Преп. Мун катастрофира с хеликоптер

(в медиите)

Unification Church founder Moon hurt in crash

(Тhe Associated Press)

Rev. Moon hurt in copter crash, officials say

(cnn.com)

http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&channel=s&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&q=%D0%BC%D1%83%D1%83%D0%BD+%D1%85%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B5%D1%80&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&meta=lr%3Dlang_bg

(български медии)

http://istinski.blogspot.com/2008/09/blog-post_17.html

Основателя на обединителното движение Сан Мионг Мун катастрофира с хеликоптер

Хеликоптер с преподобния Мун на борда катастрофира в планините близо до Сеул. Освен него на борда са пътували съпругата му и още четиринадесет пътници между които и деца. Хеликоптерът е катастрофирал и е бил обхванат в пламъци.

Осемдесет и осем годишния Сан Мионг Мун е без сериозни наранявания.

Преп. Мун е основател на Обединителната църква през петдесетте години, а по-късно и на Обединителното движение, на консерванивният вестник Вашингтон таймс ('82). (информацията е на UPI)

 

 

Преподобния Д-р Мун е известен с ключовата си ролята за падането на Комунизма. Президентът Рейган лично заяви, "Ние имахме желанието, но без Преп. Мун никога нямаше да спрем Комунизма."Неговия принос е основно идеологическата победа. Д-р Мун се явява основната сила която обгръща запада, и подкрепя лидерите му за борба с тази тоталитарна система. Това е и една от основните причини за нечуваното преследване и разпространение на фалшиви слухове срещу д-р Мун и Движението му за Мир.

Д-р Мун е недостижим лидер в междурелигиозния диалог и помирение. В Израел той успешно обединява хиляди християнски, еврейски и мюсулмански лидери в усилията за мир и преодоляване на културата на омраза чрез истинска любов и живот за другите.

Вашингтон Таймс е най-цитирания вестник на САЩ и е източник на 95 процента от информацията в радио Свободна Европа и Гласът на Америка по време на Студената Война.

Изпълнителния директор, на Института за изучаване на Американските религии, Гордън Мелтън, нарича движението на преп. Мун, „Най-успешната нова религия на миналия век.” Факт e че днес много държавни глави, нобелисти, видни учени и религиозни лидери разпознават и подкрепят усилията на Сан Мьон Мун за изграждането на един нов свят. Пионер в борбата за човешки права и десетократен конгресмен, преп. Уолтър Фаунтрой отбелязва: „Аз подкрепям напълно преподобния д-р Сан Мьон Муун, защото той влага всичките си финанси и целия потенциал на организациите му за две основни цели; мирът и семействата.” Сенатор Лари Преслър добави: „Моето възхищение от Д-р Мун и съпругата му нарасна безизмерно. Неговата енергия, визия и отдаденост на каузата на мира са несравними в историята на човечеството.”

Пълна информация за това събитие вижте тук.

Информация от пресата тук.

След катастрофата

Проповед от Хьонг Джин Ним

26/07/08

На този ден, по време на вечерята ни със Сън Джин получих позвъняване от Хун Сук Ним и тя ми каза: „Трябва да седнеш!” Аз й отговорих: „Седнал съм, кажи, какво се е случило?” Тя ми каза: „Хеликоптерът е паднал!” и аз буквално подскочих и извиках:”Какво? Хеликоптерът е паднал? Какво говориш?”И тя ми каза:”Всички са добре. Децата бяха в него, всички са добре. Истинските Родители са добре.”

Като чух от Хун Сук, че всички са добре, първата ми мисъл беше: „ ОК, не е толкова страшно, може би леко разтърсване. Може би, след излитането да са ударили клон или нещо подобно.”

Веднага се обадихме на няколко души и те ни казаха да отидем в болницата веднага.  Незабавно тръгнахме с колата за Чонг Пьонг и когато пристигнахме видяхме навсякъде екипи на различни медии - SBS, KBS, всички медии. Всички вие знаете входа на Чонг Пьонг, нали? Знаете алеите към Палата на мира, към училището, към образователния център - навсякъде имаше коли, може би 10-15 различни екипа, журналисти и т.н. Те бяха навсякъде, снимаха кой пристига, кой заминава.

Когато от наша страна излезе съобщението, че всички са добре, че Истинските Родители са добре – г-н Янг направи това официално – медиите не ни повярваха. Те ни заявиха: „ Не смятаме да ви повярваме, вие сигурно криете нещо!” Те ни бяха заобиколили и не питаха непрекъснато:”Какво става? Какво става?” Г-н Янг беше официалният говорител. Той говори с медиите, даде им личния си номер – обаждаха му се до 2 часа през нощта! И на всички обясняваше: „Всички са добре,” но никой не му вярваше. Екипите изчакаха, докато представителите на пожарната и полицията дойдат и потвърдят, че всички са добре и специално преп. и г-жа Мун. Полицейският представител излезе и съобщи:” Те са добре. Преп. Мун е добре, г-жа Мун е добре. Сега си почиват.” Тогава медиите си тръгнаха.

На следващия ден, само няколко часа по-късно, новината обиколи света. Беше на първата страница на CNN.com. Беше навсякъде: AOL, NBC, ABC, BBC; в Корея - KBS, MBC, SBS и т.н. Всички медии предаваха: „Преп. Мун, на 90 години, преживя катастрофа с хеликоптер”. „90 години!” Този факт обиколи света за секунди.

Статистиката показва, че повече от 90% от катастрофите с хеликоптер завършват фатално. Няма регистриран случай, в който хеликоптер да катастрофира с такава скорост, с 16 души на борда и пътниците да са без големи наранявания. Това е чудо! Бог е добър! О, Боже! Бог е велик!

През изминалата седмица преживяхме чудо. Както ви разказах, татко се върна към своя режим – вчера сутринта 3 часа, днес 5 часа Хун Док Хе (четене и изучаване)! Той отново практикува своето джедайско умение! Той е забележителен! Той е като учителя Йода! Просто не мога да повярвам! Преди само 4 дни катастрофира с голяма скорост, 90% от хеликоптера изгоря, а сега отново е на Хун Док Хе в продължение на 5 часа. Това е, на което сме свидетели!

Позволете ми да ви обясня малко повече за случилото се. Когато отидох в болницата още не разбирах всичко напълно. Тогава си помислих, че това не е болница, в която са докарали хора, претърпели катастрофа с хеликоптер. Такава беше първата ми мисъл. Нямаше плач, скръб. Бях в болница, в която всички се радваха, имаше кошници с плодове; приличаше на празнуване. Видяхме децата ни, те ни прегърнаха, целунаха, бяха добре, само малко разтърсени, но си играеха, оцветяваха книжки, тичаха наоколо. „Какво е това – катастрофа с хеликоптер или с велосипед?”

Видяхме и Истинските Родители. Те са добре! Всички са добре! Една от сестрите имаше малка операция. Ние посетихме всички! И г-н Йон! Той се разхождаше по коридорите! Преди три часа е катастрофирал, а сега се разхожда сякаш нищо не се е случило! Уон Джу – и тя се държи по същия начин! Това са 11 тона чист метал, разбирате ли? 11 тона, които падат от небето! Представете си да паднете с колата си от височина, равна на 4-етажна сграда, право долу на земята. Можете да си представите как ще се нараните. А тези хора се разхождат! Не можех да повярвам на очите си. И затова си мислех: „Е, добре, не е било толкова страшно! Всички са добре, не е било толкова страшно, няма защо да се тревожим!”

