ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ - ГЛАВА 6

ГЛАВА 6

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ

  Теологичните противоречия за предопределението са причина за голямo объркване в религиозния живот на много хора. Нека видим откъде произтичат тези противоречия.

  В Библията откриваме стихове, които често се тълкуват, сякаш всичко в живота на отделния човек - успех или провал, щастие или нещастие, спасение или проклятие, както възход или упадък на дадена нация - става точно според предопределеното от Бог. Например, св. Павел пише:

“А които предопредели, тях и призова, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” - Римл. 8:30

“Ще покажа милост, към когото ще покажа и ще пожаля, когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бог, който показва милост.” - Римл. 9:15-16

“Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба? ” - Римл. 9:21

Също е писано, че Бог е възлюбил Яков и възневидял Исав, още докато били в майчината утроба и известил съдбата им с думите: “По- големият ще слугува на по-малкия.”[1] Така че, в Библията откриваме немалко основания, оправдаващи теорията за Божието абсолютно и пълно предопределение.

Но в Библията, също можем да открием достатъчно факти, които опровергават теорията за абсолютното предопределение. Например, Бог предупредил първите предци да не ядат от плода, за да ги предпази от падение.[2] От това можем да заключим, че грехопадението не е резултат от Божието предопределение, а следствие от неспазване на заповедта от страна на хората. И отново четем: “разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.”[3] Ако човешкото грехопадение е било предопределено от Бог, Той не би имал причина да се огорчава, тъй като те щяха да са съгрешили, действайки в съгласие с Него. Освен това, в Евангелието от Иоан пише, че този, който вярва в Христос, няма да погине, а ще има вечен живот,[4] т.е. никой не е предопределен за проклятие.

Тезата, че резултатът от човешките начинания не е предопределен от Бог, а зависи от човешките усилия, е подкрепена от добре известния библейски стих: “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.”[5] Ако всяко човешко начинание е предначертано от Бог, защо Исус подчертава необходимостта от човешки усилия? Библията ни приканва да се молим за болните си братя[6], което предполага, че болестите и здравето не зависят единствено от Божието предопределение. Ако всичко бе предречено като неизбежна, предопределена от Бог съдба, отчаяните ни молби щяха да са напразни.

Понеже Бог е абсолютен, би следвало да очакваме, че когато Той е предопределил нещо, то да е абсолютно и непроменливо и никакво човешко усилие да неможе да го промени. Ето защо, ако приемем традиционното схващане, че всичко е абсолютно предопределено от Бог, тогава трябва да заключим, че никакви човешки усилия - молитви, благотворителни дейности или евангелизации, не могат да допринесат повече към Божието Провидение за възстановяване. Всяко допълнително усилие извън естествения ход на събитията, би било напълно безполезно.

След като Библията предлага такава широка основа в полза и на двете противоречиви схващания, споровете по този въпрос са неизбежни.

Как  Принципът разрешава този проблем? Ще се спрем по-дълбоко на въпроса за предопределението, анализирайки го от различни гледни точки.

                                                   Раздел 1

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ

Преди да разгледаме предопределението на Божията Воля, нека обсъдим в какво се изразява тя. Да си припомним, че Бог не е постигнал Своята цел на сътворението, поради човешкото грехопадение. Следователно, Божията Воля в провидението за грешното човечество все още е изпълнение Целта на Сътворението. В този смисъл, Божията Воля е да се доведе докрай възстановяването.

На второ място, трябва да знаем, че Бог винаги предопределя Волята Си, преди тя да бъде изпълнена. Той предопределя хората да постигнат Целта на Сътворението. Когато, поради грехопадението, Бог не успял да изпълни Своята Воля, Той още веднъж предопределил да я осъществи чрез провидението за възстановяване. Оттогава, Той действа за нейното осъществяване.

Бог трябва да предопредели Своята Воля и да я осъществи изцяло, чрез доброто, а не чрез злото. Той е Творецът  на доброто. Следователно, Неговата цел на Сътворението е добра, целта на провидението за възстановяване и Неговата Воля да я постигне, също са добри. Поради тази причина, Той не възнамерява да възпрепятства или да се противопоставя на изпълнението на Целта на Сътворението. И по-специално, Той не би могъл да предопредели човешкото грехопадение или каквито и да било други грехове, за които след това хората да бъдат наказвани. Нито пък би предопределил събитие, като разрушаване на Космоса. Ако такива злини бяха неизбежно следствие от Божието предопределение, тогава Бог не би могъл да бъде Създател на доброто. Още повече, че ако сам Бог беше предначертал такива зли събития, Той не би изразил съжаление за това, че са се случили, както прави, например, заради покварата на хората[7] или както когато цар Саул изпаднал в неверие.[8] Подобни стихове показват, че злото не е резултат от Божието предопределение, а следствие от неуспеха на хората в изпълнение на своята отговорност, в следствие на което те попадат в ръцете на Сатана.

До каква степен Бог предопределя Своята Воля - осъществяването на целта на Сътворението? Бог е абсолютен, уникален, вечен и непроменлив. Ето защо, и Неговата цел на Сътворението също е абсолютна, уникална, вечна и непроменлива. Както и Волята Му относно провидението за възстановяване, чиято задача е да осъществи целта на Сътворението, е абсолютна, уникална и непроменлива. Следователно, предопределението на Божията Воля, че един ден целта на Сътворението ще бъде постигната, също трябва да е абсолютно, както е писано: “Да! рекох и ще направя да стане; Намислих и ще го извърша.”[9] След като Божията Воля е абсолютно предопределена, ако човекът, избран да я изпълни се провали, Бог трябва да продължи да направлява Своето Провидение до неговото осъществяване, дори ако трябва да избере друг човек, който да се нагърби със същата  мисия.

Например, Бог е възнамерявал чрез Адам да изпълни Целта на Сътворението. Въпреки, че това не станало, предопределението на тази провиденческа Воля остава абсолютно. Ето защо, Бог изпратил Исус, като втори Адам и се опитал да я изпълни чрез Него.

Когато поради неверието на еврейския народ[10] и Исус не успял да доведе докрай изпълнението й, Той обещал да се върне и непременно да я довърши.[11] Подобно на това, Божията Воля била да положи основа за Месията на семейно ниво, чрез Авел и Каин. Когато Каин убил Авел и тази Воля не била изпълнена, Бог направил нов опит да я осъществи, чрез семейството на Ной. Когато на свой ред и ноевото семейство не успяло да изпълни Божието желание, Бог избрал Авраам и работел чрез него. Същото се наблюдава и при мисиите на отделните личности: Бог се опитвал да компенсира неуспеха на Авел в изпълнението на Неговата Воля, чрез Сит.[12] Бог опитал да доведе докрай и неизпълнената от Моисей Своя Воля, като поставил Исус Навиев на негово място.[13] Когато Юда Искариотски предал Исус и Божията Воля била осуетена,  Бог направил втори опит да я изпълни, избирайки Матия на неговото място.[14]

                                             Раздел 2

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА НАЧИНА, ПО  КОЙТО СЕ ИЗПЪЛНЯВА БОЖИЯТА ВОЛЯ

Съгласно Принципите на Сътворение, Божията Цел на Сътворението може да бъде постигната само когато хората изпълнят своя дял от отговорността.[15] Макар Божията Воля за осъществяване на  тази цел с помощта на провидението за възстановяване да е абсолютна и извън сферата на човешкото влияние, нейното изпълнение задължително изисква изпълнение и на човешкия дял от отговорността. Първоначално, Божията цел на Сътворението е трябвало да бъде постигната от Адам и Ева, но единствено при условие, че те изпълнят дадената им отговорност и се въздържат да ядат от плода на Дървото за познаване на добро и зло.[16] Подобно на това, в провидението за възстановяване, Божията Воля се осъществява само когато централната личност, отговорна за мисията, изпълни докрай своята част от отговорността. Така например, за да даде Бог, още по онова време, пълно спасение, еврейският народ като централна нация в провидението, е трябвало да повярва в Исус и да Го следва безусловно. Тъй като те не повярвали и не изпълнили своята отговорност, осъществяването на Божията Воля трябвало да се отложи до времето на Второто пришествие.

