Посещение на г-н Чанг - регионален лидер на Обединителното движение

МАНТАЛИТЕТЪТ НА РАЗВОД И КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЕМ

От Джун Саундърс

Все повече развития свят привикна към определени идеи, които допринасят за културата на разводa. Целта на тази статия е да пререзгледа някои от идеите на тази култура, като използва за пример САЩ, където тя е установена вече от около 40 години.

Голяма част от мъдростта на миналото бе загубена и заменена с идеи, противоположни на брака. Много от тези идеи са пропагандирани по целия свят, чрез медиите и други средства за разпространение на културата. За да съхраним и установим култура, благоприятстваща брака, гореспоменатите идеи трябва да ги идентифицираме, да се отърсим от тях и да ги захвърлим. Всеобщата мъдрост трябва да бъде възстановена.

Наблягане върху външната привлекателност

Прегледът на дневниците на младите американски момичета от началото на 20-ти век показва, че повечето от тези девойки са разбирали техния дял в подготовката за брак като работа върху своя характер, а именно да отдадат времето си, за да се научат да бъдат търпеливи, учтиви, доброжелателни и прощаващи. Този разумен подход, който е бил предназначен да създаде един приятен, бъдещ живот с човек от противоположния пол, беше заменен с идея, вредяща на щастливия брак, а именно че най-важното нещо, върху което да се концентрираме е да бъдем физически (сексуално) привликателни. Преглед върху дневниците на съвременните момичета показва, че те са по-заинтересовани от преческите си, отколкото от състоянието на характерите им. В по-голямата си част дневниците им описват как да подчертаят външността си, вместо сърцата си, надявайки се така да привлекат любовта.

Жените винаги са се интересували от това да подчертаят хубостта си. Д-р Мун беше казал веднъж, че жените са по природа творци, които влагат цветове и стилове във външния си вид, водени от желанието да бъдат красиви за техните съпрузи. Докато определена част от тази им природа е нещо естествено, то когато външния вид и привлекателността станат основна водеща грижа, пренебрегвайки израстването на духа в красотата на нравствеността, се появява невероятно пагубно доминиране на тялото спрямо духа. А това едва ли предвещава успешен брак.

Съвременните млади мъже също са повлияни от наблягането на външната привлекателност. Чрез списанията и рекламите, мъжете са окуражавани да консумират продукти и услуги, за да подчертават външността си. Козметичните продукти за мъже, членството във фитнес-клубове и мъжката мода станаха процъфтяващи индустрии. Никой не казва на младите мъже, че би било по-добре да развиват търпение, отколкото бицепси и алтруизъм вместо трицепси.

Освен това, мъжете в днешно време са бомбардирани от медиите с образи на невероятно привлекателни, до степен провокиращи, жени. Тези образи развиват определено сексуализирано отношение спрямо жените. Съвременният мъж може лесно да пренебрегне едно обикновено момиче, без значение колко целомъдрена и чистосърдечна е тя, в полза на неустоимия сексуален модел, наложен от културата.

Клайв Степъл Люис подчертава в разработката си “The Screwtape Letters ”, че злото работи така, че да създаде във всяка култура идеал на сексуална красота, която никоя жива жена не би могла да постигне, или поне не за дълго. Това е с цел да се подкопае брака и щастието. В настоящата американска култура жената е руса, с големи гърди, но слаба в останалата част от тялото си, с дълги коси и вероятно със слънчев загар. Фактите, че същия този модел си боядисва косите, изкуствено оголемява гърдите си със силикон, посещава салон за
изкуствен загар, чрез ултравиолетови лъчи и плаща на личен треньор въобще не се споменават. В допълнение към тези уловки, моделите и актрисите са фотографирани с помощта на орди от гримьори, фризьори и какви ли не дресьори, стоящи извън обхвата на камерата. Те са там, за да направят жените да изглеждат перфектни за няколкото секунди, през които те ще се появят на екрана.

За средностатистическата жена е невъзможно да се конкурира със всичко това, без да жертва повечето от останалите житейски грижи. Така един мъж е държан гладен за недостижимия сексуален идеал, който може би му прави знак, чрез младата колежка, която има парите, времето и решителността да направи всичко по силите си, за да имитира моделите. Това може да е в пълна противоположност на съпругата му, която вероятно е понапълняла, преуморена от нуждата за допълнителни приходи и да се грижи за къщата и
децата, и която също е стресирана от културата, изискваща от нея не само тези неща, но и да бъде също така прелъстителна русалка.

Културата размножава сред мъжете недоволството от това да бъдат с един партньор, като постоянно набляга на сексуалната привлекателност на множество жени. Дори рекламата на телевизионно родео се провиква съблазнително “Ездачките са на ход” и камерата показва дупето на момиче, облечено в дънки. (Мъжете ездачи не са подложени на такова унижение.)

Как мъжът може да противостои на сексуализираните образи, яростно налагани от медиите? Каубоите от Дивия запад трябва да са доста бързи на спусъка, ако искат да отстрелят всичките
кадри, примамващи ги да гледат безкрайния парад от сексуално достъпни жени.

