ОСНОВА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

ГЛАВА 1

ПРОВИДЕНИЕ ЗА ПОЛАГАНЕ ОСНОВА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

                                                                     

Раздел 1

ПРОВИДЕНИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО НА АДАМ

Въпреки, че грехопадението е резултат от грешка на хората, Бог се чувства отговорен да спаси грешното човечество.[1] Затова, Той веднага започнал Своето провидение за възстановяване на грешните хора, като, чрез семейството на Адам да постави основа за Месията.

Поради кръвното родство със Сатана, Адам се намирал в междинна позиция, свързан едновременно с Бог и Сатана.[2] За да бъде пречистен, за да застане на Божия страна и изгради Основа за Месията, грешният човек, намиращ се в междинна позиция, трябва да изпълни условие за изкупление. Следователно, за да бъде доведено докрай провидението за възстановяване в семейството на Адам, членовете на това семейство, трябвало да изпълнят определени условия на изкупление, за да изградят Основата на вяра и Субстанциалната основа. Така, можело да бъде  установена Основа за Месията, и Месията можел да дойде в семейството на Адам.

1.1 Основа на вяра

За да възстановят Основата на вяра, чрез изкупление, грешните хора трябва да установят обект за условието. Поради неверието си, Адам изгубил Божието Слово, дадено, за да изпълни условието, необходимо за изграждане Основа на вяра. Той изпаднал в позиция, в която не можел да получава пряко Божието Слово. Следователно, в процеса на възстановяване Основата на вяра, Адам трябвало с пълна вяра и по приемлив за Бог начин да жертва определен обект, заместител на Божието Слово. За семейството на Адам, този обект бил жертвоприношение.

За възстановяване Основата на вяра е необходима централна личност. Би следвало, централната личност в семейството на Адам да бъде самият той. Изглежда, че Адам трябвало да направи жертвоприношение и в зависимост от това дали то е приемливо за Бог, Основата на вяра евентуално щяла бъде установена.

Никъде в Библията не откриваме, Адам да е принасял жертва. Вместо него, това правят синовете му, Каин и Авел. Каква е причината за това? Според Принципите на Сътворението, хората са създадени да служат на един господар.[3] Бог не може да направлява Своето Провидение в съответствие с Принципа, чрез човек, който служи на двама господари. Ако Бог бе приел Адам и негова жертва, Сатана би използвал своята обвързаност с Адам, като условие, чрез което да прояви насрещен иск към жертвата. В такъв случай, Адам ще бъде поставен в непринципна ситуация, служейки на двама господари: Бог и Сатана. Тъй като Бог не може да ръководи такова непринципно провидение, Той символично разделя Адам, който въплъщава едновременно добро и зло, на две. Символично, едната част представлява доброто, а другата - злото. Това е в съответствие с Принципа. Поради тази причина, Бог дал на Адам двама синове, представляващи доброто и злото, и ги поставил в позиции, в които всеки от тях е свързан с един господар:  Бог или Сатана. След това разделяне, двамата принесли жертви на Бог.

Каин и Авел са двамата синове на Адам. Кой от тях е представял доброто и се е свързвал с Бог и кой представял злото и взаимодействал със Сатана? И двамата са резултат от грехопадението. Относителните им позиции, в които са поставени, са определени в съответствие с процеса на грехопадението. Падението на Ева е извършено в две грешни любовни връзки. Първата е духовното грехопадение, чрез любовта й с Архангела. Второто е физическото грехопадение, причинено от любовта й с Адам. И двете връзки безусловно са грешни действия. Но все пак, втората от двете е по-близо до предначертания от Принципа път и по-лесна за опрощение от първата. Първото грешно деяние, извършено от Ева, било мотивирано от изключително силното й желание да се наслади на това, което било твърде рано да изпита, и очите й да се отворят подобно на Божиите.[4] Това желание я довело до осъществяване на непринципна сексуална връзка с Архангела. Втората й грешна постъпка е мотивирана от сърдечния й копнеж да се завърне в лоното на Бог, след като е разбрала, че първата й грешна връзка е непозволена. Това желание я довело до връзка с Адам, който бил нейният предопределен от Принципа съпруг, въпреки, че Бог още не го е разрешил. Те имали сексуални взаимоотношения, въпреки, че Бог все още не бил дал позволение за това.[5]

  Каин и Авел са плодове от забранената любов на Ева. Бог ги разграничил един от друг възоснова на двете непозволени постъпки, извършени от Ева. В съответствие с тях, Той поставил Каин и Авел в две противоположни позиции. С други думи, тъй като Каин е първият плод от любовта на Ева, символизиращ нейната първа грешна любовна връзка, с Архангела, той е избран да представя злото. Така, той е в позиция на свързан със Сатана. Тъй като Авел е вторият плод от любовта на Ева, символизиращ втората й грешна любов, с Адам, Авел бил избран да представя доброто. Така, той се намирал в позиция, свързана с Бог.

От своя страна, Сатана установил контрол над Творението, което Бог създал съгласно Своя Принцип и изграждил непринципен свят, който само външно представя желаната от Бог Вселена. В изначалния принципен свят, Бог възнамерявал да издигне най-големия син и да му даде правото на първородство. Затова и Сатана се чувствал по-привързан към по-големия, отколкото към по-малкия брат. Тъй като Сатана вече обсебил Вселената, той си съперничил с Бог за по-големия син - Каин, който бил по-ценен за него. Тъй като Сатана бил силно привързан към Каин, Бог решил да работи чрез Авел.

Библията свидетелства за разделение между първородните и второродните синове. Така например, Бог казал на Каин: “Ако не правиш добро, грехът лежи на вратата”[6]. От тези думи можем да разберем, че има основа, Каин да се свързва със Сатана. Когато израелтяните се готвели да избягат от Египет, Бог поразил първородните деца на египтяните, дори и първородните от добитъка,[7] защото египтяните, като васали на Сатана, били в позиция на Каин. Когато израелтяните се върнали в Ханаан, само на левитите, в позиция на по-млад син - Авел, било позволено да носят ковчега на Завета.[8] Писано е, че Бог обича втория син, Иаков, и мрази първородния, Исав, още докато били в утробата на майка им.[9] Те са поставени в позиции на Каин и Авел единствено поради това: кой е първородният син. Когато Иаков благославял внуците си - Ефрем и Манасий, той кръстосал ръцете си и положил дясната си ръка върху главата на Ефрем, втория син, намиращ се в позиция на Авел, за да му даде първата и по-голяма благословия.[10] В съответствие с този принцип, Бог поставил Каин и Авел в позиции, в които всеки от тях да има само един господар.[11]

Когато Каин и Авел принесли жертви “Бог погледна благосклонно на Авел и на приноса му, а на Каин и на приноса му не погледна така.“[12] Защо Бог приел Авеловата жертва, а отхвърлил Каиновата?   Бог приел Авеловата жертва, защото Авел имал правилни взаимоотношения с Бог, а също и направил жертвата си по приемлив начин.[13] Така, Авел успешно положил Основа на вяра в семейството на Адам. Той служи за пример, че всеки грешен човек може да принесе приемлива за Бог жертва и да изпълни необходимите условия.

Бог отхвърлил жертвата на Каин не поради омраза към него. Нито защото Каин бил в позиция обвързана със Сатана и даваща права на Сатана над жертвата, а защото  Бог не можел да я приеме докато Каин  не изпълни определени условия. Това ни показва, че човек, свързан със Сатана, трябва да изпълни необходимите условия на изкупление, за да се върне на Божия страна. Какво условие трябваше да направи Каин? Това е условие за премахване на грешната природа.

1.2 Субстанциална основа

Ако Каин бе изпълнил условието на изкупление за премахване на грешната си природа, Бог с удоволствие би приел жертвата му. Тогава Субстанциалната основа щеше да бъде установена в семейството на Адам. Как Каин да изпълни условието на изкупление за премахване на грешната си природа? Човешките първопредци съгрешили, подчинявайки се на Архангела, от когото наследили грешна природа. За да бъде отстранена тя, е необходимо човек да изпълни условие на изкупление в съответствие с Принципите на възстановяване, чрез процес, обратен на този, по който е придобита грешната природа.

Архангелът съгрешил, защото не обичал Адам. Той даже завиждал на Адам, заради любовта на Бог. Това е причина за първата основна черта на грешната природа: неприемане на Божията гледна точка. За да премахне тази черта на грешната природа, Каин, в позиция на Архангела, трябва да приеме Божията гледна точка и да обича Авел, който е в позиция на Адам.

Архангелът съгрешил, защото не уважавал Адам като Божи посредник и не искал да получава, чрез Адам,  любовта на Бог. Даже, се опитал да заеме мястото на Адам. Това е причина за втората основна черта на грешната природа: напускане на  позицията. За да бъде отстранена тази черта на грешната природа, Каин, в позиция на Архангела, трябва да получава Божията любов, чрез Авел, в позиция на Адам и да го уважава, като посредник между Бог и себе си. Така той ще запази своята позиция.

Архангелът съгрешил когато предявил претенция за господство над Адам и Ева, които били в право да владеят над него. Това е причина за третата основна черта на грешната природа: обръщане на господството. За да бъде премахната тя, Каин, в позиция на Архангела, трябва смирено да се подчини на Авел, в позиция на Адам. Приемайки господството на Авел, Каин трябва да коригира преобърнатия ред на господство.

Бог казал на Адам да не яде от плода на Дървото за познаване на добро и зло. Адам трябвало да предаде волята Му на Ева, която от своя страна да каже на Архангела, умножавайки, по този начин, доброто. Вместо това, Архангелът изразил пред Ева своята зла воля, че е позволено да се яде. Ева предала тази зла воля на Адам и го довела до грехопадение. Това било причина за поява на четвъртата основна черта на грешната природа - умножаване на злото. За да бъде изтръгната тя, Каин, в позиция на Архангел, трябва да приеме намеренията на Авел, който е по-близо до Бог и чрез него да разбере Божията воля. Така, Каин щеше да изгради основа за умножаване на доброто.