         До каква степен Бог предопределя развитието на събитията в провидението? Въпреки, че Божията Воля относно постигане целта на провидението за възстановяване е абсолютна, в предопределянето на процеса, който ще доведе до нейното осъществяване, има условия. Той зависи от изпълнение на петте процента отговорност на централната фигура, които трябва да се добавят към деветдесетте и пет процента Божия отговорност. Това процентно съотношение има за цел да покаже, че в сравнение с Божия дял, човешката част  от отговорността е изключително малка. За човека, тези пет процента се равняват на сто процента от неговите усилия.

Да разгледаме няколко примери: Бог предопределил, че Неговата Воля ще бъде осъществена от Адам и Ева, но само при условие, че изпълнят своята отговорност и ще се въздържат да ядат от плода. В провидението за възстановяване с център Ной, Бог предопределил, че Неговата Воля ще бъде постигната единствено след като Ной изпълни своята отговорност и отдаде всичките си усилия за построяване на кораба. В Провидението за спасение чрез Исус, Бог предопределил, че Неговата Воля ще бъде изпълнена само при условие, че грешните хора приемат Исус като Месия, повярват в Него и се посветят да Му служат.[17] Но Хората не се справили дори с този малък дял отговорност. В следствие на това, Божието провидение непрекъснато се удължавало.

В Библията е писано: “Молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца,”[18] “Твоята вяра те изцели.”[19], “Всеки, който иска, получава, който търси - намира, и на тогова, който хлопа - ще се отвори.”[20] Тези стихове потвърждават, че осъществяването на Божията Воля се определя от това, дали хората ще изпълнят своя дял от общата отговорност. Трябва да признаем, от тези примери, колко нищожна е човешката отговорност в сравнение с Божиите усилия и милост, съставляващи Неговия дял от отговорността. От друга страна, ако се замислим над факта, че централните фигури не са успявали да се справят със своята част от отговорността, можем да осъзнаем колко трудно е било за тях да изпълнят своя сравнително малък дял.

Раздел 3

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Адам и Ева трябвало да станат добри родители на човечеството. Това зависело от тях: дали ще изпълнят своята отговорност и ще спазят Божията заповед да не ядат от плода, или не. Следователно, Бог не е предопределил абсолютно, че Адам и Ева ще станат наши добри прародители. Това важи и за всички останали хора: те могат да станат съвършени, каквито Бог е предначертал да бъдат, само ако изпълнят своята отговорност. Ето защо, Бог не предопределя абсолютно какви ще се окажат те в действителност.

До каква степен Бог предопределя съдбата на отделния човек? За да се осъществи Божията Воля чрез конкретна личност, абсолютно необходимо е тя да изпълни своята отговорност. Ето защо, въпреки че Бог предопределя някого за дадена мисия, трябва да бъдат изпълнени, както деветдесетте и пет процента Божия отговорност, така и петте процента човешка отговорност, за да бъде изпълнена Божията Воля. Ако човек не даде своя принос, той не може да стане личност, каквато Бог желае.

Така например, Бог избрал Моисеи и условно предопределил, че ако той изпълни своята отговорност, ще може да отведе избрания народ в благословената Ханаанска земя.[21] Но Моисей се провалил, пристъпвайки Божията Воля, удряйки два пъти скалата при Кадеш-Барнеа. В следствие на това Моисеи умрял, преди да достигне заветната си цел и намерението на Бог той да въведе хората в Ханаан не било осъществено.[22] Когато Бог избрал Юда Искариотски, Той условно го предопределил за предан Исусов апостол, който с вяра да върви към изпълнение на своята отговорност. Но Юда изпаднал в неверие и очакванията на Бог за него не се оправдали, а Юда завършил като предател.

Бог издигнал еврейския народ с намерение да го прослави като избрана нация чрез изпълнение на отговорността, чрез вяра и следване на Исус. Но евреите изпратили Исус на кръста и предначертаната от Бог съдба не се изпълнила, а израелският народ бил разпръснат по света.

А сега нека разгледаме предопределението на централните личности в провидението за възстановяване.

Целта на Божието Провидение за възстановяване е да преобрази напълно грешния свят към изначално желания от Бог свят. Ето защо, макар и в различно време, предопределено е всички грешни хора да бъдат спасени[23]. Все пак, както при сътворението, Божието провидение за спасение, което е процес на пресътворение, не може да стане в един миг. То започва от една точка и постепенно се разширява, обхващайки целия свят. Ето защо, в провидението за спасение Бог първо предопределя един човек и го призовава за определена мисия.

Какви способности трябва да притежава човек, за да бъде призван? На първо място, централната личност трябва да е родена сред избрания народ. Второ, трябва да произхожда от потомствена линия, отличаваща се с множество праведни дела. Трябва да притежава подходящ характер. Сред тези, които притежават подходящия характер, трябва да има някой, който още в ранните години на живота си да придобие нужните квалификации. И накрая, измежду тези, които притежават нужните качества, Бог избира първо тази личност, която живее в най-подходящото време и място.

Раздел 4

РАЗЯСНЕНИЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ СТИХОВЕ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ АБСОЛЮТНОТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ

Дотук разгледахме различни въпроси, отнасящи се до предопределението. Сега, нека се спрем отново на онези Библейски стихове, които сякаш показват, че изходът на всяко човешко начинание е абсолютно предопределен от Бог.

Да започнем със следния стих:

“Защото, които предузна, тях и предопредели, ...а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” - Римл. 8:29-30

Всезнаещият Бог разбира предварително, кой притежава качества, необходими за централна фигура в провидението за възстановяване. Бог предопределя този, „предузнатия”, и го призовава да изпълни целта на провидението.

Да призове човек е Божия отговорност, но само това не е достатъчно, за да бъде той оправдан и прославен пред лицето на Бог. Само ако, след като е призован от Бог, той изпълни отговорността си, ще бъде оправдан и прославен. Божието предопределение относно това, дали един човек ще бъде оправдан или прославен, зависи от изпълнението на неговата отговорност. Тъй като човешката отговорност не се споменава в цитираните Библейски стихове, хората ги тълкуват погрешно, смятайки, че всички действия се решават единствено от Божието предопределение.

  Писано е:

“Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, който показва милост.” - Римл. 9:15-16

Както вече бе обяснено, само Бог “предузнава” и избира кой е най-подходящият да изпълни целта на провидението за възстановяване. Божие право е да избере личност и да й окаже милост и състрадание; това изобщо не зависи от желанията и усилията на човек. Този стих е написан, за да подчертае силата и милостта на Бог.

Павел също пише:

“Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба.” - Рим. 9:21

 

Вече разбрахме, че Бог дава на хората дял от общата отговорност като условие, въз основа на което да ги обича повече от всяко друго създание в Творението. Бог им поставя това условие, за да ги направи достойни за позицията им на господари на Творението, които да наследят Неговата съзидателна природа. Но хората не спазили това условие и съгрешили. Те заприличали на боклук, чакащ да бъде изхвърлен. В това състояние хората нямат основание да се оплакват, независимо как се отнася Бог с тях. Това е поуката, която трябва да извадим от този стих.