Заблудата, че щастието в любовта е обвързано със сексуалната привлекателност има вече солидно влияние в американския мироглед. Тази заблуда има верни съюзници в рекламната и развлекателната индустрия, които печелят от това и правят всичко по силите си да разпалват страстта.

Всички добре знаем, че такъв мироглед не подготвя хората за дълготрайно щастие в брачната любов. По-скоро, той ги подготвя за развод. Когато хората не подготвят характера си да бъдат партньори за цял живот, споделящи отговорностите, верни на семейството си и един на друг, то брака е като излизане в открито море с пробит кораб. Съвременните хора са толкова измамно въвлечени да прекарват повече време в грижа за телата си, отколкото в грижа за душите си, че приемат противоположния пол по това колко физически привлекателни са се направили. Резултатите са предсказуеми: разпадане на семействата.

“Нямаме нужда от документ”

“Ние сме отдадени един на друг. Нямаме нужда от парче хартия, което да потвърждава това.” Това са обикновено думи на хора, които съжителстват без брак, връзка по избор, широко разпространена в развития свят. В своята истинска същност това е практика срещу брака, защото отлага и подкопава посвещението, което е сърцевината на брака.

Съжителстващите без брак не разбират това и изпадат във възмущение, когато тяхното посвещение един на друг е поставено под въпрос. Всъщност те понякога виждат съжителството си като тест за посвещение. Те искат да открият дали са съвместими един с друг, за да избегнат травмата на един евентуален развод. В техните очи съжителството без брак е всъщност отговорен подход към брака.

Но при все това статистиките показват, че съжителството не води към трайни бракове. Според същите, съжителстващите двойки са по-склонни към практики, подронващи брака, като караници, домашно насилие и злоупотреби. Статистически е показано, че когато двойки, които са съжителствали накрая сключат брак, след това те се развеждат по-често от двойки, които не са живели заедно преди брака си.

Анекдотен случай показва, как съвместното съжителство не води до брак. Действието се развива в градски автобус в Ню Йорк, където се води разговор между две млади жени. Едната се оплаква, че всеки път, когато повдига въпрос за брак пред приятеля си, с когото живеят заедно, той се ядосва и заявява, че всеки път, когато тя спомене за брак, той ще го отлага за все по-нататък. Другата млада жена, Мери, заявява, че била шокирана, когато разбрала, че една нейна приятелка, Таниша, която е девствена, ще се омъжва. Мери живее вече пет години
със своя приятел, а Таниша просто е излизала с годеника си една година. “Никога не си и помислях, че Таниша ще се омъжи преди мен!” проплаква Мери. В този момент, шофьорът на автобуса, от дълго време свикнал на прищявките на човешката природа, възкликва, “Защо тия млади мъже да си купуват крава, когато си имат безплатно мляко?”

И наистина, списанията за млади жени през 19-ти век са поучавали читателките си, че бидейки сексуално достъпни би им донесло невероятно внимание от страна на мъжете, но не и брак. Момичета, които изчакват със секса до сватбата, независимо колко смахнати и тъпи биха изглеждали, минават под венчилото приди техните “дръзки” сестри, просто защото мъжете искрено ги уважават, като добър брачен материал.

В смутните времена на Сексуалната революция всеобщата мъдрост бе загубена. Съвременните млади жени вярват, че като преспат с гаджетата си, това ще ги окуражи да се оженят за тях. Обаче, това има точно обратния ефект. Сексът преди брака подкопава отдадеността, която е основополагащия камък на брака. “Документът на хартия” бива отнесен от вятъра и чак след като си е отишъл, младите хора, особено жените, разбират колко важен наистина е бил.

Много от съжителсващите без брак заявяват, че живеят заедно, за да тестват тяхната “сексуална съвместимост”. Но сексуалността без отдаденост към един брачен партньор и посветеност към него, е разрушителна. За секса се знае, че продуцира “свързващи” вещества в мозъка, подобни на свързващите хормони, стимулирани при процеса на кърменето на дете. Сексът и кърменето са замислени от Всевишния да възпроизвеждат телесни вещества, които да свържат двама в сърце, дух и тяло. Веднъж когато сексуалната връзка е
продуцирала такива вещества и след това партньорите скъсат, както често се случва при съвместно съжителстващите, хората остават с усещането, че все едно са разкъсани. Нещо повече, подобно на което и да е лепило, свързващите вещества изгубват част от силата си, когато се използват повече от веднъж. Последвалите сексуални връзки, дори и брак, ще имат по-малка устойчивост във времето.

Брачният психотерапевт Харвил Хендрикс заявява, че психологически погледнато, пожизнената отдадеността в брака е необходима за развитието на наистина интимна и задоволяваща връзка между мъжът и жената. Той казва, че в истинската интимност, сексуална и всякаква, трябва да се ангажира най-дълбоката ни същност. Връзката трябва да бъде недостъпна и стояща върху стабилната основа на доверие и отдаденост, за да може най-уязвимата част от нас - сърцето ни, да рискува да обича и да бъде обичано. Съвместното съжителство не дава
достатъчно стабилна основа, върху която истинското аз да се прояви и взаимодейства смислено с друго човешко същество на най-дълбоките нива.