И така, правихме Хун Док Хе с Истинските Родители. Щом Сън Джин видя Истинските Родители тя сграбчи ръката на Татко, масажирахме краката му, питахме го защо са излетели в такова време. Държахме Майка за ръка, прегръщахме я, целувахме я, прегръщахме и двамата и повтаряхме: „Това е чудо! О, Боже! Това е чудо!” А татко, както лежеше, каза: „Това е чудо от Бог!” и го видях как си събра ръцете и повтори :” Господи има милост! Бог е добър!” Беше удивително, удивително!

Беше вече много късно и тъмно, имаше и много мъгла и трябваше да изчакаме, за да видим мястото. На сутринта охраната ни заведе на мястото на инцидента. Беше преградено, не се допускаха хора до там. Когато видях Истинските Родители, не се уплаших толкова. Те изглеждаха така здрави, не можех да повярвам, че са претърпели катастрофа. Децата бяха добре, другите – също. Изглеждаше като незначителна катастрофа.

Но когато видяхме мястото, ние се вцепенихме. Това беше зона на бедствие! Бедствие! Като на филм. Не можех да повярвам, че аз съм на този хълм. Гледах мястото и си мислех: ”Това не е истина! Това е филм!” Гледах останките от хеликоптера и повтарях „Това не е истина, не изглежда истинско. Като на филм е.” Най-накрая заслизахме по хълма. Навлязохме в гората и тогава аз започнах да осъзнавам какво се е случило. Вече не можех да владея емоциите си и започнах да треперя. Разтреперих се, когато видях останките от хеликоптера и си представих как Истинският Баща, 90 годишен човек, е трябвало да избяга от горящия ад, и малките ми деца е трябвало да бягат от хеликоптера! Всеки път, когато си спомня за гледката, започвам да треперя.

Там ни разказаха какво точно се е случило. Хеликоптерът е получил  разрешение за кацане, всичко е било наред; виждали са се светлините. И изведнъж се е появил един феномен – бързо движеща се гъста ивица мъгла, която се движи отделно от по-големите облаци, и напълно покрила хеликоптера. Пилотът каза, че не е могъл да вижда дори на един метър. Бил е буквално заслепен, напълно заслепен! Изведнъж той е почувствал нещо. Той е опитен пилот. Един от най-опитните в Корея. Бил е пилот в Корпорацията Самсунг, има най-голям брой летателни часове в Корея и т.н.

Той ни обясни, че пилотите са обучени и подготвени за подобни случаи, щом се доближат до такава мъгла, незабавно да се отдръпнат. Затова той се насочил надясно, към футболното поле пред семинарията. Докато се издигал, внезапно усетил нещо отзад, някакво дърпане откъм опашката, която е ударила нещо. Пилотът разбрал, че нещо не е в ред и че не може да се издигне.  Докато се е опитвал да наведе носа, внезапно от мъглата, пред него изникват около 20 борови дървета.

Както пилотът ни разказа, той си е помислил, че това е краят. Дървета, с такава скорост; между него и дърветата е само едно пластично стъкло – тези дървета се превръщат в смъртоносни копия. Дори един клон може да пробие метала. И той наистина си е помислил, че вече е мъртъв. Дърветата изникват отпред, започват да се приближават с голяма скорост и изведнъж, сякаш от небето, започват да изчезват!! Какво се случва? Ръбът на перката реже дърветата!!

Разбира се, в бъдеще това място ще стане свято, място за поклонение, абсолютно сигурно е. Това е велико победно доказателство за провиденческия курс на Истинските Родители и за тяхната победа като спасители в провидението.

Било е невероятно! На мястото се виждат нарязани дървета, като че ли самурай е сякъл през бамбукова гора! Представяте ли си? Нарязани на парчета! Пилотът е видял пред себе си открита „магистрала”! След това – неочакван удар, бум – машината удря земята. Това е вторият удар, първият е бил ударът на опашката, а след нарязването на дърветата – ударът в земята.

След като хеликоптерът достига земята, двама от пътниците, Ли Санг Су и Йон Ки Бйонг, разкопчават коланите си, защото те се обаждат на колите да се приближат и помагат на пътниците при слизането. Така е обикновено.

Но тъй като е валяло дъжд, при удара в земята хеликоптерът подскача и удря голям дъб. Трусът изпраща двамата мъже от дъното на хеликоптера право напред. В салона на машината има две стени и малък проход между тях. При скоростта на хеликоптера, ако те се ударят в стените, ще получат тежки гръбначни травми и това ще е краят, няма да могат да оживеят! Но двамата буквално прелитат, един след друг, през прохода и се озовават на пода, точно до Татко, един върху друг. (Аплодисменти) Нека ръкопляскаме на Бог!

И сега става още по-изумително! От удара в дъба дървото пада, от скоростта хеликоптерът се завърта надясно и се издига на височината на четириетажна сграда. Това са 11 метра. В такъв момент, една от най-големите опасности е загубата на контрол върху задната перка, на опашката, която направлява машината. Но тя вече е пострадала. Опасността идва от това, че скоростта на перката кара цялата машина да се върти и в кабината се образуват центробежни сили. Опасност има и от възможен удар върху контейнерите с гориво, от който би последвала експлозия.

Хеликоптерът удря дъба, подскача на 11 метра височина и пада. Нека ви обясня още нещо за това място. Това е хълм, насечен на тераси, защото преди години мястото е било стопанство с ниви. Какво става? Те се удрят в най-долната тераса, събореният дъб забавя скоростта, те се издигат и опашката се заклещва в едно дърво, с формата на буквата Y. Това предотвратява въртенето на кабината. Но има опасности и от перките, дълги по 18 м, които все още се въртят. Ако те се ударят в скала, силата на удара ще отхвърли машината и експлозията е неизбежна. Хеликоптерът обаче пада в меката почва на старо оризище и перките бум, бум, бум – спират напълно! Но чудесата не спират! Вратата е нагоре! В случай на късмет да се оцелее от катастрофа с хеликоптер, а както казахме в повече от 90% това не става, има една голяма опасност за това как да се излезе. От ударите металът се смачква като хартия и ако вратата е била огъната всички могат да се окажат заклещени вътре.

Когато се приземяват, всичко е в мрак, светлините са изгаснали, навсякъде е мъгла. Механикът, който е до вратата е бил неориентиран, за кратко дори в безсъзнание. Той каза, че е станал и е започнал да опипва наоколо. Първото нещо, което сграбчва е дръжката на вратата!!! Тези, които са били на хеликоптер знаят, че вратата е изключително тежка и разстоянието е голямо. Не знам как механикът е успял да се протегне и да отвори вратата. Ние говорихме с него и той ни каза, че сам не знае как е успял. „Имах чувството, че някой отвън отвори вратата!” Хеликоптерът е бил в едно малко равно място между склоновете на планината и всички са се раздвижили, започнали са да се ориентират.

Преди да продължа искам още веднъж да ви обърна внимание на някои от подробностите.

Ако хеликоптерът не беше ударил дъба, скоростта нямаше да се намали. За 3 секунди щеше да отскочи и да се насочи напред. А на втората тераса има скала с размерите на това пиано. За секунди ще се блъсне в скалата и вероятността от експлозия на горивото е много голяма.