Писано е, че Бог обичал Яков и мразел Исав, още в майчината им утроба, преди да са сторили добро или зло. Бог възлюбил единия и възненавидял другия, казал на Ребека, че “по-големият ще слугува на по-малкия.”[24] Каква е причината за това фаворизиране? Бог предпочел единия пред другия, за да установи определени условия за развитие в провидението за възстановяване. Въпреки че повече детайли ще бъдат обсъдени в следващите глави[25], тук следва да споменем, че Бог дал на Исаак двама синове, Исав и Иаков, с намерение те да застанат в позиции на Каин и Авел. Те трябвало да направят условия за изкупление, необходими за възстановяване на първородството на големия син, изгубено в семейството на Адам, когато Каин убил Авел. Бог възнамерявал да осъществи Волята Си, подкрепяйки Яков (в позиция на Авел) за надмощие над Исав (в позиция на Каин). Тъй като Исав бил в позиция на Каин, той бил “мразен” от Бог. А тъй като Яков бил в позиция на Авел, той можел да получи Божията любов.

Дали накрая Бог ще бъде благосклонен към тях или не, зависело от  това дали те ще изпълнят дадената им част от отговорността. Тъй като на практика Исав смирено се покорил на Яков, той  се издигнал от предишната си позиция на “мразен” от Бог човек и  получил същата благословия на Божия любов, каквато имал и Яков. И обратно, макар първоначално Яков да бил в позиция на Божи любимец, той можел да я напусне, ако неуспее да изпълни своята отговорност.

Хора като Джон Калвин, популяризирали теорията за пълно и абсолютно предопределение, в която, дори и днес, мнозина вярват. Те се придържат към това схващане, защото погрешно смятат, че изпълнението на Божията Воля зависи единствено от властта и делата на Бог. Невежи са относно връзката между Божията и човешката част от отговорността за осъществяване целта на Провидението за възстановяване.

---

[1] Римл. 9:11-13

[2] Бит. 2:17

[3] Бит. 6:6

[4] Йоан 3:16

[5] Мат. 7:7

[6] Яков 5:14-15

[7] Бит. 6:6

[8] 1Царе 15:11

[9] Исая 46:11

[10] Вж. Мисия на Месията 1.2

[11] Мат. 16:27

[12] Бит. 4:25

[13] Исус Навиев 1:5

[14] Деяния 1:24-26

[15] Принципи на сътворението 5.5.2

[16] Бит. 2:17

[17] Йоан 3:16

[18] Яков. 5:15

[19] Марк 5:34

[20] Мат. 7:8

[21] Изход 3:10

[22] Числа 20:2-13; 27:13-14

[23] 2 Петрово 3:9

[24] Римл. 9:10-13

[25] Вж. Принципи на Възстановяване 3.2

ВЪЗКРЕСЕНИЕ - ГЛАВА 5

ГЛАВА 5

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Ако вярваме буквално на пророчествата в Библията, следва да очакваме, че при Второто пришествие на Исус, светците ще възкръснат в плът. Телата им, отдавна погребани и напълно разложени, ще се възстановят в изначалния си вид.[1] От една страна, тези пророчества са Божие Слово и ние като вярващи трябва да ги приемем. От друга страна, от гледна точка на съвременната наука, те са безсмислени. Това води до голямо объркване за християнската вяра. Ето защо е важно да хвърлим светлина върху истинското значение на Възкресението.

Раздел 1

Възкресение

Възкресение означава възвръщане към живот. Да оживееш повторно предполага, че си бил мъртъв. За да проумеем значението на Възкресението, трябва да изясним Библейското разбиране за живота и смъртта.

1.1               Библейското разбиране за живота и смъртта

Когато един от учениците на Исус го попитал дали може да си отиде вкъщи, за да погребе починалия си баща, Исус отвърнал: “Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“[2] От тези думи става ясно, че в Библията са застъпени две различни концепции за живота и смъртта. Първата се отнася до живота и смъртта, свързани с физическия живот. Тук “смъртта” представлява краят на физическия живот, както е в случая с починалия баща на Исусовия ученик. “Живот” в този контекст обозначава онова състояние, в което тялото изпълнява физическите си функции.

Второто схващане за живота и смъртта се отнася до онези живи хора, събрали се да погребат починалия, които Исус нарича “мъртви”. Защо Исус нарича “мъртви” хора, чиито тела са живи и активни? Това, което Той има предвид е, че те не са Го приели, намират се далеч от любовта на Бог и обитават сферата на сатанинското господство. Това второ схващане за смъртта не съответства на края на физическия живот. То означава напускане сферата на Божията любов и попадане под властта на Сатана. Съответното схващане за живота се отнася до начина на съществуване в съгласие с Божията воля в сферата на безграничната Божия любов. Ето защо, отсъждайки според стандарта на изначалната ценност, дори и физическото “аз” на един човек да е живо, той е мъртъв, ако не живее в Божието господство, а се намира в робството на Сатана. Подобен извод можем да направим и от осъдителните думи на Господа, отправени към неверниците от църквата в Сардис: “… на име си жив, но си мъртъв.”[3]

От друга страна, дори физическият живот на човека да е изтекъл, той остава жив в истинския смисъл на думата, ако неговият дух обитава Небесното царство във висините, онази сфера в духовния свят, която Бог управлява посредством Своята любов. Казвайки, че “който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее”[4], Исус имал предвид, че тези, които вярват в Него и са в сферата на Божието господство, са живи. Дори когато физическото им тяло се превърне в пръст, духовното им “аз” се радва на живот в Божието господство. Исус казвал и друго: “И никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века.”[5] Казвайки, че вярващите няма да умрат до века, Исус имал предвид, че тези, които по време на земния си живот вярват в Него, ще спечелят вечен живот не на земята, а в духовния свят, в лоното на Божията любов. Те ще бъдат живи както в този, така и в другия живот. Думите на Исус ни уверяват, че смъртта в смисъл на край на физическия живот, не оказва влияние върху нашия вечен живот.

  Исус казвал: “Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази.”[6] Тези, които пристъпват Божията воля, за да запазят благоденствието на телата си, са мъртви, дори и физически да продължават да живеят. От друга страна, тези, които жертват телата си за Божията воля, са живи, дори когато телата им са погребани и изгнили. Духът им живее вечно в Божията любов.

1.2 Смъртта, причинена от Грехопадението

Вече знаем, че има две различни библейски концепции за живота и смъртта. Коя от двете се отнася до смъртта, предизвикана от грехопадението на човешките предци?

Бог създал хората да остаряват и да се превръщат в пръст; физическата им смърт е предопределена, независимо дали съгрешават или не. Адам умрял на 930 години библейска възраст и плътта му се превърнала в пръст, но това не е смърт, причинена от грехопадението. Според Принципите на Сътворение, плътта е облекло за духа. Както се изхвърлят износени дрехи, така ще бъде оставена и плътта, когато остарее и се изтощи. Тогава само духовното “аз” влиза в духовния свят и остава да живее там вечно. Нищо материално не е вечно. Хората също не правят изключение – нашите тела не живеят вечно. Ако трябваше да живеем вечно на земята в плът, тогава защо Бог създал духовния свят като крайна цел, към която се стремим? Духовният свят не е създаден след Грехопадението като място, което е за обитаване от духовете на грешните хора. Той е част от изначалното Сътворение и е създаден като място, където хора, изпълнили целта на Сътворението, да се радват на вечен живот, след като изтекат земните им дни.

