исус само намеквал за това, казвайки: “Не може Синът да върши от само себе си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.”[156] Исус преминал в духовния свят, без да разкрие истинското значение на курса, през който преминал Моисеи.[157]

Тук, разкрихме как Моисей изминал своя курс-модел, или формула-курс, в провидението за възстановяване. Сравнявайки тази и следващата секции, читателите ще разберат по-ясно, как чрез курса на Моисеи Бог предначертал пътеката, която Исус трябвало да извърви. Дори да разглеждаме единствено провидението с център Моисеи, не може да не стигнем до заключение, че Бог съществува и че води човешката история към реализиране на една абсолютна цел.

Курсът на Моисеи също така ни показва, че действителният резултат от нечий живот зависи от това, дали той изпълнява или не своя дял от отговорността, без оглед на предначертания от Бог план за него. Предопределената Божия воля не може да бъде осъществена от човек, натоварен с отговорността за изпълнението й, ако той не поеме своя дял от отговорността. И по-специално, Бог предрекъл, че Моисеи ще заведе израелтяните в Ханаан, страната, в която текат реки от мед и мляко, и му заповядал да го стори. Но, въпреки това, когато Моисеи и народът не изпълнили своята отговорност, от първото поколение израелтяни само Исус Навиев и Халев влезли в Ханаан. Останалите умрели в пустинята.

Освен това, Бог не се намесва в човешкия дял от отговорността, а действа само възоснова на реалните резултати на дадена личност. Въпреки, че Бог водил хората със забележителни знамения и чудеса, Той не се намесил в действията им, когато те се кланяли на златния телец, докато Моисеи бил в планината. Бог не спрял Моисеи и когато той ударил повторно канарата. Постъпвайки по един или друг начин, хората носят своя дял от отговорността и сами трябва да го изпълнят. След като изпълнят отговорността си, или се провалят в нея, Бог ще зачете постигнатото от тях и ще действа в съответствие с него.

Курсът на Моисеи показва абсолютността на предопределената Божия воля. Бог предначертава абсолютно изпълнението на Волята Си и непрекъснато се опитва да я осъществи, докато не успее. Затова, когато Моисеи не изпълнил отговорността си, Бог намерил негов заместник - Исус Навиев и работил с решителност за осъществяване на Волята Си, чрез него. Изобщо, когато някой, в позиция на Авел, избран от Бог, не изпълнява дадената му мисия, ще бъде заменен от някой в каинова позиция, който показва изключителна всеотдайност. Исус описва подобна ситуация, казвайки: “А от дните на Йоан Кръстител до сега Небесното царство насила се взема, и които се насилят, го грабват”[158]

Курсът на Моисеи показва, че колкото по-важна е мисията на човек, толкова по-големи изпитания ще се изпречат пред него. Тъй като първите хора съгрешили, когато не повярвали на Бог, а се отвърнали от Него, централните личности, възстановяващи Основата на вяра, трябва да преодолеят изпитание, при което Бог ги изоставя. Преди да се издигне като водач на израелтяните, Моисеи трябвало да преодолее изпитание, при което Бог се опитал да го убие.[159]

Използвайки грехопадението, като условие, Сатана обвързал хората със себе си. В резултат на това, Бог не дарява милостта си без необходимо за това условие, защото, ако го стори, Сатана ще отправи обвинения. Затова, когато Бог възнамерява да даде милост, Той поставя на изпитание човека, преди или след това, за да предотврати обвиненията на Сатана. Курсът на Моисеи дава редица примери за това. Бог дал на Моисеи милостта си, позволявайки му да започне първия курс за напускане на Египет, едва след като издържал изпитанието да живее в двореца на фараона в продължение на четиресет години.[160] Едва след като го подложил на изпитанието да го убие[161], Бог му дал трите знамения и десетте бедствия.[162] Само след изпитанието на тридневния курс[163], Бог дал стълбовете от облак и огън.[164] Само след изпитанието с прекосяване на Червено море[165], Бог дал милостта си под формата на манна и пъдпъдъци.[166] След изпитанието в битката с Амалик,[167] Бог дал милостта си, чрез каменните плочи, Скинията и Ковчега на завета.[168] Милостта на избликналата от канарата вода,[169] била дадена едва след четиресетгодишно лутане в пустинята. Когато Бог изпратил горителните змии, разкаянието на хората било условие за Бог да даде медната змия.[170]

Това са поуките на които ни учи курсът на Моисеи.

Раздел 3

ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ВОДЕНО ОТ ИСУС

В началото, Адам трябвало да владее над ангелите;[171] но поради неговия грях, хората изпаднали под властта на Сатана и изградили пъклен свят. За да поправи това, чрез изплащане, Исус дошъл като втори Адам, за да покори Сатана и да установи Небесно царство. Но, Сатана, който не се покорява дори на Бог, не би отстъпил на никаква цена пред Исус и хората на вярата. Затова, поемайки отговорност за създаването на хората, Бог въздигнал Яков и Моисеи, и открил, чрез тях, курсът-модел, чрез който Исус да покори Сатана.[172]

Яков преминал символичен курс за победа над Сатана, докато Моисеи преминал образен курс. Те проправили пътя за Исус, който трябвало да измине субстанциален курс. Преминавайки през световен курс за възстановяване на Ханаан, Исус следвал модела на националния курс за възстановяване на Ханаан, по който Моисеи работел, за да подчини Сатана.

Бог казал на Моисеи: “Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе и ще туря думите си в устата му; и той ще им говори всичко, което аз му заповядам.”[173] Казвайки: “..ще им въздигна пророк, както съм въздигнал теб”, Бог имал предвид Исус, който трябвало да извърви същия курс като Моисеи. Когато Исус казал: “Не може Синът да върши от само себе си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже, каквото върши той, подобно и сина го върши”[174], имал предвид, че Бог открил курса-модел, чрез Моисеи и, че Той следва стъпките на Моисеи. Нека разгледаме провидението за възстановяване с център Исус, правейки съответни сравнителни паралели между трите национални курсове за възстановяване на Ханаан, водени от Моисеи и трите световни курсове за възстановяване на Ханаан, водени от Исус.

3.1 Първи световен курс за възстановяване на Ханаан

3.1.1 Основа на вяра

В първия световен курс за възстановяване на Ханаан централната личност натоварена с мисията да възстанови Основата на вяра бил Йоан Кръстител. От каква  позиция Йоан трябвало да изпълни тази мисия? В националния курс за възстановяване на Ханаан под водачеството на Моисеи, Моисеи счупил каменните плочи и ударил повторно канарата. Това създало условия, Сатана да нанася удари по тялото на Исус, въплъщение на плочите и канарата, ако тогавашните евреи не повярват в Него.

За да може Исус да бъде освободен от това, избраният народ, натоварен с мисия да се подготви за Неговото пришествие, трябвало да се обедини с център Храма, образно предтавящ Месията, който трябвало да дойде. Но, през годините, израелтяните многократно губели вяра и тава увеличило условията, Сатана да атакува Исус. За да премахне тези условия, Бог изпратил пророк Илия. Той действал за отделяне от Сатана, като победил пророците на Ваал и Ашера наведнъж, общо осемстотин и петдесет[175], и след това се възнесъл на небето.[176] Но, тъй като Илия не завършил мисията си, той трябвало да се завърне.[177] Йоан Кръстител бил пророкът, който дошъл като Илия[178], за да доведе докрай мисията за отделяне от Сатана и да направи прав пътя за Господа[179]

В продължение на четиристотин години израелтяните страдали в Египет, без да има пророк, който да ги води. Накрая срещнали Моисеи - човек, който можел да ги заведе в Ханаан, като нация, подготвяща се да приеме Месията. По подобен начин, евреите били подложени на всякакви изпитания: угнетявани от нееврейски нации, като  Персия, Гърция, Египет, Сирия и Рим, без да имат пророк, който да ги води, по време на четиристотинте години на подготовка за пришествието на Месията, което започнало по времето на пророк Малахия.[180] Накрая те срещнали Йоан Кръстител - човек, който можел да ги заведе до Месията, който идвал да възстанови Ханаан на световно ниво.