И така, първо дървото намалява скоростта, после Y-образното дърво, накрая меката почва и свободната врата. Виждате ли, аз наричам първото дърво „Хьоча Наму”, дървото на синовната преданост. Тази година загубихме Хьо Джин. Вие знаете, че въпреки всичко случило се с него и всичко, което е трябвало да преодолява през живота си, той имаше вярно и предано сърце спрямо Истинските Родители. Това е неоспоримо. Никой не може да го отрече и той предложи живота си като саможертва. Ако той ни се беше отишъл преди няколко месеца, сега Истинските Родители щяха да са в голяма опасност.

В Корея има поверие, че 9-та година е най-опасна, защото е точно преди ново начало, нов старт, преди получаването на плодовете от положените усилия. Татко е на 89 години по корейския начин на броене на годините; случилото се е на 19 число; пилотът на хеликоптера, който ги е спасил със своите маневри, е на 59 години. Много деветки се появяват!

В тази катастрофа сме свидетели на много чудеса. След дъба - дървото, което аз наричам дървото на Хьо Джин Ним, това дърво със силата си намалява скоростта. После идва другото дърво - Y – образното дърво; това е Йонг Джин Ним, вярвам в това. Защо? Защото е Y-образно. Той хваща опашката!(Аплодисменти) А мекият хълм – Хънг Джин Ним. Той беше много мек, нежен човек. Той хвана перките – бум, бум, бум. Всички те са имали тренировка по Кунг Фу в този ден! Просто невероятно! Абсолютно неверятно! (Бел. прев.  Хьо Джин, Йонг Джин и Хънг Джин са синове на сем. Мун, починали през различни години)

По същото това време, няколко известни корейски филмови режисьори почивали на брега на езерото Чонг Пьонг. Те видели в небето хеликоптер, който слизал надолу. Един от тези режисьори ни се обади в офиса и ни разказа какво е видял. Той не е обединител, той е съвършено непознат човек, но ни се обади и ни каза: „Искам да ви разкажа на какво бях свидетел. Заедно с няколко приятели ловяхме риба на брега на езерото и видяхме хеликоптер. Не знаехме кой е вътре, но аз получих видение. Внезапно хеликоптерът беше заобиколен от лотос с цветовете на дъгата. И после видях бели неща, които летяха около хеликоптера. В началото помислих, че са птици и се изненадах, че има толкова много гълъби в небето близо до хеликоптера. Но когато се вгледах, видях, че това са хора, облечени в бяло, които държаха лотосовия цвят и се насочваха към сградата (Палата на мира).” Това ни разказа този режисьор.

Една сестра пък, дни преди това е имала сън с Хьо Джин Ним, който е държал хеликоптери, хващал ги е, играел си е с тях. Той е бил малко момче и си е играел с хеликоптери-играчки! Упражнявал се е!

Режисьорът дойде при нас в седалището ни заедно с един актьор, който също е бил там и ни разказа, че е видял дъги на небето в този ден. И още нещо интересно, Ки Бйонг , единият от двамата, които прелетяха през прохода в кабината на хеликоптера, сподели, че точно преди удара е видял пред машината Хьо Джин Ним!

Свидетели сме на всички тези огромни чудеса – от рязането на дърветата до дъба, който предотвратява сблъсъка в скалата; дървото, в което се заклещва опашката и спира въртенето на кабината; след това перките, които се спират в меката почва и накрая отварянето на вратата. След това те са започнали да се изнасят. И сега ще ви разкажа за пилота. Той ми каза, че иска да се присъедини към Обединителната църква. (Ръкопляскания) Кажете на всичките си приятели, на братята и сестрите! Ще ви обясня причината за това. Ще ви предам думите на този човек: „Аз ще дойда сега в църквата. И ще ви кажа защо. Видяхме всички тези чудеса. Дори един клон не нарани никой от нас…”

О, аз забравих нещо важно. Дори не мога да повярвам, че забравих това! След всички удари с дървета и перките в земята, когато разгледахме останките на мястото, видяхме едно дърво, което като копие е проболо седалката на Санг Су, единия от двамата, които бяха разкопчали коланите си и прелетели през кабината. Ако той беше останал със закопчан колан, дървото щеше да го прободе и разполови! Само секунди след като се е разкопчал седалката е била прободена! Щях да забравя да ви разкажа за това чудо!

И така, всички тези чудеса се натрупват едно върху друго и пилотът каза … разбира се, сега той ще се присъедини към църквата ни. Сега ще има наплив към Обединителното движение! Мога да си представя заглавията във вестниците! (Смях) Но това, което той каза беше следното: анализирали са черната кутия, която записва всички звуци в хеликоптера .. Разбрали са, че всички са избягали за 10 минути! Според опита, в подобни случаи това е невъзможно! Подготвени за това специалисти, с 20 годишен опит, не биха могли за 10 минути да евакуират катастрофирал хеликоптер! Всички са били организирани, координирани и са се изнесли през вратата! Случилото се е забележително!

Пилотът ми каза: „Знаеш, когато има катастрофа, в човека има инстинкт, който казва”Трябва да оцелея!” Това е първото нещо, което човек усеща, когато е в опасност. Така възниква феноменът на струпването. Всеки се втурва към вратата, за да се спаси. И тогава настъпва хаос. Хората се блъскат, стъпват един върху друг; опитват се да излязат навън и се притискат на вратата и в това време … хеликоптерът обикновено избухва около 3 минути след като се ударил в земята.”

Той ми обясни, че тази психология на тълпата се проявява при катастрофи поради инстинкта за съхранение. Но в този случай, след удара, вратата се отваря и първото нещо, което всички в хеликоптера казват е „АБОДЖИ!ТАТКО!” Всички братя и сестри в хеликоптера не са мислили за себе си дори и за секунда. Първото нещо, което са извикали е „Къде е Татко? Къде е Истинския Баща?”

Мъжете, които са били изхвърлени напред буквално само са се изправили. Кабината е била наклонена настрани и татко е бил горе, на тавана, увиснал от стола си. Те е трябвало да го свалят, да го вземат на гръб и бързо да го изнесат. Татко е на 90 години, имало е три съвсем малки деца на борда и всички са избягали за по-малко от 10 минути!

Татко е вън. Това отнема известно време. После Майка! Всички тичат към нея. Уон Джу и през. Ким разкопчават колана й. Кракът й е бил заклещен от огънат метал, те го изваждат, качват я на гръб и я изнасят. После! За кого питат? Дори не се сещат за себе си. Те са в този ад, а питат „Къде са внучетата?”Две от моите деца са на борда – дъщеря ни и четвъртото ни дете, третия ни син; също и братовчедка им, племенницата ни.

Те изнасят Истинския Баща, изнасят Майка, грабват децата и вън, вън, вън! Бягат далеч! Трябва да бягат заради експлозията. Ако избухне, всички загиват. Пилотът каза, че след като Татко, майка и децата са били вън, тогава всички останали буквално са изхвърчали през вратата, като тренирани войници. Сега разбирам как подготовката с Хун Док Хе (четене и изучаване) спасява живота на хората! (Смях). Тези братя и сестри са тренирани с Хун Док Хе през последните 20 години! Те просто са се изнесли през вратата един по един. Всички са били вън. Те избягали, тичали на безопасно разстояние надолу по хълма. След тях започнал пожара, всичко избухнало в пламъци.

Това е снимка на останките. Ние сме застанали на втората тераса, зад нас е скалата. Под нас е хеликоптерът, а отсреща се вижда друг хълм.