Наблягане върху независимостта

Много млади жени ще протестират, че брака не е това, към което се стремят, така че техните сексуални връзки са без определящо значение. Те ще ви заявят, че нямат нужда от мъж в техния живот. Като част от културата на развод, това е друга идея, внушавана на жените, а именно, че те нямат нужда от мъже. Защитничката на женските права Глория Стейнем заявява: “Жената има нужда от мъж толкова, колкото рибата се нуждае от велосипед.” Тази идея отстоява, че жената и нейните деца в действителност нямат нужда от мъж, и че биха се справили в същата степен, ако не и по-добре, и без него. Повечето от бракоразводните дела са инициирани от жени и идеята за непотребността им от мъже допринася за процеса.

Въпреки че ролята на жените в управлението нараства (САЩ могат да имат скоро жена президент) и че разликата в надниците при мъжете и жените намалява, това не означава, че жените имат все по-малка нужда от мъжете. Нарастващата финансова независимост не означава, че мъжете са ненужни в къщи.

За възпитанието на момчетата, особено в тинейджърска възраст, мъжката ръка е от безспорна необходимост. В книгата си “Малки жени”, Луиза Мей Алкот споделя малко семейна и брачна мъдрост. Погълната от бремето по отглеждането на близнаци, една от героините пренебрегва съпруга си до степен, че той започва да прекарва вечерите си извън къщи. Но с израстването на момчетата-близнаци, за майката става все по-трудно и по-трудно да се справя с тях и те стават разглезени, доминиращи и безпорядъчни. Едва когато тя започва да обръща
внимание на брака си и да привлича съпруга си обратно в дома им, тогава той поема момчетата с мъжка ръка и ги вкарва в правия път. Тази измислена история отразявя всеизвестната мъдрост, че трябва мъж за отглеждането на мъже.

Този факт се потвърждава от нации с високи нива на престъпност и преобладаващ развод. Много международни проучвания са показали, че високата престъпност, извършвана от агресивни младежи е пряк резултат от упадъка на семействата в резултат на развод. Деветдесет процента от бракоразводните дела водят до попечителство на майките върху децата. Жените сами по себе си не могат да формират момчетата като бъдещи мъже, поради което много юноши, отгледани само от майките си стигат до накакъв сблъсък със закона.

Също така бащите са изключително важни за психологическото и духовно развитие на дъщерите си. Самото присъствие на бащата в дома е защитен фактор за семейството срещу насилие и сексуална злоупотреба. Още повече, че дъщерите формират голяма част от представата за себе си чрез мнението на бащите им за тях. Един окуражаващ, любящ баща, който цени високо дъщеря си, й дава стабилно чувство за собствената й стойност. Такова момиче ще гледа на мъжкия свят с чувство на доверие, но при все това с достатъчно оценяване на своята пълноценност, така ще бъде безкомпромисна по отношение на ценностите си и очакванията си спрямо мъжкото поведение.

Жените не живеят добре без мъже, нито пък мъжете без жени. Женените мъже живеят по-дълго, хранят се по-добре, по-заможни са и страдат по-малко психологически отколкото неженените мъже. Също така изследванията са показали, че мъжете стават по-насилствени и агресивни, когато не са се посветили на жена, и така се подлагат на риск да бъдат наранени или убити. В историческите времена, когато някъде са се струпвали много неженени мъже, то тогава убийствата нараствали главоломно. Един такъв пример е американския Див запад.
Когато жените започнали да пристигат там, мъжете започнали да пренасочват енергията си за изграждането на семейства и общности, вместо за побои и престрелки. Така Дивият Запад е бил спечелен. Нивото на престъпленията намалял и цивилизацията започнала да се установява.

Мъжете без жените, както и жените без мъжете не създават здравословна култура. Културата на развод, която не благоприятства за брака, от своя страна предоставя далеч по-малко сигурно и цивилизовано обкръжение за живот, отколкото културата на брак. Мъжете и жените се нуждаят едни от други и цивилизацията се държи на тяхната способност да признаят и изпълнят тази нужда.

Индивидуалното щастие като най-върховно

Друга опасна постановка на културата на развод е идеята, че индивидуалното задоволство е определящо за всичко, и че то е по-важно отколкото брака и семейното посвещение.

През 70-те години в САЩ стана популярен израза “да откриеш себе си”. Въпреки че никой не можа да обясни адекватно какво означава това, нито пък как човек може да разбере, че е открил себе си, тази идея бе причина за разрушаване на много бракове. По това време, хора във възрастта на 40-те и 50-те напускаха семействата си, за да “открият” себе си, при това, често с нов партньор. Личното задоволство и реализиране бяха смятани за първостепенни. Ако човек не беше напълно задоволен и реализиран, то брака и семейството трябваше да бъдат изхвърлени през прозореца за сметка на индивида.

Подобно на повечето сатанински лъжи и измами и в това има зрънце истина. Нещастният и нереализирал се човек трябва да направи нещо, за да помогне на себе си. Но да напуснеш семейството, за да търсиш личното си осъществяване е незряло и безполезно. Това причинява болка не само на близките на този човек, но също увеличава и незадоволсвото му.

Намирането на нов партньор също не е решение. Статистиките показват, че в днешната култура на развод, ако нивото на разводите при първия брак е високо, то при втория брак нивото е още по-високо. Търсенето на индивидуалното щастие, когато първия брак и семейство са пожертвани, няма да увеличи личното удовлетворение и по-вероятно ще го намали.