  Повечето хора са привързани към земния си живот. Те скърбят, че той отминава, тъй като, поради грехопадението, са станали невежи по отношение на факта, че след като захвърлят дрехата на плътта, ще живеят в прекрасния и вечен духовен свят. Преходът от физически към духовен живот може да се сравни с превръщане на гъсеница в пеперуда. Ако гъсеницата имаше съзнание, тя би чувствала същата привързаност към ограниченото си съществуване по листата на растенията, както хората към земния си живот. Тя скръбно би приключила живота си на гъсеница, неподозирайки, че е предназначена да навлезе в нова фаза на живота си като пеперуда, когато ще се наслаждава на уханието на цветята и сладкия им нектар.

Връзката между земното съществуване и живота на духа е сходна с връзката между гъсеница и пеперуда. Освен това, ако не бе грехопадението, земните хора щяха да са способни да се свързват с духове също така естествено, както го правят помежду си. Щяха да знаят, че смъртта не е последна раздяла с любимите хора на земята. Ако хората предполагаха каква красота и какво щастие царят в света, в който ще влязат, след като постигнат съвършенство на земята и умрат от естествена смърт, с нетърпение щяха да очакват деня, в който ще преминат в него.

След като грехопадението не причинява смърт в смисъл на край на земния живот, можем да заключим, че то води до другия вид смърт. Нека се спрем по-обстойно на това. Бог казал на Адам и Ева, че в деня, в който ядат от Дървото за познаване на добро и зло, те непременно ще умрат.[7] В случай, че Бог им отправил такова предупреждение, на практика, след изяждане на плода, би трябвало те действително  да умрат. Но Адам и Ева  продължили своя живот и след грехопадението, имали деца, които също се размножавали и създали днешното покварено общество. От това можем да заключим, че смъртта, причинена от грехопадението, не означава край на физическия живот, а изпадане от Божието господство на доброто в сатанинското господство на злото.

Нека приведем в подкрепа на това и няколко примера от Библията. Писано е: “Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.”[8] Под любов тук се разбира Божията любов. Човек, който не обича ближния с Божия любов, е мъртъв, дори когато е жив и активен на земята. Такова е и значението на стиховете: “Заплатата за греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашият Господ.”[9] и “Защото копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.”[10]

1.3 Значение на Възкресението?

И днес мнозина вярват, че смъртта, причинена от грехопадението, е физическа смърт. Вследствие на това, те тълкуват Библейската идея за възкресение като възраждане от физическата смърт и вярват, че възкръсването от смъртта включва биологична регенерация на разложените тела.

Но грехопадението на първите ни предци не е причинило такава смърт. Според Принципите на Сътворението, човешкото тяло е създадено така, че да се превърне в пръст, когато остарее. Едно разложено тяло не може да се възстанови до изначалния си вид. Още повече, че един дух няма нужда от друго физическо тяло, след като е предопределен да се наслаждава на вечен живот в огромния духовен свят.

Възкресението може да бъде определено като процес на възстановяване от смъртта, причинена от грехопадението, към живот; от сферата на сатанинско господство, към сферата на пряко Божие господство, чрез провидението за възстановяване. Съответно, разкайвайки се за греховете си и издигайки се по този начин към по-висша степен на добро, ние се възстановяваме до тази степен.

Библията илюстрира процеса на възстановяване: “който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.”[11] Въз основа на тези стихове можем да потвърдим, че възкресение означава да напуснем лоното на Сатана и да се върнем в лоното на Бог. Също е писано: “Защото както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.”[12] От този стих става ясно, че в резултат от  грехопадението на Адам ние наследяваме сатанинската потомствена линия и сме мъртви; а когато чрез Христос се върнем в линията на Бог, ще бъдем възкресени за живот.

1.4 Какви промени предизвиква възкресението у хората?

Според Божието Слово, Адам и Ева умрели, след като яли от Дървото за познаване на добро и зло. Въпреки това, в тях няма външна промяна. Основно у тях се забелязва безпокойство и страх, завладели ги вследствие на прегрешението. По същия начин, не бива да се очаква у грешните хора да настъпят външни изменения, когато те бъдат възстановени. Човек, новороден чрез Светия дух, със сигурност е преживял възкресение. Да сравним такъв вярващ с крадец: Единият е възкръснал до ниво на новорождение в Божията сфера, докато другият е духовно мъртъв, предопределен за ада. Въпреки това, не можем да направим никаква разлика между тях, опирайки се на външния им вид. Този, който в съгласие с Исусовото учение вярва в Бог, всъщност е възкръснал от смърт в живот. Но и след като е приел Исус и е получил живот чрез Възкресението, във физическото му тяло не може да бъде забелязана видима промяна.

Исус действително е човек, изпълнил Целта на Сътворението.[13] Но съдейки по външния му вид, той не е по-различен от обикновените хора. Ако чрез външността си, той показваше забележима божественост, тогава всеки около него би му повярвал и  би го следвал.

Промените, които човек изживява при възкресение, влизайки във властта на Бог, се извършват в сърцето и духа му. Освобождавайки се от сатанинското господство, възкръсналият човек може да се обедини с Божието Сърце и да придобие божествена природа. Тези вътрешни промени пречистват и тялото му, превръщайки го от обиталище на Сатана в Божи храм. В този смисъл можем да кажем, че физическото ни тяло също възкръсва. Може да се направи сравнение със сграда, превърната в място за поклонение, която преди това е била използвана за недобри цели. Макар и външно непроменена, сега тя е пречистена и осветена.

Раздел 2

Провидение за възкресение

2.1 Как Бог осъществява провидението за възкресение?

Възкресение е процес, чрез който грешният човек се възстановява до изначално, желано от Бог, състояние. Ето защо, провидението за възкресение всъщност е провидение за възстановяване. След като провидението за възстановяване представлява Божие дело на пресътворение, то и възкресението също е дело на пресътворение. Поради тази причина Провидението за възкресение се осъществява в съответствие с Принципите на Сътворението по следния начин:

На първо място, в историята на за възкресение, много от тези, на които е поверена мисия, искрено и с вяра полагат изключителни усилия за осъществяване на Божията воля. Независимо, че не изпълняват докрай отговорността си, според степента на своята отдаденост, те разширяват фундамента, възоснова на който следващите поколения могат да създадат сърдечни отношения с Бог. Ние наричаме тази основа “облаги от епохата на провидението за възстановяване“. Облагите на епохата се увеличават пропорционално на сърдечната основа, поставена от пророци, мъдреци и праведници, които са живели преди нас. Ето защо възкресението се осъществява в съответствие с постиженията и респективно предимствата на  съответната епоха.

На второ място, според Принципите на Сътворението, Божия отговорност е да сътвори хората и да им даде Своето Слово, а човешка отговорност е да постигнат съвършенство чрез вяра и живот според него. По същия начин, направлявайки Провидението за възкресение, Божията отговорност е да дава Словото Си и напътствията Си, а нашата отговорност е да вярваме в него и да го практикуваме, за да се изпълни провидението.

На трето място, според Принципите на Сътворението, духът на човека може да израсне до съвършенство само чрез физическото му “аз”. По същия начин и в Провидението за възкресение, възкресението на един дух може да се постигне само по време на  земния живот на човека.

  На четвърто място, според Принципите на Сътворението, човек трябва да достигне съвършенство, преминавайки през трите последователни етапа на периодите на израстване. Ето защо, провидението за възкресение на грешните хора също трябва да се извърши посредством три последователни периода, представени като три епохи в провидението за възстановяване.

