49-ти Ден на Истинските Родители
April 6, 2008 - Hawaii King Garden, Kona, Hawaii
(Photos by Ken Owens)
Световен проект за единство и мир в личността, семейството, обществото и света, основан от учителя Сан Мьон Мун
Руският президент Владимир Путин ще повдигне на срещата си с американския си колега Джордж Буш въпроса за строителство на тунел, съединяващ Чукотка и Аляска, пише в неделя "Сънди таймс".Предполага се, че 100-километровият тунел ще е по дъното на Беринговия пролив и стойността му ще около 33 млрд. фунта.
Изданието напомня, че компания, контролирана от руския предприемач Роман Абрамович, който е губернатор на Чукотка, подписала преди седмица договор за изграждането на най-голямата в света машина за прокопаване на тунели и се смята, че тя ще се използва за съоръжението между Чукотка и Аляска.
Абрамович възложи на немската фирма Herrenknecht да изработи скоростен тунелопроходен комплекс на стойност до 100 млн. евро. Бизнесменът обаче отрича това да има връзка с проекта на Путин.
Вестникът цитира информация от неназован източник от Кремъл, според когото срещайки се с Буш в Сочи, Путин ще иска да построи "истински мост" между Русия и САЩ.
Твърди се още, че във въпросния тунел се планира разполагането на тръбопровод за доставка на енергийни продукти, както и високоскоростна железница и оптична кабелна мрежа.
Според официалната информация визитата на Буш в Сочи е насрочена за 6 април по покана на руския президент. Очаква се двамата да обсъждат стратегическото споразумение за разполагането на елементи от противоракетната обрана на САЩ в Източна Европа. Помощникът на Владимир Путин Сергей Проходко уточнява, че става въпрос не само за противоракетния щит, но и "за по-широк кръг от въпроси".

Герджиков обясни, че фактическият брак се въвежда с цел да се намали броят на извънбрачно родените деца. Към момента 51 на сто от родените в България деца са извънбрачни. Фактическият брак означава, че когато двама души живеят заедно и не искат да подписват официално, могат да имат деца, които няма да се водят извънбрачни. За да стане това обаче, следва родителите да се регистрират, че живеят на семейни начала.
Все още не е докрай изяснено къде точно ще се регистрират те. Предвидено е обаче това да става без свидетели, без всякакви предварителни споразумения и т.н.
Брачният договор пък ще важи единствено и само за имуществените отношения между съпрузите.
Има вариант и за партньорски договор, който да залегне в Семейния кодекс, но все още се уточнява тази възможност, обясни Герджиков. Този договор ще важи за онези, които не са сключили брак, но живеят на семейни начала.
В новия Семеен кодекс ще бъдат въведени и промени спрямо сега действащия, които касаят осиновяването, разпореждането с имуществото и средствата по време на брак, както и за издръжката, която ще се плаща за децата, след развода. Ако единият родител не плаща издръжката на децата си, то държавата ще я изплати, но след това ще има право да издири родителя, който е отказал да плати издръжката, се предвижда в промените.
На 20 декември, в 18 часа, когато вън беше вече тъмно и доста студено и за този сезон, се появихме в залата на Федерацията за световен мир на ул. Бенковски 25, срещу пожарната. Посрещнаха ни на входа посланиците им за България, историците Михаил и Михаела Сергиеви, които вече познавахме, и бившият приближен на Илия Минев, поетът Лазар Димитров Корбанколев от град Септември, известен като последният политически дисидент у нас, останал в затвора още шест месеца след като всички други дисиденти са били освободени след 11.11.89. Попитахме организаторите дали ще можем да направим изказване след доклада на нашия съверец католик Иван Калчев, но ни се отговори, че нямало такава практика при тях. Ще го направим по долу тук. Сигурни сме, че ще го прочетат и домакини и абагарци по света.
В не голямата зала се бяха събрали малка аудитория от десетина до дванадесет души слушатели, сред които разпознахме и поздравихме Иван Калчев и пастор Агопян от Адвентистката църква. Седнахме кротко на втория или трети ред и докато чакахме откриването на срещата взаимно се представихме и разговаряхме на италиански език с философа Габриела Спаня-Кардашева. Познавала се лично с архиепископ Емануел Милинго, много популярен екзорсист (извършвал сеанси за справяне с рогатия), преминал през етапите епархийски архиерей на Лусака (Замбия), средно-висок ватикански сановник, а сега църковен реформатор в редиците на преподобния Мун..