Ако бракът сам по себе си е източник на лично неудовлетворение, окуражаващо е да се знае, че според статистиката много семейства, преживяващи брачно неудовлетворение, веднъж решили да устоят, а не да търсят други пътища за удовлетворение, намират себе си по-щастливи след това. Освен това, децата не са ощетени при бракове, които са по-слабо функциониращи (дотогава докато конфликта е под контрол), но при развод децата със сигурност са ощетени. Вместо да захвърли трудния брак, по-добре е (а и в повечето случаи е
по-удовлетворяващо) човек да намери решение на актуалната си ситуация. Един брачен терапевт беше казал, че по отношение на брачното щастие, “По-важно е да бъдеш правилния човек, отколкото да намериш правилния човек.” Работата върху характера е едно от най-удовлетворяващите неща, които индивида може да стори. Това е пътят към истинското себереализиране, а не смяната на ситуациите или партньорите. Това спомага допълнително за укрепването нашия брак и семейни взаимоотношения, водейки до по-голямо щастие.

Култът към чувствата и емоциите

От всички митове на културата на развод, най-големият е този, че чувствата трябва да управляват всичко. Това твърдение беше първоначално провъзгласявано от популярната психология. Важно е да осъзнаваме чувствата си и да ги изразяваме конструктивно, но в определени моменти здравата логика трябва да се наложи върху емоциите, за да ги държи под контрол. Има важни моменти, когато трябва да упражняваме себеконтрол.

Не можем да даваме гласност на всяко едно връхлитащо ни чувство, защото чувствата са именно такива - преминаващи. Хванете ни в добро настроение и ние може да чувстваме нещата съвсем различно отколкото само допреди няколко мига. Нашите чувства не са мерилото за всичко, което е добро, истинско и красиво. (Елементи като сърце и съвест, които са дълбоко в нас, могат да бъдат това мерило, но те са много по-различни от “чувства”.) Чувствата са променливи. Идеята, че емоциите трябва да бъдат изразявани напълно и винаги да се взимат под внимание, е специалитет на културата на развод, облечен в дрехите на психологията и представен да изглежда като психология.

Един брак не може да просъществува, когато партньорите се атакуват непрекъснато, изразявайки всяко чувство един на друг, независимо добро или лошо. Търпението и себеконтрола устояват далеч по-дълго от което и да е чувство, и даже, те пораждат, както уважение от страна на околните, така и себеуважение - два мощни “допинги” за брака. (Д-р Куак казва, че уважението е основополагащото начало на стабилния брак.)

Гневът е интересен пример за чувство, което беше дискутирано отново и отново в рамките на културата на развод в САЩ. В епохата на “култа към чувствата”, психолозите са спорели, че хората се нуждаят да “отпушат” гнева си, дори и по контролиран начин. “Запечатването” се е преценявало като нездравословно, както физически, така и психологически. Други психолози са отстоявали, че е по-добре да се трансформират чувствата на гняв в чувства на състрадание, чрез психологически техники и по-дълбоко разбиране.

Това разделение в общността на психолозите по отношение на гнева е довело до по-изчерпателно изследване. Експертите сега откриват, че тези, които контролират гнева си, вместо да го изразяват, се гневят по-малко в края на краищата. Членовете на Обединителната общност ще разпознаят това просто, като израз на закона за даване и получаване. Ако имаме достатъчно даване и получаване с гнева си, чрез изразяването му, то той ще се увеличи. Ако прекъснем даването и получаването с него, то гневът ще намалее. Когато човек се успокои, тогава има възможност да се справи конструктивно с въпроса, породил гнева му.

Друго понятие, свързано с култа към чувствата е това, че любовта е чувство. Това обаче е изключително опасна идея на културата на развод. Разбира се, че от една страна любовта е чувство, но тя е също дисциплина, практика и усилие. Чувсвата идват и си отиват. Лесно е да си любезен с половинката си, когато се чувстваш добре, но никак не е лесно да си любезен, когато не се чувстваш добре. Дисциплината на любовта е да бъдеш мил и грижовен дори когато не се чувсваш разположен, да бъдеш учтив, дори когато по-скоро би бил егоистичен, да бъдеш търпелив дори когато си на път да експлодираш. Това е дисциплината на любовта и след нея идват чувствата, както слънцето след буря.

Чувствата са като бурно море и почти толкова неконтролируеми. Те са навсякъде около нас. Чувсвата могат да ни издигат или смъкват - именно поради това Д-р Мун казва никога да не си позволяваме да бъдем прекалено високо или прекалено ниско в чувствата си. Чувсвата са просто прекалено лукави, когато управляват нашия живот или нашите бракове. Те могат много лесно да ни отклонят встрани и дори да ни доведат до предателство, ако оставим чувствата ни към другия да се развиват безконтролно.

Брачната култура се нуждае както от приемане на чувствата, така и от тяхното дисциплиниране. Култура, където чувствата са прекалено уважавани е култура, която ще бъде преситена от разводи.