2.2 Провидение за възкресение на хората на земята

2.2.1 Провидение за поставяне на основа за възкресение

 

  Бог започнал Своето провидение за възкресение на грешното човечество в семейството на Адам. То било допълнително удължено, тъй като хората, на които било поверено осъществяването на Божията воля, не изпълнявали своята отговорност. Две хиляди библейски години по-късно, Бог избрал Авраам за баща на вярата и чрез него започнал осъществяване на Своята Воля. Следователно, резултатът от двете хиляди години от Адам до Авраам е установяване на фундамент, въз основа на който в следващата епоха, Бог да започне Своето провидение за възкресение. Поради тази причина, наричаме този период Провиденциална епоха за полагане на основа за възкресение.

2.2.2 Провидение за възкресение на етап формиране

През двете хиляди години между Авраам и Исус, Бог полагал усилия да възкреси хората до ниво формиране. Ето защо, тази епоха се нарича Провиденческа епоха за възкресение на ниво формиране. Всички живеещи на земята по време на този период, можели да получат облаги от тази епоха въз основа на Божието провидение за възкресение на ниво формиране. В тази епоха Бог дал Закона на Стария завет. Вярвайки и практикувайки го, хората изпълняващи своята отговорност,  били оправдани от Бог. Ето защо, този период се нарича още Епоха на оправдаване чрез дела. Хората от това време, които спазвали Закона в своето ежедневие, били възкресени до ниво формиране и станали формирани духове. Хора, постигнали още на земята ниво на формиран дух, след смъртта си навлизат и обитават същото ниво в духовния свят.

2.2.3 Провидение за възкресение на ниво растеж

Заради разпятието на Исус, възкресението останало недовършено и изпълнението му се отложило за времето на Второто пришествие. Две хилядите години от тогава до днес, представляват време на удължаване, през което посредством духовното спасение, Бог направлявал провидението за възкресение на хората до ниво растеж. Затова, този период може да се нарече Провиденческа епоха за възкресение на ниво растеж. Всички, живели в тази епоха, можели да получат предимства от епохата, като резултат от Божието дело за възкресение на ниво растеж. Хората от тази епоха трябвало да вярват в Словото на Новия завет, което Бог дал, за да изпълнят своята отговорност в Провидението и да бъдат оправдани пред Него. Ето защо, този период се нарича още и Епоха на оправдаване чрез вяра.

Живелите в тази епоха можели да бъдат духовно възкресени възоснова на вярата си в Евангелието по време на земният си живот. Възкресени до ниво растеж, те ставали живи духове. Тези, които още на земята станали живи духове, след смъртта си навлизат и обитават Рая – нивото на живите духове в духовния свят.

2.2.4 Провидение за възкресение на ниво завършеност

  Ерата, когато хората трябва да бъдат възкресени както духовно, така и физически чрез завърналия се Христос и да изпълнят за възкресение, се нарича Провиденциална епоха за възкресение на ниво завършеност. Всички, живели през този период, могат да се възползват от предимствата на епохата, резултат от Божията работа за възкресение на ниво завършеност. При Второто пришествие, Христос носи новия израз на Истината, с който се изпълняват обещанията от Стария и Новия завет. Той може да бъде наречен Изпълнен завет.[14] Повярвали в него, хората трябва да служат и да се посветят на Господа на земята, за да изпълнят своята отговорност в провидението и да бъдат оправдани пред Бог. Ето защо, тази ера се нарича Епоха на оправдание чрез отдаденост и посвещение.

Вярвайки и служейки на Господа и посвещавайки се на Неговото дело, хората от тази епоха ще бъдат възкресени напълно – духовно и физически, ставайки божествени духове и живеейки в Небесното царство на земята. Когато оставят физическите си тела, духовете им ще влязат в Небесното царство във висините – нивото на божествените духове в духовния свят.

2.2.5 Небесното царство и Рая

Мнозина християни нямат ясна представа за Небесното царство и Рая, тъй като им липсва разбиране за Принципа. Ако Исус бе довел до край мисията Си на Месия, Небесното царство на земята щеше да бъде установено още по Негово време. Също така, тогава щеше да бъде реализирано и Небесното царство  на Небето. След като живеят в Небесното царство на земята съвършените хора, ще преминат като божествени духове в духовния свят. Но тъй като Исус умрял на кръста, Небесното царство на земята не било реализирано. Земята никога не е виждала хора, постигнали ниво божествен дух. Още никой не е жител на Небесното царство в духовния свят, домът за божествените духове. Небесното царство на Небето е празно и недовършено.

Защо тогава Исус казвал, че всеки, който вярва в Него, ще влезе в Небесното царство? Изначалната цел, с която Той дошъл на земята, била да установи Небесно царство. Но тъй като хората не повярвали в Него, Той умрял на кръста, без да установи Царството. На крадеца, разпънат от дясната му страна, Исус обещал, че ще влезе в Рая заедно с Него.[15] Крадецът бил единственият, който вярвал в Исус накрая, когато всички други го изоставили. Докато все още имало надежда, че ще изпълни мисията си на Месия, Исус проповядвал, че хората могат да влязат в Небесното царство. Но в мига на смъртта си на кръста, непостигнал Своята цел, Той казал на крадеца, че може да влезе само в Рая. Раят е онази сфера в духовния свят, която  обитават духове на хора, постигнали чрез вяра в Исус, по време на земния си живот, ниво на живи духове. Те остават там в очакване на деня, когато ще бъдат отворени вратите на Небесното царство на Небето.

2.2.6 Духовни феномени в Последните дни

Адам и Ева съгрешили в края на периода на растеж. Чрез Провидението за възстановяване, преминали последователно през епохите на Стария и Новия завет, хората днес са възстановени до края на периода на растеж. Последните дни са време, в което хората се завръщат до същото духовно ниво, на което са били първите предци точно преди Грехопадението. Сега, във времето на Последните дни, хората по целия свят достигат това ниво. Точно както преди грехопадението, Адам и Ева били способни да общуват с Бог пряко, така и днес много хора на земята се свързват с духовния свят. Пророчеството, че в Последните дни “ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища”[16], може да бъде разтълкувано въз основа на това разбиране, предоставено ни от Принципа.

В Последните дни много хора ще получат откровение: “Ти си Господ”. Доста от тях ще се заблудят и ще повярват, че чрез тях се извършва Второто пришествие на Христос. Защо се отклоняват от верния път?

След като създал хората, Бог им предоставил права да управляват Вселената.[17] От Грехопадението до сега, още никой не е успял да изпълни тези Благословии. Когато, чрез провидението за възстановяване, грешните хора бъдат духовно възстановени до края на периода на растеж, те ще достигнат сърдечно ниво, сравнимо с това на Адам и Ева от преди падението. Като признание, че са постигнали степен на зрялост, в която хората са благословени с право да владеят над Вселената, Бог дал на определени личности откровение, че са Господ.

Вярващите, в Последните дни, чиято всеотдайна вяра е толкова силна, че им дава право да получат откровение, че са “Господ”, застават в позиция на Йоан Кръстител. Йоан Кръстител имал мисия да проправи пътя за Исус.[18] По същия начин, тези вярващи имат мисия на отговорност да подготвят пътя за Христос при Второто пришествие, в съответните им сфери на дейност. Те трябва да действат като представители на Господа в съответна област и Бог им дава откровение: “Ти си  Господ”.