Така, Йоан Кръстител, подобно на Моисеи, бил призован на основата на четиристотингодишния период за разделяне от Сатана. Моисеи се научил да обича братята си и традициите на своите предци, докато живял в двореца на фараона.  Подобно на него, Йоан Кръстител се научил да вярва, да се покорява на Небето и да се подготви за Месията, докато живял в пустинята и се хранел със скакалци и див мед. Неговият живот бил толкова праведен, че много хора, включително свещеници и левити, се чудели дали той не е Месията.[181] По такъв начин, Йоан Кръстител успешно изпълнил провидението свързано с числото четиресет за отделяне от Сатана и положил  Основа на вяра за първия световен курс за възстановяване на Ханаан.

3.1.2  Субстанциална основа

Тъй като, Йоан Кръстител бил в подобна на моисеевата позиция, той, подобно на Моисеи, бил в позиция на родител и дете едновременно. От позицията на родител той възстановил, чрез изплащане, Основата на вяра. От позиция на дете, той бил в позиция на Авел за условието на изплащане за премахване на грешната природа.[182] Йоан Кръстител проправил път за основа на световно ниво, сравнима с положената от Моисеи Основа на вяра за първия национален курс, след четиресетгодишния му престой в двореца на фараона.

По времето на Моисеи, желанието на Бог за първото провидение за начало било израелтяните да имат доверие на Моисеи, виждайки го да убива египетския надзирател. След това, израелтяните, трябвало да напуснат сатанинския свят - Египет и да  тръгнат за Ханаан. Но, по времето на Йоан Кръстител, еврейският народ не трябвало да напуска Римската империя и да тръгва към други земи. Те трябвало да останат в империята, да спечелят народа й и да я възвърнат към Божията страна. Бог започнал провидение за начало, насърчавайки евреите да вярват на Йоан, чрез чудеса, съпътстващи неговия живот.

Още от зачеването на Йоан, ангел пророкувал за бъдещи чудеса, свързани с детето. Когато баща му, Захария, не повярвал на тези пророчества, загубил говора си, докато не дошло време да обреже и кръсти детето. Чрез тези и други чудеса, израелтяните били убедени, че Йоан бил пророк, изпратен от Бог:

 “И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.” - Лука 1:65-66

Освен това, Йоан водел живот изпълнен с молитви и аскетизъм, живял в пустинята, хранейки се единствено със скакалци и див мед. Голяма част от обществото и дори свещениците го уважавали толкова, че мнозина мислели, че той може да  е Месията.[183]

Когато Моисеи завършил четиресетгодишния период на изплащане в двореца на фараона и убил египтянина, израелтяните трябвало да са дълбоко вдъхновени от любовта му към народа и да го последват с пълна вяра. Тогава, щяха да отидат направо в Ханаан, без да се налага да прекосяват Червено море или да се лутат в пустинята, и без да  имат нужда от каменните плочи, Ковчега на завета или Скинията. Подобно на тях, евреите от времето на Исус трябвало да вярват и следват Йоан Кръстител, когото Бог издигнал с чудеса и знамения, за да обедини вярата им. Така, щели да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа и да положат Субстанциална основа, устанвявайки, по този начин, Основа за Месията.

3.1.3 Неуспехът на Първия световен курс за възстановяване на Ханаан

Евреите стояли върху положената от Йоан Кръстител Основа на вяра и го следвали така, сякаш той бил Месията.[184] Така, те довели до край епохата на Стария завет и били готови да започнат нов курс за световно възстановяване на Ханаан. Но, както бе обяснено,[185] Йоан Кръстител се усъмнил в Исус, въпреки, че сам бил свидетелствал за Него. Йоан Кръстител  изпратил делегация да пита Исус: “Ти ли си оня, който има да дойде, или друг да очакваме?“[186] Йоан отрекъл да е Илия, въпреки че в действителност дошъл, за да изпълни тази мисия.[187] Това не само блокирало пътя на евреите към Исус, но дори ги водело да се изправят срещу Него. На практика, Йоан напуснал позицията на Авел, лишавайки евреите от централна личност, чрез която да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа. Това им отнело възможността да изградят Субстанциална основа и Основа за Месията. Така бил  осуетен Първият курс за световно възстановяване на Ханаан. Както било и при Моисеи, провидението се удължило във втори, а след това и в трети курс.

3.2. Втори световен курс за възстановяване на Ханаан

3.2.1 Основа на вяра

3.2.1.1 Исус в позиция на Йон Кръстител

По отношение на Исус, съвършения Адам, Йоан Кръстител бил в ролята на възстановения Адам. Той трябвало да изгради Основа за Месията, изпълнявайки докрай всички недовършени мисии на централните личности от миналото, които  полагали усилия за възстановяване на Основа на вяра и Субстанциална основа. Така, той трябвало да представя плодовете на провиденциалната история до Исус, и да води еврейския народ, който му се доверявал и го следвал, към Исус. Изобщо, той сам трябвало да се присъедини към Исус, с вяра и посветеност.

Въпреки, че Йоан Кръстител не знаел, но когато кръщавал Исус на река Йордан,[188] това било церемония, с която Йоан да предаде на Исус всичко, което постигнал в името на Божията Воля, в продължение на своя живот.

Въпреки това, тъй като Йоан Кръстител постепенно започнал да се съмнява в Исус и накрая, дори пречел на неговата работа, евреите, които изключително много уважавали Йоан, били принудени да се откажат от вярата си в Исус.[189] В резултат на това,  Основата на вяра, която Йоан положил за първия световен курс за възстановяване на Ханаан, била завладяна от Сатана. Исус трябвало да поеме мисията на Йоан и да възстанови, чрез изплащане, Основата на вяра за начало на втория световен курс за възстановяване на Ханаан. Когато Исус постил четиресет дни  в пустинята, това било за да отстрани Сатана за целите на възстановяване Основата на вяра. Но, затова трябвало да се снижи и да поеме позицията на Йоан Кръстител.

Исус дошъл, като единороден син на Бог и като Господ на славата, Той не бил предопределен да извърви път на страдание.[190] Йоан Кръстител бил роден с мисия „да направи прав пътя“ за Исус[191] и да премине през скърби и изпитания. Но, тъй като Йоан не изпълнил отговорността си, Исус трябвало да понесе страдания вместо него. Исус заповядал на Петър да не разкрива пред евреите, че Той е Месията[192], защото, въпреки че е Месия, той трябвало да поеме ролята на Йоан, за да започне нов етап в провидението.

3.2.1.2  Четиресетдневния пост и трите изкушения на Исус в пустинята

Нека да разгледаме косвените и преките причини, довели до четиресетдневния пост и трите изкушения на Исус. По време на националния курс за възстановяване на Ханаан, изправен пред канарата, Моисеи изгубил вяра и ударил два пъти. В резултат на това, символизиращата Исус канара[193] била осквернена от Сатана. Тази постъпка потвърдила възможността, векове по-късно, когато Исус тръгне по стъпките на моисеевия курс, Йоан Кръстител да изгуби вяра и Сатана да атакува Исус, въплъщението на канарата. Постъпката на Моисеи потвърдила и възможността Сатана да нахлуе в Основата на вяра, положена от Йоан Кръстител. Така, актът на Моисеи, удряйки два пъти канарата, бил косвена причина, поради която, ако Йоан изуби вяра, Исус ще трябва да премине през четиресетдневен пост и да се изправи пред три изкушения в пустинята, за да възстанови Основата на вяра.