Всички са били насочени към Истинските Родители. Всички са мислили: „ Трябва да спасим първо Истинските Родители, после ще мислим за себе си”. Това е видял пилотът. И той каза: „Това беше чудото! Имаше много чудеса, абсолютни чудеса, горивото не избухна … всички останали неща и те са чудо, но това, на което бях свидетел беше абсолютно учудващо, чудотворно …”

Има нещо в Обединителната традиция, нещо в нашата вяра, което дори в такава опасна ситуация, когато психологията на тълпата, психологията „трябва да оцелея” се проявява, и кара всички да мислят първо за другия. Всички са мислили за Татко, Майка, децата. Затова пилотът иска да се присъедини към нашето движение!

Ние наистина сме свидетели на огромно чудо тази седмица, дори в нашето семейство. Всички братя и сестри дойдоха да подкрепят Истинските Родители, всички с едно сърце, една мисъл, един дух; ние сме тук, за да подкрепим Истинските Родители. Ние сме тук, за да приемем всички послания от нашите братя и сестри по света, изпълнени с благодарност. Всичко, което имаме е благодарност!

Това беше невероятно чудо! Да повярваме, че всичко е станало случайно, изисква повече вяра от това да повярваме в чудото. Едно след друго чудеса. Едно изключително събитие след друго такова! Невероятно! Просто невероятно! Когато видях мястото на катастрофата, нищо не можах да кажа. Дори хора много скептично настроени към Чонг Пьонг или духовния свят, когато видяха мястото, нищо не можаха да кажат.

Истински, огромни, огромни чудеса! Само така можем да обясним случилото се. Това е единственият начин. Някой от авиационните специалисти каза, „Има невидими ръце около Преподобния!” Просто невероятно!

Какво можем да научим днес, братя и сестри? Можем да разберем, че Бог е свръхестествен Бог! Можем да разберем, че това е огромно чудо в нашата история! Никой не може да го отрече. Това беше излъчено по целия свят. Всеки го видя, всеки видя това чудо. Ако хората разберат каква е историята зад това, какво точно се е случило, станалото ще бъде осветлено още повече.

Най-голямото чудо, разбира се, е вярата на нашите братя и сестри на хеликоптера. Виждате ли, Истинският баща се държи като забележителен супермен, никога не се спира. Само няколко дни след катастрофата и той вече прави Хун Док Хе по 3 часа, по 5 часа. Ние виждаме братята и сестрите, които са били там. Днес г-н Янг каза на всички братя и сестри: „ Ние знаем, че всеки един от вас би направил същото.” Той го каза и ние знаем, че е така. Ние имаме увереността в нашите огромни способности, огромна вяра, които ни позволяват да преодолеем себе си, инстинктите си и да помогнем на другия човек. Той каза: „Аз знам, че всеки един от нашите братя и сестри би направил същото, ако е бил на хеликоптера.”

Братя и сестри, какво можем да научим от това? Ние всички бяхме на онзи хеликоптер. Всеки един член на Обединителното ни семейство, от стария до младия. Ние всички бяхме там. Всички бяха шокирани. Всеки искаше да разбере „Какво се е случило с преп. Мун? Той добре ли е?” Всички наши семейства бяха на борда. Ние преживяхме чудо, ние преживяхме истинско чудо!

Ние видяхме това служене, това изумително служене на Истинските Родители. Видяхме това у героите, които бяха в хеликоптера. Ако ние вървим напред с такава вяра докато се изправяме срещу съдбата си, пред бъдещето и пред живота ни, с всички трудности в него, тогава аз вярвам, че всеки ден ние ще имаме повече просветление и повече мир в живота си. И братя и сестри, ние ще имаме чудотворен живот като Супермен и Суперуоман на небето и земята! (Бурни ръкопляскания) Да е благословен Бог! Бог да благослови Обединителното семейство!

 

Кой е моят ангел?

Ден преди своето раждане детето попитало Бог:

-Незнам защо отивам в този свят. Какво трябва да правя?

Бог му отговорил:

-Ще ти подаря ангел, който винаги ще бъде до теб. Той ще ти обясни всичко.

-Но, как ще го разбера, та нали не знам езика който говори?

-Ангелът ще те учи да говориш неговия език. Той ще те пази от всички беди.

-Как и кога трябва да се върна при Теб?

-Твоят ангел ще ти каже всичко.

-А как се казва моят ангел?

-Няма значение как се казва, той има много имена. Ти ще го наричаш „Мама”.

Посещение на г-н Чанг - регионален лидер на Обединителното движение

МАНТАЛИТЕТЪТ НА РАЗВОД И КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЕМ

От Джун Саундърс

Все повече развития свят привикна към определени идеи, които допринасят за културата на разводa. Целта на тази статия е да пререзгледа някои от идеите на тази култура, като използва за пример САЩ, където тя е установена вече от около 40 години.

Голяма част от мъдростта на миналото бе загубена и заменена с идеи, противоположни на брака. Много от тези идеи са пропагандирани по целия свят, чрез медиите и други средства за разпространение на културата. За да съхраним и установим култура, благоприятстваща брака, гореспоменатите идеи трябва да ги идентифицираме, да се отърсим от тях и да ги захвърлим. Всеобщата мъдрост трябва да бъде възстановена.

Наблягане върху външната привлекателност

Прегледът на дневниците на младите американски момичета от началото на 20-ти век показва, че повечето от тези девойки са разбирали техния дял в подготовката за брак като работа върху своя характер, а именно да отдадат времето си, за да се научат да бъдат търпеливи, учтиви, доброжелателни и прощаващи. Този разумен подход, който е бил предназначен да създаде един приятен, бъдещ живот с човек от противоположния пол, беше заменен с идея, вредяща на щастливия брак, а именно че най-важното нещо, върху което да се концентрираме е да бъдем физически (сексуално) привликателни. Преглед върху дневниците на съвременните момичета показва, че те са по-заинтересовани от преческите си, отколкото от състоянието на характерите им. В по-голямата си част дневниците им описват как да подчертаят външността си, вместо сърцата си, надявайки се така да привлекат любовта.

Жените винаги са се интересували от това да подчертаят хубостта си. Д-р Мун беше казал веднъж, че жените са по природа творци, които влагат цветове и стилове във външния си вид, водени от желанието да бъдат красиви за техните съпрузи. Докато определена част от тази им природа е нещо естествено, то когато външния вид и привлекателността станат основна водеща грижа, пренебрегвайки израстването на духа в красотата на нравствеността, се появява невероятно пагубно доминиране на тялото спрямо духа. А това едва ли предвещава успешен брак.

Съвременните млади мъже също са повлияни от наблягането на външната привлекателност. Чрез списанията и рекламите, мъжете са окуражавани да консумират продукти и услуги, за да подчертават външността си. Козметичните продукти за мъже, членството във фитнес-клубове и мъжката мода станаха процъфтяващи индустрии. Никой не казва на младите мъже, че би било по-добре да развиват търпение, отколкото бицепси и алтруизъм вместо трицепси.

Освен това, мъжете в днешно време са бомбардирани от медиите с образи на невероятно привлекателни, до степен провокиращи, жени. Тези образи развиват определено сексуализирано отношение спрямо жените. Съвременният мъж може лесно да пренебрегне едно обикновено момиче, без значение колко целомъдрена и чистосърдечна е тя, в полза на неустоимия сексуален модел, наложен от културата.