Когато някой човек, надарен със способности да общува чрез духа си, получи откровение, че е Господ, той трябва да разбере този феномен чрез учението на Принципа. Той не бива да действа по неправилен начин, погрешно приемайки се за Христос на Второто пришествие. В противен случай може да се стигне до там, че да изиграе роля на антихрист. Поради тази причина Библията съдържа пророчества, според които в Последните дни ще се появят много антихристи.[19]

Медиумите често се объркват и изпадат в противоречие един с друг, тъй като нивата на духовния свят, с които те общуват и откровенията, които получават, са различни[20] Макар духовно отворените хора да са в контакт със същия духовен свят, живеят при различни обстоятелства и заемат различни позиции, имат различно ниво на характер, интелект и духовност, затова те не възприемат духовния свят еднакво. Тези различия пораждат конфликти между тях.

Хора, които допринасят за провидението за възстановяване, обикновено имат отговорност само за част от него. Концентрирайки се единствено върху вертикалната си връзка с Бог, те често не са чувствителни относно правилните си хоризонтални отношения с други духовно отворени хора. Между тях могат да възникнат конфликти, тъй като всеки мисли, че Божията Воля, която следва, е различна от тази, на която служат другите. Конфликтите се утежняват, когато всеки от тях получи откровение, че е най-добрият. По този начин, Бог ги окуражава, за да насърчи всеки да направи най-доброто за изпълнение на собствената си мисия в общото провидение.

Другата причина, поради която Бог дава подобни откровения е, че действително всеки един от тях е най-подходящият за съответната мисия.

Също така, когато ревностните вярващи станат духовно отворени и сърцето им достигне ниво, сравнимо с това на Адам и Ева отпреди Грехопадението, те ще имат изпитания, подобни на тези, на които Адам и Ева не успели да устоят. Ако не са внимателни, ще повторят грешките на грехопадението. Без разбиране за Принципа е изключително трудно да се преодолеят такива изпитания. За съжаление, мнозина вярващи не успяват да устоят и в един миг унищожават постигнатото през дълги години на пълна отдаденост и усърдие.

Как могат да се справят с тези проблеми духовно надарените хора? За да може в кратък период от време да доведе провидението Си за възстановяване до край, Бог разпределя различни мисии между множество личности и се свързва с тях поотделно. Ето защо, конфликтите между духовно чувствителни хора всъщност са неизбежни. Но в края на историята Бог ще им даде нов израз на истината. Той ще им помогне да разберат, че всяка една от поверените им уникални мисии, преследва крайната цел на Бог. Ще ги води към обединение и хармонично сътрудничество в името на по-висшата цел на провидението за възстановяване.

В настоящата епоха всички духовно отворени хора трябва да се откажат от упоритото си убеждение, че единствено те служат на Божията воля. Те трябва да търсят по-висшите и по-разбираеми думи за изразяване на истината, които ще им помогнат правилно да разбират своята позиция и същността на провиденческата им мисия. Само тогава ще бъдат в състояние да преодолеят объркването си, породено от минали хоризонтални конфликти. Само тогава всеки един от тях ще извърви докрай индивидуалния си път на вяра и ще донесе прекрасни плодове.

2.2.7 Първото възкресение

“Първото възкресение”, за което се говори в Библията, описва осъществяване на възстановяване за първи път в провиденческата история. То ще бъде завършено чрез Христос при Второто Му пришествие. Той ще очисти хората от изначалния им грях и ще възстанови истинската им, изначална същност, правейки ги способни да изпълнят целта на сътворението.

Надежда на всички християни е да участват в първото възкресение. Но в действителност, кой ще участва в него? Това ще са хората, които първи повярват, служат и следват Христос във Второто пришествие. Те ще Му помогнат във всички условия за изкупление на световно ниво и в изпълнение на провидението за възстановяване. В този процес, те ще са първите, на които ще бъде премахнат изначалния грях и които ще достигнат ниво на божествени духове, и ще изпълнят целта на сътворението.

А сега нека се спрем по-обстойно на значението на числото 144 000, споменато в Библията.[21] За да доведе провидението за възстановяване до успешен край, Христос на Второто пришествие трябва да открие определен брой хора, които посредством  изкупление да възстановят всички мисии на живелите до този момент светци, които въпреки отчаяните си усилия да вършат Божията воля, станали жертва на Сатана, неуспявайки да изпълнят своята отговорност. Той трябва да намери тези хора по време на земния си живот и да положи основа за победа над сатанинския свят. Общият брой  светци, които Христос на Второто пришествие трябва да намери, за да изпълни тази задача, е 144 000.

В хода на Божието провидение за възстановяване Яков имал дванайсет синове, с които започнал мисията си за възстановяване на семейството. Моисей предвождал дванайсет племена в изпълнение на мисията си за възстановяване на нацията. Ако тези дванайсет племена се умножат още веднъж, по модела на дванайсетте племена, то те биха станали сто четиресет и четири. Исус, чиято мисия е възстановяване на света, намерил дванайсет апостоли, за да възстанови чрез изкупление, духовно и физически, числото сто четиресет и четири. Поради разпятието му, Исус успявл само духовно. Яков имал дванайсет синове, за да възстанови, чрез изкупление в своя живот, вертикалния курс на дванайсетте поколения от Ной, които били завладени от Сатана.[22] По същата логика, Христос на Второто пришествие, чрез изкупление, трябва да възстанови в своя живот, както духовно, така и физически, дългия провиденчески курс, от Първото пришествие на Христос, който установил духовния модел на сто четиресет и четири племена. За да постигне това, Той трябва да намери необходимия брой вярващи, отговарящ на числото сто четиресет и четири.

2.3 Провидение за възкресение на духове

2.3.1 Цел и начин на възкресение чрез завръщане

Съгласно Принципите на Сътворението, за израстване на човешкия дух са необходими два вида храна: елементи на живота, идващи от Бог, и витални елементи, получавани благодарение на действието на даване и приемане с физическото “аз”. Духът не може нито да се развива, нито да бъде възкресен извън физическото си “аз”. Следователно, духовете на хора, починали преди да постигнат съвършенство по време на земния си живот, могат да бъдат възкресени единствено, ако се завърнат на земята и изпълнят докрай своята отговорност, съдействайки на хора на земята. Помагайки на вярващи да изпълнят своята отговорност, духовете същевременно изпълняват и своята мисия. Това е и смисълът на стиха, който предрича, че в Последните дни Господът ще дойде с “десетки хиляди свои светии”[23]. Ние наричаме този процес Възкресение чрез завръщане.

По какъв начин духовете помагат на земните хора да изпълнят Волята на Бог? Когато хората станат възприемчиви за духовете, чрез молитва или други духовни дейности, някои духове се свързват с тях, създават обща база с духовното „аз“ на хората и им сътрудничат. Духовете извършват разнообразни дейности. Например, изливат духовен огън върху хората на земята и им дават власт да изцеляват болести. Помагат на хора да изпадат в транс и да възприемат реалността на духовния свят. Дават откровения и пророчески дарби. Могат да вдъхновяват човешката душа. Правейки всичко това, те действат от името на Светия дух, направлявайки хората на земята в изпълнение на Божията Воля.

2.3.2 Възкресение чрез завръщане на  духовете на евреите и християните

2.3.2.1 Възкресение чрез завръщане на ниво растеж

Духовете на онези, които през епохата на Стария завет спазвали Моисеевия закон и искрено почитали Бог, се установяват на духовното ниво формиран дух в духовния свят. След Пришествието на Исус, всички те се завърнали на земята и подкрепяли вярващите в изпълнението на Божията Воля. Така, помагайки на хората да достигнат ниво жив дух, получили същото предимство - живи духове и влезли в Рая. Този процес, наричаме възкресение чрез завръщане на ниво растеж.