В  човешкия живот съществуват много примери, подобни на ситуацията на Каин и Авеел. Ако се вгледаме в себе си ще открием, че най-дълбоката ни същност се “наслаждава в Божия закон”.[14] Тя се намира в позиция на Авел, докато тялото ни, което служи на “закона на греха”[15], е в позиция на Каин. Добри хора можем да станем само, ако тялото следва съзнанието ни, като му се подчинява, защото съзнанието води към добро. Но често тяло ни се бунтува срещу насоките на съзнанието, повтаряйки, по аналогичен начин, убийството на Авел от Каин. Това е пътят, по който злото се разраства вътре в нас. Поради тази причина, религиозният живот изисква да подчиним тялото си на заповедите на висшето си съзнание, точно както Каин трябвало да се подчини на Авел и да го следва.

Същото можем да видим и при принасяне на жертви. Откакто сме изпаднали до позиция на същества, “измамливи повече от всичко”[16], Творението се намира в позиция на Авел. Така, предлагайки Творението, можем да се върнем към Бог. Един друг пример: всеобщата тенденция да търсим добри водачи и правдиви приятели, идва от съкровеното ни желание да достигнем до Бог посредством авелов тип  личност, която е по-близо до Него. Обединявайки се с тази личност, можем да се доближим до Бог. Християнската вяра ни учи на кротост и смирение. Водейки такъв живот, можем да срещнем авеловата си фигура и така сигурно да достигнем до Бог.

На всяко ниво взаимоотношения в обществото: между индивидите, семействата, общностите, обществата, нациите и света - навсякъде можем да забележим, че винаги една страна е в ролята на Авел, а друга - в ролята на Каин. За да бъде възстановено обществото до изначално желаното от Бог състояние, намиращите се в каинова позиция хора, трябва да уважават и да се подчиняват на тези в авелова позиция. Исус дошъл в света, като авелова личност, на която цялото човечество да се покори и да следва. Поради тази причина, Той казал: ”Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене”[17].

Ако Каин беше отстъпил пред Авел и така бе изпълнил условието за премахване на грешната природа в семейството на Адам, те щяха да изградят Субстанциална основа. Заедно с вече положената Основа за вяра, семейството на Адам щеше да изгради Основа за Месията. Тогава Месията щеше да дойде при тях и да възстанови изначалната четирипозиционна основа. Вместо това Каин убил Авел. Правейки  това, той повторил греха на Архангела. Така Каин продължил процеса, дал начало на основните характеристики на грешната природа. Семейството на Адам не успяло да положи Субстанциална основа. Затова, Божието провидение за възстановяване в семейството на Адам, не могло да се осъществи.

1.3  Основа за Месията в семейството на Адам

Основа за Месията се изгражда, като първо се възстанови, чрез изкупление Основа на вяра, а след това се положи и Субстанциална основа. По отношение на изискваните за тях жертви, Основата на вяра се възстановява, чрез принасяне на приемлива символична жертва, а Субстанциалната основа се възстановява, чрез принасяне на приемлива субстанциална жертва. Нека се спрем на значението и целта на символичните и субстанциалните жертви.

Трите велики Благословии, които са Божията цел за Сътворението, трябваше да бъдат реализирани, когато Адам и Ева, усъвършенствали своите характери, станат съпруг и съпруга. Те трябваше да родят деца на доброто, да създадат добро семейство и да управляват естествения свят. Но, поради грехопадението, трите велики благословии боли загубени. Пътят за възстановяването им, изисква от нас да поемем обратен курс. Първо, да изградим Основа на вяра, принасяйки символична жертва, която изпълнява условие на изкупление за възстановяване на Всички неща, и условие за изкупление за символично възстановяване на хората. След това, трябва да изградим Субстанциална основа, чрез субстанциална жертва, която да изпълни условие на изплащане за възстановяване, най-напред, на децата, а след това на родителите. На тази основа можем да изградим Основа за Месията.

Значението и целта на символичната жертва, могат се разглеждат по два начина. Първо, както вече разяснихме,[18] Сатана взел властта над естествения свят посредством господството си над хората, законните господари. Поради тази причина е писано, че “Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега”[19]. Така, една от причините символично да се жертват нещата от Творението, е те да станат символични обект-партньори на Бог. Така се изпълнява условие на изплащане за възстановяване на естествения свят (Творението) до естествено свързано с Бог състояние. На второ място, тъй като хората изпаднали до позиция по-ниска от тази на Творението[20], за да достигнат до Бог, те трябва да преминат през всички неща. Това следва от Принципите на Сътворение, които позволяват на всеки да достигне до Бог единствено, чрез друг човек или нещо, което се намира по-близо до Бог. Следователно, втората цел на символичната жертва е да изпълни условие на изплащане за символично възстановяване на хората.

От друга страна, субстанциалната жертва е вътрешна жертва. Следвайки реда на сътворението, при който Бог създава най-напред всички неща, а след това хората, тази вътрешна жертва за възстановяване на хората може да бъде направена само на основа на приемлива символична жертва. След като, чрез символична жертва се изпълни условие на изплащане за възстановяване на всички неща и за символично възстановяване на хората, можем да направим субстанциална жертва, която изпълнява условие на изплащане за пълно възстановяване на хората. Субстанциалната жертва представлява изпълнение на условие на изплащане за премахване грешната природа. Това е от съществено значение за действителното възстановяване на хората. Субстанциалната жертва е принесена, когато човек в позиция на Каин, почита човек в позиция на Авел и прави жертва, като го поставя над себе си. По този начин, те изпълняват условие на изплащане за възстановяването им като деца на доброто. В същото време, това се признава и като условие на изплащане за възстановяване на техните родители. Така субстанциалната жертва задоволява очакванията на Бог.

Как да разберем същността на условието на изплащане за възстановяване на родителите? За да бъде изградена Основа за Месията в семейството на Адам, Адам   трябвало да установи Основа на вяра, принасяйки символична жертва. Но както вече обяснихме, Адам не могъл да направи тази жертва, защото, ако беше опитал да го стори, двамата му господари - Бог и Сатана, щяха да си съперничат за нея. Такава ситуация щеше да е непринципна. Освен това, съществува и друга причина, свързана с чувствата и сърцето. Адам бил грешник, който причинявал болка и мъка в сърцето на Бог, продължаващи хиляди години. Той не бил достоен да бъде любим на Божието сърце човек, чрез когото Бог да работи пряко за развитие на провидението за възстановяване.

Така, Бог избрал вторият син, Авел, който да принесе символична жертва. Авел изпълнил условието на изплащане за възстановяване на всички неща и за символично възстановяване на хората. Ако, след това, Каин и Авел бяха изпълнили условието на изплащане за възстановяване на децата, чрез принасяне на приемлива субстанциална жертва, баща им, Адам, щеше да сподели тяхната победа на тази субстанциална основа. Така, семейството на Адам щеше да изгради основа за Месията.

Преди да бъде направена субстанциална жертва, трябва да има централна личност. Бог иска Авел да принесе символична жертва по две причини: първо, за да изгради той, вместо Адам, Основа на вяра. И второ, за да се квалифицира, като централна личност за субстанциалната жертва.

Каин трябвало да изпълни условие на изплащане за премахване на грешната природа, като това щяло да се отрази така, като че всички от семейството на Адам са изпълнили това условие. Как е възможно това? Може да го сравним със ситуацията на първите хора, които можели да помогнат на Бог да осъществи цялата Си воля, ако се бяха подчинили на Неговото Слово. Може да направим подобен паралел и със ситуацията на еврейския народ по времето на Исус, които можеха да  помогнат за осъществяване на Волята Му и да донесат пълно спасение на човечеството, ако бяха повярвали в Него. Ако Каин се бе смирил пред Авел и бе изпълнил условие на изплащане за премахване на грешната природа, двамата синове щяха да са изпълнили условието на изплащане. Каин и Авел са потомци на Адам, като въплъщения на доброто и злото у него. Ако се бяха освободили от оковите на Сатана, изпълнявайки условие на изплащане за премахване на грешната природа, тогава и баща им, Адам, щеше да се отдели от Сатана и да стъпи върху тази Субстанциална основа. Така, Основата за Месията щеше да бъде изградена за цялото семейство. Казано накратко, ако Каин и Авел бяха успели в принасяне на символична и субстанциална жертва, условието на изплащане за възстановяване на родителите, щеше да бъде изпълнено.

Когато Авел направил своята жертва, по начин, приемлив за Бог, той изпълнил условие на изплащане за възстановяване Основа на вяра, и твърдо си осигурил позиция на централна личност за субстанциалната жертва. Но, когато Каин убил Авел, те повторили грехопадението, при което Архангелът убил Ева духовно. Те не изпълнили условието на изплащане за премахване на грешната природа и не успели в субстанциалната жертва. Така, те не изградили, нито Субстанциална основа, нито Основа за Месията. Божието провидение за възстановяване не успяло в семейството на Адам.

1.4 Някои поуки от семейството на Адам

Неуспехът на Божието Провидение за възстановяване в семейството на Адам показва Божието условно предопределение за изпълнение на Неговата Воля и абсолютното Божие уважение към човешкия дял от отговорността. По време на сътворението, Бог предопределил, че волята Му ще бъде реализирана въз основа на съвместно изпълнение на Неговия и на човешкия дялове от отговорността. Бог не можел да даде точни напътствия на Каин и Авел относно жертвите, защото това е тяхна част от отговорността, Каин да направи жертвата си с помощта на Авел.

Второ, след като Каин убил Авел, Бог започнал нова глава в Провидението, поставяйки Сет на мястото на Авел. Това показва, че Бог абсолютно е предопределил, един ден Волята Му да бъде изпълнена, макар че предопределението Му, отнасящо се до отделните хора е условно. Бог предначертал, че Авел ще успее в ролята си на централна личност за субстанциалната жертва, в случай, че той изпълни своя дял от отговорността. Затова, когато Авел не успял да изпълни отговорността си, Бог избрал Сит да заеме мястото на Авел, и продължил усилията Си за осъществяване на Божията Воля, която предопределил да бъде изпълнена.

На трето място, чрез жертвите на Каин и Авел, Бог ни учи, че грешните хора трябва постоянно да търсят Авелов тип личност. Почитайки, подчинявайки се и следвайки тази личност, ние можем да изпълним Божията воля, дори и без да разбираме всеки един аспект от нея.