Йоан Кръстител изгубил вяра[194] и Сатана завладял Основата на вяра, положена от Йоан. Това била пряката причина, поради която Исус предприел провидение свързано с числото четиресет за отделяне от Сатана, постейки четиресет дни и преодолявайки три изкушения. Правейки това от позицията на Йоан Кръстител, Исус възстановил, чрез изплащане, Основата на вяра.

Писано е, че след четиресет дни Сатана изкушавал Исус три пъти. Първо, показал му камъни и го изкушил да ги превърне в хлябове. После Го отнесъл на покрива на Храма и Го предизвикал да скочи от там. И накрая, завел Го на най-високата планина и му предложил всички царства на земята, ако му се поклони и му служи.[195]

Какво целял Сатана с тези три изкушения? В началото, Бог създал хората и им дал трите велики Благословии - съвършенство на характера, раждане на деца и господство над естествения свят,[196] чрез които те да постигнат целта на Сътворението. Подтиквайки човешките първопредци към грехопадение, Сатана лишил човечеството от трите велики Благословии и така попречил на изпълнението на целта на Сътворението. Исус дошъл на света, за да осъществи целта на Сътворението, като възстанови тези Благословии. Затова, Сатана Го изкушавал три пъти, опитвайки се да възпрепятства възстановяване на трите Благословии и постигането на целта на Сътворението.

Тогава, как Исус се противопоставил и преодолял трите изкушения? Нека първо видим, как Сатана се оказал в позиция да изкушава Исус. Сатана за първи път заел такава доминираща позиция по време на националния курс за възстановяване на Ханаан, когато предявил право на притежание върху канарата и каменните плочи, които символизирали Исус и Неговата бъдеща невеста. Това било възможно, защото Моисеи счупил плочите и ударил два пъти канарата, поради гнева си към неверието на народа. По време на световния курс, когато Йоан Кръстител се провалил в отговорността си, еврейския народ останал без вяра и покорство, точно както били израелтяните в дните на Моисеи. Затова, както вече Бог предвещал по време на курса на Моисеи, Сатана се издигнал в силна позиция от която да изкушава Исус.

След като Исус завършил четиресетдневния пост в пустинята, Сатана му се явил, за да го изкушава, казвайки: “Ако си Божи Син, заповядай на тия камъни да станат хлябове.”[197] Сатана владеел камъните. Той завладял даващата вода канара и каменните плочи на основа на условията, първо, заради грешките на Моисеи, и заради неверието на Йоан Кръстител. В пустинята Моисеи изпълнил провидението свързано с числото четиресет, за отделяне от Сатана. За да пречисти и възстанови камъка, Исус постел в пустинята в продължение на четиресет дни. Сатана ясно съзнавал, че Исус е отишъл в пустинята с такава цел и подлагайки Го на първото изкушение, възнамерявал да запази камъка в своя власт. Исус бил гладен в пустинята, точно както и израелтяните по времето на Моисеи. Когато те не могли да преодолеят глада си и загубили вяра, това позволило на Сатана да завладее камъка. Подобно на това, ако Исус загубел вяра и задоволял глада си, превръщайки камъни в хляб, Сатана щял да притежава власт над камъка завинаги.

Отговорът на Исус при това изкушение бил: “Не само с хляб ще живее човек, но със всяко слово, което излиза от Божиите уста.”[198] Изначално, хората били създадени да живеят от два вида храна. Тялото живее от храна, получена от физическия свят, докато духът живее, получавайки Божията любов и истина. Но, откакто грешните хора не можели да получават Словото пряко от Бог, духовете им живеят, чрез думите на Исус, който дошъл като въплъщение на Божието Слово.[199] Исус казал: “аз съм хлябът на живота... ако не ядете плътта на Човешкия син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.”[200] Той имал предвид, че животът на човек не е цялостен и съвършен, ако храни само тялото си. Животът не е пълен, докато не бъде свързан с Исус, Който дошъл, за да даде храна за духа.

Всъщност, камъкът в ръцете на Сатана, символ на канарата и каменните плочи, които Моисеи изгубил, символизира и същността на Исус[201], подложен на това изкушение. В отговор, Исус казал, че макар да е гладен, е загрижен не толкова за хляб за живот на тялото си, отколкото да бъде въплъщение на Божието Слово, което да храни всеки дух с живот. С такова сърце, Исус бил решен да възтържествува над Сатана. Също така, това изпитание било такова, за да затвърди позицията Му на Месия, човек, постигнал съвършенство на характера. Исус победил Сатана, защото говорел и действал в пълно съотвествие с Принципа. С победата над изкушението, Той изпълнил условие за възстановяване на индивидуалната природа до съвършенство и така, установил основа за възстановяване на първата Божия Благословия.

След това, Сатана отвел Исус на върха на Храма и го предизвикал, казвайки: “Ако си Божий Син, хвърли се долу.”[202] Исус наричал себе си “храм”[203] и е писано също, че християните са храмове на Бог,[204] и части от тялото Христово.[205] Оттук разбираме, че Исус е главният храм, а вярващите са малките храмове. Исус дошъл като Господ на Храма. Дори Сатана трябва да признае Неговата позиция; затова той го поставил на покрива на Храма. Когато Сатана подтиквал Исус да скочи, той искал да узурпира позицията Му на Господ на Храма, изкушавайки Го да изпадне от позицията Си на Месия до състояние на грешен човек.

В този момент Исус отговорил: “Да не изпитваш Господа, своя Бог.”[206] Първоначално, ангелите били създадени, за да бъдат управлявани от хората,  осъществили дадената им от Бог природа. Така че дори и грешни ангели трябва, по право, да се подчиняват на Исус, техния Господ. Следователно, постъпката на един ангел, който се опитва да отнеме от Исус позицията на Господ на Храма, е непринципна. Отговорът на Исус бил, че Сатана не трябва да изпитва Бог, изкушавайки Исус, Неговото въплъщение, изпълняващ провидението в пълно съгласие с Принципа. Освен това, вземайки надмощие в първото изкушение и възстановявайки характера си, като въплъщение на Храма, Исус защитил позицията си на Господ на Храма. Затова, Сатана нямал повече условия да изкушава Исус и трябвало да отстъпи. Преодолявайки това второ изкушение, Исус, главният храм, младоженецът и Истинският родител на човечеството, отворил възможност за всички вярващи да бъдат възстановени до позиция на малки храмове, невести и истински деца. Така Исус изградил основа за възстановяване на втората Божия Благословия.

Накрая, Сатана завел Исус на висока планина и му показал всички неща под небето и тяхната слава, казвайки му: “Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.”[207] Поради греха на Адам, хората загубили право да бъдат господари на Творението. Те изпаднали под господство на Сатана, който узурпирал позицията на Адам, като властелин на Творението. Идвайки в качеството Си на достигнал съвършенство Адам, Исус бил господар на Творението, както е писано: “Защото Бог е покорил всичко под нозете му.”[208] Тъй като, Сатана знае това, защото разбира Принципа, завел Исус на върха на планината, като признание, че е господар на Творението. След това Сатана го изкушил, надявайки се, че Исус, вторият Адам, може също да му се покори, както сторил Адам.

Исус отговорил: “Махни се, Сатано, защото е писано: На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш.”[209] Ангелите били създадени, като служебни духове[210], за да почитат и служат на Бог, техния Създател. Чрез отговора си, Исус показал, че според Принципа, дори грешен ангел, като Сатана, трябва да се поклони пред Бог; по същата причина, той трябва да почита и да следва Исус, който дошъл, като физическо тяло на Създателя. Освен това, преодолявайки двете предишни изкушения, Исус вече положил основа, за възстановяване на първата и втората Божии благословии. На тази основа, той би могъл естествено да възстанови и третата Божия Благословия и да владее над Творението. Исус казал: “Махни се, Сатано!”, защото Сатана нямал вече основа, на която да съперничи с Исус за господство над естествения свят . Устоявайки на третото изкушение, Исус поставил условие, за възстановяване господството над естествения свят - третата Божия Благословия.