Нека вземем няколко примериа от Библията. След като Илия се появил като дух пред Исус и учениците му,[24] това ясно показва, че Илия още живее в духовния свят. Също така, Исус се отнасял към Йоан Кръстител, който бил на земята, като към Илия.[25] Исус го наричал Илия, защото от гледна точка на общата мисия, тялото на Йоан служело като тяло на Илия. Духът на Илия слязъл върху Йоан Кръстител, за да изпълни мисията, която оставил недовършена в земния си живот. Това е възкресение  чрез завръщане на Илия.

В Библията е отбелязано, че когато Исус умрял на кръста, телата на много светци излезли от гробовете.[26] Този стих не казва, че разложилите се тела на светците се регенерирали, позволявайки им да се въздигнат в плът. По-скоро, той описва духовния феномен на възкресението чрез завръщане. Духовете на вярващите евреи слезли на земята от нивото на формирани духове в духовния свят, където живели дотогава. Те се завърнали на земята, за да помогнат на вярващите, които имали възможност да получат предимство от изкуплението чрез кръста, да повярват в Исус и да станат живи духове. По такъв начин, завърналите се духове също станали живи духове. Ако светците действително бяха излезли от гробовете си в плът буквално, както пише в Библията, те със сигурност щяха да свидетелстват, потвърждавайки, че Исус е Месията. Тогава, би ли се осмелил някой да упорства в неверието си към Исус? Освен това, делата им щяха да са записани в Библията, но там не откриваме нищо друго освен беглия факт, че светците станали от гробовете си. Това е бил мимолетен духовен феномен, възприет единствено от тези вярващи, които имали отворени духовни сетива.

В сравнение с Рая, в който хората могат да влязат по силата на изкуплението от разпъването на Исус, то онази област от духовния свят, обитавана от духовете на светците от Стария завет, е относително мрачно и окаяно място. Ето защо била наречена “гроб”.

2.3.2.2 Възкресение чрез завръщане на ниво завършеност

Духовете на хората от епохата на Новия завет, които по време на земния си живот вярвали в Исус, стават живи духове и след смъртта на физическите им тела, влизат в Рая. При настъпване на Второто пришествие всички тези духове ще се завърнат на земята, за да помагат на вярващи хора да се посветят на завърналия се Христос. Помагайки на хората от земята да достигнат ниво божествен дух,  те ще имат  преимущество да станат божествени духове. Когато светците от земята преминат в другия свят и влязат в Небесното царство на Небето, заедно с тях ще бъдат и завърналите се духове. Този процес се нарича възкресение чрез завръщане на ниво завършеност. В това провидение, духовете не само помагат на хората от земята, но и те също спомагат за възкресение на духовете.

Нека хвърлим светлина върху следния стих:

“Но всички тия [светци от епохата на Стария завет], ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието [разрешение да влязат в Небесното царство], да не би да постигнат [духовете] в съвършенство без нас [да станат граждани на Небесното царство]; защото за нас [хората на земята] Бог промисли нещо по-добро [Небесното царство] – Евреи 11:39-40

Можем да разберем, че стихът точно описва възкресението чрез завръщане. Той показва, че живеещите в духовния свят духове, не могат да постигнат съвършенство без сътрудничество с хората на земята. Също така е писано: “Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата, и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.”[27]  Този стих показва, че ако вярващите не развържат на земята това, което е вързано, духовете също не могат да развържат това, което е завързано у тях. Тъй като духовете могат да бъдат възкресени само когато се явят на хора на земята и си сътрудничат с тях, Исус дал на Петър ключовете от Небесното царство, като на представител на вярващите на земята, за да отключи тук, на земята, вратите на Небесното царство.[28]

 

2.3.3 Възкресение чрез завръщане на духове, които са извън Рая

Духовете извън Рая са няколко вида и всеки от тях има определен път, за да постигне възкресение чрез завръщане. Първо да разгледаме възкресението чрез завръщане на духове, вярвали, по време на своя земен живот, в религия, различна от християнската. Точно както двама души трябва първо да изградят обща база, преди да си поставят съвместна задача, така трябва да се обединят и хората на земята с духовете, за да могат да работят за осъществяване на обща провиденческа цел. Ето защо, дух, завърнал се на земята за своето възкресение, търси сред хората партньор, представител на религията, която духът почитал в земните си дни. Духът отива при избрания от него човек и го напътства. Помагайки на човека да изпълни целта на провидението за възстановяване, духът получава заедно с него същата заслуга.

Второ. Възкресение чрез завръщане на хора, които макар и да не са вярвали в никаква религия, живели според съвестта си. Никой в грешното човечество не въплъщава абсолютното добро, защото никой не е очистил изначалния грях от себе си. Ето защо, добрият дух е само относително по-добър от злия дух. Тези добри духове се явяват на земни хора и им сътрудничат, за да могат да изпълнят целта на Божието провидение за възстановяване. В този процес духът получава същата облага, както и човека, на когото е помогнал.

Трето. Възкресение чрез завръщане на злите духове. В Библията четем за “прокълнатите”, които се пекат на “вечен огън, приготвен за дявола и за неговите ангели”.[29] “Неговите ангели” в случая са духове на злото, които работят и живеят под властта на Дявола. Духовните създания, широко известни като “призраци”, с неясни отличителни черти и идентичност, не са нищо друго освен духове на злото. Дори и те могат да получат облаги от епохата с помощта на завръщане на земята. Но, не винаги делата им допринасят и дават резултат в полза на тяхното възкресение чрез завръщане. За да имат такава полза, делата им трябва да водят до наказания за земните хора. Това е тяхната помощ за изкупление, според Божия план за пречистване на злите духове, чрез наказания. В такъв случай, как могат делата на духовете на злото да се явяват като осъждане от името на Небето?

Нека разгледаме един пример. Да си представим човек, живеещ на земята, който възоснова постиженията и предимствата на епохата е на път да напусне духовната сфера, в която се намира и да премине в по-висша. Той не може да навлезе в новата сфера, ако преди това не направи някои условия на изкупление, за да изплати извършените в миналото си грехове. В случай, че преминава от семейно на родово ниво, съответната личност трябва да изплати както своите, така и греховете, натрупани от предците. Небето позволява духовете на злото да го измъчват, като наказание за греховете. Ако човек с готовност изтърпи причиненото от духа на злото страдание и го преодолее, това ще бъде условие за успешно изкупление и така човекът ще получи право да навлезе в сферата на родовото ниво. Духовете на злото, които са го измъчвали, също ще получат съответни предимства. По този начин, въз основа на облагите на епохата, Провидението за възстановяване се разраства от семейно към родово, национално и световно ниво. Винаги, когато човечеството трябва да премине на по-високо ниво, е необходимо водеща личност в провидението да направи условие на изкупление, за да премахне грехове, извършени от нея или от предците й.

Действията на духовете на злото могат да помогнат по два различни начина на човек да изпълни условия за изкупление, необходими за пречистване на греховете. Първият, е дух пряко да причинява неприятности на човека. Вторият, духът на злото може да слезе до духовното “аз” на човек, който е на път да извърши грях, подобен на онзи, който е извършил човека, който трябва да бъде наказан. Чрез този втори човек, духът на злото действа и атакува първия. И в двата случая, ако човекът понесе с благодарност и готовност причинените му чрез действията на злия дух страдания, той ще положи условия за изкупление за изчистване на своите и на предците си грехове. Греховете ще бъдат премахнати и той ще навлезе в по-висша сфера, достъпна в новата епоха. Така, действията на духа на злото се явяват като осъждение от името на Небето  за греховете на човека. Следователно, духът ще се облагодетелства също толкова, колкото и човекът на земята: той също ще навлезе в по-висша духовна сфера, даваща по-големи предимства.