Провидението, което Бог желае да осъществи, чрез семейството на Адам, се повтаря отново и отново, поради неверието на хората. В резултат на това, този курс остава курс за изкупление, който самите ние трябва да извървим. Провидението за възстановяване в семейството на Адам ни предоставя ценни поуки за нашия личен живот на вяра.

Раздел 2

ПРОВИДЕНИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО НА НОЙ

Каин убил Авел и провидението за възстановяване в семейството на Адам не било доведено до край. Въпреки това, Бог предопределил абсолютно изпълнението целта на Сътворението и Волята Му останала непроменена. Затова, на основа на показаната от Авел преданост спрямо Небето, Бог избрал Сит да заеме мястото му.[21] Измежду потомците на Сит, Бог избрал семейството на Ной, което да замени адамовото и поставил начало на нова глава в провидението.

Писано е, че Бог поставил света на съд, чрез потопа: “И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова ето, ще ги изтребя заедно със земята.”[22] Това показва, че ноевите дни били Последни дни.  Бог възнамерявал да постигне целта на Сътворението след съд, чрез потоп, като изпрати Месията, на  основата, положена от семейството на Ной. Поради тази причина, Ноевото семейство било отговорно за изпълнение условие на изплащане за възстановяване Основата на вяра, а след това и за условие на изплащане за възстановяване на Субстанциалната основа. Те трябвало, чрез изплащане, да изградят Основа за Месията, каквато семейството на Адам не успяло да положи.

2.1 Основа на вяра

2.1.1 Централна личност за Основата на вяра

В провидението за възстановяване чрез семейството на Ной, Ной е централна личност за Основата на вяра. Бог призовал Ной десет поколения и 1600 години след Адам с цел да изпълни Волята, която възнамерявал да реализира чрез Адам. Съответно, Бог благословил Ной да се “плоди и множи”,[23]  точно както бе дарил  Адам с трите велики Благословии.[24] В този смисъл, Ной е вторият предтеча на човечеството.

Ной бил призован, когато “земята се изпълни с насилие”.[25] Изтърпявайки всякакви подигравки и присмех, той работел в планината 120 години, за да построи ковчега, в абсолютно подчинение на Божиите напътствия. Опирайки се на това условие на вяра, Бог можел да изпрати съд чрез потопа, поставяйки в центъра на събитията ноевото семейство. В този смисъл Ной е първият баща на вярата. Въпреки, че обикновено казваме, че Авраам е баща на вярата, в действителност, тази чест се пада на Ной. И както ще видим по-късно, поради грешната постъпка на неговия син Хам, мисията на баща на вярата била прехвърлена от Ной на Авраам.

Вече беше обяснено, че Адам не могъл сам да принесе жертва, въпреки че трябвало да бъде централна личност за Основата на вяра. Ситуацията при Ной била различна. Той бил призован на основа показаното от Авел, предано и изпълнено с вяра сърце по време на принасяне на приемливата за Бог символична жертва. По отношение на своя произход, Ной е потомък на Сит, избран да замени Авел. Освен това, Ной бил праведен мъж пред очите на Бог.[26] Поради тези причини, той бил квалифициран да принесе на Бог символична жертва, построявайки ковчега.

2.1.2 Обектът на условието при възстановяване Основата на вяра

Обектът на условието, чрез което Ной да възстанови Основата на вяра, бил ковчегът. Ковчегът е изпълнен със символика. Преди да застане на мястото на Адам, като втори човешки предтеча, Ной трябвало да изпълни условие на изплащане за възстановяване на Космоса, който, поради греха на Адам, попаднал в ръцете на Сатана. Така, обектът на това условие, който Ной трябвало да жертва, по приемлив за Бог начин, следва да символизира новия Космос. Тази  жертва била ковчегът.

Ковчегът бил построен с три палуби, символизиращи Космоса, сътворен в три етапи на периодите на израстване. Единадесетте члена на ноевото семейство, които влезли в ковчега, символизират единадесетте члена на Адамовото семейство, завзети от Сатана, които трябвало да бъдат възстановени, чрез изплащане. И така, ковчегът символизира Космоса, Ной, неговият господар, символизира Бог, членовете на семейството му - човечеството, а животните - целия естествен свят.

След като ковчегът бил завършен, Бог осъдил света на четирдесетдневен потоп. Каква била целта на потопа? Според “Принципи на Сътворението” хората били създадени, за да служат само на един господар. Но, тъй като човечеството е в робство на Сатана, затънало в корупция и поквара, за да се свърже с него, Бог трябвало да приеме позиция на втори господар. Това би било непринципно. Ето защо, Бог изпратил съд чрез потопа, унищожавайки грешното човечество, за да издигне едно семейство, което да се свързва с Него.

Защо Бог решил потопът да трае четиридесет дни? Смисълът на четирдестте дни следва да бъде разбран от гледна точка значението на числата четири и десет. Десет символизира единството.[27] Десет поколения след Адам, Бог призовал Ной, за да възстанови, чрез изплащане, Волята Му, която не била изпълнена от Адам. Преминавайки през период на изплащане, съдържащ числото десет, Бог искал да свърже отново провидението със Своята Воля. Освен това, тъй като целта на възстановяването е да се установи четирипозиционна основа, Бог работел за пресътворяване на всяко едно от тези десет поколения, определяйки период на изкупление за възстановяване на числото четири. Като цяло, времето от Адам до Ной е период на изплащане за възстановяване на числото четиридесет. Поради похотта на хората от онези дни, този период на изкупление бил осквернен от Сатана. Провидението с Ноевия ковчег е опит на Бог за установи четирипозиционна основа. Затова, Бог установил период на съд, чрез потопа, за четиресет дни, като период на изплащане за възстановяване на числото четиресет, осквернено, когато предишния период бил завзет от Сатана. Бог възнамерявал да възстанови Основата на вяра въз основа на успешното преминаване през този числов период на изплащане.

Така, числото четиресет станало една от характерните особености на Божието провидение за отделяне от Сатана, необходимо за възстановяване Основа на вяра. Има много примери за това: четиридесетдневният потоп по времето на Ной, четиристотинте години от Ной до Авраам, четиристотинте години робство на израелтяните в Египет, двата четирдесетдневни поста на Моисей; четирдесетдневното разузнаване в Ханаан, четирдесетгодишното скитане на израелтяните в пустинята, четирдестгодишните царувания на Саул, Давид и Соломон, четирдесетдневния пост на Илия, пророчеството на Йона, че Ниневия ще бъде разрушена за четирдесет дни, четирдесетте дни пост и молитва на Исус в пустинята и четирдесетте дни от възкресението на Исус до възнесението Му.

В Библията четем, че в края на четиридесетдневния дъжд, Ной пуснал от ковчега гарван и гълъб.[28] Нека видим, какви бъдещи ситуации от провидението били предвещани с това. Писано е: “Наистина Господ Иеова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците”.[29] Построявайки ковчега и преминавайки четиридесетдневното осъждение, чрез потопа, Ной изпълнил условие на изплащане за възстановяване на Космоса. Потопът символизира периода, в който преди сътворението на Вселената цари хаос и “Божият дух се носеше над водата”.[30] Съответно, извършеното от Бог във връзка с ковчега, в края на четиресетдневния потоп, символизира цялостния ход на историята и процеса на сътворение на Небето и Земята.

Какво предвещавал гарванът, изпратен от Ной, който кръжи, търсейки място, на което да кацне, докато най-после водата спадне? Това показва, че Сатана търси повод да нахлуе в семейството на Ной, точно както Архангелът търсел любовта на Ева след сътворението на хората и също както, когато Сатана чакал пред вратата, търсейки възможност да заграби жертвите на Каин и Авел.[31]

Какво предвещава, изпращането от Ной на три гълъби? Въпреки, че в Библията пише, че Ной ги изпратил, за да провери дали водите са спаднали, това не била единствената им цел. Със сигурност, Ной можел да погледне през отвора, през който пуснал гълъб, за да прецени сам ситуацията. Изпращането на гълъб има по-дълбок смисъл, свързан с мистиката на Божията Воля. Седем дни, след като Бог известил, чрез Ной, за настъпване на потоп, потопът започнал.[32] След четирдесет дни, първият гълъбът бил изпратен. Той полетял, но се върнал в ковчега, защото не намерил къде да кацне, а Ной го взел обратно вътре.[33] Гълъбът, изпратен първи, символизира първият Адам. Бог сътворил Адам с надежда, че Неговият идеал за Сътворението, който съществува преди времето, ще бъде осъществен от Адам, като съвършено въплъщение на божествен идеал на Земята. Но, поради греха, Бог не могъл да реализира Божествения идеал на Земята, чрез Адам. Затова, Бог трябвало за известно време да оттегли идеалът си от Земята и да отложи осъществяването му.

Седем дни по-късно, Ной пуснал втори гълъб. Водата още не се била отдръпнала и гълъбът отново се завърнал. Този път носел в човката си маслинова клонка, показваща, че ще има къде да кацне следващия път.[34] Вторият гълъб символизира Исус, вторият Адам, чието пришествие ще бъде втори опит на Бог да реализира съвършено въплъщение на божествения идеал на Земята. Тези стихове предричат, че ако избраният народ не повярва в Исус при Неговото Пришествие, то Той “няма да има где глава да подслони”[35]  и следователно, не ще може да изпълни докрай Божията воля на Земята. В такъв случай, Исус ще трябва да иде на кръста и да се върне в лоното на Бог, оставяйки след себе си обещание за Второ пришествие. Гълъбът се върнал в ковчега, защото водата все още не се била отдръпнала. Аналогично, ако повечето евреи последват с вяра Исус, Той би намерил сигурно място сред тях. Нямаше да бъде разпнат, а щеше да изгради Небесното царство на Земята.