3.2.1.3. Резултати от чтиресетдневния пост и трите изкушения

  Според Принципите на Сътворението, Божията цел за Сътворението ще бъде осъществена единствено, когато хората преминат през трите степени: произход, деление, единство, и установят четирипозиционна основа. Но, Сатана блокирал осъществяването на този идеал, когато човешките първопредци били още в процес на изграждане на четирипозиционната основа. Затова, в хода на Провидението за възстановяване и неговото удължаване на три етапи, Бог се опитал да възстанови, чрез изплащане, всичко, което било загубено, като работел за изпълнение на провидение свързано с числото четиресет, символ на отделянето от Сатана. Исус преодолял трите изкушения и преминал през четиресетдневен пост, като провидение свързано с числото четиресет, за отделяне от Сатана. С това, Той възстановил, наведнъж, всички по-долу изброени условия, които Бог искал да изпълни във всички провидения свързани с числото четиресет, за отделяне от Сатана.

Първо, в позиция на Йоан Кръстител, Исус възстановил, чрез изплащане, Основата на вяра за втория световен курс за възстановяване на Ханаан. Така, той възстановил и всички жертви, принасяни на Бог в хода на провидението за полагане Основа на вяра. В това число: жертвите от Каин и Авел, Ноевият ковчег, жертвата от Авраам, Скинията от Моисеи и Храмът от цар Соломон. Освен това, Исус наведнъж  възстановил, чрез изплащане, всички провидения, свързани с числото четиресет, за отделяне от Сатана, загубени, въпреки усилията на централните фигури за полагане Основа на вяра, през четирите хиляди години от Адам до Исус. В това число: четиресретдневното осъждане, чрез потопа, по времето на Ной, трите четиресетгодишни периоди в живота на Моисеи и двата му четиресетдневни пости, четиресетдневната съгледваческа мисия, четиресеттете години странстване из пустинята, четириститинте години от Ной до Авраам, четиристотинте години робство в Египет, и всички останали периоди, свързани с числото четиресет, изгубени след напускането на Египет.

Второ, издигайки се от позиция на Йоан Кръстител до позиция на Месия, Исус проправил път за изпълнение на трите велики Божиии благословии и за възстановяване на четирипозиционната основа. След като успешно принесъл своята жертва, Исус представлявал въплъщение на каменните плочи, Ковчега на завета, Скинията, Канарата и Храма.

3.2.2 Субстанциална основа

Исус дошъл, като Истински родител на човечеството,  възстановил, чрез изплащане, провидението, свързано с числото четиресет, за отделяне от Сатана, от позиция на Йоан Кръстител. Затова, след като възстановил Основата на вяра (и се издигнал до позиция на Месия и Истински родител), той застанал в позиция на родител. В същото време, осигурявайки позицията на Авел в изпълнение на условие на изплащане за премахване на грешната природа, той бил в позиция на дете (все още в ролята на Йоан Кръстител по отношение на това условие). Благодарение на своя четиресетдневен пост, Исус заел позиция на световно ниво, подобна на моисеевата, след полагане Основата на вяра за втория национален курс за възстановяване на Ханаан, по време на четоресетгодишното си заточение в пустинята Мидиам.

Бог започнал изпълнение на провидение за начало на втория национален курс за възстановяване на Ханаан, давайки трите знамения и десетте бедствия. Бог започнал провидение за начало в третия национален курс за възстановяване на Ханаан, повелявайки хората да се грижат и да почитат трите израза на Божествена милост - каменните плочи, Ковчега на завета и Скинията, и да се подчиняват на Десетте заповеди. Те били дадени в резултат на положената Основа за Скинията, за да възстановят трите знамения и десетте бедствия, изгубени, поради неверието на израелтяните. Исус бил въплъщение на трите израза на Божествената милост и на Десетте заповеди. Затова, Бог започнал провидение за начало на втори световен курс за възстановяване на Ханаан, с център Словото на Исус и чудесата, които извършвал. Ако евреите (Каин) бяха повярвали и следвали Исус, Който бил в позицията на Йоан Кръстител (Авел), щяха да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа и да възстановят Субстанциалната основа. Така, Основа за Месията щеше да бъде положена. На такава основа, Исус щеше да се издигне от позицията на Йоан Кръстител до позиция на Месия. Тогава, присаждайки към Себе си всички хора,[211] човечеството щеше да бъде преродено, пречистено от първородния грях и в сърдечно единство с Бог. Хората щяха да възстановят своята изначална, дадена им от Бог, природа и щяха да изградят Небесното царство на земята по времето на Исус.

3.2.3 Провал на втория световен курс за въстановяване на Ханаан

Когато първият световен курс за възстановяване на Ханаан завършил с неуспех, поради неверието на Йоан Кръстител, Исус поел неговата мисия и изстрадал четиресет тежки дни в пустинята. Така, Исус възстановил, чрез изплащане, Основата на вяра за втория световен курс за възстановяване на Ханаан. Писано е, че Сатана, след като загубил в трите изкушения, се оттеглил от Исус “за известно време”.[212] Това показва, че Сатана не се отказал и можел отново да се изправи срещу Исус. Всъщност, Сатана действително се изправил срещу Исус, чрез еврейските лидери, свещеници и книжници. По-специално, Сатана атакувал Исус, чрез Юда Искариотски, който го предал.

Поради неверието на такива хора, Исус неможал да положи, нито Субстанциална основа, нито Основа за Месията за втория световен курс за възстановяване на Ханаан. Затова, вторият курс завършил с трагичен неуспех.

3.3 Трети световен курс за възстановяване на Ханаан

3.3.1 Духовен курс за възстановяване на Ханаан воден от Исус

Разглеждайки третия световен курс за възстановяване на Ханаан, трябва първо да изясним по какво той се различава от третия национален курс за възстановяване на Ханаан. Както вече обяснихме, обединителен център за вярата на израелтяните в третия национален курс била Скинията, символ на Месията. Дори когато израелтяните загубили вяра, Скинията останала незасегната, поради здравата Основа на вяра за Скинията, която Моисеи поставил по време на четиресетдневния си пост. Когато и Моисеи изпаднал в неверие, Скинията останала непокътната, запазена благодарение умелото водачество на Исус Навиев и на Основата за Скинията, която той положил по време на четиресетдневната съгледваческа мисия.

В третия световен курс за възстановяване на Ханаан, обединителен център на вярата за евреите бил самият Исус, който дошъл, като въплъщение на Скинията. Когато даже и Неговите последователи изгубили вяра, Той трябвало да извърви пътя на смъртта и да бъде разпънат, както предрекъл: “И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият син.”[213] В резултат на това, евреите загубили духовният и физическият обединителен център на тяхната вяра. Вече нямали основа за начало на трети световен курс за възстановяване на Ханаан, като субстанциален курс. За разлика от тях, християните, като Втори Израел, трябвало да започнат духовен курс, издигайки възкръсналия Исус като обединител на своята вяра. Предвиждайки това, Исус казал: “Разрушете тоя храм и за три дни ще го въздигна.”[214]

Тогава, точно както Исус Навиев наследил мисията на Моисеи и завършил третия национален курс, Христос на Второто пришествие ще наследи мисията на Исус. Той ще завърши както духовно, така физически, третия световен курс за възстановяване на Ханаан. Следователно, завърналият се Христос трябва да се появи в плът, както Исус, иначе няма да  може да наследи мисията Му, а още по-малко да изпълни целта на провидението за възстановяване.