Самата проява започна със соната на Шуберт, видео за историята на движението на известния корейски проповедник и в частност на учредяването в Ню Йорк на 23 септември преди две години на "Авелови обединени нации", дало повод за софийската среща. Докладът на Калчев се оказа обобщение, и то доста интелигентно стъкмено, на декларацията, представена по оня повод от преподобния Мун, със заглавие "Провиденциален поглед върху Ерата на Тихоокеанския басейн в светлината на Божията воля: Съединените щати и бъдещата насока на ООН и на целия свят". Няма да го повтаряме тук, освен точките, по които имаме да кажем нещо, а не ни бе дадена възможност да се изкажем по тях на събранието. Сигурно ще се появи някъде в пресата, а и останаха достатъчно екземпляри в централата им на ул. Бенковски 25. Оставихме също, като контрапункт и алтернативно четиво, екземпляри от двата последни броя на в. Абагар.
Декларацията представлява един много позитивен и оптимистичен геополитически поглед към положението и близкото развитие на света към създаването на едно обществено и расово помирено и щастливо човешко общество, сплотено по образеца на нормалното семейство, съставено от съпрузите и домочадието. Ролята на Тихоокенския регион с епицентър Корея издава поредния месианизъм, според известната и в други ситуации схема, като рефрена на панруския църковен национализъм"Два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има". Няма да коментираме тази част от декларацията. Кой няма право да си чертая глобални визии? Когато пътувахме ежедневно с любимия ни бус 63 от Витошката кота до бул. Димитър Несторов, се засичахме с мечтател-философ, който, без да сме се представяли един на друг, през ден ни разкриваше своята мирова многопластова визия за реда и съдбата на света. Искрено завиждахме на прозренията му.
Онова, което желаем да изтъкнем в случая с мунистите е несъответствието на някои точки от декларацията с християнските понятия, които са най-щедро нахвърлени в схемата и нерядко, просто преиначени и, следователно, са в състояние да подведат вярващите попаднали в кръга на мунистите, със скритото послание, че въпреки всичко не са прекалено далеч от правоверието.
Първо, образът на Христа: поставен на челно място във визията на Мун, всъщност той изпълнява някаква пасивна роля при въвеждането на човечеството в новото време, осъществено от други герои. Явява се не толкова като историческа личност, генерирала основни събития за избавлението на човека, а като някакъв символ на Божията воля, по същество не дотам различен от другите представители на Божествения план - мечтател сред мечтатели, пророк сред пророци, символ сред символи.
Второ, откровението получено от преподобния Мун: каквото да е то (визия, анализ, щастливо прозрение), е несъвместимо с християнската доктрина за приключването на Богооткровението, постигнало върха си чрез Исуса Христа. Друго евангелие, т.е. алтернатива, няма - анатемосва апостол Павел всяко противно твърдение. Отдавна е минало времето, когато християнската църква определяше броя и заглавията на каноничните си книги, където се съдържа Божието слово, още около втората половина на втори век от новата ера: останалото (евангелие на Тома, евангелие на Филип, евангелие на Юда) е продукт на гностични движения и становища на еретици.
Трето, Божието царство: онова, което се очаква да се възцари с помощта на Мун - колкото и да е привлекателно поради качеството и количеството на човешкото щастие (мир, справедливост, братолюбие, семейна обич) остава на нивото на земните постижения, ако щете геополитика и глобализация, една "ера на водолея" с далекоизточна украса. Няма я есенцията на блаженството, проповядвано и обещано от Спасителя, което християнските богослови определят като живот в приятелство с Бога, дарено ни чрез благодатта, извоювана от Христа и получавана още отсега чрез вярното практикуване на евангелските поръчения и чрез църковните тайнства, най-вече чрез Светото причастие с тялото и кръвта Господни. Прозряното от Мун се доближава поразително до хилиазма (миленаризъм), очакването на някакво хилядолетно възтържествуване на Божието царство, даже и под формата на "християнска цивилизация", преди края на света и Страшния съд, концепция порицана от църквата още през първоначалните години на християнството. С него се занимава и Втория ватикански събор, като доктрина за отхвърляне из периметъра на християнското вероучение (Виж Догматична конституция "Светлина на народите", §48).
Казаното дотук не е израз на незачитане, а още по-малко на презрение на искрените чувства на нашите домакини от улица Бенковски. Стремежът им към създаване на добри междучовешки отношения, за преодоляване на недоразуменията между хората, нациите, цивилизациите и преследването на високите цели на мир, правда и благоденствие в света са наистина възвишени, благородни и похвални. Пожелаваме им успех и няма да им откажем рамо, когато се срещнем на общия ни фронт, на човечността, с разликата, че ние ще се позоваваме най-вече на словата и примера на Спасителя, Богочовека Христос, роден от жена и след възкресението си седнал отдясно на Отца, за да съди живите и мъртвите. И нас, и тях.