Неделна беседа, 13.04.2008, от: Аранка Димова
Извор: Hyung Jin Moon-Ever Growing Life (16.02.2008)Днес искам да ви говоря за това какъв живот трябва да живеем от гледната точка на Бог. Той Иска ние да се развиваме и да растем. За да живеем един „благословен живот”, трябва постоянно да израстваме, да не спираме да се развиваме във вярата си, в способността си да се радваме на живота, да расте в нас мъдростта и желанието ни за победа. Бог иска да сме такива.
Той не иска да се заклещим някъде по пътя. Той не иска никога да спираме да растем, да цъфтим, иска да станем като добри семена, които растат и стават големи, прекрасни дървета; Бог иска да станем преуспели, процъфтяващи, щастливи, да станем Благословия за този свят, негови деца, кои стават истински велики, които ще могат да превърнат този свят в Неговото царство.
Най-популярният курс във всички университети в САЩ, най-посещаваният предмет е така наричаната: ПОЗИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ. Може би сте чували за тази нова област в психологията.
Сестрата на Hyung Jin Moon, която учи в Харвард, му показала една от нейните лекции. Това което прочел много го изненадало: "студентите изучават историята на психологията от 1960 до днешните дни. В последните 50 години психологията се е фокусирала на така наричаният „модел за изследване на болното състояние”, чиито принцип е: ако разбираме болестта, депресията, ако разбираме корена на болестта, тогава ще бъде възможно излекуването му."
Така основано на тази теория са правени изследвания, създавали са се много видове лекарства. Ако този подход е правилен, колкото повече се изследват болестите, добрите резултати би трябвало да са все повече. Но каква е реалността? Вместо психическите заболявания да са все по-малко, те са все повече, все повече хора страдат по целият свят.
Какъв е всъщност този модел: „модел за изследване на болното състояние”? С други думи: ако нямаш симптоми на болест, значи си здрав. Но така ли е наистина?
Психологията сега се развива в нова насока. През 2002 год. д-р Силаймен, който е водещ във тази област, каза следното: “Нека да не изследваме просто болестите, за да се стремим да научаваме повече за тях. Наистина е важно да знаем как да ги лекуваме, но нека да изследваме хората по света които са постигнали успех, които са щастливи, които са здрави, които са преуспяващи. Не е достатъчно да се изследват болните, а трябва да се изследват здравите. Изследдвайки здравите, преуспелите, щастливите хора, можем и ние самите да станем като тях."
Той е поставил така наричаният: ''модел за изследване на здравословното състояние''.
Фокусът не е върху заболяването, а за постигане на здраво състояние.
Това е новият ''тренд'' в психологията и в Университета на Пенсилвания са открили център за изследване на ПОЗИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ, и за много кратко време са постигнати повече успехи отколкото през последните 50 години.
Hyung Jin Nim направи сравнение между развитието на психологията и нашето движение. Ние имаме тенденция да наблягаме и да се фокусираме върху проблемите; прекалено много се концентрираме върху грешките на централните личности в провидението за възстановяването. Ако направим паралел с психологията, като че най-много се фокусираме върху „болестта” на човечеството. И се опитваме да се отървем от тази болест. Как можем да се отървем от „болестта”, от грешната си природа? Разбира се, чрез Благословията.
Преди 40 години движението ни с гордост можеше да каже на света: „вижте, в нашето движение процента на разводите е само 5%, а 95 % от семействата ни запазват браковете си, докато в обществото разводите са 50%.
Но сега в някои от държавите процентът на разводите при благословените семейства е дори по-голям.
Според Hyung Jin Nim можем да направим паралел с резултатите на старият вид психология, където 50 години са се фокусирали само върху болестите и лекуването им. В нашето движение толкова време се е акцентирало върху „лекуване на болестта”, тоест как да се освободим от грешната си природа.