Заключение

Едно от най-големите оръжия на злото е неясното мислене. То е майстор на неяснотата. Ние трябва да бъдем предупредени и превъоръжени срещу културата и мисленето, подкрепящи развода, решително да ги изкореним от нашите съзнания и от съзнанията на околните. Така ще предпазим от подронване културата, която е приятелски настроена към брака. Същата култура, в която се надяваме да живеем. Тази статия представи няколко важни идеи на културата на развод. Ние сме засегнати от тях повече отколкото предполагаме. Идеята отново да ги конфронтираме е належаща, защото така ще можем да поддържаме съзнанието си чисто, а оттам ще можем да прочистим културата около нас от идеи, които биха довели до унищожение.

Приятелство (Махатма Ганди и Р. Тагор)

Шестте години, които Ганди прекарал в Шантикетан, не само положили основите на приятелство за цял живот между него и Тагор - двамата гиганти на съвременна Индия, но и разкрили противоположностите на характера им и действената сила на техния идеализъм. Тези противоположности били толкова очебийни и привидно непримирими, че така наречените ученици и “пламенни последователи” не могли да вникнат в същността им. Обаче зад различията се криело едно дълбоко родство, което осъзнавали само те двамата и още няколко общи приятели.
С характерния си делови и практичен подход, Ганди набързо добил представа за нещата, сприятелил се с всички, посочил слабите места и се опитал да обясни на Тагор как да осъществи по-добре идеалите си. “Вярвате в простотата и самостоятелността – казал той на учениците - Чудесно, и аз вярвам в тези добродетели, но как ще постигнете самостоятелност без сами да си помагате и как можете да постигнете простота, като живеете от труда на другите?”...
Тяхното общуване е хвърляло светлина върху двамата достойни мъже на Индия – светецът, който се стремеше да направи политиката свята, и поетът, който направи светостта да изглежда красива. Практическата дейност на Ганди винаги е предхождала идеите му. Мислите на Тоагор са имали криле, а практическата му дейност – нозе. Колкото и пъргави да били нозете, те не можели да следват полета на крилете. Ганди – непоколебимият аскет бил по-човечен от хуманистите, вечен мърморко на теория, той носел радост на милиони човешки сърца. Тагор – езичникът, виждал там, където Ганди не можел.
Тагор, за разлика от Ганди, бил чувствителен към критиката. Колкото и смело да пишел за външния блясък на славата или непостоянството на народното благоразположение, всъщност бил дълбоко раним от несправедливата критика, а критиката в повечето случаи е била несправедлива, ако не и злобна.

Различията във възгледите на двамата велики умове на Индия са най-добре характеризирани от Ромен Ролан: “Противоречието между Тагор и Ганди, между двамата велики умове, взаимно възхищаващи се и уважаващи се, но категорично различни в своите чувства така, както философът се разграничава от апостола свети Павел от Платон, е важно. Защото от една страна имаме силен дух изпълнен с религиозна вяра и милосърдие, който търси нова човечност, а от друга- свободно роден, ясен, широкомислещ ум, който търси да обедини стремежите на цялото човечество за взаимно разбирателство и състрадание”. За Тагор Ганди е облян в светлина и сияние. При него “всичко е естествено – скромно, просто, чисто, и всичките му борби са осветени от религиозна яснота. ..."Безкрайната същност на човека (както гласят Упанишадите) може да се прояви само чрез великолепната хармония на всички човешки раси. Аз се моля Индия да бъде пример за сътрудничество между народите по света. За Индия истината е в единството, разделението е зло. Единството е онова, което обхваща всичко, което намира обяснение на всичко; следователно, то не може да бъде постигнато чрез отрицание. Настоящите опити да се отдели нашето духовно наследство от духовното наследство на запада е опит за духовно самоубийство... В днешния век господтсва западът защото той има да изпълнява мисия. Ние от изтока трябва да се учим от запада. Буди съжаление, разбира се обстоятелството, че сме изгубили способността да ценим собствената си култура и затова не знаем къде е мястото на западната култура. Но да се говори, че е погрешно да се сътрудничи със запада, значи да се насърчава най-лошия вид провинциализъм и това може да доведе само да интелектуална нищета. Това е световен проблем. Никоя нация не може да намери спасение в откъсването си от другите. Или трябва да бъдем спасени всички или да загинем всички.” (Из : Крипалани, Кришна Рабиндранат Тагор, С., 1988)

Семейна и демографска картина на България и Света

Населението на България намалява най-бързо от страните в ЕС

Населението на България ще продължи да намалява, независимо от подобряването на някои характеристики на възпроизводствения процес