След още седем дни, Ной изпратил гълъб за трети път. Този път той не се върнал в ковчега, тъй като земята вече била суха.[36] Гълъбът, изпратен третия път, символизира Христос при Второто пришествие, който ще дойде като третият Адам. Това предвещава, че когато Христос дойде отново, той със сигурност ще осъществи Божия идеал на Сътворението, който ще остане вечно на Земята. Когато гълъбът не се върнал, Ной излязъл от ковчега и слязъл на земята, която била пречистена от греха и сътворена отново. Този показва, че когато Божият идеал на Сътворението бъде осъществен на Земята чрез делата на третия Адам, новият Ерусалим ще слезе от Небето и Бог ще живее с хората.[37]

Предвещаното в тази история, трябва да се разглежда в светлината на Принципа: Божието провидение за възстановяване може да бъде удължено, ако избраният да води това провидение човек, се провали в своята отговорност.[38] Поради неверието на Адам и неуспеха в изпълнението на неговата отговорност, Исус трябваше да дойде, като втори Адам. Освен това, понеже евреите не повярваха в Исус и се провалиха в своята отговорност, Христос, със сигурност, трябва да дойде отново, като трети Адам. Точно както сътворението на Небето и Земята протекло в седемдневен период, така и интервалите от по седем дни, през които бил изпращан гълъб, показват, че възстановяването на Небето и Земята изисква определен провиденчески период от време.

2.2 Субстанциална основа

 

Ной, успешно възстановил, чрез изплащане, Основата на вяра, следвайки Божият план относно ковчега и така принесъл приемлива за Бог символична жертва. Постъпвайки така, Ной изпълнил условие на изплащане за възстановяване на всички неща и условие на изплащане за символично възстановяване на хората. На тази основа, неговите синове Сим и Хам, застанали, съответно, в позиции на Каин и Авел. Ако те успешно принесат субстанциална жертва, изпълнявайки по този начин условие на изплащане за премахване на грешната природа, те ще положат и Субстанциална основа.

За да може семейството на Ной да направи приемлива за Бог субстанциална жертва, Хам, вторият син на Ной, трябвало да възстанови позицията на Авел, вторият син на Адам. Той трябвало да е централната фигура за субстанциалната жертва, точно както Авел беше централна фигура за субстанциалната жертва в адамовото семейство. В семейството на Адам, Авел успешно направил символична жертва вместо Адам, с която да възстанови, чрез изплащане, основата на вяра и да се квалифицира като централна личност за субстанциалната жертва. В семейството на Ной, не Хам, а Ной е този, който принесъл символична жертва. Затова, за да застане в позиця на Авел, като човек, успял в принасяне на символична жертва, Хам трябвало да стане абсолютно единен в сърцето си със своя баща, Ной. Нека видим. какво направил Бог, за да помогне на Хам да стане единен в сърцето си с Ной.

Библията свидетелства, че когато Хам видял баща си да лежи гол в палатката,  изпитал срам заради Ной и се наскърбил. Хам подбудил същите чувства и у братята си, Сем и Яфет. Подтикнати от Хам, изпитвайки срам от голотата на баща си, те извърнали лица, за да не гледат, и вървейки заднешком, покрили тялото на баща си с дреха. Тази постъпка, представлява такъв голям грях, че Ной укорил Хам, проклинайки сина си да бъде роб на братята си.[39]

Защо Бог дал това изпитание? Защо било такъв голям грях срамът от голотата? За да разберем това, нека по-напред припомним какво представлява грехът.[40] Сатана не може да упражни своята власт, нито да действа, докато не си осигури обект-партньор, с когото да установи обща база и да започне с него взаимоотношения на даване и получаване. Когато човек направи условие за нахлуване на Сатана, това означава, че е позволил да стане негов обект-партньор, давайки му възможност за действие. Това представлява грехът.

Сега, нека разгледаме защо Бог изпитал Хам, оставяйки го да види голотата на Ной. Видяхме, че ковчегът символизирал Космоса, а събитията, непосредствено след като ковчегът изиграл своята роля в провидението, представлявали повторение на събитията, станали след сътворението на Космоса. Така, позицията на Ной след потопа била много подобна на адамовата, след сътворението на Небето и Земята.

Преди грехопадението, Адам и Ева били близки по сърце и невинно отворени един към друг и към Бог. Както е писано, те не се срамували от голотата си.[41] Но, след като съгрешили, започнали да се срамуват. Направили си препаски на срамните части от смокинови листа и се скрили сред дърветата в Градината, страхувайки се, че Бог ще ги види.[42] Този срам показва вътрешното им състояние, че са част от кръвната линия на Сатана, заради извършения сексуален грях. Покривайки сексуалните си органи и криейки се, те показвали чувство за вина, което ги карали да се срамуват от Бог.

Ной, който в следствие на четирдесетдневното осъждане, чрез потопа, прекъснал връзките си със Сатана, трябвало да подсигури позицията на Адам след сътворението. Бог очаквал, че членовете на ноевото семейство ще реагират на голотата му без чувство на срам и без мисъл да покриват тялото му. Бог искал отново да изпита радостта, която усещал в сърцето Си, гледайки невинността на Адам и Ева преди грехопадението, чрез неввинността в семейството на Ной. За да изпълни това дълбоко желание, Бог оставил Ной да заспи гол. Ако Хам беше единен по сърце с Ной, гледайдайки на него със сърцето и очите на Бог, той нямаше да изпита никакви срамни чувства. Щеше да изпълни условие на изкупление за възстановяване в семейството на Ной, в положение на невинност, като невинността на Адам и Ева преди грехопадението. 

Можем да разберем, че изпитвайки срам от голотата на баща си и покривайки тялото му, синовете на Ной, сякаш признавали, че и те, подобно на семейството на Адам след грехопадението, са под позорното господство на Сатана и са недостойни да застанат пред Бог. Сатана, подобно на гарван, реещ се над водата, търсел повод да нахлуе  в семейството на Ной. Той нападнал семейството, взимайки синовете на Ной за свои обект-партньори в момента, в който те на практика признали, че са част от сатанинската кръвна линия.

Когато Хам изпитал срам от голотата на баща си и поискал да я скрие, той дал повод на Сатана да навлезе в живота му. Затова, чувствата и постъпката му представляват грях. Следователно, Хам не можел да възстанови, чрез изплащане, позицията на Авел, от която да принесе субстанциална жертва. Понеже той не могъл да изгради субстанциална основа, провидението за възстановяване в семейството на Ной претърпяло неуспех.

Дали винаги е грешно да изпитваме срам от голотата? Не. Случаят на Ной е особен. В позиция на Адам, Ной имал мисия да премахне всички поставени от Адам условия, правещи го уязвим за атаки на Сатана. Показвайки, че нито се срамува от голотата на Ной, нито пък ще се опита да я скрие, семейството на Ной би изпълнило условие за възстановяване на позицията на адамовото семейство до изначалното му състояние на невинност преди да е обвързано с кръвната линия на Сатана. Следователно, това е условие на изплащане, което трябвало да бъде изпълнено само от семейството на Ной.

2.3 Поуки от историята на ноевото семейство

  Трудно е да се разбере, как Ной продължавал упорито да строи ковчега на върха на планината в продължение на 120 години, понасяйки, жестоки критики и подигравки. Хам добре знаел, че семейството му е спасено благодарение усилията на баща му. Имайки предвид това, Хам би трябвало да има такова уважение към баща си, че да преодолее собственото си отвращение от голотата му и да прояви някакво разбиране. Но, вместо да се довери на Ной, който бил оправдан от Небето, Хам го критикувал, от егоцентричната си позиция и показвал неодобрение, посредством постъпките си. Неуважението му довело до осуетяване на Божиите усилия за успех на провидението, чрез семейството на Ной. Също и ние се нуждаем от смирение, покорство и търпение, за да вървим по пътя на Небето.

Също така, провидението в семейството на Ной ни показва Божето условно предопределение относно изпълнението на Неговата Воля и зачитането от Негова страна на човешкия дял от отговорността. Бог открил семейството на Ной след 1600 години подготовка. Той направлявал Ной 120 години, през които изградил ковчега и въздигнал семейството му с цената на жертвата на всички останали хора, оставяйки ги да загинат в потопа. Но независимо, че членовете на това семейство били най-обичани от Бог в провидението за възстановяване, когато Хам направил тази уж малка грешка, позволявайки на Сатана да ги опетни, цялостната Божия Воля, свързана с Ной и неговото семейство, се провалила.

И накрая, провидението в семейството на Ной ни показва Божието условно предопределение за хората. Въпреки, че Бог дълго и ревностно се опитвал да открие Ной и да го въздигне като баща на вярата, когато семейството му не изпълнило отговорността си, Бог, макар и изпълнен със съжаление, не се поколебал да се откаже от него и да избере Авраам на негово място.

Раздел 3

ПРОВИДЕНИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО НА АВРААМ

Поради грешната постъпка на Хам, провидението за възстановяване в семейството на Ной не било доведено до край. Въпреки това, Бог предопределил абсолютно, че целта на Сътворението един ден ще бъде постигната. Затова, на основата на предаността, показана от Ной спрямо Небето, Бог призовал Авраам и чрез неговото семейство сложил начало на нова глава в провидението за възстановяване.

Семейството на  Авраам трябвало да изгради Основа за Месията, която семейството на Ной оставило недовършена, и на тази база да приеме Месията. Затова, Авраам, както Ной преди него, трябвало да възстанови, чрез изплащане, Основата на вяра, а синовете му следвало да възстановят, чрез изплащане, Субстанциалната основа.

3.1 Основа на вяра

3.1.1 Централна личност за Основа на вяра

В Провидението за възстановяване в семейството на Авраам централната личност, която трябвало да възстанови Основата на вяра, бил самият Авраам. Бог го избрал да наследи мисията за изпълнение на Волята, която Бог се опитал да осъществи чрез Ной. Но, Авраам не могъл да наследи тази мисия, докато най-напред не възстанови, чрез изплащане, всички условия, които Ной трябвало да изпълни и които, поради греха на Хам, отишли в ръцете на Сатана.