3.3.1.1 Духовна Основа на вяра

Когато вторият световен курс за възстановяване на Ханаан завършил с провал, поради отхвърлянето на Исус от еврейският народ, Основата на вяра, поставена от Него в четиресетдневния Му пост (от позиция на Йоан Кръстител), попаднала в ръцете на Сатана. След като, Исус отдал тялото си на кръста, Той възстановил духовно мисията на Йоан Кръстител. За период от четиресет дни, от възкресението до възнесението, Исус победил Сатана и се освободил от неговите вериги. Така, Исус възстановил Основата на вяра за духовния курс в третия световен курс за възстановяване на Ханаан. В това се състои скритата причина на този четиресетдневен период. По какъв начин Исус положил духовна Основа на вяра?

Бог водел Своя възлюбен избран народ до появата на Исус, като Месия. Но, от момента в който народа се отвърнал от Неговия единороден син, Бог, скърбейки, бил принуден да обърне гръб на евреите и да допусне Сатана да ги завладее. Божията цел, изпращайки Месията, била спасение на еврейския народ и цялото човечество. Бог бил пълен с решителност да спаси всички хора, дори ако за това се наложи да отдаде Исус в ръцете на Сатана. Сатана, от друга страна бил съсредоточен да убие един единствен човек – Исус Христос, дори ако за това трябва да върне обратно на Бог цялото човечество, включително и еврейският народ. Сатана знаел, че главната цел на Божието провидение за възстановяване, в продължение на четири хиляди години, била да изпрати Месията. Сатана смятал, че убивайки Месията, ще унищожи цялото Божие провидение. Накрая, Бог трябвало да отдаде Исус в ръцете на Сатана в замяна на възможността да спаси човечеството, включително и еврейският народ, който се отрекъл от Исус и се оказал на страната на Сатана.

Сатана се възползвал от цялата си мощ, за да разпъне Исус и да достигне целта, към която се стремял в продължение на четири хиляди години. От друга страна, Бог, отдавайки Исус в ръцете на Сатана, създал условие за спасение на грешното човечество. Как Бог постигнал това? Тъй като, Сатана вече употребил всичките си сили, за да убие Исус, съгласно Принципите на възстановяване чрез изкупление, Бог получил право да се възползва от Своето могъщество. Докато Сатана  използвал  силата си, за да убие, Бог отдал силите си, за да върне към живот. Като компенсация на това, че Сатана приложил максимум усилия, за да убие Исус, Бог се възползвал от Своето максимално могъщество, за да Го възкреси. Така, Бог отворил възможност за цялото човечество за присаждане към възкръсналия Исус, и, на тази основа, за новорождение и спасение.

От Библейските текстове става ясно, че възкръсналия Исус вече не бил такъв, какъвто Го познавали Неговите ученици отпреди разпятието. Възкръсналият Исус вече не бил човек, когото да видиш с физическо зрение, тъй като вече живеел извън времето и простраството. Той се появил пред учениците си в заключена стая.[215] Придружавал дълго време двама от учениците си, по пътя за Еммаус. Но те не Го познали, докато той не им се разкрил и внезапно изчезнал.[216] Преминавайки през четиресетдневен период след възкресението, за отделяне от Сатана, Исус положил Основа на вяра за духовния си курс. Така, Той отворил път за избавление на човечеството от техните грехове.

3.3.1.2. Духовна субстанциална основа

Появявайки се пред хората възкръснал, Исус осъществил провидението за отделяне от Сатана, основано на числото четиресет, като се намирал в духовна позиция на Йоан Кръстител. Така, положил Основа на вяра за духовния си курс в позиция на духовен Истински Родител. В същото време, от позиция на дете, установил позиция на Авел за изпълнение на изкупително условие за избавяне от грешната природа. Тази духовна Основа на вяра, положена от Исус в третия световен курс за възстановяване на Ханаан, е сравнима с Основата на вяра, която Моисеи създал при третия национален курс, чрез четиресетгодишния период пустинята.

Бог провел провидение за начало в дните на Моисеи, казвайки му да установи Основа за за Скинията. А възкръсналият Исус бил духовно въплъщение на каменните плочи, Ковчега на завета и Скинията. Той събрал разпръснатите по цяла Галилея Свои ученици и провел с тях провидение за начало, давайки им сила да творят знамения и чудеса.[217]

Възкзръсналият Исус заемал духовна позиция на Йоан Кръсител и позиция на Авел, а вярващите в Него, били в позиция на Каин. Вярвайки в Исус и следвайки Го безпрекословно, те изпълнили изкупително условие за премахване на грешната природа и възстановили духовна Субстанциална основа.

3.3.1.3. Духовна Основа за Месията

След разпятието на Исус, Неговите единайсет ученици загубили дух и се разпръснали. Но Исус възкръснал и ги събрал, започвайки нов етап в провидението: възстановяване на духовен Ханаан. Учениците избрали Матия на мястото на Юда Искариотски и апостолите отново станали дванайсет. Вярвайки в Исус и следвайки Го дори с цената на живота си, те положили духовна Субстанциална основа и духовна Основа за Месията. Благодарение на това, Исус духовно се издигнал от позицията на духовен Йоан Кръстител до позиция на духовен Месия и призовал Светия дух. Така, Исус и Светият дух станали духовни Истински Родители и започнали да дават новорождение. След пришествието на Светия дух на Петдесятница,[218] възкръсналият Исус, като духовен Истински баща и Светият дух, като духовна Истинска майка, с обединени усилия дарявали вярващите с духовно новорождение, духовно присаждайки ги към себе си. Така започнало провидението за духовно спасение,[219] създаващо духовна сфера, където Сатана не може да обвинява.

Въпреки, че можем, чрез вярата си, духовно да се обединим с Исус, нашите тела са изложени на атаки от Сатана, както било с тялото на Исус. Затова, нашето физическо спасение остава незавършено. Нашата вяра във възкръсналия Исус ни позволява да влезем заедно с Него в духовна сфера, неподвластна на сатанинско нахлуване. Там сме свободни от условия, позволяващи на Сатана да ни обвинява и сме спасени духовно.

3.3.1.4 Духовно възстановяване на Ханаан

Вярвайки и служейки на възкръсналия Исус, като духовен Месия, стоящ на духовна Основа за Месията, християните могат да възстановят Ханаан духовно и да влязат в неговата благословена сфера. От друга страна, физическите тела на християните се намират в същото положение, както и тялото на Исус, завладяно от  Сатана, чрез разпятието. Християните все още носят първородния грях,[220] и подобно на хората, живели до пришествието на Исус, се нуждаят от очистване на сатанинското влияние. Затова, християните трябва да вървят по пътя за отделяне от Сатана и да се подготвят за Второто пришествие на Христос.[221]

Възкръсналият Исус е духовно въплъщение на Храма. Той осъществил на световно ниво идеала за Скинията, осъществен от Моисеи  в националния курс за възстановяване на Ханаан. Светая светих и Светилището, символизиращи духът и плътта на Исус, са духовни реалности, осъществени, чрез Исус и Светия дух. Идеалът на умилостивилището бил осъществен, чрез спасението давано от Исус и Светия дух, позволявайки на Бог да се изяви в делата им и, чрез тях, да дава Своето Слово. На умилостивилището, където Божието слово звучало, херувимите, преграждащи пътя на хората след грехопадението, отстъпили, откривайки пътя към Ковчега на завета, където човечеството да приеме Исус, Дървото на живота. Там можем да черпим от Божията манна, и да бъдем свидетели на Божието величие.[222]

В курса на Моисеи видяхме, че удължаването на Божието провидение не било предопределено, а е предизвикано от неверието на хората. Подобно на това, разпятието на Исус и нуждата от Неговото завръщане не били изначално предопределени от Бог.