Това показва демографска прогноза на Националния статистически институт. Населението на страната през 2020 г. се очаква да бъде около 6,953 милиона души, през 2030 г. - 6,436 милиона души, през 2040 г., - 5,971 милиона души, а в края на прогнозирания период 2060 г. - 5,138 милиона души, съобщи БТА.
За цялата история на България най-голям е броят на населението през 1988 г., когато то наброява 8 986 600 души. След настъпилите обществени промени в страната през 1990 г., населението започва да намалява. През 2007 г. населението на страната е 7 640 240 души.
Годишно външната миграция се очаква да е между 18 и 20 000 души с тенденция за намаляване на отрицателното миграционно салдо и през 2020 - 2030 година се очаква салдото да стане положително, заяви началникът на отдел "Статистика на населението" в НСИ Йордан Калчев.
През 2007 г. 113 004 души са починали, като от тях мъжете са 59 823, а жените - 53 181. Смъртността при мъжете намалява с 8,8 пункта, в сравнение с 2006 г., а при жените се увеличава с 12,1 пункта. Средната продължителност на живота непрекъснато се увеличава като през 2007 г. е 72,6 години.
През прогнозния период, освен намаляването на населението, се очаква да продължи тенденцията на застаряване на населението. Населението под трудоспособна възраст до 2020 ще се увеличи и неговият относителен ще бъде около 15 на сто, след което ще започне да намалява и ще достигне през 2060 г. - 13,2 на сто. По-голямо ще бъде намалението в трудоспособна възраст. От очаквания относителен дял 63 на сто през 2010 г., тази категория от населението ще съставлява 50 на сто през 2060 година. Нарастване се очаква в относителния дял на населението над трудоспособна възраст - от близо 23 на сто през 2010 г. то ще достигне около 37 на сто през 2060 година.

Населението на България намалява най-бързо спрямо останалите страни - членки на ЕС. Ако сегашните демографски тенденции се запазят, то ще е едва 5 милиона души през 2060 година. Това са само част от данните, представени годишния доклад на Института за семейни политики - неправителствена организация, която изследва демографската картина в 27-те европейски държави. Според доклада основният двигател на демографския ръст в Западна Европа е имиграцията, а раждаемостта в новите страни членки е под критичния минимум.

От всичките 27 страни - членки на ЕС, населението на България намалява най-бързо. За десет години - от 1996 до 2006, то е спаднало с близо осем процента. Ако тенденцията се запази, през 2050 г. в страната ни ще живеят 5.1 милиона души. Това гласят резултатите от изследване на Института за семейни политики за демографските тенденции в европейските държави. Институтът е неправителствена организация, създадена през 2000 г., която настоява семейните политики да станат приоритет на Евросъюза. Докладът за развитието на семейството в Европа през 2007 г. е изготвен за Европейския парламент на базата на официална статистика от страните членки и Евростат.

Изводите са стряскащи.

Населението на САЩ и на ЕС ще се изравни до 2060 г.

въпреки че в момента американските граждани са около 200 милиона по-малко от европейците. Европа губи младежите си и скоростно застарява, сочат още данните от изследването. От 1980 до 2005 г. младежите под 14-годишна възраст са били 22.1% от населението, а сега са едва 16.2%. Председателят на институтa Лола Веларде заяви пред АФП, че през осемдесетте младежите са били с 36 милиона повече от възрастните, а сега съотношението е обърнато.

Цялото население на страните - членки на ЕС, е нараснало с 37.6 милиона между 1980 и 2007 г., което представлява малко повече от 8 процента. Ръстът на населението е най-отчетлив в Ирландия, Люксембург и Испания. Според доклада обаче основният фактор за тази тенденция е имиграцията. За 2006 г. около 75 на сто от ръста на населението общо за Евросъюза се дължат на притока на имигранти, а за целия период 1994 - 2006 г. делът е 80 процента. Преди присъединяването на България и Румъния към ЕС имигрантите са били 15 милиона от 19-милионния растеж на населението. Това е най-ясно забележимо в Испания, където


имиграцията е 10 пъти по-голяма от естествения прираст

на населението. Единствено Франция и Холандия имат естествен прираст, по-голям от притока на имигранти.

Новите страни членки не само не могат да решат този проблем, но и го задълбочават. С изключение на Кипър и Малта населението в новите членове на съюза или остава същото (Словения и Словакия), или намалява (България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Естония). Този процес е най-осезаем в България - там за десет години спадът е 7.94%. За сравнение, населението на Румъния в същия период е намаляло с 2.36 процента. Освен това нито една от новоприсъединените страни членки с изключение на Кипър няма нива на раждаемост над критичният минимум.

В Европейския съюз

на всеки 25 секунди се извършва по един аборт

което прави 1 235 517 аборта за 2004 г. Изследването изчислява, че от пет бременности една ще бъде прекратена преждевременно. Франция, Великобритания, Италия, Германия, Румъния и Испания са страните с най-висок процент аборти на година, като на тях се падат 77% от всички аборти в ЕС през 2004. По този начин абортите са най-честата причина за смъртни случаи в Европа, процентно повече от самоубийствата, пътните инциденти и инфарктите. Всеки ден три училища в Европа затварят врати поради липса на ученици, пише в доклада.

Като цяло европейките раждат сравнително късно - средната възраст вече е почти 30 години. Най-късно раждат първото си дете жените в Испания (средната възраст там е 30.84 години), следвани от ирландките, холандките и датчанките. От европейските страни средната възраст е най-ниска в Литва и Латвия - около 27 години.

Изследването констатира и спад на броя бракосъчетания в ЕС. През последните 25 години те са намалели с 22%, въпреки че населението се е увеличило с 33.8 милиона през същия период. Увеличила се е средната възраст, на която европейците сключват брак - тя вече е над 30 години за мъжете и над 28 за жените. Според доклада едва преди двайсетина години средната възраст на младоженците е била 26 за мъжете и 23 за жените.