Първите условия, които семейството на Ной изгубило и предало на Сатана били десетте поколения от Адам до Ной и четирдесетдневното осъждане. Затова, Авраам трябвало да възстанови, чрез изплащане, други десет поколения. Всяко от тях, от своя страна, трябвало да възстанови числото четирдесет, което символизира съда чрез потопа. След като четирдесетдневният потоп претърпял неуспех, възстановяването на всяко поколение трябвало да обхване неговата продължителност, а това не можело да стане само за четирдесет дни. Провидението за възстановяване на потопа, за всяко от десетте поколения, трябвало да се простре в по-дълъг период от време - четирдесет години. Това била ситуация, подобна на онази от времето на Моисей, когато за възстановяване на провалената четирдесетдневна разузнаваческа мисия се изисквало народът да скита четирдесет години в пустинята.[43] Така, едва след период на изплащане, обхванал десет поколения и четиристотин години[44], Бог избрал Авраам да наследи мисията на Ной.

Следващите условия, които семейството на Ной изгубило и предало на Сатана, били позицията на баща на вярата и позицията на Хам, който трябвало да поеме ролята на Авел. Следователно, Авраам не можел да заеме позицията на Ной, без да възстанови, чрез изплащане, позициите на баща на вярата и на Хам. За да поеме вместо Ной мисията на баща на вярата, Авраам трябвало да принесе символична жертва, показвайки вяра и преданост, точно както направил Ной, докато строял ковчега. Как можел Авраам да възстанови позицията на Хам? Хам трябвало да представя Авел, най-обичания от Бог, и двамата били втори синове и избрани да бъдат централни личности за субстанциалната жертва. Тъй като Сатана завладял Хам, според принципите за възстановяване чрез изплащане, Бог трябвало да изиска този, когото Сатана обича най-много. Поради тази причина Бог призовал Авраам, който бил първороден син на идолопоклоника Тара.[45]

Авраам трябвало да наследи мисията на Ной, следователно и мисията на Адам. В това си качество, той представлявал възстановеният Адам. И както Бог благословил Адам и Ной, така благословил и Авраам:

  “Ще те направя голям народ, ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; в тебе ще се благославят всички земни племена.” - Бит. 12:2-3

Когато получил тази благословия, подчинявайки се на Божията заповед, Авраам напуснал бащиния си дом в Харан и влязъл в земите на Ханаан, заедно със съпругата си Сара, племенника си Лот, цялото си имущество и всичките си слуги.[46] В този смисъл, Бог определил пътя на Авраам като модел за възстановяване на Ханаан, който Яков и Моисей трябвало да извървят по-късно. Яков и Моисей също щели да напуснат, заедно със семействата и близките си, съответно, Харан и Египет и ще се завърнат обратно в Ханаан, страдайки по пътя в трудни ситуации. Пътят на Авраам, също предначертал и пътя, който един ден Исус щял да извърви - да изведе хората и всички неща вън от сатанинския свят и да ги върне обратно в света на Бог.[47]

3.1.2 Обектът на условието, жертван за Основа на вяра

3.1.2.1 Символична жертва

         Бог заповядал на Авраам да принесе в жертва гълъб и гургулица, овен и коза, и юница.[48] Това били обектите за условието, които да жертва, за да възстанови Основата на вяра. Но преди да направи символичната си жертва, Авраам трябвало да покаже праведната си вяра, точно както преди него Ной бил считан за праведен, преди да построи ковчега, който представлявал неговата символична жертва. Библията не обяснява съвсем ясно, как Ной показал вярата си. Но от стиха: “Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога”[49], можем да заключим, че е доказал вярата си преди да бъде счетен за достоен да получи Божията заповед за построяване на ковчега.Наистина тези, които вървят по пътя на провидението за възстановяване, трябва непрестанно да укрепват вярата си.[50] Нека видим, как Авраам укрепвал вярата си, готвейки се за принасяне на символична жертва.

Тъй като Ной бил вторият предтеча на човечеството, за да наследи позицията му, Авраам трябвало също като него да поеме ролята на Адам. Поради тази причина от него се очаквало да изпълни символично условие на изплащане, за да възстанови позицията на семейството на Адам. Това той трябвало да стори преди да направи действителната си символична жертва.

В тази връзка Библията описва пътуване на Авраам до Египет, което той предприел, поради недостиг на храна.[51] Когато влязъл в Египет, Авраам накарал съпругата си Сара да се представи за негова сестра, защото се страхувал, че фараонът може да я пожелае и да го убие, ако разбере, че е съпруг на Сара. Фараонът взел Сара в двореца си. Затова Бог наказал фараона, Авраам взел обратно жена си и заедно с племенника си, Лот, и изобилни богатства, които фараонът му дал, напуснал Египет.

Без да знае, Авраам преминал този провиденчески курс, за да изпълни символично условие на изплащане за възстановяване позицията на семейството на Адам. Когато Архангелът взел Ева, поставяйки под своя власт всички нейни потомци и целия естествен свят, Адам и Ева все още били брат и сестра. За да може Авраам да изпълни условие на изплащане за възстановяване, фараонът, който представял Сатана, му отнел Сара, която била в позиция на сестра на Авраам. След това той трябвало да си я вземе обратно, вече като своя жена, заедно с Лот, като представител на цялото човечество и богатствата, символизиращи естествения свят. Този курс на Авраам е курс-модел, който Исус трябвало да извърви по време на своите дни. След като изпълнил това условие на изплащане, Авраам бил готов да направи символичната жертва.

Какво било значението на символичната жертва? За да стане баща на вярата, Авраам трябвало да възстанови, чрез изплащане, позицията на Ной, когото Бог възнамерявал да въздигне като баща на вярата, както и ноевото семейство. Освен това, Авраам трябвало да възстанови позицията на Адам и неговото семейство. Затова, от Авраам се изисквало да жертва, по приемлив за Бог начин, обекти за условието, за да възстанови всичко, което Каин и Авел следвало да осъществят посредством своите жертви, както и всичко, което семейството на Ной се опитвало да осъществи, следвайки Божията повеля и план относно ковчега. Символичната жертва на Авраам включвала обекти със символично значение.

Авраам трябвало да принесе три вида обекти като условие за символична жертва: гълъб и гургулица, овен и коза, и накрая - юница. Тези три вида жертви символизирали Космоса, сътворен  в три степени от периода на израстване. Гълъбът представя степента на формиране. Когато Исус бил кръстен от Йоан Кръстител на река Йордан, Божият Дух слязъл върху Него под форма на гълъб.[52] Това станало, тъй като Исус дошъл, за да приключи епохата на Стария завет, чийто символ, като степен Формиране в провидението бил гълъбът. Освен това, има и втора причина, поради която гълъб каца върху Исус. Исус трябвало да възстанови грешката на Авраам, жертвайки този гълъб, който, както по-късно ще видим, бил заграбен от Сатана.

Овенът представя степента Растеж. След като Исус довел до край епохата на Стария завет, възстановявайки всичко, което гълъбът представял, той поставил начало на епохата на Новия завет, отговаряща на степента Растеж в провидението, когато трябвало да бъде възстановено всичко, представяно от овена. След като Йоан Кръстител свидетелствал, че видял Духа да слиза като гълъб над Исус, което означава, че Исус бил този, който ще завърши степента Формиране в провидението, Йоан свидетелствал и за това, че Исус имал мисия да постави начало на степента Растеж, казвайки: “Ето Божият Агнец, Който взема греховете на света!“[53]

Юницата представя степента на завършеност. Писано е, че когато Самсон задавал гатанка на филистимците, те накарали жената на Самсон да го принуди да разкрие отговора. И Самсон им казал: “Ако не бяхте орали с моята юница, не бихте отгатнали гатанката ми”.[54] Той символично нарекъл жена си “юница”. Исус дошъл като младоженец за цялото човечество. Всички ревностно вярващи трябва да станат Негова „невеста“, очаквайки времето на завръщането Му. След като тези „невести“ отпразнуват сватбата на Агнеца, заедно с Исус, техният младоженец, те ще заживеят в Небесното царство в единение с Него, като Негови „невести“. Затова,  епохата на Изпълнения завет, след Второто пришествие на Исус, е епоха на юницата, или епоха на съпругата. Причината, поради която някои медиуми  получават откровения, че настоящото време е епоха на кравата или на юницата, е защото навлизаме в етапа Завършеност.

Какво щяха да изплатят трите жертви? Чрез тях, Авраам трябваше да възстанови всичко, което Бог не можал да възстанови, чрез символичните жертви, направени от семействата на Адам и Ной, които, макар и принесени по правилен начин, преминали в ръцете на Сатана, поради последвалите провали. Жертвата на Авраам, също била и символично условие на изплащане, като компенсация за  провалите в принасяне на субстанциална жертва. С други думи, целта, с която Авраам направил символична жертва на три вида животни в условието, била да възстанови, в неговото поколение (хоризонтално), всички условия на изплащане, натрупали се в хода на провидението (вертикално) от времената на Адам, Ной и Авраам.

Защо Авраам поставил на един олтар и трите вида животни - гълъба и гургулицата, овена и козата, и юницата, символизиращи етапите Формиране, Растеж и Завършеност? Преди грехопадението, Адам бил отговорен, по време на своя земен живот, да израсне, преминавайки през трите степени на израстване. По подобен начин, Авраам, в позиция на Адам, трябвало да възстанови наведнъж удълженото провидение, което Бог направлявал в трите провиденчески поколения: на Адам (формиране), Ной (растеж) и Авраам (завършеност). Чрез една жертва, Авраам можел да възстанови всички осквернени условия, свързани с числото три. Символизмът в авраамовата жертва разкрива Божията воля, веднъж завинаги да бъде цялостно осъществено провидението за възстановяване.

Нека видим, как Авраам принесъл символичната жертва:

“Господ му рече: Вземи тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче. И той  Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече. И  спуснаха се хищни птици на труповете, но Авраам ги разпъди. А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Авраама, и ето, ужас, като страшен мрак го обзе. Тогава Господ каза на Авраама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби, и те ще ги угнетяват 400 години”. (Бит. 15:9-13)

Тъй като Авраам не разсекъл гълъба и гургулицата, както е трябвало да направи, хищни птици се спуснали и осквернили жертвата. Като резултат от  грешката му, съдбата на израелтяните била да отидат в Египет и там да понасят трудности в продължение на 400 години. Защо бе грях да не разсече птиците? Този въпрос може да бъде разбран само чрез Принципа.