Важно е да разбираме за болестта, но още по-важно е да разберем и научим, какво означава да си Божие дете, какво означава да живеем благословен живот, не само да научим причината за греха в света, за грехопадението, а да се фокусираме върху „Първа глава” от Принципа (Принципи на Съворението), да научим за целта на творението, да виждаме нашата ценност като въплъщения на Божията истина, да виждаме себе си наистина като деца на Бог. Да не сме онези, които просто се опитват да живеят без грях, а да станем онези, които са способни да живеят в абсолютна радост, заедно с Бог.
Нали разбирате разликата?
Да кажем че сме преодолели грешната си природа, запазихме чистотата си и получихме дори Благословията. Това е страхотно!!! Може да се каже, че сме постигнали състояние, където 100% сме свободни от болестта, където 100% сме свободни от грях.
Но това достатъчно ли е? Благословията означава много повече. Не е крайната ни цел, да получим Благословия. Благословията е просто врата, през която трябва да минем, за да стигнем до втората благословия: „семейната благословия” и до третата благословия: да имаме власт над творението, където наистина можем да откликнем на Вселената.
Не е ли този живот много по-добър от живота просто без грях.
Този модел ще рече: „Живота ни може да бъде много по–прекрасен, защото имаме възможност да станем наистина успешни, можем да бъдем истинска благословия за света, можем да израстваме по-високо, и по-високо, да станем по-пълни, по-щастливи и все по-щастливи. Живота ни може да стане все по-благословен.
Как? Като се фокусираме върху правилните неща, които можем да правим, за да имаме изключително хубави връзки: в „4-позиционните си основи”; изключителна връзка м/у духа и тялото ни, със съпрузите си, изключителна връзка с децата си, изключителна връзка на работните ни места, изключителна връзка със природата.
И тогава когато се чувстваме нещастни и размишляваме върху причините за това, заключението ни нека да е: ”нещастен съм, защото не върша големите и страхотни неща, които Бог ме е призовал да върша” – а не: ”нещастен съм, защото имам грешна природа”
По-добре ли ви звучи?
Нека да ви разкажа сега за една изключителна жена, МАРВА КОЛИНС. Чернокожа, родена е 1936 год. в Алабама, САЩ в едно време, когато не просто имаше дискриминация срещу чернокожите, а и срещу жените. По това време най-голямото нещо, което една чернокожа жена би могла да постигне беше да стане секретарка. И е станала, но след 2 години работа като секретарка решила, че това не са нейните мечти. Поискала да стане учителка. На втория етаж на къщата си събрала деца от улиците на Чикаго. Деца, които за които се е смятало че е невъзможно да се възпитават, деца изложени на насилие, от проблемни семейства...
Марва постигнала 100% успех с нейните методи на обучаване, тези деца завършили основно образование, средно образование, дори университет.
В днешните дни по нейните методи се образоват децата в много училища на САЩ, обучава учители да унаследят методите й, написала е безброй книги и е носител на награди:
-Наградата Джеферсън за подкрепа на хората в неравностойно положение
-Хуманитарна награда за отлични постижения
-Награда Легендарни жени на света
-Престижният медал за Национална човечност от през. Буш през 2004
-Почетни докторски степени от университетите на Амхърст, Дартмут, Нотр Дам и Университета Кларк.
Как е успяла Марва?
Тя не е казала на децата: „вашите мечти нищо не струват, вашите мечти не могат да се осъществят” – ТЯ ИМ Е ДАВАЛА ПЕРСПЕКТИВА ЗА ДРУГА РЕАЛНОСТ, тя им е показала че могат да станат някой, могат да се докажат, и мечтите им могат да се осъществят. Дала е надежда за бъдещето им.
Тя е била много състрадателна с децата, но е умеела и да ги дисциплинира в същото време.
Тя им е казала: "ФОКУСИРАЙ ВЪРХУ СПОСОБНОСТИТЕ СИ", не им е казала "ФОКУСИРАЙ ВЪРХУ СЛАБОСТИТЕ СИ".