3.3.2 Курс за субстанциално възстановяване на Ханаан воден от Христос на Второто пришествие

Вече обяснихме, защо третият световен курс за възстановяване на Ханаан е духовен, а не субстанциален, както третият национален курс за възстановяване на Ханаан. Това духовно провидение започнало, когато Исус, опирайки се на духовната Основа за Месията, заемал позиция на духовен Месия, а неговите ученици вярвали в Него и Го следвали. Това провидение обхванало курс от две хиляди години от историята, разширявайки се до световно ниво.

Докато Моисеи могъл да влезе в Ханаан само духовно, Исус Навиев извървял субстанциално националния курс и извоювал обещаната земя. По подобен начин, Исус възстановявал Ханаан, като световно духовно царство, а Христос на Второто пришествие трябва да завърши субстанциално третия световен курс и да изгради същинското Небесно царство на земята. Христос на Второто пришествие трябва да осъществи, на земята, Божият идеал, незавършен при Първото пришествие. Затова, той трябва да се роди на земята в плът.[223]

Тъй като, Христос на Второто пришествие трябва да възстанови, чрез изкупление, курса на Провидението за възстановяване, недовършен при пришествието на Исус, той трябва да премине през подобен път. Исус се сблъскал с неверието на еврейския народ и бил принуден да премине през огромни страдания. Затова, ако християните, Вторият Израел, отхвърлят Христос на Второто пришествие, той ще върви по път на страдания, подобни на исусовите, ще трябва да повтори мъченическия курс на Исус и да  го възстанови, чрез изкупление, но, този път, в продължение на своя земен живот. По тази причина, Исус казал: “Но преди това Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение”[224]

При Първото пришествие, Исус, в края на краищата, бил принуден да напусне Първия Израел, който бил призван за Него, и да издигне християните, като Втори Израел, за начало на ново духовно провидение. Подобно на това, при Второто пришествие на Христос, ако християните Го отхвърлят и изпаднат в неверие, Той ще бъде принуден да ги изостави, издигайки Трети Израел, и действайки чрез него, за да завърши провидението за възстановяване. Ако по време на Второто пришествие, духовни водачи с мисии, подобни на мисията на Йоан Кръстител, не изпълнят своята отговорност, Христос ще бъде принуден да се снижи до позиция на Йоан Кръстител, за да създаде Основа на вяра за субстанциален курс в третия световен курс за възстановяване на Ханаан. В такъв случай, Той ще трябва да премине през страдания. Все пак, колкото и тежък да бъде пътя на Христос на Второто пришествие, той няма да умре преди да осъществи целта на провидението за възстановяване. Защото Божието провидение, насочено към издигане на Истински Родители на човечеството[225] и, чрез тях, изпълнение целта на Сътворението, ще бъде успешно при третия опит. Това провидение, започнало с Адам и продължило чрез Исус, несъмнено ще донесе своите плодове при Второто пришествие. Още повече,  както ще видим по-нататък,[226] Божието духовно провидение за възстановяване, водено от Исус две хиляди години, е подготвило демократична, социална и правова среда, която да защитава Христос на Второто пришествие. Исус бил убит, като еретик, противник на Юдеизма и бунтовник срещу Римската империя. При Второто пришествие на Христос, ако Той трябва да премине през гонения и обвинения в ерес, в демократично общество, където той ще се яви, такива обвинения немогат да бъдат причина за осъждане на смърт.

Затова, независимо колко тежки ще бъдат страданията Му, Христос на Второто пришествие ще бъде в състояние да създаде субстанциална Основа на вяра. На тази основа, Той ще сплоти около себе си последователи със силна отдаденост. Той ще ги води да изпълнят изкупително условие за избавяне от грешната природа и ще създадат Субстанциална основа. Основата за Месията при третия световен курс за субстанциално възстановяване на Ханаан ще бъде положена успешно.

Когато Моисеи бил централна личност в третия национален курс за възстановяване на Ханаан, Бог осъществил провидение за начало с център Канарата. Когато Исус Навиев заел позиция на централна личност, Бог провел провидение за начало с център водата от Канарата, която е по-вътрешен аспект отколкото самата Канара. По подобен начин, при пришествието на Исус, Бог е открил провидение за начало, чрез чудеса и знамения. Във времето на Христос на Второто пришествие, Бог ще осъществи провидение за начало с център Словото, което е по-вътрешен аспект на чудесата и знаменията. Както бе обяснено по-рано,[227] поради грехопадението, хората не могат да осъществят целта на Словото, макар че са създадени, чрез Него.[228] За да постигне тази цел, Бог провеждал провидение за възстановяване, създавайки външни условия за послушание към Словото. Накрая, в последния етап от провиденциалната история, Бог отново ще изпрати Христос, въплъщението на Словото[229] и ще завърши Провидението за спасение, основано на Словото.

Най-дълбоко обяснение на Божията цел за Сътворението се съдържа в отношенията на Сърцето. Като наш невидим вътрешен Родител, Бог създал хората, като Свои субстанциални деца. Адам и Ева са създадени по Божи образ, като Негови субстанциални обект-партньори, отразяващи Неговите двойни характеристики. Като Божии първи субстанциални обект-партньори, те били предопределени за Родители на човечеството: Да станат съпруг и съпруга, да родят и възпитат деца, и да създадат семейство, въплъщение на Сърцата на родителите, Сърцата на съпрузите, Сърцата на братята и сестрите, и Сърцата на децата. Това семейство би станало израз на истинската родителска любов, истинската съпружеска любов и истинската детска любов. Това би била четирипозиционна основа, изпълнила целта на трите обекта.[230]

По такъв начин, Бог възнамерявал да създаде Небесно царство на земята, чрез Своите деца, родени от Неговата небесна кръвна линия.

Главното последствие от грехпопадението било, че прародителите на човечеството влезли в отношения на кръвно родство с Архангтела; така, цялото човечество било свързано с кръвната линия на Сатана.[231] Всеки човек бил роден като дете на Дявола.[232] Прародителите на човечеството изпаднали до позиция, в която повече нямали никаква връзка с кръвната линия на Бог.

В съответствие с това, крайната цел на Божието провидение за възстановяване е  да преобрази грешните хора, които нямат връзка с Божията кръвна линия, в деца, преки потомци на Бог. Нека намерим потвърждения в Библията за тази скрита в Божието провидение цел.

Членовете на семейството на Адам, извършили грехопадение и първото убийство, и били лишени от всякакви взаимоотношения с Бог. По времето на Ной, преките взаимоотношения с Бог не били възстановени, поради грешката на втория му син, Хам. Но, благодарение на голямата преданост на Ной, неговото семейство можело да встъпва в непреки отношения с Бог, от позиция на “слуги на слугите”[233] Такова било нивото на взаимоотношенията на хората с Бог, в епохата преди Стария завет.

Авраам, бащата на вярата, заедно със своето семейство, изградил Основа за Месията на семейно ниво. Те и техните потомци, Божия избран народ, били издигнати до позиция на Божии слуги.[234] Такова било нивото на взаимоотношенията на хората с Бог, в епохата на Стария завет.

Във времето на Исус, Неговите ученици, стоящи на Основата на вяра, положена от Исус в позиция на Йон Кръстител, били издигнати от ниво на слуги до положение на осиновени деца на Бог. За да се издигнат по-нагоре и да станат деца на Бог и Негови преки потомци, те първо трябва да положат Субстанциална основа и Основа за Месията, служейки и следвайки Исус с абсолютна вяра и послушание. След като, на тази основа, Исус заеме позиция на Месия, Неговите последователи ще могат да се :присадят към Него, духовно и физически и да достигнат до пълно единство с Него.