Нека най-напред да изясним, защо Авраам трябваше да разреже жертвите наполовина. Божията работа по спасение цели да възстанови върховенството на доброто, като първо отдели доброто от злото и след това унищожи злото и въздигне доброто. Затова, Адам трябваше да бъде разделен на Каин и Авел, преди да може да принася жертви. Поради тази причина, по времето на Ной, Бог поразил злото, отдавайки му възмездие, чрез потопа и отделил семейството на Ной, като добро. Бог желаел Авраам да разреже на две жертвите, преди да ги принесе, тъй като по този начин, символично разделя доброто и злото - нещо, неизпълнено от Адам и от Ной.

Жертвите трябвало да бъдат разделени, на първо място, за да се възстанови ситуацията в семейството на Адам, където Авел и Каин били разграничени, съответно, като представители на доброто и злото. На второ място, трябвало да бъде възстановена ситуацията от времето на 40-дневния потоп, когато злото било отделено от доброто. На трето място, необходимо било да се направи символично условие за разделяне сферата на господство на доброто от управляваната от Сатана Вселена. И четвърто, нужно било да се направи условие за освещаване на жертвата, чрез изтичане на носещата смърт кръв, потекла във вените на грешното човечество, когато то се привързало към кръвната линия на Сатана.

Защо било грях да не се раздели жертвата? Първо, неразделяне на жертвата означава, че няма разграничаване на Авел от Каин. Без да бъде разделена, жертвата не може да бъде приета от Бог, защото така не Му се осигурява авелов тип обект-партньор, когото Той да има на Своя страна. Следователно, не са поправени грешките на Каин и Авел при принасяне на техните жертви. На второ място, неразделяне на жертвите било равносилно на повтаряне провала в провидението по времето на Ной, когато въпреки потопа, доброто и злото останали неразграничени едно от друго. Подобно на неуспеха на ноевото семейство, неуспехът на Авраам в разделяне на жертвата, лишил Бог от възможност да има добър обект-партньор. Така се повторила грешката, довела до неуспех Божията повеля относно потопа. На трето място, неразделяне на жертвата означавало, че не било изпълнено символично условие за разграничаване сферата на Божие господство на доброто, от Вселената, намираща се под Сатанинско господство. Четвърто, неразделяне на жертвата означавало, че тя не можела да бъде осветена и приета от Бог, тъй като от нея не била изтекла кръвта, носеща смърт. С други думи, когато Авраам принесъл птиците, без да ги е разделил на две, той принесъл в жертва нещо, което не било освободено от властта на Сатана. Грешката му довела до признаване правото на Сатана да предяви претенции върху жертвите.

Гълъбът, символизиращ степента Формиране, останал във владение на Сатана. Следователно, той  имал право да изиска и овена, символизиращ степента Растеж и юницата, символ на степента Завършеност. Те трябвало да бъдат поставени на основа на степента Формиране. Резултатът от всичко бил, че цялата символична жертва преминала в ръцете на Сатана. Неразделянето на птиците представлявало грях.

А сега, нека изясним, какъв смисъл се крие в стиха, в който се казва, че хищни птици се спуснали върху труповете. От момента на грехопадението на човешките първопредци, Сатана винаги дебне тези, с които Бог работи за изпълнение на Своята Воля. Когато Каин и Авел принасяли жертвите си, Сатана „лежал пред вратата“.[55] В историята за Ной, кръжащият гарван показва как Сатана търсел възможност да нахлуе в семейството на Ной, веднага след потопа.[56] Подобно на това, когато Авраам принасял символичната жертва, Сатана бил нащрек в очакване на възможност да присвои жертвата.Той я осквернил, веднага щом видял, че птиците не били разделени. Библията описва това, чрез хищни птици, спускащи се над плячката.

Грешката на Авраам при принасяне на символичната жертва станала причина тя да бъде осквернена. Всички условия, които Бог възнамерявал да възстанови, чрез нея, били изгубени. В резултат на това, потомците на Авраам трябвало да изтърпят четиристотин години робство в Египет. Нека изясним причината за това.

Бог призовал Авраам и му заповядал да направи символична жертва в края на четиристотингодишния период за разделяне от Сатана. Този период имал за цел да  възстанови, чрез изплащане десетте поколения от Адам до Ной и четиресетдневното осъждане, чрез потопа, заграбени от Сатана поради грехът на Хам. Това бил и период на изплащане за установяване на Авраам, като баща на вярата, след като принесе успешно символична жертва. Когато грешката на Авраам при принасяне на символичната жертва, позволила на Сатана да я изиска за себе си, този четиристотингодишен период също бил изгубен и попаднал в ръцете на Сатана. За да пресъздаде ситуация на национално ниво, като тази преди Авраам да се провали в символичната жертва и идентична на онази,  при която Ной бил призован да построи ковчега, Бог определил друг четиристотингодишен период за разделяне от Сатана. Това е времето на робство в Египет. Успявайки да преминат през този период, израелтяните възстановили, този път на национално ниво, обстоятелствата, в които се намирали Ной и Авраам в началото на техните мисии, като отци на вярата, а след това, също и поставили основа за Мойсей да започне мисията си. Така, този период на робство бил едновременно време, през което израелтяните били наказани за грешката на Авраам и време за установяване на основа за отделяне от Сатана и поставяне начало на новото Божие провидение.

Както вече обяснихме по-рано, Бог се надявал да изпълни наведнъж плановете Си, относно възстановяване на етапите Формиране, Растеж и Завършеност, чрез успех на Авраам при принасяне на трите  вида символични жертви на един олтар. Но, обратно на този план, Авраам се провалил, повтаряйки грешки от миналото. В резултат на това, провидението, с център Авраам било удължено, обхващайки три  поколения, на Авраам, Исаак и Яков.

3.1.2.2 Жертвата на Исаак

След като Авраам се провалил в символичната жертва, Бог му заповядал да принесе на всеизгаряне единствения си син, Исак.[57] По този начин, Бог започнал нов план, за да се изплати провалът на Авраам. Според Принципите на предопределение, когато някой, за когото Бог предначертал да изпълни определена част от Волята Му, не успее да се справи с отговорността си, той не получава втори шанс от Бог. Защо тогава, Бог отново работи с Авраам, искайки от него да жертва Исаак?

Можем да изтъкнем три причини. Първо, числото три представя съвършенството.[58] Принципът на Бог изисква, когато провидението за полагане Основа за Месията се развива за трети път, то да бъде доведено до край. Следователно, Божието провидение за полагане Основа за Месията, чието начало е поставено в семейството на Адам, като първи план, продължава в семейството на Ной, като втори план, трябва да бъде завършено в семейството на Авраам, което е трети план на Бог. Поради тази причина, на Авраам била дадена възможност да изпълни условие на изплащане на по-висока цена, и по този начин, символично да възстанови всичко, което изгубил при неуспеха си с предишната символична жертва. Това, по-голямо условие на изплащане било жертвоприношението на сина му Исаак.

На второ място, както вече обяснихме, когато принесъл символична жертва, Авраам бил в позицията на Адам. Сатана атакувал Адам и сина му Каин, осквернявайки, по този начин, семейството в продължение на две поколения. Според Принципите на възстановяване, чрез изплащане, Бог можел да работи, за  да си върне Авраам и неговия син Исак в продължение на две поколения.

Трето, Ной можал сам да принесе ковчега, като символична жертва, въпреки че бил в позиция на Адам, който не можал директно да принесе жертва. Това било така, защото Ной стъпвал върху постигнатото от Авел, който показал искрена вяра, принасяйки символичната си жертва. Когато бил призван от Бог, Авраам се опирал на постигнатото от Авел, който успял при принасяне на символична жертва на степен Формиране, и на Ной, който направил същото на степен Растеж. Върху тази двойна основа, Авраам трябвало да принесе символична жертва на степен Завършеност. Следователно, въпреки че Авраам се провалил, Бог можел отново да го издигне и да му даде друг шанс да принесе жертва, благодарение на искрената вяра в сърцата на Авел и Ной.

Преди да принесе в жертва Исак, Авраам още веднъж трябвало да докаже вярата си, изпълнявайки символично условие на изплащане за възстановяване семейството на Адам. Затова, Авраам още веднъж представил Сара за своя сестра и позволил на царят на Герар, Авимелех, да му я отнеме. След като тя станала жена на царя, Авраам я взел обратно. По това време, Авраам също взел със себе си роби, символизиращи човечеството и богатства, представящи естествения свят.[59]

Как Авраам жертвал Исак?

“А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си, та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от Небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. И Ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене сина си, единствения си син.” (Бит.22:9-12)

Вярата на Авраам била абсолютна. Подчинявайки се на Божията заповед, той бил готов да убие Исаак, единствения си син, възнамерявайки да го принесе на всеизгаряне. Бог се намесил в този момент и му казал да не убива момчето.

Стремежът на Авраам да изпълни Божията воля и решителните му действия, извършени с абсолютна вяра, подчинение и преданост, го поставили в позиция сякаш бил принесъл Исак в  жертва. Така, напълно отделил Сатана от Исак. Бог му заповядал да не го убива, защото Исак изцяло се откъснал от Сатана и бил вече на Божията страна. Също трябва да знаем, че когато Бог казал: “сега зная...”, Той разкрил, както упрека си към Авраам за по-ранния му провал със символичната жертва, така и радостта Си от успеха в жертвата на Исак. Тъй като, Авраам успял с жертвата на Исак, провидението за възстановяване в семейството на Авраам можело да продължи чрез Исаак.

На Авраам му трябвали три дни, за да стигне до местността Мория, където да принесе на всеизгаряне сина си Исаак. Този тридневен период на пречистване на Исаак, следвало да постави начало на нов етап от провидението. Оттогава, в началото на всеки нов етап от Божия план, се изисква тридневен период за отделяне от Сатана. В историята на провидението, откриваме много примери за такива периоди. Когато Яков напускал Харан заедно със семейството си, за да поеме семеен курс за възстановяване на Ханаан, имало тридневен период за отделяне от Сатана.[60] Също, и Моисей превел израелтяните през тридневен период за отделяне от Сатана, когато напускали Египет, за да поемат национален курс за възстановяване на Ханаан.[61] Когато Исус поел световен курс за духовно възстановяване на Ханаан, той прекарал три дни в гробницата, за отделяне от Сатана.