Клайв Степъл Люис подчертава в разработката си “The Screwtape Letters ”, че злото работи така, че да създаде във всяка култура идеал на сексуална красота, която никоя жива жена не би могла да постигне, или поне не за дълго. Това е с цел да се подкопае брака и щастието. В настоящата американска култура жената е руса, с големи гърди, но слаба в останалата част от тялото си, с дълги коси и вероятно със слънчев загар. Фактите, че същия този модел си боядисва косите, изкуствено оголемява гърдите си със силикон, посещава салон за
изкуствен загар, чрез ултравиолетови лъчи и плаща на личен треньор въобще не се споменават. В допълнение към тези уловки, моделите и актрисите са фотографирани с помощта на орди от гримьори, фризьори и какви ли не дресьори, стоящи извън обхвата на камерата. Те са там, за да направят жените да изглеждат перфектни за няколкото секунди, през които те ще се появят на екрана.

За средностатистическата жена е невъзможно да се конкурира със всичко това, без да жертва повечето от останалите житейски грижи. Така един мъж е държан гладен за недостижимия сексуален идеал, който може би му прави знак, чрез младата колежка, която има парите, времето и решителността да направи всичко по силите си, за да имитира моделите. Това може да е в пълна противоположност на съпругата му, която вероятно е понапълняла, преуморена от нуждата за допълнителни приходи и да се грижи за къщата и
децата, и която също е стресирана от културата, изискваща от нея не само тези неща, но и да бъде също така прелъстителна русалка.

Културата размножава сред мъжете недоволството от това да бъдат с един партньор, като постоянно набляга на сексуалната привлекателност на множество жени. Дори рекламата на телевизионно родео се провиква съблазнително “Ездачките са на ход” и камерата показва дупето на момиче, облечено в дънки. (Мъжете ездачи не са подложени на такова унижение.)

Как мъжът може да противостои на сексуализираните образи, яростно налагани от медиите? Каубоите от Дивия запад трябва да са доста бързи на спусъка, ако искат да отстрелят всичките
кадри, примамващи ги да гледат безкрайния парад от сексуално достъпни жени.

Заблудата, че щастието в любовта е обвързано със сексуалната привлекателност има вече солидно влияние в американския мироглед. Тази заблуда има верни съюзници в рекламната и развлекателната индустрия, които печелят от това и правят всичко по силите си да разпалват страстта.

Всички добре знаем, че такъв мироглед не подготвя хората за дълготрайно щастие в брачната любов. По-скоро, той ги подготвя за развод. Когато хората не подготвят характера си да бъдат партньори за цял живот, споделящи отговорностите, верни на семейството си и един на друг, то брака е като излизане в открито море с пробит кораб. Съвременните хора са толкова измамно въвлечени да прекарват повече време в грижа за телата си, отколкото в грижа за душите си, че приемат противоположния пол по това колко физически привлекателни са се направили. Резултатите са предсказуеми: разпадане на семействата.

“Нямаме нужда от документ”

“Ние сме отдадени един на друг. Нямаме нужда от парче хартия, което да потвърждава това.” Това са обикновено думи на хора, които съжителстват без брак, връзка по избор, широко разпространена в развития свят. В своята истинска същност това е практика срещу брака, защото отлага и подкопава посвещението, което е сърцевината на брака.

Съжителстващите без брак не разбират това и изпадат във възмущение, когато тяхното посвещение един на друг е поставено под въпрос. Всъщност те понякога виждат съжителството си като тест за посвещение. Те искат да открият дали са съвместими един с друг, за да избегнат травмата на един евентуален развод. В техните очи съжителството без брак е всъщност отговорен подход към брака.

Но при все това статистиките показват, че съжителството не води към трайни бракове. Според същите, съжителстващите двойки са по-склонни към практики, подронващи брака, като караници, домашно насилие и злоупотреби. Статистически е показано, че когато двойки, които са съжителствали накрая сключат брак, след това те се развеждат по-често от двойки, които не са живели заедно преди брака си.

Анекдотен случай показва, как съвместното съжителство не води до брак. Действието се развива в градски автобус в Ню Йорк, където се води разговор между две млади жени. Едната се оплаква, че всеки път, когато повдига въпрос за брак пред приятеля си, с когото живеят заедно, той се ядосва и заявява, че всеки път, когато тя спомене за брак, той ще го отлага за все по-нататък. Другата млада жена, Мери, заявява, че била шокирана, когато разбрала, че една нейна приятелка, Таниша, която е девствена, ще се омъжва. Мери живее вече пет години
със своя приятел, а Таниша просто е излизала с годеника си една година. “Никога не си и помислях, че Таниша ще се омъжи преди мен!” проплаква Мери. В този момент, шофьорът на автобуса, от дълго време свикнал на прищявките на човешката природа, възкликва, “Защо тия млади мъже да си купуват крава, когато си имат безплатно мляко?”

И наистина, списанията за млади жени през 19-ти век са поучавали читателките си, че бидейки сексуално достъпни би им донесло невероятно внимание от страна на мъжете, но не и брак. Момичета, които изчакват със секса до сватбата, независимо колко смахнати и тъпи биха изглеждали, минават под венчилото приди техните “дръзки” сестри, просто защото мъжете искрено ги уважават, като добър брачен материал.

В смутните времена на Сексуалната революция всеобщата мъдрост бе загубена. Съвременните млади жени вярват, че като преспат с гаджетата си, това ще ги окуражи да се оженят за тях. Обаче, това има точно обратния ефект. Сексът преди брака подкопава отдадеността, която е основополагащия камък на брака. “Документът на хартия” бива отнесен от вятъра и чак след като си е отишъл, младите хора, особено жените, разбират колко важен наистина е бил.

Много от съжителсващите без брак заявяват, че живеят заедно, за да тестват тяхната “сексуална съвместимост”. Но сексуалността без отдаденост към един брачен партньор и посветеност към него, е разрушителна. За секса се знае, че продуцира “свързващи” вещества в мозъка, подобни на свързващите хормони, стимулирани при процеса на кърменето на дете. Сексът и кърменето са замислени от Всевишния да възпроизвеждат телесни вещества, които да свържат двама в сърце, дух и тяло. Веднъж когато сексуалната връзка е
продуцирала такива вещества и след това партньорите скъсат, както често се случва при съвместно съжителстващите, хората остават с усещането, че все едно са разкъсани. Нещо повече, подобно на което и да е лепило, свързващите вещества изгубват част от силата си, когато се използват повече от веднъж. Последвалите сексуални връзки, дори и брак, ще имат по-малка устойчивост във времето.

Брачният психотерапевт Харвил Хендрикс заявява, че психологически погледнато, пожизнената отдадеността в брака е необходима за развитието на наистина интимна и задоволяваща връзка между мъжът и жената. Той казва, че в истинската интимност, сексуална и всякаква, трябва да се ангажира най-дълбоката ни същност. Връзката трябва да бъде недостъпна и стояща върху стабилната основа на доверие и отдаденост, за да може най-уязвимата част от нас - сърцето ни, да рискува да обича и да бъде обичано. Съвместното съжителство не дава
достатъчно стабилна основа, върху която истинското аз да се прояви и взаимодейства смислено с друго човешко същество на най-дълбоките нива.