В някои страни почти половината родени деца са извънбрачни, сочат още данните от изследването. Процентът е най-висок в Швеция (55.4%), България е на второ място с 49%, следвана от Дания и Франция (45.4%), и Великобритания (42%).

Броят на разводите също се е увеличил драстично през последните 25 години. Според изследването

на всеки 30 секунди една двойка се развежда

Испания е страната, където тази тенденция е най-силно изразена - разводите са се увеличили с внушителните 183% за последните 10 години. Ако през 1980 г. на всеки пет брака е имало един развод, през 2005 г. съотношението вече е един развод на всеки два брака.

От института смятат, че е необходима държавна намеса, за да се преодолее демографската криза, заплашваща в недалечно бъдеще всички европейски страни. Докладът посочва, че от всеки 13 евро, отделени за социални разходи в държавните бюджети на страните от ЕС, само едно евро отива за реализиране на семейни политики. Испания и Полша са единствените страни, в които се отделя по-малко от 1% oт БВП за семейни политики. Според института е необходимо и да се създадат семейни центрове, финансирани от бюджета, които да съветват домакинствата в криза. Съветът на Европа прави препоръки в тази насока още през 1974 г., напомнят учените. Те виждат и пропуск в работата на Европейската комисия. "И досега няма "Зелена книга за семейството", няма и орган, които на европейско ниво да синхронизира политиките в тази област", пише в заключенията на доклада. Институтът предлага да се създаде министерство на семейството във всяка страна - членка на ЕС. В момента подобни министерски структури има само 6 от 27-те европейски страни.

Небесният Палат - "Чон Джонг Гунг"

Снимките са от празненството с Д-р Сан Мьонг Мун и съпругата му Хак Джа Хан, което се проведе на 13. юни по случай втората годишнина от откриването на Небесният Палат - "Чон Джонг Гунг" покрай езерото Чонг Пйонг в Южна Корея.

Фолклорна формация ВЕНЧЕ при читалище Николай Хайтов с ръководител г-жа Нина Матева

Семинар за изследване на абсолютните ценности

Културна програма


Букет от авторски и автентични песни поднесен с много вдъхновяваща енергия.


Формацията е създадена само преди половин година.


Родовата традиция на пеене се предава от поколение на поколение.

Г-жа Матева е с богат опит на музикален педагог. Тя е дългогодишен ръководител на популярната бургаска формация "Тракийче".

Европа среща Близкият Изток

Християндемократическата партия подкрепя Кристиян Хаусман

Управляващата християндемократическата партия на Германия излезе със съобщение за медиите, че стои изцяло зад Кристиян Хаусман, който е президент на Семейната Федерация за Световен Мир - Германия.

Бивша журналистка от дълго време поставяла под въпрос работата на г-н Хаусман в Християндемократическия съюз на Германия, като регионален представител на съюза. Тя изтъквала, че той е активен член на Обединителната църка. Заплашила го, че ще повдигне въпроса пред пресата, ако г-н Хаусман не подаде оставка от постта си в партията. Дори се провели консултации с Рудолф Палмър, федерален президент на партията, който заявил, че ХДС "не желае да се поддава на натиск".

Дни след това партията направи специално изявление по случая. Местният вестник "Stuttgarter Nachrichten" публикува подробности за религиозните права в Германия.

Важни предстоящи събития в Обединителното движение

Международната Лидерска Конференция ще се проведе от 11-15 юни в Република Корея на тема "Нова парадигма за лидерство и добро управление" ("Toward a New Paradigm of Leadership and Good Governance") Ще участват делегати от над 120 страни.

Тече усилена подготовка за Глобалния фестивал за Мир 2008, който ще се проведе в няколко точки по света. Това са: Уланбатор, Монголия; Сеул, Корея; Токио, Япония; Манила, Филипините; Куала Лумпур, Малайзия; Соломонови острови; Найроби, Кения; Киншаса, ДР Конго; Йерусалим, Израел; Виена, Австрия; Лондон, Великобритания; Отава, Канада; Вашингтон, САЩ; Асунсион, Парагвай.

Ето и един видеоклип за фестивала.

Годишната асамблея на Вселенската Федерация за Мир ще се проведе в Ню Йорк между 21 и 25-ти септември по време на откриването на Общото събрание на Организацията на Обединените Нации. Държавни и правителствени ръководители ще се съберат в Ню Йорк и ще вземат участие в това събитие. Асамблеята на ВФМ ще включи в себе си Съвета на президентите, Глобалния съвет за мир, Регионалните съвети и Съвета на асоциираните организации.

Нова надежда за Мир

Завърши срещата на върховния съвет за мир във Вашингтон. Присъстваха 160 делегати от 32 нации, които обсъдиха предизвикателствата и възможностите за по-добро сътрудничество. В конференцията взеха участие шестима бивши държавни и правителствени ръководители, четирима председатели на парламенти, двадесет и седем конгресмени, сенатори и парламентаристи, членове на дипломатическия корпус, духовници от различните духовни традиции, общественици, лидери на младежки и женски организации.