2.4 Теорията за прераждане в светлината на Принципите на възкресение чрез завръщане

В стремежа си да изпълни безусловно целта на провидението за възстановяване, Бог призовал много личности и дал на всеки от тях подходяща мисия. Те предават своите мисии на други личности със сходен  характер, живеещи при подобни условия. По този начин постепенно, с течение на времето, всяка мисия се изпълнява.

Провидението за възстановяване започва от личност, разширява се на семейно, национално и световно ниво, а накрая възстановява всичко на Земята и Небето. Макар мисия, дадена на един индивид, да е само част от цялото, тя също се разраства по този модел. Всяка мисия тръгва от индивидуално ниво и разширява сферата си на действие на семейно, национално и световно ниво. Ако вземем пример от Библията ще видим, че започнатата от Авраам мисия на индивидуално и семейно ниво, е предадена на национално ниво на Моисей и на световно – на Исус.

Духове, не успели да изпълнят своята мисия по време на земния си живот, трябва да се завърнат при хора на земята, подходящи за тяхната някогашна мисия. Когато един дух сътрудничи на даден човек в следване на Божията Воля,  този човек ще изпълни не само собствената си мисия, но и тази на духа, който му е помагал. Затова, от гледна точка на мисията, физическото “аз” на човека служи за физическо “аз” и на духа. В известен смисъл, то е второ пришествие на този дух. Ето защо, понякога може да бъде наричан с името на духа и да изглежда като негово превъплъщение.

В Библията, Йоан Кръстител трябвало да доведе до край мисията, която Илия оставя незавършена през земния си живот. По време на своята дейност Йоан получил подкрепа от Илия. Исус нарича Йоан Кръстител “Илия”, тъй като физическото тяло на Йоан служи за тяло и на Илия.[30]

В Последните дни на определени личности на земята са поверени мисии от световна значимост. Те трябва да наследят и изпълнят докрай отговорностите на всички личности от миналото, посветили се в съответна област. Техните духове ще слязат при хората и ще им съдействат, за да доведат докрай незавършеното дело. Тъй като хората от земята в известен смисъл представляват второ пришествие на тези водещи духове, могат да помислят, че са тяхно прераждане. Затова в Последните дни се явяват хора, претендиращи, че са второ пришествие на Исус, Майтрея Буда, Конфуций, Маслиновото дърво, Дървото на живота. Индуиското и будиското учение тълкуват тези феномени, но без да имат преимуществото да познават Принципите на възкресение чрез завръщане.

Раздел 3

Обединение на религиите посредством възкресение чрез завръщане

3.1 Обединение на християнството посредством възкресение чрез завръщане

  По време на Второто пришествие всички живи духове, обитаващи Рая, ще слязат сред хората на земята, които вярвайки в Господа и посвещавайки Му живота си, могат да достигнат ниво божествен дух. Съдействайки на хората да изпълнят Божията Воля в провидението за възстановяване, тези духове могат да получат същите облаги и да влязат в Небесното царство.[31] Затова, в този ден всички духове от Рая ще слязат на земята и ще помагат на вярващите.

Макар моментът, в който определен човек ще бъде посетен, да варира в зависимост от неговата вяра, вътрешната му природа и постигнатото от предците му във връзка с провидението, рано или късно всеки един вярващ ще бъде направляван от идващи от Рая духове, които ще го заведат при Христос на Второто пришествие, за да посвети живота си в полза на Божията Воля. Поради тази причина християнството е предопределено да се обедини.

3.2 Обединение на останалите религии посредством възкресение чрез завръщане

Както вече обяснихме в предишните глави, всички религии, стремящи се към обща крайна цел, постепенно се обединяват в една обща културна сфера, основана  на християнските добродетели.[32] Християнството не съществува за себе си, неговата крайна цел е изпълнение целта на всички религии в историята. Христос на Второто пришествие идва като център на християнството, а той е и Майтрея Буда, който трябва да дойде според учението на Будизма; той е Истинският човек, очакван в китайската религиозна традиция; Чйондорийонг, когото очакват корейците. Той е централната фигура, чието идване се очаква и от  другите религии.

Следователно, по време на Второто пришествие на Христос всички духове, които през земния си живот вярвали в други религии, подобно на духовете от Рая, също ще се завърнат на земята, за да бъдат възкресени, макар и моментът на завръщането им да бъде различен, в зависимост от духовната им позиция. Тези духове трябва да водят хората, вярващи в същите религии като тях, към Христос на Второто пришествие, да им помогнат да повярват в Него и да Го следват в делото Му за изпълнение на Божията Воля. Можем да направим паралел с един пример от времето на Първото пришествие: Тримата мъдреци от изтока, които били зороастрийци, дошли, за да потърсят Исус и да Му се поклонят при Неговото раждане.[33] Така, всички религии накрая ще се обединят около обновеното християнство.

3.3 Обединение на нерелигиозните хора посредством възкресение чрез завръщане

Духове, които по време на земния си живот били съвестни, но не вярвали в никоя религия, също ще се завърнат на земята в определения за това момент, за да се възползват от възможността за възкресение чрез завръщане. Те ще напътстват съвестни хора в търсене на Христос на Второто пришествие, за да Го следват и да Го подкрепят в изпълнението на Божията Воля.

Крайната цел на Божието провидение за възстановяване е да бъде спасено цялото човечество. Затова, Бог възнамерява да премахне ада напълно, след като изтече времето, необходимо за изплащане на греховете на всеки човек. Ако адът остане вечно в свят, където Божията цел на доброто е постигната, това ще противоречи на Божието съвършенство, на Идеала Му и на провидението Му за възстановяване.

Дори грешни родители не могат да изпитват радост, когато едно от децата им е нещастно. Не важи ли това дори в по-голяма степен за Бог, нашият Небесен родител? Писано е: “Господ… заради вас търпи за дълго време, понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.”[34] Следователно, адът не може да съществува вечно. В идеалния свят няма да остане и следа от ада и това е най-съкровеното желание на Бог. В Последните дни ще настъпи момент, когато при злите хора ще слязат духове на злото, които са на тяхното духовно ниво и ще им помогнат да осъществят Божията воля. Всъщност, дори демоните свидетелстват, че Исус е Син Божи.[35] 

Участвайки в различни части от плана на Бог, през целия ход на времето, всички хора постепенно ще се придвижат към целта за Божият Идеален Свят.

---

[1] 1 Сол. 4:16; Мат. 27:52

[2] Лука 9:60

[3] Откр. 3:1

[4] Йоан 11:25

[5] Йоан 11:26

[6] Лука 17:33

[7] Бит. 2:17

[8] 1 Йоан. 3:14

[9] Римл. 6:23

[10] Римл. 8:6

[11] Йоан 5:24

[12] 1 Кор. 15:22

[13] Вж. Христология 2.2

[14] Вж. Есхатология 5.1

[15] Лука 23:43

[16] Деяния 2:17

[17] Бит. 1:28

[18] Йоан 1:23

[19] 1 Йоан. 2:18

[20] 1 Кор. 15:41

[21] Откр. 14:1-4, 7:4

[22] Вж. Периоди 2.2

[23] Юда 14

[24] Мат. 17:3

[25] Мат. 17:12-13

[26] Мат. 27:52

[27] Мат. 18:18

[28] Мат. 16:19

[29] Мат. 25:41

[30] Вж. Възкресение 2.3.2.1

[31] Вж. Възкресение 2.3.2.2

[32] Вж. Есхатология 4.2

[33] Мат. 2:1-12

[34] 2 Петр. 3:9

[35] Мат. 8:29