Наблягане върху независимостта

Много млади жени ще протестират, че брака не е това, към което се стремят, така че техните сексуални връзки са без определящо значение. Те ще ви заявят, че нямат нужда от мъж в техния живот. Като част от културата на развод, това е друга идея, внушавана на жените, а именно, че те нямат нужда от мъже. Защитничката на женските права Глория Стейнем заявява: “Жената има нужда от мъж толкова, колкото рибата се нуждае от велосипед.” Тази идея отстоява, че жената и нейните деца в действителност нямат нужда от мъж, и че биха се справили в същата степен, ако не и по-добре, и без него. Повечето от бракоразводните дела са инициирани от жени и идеята за непотребността им от мъже допринася за процеса.

Въпреки че ролята на жените в управлението нараства (САЩ могат да имат скоро жена президент) и че разликата в надниците при мъжете и жените намалява, това не означава, че жените имат все по-малка нужда от мъжете. Нарастващата финансова независимост не означава, че мъжете са ненужни в къщи.

За възпитанието на момчетата, особено в тинейджърска възраст, мъжката ръка е от безспорна необходимост. В книгата си “Малки жени”, Луиза Мей Алкот споделя малко семейна и брачна мъдрост. Погълната от бремето по отглеждането на близнаци, една от героините пренебрегва съпруга си до степен, че той започва да прекарва вечерите си извън къщи. Но с израстването на момчетата-близнаци, за майката става все по-трудно и по-трудно да се справя с тях и те стават разглезени, доминиращи и безпорядъчни. Едва когато тя започва да обръща
внимание на брака си и да привлича съпруга си обратно в дома им, тогава той поема момчетата с мъжка ръка и ги вкарва в правия път. Тази измислена история отразявя всеизвестната мъдрост, че трябва мъж за отглеждането на мъже.

Този факт се потвърждава от нации с високи нива на престъпност и преобладаващ развод. Много международни проучвания са показали, че високата престъпност, извършвана от агресивни младежи е пряк резултат от упадъка на семействата в резултат на развод. Деветдесет процента от бракоразводните дела водят до попечителство на майките върху децата. Жените сами по себе си не могат да формират момчетата като бъдещи мъже, поради което много юноши, отгледани само от майките си стигат до накакъв сблъсък със закона.

Също така бащите са изключително важни за психологическото и духовно развитие на дъщерите си. Самото присъствие на бащата в дома е защитен фактор за семейството срещу насилие и сексуална злоупотреба. Още повече, че дъщерите формират голяма част от представата за себе си чрез мнението на бащите им за тях. Един окуражаващ, любящ баща, който цени високо дъщеря си, й дава стабилно чувство за собствената й стойност. Такова момиче ще гледа на мъжкия свят с чувство на доверие, но при все това с достатъчно оценяване на своята пълноценност, така ще бъде безкомпромисна по отношение на ценностите си и очакванията си спрямо мъжкото поведение.

Жените не живеят добре без мъже, нито пък мъжете без жени. Женените мъже живеят по-дълго, хранят се по-добре, по-заможни са и страдат по-малко психологически отколкото неженените мъже. Също така изследванията са показали, че мъжете стават по-насилствени и агресивни, когато не са се посветили на жена, и така се подлагат на риск да бъдат наранени или убити. В историческите времена, когато някъде са се струпвали много неженени мъже, то тогава убийствата нараствали главоломно. Един такъв пример е американския Див запад.
Когато жените започнали да пристигат там, мъжете започнали да пренасочват енергията си за изграждането на семейства и общности, вместо за побои и престрелки. Така Дивият Запад е бил спечелен. Нивото на престъпленията намалял и цивилизацията започнала да се установява.

Мъжете без жените, както и жените без мъжете не създават здравословна култура. Културата на развод, която не благоприятства за брака, от своя страна предоставя далеч по-малко сигурно и цивилизовано обкръжение за живот, отколкото културата на брак. Мъжете и жените се нуждаят едни от други и цивилизацията се държи на тяхната способност да признаят и изпълнят тази нужда.

Индивидуалното щастие като най-върховно

Друга опасна постановка на културата на развод е идеята, че индивидуалното задоволство е определящо за всичко, и че то е по-важно отколкото брака и семейното посвещение.

През 70-те години в САЩ стана популярен израза “да откриеш себе си”. Въпреки че никой не можа да обясни адекватно какво означава това, нито пък как човек може да разбере, че е открил себе си, тази идея бе причина за разрушаване на много бракове. По това време, хора във възрастта на 40-те и 50-те напускаха семействата си, за да “открият” себе си, при това, често с нов партньор. Личното задоволство и реализиране бяха смятани за първостепенни. Ако човек не беше напълно задоволен и реализиран, то брака и семейството трябваше да бъдат изхвърлени през прозореца за сметка на индивида.

Подобно на повечето сатанински лъжи и измами и в това има зрънце истина. Нещастният и нереализирал се човек трябва да направи нещо, за да помогне на себе си. Но да напуснеш семейството, за да търсиш личното си осъществяване е незряло и безполезно. Това причинява болка не само на близките на този човек, но също увеличава и незадоволсвото му.

Намирането на нов партньор също не е решение. Статистиките показват, че в днешната култура на развод, ако нивото на разводите при първия брак е високо, то при втория брак нивото е още по-високо. Търсенето на индивидуалното щастие, когато първия брак и семейство са пожертвани, няма да увеличи личното удовлетворение и по-вероятно ще го намали.

Ако бракът сам по себе си е източник на лично неудовлетворение, окуражаващо е да се знае, че според статистиката много семейства, преживяващи брачно неудовлетворение, веднъж решили да устоят, а не да търсят други пътища за удовлетворение, намират себе си по-щастливи след това. Освен това, децата не са ощетени при бракове, които са по-слабо функциониращи (дотогава докато конфликта е под контрол), но при развод децата със сигурност са ощетени. Вместо да захвърли трудния брак, по-добре е (а и в повечето случаи е
по-удовлетворяващо) човек да намери решение на актуалната си ситуация. Един брачен терапевт беше казал, че по отношение на брачното щастие, “По-важно е да бъдеш правилния човек, отколкото да намериш правилния човек.” Работата върху характера е едно от най-удовлетворяващите неща, които индивида може да стори. Това е пътят към истинското себереализиране, а не смяната на ситуациите или партньорите. Това спомага допълнително за укрепването нашия брак и семейни взаимоотношения, водейки до по-голямо щастие.

Култът към чувствата и емоциите

От всички митове на културата на развод, най-големият е този, че чувствата трябва да управляват всичко. Това твърдение беше първоначално провъзгласявано от популярната психология. Важно е да осъзнаваме чувствата си и да ги изразяваме конструктивно, но в определени моменти здравата логика трябва да се наложи върху емоциите, за да ги държи под контрол. Има важни моменти, когато трябва да упражняваме себеконтрол.

Не можем да даваме гласност на всяко едно връхлитащо ни чувство, защото чувствата са именно такива - преминаващи. Хванете ни в добро настроение и ние може да чувстваме нещата съвсем различно отколкото само допреди няколко мига. Нашите чувства не са мерилото за всичко, което е добро, истинско и красиво. (Елементи като сърце и съвест, които са дълбоко в нас, могат да бъдат това мерило, но те са много по-различни от “чувства”.) Чувствата са променливи. Идеята, че емоциите трябва да бъдат изразявани напълно и винаги да се взимат под внимание, е специалитет на културата на развод, облечен в дрехите на психологията и представен да изглежда като психология.

Един брак не може да просъществува, когато партньорите се атакуват непрекъснато, изразявайки всяко чувство един на друг, независимо добро или лошо. Търпението и себеконтрола устояват далеч по-дълго от което и да е чувство, и даже, те пораждат, както уважение от страна на околните, така и себеуважение - два мощни “допинги” за брака. (Д-р Куак казва, че уважението е основополагащото начало на стабилния брак.)