Обсъдиха се предстоящите избори в много от страните, изказа се загриженост за нарастващата опастност от политическа дестабилиз
ация поради разпространението на популистични движения. Участниците разгледаха новите парадигми на политиката и управлението.

Посланик Чарлз Шапиро, US State Department, с Н.П Фелипе Гонзалес и Н.П. Хорхе КуирогаПолитически промени са необходими за разрешаване на важните проблеми. Посланик Шапиро говори за нуждата от "еволюционни" вместо "революционни" промени с цел здрави и свободни търговски взаимоотношения.

Н.П. Хулио Сангинети, двукратен президент на Уругвай председателства сесията за бъдещи демократични рефоми

Н.П. Фелипе Гонзалес, премиер на Испания за период от 15 години, посочи, че успешна демокрация означава повече от успешни избори и говори за всички аспекти на успешното управление. "Демокрацията не гарантира добро управление", каза той, "Политиката е изкуство за управление и всичко възможно трябва да бъде насочено за постигане добри резултати."

Посланик Крис Аркос говори за перспективите в политиката на САЩ за Латинска Америка

Събитието беше част от поредицата Международни Лидерски Конференции (МЛК) организирани от Федерацията за Вселенски Мир (ФВМ). Тяхната цел е да изследват дълбоката важност на споделените духовни и културни ценности, като най-важни съставки за промяна. МЛК представя ключовите възгледи за Образование за Мир на ФВМ и подчертава необходимостта от здрави семейства, междурелигиозно единство и решителност за интеграция и самодисциплина, като основа за глобална промяна.

Съпредседателят на ФВМ Хюн Джин Мун, който току що завърши своята обиколка в шест нации на Латинска Америка, каза че ключово за мира би било създаване на сфера от сдружаване на основата на духовните ценности на мира. "Америка се превърна във велика нация поради решителността на своите основатели, които държаха на ценностите, които произхождат от Бог", каза той, "Но в глобалното село в което живеем, възгледа за една нация под Божие управление не е достатъчен. И аз искам да ви кажа, че мечтата и визията за единно човешко семейство с център Бог са актуални и силни."

Съпредседателят на ФВМ Хьон Джин Мун докладва за развитието на организацията в Южна и Централна Америка

Конференцията се проведе на английски и испански език

Едно от главните събития в тридневната конференция беше чартърния полет до Президентската библиотека на Джордж Буш-старши в Тексаския университет. Делегатите с интерес се запознаха отблизо с дългогодишния опит в служба на обществото на бившия американски президент.

Президенската библиотека и музей на Джордж Буш

Н.П. Хорхе Фернандо Кирога, Президент на Боливия (2001-2002) и визпитаник на Тексаския университет, говори за нарастващото влияние на страните от Латинска Америка и Карибите и за аспектите на латиноамериканците живеещи в Европа и САЩ. "Нуждаем се от симетрично развитие на икономиката, така че всички да се ползват от благата. Имаме нужда от икономика, която да обезоръжава корупцията.", каза той. "Също ни е необходима религиозна, политическа и културна интеграция."

Джордж Буш, 41. президент на САЩ, приветства делегатите

Епископ Луис дел Кастило Естрада от Уругвай

В своето обръщение към делегатите, президентът Буш сподели: "Времето не е такова, че Америка да е интровертна. Щатите трябва да се изправят за работа в името на мира в света и специално в сътрудничество със съседните си и близки нации. Това е въпрос на съвест, не на политика. Предизвикателствата са по-комплексни и по-трудни за преодоляване. Но те са толкова важни, че ние не можем да ги оставим да се развиват в грешна посока. Необходими са ни по-добри решения на проблемите с бедността и емиграцията, а трябва и да сме решителни в борбата срещу наркотиците."

"Много граждани днес остават безразлични във времето в което имаме нужда от повече сътрудничество, повече дебати и повече междудържавно сътрудничество. Ето защо работата на ФВМ и Вашингтон таймс е изключително важна и затова искам да благодаря на преп. Мун и да поздравя всички вас за това, че сте се заели с тези важни дела."

Преп. Мун говори за настъпване на нова епоха на мир и религиозно единство с център Тихоокеанския пръстен

Преп. и г-жа Мун разгледаха изложбата в обновената преидентска библиотека

"Навлизаме в ново и дългоочаквано време," каза преп. Мун, "и всички сме призвани, независимо дали го осъзнаваме или не, да направим най-доброто от себе си и да изградим новата култура на мира с център идеала за единно семейство под Божието господство." Преп. Мун описа възгледите си за бъдещ свят, където слабостите на демокрацията и в часност, напразните усилия, да бъдат компенсирани с помоща и включването на мъдри държавници и общественици като висши съветници.

Посещение на нюзрума на Вашингтон Таймс

Ние вярваме, че групи от политически, религиозни и обществени лидери, които работят в сътрудничество помежду си, държат в себе си ключовете към траен мир," заяви д-р Томас Уолш, генерален секретар на ФВМ. "Лидерите не трябва да действат като спорещи братя, а мъдро като родители на своите нации."

"Разбира се, някой може да се съмнява че мира е възможен," каза д-р Хак Джа Хан Мун в своето заключително обръщение, "но когато съществува воля, винаги има възможности. И още повече, ако тази воля е Божията вола!"