Исус бил единствения безгрешен син на Бог, роден като Негов пряк наследник. Той бил „истинското маслиново дърво“, който дошъл да „присади“ към Себе Си всички грешни хора, „дивите маслинови дървета“. [235] Така обединявайки ги около себе Си в единно цяло, Исус трябвало да ги пречисти от първородния грях и да ги възстанови, като деца на Бог, родени в Неговата кръвна линия. Това е делото на новорождението, което Исус и Неговата годеница, трябвало да донесат на хората.[236]

За съжаление, дори учениците на Исус изгубили вяра, а самият Той умрял на кръста, оставайки в позиция на Йоан Кръстител, без да пристъпи към задълженията си на Месия. След възкресението, Исус започнал Своя духовен курс. Той  положил духовна Основа на вяра през четиредесетте дни след възкресението до възнесението – период за отделяне от Сатана, в позиция на духовен Йоан Кръстител. Неговите ученици се разкаяли и се върнали, за да Му служат с вяра. Така, Исус и последователите Му създали духовна Субстанциална основа и духовна Основа за Месията. Имайки тази основа, Исус встъпил в позиция на духовен Месия и “присаждал” към себе си преданите Си последователи, но само духовно. Благодарение на това, тези предани християни се издигнали до позиция на духовни деца на Бог. Такова е качеството на взаимоотношенията между Бог и хората, от времето на Исус до наши дни.

В провидението за духовно възстановяване, първо се възстановява духовния свят, точно както в реда на Сътворението, Бог създал първо духовния свят. Човечеството било издигнато до положение на Божии обект-партньори, но само духовно. Колкото и предани да са християните, те все още не се отличават от вярващите от епохата на Стария завет, защото остават свързани с кръвната линия на Сатана, тъй като първородният грях се предава по наследство, чрез плътта и още не е премахнат.[237] Затова християните, не са кръвни потомци на Бог, а в най-добрия случай, Негови доведени деца.Това обяснява казаното от свети Павел: “.... ние самите, имайки Духа в зачатък, стенем в себе си, очаквайки своето осиновяване, изкупление на нашите тела.”[238]

Христос ще се завърне и ще възстанови всички хора, като деца на Бог. Той ще се завърне в плът, роден на земята така, както и при Своето Първо пришествие. Той ще възстанови, чрез изкупление курсът на Своето Първо пришествие, изминавайки го отново. Както вече бе обяснено, завръщащият се Христос ще открие провидение за начало, основано на Словото и ще осъществи Основа за Месията, духовно и физически. На тази основа, Той ще ”присади” към себе си цялото човечество, пречиствайки ги от първородния грях и възстановявайки ги, като деца на Бог, родени в Неговата потомствена линия.

При Първото пришествие, Исус положил Основа за Месията на семейно ниво, избирайки дванайсет апостоли, и избрал трима от тях за Негови главни ученици. Така, искал да възстанови, чрез изплащане, позицията на Яков, който бил централна фигура в семейната Основа за Месията. Възпитавайки седемдесет последователи, Исус разширил своята основа до родово ниво. По същия начин, Христос на Второто пришествие ще започне със полагане на семейна Основа за Месията, духовно и физически. След това Той ще разшири нейния мащаб до родово, обществено, национално, световно и космическо ниво. Обезпечавайки такава основа, Той ще изгради Небесното царство.

Божията цел, издигайки народа на първия Израел, била да подготви основа за Исус, благодарение на която да изгради Небесното царство. Когато народът се обърнал срещу Него, Бог издигнал християните, като Втори Израел. По подобен начин, Боожията цел, издигайки християнството, била да подготви Основа за Христос на Второто пришествие, за да достигне до идела за изграждане на Небесното царство. Ако християните също се обърнат против Господа, Бог няма да има друг избор, освен да ги напусне и да издигне Трети Израел. Затова, може християните в Последните дни да получават големи благословии, но в действителност, както при еврейски народ по времето на Исус, да изпаднат в големи беди.

3.4 Изводи от курса Исус

Първо, курсът на Исус ни показва Божието предопределение по отношение изпълнението на Неговата Воля. Бог абсолютно предопределя изпълнението на Своята Воля и след това действа уверено, докато я осъществи. Когато Йоан Кръстител се провалил в мисията си, Исус бил готов да изпълни Божията воля на всяка цена, дори поемайки на плещите си мисията на Йоан. Когато неверието на еврейския народ  попречило на опитите Му да изгради Небесното царство, Исус останал решителен да изпълни Волята на Бог, обещавайки да дойде отново.

Също така, курсът на Исус показва, че Божието предопределение, отнасящо се до начинът по който Божията Воля ще бъде осъществена, чрез даден човек или нация, е относително, а не абсолютно. С други думи, въпреки, че Бог да избира определена личност или нация да осъществи целта на провидението за възстановяване, ако личността или нацията се провали да изпълни своята отговорност, Бог със сигурност ще избере друг човек или нация, който ще продължи тяхната мисия. Например, Исус избрал Йоан Кръстител за Свой главен ученик, но, когато той не се справил с отговорността си, Исус поставил Петър на негово място. Исус избрал Юда Искариотски за един от своите дванадесет ученици, но когато Юда се провалил, неговото място било заето от Матия.[239] Подобно на това, Бог избрал еврейския народ да осъществи целта на провидението за възстановяване, но когато те се провалили, тази мисия била поверена на езичници.[240] Тези примери показват, че когато Бог избере личност или нация да осъществи Неговата Воля, Той никога не предопределя абсолютно, дали тази личност или нация действително ще изпълнят Волята Му.

Също така, курсът на Исус показва, че Бог не се намесва в човешките усилия, свързани с изпълнение на човешката отговорност, но се отнася към определен човек според резултатите от неговите действия. Бог навярно знаел, че Йоан Кръстител и Юда Искариотски постепенно губят вяра. Той със сигурност имал власт да предотврати техните грешни постъпки. Въпреки това, Бог въобще не се намесил в тяхната вяра, а се отнесъл към тях според резултатите от техните действия.

И накрая, курсът на Исус показва, че колкото по-голяма мисия е възложена на даден човек, на толкова по-големи изпитания ще бъде подложен той. Исус дошъл, като Вторият Адам. За да изпълни Своята мисия, Той трябвало да възстанови, чрез изкупление, позицията на Адам от преди грехопадението. Откакто Адам изгубил вяра и напуснал Бог, Исус трябвало да поправи този грях, подлагайки се на изпитание, при което да бъде изоставен от Бог, съхранявайки вярата Си. Затова, Исус бил изкушаван от Сатана в пустинята и бил изоставен от Бог на кръста.[241]

          

---

[1] Амос 3:7

[2] Деяния 3:22

[3] Йоан 5:19

[4] Бит. 32:25-28

[5] Изход 4:24

[6] Мат. 4:1-11

[7] Бит. 24:34

[8] Изход 16:13

[9] Йоан 6:49-53

[10] ВЖ. Моисеи и Исус 3.2.1

[11] Бит. 50:3

[12] Юда 9

[13] Мат. 27:62 - 28:15

[14] Вж. Периоди 3.4

[15] Бит. 31:22

[16] Изход 5:3

[17] Исус Нав. 3:2

[18] Лука 18:33

[19] Бит. 35:22

[20] Изход 24:4

[21] Мат. 10:1

[22] Бит. 46:27

[23] Изход 24:1

[24] Лука 10:1

[25] Вж. Моисеи и Исус2.2.2.2

[26] Бит. 32:10

[27] Изход 14:16

[28] Откр. 2:27; 12:5

[29] Бит. 27:5-17,42-45

[30] Изход 2:2

[31] Мат. 2:13

[32] Бит. 31-33

[33] Изход 3:8

[34] Мат. 2:14-15

[35] Бит. 35:4

[36] Изх.32:20

[37] Вж. Есхатология 3.2.2

[38] Изход 4:16

[39] Изход 7:1

[40] Йоан 1:3

[41] Бит. 37:5-11

[42] Второзаконие 34:6

[43] Второзаконие 18:18-19

[44] Йоан 5:19

[45] Буквално, това означава „четирестдневна основа за отделяне от Сатана“. За яснота, казваме „Провидение свързано с числото четирест за отделяне от Сатана“, поради следните причини: Първо, „четирест дни“ се отнасят до потопът при Ной, който първи поставя такова условие (Вж. Основи 2.1.2) и не се отнася до продължителността за изпълнение, което може да отнеме четиресет или, дори, четиристотин години. Второ, въпреки, че като резултат е поставена основа, в текста се използва този израз, за обяснение на провидението в определен период от време. (Бел. Ред.)