Гневът е интересен пример за чувство, което беше дискутирано отново и отново в рамките на културата на развод в САЩ. В епохата на “култа към чувствата”, психолозите са спорели, че хората се нуждаят да “отпушат” гнева си, дори и по контролиран начин. “Запечатването” се е преценявало като нездравословно, както физически, така и психологически. Други психолози са отстоявали, че е по-добре да се трансформират чувствата на гняв в чувства на състрадание, чрез психологически техники и по-дълбоко разбиране.

Това разделение в общността на психолозите по отношение на гнева е довело до по-изчерпателно изследване. Експертите сега откриват, че тези, които контролират гнева си, вместо да го изразяват, се гневят по-малко в края на краищата. Членовете на Обединителната общност ще разпознаят това просто, като израз на закона за даване и получаване. Ако имаме достатъчно даване и получаване с гнева си, чрез изразяването му, то той ще се увеличи. Ако прекъснем даването и получаването с него, то гневът ще намалее. Когато човек се успокои, тогава има възможност да се справи конструктивно с въпроса, породил гнева му.

Друго понятие, свързано с култа към чувствата е това, че любовта е чувство. Това обаче е изключително опасна идея на културата на развод. Разбира се, че от една страна любовта е чувство, но тя е също дисциплина, практика и усилие. Чувсвата идват и си отиват. Лесно е да си любезен с половинката си, когато се чувстваш добре, но никак не е лесно да си любезен, когато не се чувстваш добре. Дисциплината на любовта е да бъдеш мил и грижовен дори когато не се чувсваш разположен, да бъдеш учтив, дори когато по-скоро би бил егоистичен, да бъдеш търпелив дори когато си на път да експлодираш. Това е дисциплината на любовта и след нея идват чувствата, както слънцето след буря.

Чувствата са като бурно море и почти толкова неконтролируеми. Те са навсякъде около нас. Чувсвата могат да ни издигат или смъкват - именно поради това Д-р Мун казва никога да не си позволяваме да бъдем прекалено високо или прекалено ниско в чувствата си. Чувсвата са просто прекалено лукави, когато управляват нашия живот или нашите бракове. Те могат много лесно да ни отклонят встрани и дори да ни доведат до предателство, ако оставим чувствата ни към другия да се развиват безконтролно.

Брачната култура се нуждае както от приемане на чувствата, така и от тяхното дисциплиниране. Култура, където чувствата са прекалено уважавани е култура, която ще бъде преситена от разводи.

Заключение

Едно от най-големите оръжия на злото е неясното мислене. То е майстор на неяснотата. Ние трябва да бъдем предупредени и превъоръжени срещу културата и мисленето, подкрепящи развода, решително да ги изкореним от нашите съзнания и от съзнанията на околните. Така ще предпазим от подронване културата, която е приятелски настроена към брака. Същата култура, в която се надяваме да живеем. Тази статия представи няколко важни идеи на културата на развод. Ние сме засегнати от тях повече отколкото предполагаме. Идеята отново да ги конфронтираме е належаща, защото така ще можем да поддържаме съзнанието си чисто, а оттам ще можем да прочистим културата около нас от идеи, които биха довели до унищожение.

Приятелство (Махатма Ганди и Р. Тагор)

Шестте години, които Ганди прекарал в Шантикетан, не само положили основите на приятелство за цял живот между него и Тагор - двамата гиганти на съвременна Индия, но и разкрили противоположностите на характера им и действената сила на техния идеализъм. Тези противоположности били толкова очебийни и привидно непримирими, че така наречените ученици и “пламенни последователи” не могли да вникнат в същността им. Обаче зад различията се криело едно дълбоко родство, което осъзнавали само те двамата и още няколко общи приятели.
С характерния си делови и практичен подход, Ганди набързо добил представа за нещата, сприятелил се с всички, посочил слабите места и се опитал да обясни на Тагор как да осъществи по-добре идеалите си. “Вярвате в простотата и самостоятелността – казал той на учениците - Чудесно, и аз вярвам в тези добродетели, но как ще постигнете самостоятелност без сами да си помагате и как можете да постигнете простота, като живеете от труда на другите?”...
Тяхното общуване е хвърляло светлина върху двамата достойни мъже на Индия – светецът, който се стремеше да направи политиката свята, и поетът, който направи светостта да изглежда красива. Практическата дейност на Ганди винаги е предхождала идеите му. Мислите на Тоагор са имали криле, а практическата му дейност – нозе. Колкото и пъргави да били нозете, те не можели да следват полета на крилете. Ганди – непоколебимият аскет бил по-човечен от хуманистите, вечен мърморко на теория, той носел радост на милиони човешки сърца. Тагор – езичникът, виждал там, където Ганди не можел.
Тагор, за разлика от Ганди, бил чувствителен към критиката. Колкото и смело да пишел за външния блясък на славата или непостоянството на народното благоразположение, всъщност бил дълбоко раним от несправедливата критика, а критиката в повечето случаи е била несправедлива, ако не и злобна.

Различията във възгледите на двамата велики умове на Индия са най-добре характеризирани от Ромен Ролан: “Противоречието между Тагор и Ганди, между двамата велики умове, взаимно възхищаващи се и уважаващи се, но категорично различни в своите чувства така, както философът се разграничава от апостола свети Павел от Платон, е важно. Защото от една страна имаме силен дух изпълнен с религиозна вяра и милосърдие, който търси нова човечност, а от друга- свободно роден, ясен, широкомислещ ум, който търси да обедини стремежите на цялото човечество за взаимно разбирателство и състрадание”. За Тагор Ганди е облян в светлина и сияние. При него “всичко е естествено – скромно, просто, чисто, и всичките му борби са осветени от религиозна яснота. ..."Безкрайната същност на човека (както гласят Упанишадите) може да се прояви само чрез великолепната хармония на всички човешки раси. Аз се моля Индия да бъде пример за сътрудничество между народите по света. За Индия истината е в единството, разделението е зло. Единството е онова, което обхваща всичко, което намира обяснение на всичко; следователно, то не може да бъде постигнато чрез отрицание. Настоящите опити да се отдели нашето духовно наследство от духовното наследство на запада е опит за духовно самоубийство... В днешния век господтсва западът защото той има да изпълнява мисия. Ние от изтока трябва да се учим от запада. Буди съжаление, разбира се обстоятелството, че сме изгубили способността да ценим собствената си култура и затова не знаем къде е мястото на западната култура. Но да се говори, че е погрешно да се сътрудничи със запада, значи да се насърчава най-лошия вид провинциализъм и това може да доведе само да интелектуална нищета. Това е световен проблем. Никоя нация не може да намери спасение в откъсването си от другите. Или трябва да бъдем спасени всички или да загинем всички.” (Из : Крипалани, Кришна Рабиндранат Тагор, С., 1988)

Семейна и демографска картина на България и Света

Населението на България намалява най-бързо от страните в ЕС

Населението на България ще продължи да намалява, независимо от подобряването на някои характеристики на възпроизводствения процес