3.1.2.3  Позицията на Исаак и символичното му жертване от гледана точка на Бог

Вече обяснихме, че независимо от провала на Авраам при принасяне на символичната жертва, все още съществували мотиви в Принципа, според които той може да продължи, като централна фигура за изграждане Основа за Месията. Но, тъй като се провалил в отговорността си, Авраам не притежавал нужните качества, за да повтори сам условие на символична жертва.[62] Бог трябвало да намери начин, да приеме, че Авраам не се е провалил и не е причинил удължаване на провидението. Затова, Бог заповядал на Авраам да принесе Исаак в жертва на всеизгаряне.

  Бог обещал на Авраам да издигне избран народ от потомството на Исаак:

  “Но ето, дойде Господното слово и му каза: ... “оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.” Тогава,  като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброй. И рече му: толкова ще бъде твоето потомство.” - Бит. 15:4-5

Когато Авраам бил готов да убие своя син, който бил синът, роден според обещанието, той показал изключителна преданост към Небето. Този акт на вяра бил равносилен на това, Авраам да жертва себе си - личността, осквернена от Сатана, поради предишния му провал. Съответно, когато Бог спасил Исаак от смърт, Авраам също възкръснал за живот, освободен от всички вериги, с които Сатана го държал, след като символичната жертва била омърсена. Оттогава, Авраам и Исак станали неделимо цяло в предаността си към Божията воля.

  Въпреки, че Исаак и Авраам били различни индивидуалности, когато Бог ги върнал към живот, те станали една личност от гледна точка на Бог. Независимо, че Божият план за Авраам се провалил и времето за неговото осъществяване се удължило, при евентуален успех на Исаак, победата му щяла да бъде и победа за Авраам. Следователно, Бог би могъл да гледа на Авраам така, сякаш не се бил провалил и на провидението, сякаш не било удължено.

Не е ясно на колко години бил Исаак тогава. Но е бил достатъчно голям, за да носи дърва за жертвеника.[63] И когато видял, че няма агне за жертвата, попитал баща си за това.[64] Исаак очевидно бил достатъчно голям, за да разбере намеренията на баща си. Можем да заключим, че Исаак помагал на баща си, макар да знаел, че баща му готви именно него за жертва.

Ако Исаак се бе противопоставил на бащиния си опит да го принесе в жертва, Бог определено нямаше да приеме жертвата. В действителност, Исаак показал силна вяра, както и Авраам. Тяхната обща вяра направила жертвата успешна и за Сатана не съществувал начин да ги задържи в свои ръце. Принасяйки жертвата, Исаак и Авраам преминали през процес на смърт и възкресение. В резултат на това, били постигнати две неща. Първо, Авраам успял да се отдели от Сатана, който нахлул в него, поради грешката му при символичната жертва. Той възстановил, чрез изплащане, позицията си от времето преди да съгреши и предал провиденческата си мисия на Исаак, от тази си възстановена позиция. Второ, подчинявайки се с вяра на Божията воля, Исаак наследил от Авраам Божествената мисия и показал вяра, която му давала право да направи символична жертва.

След като Божествената мисия била предадена от Авраам на Исаак, Авраам принесъл в жертва овен, изпратен му от Бог:

“Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него    един овен, вплетен с рогата си в един храст;  И Авраам отиде, взе овена и го принесе на всеизгаряне вместо сина си.“ - Бит. 22:13

Всъщност, това е символичната жертва, чрез която Исаак възстановил Основата на вяра. Тъй като, Исаак носел дърва за жертвеника, можем да приемем, че и той участвал в принасяне на овена. Така че, макар да е писано, че Авраам направил символичната жертва, Исак, обединил се с Авраам и наследил мисията му, има провиденческата заслуга за тази жертва. По този начин, Исаак наследил мисията на Авраам, принесъл символична жертва и възстановил, чрез изплащане Основата на вяра.

3.2  Субстанциална основа

Така, Исаак станал централна личност за възстановяване Основата на вяра, вместо Авраам. Той установил Основа на вяра, принасяйки овен в символична жертва по приемлив за Бог начин. За да бъде изградена Основа за Месията в семейството на Исаак трябвало да бъде положена и Субстанциална основа. За тази цел, синовете му Исав и Яков трябвало да заемат строго разграничени позиции, съответно, на Каин и Авел. Принасяйки субстанциална жертва те имали отговорност да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа и да изградят субстанциална основа.

Ако Авраам не се беше провалил при символичната жертва, Исаак и неговия полубрат Исмаил, щяха да са в позиции на Авел и Каин. Те щяха да имат отговорност за изпълнение на условие на изплащане за премахване на грешната природа, което Каин и Авел не успяха да доведат докрай. Но Авраам не успя с жертвата и Бог поставил Исаак на авраамово място, а Исав и Яков на местата, предназначени първоначално за Исмаил и Исак. Така, от Исав и Яков зависело, дали ще изпълнят условията на изплащане за премахване на грешната природа.

Заради субстанциалната жертва, Исав и Яков били в същите позиции спрямо баща си, Исаак, както Каин и Авел по отношение на Адам, и както Сим и Хам, по отношение на Ной. Най-големият син на Исаак, Исав, представял първата символична жертва на Авраам, омърсена от Сатана, докато вторият син, Яков, представял жертването на Исак, чрез което Сатана бил отделен. Освен това, Исав бил в позиция на Каин, като представител на злото, докато Яков - в позиция на Авел, като представител на доброто. Двамата се борели още в утробата на майка си[65], тъй като били в такива противоположни позиции. Дори, още тогава, Бог “обичал” Исав и “мразел” Яков[66], но за това имало провиденческа причина: те трябвало да възстановят, чрез изплащане, грешките на Каин и Авел, принасяйки жертвите си.

Но, преди Исав и Яков да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа и да направят субстанциална жертва, Яков първо трябвало да изпълни условие на изплащане за възстановяване позицията на Авел. Общо казано, Яков имал следните мисии: Първо, да изпълни условие на изплащане, за да възстанови позицията на Авел - централната личност за субстанциална жертва. След това, да принесе тази субстанциална жертва. И накрая, както ще стане дума в следващата част, Яков трябвало да отиде в Египет и да постави начало на четиристотингодишен курс на изплащане, необходим да бъде извървян от потомците на Авраам, заради грешката му при символичната жертва.

Яков изпълнил условието на изплащане за възстановяване позицията на Авел по следния начин: Първо, победил в битка за възстановяване, на индивидуално ниво, правото на първородство. Тъй като, Сатана взел властта в създадената от Бог Вселена, той завзел и позицията на най-големия син. За Бог останала позицията на втория син, откъдето Той да намери начин за възстановяване правото на първородство. Поради тази причина, Бог предпочита второродните синове пред първородните, както било и в случая с Исав и Яков: “Но аз възлюбих Якова, а Исава намразих”[67]. Яков като втори син, отговорен да възстанови правото на първородство, хитро се сдобил с него от Исав, разменяйки го за хляб и паница леща.[68] Тъй като Яков високо ценял правото на първородство и се стремял да го получи от брат си, Бог направил така, че Исаак да го благослови.[69] И обратно, Бог не благословил Исаав, защото той не държал на първородството си и го заменил за една паница леща.

Второ, Яков отишил в Харан, който представял Сатанинския свят. След като в продължение на 21 години страдал, вършейки черна робска работа, накрая триумфирал над Лаван в битка за възстановяване правото на първородство, сдобил се със семейство и богатство. След тази победа,  Яков се върнал в Ханаан.

Трето, по време на обратния път за Ханаан, земята на обещаната Благословия, Яков победил в борба с ангел на брега на река Ябок, възстановявайки в субстанциална битка господството над ангелите. Благодарение на тези три победи, Яков възстановил, чрез изплащане, позицията на Авел. На тази основа, той станал централна личност за принасяне на Субстанциална жертва.

Така, Исав и Яков застанали в позиции, на Каин и Авел, както в момента, когато Бог приел жертвата на Авел. За да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа, Исав трябвало да обича Яков, да го уважава като посредник на Бог, смирено да се подчинява на напътствия давани от Яков, и накрая, да размножава доброто, наследявайки го от носителя на Божията благословия. Наистина, връщайки се в Ханаан, заедно със своето семейство и богатства, след двадесет и една тежки години в Харан, Яков направил така, че Исав да преодолее предишната си враждебност:

“След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини. Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Йосифа най-отзад. А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си. И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.” Бит. 33:1-4

Когато Исав разтворил обятия и любещо посрещнал Яков, те изпълнили условие на изплащане за премахване на грешната природа. За първи път успешно била положена Субстанциална основа.

Успявайки да принесат субстанциална жертва, Яков и Исав поправили, чрез изплащане, предишните провали при принасяне на такава жертва: провалът на Каин и Авел в семейството на Адам, и на Хам и Сим в семейството на Ной. Победата им в провидението, с център Авраам, възстановила хоризонтално, в едно семейство, дългия вертикален ход на историята, в която Бог работел за възстановяване на Субстанциалната основа.

Исав бил в положение на мразен от Бог, още от времето, когато бил в утробата на майка си[70], само защото му била дадена позиция на Каин, който е на страната на Сатана, за да се постави условие на изплащане в провидението за възстановяване. След като се подчинил на Яков и изпълнил своята част от отговорността, Исав вече бил в позиция на възстановен Каин и можел да получава Божията любов.

3.3  Основа за Месията

Божията работа за полагане Основа за Месията, започнала първо в семейството на Адам, се провела на три пъти, защото централните личности в провидението за възстановяване не изпълнили своят дял от отговорността. Третият опит бил по времето на Авраам и той също продължил по-дълго от планираното, когато Авраам се провалил при принасяне на символичната жертва. Исак и семейството му наследили Волята на Бог и положили Основа за вяра и Субстаниална основа. Накрая, Основа за Месията била изградена. Би следвало, Месията да дойде на земята в онова време.