Как ги е дисциплинирала? Когато някой е направил нещо лошо в класа на някое друго дете, тя е обърнала внимание на техните чувства, не е отхвърлила тези чувства, но е знаела как да ги промени. Карала е децата да напишат с всяка буква от азбуката - понеже са толкова прекрасни и страхотни деца- защо не е достойно да вършат такива лоши неща. Например, Д-добър, дисциплиниран, достоен , П-послушен, Х-храбър, и М-мил, и т.н.)
Когато Марва вече е станала все по-известна, от един вестник са дошли в училището й на интервю, попитали децата: „как успявате?” а те са отговорили: „Писна ни вече да повтаряме на учителката ни, колко сме добри и страхотни...”
Това може да опитаме и с нашите деца!!!
А не само с децата си, а и със себе си като родители. Понякога виждаме нещата черни, чудим се как да възпитаваме децата си, и често се обезкуражаваме. Е, тогава можем да седнем и да напишем на всички букви от азбуката, защо сме толкова добри и прекрасни като родители.
Пример:
Аз съм прекрасен родител, защото съм:
А-адекватен
Б-борбен
В-всеотдаен
Г-грижовен
Д-дисциплиниран, достоен
Е-енергичен
Ж-жизнерадостен
З-загрижен
И-интелигентен
Й-йерархичен
К-компетентен
Л-любящ
М-мил
Н-неуморим, непобедим
О-обичащ
П-практичен
Р-разумен
С-свободен, силен
Т-търпелив, талантлив
У-уверен
Ф-феноменален
Х-хармоничен
Ц-целеустремен
Ч-„човек Божи”
Ш-широко скроен
Щ-щастлив
Ю-„юнак”
Я-ясен
Трябва да се научим на позитивно мислене, прекалено често обществото иска да ни обърне внимание върху слабостите, недостатъците ни, казва; „ти си слаб, никога няма да успееш”.
Но не вярвайте на тези неща; не ги слушайте, нека да припомним, какво е заложено в нас от Бог. Той е сложил величието в нас. Много е важно да гледаме на децата си и върху себе си с такива очи. Бог не е заложил величието в нас, защото ние сме го заслужили, а защото Бог ни обича и той иска да сме велики. И когато признаем, че имаме в себе си такава възможност да станем велики, ние с това показваме благодарност на Бог за това което ни е дал. И когато го правим с това връщаме слава и на Истинските Родители.
Hyung Jin Nim разказва, че когато е чел за живота на Истинският Баща, по времето на японската окупация всички корейци са били принудени да учат японски език. Истинският Баща не е отказал, а изучавал методи как може да запомни техните сложни йероглифи и граматика (ХАРИГАНА и КАТАКАНА). И той продължава да се развива във всичко което прави. Напр. кара сина си да му чете речта си на английски, слушайки, така подобрява произношението си по английски език.
Какво иска да ни каже с това Hyung Jin Nim, че И.Б. вече е на 89 год, но през целият си живот не е престанал да живее според навика си който е създал още от младата си възраст, да не спира да израства, а постоянно да се стреми да се развива.
Това е желанието и на Бог за нас, да станем вечно развиващи се му деца, да станем благословени семейства, които наистина са благословия за този свят, да живеем един наистина благословен живот и да го предадем на децата си и никога да не спрем да израстваме.
Шестте години, които Ганди прекарал в Шантикетан, не само положили основите на приятелство за цял живот между него и Тагор - двамата гиганти на съвременна Индия, но и разкрили противоположностите на характера им и действената сила на техния идеализъм. Тези противоположности били толкова очебийни и привидно непримирими, че така наречените ученици и “пламенни последователи” не могли да вникнат в същността им. Обаче зад различията се криело едно дълбоко родство, което осъзнавали само те двамата и още няколко общи приятели.
С характерния си делови и практичен подход, Ганди набързо добил представа за нещата, сприятелил се с всички, посочил слабите места и се опитал да обясни на Тагор как да осъществи по-добре идеалите си. “Вярвате в простотата и самостоятелността – казал той на учениците - Чудесно, и аз вярвам в тези добродетели, но как ще постигнете самостоятелност без сами да си помагате и как можете да постигнете простота, като живеете от труда на другите?”...