Това показва демографска прогноза на Националния статистически институт. Населението на страната през 2020 г. се очаква да бъде около 6,953 милиона души, през 2030 г. - 6,436 милиона души, през 2040 г., - 5,971 милиона души, а в края на прогнозирания период 2060 г. - 5,138 милиона души, съобщи БТА.
За цялата история на България най-голям е броят на населението през 1988 г., когато то наброява 8 986 600 души. След настъпилите обществени промени в страната през 1990 г., населението започва да намалява. През 2007 г. населението на страната е 7 640 240 души.
Годишно външната миграция се очаква да е между 18 и 20 000 души с тенденция за намаляване на отрицателното миграционно салдо и през 2020 - 2030 година се очаква салдото да стане положително, заяви началникът на отдел "Статистика на населението" в НСИ Йордан Калчев.
През 2007 г. 113 004 души са починали, като от тях мъжете са 59 823, а жените - 53 181. Смъртността при мъжете намалява с 8,8 пункта, в сравнение с 2006 г., а при жените се увеличава с 12,1 пункта. Средната продължителност на живота непрекъснато се увеличава като през 2007 г. е 72,6 години.
През прогнозния период, освен намаляването на населението, се очаква да продължи тенденцията на застаряване на населението. Населението под трудоспособна възраст до 2020 ще се увеличи и неговият относителен ще бъде около 15 на сто, след което ще започне да намалява и ще достигне през 2060 г. - 13,2 на сто. По-голямо ще бъде намалението в трудоспособна възраст. От очаквания относителен дял 63 на сто през 2010 г., тази категория от населението ще съставлява 50 на сто през 2060 година. Нарастване се очаква в относителния дял на населението над трудоспособна възраст - от близо 23 на сто през 2010 г. то ще достигне около 37 на сто през 2060 година.

Населението на България намалява най-бързо спрямо останалите страни - членки на ЕС. Ако сегашните демографски тенденции се запазят, то ще е едва 5 милиона души през 2060 година. Това са само част от данните, представени годишния доклад на Института за семейни политики - неправителствена организация, която изследва демографската картина в 27-те европейски държави. Според доклада основният двигател на демографския ръст в Западна Европа е имиграцията, а раждаемостта в новите страни членки е под критичния минимум.

От всичките 27 страни - членки на ЕС, населението на България намалява най-бързо. За десет години - от 1996 до 2006, то е спаднало с близо осем процента. Ако тенденцията се запази, през 2050 г. в страната ни ще живеят 5.1 милиона души. Това гласят резултатите от изследване на Института за семейни политики за демографските тенденции в европейските държави. Институтът е неправителствена организация, създадена през 2000 г., която настоява семейните политики да станат приоритет на Евросъюза. Докладът за развитието на семейството в Европа през 2007 г. е изготвен за Европейския парламент на базата на официална статистика от страните членки и Евростат.

Изводите са стряскащи.

Населението на САЩ и на ЕС ще се изравни до 2060 г.

въпреки че в момента американските граждани са около 200 милиона по-малко от европейците. Европа губи младежите си и скоростно застарява, сочат още данните от изследването. От 1980 до 2005 г. младежите под 14-годишна възраст са били 22.1% от населението, а сега са едва 16.2%. Председателят на институтa Лола Веларде заяви пред АФП, че през осемдесетте младежите са били с 36 милиона повече от възрастните, а сега съотношението е обърнато.

Цялото население на страните - членки на ЕС, е нараснало с 37.6 милиона между 1980 и 2007 г., което представлява малко повече от 8 процента. Ръстът на населението е най-отчетлив в Ирландия, Люксембург и Испания. Според доклада обаче основният фактор за тази тенденция е имиграцията. За 2006 г. около 75 на сто от ръста на населението общо за Евросъюза се дължат на притока на имигранти, а за целия период 1994 - 2006 г. делът е 80 процента. Преди присъединяването на България и Румъния към ЕС имигрантите са били 15 милиона от 19-милионния растеж на населението. Това е най-ясно забележимо в Испания, където


имиграцията е 10 пъти по-голяма от естествения прираст

на населението. Единствено Франция и Холандия имат естествен прираст, по-голям от притока на имигранти.

Новите страни членки не само не могат да решат този проблем, но и го задълбочават. С изключение на Кипър и Малта населението в новите членове на съюза или остава същото (Словения и Словакия), или намалява (България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Естония). Този процес е най-осезаем в България - там за десет години спадът е 7.94%. За сравнение, населението на Румъния в същия период е намаляло с 2.36 процента. Освен това нито една от новоприсъединените страни членки с изключение на Кипър няма нива на раждаемост над критичният минимум.

В Европейския съюз

на всеки 25 секунди се извършва по един аборт

което прави 1 235 517 аборта за 2004 г. Изследването изчислява, че от пет бременности една ще бъде прекратена преждевременно. Франция, Великобритания, Италия, Германия, Румъния и Испания са страните с най-висок процент аборти на година, като на тях се падат 77% от всички аборти в ЕС през 2004. По този начин абортите са най-честата причина за смъртни случаи в Европа, процентно повече от самоубийствата, пътните инциденти и инфарктите. Всеки ден три училища в Европа затварят врати поради липса на ученици, пише в доклада.

Като цяло европейките раждат сравнително късно - средната възраст вече е почти 30 години. Най-късно раждат първото си дете жените в Испания (средната възраст там е 30.84 години), следвани от ирландките, холандките и датчанките. От европейските страни средната възраст е най-ниска в Литва и Латвия - около 27 години.

Изследването констатира и спад на броя бракосъчетания в ЕС. През последните 25 години те са намалели с 22%, въпреки че населението се е увеличило с 33.8 милиона през същия период. Увеличила се е средната възраст, на която европейците сключват брак - тя вече е над 30 години за мъжете и над 28 за жените. Според доклада едва преди двайсетина години средната възраст на младоженците е била 26 за мъжете и 23 за жените.

В някои страни почти половината родени деца са извънбрачни, сочат още данните от изследването. Процентът е най-висок в Швеция (55.4%), България е на второ място с 49%, следвана от Дания и Франция (45.4%), и Великобритания (42%).

Броят на разводите също се е увеличил драстично през последните 25 години. Според изследването

на всеки 30 секунди една двойка се развежда

Испания е страната, където тази тенденция е най-силно изразена - разводите са се увеличили с внушителните 183% за последните 10 години. Ако през 1980 г. на всеки пет брака е имало един развод, през 2005 г. съотношението вече е един развод на всеки два брака.

От института смятат, че е необходима държавна намеса, за да се преодолее демографската криза, заплашваща в недалечно бъдеще всички европейски страни. Докладът посочва, че от всеки 13 евро, отделени за социални разходи в държавните бюджети на страните от ЕС, само едно евро отива за реализиране на семейни политики. Испания и Полша са единствените страни, в които се отделя по-малко от 1% oт БВП за семейни политики. Според института е необходимо и да се създадат семейни центрове, финансирани от бюджета, които да съветват домакинствата в криза. Съветът на Европа прави препоръки в тази насока още през 1974 г., напомнят учените. Те виждат и пропуск в работата на Европейската комисия. "И досега няма "Зелена книга за семейството", няма и орган, които на европейско ниво да синхронизира политиките в тази област", пише в заключенията на доклада. Институтът предлага да се създаде министерство на семейството във всяка страна - членка на ЕС. В момента подобни министерски структури има само 6 от 27-те европейски страни.

Небесният Палат - "Чон Джонг Гунг"

Снимките са от празненството с Д-р Сан Мьонг Мун и съпругата му Хак Джа Хан, което се проведе на 13. юни по случай втората годишнина от откриването на Небесният Палат - "Чон Джонг Гунг" покрай езерото Чонг Пйонг в Южна Корея.