Но, Основата за Месията изисква също и определена обществена среда, благоприятна за пришествието му. Трябва да бъде възможно преобразуване на сатанинския свят в Божие царство, управлявано от Месията. В провидението, свързано със семействата на Адам и Ной, нямало други семейства, които да атакуват или покварят централното семейство. Ако те бяха положили Основа за Месията на семейно ниво, Месията можеше да дойде без да срещне опозиция. Но, по времето на Авраам, грешните хора вече създали сатанински нации, които лесно можели да надделеят над авраамовото семейство. Така,  въпреки, че Основа за Месията вече била изградена, тя била ограничена само до семейно ниво. Месията не би имал сигурност, ако дойде само на тази основа. Нужна била независима държава, която да се изправи до нациите от сатанинския свят.

  Такава подкрепа била необходима, даже и ако Авраам не се бе провалил със символичната жертва, и бе успял, заедно със синовете си Исаак и Исмаил в субстанциалната жертва, полагайки Основа за Месията на семейно ниво. И в този случай, пришествието на Месията нямаше да е подсигурено, докато наследниците на Авраам не се размножат в Ханаан и не изградят национална Основа за Месията. Както и станало, наследниците на Исаак, успели да изградят Основа за Месията на семейно ниво, напуснали родината си, за да страдат в чужда земя в продължение на четиристотин години, като наказание за грешката на Авраам. Въпреки страданията им в Египет, те се обединили, като народ. Върнали се в Ханаан, за да изградят национална Основа за Месията, като независима нация, подготвена за Месията и Неговото дело.[71]

Поради грешката на Авраам при принасяне на символичната жертва, потомците му трябвало да преминат през изплащане. Не Исаак, а Яков трябвало да постави начало на този курс на изплащане. Всъщност, този, който изнася най-тежкия товар, преминавайки по пътя на изплащането, е авеловата личност, която е и централна личност при принасяне на субстанциална жертва. Авел в семейството на Адам, Хам - в семейството на Ной, Исаак - в семейството на Авраам и Яков - в семейството на Исаак, носели най-големия товар на изплащане за своите семейства. Измежду тях, Яков бил единствената авелова личност, стъпила върху Основа за Месията. Затова, той трябвало да извърви курс-модел за отделяне от Сатана, който да даде пример за Месията при Негото пришествие.[72]

Семейството на Яков стояло върху Основа за Месията, изградена в семейството на Исаак. Наследявайки я от него, те се заели с изпълнение на Божия план, възложен на Авраам, поемайки отговорност за неговия грях и четиристотингодишният курс на изплащане. В семейството на Исаак, Яков бил в позиция на Авел и преминал целия курс на изплащане. В семейството на Яков, Йосиф - синът на Рахил, жената на Яков на Божия страна, бил този, който трябвало да поеме позицията на Авел, отивайки в Египет по пътя на изплащането. След като бил продаден в робство от братята си и отведен в Египет, Йосиф се издигнал до длъжността първи министър на Египет, когато бил на трийсет години. Той изпълнил пророчеството, което Бог дал в съня му, когато бил дете.[73] Първо, неговите полубратя, родени от Лия - жената на Яков на страната на Сатана, отишли в Египет и му се предали. По-късно, всички деца на Яков отишли в Египет, като накрая, завели там и баща си. По този начин, семейството на Яков тръгнало по път на изплащане, за да изгради нация, която един ден да приеме Месията.

Като централна личност, която полага Основа за Месията в семейството на Исаак, Яков бил отговорен да изплати греха на Авраам. Той носел и отговорност за  изплащане на национално ниво, за да бъде изпълнена поверената на Исаак Божия Воля. Затова, както в случая с Авраам и Исаак, Бог гледал на Авраам, Исак и Яков като на една личност що се отнася до Неговата Воля, въпреки, че те са три различни индивидуалности. Затова, успех на Яков означавал успех за Исаак, а успех на Исаак, значел и успех на Авраам. Провидението за възстановяване с център Авраам, въпреки, че било удължено до Исаак и Яков, в очите на Бог, било доведено докрай в поколението на Авраам, без да е удължавано. Писано е: “Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.”[74] Този стих показва, че макар да са три поколения, Бог гледа на предците, които съвместно изпълнили Волята Му, като на едно поколение.

Бог възнамерявал да изпълни целта на Своето провидение, изграждайки национална Основа за Месията и изпращайки Месията в подготвената нация. Затова, семейството на Яков отишло в Египет, представящ сатанинския свят, където страдали в робство в продължение на четиристотин години. След това, както обещал на Авраам, Бог ги въздигнал, като избран народ и ги отвел обратно в Ханаан.

Основата за Месията, изградена в семейството на Исаак, станала основа върху която да започне курс на изплащане за установяване национална Основа за Месията. Периодът от две хиляди години от Адам до Авраам, всъщност бил период за установяване на основа за национално провидение, което да започне в следващата епоха.

В заключение, можем да кажем, че Яков победоносно поел отговорност в пътя на изплащане, за да компенсира грешката на Авраам. Използвайки своята мъдрост в полза на Божията Воля, Яков триумфирал, като личност, в битката с Исав, спечелвайки първородството. Яков отишъл в Харан и вече, като семейство, извоювал победа в двадесет-и-една-годишната борба с чичо си Лаван за правото на първородство. Навръщане от Харан за Ханаан, той победил в битка с ангел. Яков бил първият грешен човек, който изпълнил условие на изплащане за възстановяване господство над ангелите. Затова бил наречен “Израил”[75], установявайки модел и Основа за избрания народ. След тези победи, завръщайки се в Ханаан, Яков спечелил сърцето на Исав и заедно изпълнили условие на изплащане за премахване на грешната природа.

Яков успешно завършил курсът-модел за покоряване на Сатана. Моисей, Исус и народът на Израел, могли да преминат по този път, следвайки установения от Яков модел. Историята на Израел служи, като добър исторически извор, за да разберем начина за подчинение на Сатана, на национално ниво. Затова, тази история е централна в изучаване провидението за възстановяване.

3.4  Поуки от курсът на Авраам

Първо, курсът на Авраам показва, че Божието предопределение, по отношение на начина за изпълнение на Неговата Воля, е условно. Провидението за възстановяване неможе да бъде изпълнено, само чрез Божието могъщество. То може да бъде изпълнено, чрез изпълнение и на човешката част от отговорността. Затова, независимо, че Бог призовал Авраам, за да реализира провидението за възстановяване, когато той се провалил в отговорността си, Божията воля не била изпълнена.

Второ, курсът на Авраам показва, че Божието предопределение, по отношение на хората, е условно. Въпреки, че Бог предначертал Авраам да бъде баща на вярата, принасяйки жертва успешно, когато той не успял да изпълни отговорността си, мисията му била продължена от Исаак и Яков.

Трето, курсът на Авраам показва, че когато хората не изпълнят своя дял от отговорността, изпълнението на Божията Воля се забавя и възстановяването изисква по-голямо условие на изплащане. При Авраам, Божията Воля щяла да бъде изпълнена, чрез жертва на животни. Но заради, провала му, тя трябвало да бъде изпълнена, чрез жертва на обичния му син, Исаак, и да бъде доведена докрай от Исаак и от Яков.

Четвърто, разделянето, от страна на Авраам, на жертвата на две части ни учи, че всеки от нас трябва да раздели себе си, като жертва, за да  отдели доброто от злото. Животът на вяра включва поставянето ни в позиция на жертва. Само когато отделим доброто от злото у нас, можем да станем живи жертви, приемливи за Бог. Според стандарта на Божията воля, ние трябва непрестанно да разграничаваме доброто и злото в нас. Пренебрегнем ли това, създаваме условие за нахлуване на Сатана.

 

 

---

[1] Вж. Мисия на Месията 2.1

[2] Вж. Принципи на възстановяване1.1

[3] Мат. 6:24

[4] Бит. 3:5

[5] Вж. Грехопадение 2.2

[6] Бит. 4:7

[7] Изх. 12:29

[8] Числа 1:50-53; Второзаконие 31:25

[9] Римл. 9:11-13

[10] Бит. 48:14

[11] Бит. 4:3-5

[12] Бит. 4:4

[13] Евр. 11:4

[14] Римл. 7:22

[15] Римл. 7:25

[16] Йер. 17:9

[17] Йоан 14:6

[18] Вж. Грехопадение 4.1

[19] Римл. 8:22

[20] Йер. 17:9

[21] Бит. 4:25

[22] Бит. 6:13

[23] Бит. 9:7

[24] Бит. 1:28

[25] Бит. 6:11

[26] Бит. 6:9

[27] Вж. Периоди 2.4

[28] Бит. 8:6-7

[29] Амос 3:7

[30] Бит. 1:2

[31] Бит. 4:7

[32] Бит. 7:10

[33] Бит. 8:9

[34] Бит. 8:10-11

[35] Лука 9:58

[36] Бит. 8:12

[37] Откр. 21:1-3

[38] Вж. Предопределение 2

[39] Бит. 9:20-25

[40] Вж. Грехопадение 4.5

[41] Бит. 2:25

[42] Бит. 3:7-8

[43] Числа 14:34

[44] Според Библията, Бог намалява продължителността на човешкия живот веднага след поколението на Ной. Следователно, десетте поколения от Адам до Ной живеят в период от 1600 години, а десетте поколения от Ной до Авраам - само 400 години.

[45] Исус Навиев 24:2-3

[46] Бит. 12:4-5

[47] Вж. Мойсей и Исус 1.2

[48] Бит. 15:9

[49] Бит. 6:9

[50] Рим. 1:17

[51] Бит. 12:10-20

[52] Мат. 3:16

[53] Йоан 1:29

[54] Съдии 14:18

[55] Бит. 4:7

[56] Бит. 8:7

[57] Бит. 22:2

[58] Виж. Паралели 2.4

[59] Бит. 20:1-18

[60] Бит. 31:20-22

[61] Изх. 8:27

[62] Вж. Предопределение 3

[63] Бит. 22:6

[64] Бит. 22:7

[65] Бит. 25:22-23

[66] Римл. 9:11-13

[67] Малахия 1:2

[68] Бит. 25:29-34

[69] Бит. 27:27-29

[70] Римл. 9:11-13

[71] Вж. Моисеи и Исус 2.2.3.3

[72] Вж. Моисеи и Исус 1

[73] Бит. 37:5-11

[74] Изход 3.6

[75] Бит. 32:28