[46] Вж. Периоди 2.4

[47] Деяния 7:23

[48] Евреи 11:25

[49] Изход 2:11-12

[50] Изход 3:7

[51] Изход 13:17

[52] Деяния 7:30

[53] Изход 4:1

[54] Изход 12:41

[55] Изход 2:24-25

[56] Изход 4:3-9

[57] Изход 7:10-12

[58] Йоан 3:14

[59] Матей 10:16

[60] Изход 4:6-7

[61] Вж. Христология 4.1. Когато описва курсът на Исус, корейският текст използва термина „Свети Дух“ за женски патньор на Исус. Въпреки, че Светия Дух става женски партньор на Исус евва след разпятието, когато Усус не успява да изпълни първоначалния Божи план, който включвал Исус да намери своя невеста, докато е на земята. Заедно, Исус и вероятната му невеста, трябвало да осъществят предсказата „сватба на Агнето“ и да станат Истински Родители. За яснота, използваме термина „вероятна невеста“, когато се отнася за невестата на Исус на земята. – Бел. Ред.

[62] Мат. 23:37

[63] Изход 4:9

[64] Откр. 17:15

[65] Изход 4:14

[66] Изход 15:20

[67] Йоан 1:14

[68] Изход 4:24-26

[69] Второзаконие 10:16

[70] Бит. 17:10

[71] Левит 19:22-23

[72] Изход 7:14-12:36

[73] Бит. 31:7

[74] Изход 10:21-23

[75] Вж. Паралели 7

[76] Изход 12:35-36

[77] Изход 4:21; 10:27

[78] Изход 10:1-2

[79] Изход 13:17

[80] Бит. 31:19-22

[81] Изход 12:37; Числа33:3

[82] Изход 13:21

[83] Изход 14:21-28

[84] Изход 7:1

[85] Откр. 2:27; Псалми 2:9; Вж. Есхатология 3.2.2

[86] В Библията, водата е символ за грешния свят. (Откр. 17:15) Затова, този свят понякога се нарича „бурно море“.

[87] Изход 16:13-35

[88] Изход 17:6

[89] 1 Кор. 10:4

[90] Йоан 4:14

[91] Изход 17:10-13

[92] Изход 19:1

[93] Изход 24:9-10,18

[94] Изход 25-31

[95] Изход 31:18

[96] Изход 32:1-19

[97] Изход 34:1, 27-28

[98] Изход 35-40

[99] Вж. Възстановяване 1.2.1

[100] Откр. 2:17

[101] I Кор. 10:4

[102] Йоан 2:19-21

[103] I Кор. 3:16

[104] Изход 25:8

[105] Мат. 27:51

[106] Евреи 9:4

[107] Изход 25:17-22

[108] Бит. 3:24

[109] Йоан 1:3

[110] Изход 24:16-18

[111] Изход 16:1-12, 17:2-4

[112] Изход 32:19

[113] Изход 34:28

[114] Изход 40:17

[115] Числа 10:11-12

[116] Числа 11:1-6

[117] Изход 17:6

[118] Числа 13:1, 25

[119] Числа 20:4-5,8

[120] Числа 27:12-14

[121] I Кор. 10:4; Откр. 2:17

[122] Откр. 22:14; Вж. Грехопадение 1.1.1

[123] Изход 4:16, 7:1

[124] Изход 32:4

[125] Изход 17:6

[126] Псалми 106:32-33

[127] Числа 14:28-34

[128] Второзаконие 34:4-5

[129] Числа 32:11-12

[130] Числа27:18-20

[131] Изход 17:6

[132] Числа 21:6-9

[133] Откр. 12:9

[134] Йоан 3:14

[135] Числа 20:12

[136] Второзаконие 3:25

[137] Второзаконие 34:6

[138] Числа 32:11-12

[139] Второзаконие 3:28

[140] Изход 3:8-10

[141] Исус Навиев 1:10

[142] Числа 13:1-2

[143] Исус Навиев 2:1

[144] Исус Навиев 2:24

[145] Исус Навиев 3:2

[146] Исус Навиев 3:3, 6

[147] Исус Навиев 3:16-17

[148] Откр. 17:15

[149] Исус Навиев 4:24

[150] Йоан 2:19

[151] Изход 12:17-18

[152] Исус Навиев 6:16

[153] Исус Навиев 6

[154] Исус Навие 12:9-24

[155] Вж. Основа 3.3

[156]  Йоан 5:19

[157] Йоан 16:12

[158] Мат. 11:12; Вж. Месия 2.3

[159] Изход 4:24

[160] Изход 4:2-9

[161] Изход 4:25

[162] Изход 7:10

[163] Изход 10:22

[164] Изход 13:21

[165] Изход 14:21-22

[166] Изход 16:13

[167] Изход 17:10

[168] Изход  31:18

[169] Числа 20:9

[170] Числа 21:6-9

[171] I Кор. 6:3

[172] Вж. Моисеи и Исус 1.1

[173] Второзаконие 18:18

[174] Йоан 5:19

[175] 3 Царе 18:19

[176] 4 Царе 2:11

[177] Мал. 4:5

[178] Мат. 11:14; 17:13

[179] Йоан 1:23

[180] Вж. Периоди 3.6

[181] Йоан 1:19; Лука 3:15

[182] Вж. Моисеи и Исус 2.1.1

[183] Лука 3:15; Йоан 1:19

[184] Йоан 1:19; Лука 3:15

[185] Вж. Месия 2

[186] Мат. 11:3

[187] Йоан 1:21

[188] Мат.3:16

[189] Вж. Месия 2.2

[190] I Кор. 2:8

[191] Йоан 1:23; Лука 1:76

[192] Мат. 16:20

[193] I Кор. 10:4

[194] Вж. Месия 2.3

[195] Мат. 4:1-10

[196] Бит. 1:28

[197] Мат. 4:3

[198] Мат. 4:4

[199] Йоан 1:14

[200] Йоан 6:48-53

[201] I Кор. 10:4; Откр. 2:17

[202] Мат. 4:6

[203] Йоан 2:19

[204] I Кор. 3:16

[205] I Кор. 12:27

[206] Мат. 4:7

[207] Мат. 4:9

[208] I Кор. 15:27

[209] Мат. 4:10

[210] Евреи 1:14

[211] Рим. 11:17

[212] Лука 4:13

[213] Йоан 3:14

[214] Йоан 2:19

[215] Йоан 20:19

[216] Лука 24:15-31

[217] Мат. 28:16-20; Марк 16:15-18

[218] Деяния 2:1-4

[219] Вж. Месия 1.4

[220] Римл. 7:25

[221] Месия 1.4

[222] Евреи 9:4-5

[223] Второ пришествие 2.2

[224] Лука 17:25

[225] Вж. Христология 4.1.1

[226] Вж. Паралели 7.2.6

[227] Вж. Есхатология 3.2

[228] Йоан 1:3

[229] Йоан 1:14

[230] Вж. Принципи на Сътворението 2.3.3

[231] Вж. Грехопадение 1.3.3

[232] Мат. 3:7; 23:33; Йоан 8:44

[233] Бит. 9:25

[234] Левит 25:55

[235] Римл. 11:17

[236] Вж. Христология 4

[237] Месията 1.4

[238] Римл 8:23

[239] Деяния 1:25

[240] Деяния 13:46; Мат.21:33-43

[241] Мат. 27:46